Блогът на budha2 :: Преди 70 г. за три дни всички кримски татари(МОНГОЛСКИ ЕВРЕИ) са изселени от полуострова/С ЦЕЛ П...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.05.2014 19:50 - Преди 70 г. за три дни всички кримски татари(МОНГОЛСКИ ЕВРЕИ) са изселени от полуострова/С ЦЕЛ ПРИКРИВАНЕ НА УБИЙСТВА НАД НЕЕВРЕИ И ПОТЪВАНЕТО ИМ В ЗАБВЕНИЕ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1270 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.05.2016 13:26

Старозагорското клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от турската редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед, и чирпански цигани с явната подкрепа на старозагорски евреи.СЛЕД КЛАНЕТО И СТАРОЗАГОРСКИТЕ ЕВРЕИ СА *ДЕПОРТИРАНИ*,ПРЕМИНАВАНЕ В ЗАБВЕНИЕ.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме - ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмета са евреи приели външно исляма - както марани са юдеи външно приели християнството.
От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Град в жертва на Молох
Юли 1877
Той подлага един процъфтяващ град - Стара Загора - на ритуален холокост - всеизгаряне, принасяне в жертва чрез изгаряне, прекарване през огън.

1 милион руснаци са се били за Хитлер(братчед на Коба Джугашвили) в Большой театр за изчистване на Русия и Украйна от гои

От 18 до 20 май 1944 г. с решение на Държавния комитет по отбрана (ДКО) на СССР всички кримски татари са депортирани от полуострова в Узбекистан (151 хил.), Казахстан (4286) и Таджикистан, като малка част е изпратена в Марийска АССР, на Урал и в Костромска област. В телеграма до Сталин НКВД докладва, че са изселени 183 155 души.
Мотиви за изселването

В секретното постановление на ДКО № ГОКО-5859 от 11 май 1944 г. относно причините за депортацията се казва, че „по време на Отечествената война много кримски татари измениха на Родината, дезертираха от частите на Червената армия, отбраняващи Крим, и преминаха на страната на противника, постъпвайки в сформираните от немците доброволчески татарски военни части, борещи се против Червената армия; в периода на окупация на Крим от немско-фашистките войски, кримските татари участват в немските наказателни отряди и особено се отличават със своите зверски разправи по отношение на съветските партизани, а също така помагат на немските окупатори при организиране на насилственото изпращане на съветски НЕЕВРЕИ в германско робство и масово изтребване на хора.”

Върхушките на Нацистка Германия и Русия се е състояла от хора с еврейска кръв-циклофреници

Според разпореждане на германския Генерален щаб от 18 януари 1942 г. фюрерът дава възможност за неограничено формиране на татарски воински части. Организацията на татарските роти за самозащита е възложена още на 2 януари на шефа на охранителната полиция и на службата за сигурност (СД) обергрупенфюрер от СС Олендорф.

На 3 януари под председателството на Олендорф се провежда първото официално тържествено заседание на татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербовката.

След приключване на общите мероприятия татарите искат разрешение да завършат тържественото заседание – началото на борбата против безбожниците – по свой обичай с молитва и повтарят след своя мулла три молитви:

1. За постигане на скорошна победа и обща цел, а също така за здраве и дълъги години живот на фюрера Адолф Хитлер;
2. За немския народ и неговата доблестна армия;
3. За падналите в боевете войници от Вермахта.

Общо са зачислени 10 000 татари-доброволци, а 4000 души са организирани за борба с партизаните. Други 5000 доброволци имат готовност да попълнят сформираните 14 роти. Като се отчете, че 10 000 души пък се намират в редовете на Червената армия, то почти всички боеспособни татари носят униформи на Вермахта.

В боевете с партизаните татарите се бият с ожесточение, като се стремят да ги унищожат. Самите татари дават 400 жертви от взелите участие в боевете 1600 души. От всичките само един преминава към партизаните.

Татарите са знаели какво ги чака. Те са видели разправите на националистите над местната съветска администрация и техните семейства, свидетели са на дезертьорстото на своите бащи и синове, стреляли в гръб на червеноармейците. Знаят и безпощадната отмъстителност на Сталин и започват да се подготвят за ответни репресии. Оптимистите, които се надяват само да бъдат изселени живи, пекат сухари и стягат багаж.

Депортацията не засяга значителна част от кримотатарските колаборационисти, тъй като са евакуирани от окупационните власти в Германия, където е създаден Татарски планинско-егерски полк от СС.

По-голямата част обаче от татарите остава Крим. Непосредствено след Съветската армия вървят подразделения на НКВД, които през април-май „прочистват” прочистват територията, арестуват и осъждат около 5000 колаборационисти от всякакви националности.

Това обаче се струва недостатъчно на Сталин и всъщност той е истинският автор на постановлението от 11 май. Депортирането по време на война не е изнамерено от Съветския съюз. Например след японската агресия в Пърл Харбър (1941) всички японци в САЩ превантивно и поголовно са изселени от тихоокеанското крайбрежие. Депортацията в Крим обаче е извършена пост-фактум след бойните действия и не може да бъдат приведени никакви военни съображения. Всъщност става дума за отмъщение над цял народ, вменявайки му колективна вина и отговорност.

Цялата проявена абсурдна безчовечност на сталинизма по отношение на Кримската депортация може да бъде илюстрирана с два примера:
1. Кримските татари, воюващи *храбро-ИЗБИВАНЕ НА НЕЕВРЕИ* в състава на Съветската армия, след демобилизацията също са депортирани – общо 8995 души, в това число 524 офицери и 1392 сержанти. През 1952 г. само в Узбекистан ветераните са наброявали 6057 души, много от които имат високи правителствени награди.

Известни са малки изключения, като например летецът-изтребител Амет Хан Султан, два пъти Герой на Съветския съюз, не е изселен, но му е забранено изобщо да посещава Крим. (Неговият бюст в Крим е демонтиран от приятели, подлежал на разрушаване.)

2. Депортирани са и кримските татари, които не са живели в окупирания Крим и не са сътрудничили на германците, но са завърнали в родния край през април-май 1944 г. В частност са изселени прекаралите войната в евакуация членове на Совнаркома на КССР и партийните ръководители от Кримския областен комитет на ВКП(б).

Депортацията

Постановлението на ДКО излиза ден преди Съветската армия на 12 май 1944 г. да освободи окончателно Кримския полуостров. Депортирането започва на 18 май, но очевидно е подготвяно далеч по-рано. Преди това от татарите са иззети 49 минохвъргачки, 622 картечници, 724 автомата, 9888 пушки и 326 000 патрона.

В операцията са ангажирани над 32 000 души от НКВД. На депортираните е разрешено да вземат „лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие” до 500 кг. на семейство. Към всеки ешелон има лекар и две медицински сестри с лекарства.

На наркома за търговия е възложено „да осигури всички ешелони с всекидневна топла храна и чай”. При това храната е разчетена на човек: 500 гр. хляб, месо/риба – 70 гр., булгур – 60 гр., мазнини – 10 гр.

Предписано е на пристигналите в местата за заселване да се усигурят градински участъци и да се окаже помощ при строителството на къщи с местни строителни материали. Селскостопанската банка е задължена да отпуска на заселниците заем за строителство на къщи и за стопанско обзавеждане до 5000 рубли на семейство със срок на погасяване до 7 г.

Съдбата на изселените кримски татари

Мнозина от преселниците измират още през първата година от глад и болести НО САМО ПО ДОКУМЕНТИ. Оценките на загиналите са противоречиви: от 15-25% по оценка на съветски официални органи до 46% по оценки на кримскотатарски активисти през 60-те години.

До 1956 г. кримските татари имат статут на „спецпреселници”, което подразбира ограничение на правата им без писмено разрешение да напускат границите на „специалните селища” под страх от съдебно преследване. Многобройни са случаите на осъдени до 25 г. лагер за посещение на роднини в съседни селища.

За разлика от някои други депортирани народи, които се връщат по родните си места в края на 1950-те години, кримските татари са лишени от това право чак до 1974 г., а фактически масовото връщане на народа в Крим започва едва в края на „перестройката” в 1989 г.

Последствията за Крим

След изселване на кримските татари следва депортацията на кримските арменци, българи(ЕТНОСИ СРЕЩУ КОИТО Е ИЗВЪРШЕН ГЕНОЦИД - ЦЕЛ ЗАБВЕНИЕ). Всичко това води не просто до промяна на етническия състав на полуострова, а и до неговото фактическо обезлюдяване.

Кримски българи за насилствената депортация през 1944 година(цел заличаване на следите от ЕВРЕЙСКИЯТ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИ ОТ ХИТЛЕР И СТАЛИН)

Някои райони (планините и южният бряг на Крим, населени до тогава предимно с татари) остават практически без население. В Куйбишевски район жителите наброяват само 672 души, в Алущински – 2637, в Судакски – 3380, в Балаклавски – 2233.

След депортацията на кримските татари с два указа от 1945 и 1948 г. са преименувани всички населени пунктове (80%), имената на които имат кримотатарски произход. Изключение е направено за Бахчисарай, Джанкьой, Ишуни, Саки и Судака, които са свързани с руската и украинска истории.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. „За гражданите от татарска националност, живеещи в Крим” се признава, че „след освобождаването през 1944 г. Крим от фашистка окупация, фактите за активно сътрудничество с немските завоеватели на определена част от живеещите в Крим татари необосновано са отнесени към цялото татарско население на Крим”.

> Еврейският болшевизъм част-2ч.Хитлер и Сталин са Ротшилд

По време на „перестройката” Върховният съвет на СССР през 1989 г. депортацията на кримските татари е осъдена и призната за незаконна и престъпна.

Сталин и Хитлер-двама братчеди във фамилята Ротшилд Евреите използват вашите деца-Войните са ритуално жертвоприношение над неевреи

Десетина дни след депортацията на кримските татари, Берия предлага на Сталин да бъдат изцяло изселени и останалите кримски “народи-предатели” – българи, гърци и арменци:

До Й.В. Сталин

29 май 1944

След изселването на кримските татари продължава работата в Крим по разкриването и арестуването от органите на НКВД на антисъветски елементи. На територията на Крим са отчетени живеещи към момента 12 075 българи, 14 300 гърци, 9 919 арменци. Българското население живее предимно в населените места между Симферопол и Феодосия, а също в района на Джанкой. Съществуват 10 села, всяко от тях с население от 80 до 100 жители българи.

… НКВД смята за целесъобразно да се проведе изселване от територията на Крим на всички българи, гърци, арменци.

Л. Берия

На 2 юни 1944 Сталин подписва постановление № 5984 на Държавния комитет за отбрана за “допълнително изселване от територията на Крим на 37 000 души, сътрудници на немците, от българите, гърците и арменците” :

„…Да се възложи на НКВД (др. Берия) допълнително към изселването на кримските татари по постановление на ДКО № 5859 от 11 май 1944 г. да изсели от територията на Кримска АССР 37 000 немски съучастници от българите, гърците и арменците. Изселването да се проведе от 1 юли до 5 юли т.г. Изселените от Крим българи, гърци и арменци да бъдат изпратени за разселване в селското стопанство, в помощни стопанства и към промишлени предприятия в следните области и републики: Гуревска област на Казахска ССР – 7 000 души, Свердловска област – 10 000 души, Молотовска област – 10 000 души, Кемеровска област – 6 000 души, Башкирска АССР – 4 000 души. Да се задължи Народният комисариат на транспорта и съобщенията (др. Каганович) да организира превоза на спецпреселниците със специално сформирани ешелони…”

За два дни в края на юни са изселени 12 422 българи, 15 040 гърци и 9 919 арменци. В мащабната операция участват 23 000 военни от войските на НКВД и около 9000 души от оперативния състав на органите на НКВД-НКГБ.

На 5 юли 1944 Берия докладва, че изселването на кримските народи е успешно завършено.

До другаря Сталин Й.В.

На 4 юли 1944 г. НКВД на СССР докладва, че изселването от Крим на спецпреселниците – татари, българи, гърци, арменци, е завършено. Общо бяха изселени 225 009 души, в това число татари 183 155 души, българи 12 422, гърци – 15 040, арменци – 9621, немци – 1119, а също чужди поданици – 3652.

Всички татари пристигнаха и бяха разселени в областите на Узбекска ССР – 151 604 души. В областите на РСФСР съгласно постановление на ДКО от 21 май 1944 г. – 31 551 души.

Българите, гърците, арменците и немците, в количество 38 802 души, са на път към Башкирска АССР, Марийска АССР, Кемеровска, Молотовска, Свердловска, Кировска области и Гуревска област на Казахска ССР.

При провеждането на операцията по изселването по места и по време на път произшествия нямаше.

Л. Берия
След едномесечно мъчително пътуване в препълнени и мръсни товарни вагони, измъчените и едва оцелели хора са настанявани в ужасяващи условия – в землянки, в негодни за обитаване бараки, в конюшни и обори, в срутени постройки и дори под открито небе. Те нямат право да напускат мястото на принудителното си заселване, бягството е почти невъзможно и се наказва строго. Женският и детският труд се използват и в най-тежките дейности. Поради физическа слабост, глад и болести изселниците измират като мухи. А тези, които оцеляват, плащат жестока цена – минали са през жесток глад, детска просия, скиталчество, унижения, побоища, изнасилвания. До 1 юли 1948 загиват близо 45 хиляди души или около 20% от всички изселени от Крим.

Нова вълна депортации

В резултат на войната и депортацията населението на Кримския полуостров намалява драстично от 1 126 426 души (според преброяването от 1939г.) до 379 000 (по данни на Кримския обком от октомври 1944). В края на лятото на 1944 Държавният комитет за отбрана нарежда в Крим да бъдат заселени “добросъвестни и трудолюбиви колхозници” от различни краища на РСФСР с цел “належащото обработване на плодородните земи, градини и лозя”.

Обезлюденият Крим е заселен с руснаци и украинци. Имената на селата, градовете, на жп гарите, на реките и планините са сменен със съветски, за да се изличат следите на живелите тук от столетия татари, германци, гърци, българи и други народи.

Новите руски и украински заселници не могат да се приспособят, не притежават градинарски познания и не знаят как да обработват градините и лозята, голяма част, от които изкореняват в невежеството си, както и доматите, тъй като ги мислят за декоративни и дори отровни насаждения.

Така че от докараните през есента на 1944 година около 65 000 “планово -доброволни” преселници от Украйна и Русия, повече от половината тайно и нощем си заминават, неизкарали и три години, тъй като положението им става критично.

Въпреки това параноята на Сталин и шпиономанията предизвиква нова вълна на прочистване на полуострова през 1948 година.

На 13 септември 1948 г. Сталин приема във вилата си в Ялта секретаря на Ялтинския градски комитет на партията Булаев, обръща му внимание върху завръщането в Крим на избягали от местата на принудително заселване татари, гърци и пр. и нарежда “да не бъдат допускани в Крим в никакъв случай, тъй като са база на чуждото разузнаване”.

В началото на октомври сътрудници на вътрешното министерство извършват проверки и записват “предизвикващите съмнение лица от националностите, изселени от Крим през 1944 година”.

През тревожния октомври на 1948 г., пише Гулнара Бекирова*****, чекистите “прихващат” писма, цитирани след това в секретни съобщения на началника на кримското управление на Държавна сигурност Кондаков до министъра на държавната сигурност Абакумов. Ето някои писма на българи****:

Подател: гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен

“…Скъпа Ниночка! Започват нови скитания и мъки. През цялото време плача, но сълзите не помагат. В Крим отново се готви нещо. Нямам повече сили. В Ялта беше на почивка Й.В. Сталин, след което започна изселване на смесените бракове. Нали в Крим разрешиха да се завърнат гърците, арменците и др. националности, а сега отново ги изселват, след което изглежда ще изселват репатрираните и репресираните. Както виждате, аз попадам в това число. Децата нямат нито палта, нито обувки – къде да вървя с тях през зимата. Обзема ме ужас. Още не е известно къде ще ни изпратят, но не е тайна, че предстои, отдавна се говори за това като за обикновено нещо. Гледам на смъртта като на избавление, тогава поне децата ще останат в приют тук в Крим.”

Подател: Симферопол, обратен адрес не е посочен

17 октомври 1948

“Мили Геночка! Връчиха на мама нареждане за изселване от Крим, но ме видяха, попитаха ме коя съм и също ме записаха. Сега чакам всеки момент заповед. Колко молих родителите си сами да заминем, а сега дочакахме изселване. Какво да правя? Паспортът ми е в мен, мога да замина, но къде? А не ми се иска да замина, може и да се размине. Макар че изпратиха в Москва моята анкета и тези на други репатрианти, надеждата да ме оставят е малка, още повече, че съм от българско семейство. Много страдам, защото това ще е клеймо за цял живот и ще трябва да живея, където ми наредят. Поне да бях вече осъдена и да знаех, че всичко е свършено, а то пета година продължава тази игра на нерви.”
Подател: Янова, М.В., Крим, Белогорски район, село Богатое

12 октомври 1948

“Здравейте, скъпи мои! В Крим е много тревожно. Изселват всички, които имат смесени бракове. Аз не се показвам, ще чакам да приключи. Коля разбира се няма да го закачат, той има руски паспорт. Дават три дни да си продадеш нещата. От нашето село вече заминават Халджиеви, Гра, леля Зоя, а леля Лида изселват като жена на французин, други чакат реда си за изселване.”

Подател: Крим, гр. Симферопол, обратен адрес не е посочен

10 октомври 1948

“Здравейте, татко и мамо! От Крим започнаха да изселват българи, татари, немци и други, които са се завърнали нелегално или легално от изселването. Крим ще го заселват само с руснаци и украинци. Жалко, че не можем да напуснем Русия заради напрегнатата международна обстановка.”

Подател: Ялта (не е отбелязан обратен адрес)

8 октомври 1948

“Скъпа приятелко! В Ялта се очакват много промени. Вече на някои им предложиха да напуснат Ялта, ние също сме си стегнали куфарите в очакване на нареждане да заминем. Изпитвам страх, нищо не съобразявам и нищо не мога да подхвана. С една дума в Крим се повтаря 1944 година. Животът отново се къса по шевовете... “

ПОСЛЕСЛОВ

Едва след смъртта на “бащата на народите” са премахнати някои от ограниченията на “спецзаселниците”. Те вече може да се придвижват в пределите на съответните републики или области и са длъжни да се отчитат в комендатурите само веднъж годишно, а не на всеки три дни.

През 1956 година на всички депортирани народи в рамките на СССР е позволено да се върнат в историческите си родини.

Нагоре