Историята на отношенията между Русия и Ротшилд започва още в края на 18 век. Руската императрица Екатерина Втора отказала да изпрати наказателен корпус (20 хиляди казаци) за потушаване на бунтове в колониите на английския Джордж Трети. На молбата се отзовал принц Вилхелм Първи Саксонски, който срещу 8 милиона фунта, изплатени със съкровищни бонове, предоставил наемници. Управителят на хазната, А. М. Ротшилд, приел книжата с отстъпка, която присвоил. Така започнало издигането към върховете на финансовата власт на семейство Ротшилд.
А. М. Ротшилд участвал и във финансирането на подготовката на френската революция. Синът на Екатерина Втора, император Павел Първи, получил званието „велик магистър на държавния орден на свети Йоан Ерусалимски” на 28 ноември 1798 г. През 1801 г. Наполеон Бонапарт започнал преговори с Павел Първи в името на общите им усилия да отнемат „перлата на британската корона” – Индия. На 18 януари 1801 г. атаманът на Донската войска Василий Петрович Орлов получил секретна заповед: 30 хиляди казаци с артилерия да се придвижат през Казахстан за Индия. Привържениците на Англия – военният губернатор на Санкт-Петербург Пален и граф Панин, организирали преврат в полза на Александър Първи. Русия била въвлечена във война с Наполеон на територията на Европа. Първата война – от 1805 г., била поражение за руско-австрийските войски при Аустерлиц; втората война - - от 1807 г. – била поражение за руската армия в Източна Прусия. През 1807-1812 г. Русия вече е в съюз с Наполеон, осъществява континентална блокада на Англия в морските сражения. Обаче Наполеон не тръгнал към Англия – за Русия всичко завършило с войната от 1812 г. и превземането на Москва от французите.
Наполеоновите войни се превърнали в чудесен механизъм за правене на пари от международните банкери. Семейство Ротшилд извлекли доста изгоди от създаването на банковата мрежа (Лондон – Париж – Франкфурт на Майн – Виена - Неапол), която покрила голяма част от Европа, а също и от системата за обмен на информация. Към края на епохата на Наполеоновите войни френската клонка от банковото семейство вече струвала 600 млн. франка и със 150 милиона надвишавала капитала на всички други банки във Франция. Натан Ротшилд установил семеен контрол върху английската Банк оф Ингланд (която още от 1694 г. е частна банка). Тя станала основният агент за последващата международна експанзия.
Битката при Ватерло дала възможност на международните банкери да отстранят ужасната заплаха за по-нататъшната им дейност.
Става дума за следното, император Наполеон накрая си дал сметка, че той, френският народ и френската армия се оказали разменна монета за осигуряване финансовото могъщество на семейство Ротшилд. На него принадлежат думите: „Парите нямат родина, финансистите не са патриоти, нито са честни, единствената им цел е печалбата”. Наполеон се опитал да въведе своята „континентална система”: паричната политика се ориентира към развитие на селското стопанство и промишлеността. Той се стремял да попречи държавното управление да е подчинено на външната търговия. Завършил със заточение на безлюден остров.
Много грехове тежат на съвестта на тази злокобна династия. С парите си те успяват да наложат на всички евреи и тяхната 30-вековна тайна масонска организация да ги признае за абсолютни господари. Франкмасонските организации са тези, които извършват репресии и убийства на неудобните за тях лица, управници и владетели. Най-големият им триумф е разгромът на Наполеон, постигнат пак чрез масонските организации. След това им предстоеше да се справят с руския цар Александър Романов, Хабсбургите и Хохенцолерните, които през 1815 г. сключват т.нар. Свещен съюз — Лига на нациите за поощрение на християнството. Това е главната причина, поради която Ротшилдови се обявяват против тези три династии. За целта те създават много способни агенти като Дизраели — 1805 г., Наполеон III — 1808 г., Бисмарк — 1815 г., Гамбета — 1838 г., маршал Соулт — първи помощник на Наполеон, Карл Маркс, Херц, Троцки и много други.
Обект № 1 е руският цар Александър Романов, който неуморно се стреми да обедини католическата и източноправославната църква, както и да сключи англо-руски съюз и по този начин да спаси света от излишни войни и непрекъснати стълкновения. Тук изиграва подла роля техният агент — покръстеният евреин Дизраели, който осуетява съюза. Бързото изкачване на Дизраели учудва всички, тъй като освен качеството „голяма самонадеяност“ не притежава нищо друго, нито е богат, нито има някаква квалификация или пък особен интелект. За сметка на това още като младеж е избран, подготвен и лансиран от Лионел Ротшилд за изпълнението на специалния план за световно господство.
От 1814 до 1848 г. върховното командване на световните тайни организации е „Алта Вендета“ — най-високата ложа на италианските масони с Велик Майстор, по всичко личи — един от Ротшилдови.
След като унищожават Наполеон, те се нуждаят от друг от същия мащаб и си го създават — Бисмарк, който също като Дизраели не е бил способен, нито добър ученик. Води разгулен живот, което го довежда до големи материални задължения. Според генерал Спиридович, Ото Бисмарк е незаконен син на маршал Соулт, който също е евреин.
Миролюбивата и християнска религиозна политика на Александър I е точно противоположна на тази на фамилията. Помирението на двете църкви — католическата и източноправославната, щеше да бъде страшно поражение за тези, чиято религия признава само Талмуда. Фаталната грешка на Александър е, че подценява тази всесилна тайна организация. Същата грешка правят днес американците, както и Съветският съюз. Александър I общува не само с християни, а също с евреи и мюсюлмани. След един обяд в една еврейска синагога той се почувствал зле и на 1 декември 1825 г. след големи мъки умира. Лекарите установяват, че е отровен с известната бавно действаща отрова „Аква тофана“.
Главната причина за убийството и ликвидирането на последните шестима руски царе от династията Романови е да не се даде в никакъв случай възможност на източноправославната вяра да се помири с католическата и да се стигне до създаването на мощна универсална църква.
След като „ТЕ“ управляват Франция, Германия, Австрия, Англия, САЩ и Русия, сами си направете заключението: кой е световният император. Огромният капитал, с който разполагат, се простира и прикрепва като пиявица към всяко човешко начинание и усилие. Заемите, отпускани на различните държави, им носят неимоверно големи печалби, които естествено дават отрицателно отражение върху живота на населението. Така например през 1818 г. Ротшилдови отпускат на Прусия 5 милиона лири стерлинги заем, срещу който Прусия получава само 3,5 милиона, а останалите — 1,5 милиона лири плюс 7% лихва получава Ротшилд и то само за няколко години. През 1823 г. те поемат всичките заеми на Франция при разоряващи условия за нея — при повече от 50% лихва. Фактически печалбите им от тези държавни заеми са неограничени. С тях те гарантират държавните облигации и акции, с които играят, както пожелаят. Свалят ги и ги вдигат по свое усмотрение, тъй като те са тези, които управляват и манипулират световните борси.
В своята книга „Евреите и модерния капитализъм“ професор Вернер Сомбар пише: „През периода от 1820 г. нататък настъпва векът на Ротшилдови, така че към средата на столетието всеобщо мнение беше, че има само една-единствена сила в Европа и това е Ротшилд.“                                                                                                                           През 1816 г. Англия демонетаризира среброто и приема златния стандарт. По това време Ротшилдови контролират значителна част от златните запаси и фиксирали цената на златото. Цената на слитъка била оповестявана два пъти дневно на Лондонската златна борса от петте водещи дилъри. Те всъщност се договаряли (нещо естествено за ценовата конкуренция) за цените, по която били готови за търгуват златото в същия ден. Така приемането на златния стандарт от която и да било държава означавало, че нейната парична система попада под контрола на Банката на Англия (Ротшилд), т.е., зависима е от лондонските посредници за продажбата на златни слитъци.
През 1839–1843 г. министърът на финансите на Русия Е. Ф. Канкрин подготвя парична реформа за установяване на твърд курс на асигнациите за сребърната рубла. За тази цел той ускорил натрупването на сребърните запаси, въвел режим на икономии на разходите и намалил два пъти военните разходи, като привличал средства от населението за сметка на печелившите книжа за хазната и от облигации. През 1843 г., вместо асигнации, се пускат в обращение нови хартиени пари – кредитни рубли, които свободно се обменяли за сребърни в съотношение 1:1. Рублата станала сигурна парична единица – нещо, което Банката на Англия не можела да позволи.
Десантът на англо-френската ескадра завладял руската крепост Бомардзунд (в Балтийско море) на 16 август 1854 г. През август същата година англо-френски десант акостирал на Петропавловск на Камчатка. Турско-френско-английският 60-хиляден десант, през септември същата година, акостирал в Евпатория, на Крим. Започнала дългата отбрана на Севастопол. Русия била заплашена от война с Австрия и Швеция. Като прибавим и японската агресия, Русия била принудена да подпише на 7 февруари 1855 г. руско-японски договор за подялбата на Курилските острови и за съвместното владение над остров Сахалин.
Огромният следвоенен дефицит в бюджета води до отмяна на крепостното право през 1861 г., когато държавата изкупва земите на помешчиците срещу ценни книжа. Селяните се превърнали в длъжници на държавата, обединили се в общини и колективно-отговорно връщали дълга на държавата с „живи” пари, при разсрочка от 49 години и срещу 6 % лихва годишно. През 1862-1863 г. финансовият министър М. Х. Ратерн опитал да стабилизира паричната система на Русия с допълнително златно обезпечение по твърд курс. За тази цел Русия получила голям външен заем, естествено, предоставен от английските Ротшилдови, и през 1864 г. в страната се появява първата търговска банка. Но след няколко години бюджетният дефицит се увеличил твърде много. За да се покрие дълга пред Ротшилдови, през 1867 г. било решено да бъде продадена Аляска на Съединените американски щати. Срещу 7,3 млн. долара (истината е, че и досега парите не са получени – корабът, на който трябвало да бъдат пренесени от САЩ, потънал, и така и не пристигнал в Санкт-Петербург). В крайна сметка Русия се отказала от златния стандарт.
Любопитно е, че историята на Русия и на САЩ има твърде много пресечни точки, повечето от които са свързани с Ротшилдови. Верни на своите традиции да печелят от войните, по времето на Гражданската война на Северноамериканския континент Ротшилдови финансирали и двете воюващи страни – лондонската банка Ротшилд финансирала армията на Севера, а парижката банка – армията на Юга. Като го разбрал, Линкълн отказал да плаща огромните лихви на Ротшилдови през 1862 и 1863 г. Освен това заповядал на Конгреса да започне да печата долари, за да може да се разплати с армията на Севера. През 1864 г. Линкълн разбрал, че руският император Александър Втори се изправил срещу Ротшилдови, като пресякъл непрестанните им опити да създадат свой клон на Централната банка на Русия. Същата борба срещу Ротшилдови, но в Америка, водел и самият Линкълн. Той се обърнал за помощ към Александър Втори, искал съдействие за гражданската война, и руският император се отзовал на молбата, като изпратил атлантическата ескадра под командването на адмирал Попов в пристанището на Ню Йорк. Тихоокеанската ескадра на адмирал Лисовски била изпратена в Сан Франциско. Александър Втори заповядал на Попов и Лисовски „да са готови за бой с всякакви евентуални сили на противника и да приемат командването на Линкълн”. Така той дал на Англия, Франция и Испания да разберат, че ако се намесят, Линкълн ще спечели гражданската война, обаче Ротшилдови затаили обидата си към Линкълн и към самия Александър Втори.
Основната задача на Ротшилдови в Русия през 19 век била да установят контрол върху нефтените находища в Баку. И резултатът бил постигнат, за което спомогнал и финалът на руско-турската война – Русия получила Баку. Но това било предхождано от дълбока задкулисна игра, към която Русия, колкото и парадоксално да е, нямала никакво отношение.                                                                                    www.zora-news.com/