Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2014 19:21 - Папа Инокентий III и Калоян
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2760 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                                                 Кой би имал възможностите и способността да организира заговор за убийството на Калоян? Кои
са възможните участници в заговора? Балдуин? Българската царица Анна (Анисия) куманката? Брат
й Манастър? Търновските боляри ? Византийците? Папата?
- Папа Инокентий III
image                                                                                                Много се е изписало относно кореспонденцията между Калоян и папа Инокентий III. Набляга се на се
признанието на папата за знатния царски произход на Калоян, уважението му към българския
владетел, ласкателните слова... Изтъква се блестящата дипломатическа победа, която цар
Калоян извоюва за България. Което безспорно е така.
Искрен ли е бил обаче папата? Щял ли е да се примири с един ставащ все по-силен и независим
владетел, покровителстващ богомилската ерес, или точно обратното - имал е много по-тайни и
смъртоносни планове?
Възможно ли е било той, най-зловещият и кървав папа в историята, най-отявленият гонител на
богомилската ерес, точно той, който започнал борба за унищожаване й, организирал и благословил
Албигойския поход срещу катарите еретици, създал Инквизицията (като институция подчинена на
Ватикана) точно с тази цел - да изкорени ереста, но и да си присвои богатствата им, унищожил и
ограбил цялата област Лангедог заедно с населението, да е хранил приятелски чувства и щял ли е да
позволи на българския цар Калоян – приятел и съюзник с богомилите, сам женен за езичничка, да
продължава своя успешен поход за превръщането на България в една от най-могъщите страни в
Европа, а с това и диктуваща своите условия на останалите държави? Вярвал ли е папата, че Калоян
ще се подчини безпрекословно на папската власт? Без съмнение - не!
Какво всъщност се крие под тихите води на дипломацията?
Нека първо накратко прегледаме историческите данни за двамата големи играчи на бойното поле на
Европа, за да разберем какви дела са ги вдъхновявали и какви биха били подбудите им в
политическата дипломация, развила се помежду им.
Справка:
Кой е бил Инокентий III?
Джовани Лотарио Конти, граф Ди Сени е известен на света с името папа Инокентий ІІІ (1160- 1216)
По единодушната оценка, дори и от неговите най-сериозни критици и опоненти, той е бил с
изключителна ерудиция, задълбочени юридически познания, дарба да теоретизира, дипломатически
умения и решителност. Но също така папа Инокентий III е признат за един от най-кървавите папи
заради организирания от него Албигойски поход срещи богомилите-катари във Франция и Детския
кръстоносен поход, а така също и IV кръстоносен поход, в който били избити хиляди християни във
Византия, а по-късно и в Тракия.
Получил теологическо образование в Париж при Пиер Корбьойски и бил подготвен по каноническо
право в Болоня при Угочино Ферарски. На двадесет и една години е каноник в „Свети Петър” в Рим,
десет години по-късно става кардинал. На 08.01.1198г. е избран за папа.
Единодушната оценка за него е, че е бил най-силният и влиятелен папа.
За неговото отношение обаче към хората говори един трактат, преведен и на български, чието
пълно заглавие е „За презрението към света и за нищожността на людската направа” (Библ.
Christiana,С.,1992), написан в най-ранните му години. Несъмнено бъдещият към онзи момент папа не
е имал никакви илюзии за земния живот и за съвременниците си.
Познавал е отлично не само конфликтите в източната и западната църква, но и започващите да
набират сила най-опасни идеи според католицизма: възраждането в немската и италианската
историопис след ХІ век светска концепция за „Вечния Рим”, дуалистичните учения на ересите,
теорията за „Тримата измамници” (Мойсей, Христос, Мохамед), създадена
през ХІІ век в средите на Парижкия университет и други антицърковни учения.
Опирайки се от точната си ориентация в съвременните му борби за надмощие, главата на
Римокатолическата църква Инокентий III успешно се възползва от властолюбивите интереси и
амбиции на светските владетели. Той налага волята си и утвърждава в Германия, успява да отнеме
автономията на град Рим, да подчини на влиянието си целия Апенинския полуостров, в Дания, Полша
и други страни. Кралете на Франция, Англия, Португалия и Арагон признават върховната му власт и
му се подчиняват безпрекословно.
Инокентий III започва да налага осъществяването на идеята си – световно господство на
католицизма. Установява участие на папата при избора на император, а благословията,
короноването и инвеститурата му са в ръцете на папата и са окончателни от негово име.
Освен ловък и опитен дипломат, Инокентий ІІІ има и теоретичен принос към дипломацията. Редица
изследователи го сочат като автор на концепцията за суверенитета на посланиците, разработена в
декрета му “Per venerabilem”, в който обосновава прилагането на основните принципи на държавния
суверенитет.
Една от първите задачи след ръкополагането за папа през 1198 г. е Инокентий III да се справи с
богомилската-катарска ерес. Той разпраща проповедници да върнат разколниците към общение с
Рим, но опитите му претърпяват неуспех.
Тези от тях, които продължават да поддържат катарството, са отлъчени от църквата. В
Средновековието и по-късните времена отлъчването от църквата е било възприемано като едно от
най-тежките наказания – крепостните селяни са били освободени от задълженията си към феодала
и от плащането на данъци към него.
Когато дипломатическите опити на папа Инокентий III да сломи катарството не срещат успех и не
само това, ами се откривало дори сред висши католически сановници като някои епископи, това
вбесява папската власт, което довежда и до следващите кървави събития – Албигойския
кръстоносен поход.
Поводът е намерен - убийството на папския легат Пиер дьо Кастелно? И папа Инокентий III обявява
кръстоносен поход срещу Лангедок. Наградата, която папата предлага на всеки френски
благородник, готов да участва в похода, е огромна – това са земите на катарите като фиефи (награда
за верноподаничество).
В Албигойския кръстоносен поход са избити над 1 000 000 човека, сринати са цели селища,
богатствата на крепостите разграбени, а тези, които не желаели да се откажат от вярата си, били
подложени на перверзни изтезания и изгаряне на клада.
За кръвожадността на масовите избивания, без значение на това каква е вярата на населението, от
страна на папските пратеници - кръстоносците, е останало знаменателното изречение на папския
легат Арнолд Амалрик как да различат католиците от еретиците.
Когато го питат “Как ще разпознаем, кой са еретици?“, той казва: “Caedite eos! Novit enim Dominus qui
sunt eius“
“Убивайте всички! Господ ще познае своите!“.
За същински основоположник на Инквизицията се приема папа Инокентий ІІІ, който през 1204 г.
възложил на монашеския Орден на цистерцианците да поеме борбата срещу албигойците. Една от
най-срамните папски институции, опетнила се с кръвта на хиляди невинни християни.
Може да ви се стори и странно, но Инквизицията съществува до 17 век в протестантските държави и
до 19 век - в останалите европейски страни.
В началото на новото хилядолетие Йоан Павел II папа Йоан Павел II да поднесе официално
извиненията на Римо-католическата църква за извършените в миналото несправедливи изтезания и
за неправомерно погубените животи през периода на Инквизицията.
През 20 век делата на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия -
"Конгрегация за учението на вярата".
И така, под благовидния предлог да обедини Европа в лоното на католицизма и с главна цел да
подчини Източната православна църква на католицизма, папа Инокентий III организира три от най-
кръвожадните ХРИСТИЯНСКИ кръстоносни похода, които всъщност избиват ХРИСТИЯНИ.                                           СПРАВКА НА КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ ПО ВРЕМЕТО НА ПАПА
ИНОКЕНТИЙ III:
- Четвърти кръстоносен поход (1202-1204)
image                Кръстоносците обсаждат Константинопол, IV поход
                                                                                                  - Албигойски кръстоносен поход (1209-1215)
Наречен по името на река Алби, наречен от някои специалисти Албигойски войни, приключили след
прекъсвания окончателно през 1229 г) за безпощадна разправа с богомилите-катари.
Един от най-кървавите и дълги походи срещу катарите, албигойците и всички свободолюбиви
хора, презрително назовани еретици, хора, нежелаещи диктата на потъналата в лукс и разврат
католическа религия. Избити са около 1 000 000 (един милион!) хора по време на многобройните
походи срещу въстания и протести.
Избиват и разоряват богатите градове на Лангедог, най-богатата област в миналото и най-бедната
сега.
Тук е важно да се отбележи, че тамплиерите не участват в този поход. Те се държат настрана,
вероятно защото искат да се бият само с неверниците, а не срещу други християни.
- Детският кръстоносен поход (1212 г.)
детският кръстоносен поход на френските деца през юни и втори детски кръстоносен поход на
германските деца през август
Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50 000 деца от Франция и
Германия през 1212 г., а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци
били безполезни и единствено децата ще успеят да освободят Божи гроб. Хитри корабопритежатели
предлагат да прекарат детското войнство в Египет.
Тъй като предишните 4 кръстоносни похода не били успешни, плъзнал слухът, че Светите земи ще
бъдат освободени от деца, чисти същества без никакви грехове и пороци. И децата от Германия и
Франция (най-вече), подтиквани от желанието да участват във военни действия и да спечелят слава,
тръгнали на Кръстоносен поход към Светите Земи. „Светият отец“ в Рим и пръста не си помръдва да
предотврати позорното безумие. Той само се съгласява да даде на децата отсрочка на техния
кръстоносен обет, докато станат пълнолетни.
В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели
от глад по време на пътуването, били продадени в робство. Предварително уговорени за продажба
от венецианците и натоварени като стока по корабите. В харемите преди този поход е потънал също
така и кръстоносният поход на монахините.
Между другото, по това време търговията с бели роби удря голям пик. Развиват я арабите и най-вече
Алморавидите и Алмохадите в Мароко. Има данни за хиляди отмъкнати от крайбрежията или
заловени от арабски и берберски пирати по бреговете на Англия и Пиринеите и продадени в робство
на юг.
По време на първия кръстоносен поход започват гоненията срещу евреите, като целта е била да се
съберат средства за военните походи към светите земи. Богатствата им били конфискувани в името
на държавата и църквата, често просто били ограбвани от рицарите, а след това избивани или
заставяни да напуснат родните си места.
През 1204 г. пак папа Инокентий III изразява пред краля на Франция недоволството си от практиката
на евреите в Европа, за да си осигурят поне някаква защита, те се опитвали да създадат образци за
заемни договори. Папата се възмущава и от прекомерната толерантност на краля на Франция към
еврейските общности, които са по-малко ограбвани там, отколкото другаде, и често дотолкова богати,
та да допуснат грешката да построят прекалено красиви синагоги: „Дотам стига безочието им (срам
ни е да говорим за това), че евреите в Сенс са издигнали край една стара църква твърде по-висока от
църквата нова синагога, в която служат според еврейския ритуал. И вършат това не както преди да
бъдат прогонени от кралството, сиреч сдържано, а с голяма врява, без дори да им хрумне да
внимават да не смущават по-светите церемонии, които стават в съседната им църква.“
------------
ТОВА ЛИ Е СЪЩИЯТ ПАПА ОТ ПИСМАТА ДО ЦАР КАЛОЯН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1199 ДО 1207 Г.?
Да, делата му нямат нищо общо с добре шлифованите и ласкаещи ухото думи.
И отново да си зададем същите въпроси:
Могъл ли е Инокентий III да приеме съществуване до границите на Латинската империя, на пътя към
Европа, в един от най-стратегическите райони към проливите, морските и сухоземни търговските
пътища, на един ставащ все по-могъщ и авторитетен владетел, възвърнал огромни територии на
страната си и продължаващ да присъединява нови, който толерира богомилите и дори в съюз с тях,
превзема важни градове и прогонва кръстоносците от там?
Възможно ли е било папа Инокентий III да допусне една страна, приютяваща и подпомагаща
богомилската ерес, да съществува, след като вече знаем за неговите действия срещу еретиците?
Би ли гледал спокойно един владетел, за който интересите на страната му стоят пред Бог? А ако в
случай, че не приеме налозите и данъците като твърде обременяващи за страната му, отхвърли
католицизма и приеме богомилската ерес... ако вече не е?
Надали!
За целта, която папа Инокентий III си е поставил - световно господство на римокатолическата църква,
един прикрит православен цар като Калоян е бил пречка и е трябвало да се премахне, подобно на
православния Византион.
- Унгарският крал Емерих
Възможно е било да е бил запознат, както се намеква в кореспонденцията му с папата, но
организатор – едва ли! Явно е бил своенравен, нестабилен и капризен, както личи от писмата
разменени между него и папа Инокентий III писана в края на 1204 г..
От тях можем да изградим макар и бегло образа на заклетия враг на Калоян, както самият унгарски
крал пише в писмата си до папата обяснявайки, че е задържал папския пратеник Лъв през есента на
1204 г. поради негови (на Емерих) териториални претенции към България и възмущение, че
Калоян е щял да бъде коронован за цар на българи и власи.
От отговорите на папата в писмата си до Емерих, обаче е съвсем ясно кой дърпа конците, кой се
подчинява и кой е господарят. (ЛИБИ III Писма № 27, 28, 29, 30) Също така съвсем ясно е, че папа
Инокентий има план и относно териториалните претенции на унгарския крал и най вече относно
Калоян. На Емерих му е дадено категорично да разбере, че той (Емерих) трябва да се подчини и да
не пречи на папските планове.
Случайно или не, след няколко месеца - някъде след средата на 1205 г., цар Калоян потушава
заговор в Търново.
Според Никита Хониат веднага след голямата победа над кръстоносците през 1205 г. срещу
българския цар имало бунт в Търново, който той потушил със страшни казни и новоизнамерени
видове смърт.
- Възможен ли е заговор на търновските боляри начело на Борил?
1. Един такъв заговор би получил потвърждение, ако Борил беше променил линията на българската
политика, но той продължава именно тази на Калоян. Едва след две години, през 1209 г. Борил
променя тази политика и се съюзява с латинците чрез свързване с брак на
дъщерята на Калоян с латинския император Анри (брат на Балдуин и латински император), а по-
късно и чрез своето бракосъчетаване с племенница на латинския император Анри (брат на Балдуин
и латински император).
2. А това, че се разделя с първата си съпруга, вдовицата на Калоян, за да вземе латинска принцеса,
говори, че политическото значение на първия брак е изчерпано. Следователно не може да се смята,
че единствената законна връзка на Борил с трона е вдовицата на Калоян. В такъв случай Борил не е
узурпатор или поне не стои зад някакъв заговор.
3. Още Калоян е "прередил" на трона синовете на брат си Асен или Йоан I Асен (1186-1196), при това
като цар, а не като регент, което е странно, предвид пълното подражание на византийските
институции във Второто българско царство. Но Калоян не издига своя собствен син Витлеем за
престолонаследник, а го изпраща далеч от България (няма документи, но се предполага, че е
незаконен син). Дали само за да запази наследството за бъдещия Йоан II Асен и Александър, тогава
още деца? Няма как да знаем. Във всеки случай никой от тях също не е обявен за
престолонаследник.
Възможно е Калоян и Борил да са се възцарили по обичая на сениоратното наследяване - тронът се
поема от най-възрастния жив член на династията, а не непременно от сина на покойния владетел.
4. Хаосът, настъпилата суматоха и борбата за престола в Търново след убийството на Калоян,
династичната борба между Борил, братът на Борил Стрез и техният братовчед Алексий Слав (децата
на Иван Асен I - Иван Асен II и Александър били малолетни) също говорят, че не е имало
предварително обмислен план за действие, какъвто неминуемо би съществувал в случай на заговор
от българските боляри. Женитбата на Борил с вдовицата на Калоян може да се разглежда по-скоро
като успешен ход, отколкото като заговор. Но пък тук идва моментът със съгласието на търновския
архиепископ Василий, който е трябвало да даде разрешението.
5. Все пак, защо му е на Борил да организира заговор за убийство, без преди това да се погрижи да
отстрани равните нему претенденти за престола, за да си гарантира титлата? А виждаме, че това не
е сторено. При двама други претенденти властта не му е била гарантирана. Няма причини Борил да
не е съзнавал последиците, да не е разбирал ситуацията или случайно да му е хрумнало да убие
Калоян. Борил не би имал друг мотив за извършването на този заговор, освен по-бързото постигане
на властта, само че тази власт не му била гарантирана.
6. Не е логично сам да се поставиш в ситуация, която вместо да гарантира положението ти, го
подкопава, оронва авторитета ти и намалява шансовете ти, както наистина се е случило.
7. Слухът за това, че Борил е Калояновият убиец, уронил престижа му на един от равните помежду си
претенденти. Това сериозно подкопало авторитета му, както и самата царска власт. Започналото
разпокъсване на държавата и болярския сепаратизъм е като последица от този слух. За Борил вече
било много трудно или по-скоро почти невъзможно да стабилизира властта.
Кой печели от един слаб държавник като Борил на българския престол и преднамерено опетнената
му репутация?
От установяването на Борил на българския престол най-големи ползи имали латините, унгарците,
сърбите и съвсем минимални византийците. Войните за завземане на български територии бил
открит - на българския трон се възкачил човек с отслабен авторитет, което засилило феодални
размирици, отслабили и разпокъсали българското царство.
По време на управлението на Борил България губи големи части от Тракия, Източните и Западни
Родопи, Македония, Белград и Браничево и Западните покрайнини.
Въпреки, че в началото на управлението си е следвал политиката на цар Калоян ситуацията се е
била променила. Предварително намразен, с опетнено име от слуха, че той бил убиецът на чичо си,
без болярска подкрепа Борил не успял да е справи и с другите претенденти за трона, което довело
до отцепването на големи територии от страната.
След победата на Борил, Стрез избягал в днешна Сърбия и се наложил над западните български
предели, установявайки се в Просек при сръбския жупан Стефан Неман. Другият претендент
Алексий Слав през последните месеци на 1207 г. вероятно провел няколко сражения с Борил, но
загубил и потърсил помощ от императора на Латинската империя Анри. Императорът го оженил за
дъщеря си и му дал титлата деспот през 1208 г. След смъртта на съпругата си той бил
самостоятелен владетел и самодържец на дадените му територии в Западните Родопи и управлява
успешно около 20 години.
Дори и фактът, че през втория период в управлението му той променя коренно политиката си и
въпреки че почти всички съседи на България през този период станали негови съюзници, това не
променило положението на България.
Събитията, които следват подсказват, че организатор не е бил Борил. Точно обратното, Борил е
потърпевшият. В източниците посочващи, че Борил е наследил престола не се споменава за
узурпиране. Георги Акрополит и Теодор Скутариот пишат, че Борил просто наследил властта, без в
това да има какъвто и да е намек за узурпация или въобще за насилие.
- Заговор на търновския архиепископ Василий?
1. Съществуват два смущаващи момента около личността на търновския архиепископ:
-Писмото на папа Инокентий, с което той настоява Васили да му съдейства. Става въпрос за писмо на
папа Инокентий III до Калоян, настояване на папата за сключване на примирие с латинците и
освобождаване на пленения Балдуин. Тези редове, както и няколкото запазени писма между
двамата, подсказват за преголямо доверие и увереност в лоялността на Василий.
Писмо №35
“Писано е до (Василий), търновски архиепископ, примат на българи и власи, и той да го посъветва
усърдно и да го склони към това“.
ЛИБИ III Писмо №35
Снимка: Балдуиновата кула в Търново, не е била затвор на Балдуин I Фландърски
Няма запазен документ за отговора на Василий до папа Инокентий, поради което не можем да знаем
какво е било отношението на търновския патриарх към Калоян.
2. Но, друг един факт буди неловко подозрение – в съборния Синодник на цар Борил (1212 г.) не е
споменато името на архиепископ Василий, нито на папа Инокентий!!! Няма изразен нито пиетет към
папа Инокентий III, който формално е върховен отценачалник на Българската църква, стоящ над
тогавашния примас, архиепископ Василий Търновски (1204-1227(?)? Към 1211, нито към Василий!
В годината, когато е издаден Синодикът, Инокентий и Василий са живи, а и двамата отсъстват от
текста. Вярно е, че текстът и на двата запазени ръкописа на Синодика е късен и има непълноти, но
все пак името на самия цар Борил, това на Калоян и на неговата съпруга Анна (Анисия), както и
поменикът на българските царе и архиереи и до днес са запазени.
Прелюбопитно и твърде странно!
3. Като примас на папа Инокентий III и римокатолическата църква търновският архиепископ Василий
не може да не е желал унищожаването на богомилската ерес, заплашваща върховенството на
властта и господството на църквата и оттук подкрепата му за ватиканския папа и тогава няма как да
не бил против религиозната търпимост на Калоян към ересите из българското царство.
Възможен ли е бил заговор на архиепископ Василий заедно с папа Инокентий? Ако - не, то поне е
имало сътрудничество и подкрепа в посока и на двете страни.
- Заговор на Манастър?
Какъв би бил мотивът на Манастър да убие цар Калоян?
Сестра му не може да стане нещо повече от това, което е била тогава – българска царица. За какво
повече? Точно обратно – тя би загубила всичко. Самият Манастър не може да стане цар на
България, тъй като той е куманин. Най-високият таван, който може да има той, вече си го има – пръв
военноначалник на българската войска.
Красноречив е фактът, че след убийството на цар Калоян, Иван и Александър били спасени от своя
учител-наставник, който заедно с охраната заминал с тях първо при куманите, а после в Галичкото
руско княжество.
Според сведенията от Джагфар тарихи калояновият син също бил спасен от куманския войвода
Кабан (Коча,Манас) веднага след гибелта на баща му (според други твърдения, Василий или
Витлеем (каквото и да е било името на калояновия син) е останал в Рим)
Този факт показва, че верните на Калоян хора са имали доверие в куманите и ни най-малко не са се
страхували, че Манастър би могъл да е предател и е имал поддръжници сред куманите.
Във връзка с въпроса къде е бил отведен Иван Асен II със своя брат, срв. И. Дуйчев, Приноси към
историята на Ивана Асеня II, София, 1943 г., стр. 152. Авторът счита, че първоначално Иван Асен II
наистина е бил отведен при куманите, а впоследствие (не веднага през 1207 г.) е намерил прибежище
в Галичкото руско княжество. По него време той е бил, както приема И. Дуйчев, на около 11-12 години.                  image    южна Унгария, средата на 14 век, изобразяваща унгарски рицари преследващи кумани,                                                                   image                                                                                                           Кумански воин (наричани още кипчаци, половци) 11 век.
Относно неговото изчезване след убийството (името му повече не се споменава). Възможно е да се е
страхувал от отмъщение, тук като са плъзнали слухове, че той е извършителят, а е възможно и да е
бил отвлечен и убит в суматохата, за да бъде набеден за убийството, но е факт, че той изчезва и
никой повече не чува за него. И всъщност къде е заминал?
Манастар няма никакъв мотив за убийството на Калоян. Точно обратното - той би загубил и, както
историята показва, губи всичко.                                              - Участвала ли е жената на Калоян, куманката Анна (Анисия)?
(Името на царицата не е засвидетелствано в изворите. Има основания да се допуска, че с оглед на
женитбата й с цар Калоян тя приема християнството и номинанта Анна. Имената, с които е станала
известна - като Целгуба, Зибасни в арабски летопис и др., не са достоверни)
Крайно време е да дадем заслужено уважение и почит към една свята българска царица, още повече,
че слухът за нейната уж изневяра дължим на един французин, който пък разказва думите на
фландърски свещеник – и двамата предполагаемо недолюбващи България.
Единственото известие за съпружеския живот на българското царско семейство оставя Алберих
(първата половина на XIII в.). Около 1241 г. френският монах оповестява разказа на един
фландърски свещеник, който твърдял, че е посетил Търновград:
„Той именно разправял, че съпругата на Йоаниций (Калоян), докато мъжът й се намирал на
друго място, изпратила на латинския император Бодуен I (Балдуин Фландърски) в затвора любовно
писмо, предлагайки му да го освободи от пленничество, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я
отведе със себе си в Константинопол. Когато императорът отблъснал това предложение и не му
обърнал никакво внимание, тя се оплакала на мъжа си, че императорът се опитал да я прелъсти и й
обещал да я отведе със себе си в Константинопол и да я короняса за императрица, ако го освободи
от пленничество. И така, късно през една нощ, когато Йоаниций бил пиян, наредил да доведат
императора и да го убият“.
Самият Алберих пристъпва към сюжета с уговорката „не предавам потвърдени данни“.
Най-малкото, което можем да се запитаме е, на какъв език са общували? Латински, френски? Както
самият Калоян пише на папата:
“Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме
граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат
върнати при моето царство“(ЛИБИ т III Писмо №32)
Справка:
Най-вероятно за преводач при кореспонденцията на Калоян с папата е бил използван грък. Дуйчев
(Преписката, стр. 82) предполага, че преводът от гръцки на латински език е бил извършен от
бриндизийския архиепископ Доминик.
Сложните преводи от български на гръцки, а после от гръцки на латински, показват, че
действително в царската канцелария е имало недостиг на хора, познаващи латинската грамотност.
Поради това и латинският език трудно е можел да бъде научен в Търново. Дали обаче единствената
цел, с която двете момчета са били изпратени в Рим, е било изучаването на латинския език, няма
сигурен източник, от който да узнаем.
И още би ли убил пленника си Калоян, поради изневяра на съпругата си, а би съхранил нейният
живот, вместо най-малкото да я изпрати в манастир?
Константин Иречек ( въпреки, че е оспорван като достоверен историк) констатира, че разказът
„много напомня библейската история на Йосиф с жената на Петефрий (Потифар)“. Не е нужно да
бъде търсен отговор дори на най-закономерния въпрос - на какъв език „куманката“ се обръща, при
това писмено, към затворника, щом даже в дворцовата канцелария никой не владее латински или
френски, както личи от кореспонденцията на цар Калоян и на Василий с папа Инокентий III (ЛИБИ III
стр. 359 и 360 Писма №. 32 и 33).
Доказателства за подобно деяние няма. Много повече – няма и логика! Защото българската
господарка носи короната на проспериращо царство, на първенстваща държавна формация в
Европейския изток, съпруга е на победителя на ромеи, латини, сърби, унгарци и майка на
престолонаследника, докато Бодуен I е разгромен, унизен, окован, обречен. Ако някой е без корона и
може да бленува престола в Константинопол, това може да е затворникът.
Много по-късно един самозванец, обявил се за самия латински император Балдуин, отшелник от
графство Ено, Фландрия, двайсетина години след смъртта на Бодуен I съчинителства „как чрез
посредничеството на някакво момиче, на което бил обещал да се ожени за него, успял да избяга от
затвора на българския крал“. Не е изключено информаторът на Алберих да възпроизвежда тази или
подобна мистификация на друг самозванец.
Явно не става въпрос за роман на царицата с императора, а реакция на отмъстителност и коварство
и оклеветяване! Крайно време е да бъдат изчистени твърденията за морална нечистота и духовна
нищета на българската господарка, които уронват нейната чест и памет като съпруга на един от най-
великите български царе.
Гнусни са и всички подозрения за съучастие на царицата в съзаклятие за ликвидирането на нейния
съпруг и квалификациите от рода на „от всички добродетели тя най-малко ценяла съпружеската
вярност“. Долни са и клеветите, че тя бързала да се бракосъчетае едва ли не веднага след като цар
Калоян издъхва и в тази прибързаност се съзира знак за умисъл, съпричастие и вина на двамата за
предполагаемото убийство на държавния глава.
Историята мълчи за човешката драма зад кулисите на събитията, но наш дълг е да възстановим
образа на една българска владетелка, чийто девичество скрепява и гарантира военното и
политическо сътрудничество и гарантира важна боева подкрепа за българското царство. Насила
зачернена като монахиня в най-хубавата си възраст.
Справка:
За да разберем по-добре безпочвените клевети, ще разгледаме Синодикът на Българската
православна църква като ориентир за отношенията в първото семейство на България.
Според средновековната норма вдовицата не е имала право на друг брак, докато не изтече пълна
година от смъртта на съпруга й. При нарушаване на задължителния траур тя е била лишавана от
наследствени права и от дяла от имуществото на покойния й мъж. Това показва, че бракът на
овдовялата царица с Борил може да бъде осъществен най-рано през есента на 1208 г.
Съгласно канона женитби между родственици по сватовство до VI степен, каквито са царицата и
Борил, не се допускат и не се благославят, ала не се знае с положителност дали тази забрана не
отпада след прекратяването на брака, който ги е сродил, както се получава с кончината на цар
Калоян. Напълно е възможно брачноправната забрана да е преодоляна по презумпцията „поради
необходимост“, тоест в полза на интересите на държавното управление.
Едва ли царицата се омъжва за сестриника на покойния й съпруг под напора на лични чувства. Тя е
политическа фигура. Не сантименти, а кауза, интереси и обществени фактори моделират избора и
цялостното й поведение. Зад нея на първо място е унаследяването на цар Калоян, която трябва да
продължи общият им син, а настоящето я провокира и задължава с отговорностите на владетелка и
майка.
Макар да не е известно точно как е бил разплетен управленският възел след смъртта на цар Калоян,
изтъкнатото предоставя основания да се предполага, че позициите на Борил са го представили като
естествен настойник на малолетния син на вуйчо му и фактически управител на царството.
Във Византия за подобни случаи са предвидени няколко решения, предпочитанието към някое, от
които зависи от силната личност и могъществото на действащите лица, както и от подреждането на
различните сили в двореца и в столицата: определяне на настойничество от представители на
висшите обществени слоеве; упражняване на властта от майката императрица самостоятелно или
със специална комисия, посочена от покойния василевс или от първите граждани на
Константинопол, както и от конкретен настоятел, избран приживе от предишния император.
За единствено законен Църквата счита първият брак, а вторият допуска по необходимост, но след
изтърпяването на определени запрещения (епитимия). Патриарх Евтимий поучава, че на
второбрачните свещеникът дава „подходяща епитимия, която им се полага – на едни две години, на
други една, на трети и по-малко, на всеки един според силата му, и така ги присъединява към
верните“.
-Византийски заговор
Едно такова твърдение има разбира се основания и потвърждения в историята. През целия този
период сме свидетели на динамиката на съюзи и предателства от страна на византийците. Още
повече, че византийците са имали своя основателен страх от българските владетели. Отказът на
Калоян в края на 1203 г. да признае върховенството на Византия - искане, отправено от името
на Алексий IV след възшествието му на 1 август, не може да не е довел до напрежение между
двете страни
Снимка: Исак II Ангел
Все пак вторият опит на гръцката аристокрация от Тракия се увенчава с успех и на молбата им за
помощ към българския владетел ромеите се заклели да почитат Калоян за свой император и
господар, ако им помогне да се освободят от угнетителите си. Споразумението било скрепено с
договор – цар Калоян обещал помощ и се заклел тържествено да се грижи за ромеите като за
собствени поданици – така бил сключен мирен договор в началото на 1205 г.
Жофроа дьо Вилардуен:
„И те [ромеите] тайно взеха пратеници от всичките градове на страната и ги изпратиха при Йоанис
[Калоян], който беше крал на Влахии и България, който беше воювал с тях и постоянно воюваше:
и те му известиха, че ще го обявят за император и че всички ще му се подчинят, и че ще убият
всички франки. И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще
им се закълне, че ще ги управлява като своите поданици...". Или ако трябва да се разтълкува този
текст, представителите на ромейската аристокрация се съгласили да признаят Калоян за василевс
на българи и ромеи и да започнат война срещу Латинската империя.
През последващите две години обаче вече се оформила опозиция на гръцката аристокрация, която
била обезпокоена от засилващото се влияние на българския владетел. Ето защо Калоян трябвало да
извърши няколко похода към градовете Одрин и Димотика в Южна Тракия, за да пресече надигащата
се опасност.
След победата над латинците и присъединяването на Тракия, гърците прекратили съюза си с
Калоян и през 1206 г., което няма начин да не е вбесило българския владетел.
Към 1206 г. срещу Калоян съществувала оформена вече опозиция на гръцката аристокрация, която
била обезпокоена от засилващото се влияние на българския владетел. Ето защо Калоян трябвало да
извърши няколко похода към градовете Одрин и Димотика в Южна Тракия, за да пресече надигащата
се опасност.
Защо обаче не е бил византийски заговорът, както е общоприето да се смята? Първо - византийците
не биха пропуснали да се похвалят и даже на всеослушания да обявят и героитизират постъпката си.
Второ – византийците не биха си послужили с една толкова непривичен за тях мотив – наказанието
на св. Димитър, което е много по-характерен папски прийом и трето – в характерния си стил по-скоро
биха отсекли главата на Калоян, отколкото той да бъде прободен с меч.
Относно предположенията, че е възможно цар Калоян да е починал от естествена смърт
предизвикана от стара травма, шансовете да се случи това са безкрайно малки, така както Калоян е
бил във великолепно здраве и боен дух. Твърде удобна би била една такава кончина за враговете му,
точно в нощта преди битката за Солун.
/От скелета на цар Калоян, който бе открит при разкопки през 1972 г. в търновската църква „Св.
40 мъченици“ , разбираме, че той е бил тежко ранен в главата. Раната е била зараснала, но му е
причинявала силни болки, тъй като костици са докосвали мозъка при определени движения и е
твърде възможно да е умрял именно от това. Всички описани симптоми обаче не говорят за такава
възможност. По-правдоподобно звучи тезата за отравяне, но тогава остава предумисъла за
убийство)
Снимка: Мощите на цар Калоян, цар български
Бил ли е наясно цар Калоян с папските намерения? Вероятно да. И това се вижда от неговите писма
– предпазливи, изчаквателни, на места силно подозрителни, но прями. Можем само да предполагаме,
че именно с цел да следи по-отблизо папските дела Калоян изпраща в Рим, след коронацията и
унията с папата сина си и сина на свещеника Константин (Василии и Витлеем - от писмото не се
разбира кой е син на царя) .
ЛИБИ писмо №32 и 33 от ноември 1204 г.
И така на полето на дипломацията се изправят двама могъщи воини. Единият провежда тайните си
заговори от трона на папския дворец, другият кален в битки и сурови изпитания мъж на бойното
поле. И двамата преследват свои цели и се стремят да извлекат максимална полза от един бъдещ
съюз.
Започва голямата игра за погубването на Калоян и България.
Кореспонденцията межди папа Инокентий ІІІ и цар Калоян
Всички писма вижте тук:http://www.promacedonia.org/libi/3/index.html                    http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3818:2014-02-13-10-26-24&catid=145:2013-08-28-12-35-27&Itemid=229                                       



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687010
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031