Блогът на budha2 :: Да виждаш холографски 2

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.05.2014 20:44 - Да виждаш холографски 2

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 924 Коментари: 0 Гласове:

Вътрешно виждане и шаманизъм
В някои шамански култури вътрешното виждане е едно от необходимите условия, за да станеш шаман. Сред индианците араукана в Чили и аржентинските пампаси един новопосветен шаман бива учен да се моли конкретно за тази способност. А е така, защото главната роля на шамана в културата на араукана е да поставя диагнози и да лекува заболявания, за които се смята, че вътрешното зрение е от съществено значение. Австралийските шамани наричат тази способност „силното око“ или „виждане със сърцето“.Индианците хиваро от гористите източни склонове на Еквадорските А придобиват способността, като пият екстракт от едно лианово растение в джунглата, наречен аяуаска, което съдържа халюциногенни съставки, за които се смята, че даряват свръхсетивни способности на пиещия го. Според Майкъл Харнър, антрополог в Нов университет за социални изследвания в Ню Йорк, който се е специализирал в изследвания на шаманите, аяуаска позволява на шамана от племето хиваро „да вижда тялото на пациента все едно, че то е стъклено“.
Действително, способността да се „вижда“ дадена болест — независимо дали реално се гледа вътре в тялото или се вижда болестта, представена като вид метафорична холограма, като например някакъв триизмерен образ на демонично и отблъскващо същество вътре в тялото или близо до него — е универсално в шаманските традиции. Но каквато и да е културата, в която се съобщава вътрешното виждане, изводите са едни и същи. Тялото е енергиен конструкт и в крайна сметка може би не е по-материално, отколкото енергийното поле, в което то е поставено.
Енергийното поле като космически подробен план
Представата, че физическото тяло е просто още едно равнище на плътност в човешкото енергийно поле и е само по себе си вид холограма, която се формира от интерференчните картини на аурата, може да обясни и необикновените целебни сили на ума и огромният контрол, който той има върху тялото изобщо. Тъй като една болест може да се появи в енергийното поле седмици и дори месеци преди тя да се появи в тялото, мнозина екстрасенси смятат, че болестта действително възниква в енергийното поле. Това показва, че полето е по някакъв начин по-първично, отколкото физическото тяло и функционира като вид подробен план, от който тялото взема своите структурни насоки. Иначе казано, енергийното поле може би е неявният ред на тялото.
Това може да обясни откритията на Ахтърбърг и Сийгъл, че пациентите вече са си „въобразили“ своите болести много месеци преди заболяването им да се прояви в телата им. За момента медицинската наука не е в състояние да обясни как въображението може действително да породи някакво заболяване. Но както видяхме, представите, които изпъкват, открояват се в мислите ни, бързо се появяват като образи в енергийното поле. Ако енергийното поле е подробният план, който ръководи и оформя тялото, може би чрез въобразяване на една болест, дори несъзнателно, и постоянното подсилване на нейното присъствие в полето, ние на практика програмираме тялото да изяви болестта.
По подобен начин същата тази динамична връзка между мисловни образи, енергийното поле и физическото тяло може да бъде една от причините, поради които образи и визуализации могат да лекуват тялото. То може дори да обясни как вяра и медитация върху религиозни образи дават възможности на стигматисти да причиняват появата на подобни на гвоздеи изпъкналости от своите ръце. Нашето съвременно научно разбиране не може да обясни такава биологична способност, но, отново, постоянната молитва и медитация могат да станат причина такива образи толкова дълбоко да се отпечатат в енергийното поле, че постоянното им повтаряне накрая да породи форма в тялото.
Един изследовател, който смята, че именно енергийното поле оформя тялото, е Ричард Гербер, физик от Детройт, който е прекарал последните дванадесет години в изследване на медицинските последствия от фините енергийни полета на тялото. „Етеричното тяло е холографски енергиен шаблон, който ръководи растежа и развитието на физическото тяло“, казва Гербер[38].
Гербер смята, че различните пластове, които някои екстрасенси виждат в аурата, също са фактор в динамичното отношение между мисълта, енергийното поле и физическото тяло. Точно както физическото тяло е подчинено на етеричното, етеричното е подчинено на астралното/емоционалното тяло, а астралното/емоционалното — на мисловното и т.н., казва Гербер, като всяко тяло има функцията на шаблон за предходното му. Така, колкото по-фин е слоят на енергийното поле, в което мисъл или образ се проявяват, толкова по-голяма е тяхната способност да лекуват и преоформят тялото. „Тъй като мисловното тяло захранва с енергия астралното/емоционалното тяло, което след това като през фуния я излива в етеричното и физическото тяло, лечението на един човек на психично ниво е по-силно и дава по-дълготрайни резултати, отколкото лечението на астралното или на етеричното равнище“, казва Гербер.
На същото мнение е и физикът Тилър. „Мислите на човека пораждат схеми на равнището на съзнанието на природата. Така ние виждаме, че болестта, фактически, накрая се изявява от изменени умствени схеми чрез натрупване на видоизмененията в течение на поколения — първо, за да повлияе на етерно равнище и след това, в края на краищата, върху физическото равнище, [където] ние го виждаме открито като болест.“ Тилър смята, че причината, поради която болестта често се възвръща, е, че медицината лекува само физическото равнище. Той усеща, че ако лекарите могат да третират енергийното поле, те ще постигнат по-дълготрайно излекуване. Дотогава много лечения „няма да бъдат трайни, защото те не променят базисната холограма в ума и на равнището на духа“, казва той.
В една хипотеза с широк обсег Тилър дори предполага, че самата вселена е започнала като фино енергийно поле и постепенно е ставала плътна и материална чрез подобно възпроизвеждане, предаване и натрупване на видоизмененията и познанието в хода на историческото време. По неговото виждане може би Бог е създал вселената като божествен модел или идея. Подобно на образа, който един екстрасенс вижда плаващ в човешкото енергийно поле, този божествен модел функционира като шаблон, като влияе и оформя все по-малко фините равнища на космическото енергийно поле „всецяло чрез серия холограми“, докато накрая не се превърне в холограма на една физическа вселена.
Ако това е вярно, то показва, че човешкото тяло е холографско по още един начин, защото всеки един от нас действително би бил вселена в миниатюра. Освен това, ако нашите мисли могат да формират призрачни холографски образи не само в нашите енергийни полета, но и във фините енергийни равнища на самата реалност, това може да обясни как човешкият ум е в състояние да произведе някои от чудесата, които изследвахме в предишната глава. То може дори да обясни синхроничностите или как процеси и образи от съкровените дълбини на нашата душа успяват да приемат форма във външната реалност. Освен това може би нашите мисли постоянно влияят върху фините енергийни равнища на холографската вселена, но само емоционално мощни мисли, каквито ни съпровождат в моменти на криза и преобразяване — видът събития, който изглежда причинява синхроничностите — са достатъчно мощни, за да се проявяват като серия съвпадения във физическата реалност.
Реалност, създавана с наше участие
Разбира се, тези процеси не са зависими от фините енергийни полета на вселената, бидейки разслоени в строго определени пластове. Те могат да действат дори и ако фините полета на вселената са някакъв плавен континуум. Всъщност, като се има предвид колко чувствителни са тези полета към нашите мисли, ние трябва да бъдем много внимателни, когато се опитваме да си изградим идеи за тяхната организация и структура. Това, което мислим за тях, може фактически да подпомага моделирането и създаването на тяхната структура.
Може би затова екстрасенсите дават различна информация относно разделението на човешкото енергийно поле на слоеве. Екстрасенсите, които вярват в ясно разграничени пластове, могат в действителност да подтикват енергийното поле да ги формира като пластове. Човекът, чието енергийно поле е наблюдавано, също може да участва в процеса. Бренан е много откровена относно този момент и отбелязва, че колкото повече нейните клиенти разбират разликата между пластовете, толкова по-ясни и по-откроени стават пластовете в тяхното енергийно поле. Тя твърди, че структурата, която тя вижда в енергийното поле, е само една възможна система, а другите си изграждат други системи. Например авторите на тантрите, корпус от индийски йогически текстове, писани между IV и VI в., възприемат само три слоя в енергийното поле.
Има данни, че структурите, които ясновидци по невнимание създават в енергийното поле, могат да бъдат забележително дълготрайни. Столетия наред древните индуси смятат, че всяка чакра има по една санскритска буква в центъра си. Японският изследовател Хироши Мотояма, клиничен психолог, който успешно е разработил една техника за измерване на физическото присъствие на чакрите, казва, че за първи път се е заинтересовал от чакрите, защото неговата майка, обикновена жена с природни ясновидски способности, можела да ги вижда ясно. Обаче в продължение на години тя била озадачена какво може да е това, което тя вижда като обърната платноходка в своята сърдечна чакра. Когато Мотояма започва своите изследвания, той открива, че майка му е виждала санскритската буква ям, буквата, която древните индуси възприемат в сърдечната чакра. Някои екстрасенси, като Драйър например, казват, че те също виждат санскритски букви в чакрите. Други не виждат. Единственото обяснение изглежда е, че тези екстрасенси, които виждат буквите, всъщност са се настроили към холографските структури, които отдавна са се установили в енергийното поле чрез вярванията на древните индуси.
На пръв поглед тази идея може да изглежда странна, но тя има прецедент. Както видяхме, един от основните принципи на квантовата физика е, че ние не откриваме реалността, а участваме в нейното създаване. Може би, когато проникнем по-дълбоко в равнищата на реалността отвъд атома — равнищата, на които изглежда са разположени фините енергии на човешкото тяло — белязаната от участие природа на реалността ще стане още по-откроена. Затова ние трябва да бъдем извънредно предпазливи при правенето на изявления, че сме открили някаква конкретна структура или модел в човешкото енергийно поле, когато може действително да сме създали онова, което сме открили.
Умът и човешкото енергийно поле
Важно е, че едно изследване на човешкото енергийно поле води до точно същото заключение, което прави Прибрам, след като открива, че мозъкът преобразува входящата сетивна информация в език на честоти. Това означава, че ние имаме две реалности: една, в която нашите тела изглежда да са реални и притежават точно местоположение в пространството и времето; и една, в която самото наше същество изглежда да съществува първично като един блещукащ облак от енергия, чието най-последно местоположение в пространството е донякъде неясно. Това разбиране повдига няколко важни въпроса. Един от тях е: От какво е създаден умът? Ние сме научени, че нашият ум е продукт на нашия мозък, но ако мозъкът и физическото тяло са просто холограми, най-плътната част на един все по-фин континуум от енергийни полета, какво ни казва това за ума? Изследването на човешкото енергийно поле ни дава един отговор.
Наскоро откритие, направено от неврофизиолозите Бенджамин Либет и Бъртрам Файнщейн от болницата „Маунт Зиън“ в Сан Франциско предизвика сензация в научната общност. Либет и Файнщейн измерват времето, което е необходимо за стимула от докосване върху кожата на пациента да достигне мозъка като електрически сигнал. Пациентът е помолен също да натисне един бутон, когато той или тя осъзнае, че е бил докоснат. Либет и Файнщейн откриват, че мозъкът регистрира стимула за 0,0001 част от секундата, след като той бъде осъществен, а пациентът натиска бутона 0, 1 секунда след прилагането му.
Но забележителното е, че пациентите не съобщават, че са осъзнали или стимула, или натискането на бутона за почти 0,5 секунда. Това означава, че решението да се реагира, е взето от подсъзнанието на пациента. Осъзнаването на действието от страна на пациента става най-накрая. Още по-смущаващото е, че никой от пациентите, които Либет и Файнщайн подлагат на проверка, не разбира, че тяхното подсъзнание вече ги е накарало да натиснат бутона, преди те съзнателно да решат да го сторят. По някакъв начин техните мозъци създават удобната заблуда, че те съзнателно контролират действието, макар всъщност да не го правят[43]. Това кара някои изследователи да се запитат дали свободната воля не е една илюзия. По-късни изследвания показват, че секунда и половина преди ние да „решим“ да помръднем някой от нашите мускули, примерно да повдигнем пръст на ръката си, нашият мозък вече е започнал да генерира сигналите, необходими за изпълняването на движението[44]. Освен това кой взема решението — съзнанието или подсъзнанието?
Хънт е направила още по-добри открития. Тя открива, че човешкото енергийно поле реагира на стимули дори преди мозъка. Тя снема ЕМГ на енергийното поле и ЕЕГ на мозъка едновременно и открива, че когато се произвежда гръмък звук или блясва ярка светлина, ЕМГ на енергийното поле регистрира стимула преди той да се появи върху ЕЕГ. Какво означава това? „Аз мисля, че ние надценяваме мозъка като активния компонент в отношението на човека към света — казва Хънт. — Реално той е просто един добър компютър. Но аз изобщо не виждам в мозъка аспектите на ума, които имат нещо общо с творчеството, въображението, духовността и всички тези неща. Умът не е в мозъка. Той е в това проклето поле.“
Драйър също отбелязва, че енергийното поле реагира преди човек съзнателно да регистрира реакцията. Като едно следствие от това, вместо да се опитва да оценява реакциите на клиента си по израза на лицето му, тя държи очите си затворени и наблюдава как реагира неговото енергийно поле. „Когато говоря, аз мога да виждам промените в цветовете на тяхното енергийно поле. Мога да виждам как те се чувстват, когато им казвам нещо, без те да са ме питали. Например ако тяхното поле стане замъглено, аз знам, че те не разбират какво им казвам“, заявява тя.
Ако умът не е в мозъка, а в енергийното поле, което пронизва и мозъка, и физическото тяло, това може да обясни защо екстрасенси като Драйър виждат толкова много от съдържанието на човешката душа в полето. То може да обясни също как моят далак, орган, който нормално не се свързва с мислене, успява да има своя зачатъчна форма на разумност. Действително, ако умът е в полето, това показва, че нашето осъзнаване, мисленето, чувстването на част от себе си може би дори не се ограничават до физическото тяло, а както ще видим има значителни данни в подкрепа на тази идея.
Но първо ние трябва да насочим вниманието си към един друг въпрос. Твърдостта на тялото не е единственото нещо, което е илюзорно в една холографска вселена. Както видяхме, Бом смята, че дори самото време не е абсолютно, а се разбулва от неявния ред. Това показва, че линейното разделение на времето на минало, настояще и бъдеще е просто още едно построение на ума. В следващата глава ние ще изследваме данните, които подкрепят тази идея, както и последиците, които този възглед има за нашия живот тук и сега. Майкъл Толбот
Холографската вселена

Нагоре