Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2014 07:29 - Няма съмнение за наличието само на настъпателни военни планове на Сталин към Хитлер за лятото на 1941 г. и липсата на какъвто и да е отбранителен такъв.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 573 Коментари: 0 Гласове:
0



 Едва ли вече се поставя под съмнение наличието само на настъпателни военни планове на Сталин към Хитлер за лятото на 1941 г. и липсата на какъвто и да е отбранителен такъв. След няколкогодишни научни /и не само/ извъртания критиците на Виктор Суворов и съидейникът му Марк Солонин открито заявяват, че това е реален научен факт. Това потвърди дори докторът на историческите науки Михаил Мелтюхов /документален филм „22 июня Роковые решения”, 2011, виж изт./. Нещо повече, самият автор на излязлата преди няколко години книга „Антисуворов. Голямата лъжа на малкия човек” Алексей Исаев, не се притеснява да потвърждава и да борави с този факт пред многохилядна радио и телевизионна аудитория /Радио Эхо Москвы и телевизия RTVI, радио-дуел Марк Солонин - Алексей Исаев. „Июнь 1941-го - хаос или порядок?”, виж. изт/.
. Вероятно след още няколко години „преходен период”, доста мастити критици на постановката дадена от В.Суворов ще започнат да го обвиняват в „плагиатство”, че им е „откраднал” мисълта. Докато чакаме да настъпи този момент, особено след разсекретяване на нови архивни документи, ще обърна внимание на една много интересна податка - нецитирана досега - от жив участник в събитията в Генералния щаб на РККА /”Червената армия”/ в лицето на майор Исмаил Ахметов.


През октомври 1940 г. майор Ахметов е назначен за и.д. началник на 4 отдел в Развезведупра на РККА /техническия отдел на военно разузнаване/. По-късно е преназначен на работа в посолството на Съветския съюз в Берлин. Там посреща 22.06.1941 г., датата на нападението на Хитлер срещу Сталин или на нацистка Германия срещу комунистическия Съветски съюз. След връщането му в Москва, майор Ахметов е разпределен на работа в посолството на Съветския съюз в Турция. През 1942 г. обстоятелствата го изправят пред жизнен кръстопът. Той решава да започне живота си от нулата и къса връзката си със СССР. Търси убежище в Турция, където остава няколко години под охрана и в нелегалност. Дори, в този момент и във връзка с изучаването му /”филтрацията му”/, е разпитван от английския агент Ким Филби, който пък по-късно е изведен на „чиста вода”, като съветски агент. Всичко това Исмаил Ахметов описва в кратките си, но интересни, открити и вълнуващи мемоари. След 1952 г. Исмаил Амхетов се премества в САЩ. Там създава свое семейство, дом и деца. Написва спомените си през 1960-1970-те г.г., които по-късно са издадени в книга.
Във връзка с темата, ще поставя превод на един епизод от работата му в Разведупра. Този епизод отвътре пресъздава обстановката и плановете на политическото ръководство в лицето на Сталин и на военното такова, което в частта на военното разузнаване към декември 1940 г. се изпълнява от генерал Филип Голиков.

В книгата си „Служба в сталинском ГРУ и побега из него. Бегство татарина из разведки Красной армии”, Исмаил Ахметов пише :
„В средата на декември 1940 г. Голиков внезапно свика специално съвещание на своя върховен персонал, състоящ се от около двадесет и пет офицера. Аз мислех, че съвещанието ще има за задача нещо от типа, касаещо войната с Англия, която вече достигна своя зенит. Съвещанието касаеше тази война, но не пряко.
Голиков обичаше честите и внезапни съвещания със своите подчинени, но това беше уникално. Бяха предприети мерки от висша степен за безопастност. На вратите в кабинета му стояха въоръжени войници и дежурен офицер. Нашите фамилии и имена бяха в списъците, където ние трябваше да се подписваме. Със строг вид началникът седеше зад бюрото си, към който се пристроиха и заместникът му по политическата част и заместникът по операциите, в лицето на масивния бивш офицер-танкист.
Генералът откри съвещанието с предупреждение, че то се явява съвършено секретно. Той каза, че току що е имал среща със Сталин. След това ни разказа следното:
Ние не трябва да се заслепяваме във връзка с договора за ненападение между Съветския съюз и Германия, т.е. Пакта Молотов-Рибентроп, подписан през август 1939 г., в наверечието на Втората световна война. Ние трябва напълно да го игнорираме. Това е „документ с временен характер” и „резултат на диалектическия гений на нашия другар Сталин”. Подобно на всеки друг международен договор, подписан от Съветския съюз, той може да бъде анулиран във всеки момент, когато партията и правителството преценят това за целесъобразно.
Възможността Германия да ни нападне е доста неправдоподобна. Хитлер и неговите маршали „не смятат да предприемат самоубийство”. Те не са „маняци и лунатици”.
Англия скоро ще бъде поставена на колене пред Германия. Това означава, че британските владения ще бъдат разделени между Германия и Япония. Ние ще „освободим” Балканите, „нашите братя по кръв” и по този начин сами ще си открием път към Близкия Изток. С неговите нефтени запаси и стратегически пътища. В усилия да спаси Британската империя от пълния крах САЩ, „центърът на класическия капитализъм”, ще нападнат Германия и ще се разрази още по-ужасна война.
В същото време, Съветския съюз търпеливо ще чака своя час, когато настъпи момента за историческата му роля. Когато капиталистите бъдат обезкървени и грохнат, ние ще „освобождаваме” целия свят.
Ние трябва да се готвим за нашия час. За нас, офицерите от разузнаването, това означава нови шпионски мрежи, нови операции, нови планове, нови кадри агенти, нови групи на нелегални сили, готови да действат по заповед на нашата партия и правителство.
Натоварени с такива задачи, продължи Голиков, ние сме длъжни да изпълним два плана на мобилизация на нашите разузнавателни сили, както у дома, така и зад граница. План А е длъжен да се основава на по-логичното предположение, че именно САЩ ще воюват с Германия и Япония, като в същото време Съветския съюз, най-малкото, поне временно, ще бъде в съюз с Германия и Япония против САЩ. План Б е длъжен да се основава на най-малко вероятното предположение, че ние ще воюваме с Германия и САЩ ще бъде наш „временен” съюзник. Той подчерта определението „временно” и не упомена за включване на Япония в план Б.
Цялото Управление се отправи с ентусиазъм да работи над двувариантния план. Това изискваше предупреждение не само на съществуващите легални и нелегални мрежи зад граница, но и организация на съвършено нови мрежи, комуникации, финансови мероприятия и куриерски служби от световен мащаб.
Много от нас, младшите офицери в особеност, бяхме убедени, че работата по план А ще бъде не само безсмислена загуба на време, но и престъпно пропиляване на нашите усилия и сили. За нашата група Германия беше също толкова капиталистическа страна, както и САЩ и последните нямаха нито нацисти, нито обща граница с центъра на нашата държава. Доколкото можеше за съветските офицери от разузнаването, ние обичахме американците, не обичахме и не доверявахме на германците.
Секретно нашата група изложи своите виждания на хартия с изобилие от подкрепяща ги аргументация и ги отправи направо до Маленков, внимателно заобикаляйки каналите на Управлението. След няколко седмици Управлението, рязко измени направлението, като заповяда напълно да се игнорира план А и изиска ускорена разработка на реалния, много повече от само хипотетичен план Б.”
Смятам, че всеки читател сам може да си направи анализ на информацията от това съвещание, както и за плановете А и Б и особено на вече определения, като единствен за изпълнение план Б, за който поне в частта военно разузнаване започва да се работи от края на декември 1940 г.- началото на януари 1941 г., а от други източници е известно, че започва да работи и оперативното управление на Генерабния щаб на РККА. План А и план Б независимо един от друг обаче са два стратегически варианта подчинени на една цел - след настъпването на обезсилване на два воюващи "капиталистически" лагера, въвеждане на червената армия /РККА/ в атака и "освобождаване на света".
Всичко това обаче е един епизод от работата в Разведупр от декември 1940 г. В следваща статия, ще се опитаме да направим една ретроспекция и връзка и с други източници и податки, за това какво става в периода от края на декември 1940-нач. на януари 1941 г. в Развеупра и във военното ръководство на армията на СССР във връзка с план Б, изложен от ген. Голиков и пресъздаден от екс-майора Ахметов.

Източници:

„Служба в сталинском ГРУ и побега из него. Бегство татарина из разведки Крайсной армии”, Исмаил Ахметов
http://www.agentura.ru/library/Akhmedov.doc



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687799
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031