Едно време крадците в първата държава на света, след като забогатели доста, решили да сложат порядък в своя живот. Устроили блокада и събрали всички бедни от държавата на площада и им казали: „Горе ръцете! Ние ви желаем доброто. Не ще ви вземем ни лопатите, ни кирките, ни топорите, ни дисагите, ни кошниците с хляба и сиренето, ни скъсаните ви въшливи ризи, ни колибите ви. Свободни сте! /Горе ръцете!/ Свободни сте да живеете както си искате, да печелите, да правите възли, да пиянствате, да играете, да се размножавате и да умирате! Ние ще ви учим на ... истините! Ще ви дадем богата фантазия и чувствително сърце; ще ви дадем и безсмъртна душа. На когото от вас му харесва може да съчинява стихове, да измайсторява теории и да се прославя. Господстващи ще бъдете вие! Ние само ще ви управляваме. Ще се грижим за сигурността на живота, честта и имуществото ви – с една дума, за свободата ви. Вие ще работите както си искате, каквото си искате, когато си искате. Ние ще ви даваме работа – стига да има! – А вие ще ни давате вашия труд. И за да не мислите, че ви онеправдаваме, ще плащаме и ние същия данък на държавата, тоест на самите нас.”
„ И вие, и ние ще имаме над себе си едни и същи богове, които ще ви нареждат да работите и да не ядете, а ние да седим и да ядем. И вие, и ние ще имаме едни и същи закони, които ние ще създаваме, а вие в качеството на депутати ще утвърждавате и в качеството на съдии ще прилагате върху самите вас. А за да не ви нападат от другите страни и морета пирати и крадци, да ограбват нищожното ви имущество и да отведат в робство вашите жени и деца, ще ви въоръжим, ще ви обучаваме във военно изкуство, за да можете да защитавате боговете си, себе си и нас, тоест – отечеството. Вас ще ви избиват, а ние ще живеем. И понеже не сте в състояние сами да разберете интересите си и да защитите себе си, ние ще ви принуждаваме насила да правите това. /Горе ръцете!/ Само едно нещо ви забраняваме: да не се ограбвате един друг, защото така можете да ограбите и нас.”
И така, значи, народът работел свободно и мислел свободно. И весело пеел в кръчмите като дрозд на клон /в клетка/. А спасителите му се излежавали по гръб на топло в дворците зиме и под цъфнали дървета лете и куп красиви жени им пощели вратовете и им дъхали зад ушите /много помага/. И благополучието им било могъществото на държавата, а безсрамието им очищение. И ако понякога народът, изгубил търпение, изгонвал едни, веднага поставял на тяхно място други, за да го ограбват: без „спасители” народът не можел вече нито да живее, нито да мисли.

Костас Варналис - Апология на Сократ