Блогът на budha2 :: САЩ ПРЕДАВАТ ЛЕВИТСКОТО господство над света НА ДЖУСИЯ И "ЙОУ-ТАЯ" КИТАЙ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.05.2014 12:42 - САЩ ПРЕДАВАТ ЛЕВИТСКОТО господство над света НА ДЖУСИЯ И "ЙОУ-ТАЯ" КИТАЙ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2189 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.09.2016 21:51

Новият световен лидер е рожба на старите господари

Експертите и Манипулаторите имат разминавания само в срока, нужен на Джутай, за да измести САЩ от световния трон. Брояча на дълговете отмерва оставащото им време като световна сила №1
Световния ред „Pax Americana“ изживява последните си десетилетия. Краят на световното господство на Съединените щати изглежда наближава, ако съдим по това, че САЩ постепенно губи факторите, които го обезпечават:
Военна мощ (пред своите най-големи конкуренти);
Икономическа мощ;
Военната мощ се обезпечава и е на лице само при икономическа стабилност, а САЩ затъват в дългове със всеки изминал ден. Увеличаването на тавана на дълга на Щатите е единствената опция, за да избегнат тегнещият над тях фалит, който вече покоси градове като Детройт. Защо Детройт, един от най-големите индустриални и производствени градове във света фалира? Заради Китай/Ротшилд/, разбира се. Производството се прехвърли от Запада и САЩ в Китай и други държави, поради ниското заплащане и безпрецедентния икономически бум на Китай. Нещо такова тегне и над американската икономика. Ротшилд е кредитор номер едно на САЩ като към момента притежава около 3трлн. американски долара от техния общ дълг, възлизащ на над 16трлн. долара. Всъщност, държавите към които САЩ имат най-големи дългове а в голямата си част техни преки конкуренти.

Безконтролното печатане на американски долари и зависимостта на САЩ от ресурсите на Близкия изток са взаимно обвързани. Краят на „петро-долара“ е близко. Договаряйки се през 1970-те години с държавите-членки на ОПЕК – най-големите износителки на петрол във света да използват американски долар САЩ се изтреляха на върха, но сега позициите им се клатят. Техния най-голям съюзник и износител номер едно на петрол във света – Саудитска Арабия вече усети бурята, която е на път да потопи кораба на американската икономика. Не случайно Джон Липски, директор на МВФ през 2008г. заяви, че поскъпването на Юана ще гарантира по-добър икономически растеж и стабилност на световната икономика. Само през 2008г., преди началото на кризата, Китай е натрупал внушителните 300млрд.долара излишъци от външна търговия. „Тихите капки“ на Китай действат от 2002г. като крайния срок за поставените цели китайските власти предвиждат 2020г. – повече от половината десетилетие, което вещае края на американското господство.

Тези последни 10г. не бележат края на американската ера, а са решителни за изравняването на силите. Много експерти предричат различни срокове за окончателния крах на светвония ред „Пакс Американа“, някои предричат, че на Китай ще са нужни 30г., други около 50, но всички са категорични, че е въпрос на време Китай да измести САЩ като световна сила номер едно.

Ки/Джу/тай също има много предизвикателства преди да стане най-голямата глобална сила. Но за разлика от САЩ, Китай има по-стабилни партньори в лицето на БРИКС – петте най-развиващи се икономики във света.

"ЙОУ-ТАЯ" Китай е моногол-юдна държава и освен голям експорт тя има нужда и от внос на много продукти за вътрешния пазар. За това Китай смело изкупува земи в Африка, Източна европа и Азия, с които да обезпечи нуждата от земеделски култури и тн. Сега Китай е много близо от това да измести един от съюзниците на САЩ – японците, които са на второ място по БВП във света и да заеме тяхното място.

Експерти определят и шест войни, които Китай "ЙОУ-ТАЯ"най-вероятно ще започне преди да установи своя световен ред и китайския империализъм да надделее над американския. Експертите дават срок около 50г. и предричат приблизително следните периоди:

Обединението на Тайван (2020-2025г.);
Завладяване на о-ви Спратли (2025-2030г.);
Завладяване на южен Тибет (2035-2040г.);
Завладяване на островите Сенкаку и Рюкю (2040-2045г.);
Обединяване с външна Монголия (2045-2050г.);
Близкия изток, Азия и Европа са основните полета на нестихналата никога Студена война. САЩ създадоха пълна бъркотия в Близкия изток, умишлено или не, те дестабилизираха целия регион и отвориха нови огнища на радикалния ислям. Това създаде и огромен вакум за власт, който държави като Саудитска Арабия, Иран, Турция и Русия се надпреварват да запълнят. „Новия Близък изток“ ще бъде предначертан в тези идни десетилетия и експертите предричат, че неговите нови лидери ще са Иран,Саудтиска Арабия и Турция, а Израел ще става все по-изолиран и слаб. Израел имат силната протекция на Щатите, но губейки позиции в региона за тях ще става все по-трудно да защитават съюзника си. Принцът на Саудитска Арабия определил разочораванието си от своя съюзник САЩ за безпомощността им в Сирия и опитите им за преговори с Иран. Това е очевидна слабост, да не говорим за „виетнамите“, в които американците се въвлекоха в Ирак и Афганистан. По време на кампанията си за президент, кандидатът Джон Макейн направи едно много точно и искренно признание:
“Приятели, ще водя активна политика, която да елиминира нашата зависимост от нефта на Близкия Изток, която ще предотврати изпращането на нашите млади мъже и жени на война в Близкия Изток отново”

Да, но дори този вариант още сега вече става все по-труден за САЩ и това си пролича в Сирия и по отношение на Иран. Света не иска нов Ирак, а зависимостта на САЩ от петрола на Близкия изток продължава да е факт. Русия обаче е голяма пречка. Путин засилва позициите на Русия в региона със всеки изминал ден, Иран става все по-близък, а и кандидат за членство, с БРИКС. Китай също има енергийни нужди, като вече измести САЩ като номер едно енергиен потребител. Китайците също имат нужда от ресурсите в Близкия изток и също правят своите тихи ходове срещу САЩ. Европа пък е зависима енергийно от Русия, същевременно е верен съюзник на САЩ. Европейските лидери вече се умориха от безкрайните военни интервенции, в които най-верния им партньор ги въвлече. Европа по-скоро подкрепи Русия, която има право на вето в съвета за сигурност на ООН и няма да позволи това, което се случи в Либия да се повтори в Сирия, или където и да е. Оказа се, че САЩ са подслушвали централата на ООН в Ню Йорк и дузина президенти, политици като Ангела Меркел, канцлера на Германия. Франция и Германия поискаха обяснение, а Европа беше шокирана от поведението на своя най-голям съюзник. Пред Европа има и много други проблеми като това да останат конкурентни на Китай и БРИКС, за които световна икономическа криза просто не съществуваше от 2008г., която разтърси света и Европа. В Британия се чуват гласове за референдум за напускане на ЕС, както и в много други държави. Бъдещето на ЕС също е доста спорно.

В близките години САЩ със сигурност ще изгубят огромното си влияние в Азия. Докато свръхсилите от студената война – САЩ и Русия, намаляват ядрените си арсенали, Китай прави тъкмо обратното. Китай има потенциала да овладее положението и в този ключов регион от света американското господство, което вече е под въпрос, да приключи. Да не забравяме и общите им усилия по този въпрос с Русия. А да не забравяме огромното производство и експорт на Китай.

Въпроса, който американците сега си задават не е „Will China beat us?“, a „Can we beat China?!“ А света е изправен пред перспективата червената петолъчка на Китай да го завладее.

Автор: Уго Чан Източник: http://alterinformation.wordpress.com Когато ви обясняват, че Изтокът аленее, се стряскайте. Това е цветът на пролятата невинна кръв на милиони агнеци пред олтара на Ротшилдовия марксизъм. Далеч повече от онези 19 милиона коренни американци, пожертвани пред същия кръвожаден бог от илюминатите в САЩ, отделно – още толкова в Канада. Броят на онези, които председателят Мао „изтри от лицето на земята“, както изисква комунистическото божество, старозаветният Яхве-Йехова, се родее с този на изтребените от неговия събрат-диктатор Йосиф Джугашвили – Сталин. В днешен Китай пропуснаха, че при изграждането на нови градове трябва да се има предвид кой ще ги населява. При маоизма беше лесно. Всичко ставаше по заповед. Но Културната революция отмина, а масонът Дън Сяопин предначерта новия път – преминаване от държавен капитализъм към изграждане на частнособственическа Номенклатурия. Така му бяха наредили от интернационалното Братство.

Един от начините за постигане на висок икономически растеж е масовото строителство. Добре, но кой го финансира? И най-важното – съобразено ли е с търсенето на пазара?
При икономика от китайски тип – комунистическа или по-скоро фашистка – подобен подход е piece of cake, както казват англичаните – фасулска работа по нашенски. Напомня ли ви нещо познато?
Спомнете си петилетните планове при социализма, въведени от Сталин. Или Хитлеровия нов ред. Да не пропуснете и The New Deal – новото разпределение или по-точно – раздаване на картите, започнато от Франклин Рузвелт в САЩ. Всичко това става през трийсетте години. След което идва ред на най-голямата касапница в историята – Втората световна война…

Държавният секретар на Великобритания Джордж Осбърн беше на посещение в Пекин. Тогава той обеща на своите китайски колеги, че страната му „ще предостави на Китай инвестиционен достъп до всички области. Ако сме отворена, свободно търгуваща нация, която не се безпокои кой какво притежава, не бива да има никакви прегради пред китайския бизнес – фактически пред китайските държавни предприятия – да придобива дялове в британски проекти, даже мажоритарни пакети с акции.“

Което означава, че Британската империя признава първенството на новия световен водач – Китайската народна република. Даже един от заместник-главните редактори на минаващия за консервативен “The Daily Telegraph” не успя да преглътне огорчението си и призна:
„Истината е, че ние сме достатъчно незначителни в очите на китайците.“

Така е, но правителството на Нейно величество действа като дребен хулиган, който се мъчи да пререди батковците на опашката. В случая – САЩ. Китайската номенклатурна класа забогатява под контрола на партийния апарат. Никой в КНР – от генералния секретар на партията и президента, до обикновеното селско домакинство, не може да разполага свободно с парите си. Тази е причината, поради която често четем за милиардери, забогатели поради включването им в съответния списък, които получават тежки присъди, даже смъртни. Китайският капиталов пазар е полуформиран. Но интересите както на Братството, така и на червените барони в страната, напълно съвпадат. Пак стигаме до Джордж Оруел, но този път до неговата „Животинска ферма“…

През пролетта на 2012 г. семействата Ротшилд и Рокфелер обявиха сливането на своите капитали. Като вторите сведоха глава пред могъществото на първите. Тогава написах, че очаквам началото на нов световен банков ред. Като че ли ще бъдем свидетели на сигнала за неговия старт. Не, няма да можем. Ще го чуят само избраните за участници в състезанието.

Къде живеят основно двамата най-ярки представители на прочутата банкова фамилия? Сър Джейкъб и сър Евлин дьо Ротшилд са британци, с извинение. Можем ли да допуснем, че Джордж Осбърн е действал самостоятелно? Та преди пет години и половина той възкликна: „Престанете да одумвате Ротшилд или сте свършени“ През 2014 година се очертава Лондон да се превърне в световен център за търговия с китайската валута – юан или ренминби, както желаете. Но за целта е необходимо да отпаднат обичайните визови ограничения за китайските банкери.

Британците не подминават твърдото намерение на Пекин за дерегулация на капитала. Подчертават, как това е било препотвърдено на Третия пленум на Конгреса на Китайската комунистическа партия, проведен през ноември 2013 г.

Но кой ще определя курса на китайската валута в световната банкова столица? Изпитвате ли съмнения, че това ще бъдат единствените действителни „властелини на света“? В официално писмо на Bank of England в отговор на питане от страна на британския икономист Теджван Петингър, преподавател в Оксфордския университет, четем:
„Що се отнася до предполагаемата връзка с „Ротшилд“, не знам защо хората мислят, че семейството ни притежава. Обаче през годините редица представители на Ротшилд са служили като директори в управата на банката.“
Електронната медия на Сдружението по британска банкова история специално изтъква:
„Днес “N M Rothschild”, търговската банка, около която е формирано британското коляно [на семейството], е една от съвсем малкото независими банки, оцелели в Лондонското сити.“
Ала от същата публикация става ясно, как през шейсетте години „премиерът Едуард Хийт и Bank of England призоваха Ротшилдови, за да предотвратят повторна банкова криза… След което министър-председателят сметна, че тогавашният председател [на Bank of England] Виктор Ротшилд е толкова добър, та го назначи за ръководител на своя think-tank [мозъчния център] на “Downing Street”.
Не ви ли идва на ум, че нова банкова криза може да бъде предотвратена единствено от онези, които са предизвикали предходната?

Излишно е да доказваме всеизвестни и неоспорвани от никого факти. Като например този, че още през 1825-1826 г. банката “N M Rothschild & Sons” на практика спасила всички останали. Оказало се, че само тя била в състояние да се справи с умишлено създадения дефицит на монети. Банката на Нейтън Ротшилд снабдила Bank of England с необходимото количество монети. И позволила на централната финансова институция на империята да се справи с ликвидната криза.

Внукът на Нейтън – Алфред дьо Ротшилд (1842-1918), станал първият представител на фамилията, който заел поста директор на Bank of England. Той управлявал емитиращата банка на Британската империя цели 20 години!

Още преди близо два века лондонските Ротшилдови са определени за „експерти по златото“. А от 11 часа сутринта на 12 септември 1919 г. банката “N M Rothschild & Sons” официално поставя началото на всекидневното определяне – фиксиране – на цената на златото. Оттогава до ден днешен стойността на скъпоценния метал се определя тъкмо в Лондон и то от Ротшилдови.

Златото е стока и се търгува на съответната, а не на фондовата борса. Нали не греша, когато пресмятам, че от 1919 до 2004 година не са изминали два века? Да не се залъгваме. И сега Ротшилдови са „експертите по определяне на цената на златото на Нейно величество“. И това не е просто почетна титла, а всекидневно задължение…

Явно любовната афера между капиталистическия свободен паричен пазар, доминиран от семейство Ротшилд, и комунистическото ръководство в китайската столица се задълбочава. А къде остават САЩ и общата държава Кимерика? Ами как така с лека ръка бива подминавано нарушаването на човешките права в тази par-excellence комунистическа диктатура?

Когато става дума за пари, да не забравяме мъдрото поучение на римския император Веспасиан: “Pecunia non olet” – „парите не миришат“. Към него да добавим още една максима от онази епоха: “Omnis distaedere – pecunia nunquam” – „всичко омръзва – парите никога“!

Но дали тези данни са верни? Не забравяйте, че живеем в епоха на измами. Разбира се, че не е така. Как ще опровергая „официалните“ твърдения? Много просто – отново с такива.

През април 2004 г. британските медии оповестиха сензационната новина, че „след 200 години Ротшилдови се оттеглят от пазара на злато“… “NM Rothschild” ще изостави всички свои стокови търговски операции… Стъпката поставя край на почти 200-годишна традиция. “NM Rothschild” беше основана през 1810 г. в Лондон от Нейтън Майeр Ротшилд, който чрез търговията със злато помогна на армията на херцог Уелингтън в Наполеоновите войни.“ Заместник-главния редактор по финансово-икономическите теми на „Дейли Телеграф“ Джереми Уорън:
„Изправени сме пред началото на една нова, по-динамична и взаимноизгодна фаза на глобализацията. Обещанието от 1979 г., когато Китай предприе реформите за преминаване към свободния пазар, май най-накрая ще бъде окончателно изпълнено.“

Кимерика ще продължи да съществува тайно от очите на хората. Постепенното сливане на големите икономики, наричано глобализация, ще върви все по-нататък. До пълната победа на световната революция. Правата на човека са залъгалка за невежи и глупави. Съветвам ви отново да си припомните мотото. В последните дни на 2013 г. съобщиха, че Китай отменя действието на закона за едно дете в семейство. Но при спазването на определени условия. Които явно не се отнасят до световно признатия кинорежисьор Джан Имоу, който беше постановчик на церемонията по откриването на Олимпиадата в Пекин.
Авторът на нашумелия филм „Вдигни червения фенер“ е преследван, защото с втората му съпруга имат три деца! Като част от кампания за прочистване сред китайските богаташи, за каквито Джан Имоу и жена му – актрисата Чен Тинг, са възприемани, творецът получи присъда да заплати глоба в размер на близо 1 150 000 долара.Режисьорът е от Хонг Конг.
Но на 1 юли 1997 г. този остров на капитализма беше дарен от Великобритания на новата световна империя – комунистически Китай. Сигурен съм, че вече ви е ясно защо… Административно Хонг Конг се води „свободен административен район“. Свободен, ама не до там…
Цялата сага на Джан Имоу подсказва, че кинаджията не си е научил урока. Ако беше по-ерудиран, щеше да е наясно, че в партията всички са равни, но някои са по-равни. И още, че един от лозунгите не само на ККП, а и на световната комунистическа партия, гласи:
„Свободата е робство!“

Иначе, Пекин все така ще разиграва националистическата карта в мнимото противоборство с Токио за няколко скали. Несъмнено китайските лидери са изучавали политическото наследство на Николо Макиавели. Той е завещал максимата, че е „по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те обичат“.

КИТАЙ-новата резиденция на рептилният банкерски ашкеназки "елит",след като хвърлят в хаос САЩ и Западна Европа, унищожавайки средната им класа.

Какво ли си мислят мравките в огромният мравуняк "Китай"(извънкласовите Сина/Цина) за извънкласовите шепа паразити от Синайският Цион. На китайски "евреин" е "ЙОУ-ТАЯ"

What do the Chinese think of Jews?

Андрей Фурсов. Китаем правят Ротшильды?

Китай строит в Африке "империю XXI века"

Китай в Африке: новый колонизатор или спаситель?

Китай е държавата, която има най-голям обем на произведена промишлена продукция на земята! Без да напрегне мозъчните клетки на своя интелектуален елит. Това нямаше как да стане, беше изключено. Десетилетия наред тамошната образователна система бълваше стотици милиони униформено мислещи – по-скоро немислещи – войници на тоталитарния комунизъм.
Това бяха същества, които само външно наподобяваха човешките. Матрицата на председателя Мао беше превърнала умовете им в еднакви чипове. Като някакви кукли или роботи те повтаряха наизустените цитати от неговите съвършени глупости.
Западните корпорации пренесоха производствата си в Китай. Ако наистина съществува конвергенция, тя е там. Едва ли някога светът е бил свидетел на по-мащабно прехвърляне на капитали от транзакциите между САЩ, Западна Европа и азиатския гигант. Те продължават и в двете посоки. Например, около половината от Холивуд вече е китайска…на Ротшилд.

Нагоре