Блогът на budha2 :: Хомосексуализмът – болест, разпространявана от средствата за масова информация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2014 21:07 - Хомосексуализмът – болест, разпространявана от средствата за масова информация

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове:

Интервю с психиатъра Марк Цукерман за хомосексуализма като нравствено уродство

Хомосексуализмът е душевна болест, която се разпространява подобно на раковите клетки, в това число - чрез средствата за масова информация (СМИ). Днес голямото мнозинство съвременни хомосексуалисти просто са направени такива.

На болестта може да се съчувства, но на стремежа да заразяваш другите – не бива. Защо не организират паради хора, страдащи от незадържане на урината, нощно напикаване, онкологично болни, диабетици? Какво искат да кажат на обществото със своите паради хомосексуалистите? Че с гордост носят своето звание?

- Един от основните въпроси свързан с хомосексуализма като нравствено уродство е дали това е естествено, природно явление за някои хора или е тяхна доброволна заблуда, с която трябва да се борят. Защитниците на първото гледище днес привеждат много различни аргументи в защита на правата на тези, които предпочитат отношенията с представители на своя пол. По-специално, често може да се чуе, че хомосексуализмът е естествен, защото са му подвластни не само част от хората, но и част от животните. Следователно и животните, и хората, които са хомосексуалисти, просто следват програмата, която природата е заложила в тях и в това няма нищо осъдително. Какво мислите по този въпрос?

- При решаването на всеки сложен проблем е важно догадките и хипотезите да бъдат отделени от научните факти. Едно са наблюденията и предположенията на лаиците, съвсем друго – резултатите от сериозните, безпристрастни и обективни изследвания. Необективността в съжденията по даден въпрос винаги е в повече. Особено що се отнася до „научните“ публикации в средствата за масова информация (СМИ), които съчувстват на хомосексуалните отношения. Между другото, обективните научни изследвания показват, че така наречените „хомосексуални отношения“, които се наблюдават в съобществата на някои животни, в голямата си част представляват ритуална форма на поведение, а не нещо друго. Казано по-просто, зад „хомосексуалното“ поведение на животните се крие комплекс от действия, при което доминиращият самец показва на другия самец „кой командва тук“. Такова поведение учените наричат социосексуално, макар в случая да няма никакъв секс – това е просто едно „показну“, имитация на полов акт. Защото всички действия, които доминиращият самец извършва могат да бъдат само имитация: истински полов контакт между животни от един пол е просто невъзможен по чисто физиологични и анатомични причини.

Това е що се отнася до някои възрастни животни – основно примати. Има още една причина, поради която животните може да се държат по начин, противоречащ на законите на природата: когато тежки обстоятелства ги принуждават към това: например заточение в зоопарк или просто ако се намират в плен по неволя само със себеподобни от същия пол. А неадекватното поведение на „зеления“ младок, който тъкмо влиза в периода на полово съзряване (като например малките кученца) се обяснява, разбира се, с тяхната недоразвитост и абсолютно неразбиране „какво, къде и защо“. Те се намират под влияние на внезапно събудените инстинкти и се опитват да ги следват, все още не знаейки как и кога точно трябва да се прави това. При възрастните кучета това почти не се среща. Има изключителни случаи при дълго отсъствие на самки. Но искам да кажа, че по мое мнение, нито един павиан не би се съгласил да го причисляват към хомосексуалистите. Защото във всеки един - даже най-несъобразителния - павиан е заложено как и колко да продължава своя род и в това отношение той изглежда доста по-мъдър от голямото множество хомосексуалисти сред хората.

Чарлз Сокаридес, в своята книга „Хомосексуализмът и свободата, отишла твърде далеч“, пише:

„Първо, терминът „хомосексуалност“ може да бъде приложен само към човешкия род, тъй като при животните изследователят може да наблюдава само двигателни реакции. Щом започне да измисля някаква мотивация, той „налага“ на животното човешка психодинамика и се оказва на много рискован и хлъзгав път.

Второ, предположенията за произхода на човешката хомосексуалност не бива да се основават върху генетични изследвания, изучаване на хипоталамуса, предната комисура и ниските мозъчни структури или пък върху изучаването на такива видове като дрозофила и дори низшите примати, защото при човека (за разлика от животното) има възможност да се говори за мотивация, съзнателна и несъзнателна, но която винаги има огромно значение за построяване на модел на полово-ролево поведение и избор на сексуален обект. На ниво, по-ниско от това на шимпанзето, сексуалното влечение възниква абсолютно автоматично рефлекторно. Един от най-видните специалисти по поведението на животните, знаменитият етолог Бич, провежда сравнително изследване (1942-1947) на сексуалното поведение на гръбначните и прави поразително откритие. Той установява, че при низшите гръбначни половото поведение се определя почти автоматично и представлява саморегулираща се последователност от събития. В хода на развитието, във връзка с оформянето на главния мозък, стереотипното поведение изчезва: актът на съвъкупление става все по-малко автоматизиран и във все по-голяма степен зависи от индивидуалния опит на животното. На ниво шимпанзе са съхранени вече само три абсолютно инстинктивни механизма: ерекция, тазово изхвърляне и оргазъм. Именно на основата на тези три механизма и мъжът строи своето сексуално поведение под въздействието на мозъчната кора.“

Така че не бива да се представя желаното за действително. Хомосексуализмът е отклонение от нормалната програма, което в природата се стреми към нула. Само в човешкото общество това отклонение има шанс за съществуване. Може би защото човешката психика, предвид своята огромна сложност и крехкост, е нещо много нестабилно и може да прави и по-големи „чудеса“. Предвид това, склонността към различни извращения е предимно човешка особеност. Животните, които се ръководят изключително от рационални инстинкти, заложени у тях от природата, не са склонни към такива пороци.

- В такъв случай, хомосексуализмът не е ли вродено отклонение или вродена особеност на човека? Какво казва науката за това?

- Мнението на науката по този въпрос и досега е пълно със спорове и разногласия. Макар самите хомосексуалисти да са склонни да твърдят, че тяхната нетрадиционна сексуална ориентация е предизвикана от някакви биологични закономерности, неподвластни на контрола на съзнанието, дълги години всичките проведени научни изследвания така и не можаха да потвърдят напълно нито една от многобройните биологични теории за произхода на хомосексуализма. Към тези теории се отнасят такива като: хормоналната, генетичната, конституционната, теорията за органично поражение на главния мозък, невроендокринната, ендокринната, пренаталната, антропологичната и много други.

Трябва да се отбележи, че научните изследвания, предприети за доказване на тези теории и съответно за доказване на естествеността на хомосексуализма, са много противоречиви и недостатъчно обосновани. Понякога са провеждани недостатъчно обективно, даже доста недобросъвестно, така че в последствие са опровергани от опонентите им. Има сериозни основания да се предполага, че в крайна сметка някои автори на тези теории по една или друга причина са били заинтересовани да се получат доказателства именно за биологичната природа на хомосексуализма. Причината е в това, че техните изследвания се провеждат вече в условията на „сексуалната революция“ и широката пропаганда на либерализацията на това, набиращо сила и власт, явление. А биологическата предопределеност би дала на „жертвите на грешките на природата“ както оправдание за собствената им безнравственост, така и възможност за отстояване на множество права и привилегии.

Така в началото на 90-те години на 20 век американският невробиолог и по съвместителство хомосексуалист Саймън Ле Вей провежда опити при аутопсията на мозъка на мъже-хомосексуалисти, починали от СПИН. Той открива, че при тези болни една неголяма група клетки в основата на мозъка е три пъти по-малка отколкото при хетеросексуалните и е равна по големина на женската! Другите учени по това време нищо не могли да възразят, просто защото били заети предимно с решението на въпроса за самия СПИН. Но все пак по-късно някои учени, по-специално психиатърът и неврофизиолог Уилиам Байн, вече уверено настояват, че наличието на корелация между анатомията на мозъка и генетичните фактори от една страна и сексуалната ориентация от друга, изобщо не показват причинно-следствена връзка между тези явления. Ето какво пише той в една от своите статии:

„Всички съществуващи до момента доказателства, че хомосексуалността е обусловена от вродени биологически черти, са несъстоятелни. Генетичните изследвания неизбежно страдат от това, че е невъзможно влиянието на биологичните фактори да бъде отделено от влиянието на средата, в резултат на което всички опити за изследване на наследяването на психологическите черти стигат до задънена улица. Невробиологичните изследвания се основават на съмнителни хипотези за съществуването на различия между мозъка на мъжа и мозъка на жената. Често биологичните механизми, които се предлагат като обяснение на мъжката хомосексуалност, не могат да бъдат обобщени, за да се обясни съществуването на лесбийки (които изобщо не са достатъчно изследвани). Фактът, че по своя характер голямата част от биологическите промени са непрекъснати, не се съгласува с малкото количество възрастни бисексуални, за което свидетелстват резултатите от болшинството изследвания“.

Другият специалист, който оспорва признаването на хомосексуализма за биологично вродена особеност, е почетният член на Американската психиатрична асоциация Чарлз Сокаридес. Неговите работи по този въпрос са класика в психологията. Този учен твърди, че хомосексуалността зависи основно от взаимодействието със средата, а вродена предразположеност към това е напълно изключена. Така или иначе, всички съществуващи в момента доказателства, че хомосексуалността е обусловена от биологически фактори, са несъстоятелни. Никой не е успял да докаже вродена предразположеност на човека към хомосексуално поведение.

- Всичко това звучи доста сложно и непонятно за хора, които не са биолози. Съществуват ли по-прости и разбираеми обяснения?

- Моето обяснение за несъстоятелността на биологичната теория за произхода на хомосексуализма е съвсем просто. Човекът като биологичен вид съвсем малко се е изменил през хилядолетията. Хормоналната, генетичната, конституционната, невроендокринната и ендокринната му системи на практика функционират неизменно векове наред. Векове наред хората получават органични поражения на главния мозък, векове наред има пренатални нарушения. Но вижте как се съотнася количеството хомосексуалисти към състоянието на народите в различните исторически периоди. Древна Гърция и древен Рим в периода на своя разцвет практически не са познавали хомосексуализма. А в по-късните периоди от историята на тези цивилизации, по време на залеза на тези империи се наблюдава разцвет на културата на хомосексуализма. Също така в Средните векове в Европа хомосексуализмът също почти не се е проявявал, а по време на Ренесанса отново разцъфтява. В Русия до края на XIX и началото на ХХ век имаме почти пълно отсъствие на прояви на хомосексуализъм. По това време той се разпространява основно в средите на либералите и революционерите. Разцвет на хомосексуализма в Русия настъпва след революцията и продължава до 30-те години на 20 век.

Революционерите, сред които имало огромно количество хомосексуалисти, отменят забраната за еднополови сношения, която съществувала по царско време. И тази „светло синя“* вакханалия (един от символите на която е „невинно“ репресираният Майерхолд**) продължава до средата на 30-те години на 20 век, когато е рязко и безкомпромисно прекратена. А след това хомосексуализмът се разпространява вече в наше време. Как това може да се свърже с биологията? Ако това явление се обясняваше биологично, то количеството на хомосексуалистите би било еднакво по всяко време, а не би имало разлики в стотици пъти в зависимост от политическата, географската, духовната и историческата ситуация.

- А може ли хомосексуализмът да е еволюционно обусловена програма? В смисъл, хомосексуализмът като нов, по-висок етап от развитието на човека?

- Ако внимателно се разгледат принципите на вътревидовата еволюция (а общата теория за еволюцията като цяло поражда много въпроси), то става очевидно, че отделни представители с отклонения постепенно се отхвърлят от вида. Статистическите данни и науката бионика са добро доказателство за това. Биолозите прекрасно знаят, че голямата част от брака (отпадъка) се изхвърля още с първото поколение. Очевидно е, че хомосексуализмът е мъртва клонка не само от нравствена гледна точка, но и от гледна точка на елементарно продължение на рода. Вътревидовата еволюция принципно не би допуснала такова глупаво „разточителство“ в света на животните.

- Учудващо е, че хората с хомосексуална ориентация са убедени в това, че хомосексуализмът е неотменна част от природата, готови са да застанат на едно стъпало на развитие с маймуните, кучетата и червеите, само и само да оправдаят естествеността на своя „свободен избор.“

- Опитите да се оправдаеш не са учудващи. Да оправдаваш себе си е много по-естествено за човека и много по-обяснимо, отколкото хомосексуализма. Тези, за които примерът на животните е аргумент при избора на модел за поведение, трябва да се замислят за това, че животните правят много неща, които едва ли са приемливи даже за голямата част от хомосексуалистите: те например ходят голи, изхождат се навсякъде, където пожелаят, спят под открито небе и други подобни.

- Много учени се придържаха и продължават да се придържат към мнението, че хомосексуализмът е психическо заболяване. Така ли е?

- Това мнение на учените беше най-първата и основна теория, обясняваща хомосексуализма и то се формира в световната медицина още преди век и половина. Но самите хомосексуалисти никога не са искали да се признават за болни, затова дискусиите и единичните конфликти по този повод постепенно прераснаха в масови протестни акции. Затова Световната здравна организация (СЗО) през 1992 г. изключи хомосексуализма от списъка на психиатричните заболявания. От този момент може да се смята, че такава психическа болест не съществува в света, включително и в Русия. На какво основание се случва това? Просто СЗО последва примера на „просветена“ Америка, в дадения случай на Американската психиатрична асоциация (АПА). АПА още през 1973 г. изключи хомосексуализма от своя „Справочник по диагностика и статистика“ (DSM). Въпреки липсата на научни аргументи и клинични свидетелства, нямаше никаква обоснована причина, която да оправдае такова изменение в позицията на медицината по отношение на хомосексуализма. Всичко се случва след серия скандални акции, организирани от многочислени тълпи хомосексуалисти. Разгърната е политическа кампания и под нейно влияние Асоциацията е принудена да отстъпи.

Хомосексуализмът е признат за нормален алтернативен начин на живот, а след „културната революция“ и различните промени в законодателството той „гордо крачи по цялата планета“. Макар че на всеки горе-долу здравомислещ човек е ясно: хомосексуалните отношения не могат да бъдат норма, защото те са не само противоестествени, но и греховни. И ако човек има такова неестествено влечение, то е свързано или с патология на тялото или с патология на душата. Или с едното и другото заедно. Само че рядко някой от хомосексуалистите иска да се лекува. Те не желаят да се признаят за болни, а точно обратното – гръмогласно доказват своята нормалност, наричайки останалото общество ненормално.

Трябва да се каже, че американските психиатри протестираха против това самоуправство, както можеха, но силите бяха много неравни. Пет години след като АПА реши да изключи „хомосексуализма“ от „Справочника“, беше проведено гласуване сред 10 000 американски психиатри, членове на АПА. Резултат: 68% от попълнилите анкетата психиатри продължаваха да смятат хомосексуалността за психическо разстройство. Така че такава болест като че ли има, но всъщност я няма. Парадоксът е още и в това, че тези, не много на брой хора, които искат да се отърват от своята хомосексуална ориентация не мога сега да получат нужното лечение. Макар че съществуват опити за излекуване – има хора, които са съумели да започнат нов живот и да изградят нормално семейство.

- Какво все пак е лошото на хомосексуализма? Всъщност обикновено хомосексуалните връзки възникват по взаимно съгласие на възрастни хора, които са уверени, че тези връзки ще им донесат удоволствие.

- Нека да разгледаме тази ситуация, например, колкото и да е странно, като... тенджера. Ясно е, че тя е предназначена за приготвяне на храна. Да я използвате като нощно гърне е глупаво. Да си я слагате като мотоциклетна каска е също доста странно. Някой би поставил в нея будилника, за да звъни по-силно сутрин. И все пак това не е основното предназначение на тенджерата. Така е и с нашата репродуктивна система. Тя е устроена за използване по определено предназначение. Естествено първопричината за съвъкуплението е продължението на рода и популацията т.е. раждането на деца (а получаването на удоволствие е просто второстепенна цел). Репродуктивната система ни е дадена не за извратени утехи, а за напълно конкретна цел. Гейовете правят този механизъм непълноценен от биологична и социална гледна точка.

Освен това ме учудва фактът, че въпреки че хомосексуалистите не обичат да наричат своите съмнителни наклонности болест, когато стане дума за болезнеността на хомосексуализма, считат този недъг за нелечим. Те, видите ли, биха искали да оздравеят, но не биха могли. Интересно дали някой е виждал гейове, стоящи в стройни редици пред лекарския кабинет, които молят да бъдат излекувани? Когато човек, например, разбере, че има рак, той, забравил всичко, веднага отива на лекар. Готов е да легне под ножа, да плати много пари, да мине през лъчетерапия, да лежи с месеци в болница (изобщо да направи всичко възможно, за да живее). А хората с нетрадиционна ориентация? Как искат те да се излекуват? Къде се лекуват? Какво изобщо правят те за своето изцеляване? Аз знам, че съществуват рехабилитационни центрове за алкохолици и наркомани. Но за центрове, в които се лекуват хомосексуалисти, все още не съм чувал. Във всеки случай съм сигурен, че тези хора не желаят да се излекуват от своята страст. Освен това мога да кажа, че в голямата си част те не смятат своето отклонение от нормата за болест. Обратно, те се смятат за уникални, особени, не приличащи на другите.

- Има ли някакви други, небиологични, хипотези, обясняващи възникването и развитието на хомосексуализма?

- Да, те също са доста. Разликата им от биологичните теории е в това, че като причина за възникването на хомосексуалността всички те виждат някакви постнатални (случващи се след раждането) събития. С други думи, това са хипотези за „придобит хомосексуализъм“. Към причините за такива последици се отнасят например: проблеми в родителското семейство, деформации в половото възпитание, особености в начина на живот, негативен сексуален опит, прелъстяване в детството и други. Всичко това е отрицателно влияние на окръжаващата среда. Но явно на хората са им малко тези неблагоприятни фактори и към тях сега усилено се добавя още един – най-опасният: масовата пропаганда на хомосексуализма като „нормално явление и свободен избор“. Дори сега количеството на хората с „нетрадиционна ориентация“ неимоверно расте под влияние на тази пропаганда, а какво ще стане по-нататък? Въпреки че, както се казва, е по-лесно да се предотврати, отколкото да се лекува… Един от ярките примери, в полза на небиологичните хипотези, е Борис Моисеев***, който без да скрива нищо, в едно от своите интервюта казва, че майка му искала момиче и още в детството му го обличала с роклички и му слагала панделки…

- Ако нетрадиционната сексуална ориентация често се провокира от неправилно възпитание, както в примера с Борис Моисеев, и не може самостоятелно да се потисне, то вероятно би могла да се излекува с помощта на психолози?

- Да, много хора казват, че тенденцията към хомосексуализъм се залага в ранното детство, в резултат от педагогическа небрежност или заради отсъствие на единия от родителите. Но, ако ти си съгласен с това, че си станал хомосексуалист заради грешките или дефектите на възпитанието си, то значи признаваш себе си за морален урод. Защо тогава се стремиш по всякакъв начин да показваш тази своя „повреденост“, защо не се притесняваш от това?

Може да се направи аналогия между хората с нетрадиционна ориентация и раковите клетки. Наличието както на първите, така и на вторите, свидетелства за неправилно развитие, в първия случай на обществото, а във втория – на организма. Наличието на злокачествени клетки носи вреда на целия организъм. Гейовете и хомосексуалистите напомнят ракови клетки още и затова, че също се събират на групи и се обединяват в конгломерати. Туморът не може да съществува в отделни клетки, защото имунната система ще ги намери и унищожи. Затова, за да оцелеят, раковите клетки съществуват на групи и така мамят клетките на имунния надзор. Те се развиват до такава степен, че горните слоеве клетки започват да мачкат по-долните и да ги смачкват. В резултат се получава гниеща каша, която трови организма и се развива т.нар. туморна интоксикация. Това е пряка аналогия със „светло-синята мафия“.

- Твърде безкомпромисно…

- Такава е реалността. На болестта може да се съчувства, но на стремежа да заразяваш другите – не бива. Къде сте виждали други болни или хора с някакви вродени особености (например глухи, слепи, джуджета и др.) да устройват многохилядни паради по улиците на градовете? Защо не организират паради хора, страдащи от незадържане на урината, нощно напикаване, онкологично болни, диабетици? Какво искат да кажат на обществото със своите паради хомосексуалистите? Че с гордост носят своето звание? (Самите те наричат своите мероприятия не паради, а прайдове, от думата „прайд“ [pride (англ.) – гордост]. Не им ли е достатъчно, че напълно са окупирали всички телевизионни канали и целия шоубизнес, та искат още повече влияние?

- А има ли данни, които доказват влиянието на пропагандата върху броя на хората с хомосексуална ориентация?

- Именно там е бедата, че повечето хора не осъзнават сериозността и опасността на това влияние. Активната пропаганда в средствата за масова информация, когато еднополови „влюбени двойки“ се показват като образец на мода и изисканост, извършва своето грозно дело: броят на „поклонниците“ на този порок расте с всяка изминала година. Ще дам цитат от книгата на Сергей Валцев „Залезът на човечеството“:

„Хомосексуалистите активно заразяват със своята болест другите членове на обществото, особено децата. Например в Лос Анджелос съществува обществото на Рене Гуньон, което действа под девиза „Сексът започва на 8 години, иначе ще бъде прекалено късно“. Целта на тази организация е да узакони сексуалните отношения между възрастни и деца.

„Североамериканската асоциация за любов между мъже и момчета“ се обявява в подкрепа на правата на възрастните за полови контакти с подрастващи. Тя нарича това „секс между поколенията“: „Децата имат право сами да избират своите партньори; ценността на секса се определя от качеството на взаимоотношенията, а не от възрастта; болшинството педофили са безвредни добри хора; проблемът с педофилията не произлиза от самия секс, а от негативната реакция на родителите.

После се стига още по-далеч. В Холандия(80%от населението са евреи ешкинази)хомосексуалното еврейско лоби вече успя да прокара закон, който разрешава секс между възрастен и 12-годишно дете (!) със съгласието на последното. А колко му е на възрастния да съблазни едно дете?“

Затова не бива да се мисли, че извратените живеят изолирано. Не, те отдавна вече налагат своя мироглед на обществото и с всички достъпни методи пропагандират своите възгледи сред децата и подрастващите.

Нагоре