Барак Обама, Владимир Путин и Бойко Борисов летели със самолет към голямо държавно мероприятие, но изненадващо машината се повредила и започнала да пада.
Тъй като имало само един парашут, тримата държавници решили да теглят жребий, за да се разбере кой ще се спаси. Теглили жребият и не щеш ли, спечелил Бойко. Той се усмихнал, сложил си парашута и скочил от самолета, като междувременно помахал на двамата за сбогом.
Гледайки към тялото на отдалечаващия се Борисов, Барак Обама замислено казал на Путин:
- Зная, че е голям късметлия, но наистина не разбрах как успя да ни бие със 17 гласа…                                               Предизборният период носи обилна жътва за социологическите агенции. Но и през останалото време те не седят на сухо покрай държавната хранилка. Това разкрива подробния прочит на книгата на проф. Емил Хорозов « Проектният бизнес и ограбването на науката - наръчник на управляващия мошеник »   Процентите за БСП вчера бяха 18,5-19,5 (според "Галъп" и "Алфа рисърч").
При 2,4 милиона гласували това прави между 444 000 - ПЕНСИОНЕРИ.                                                                                  Трета е ДПС с 14,6% 400 000-ТВЪРД ЕЛЕКТОРАТ ОТ ТУРЦИ РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ ГЛАСУВАТ ТЕ СА ОКОЛО 700 000(С ПРАВО НА ГЛАС) Резултатът на ГЕРБ (29,9-30% според "Алфа рисърч" и "Галъп") означава около 720 000 гласа,   По време на парламентарни избори в България през месец юни 2001 г. осем ромски партии сформират коалиция, наречена “Свободна България”. Тази коалиция не
успява да преодолее 4% бариера на национално ниво и поради тази причина нито един от ромските кандидати, издигнати от коалицията, не успява да влезе в парламента.
Всъщност “Свободна България” печели по-малко от 1% от гласовете при 70% електорална активност на ромското население, или 400 000 гласоподаватели според
данните на ПРООН, което отговаря на приблизително 8-10% от имащите право на глас в страната.                                                                                              Платени  социолози, месеци наред се опитваха извън всякаква логика да настройват общественото мнение в полза на БСП, левицата претърпя поредното си изборно фиаско. Провалът по всяка вероятност ще вземе главата на лидера и Сергей Станишев.Социолозите публикуват спуснати от горе резултати. Истинските проучвания се предоставят на главния кукловод.След разговори с лидерите на по големите наемни партии, взема решение за процентното съотношение между тях.Най-продажния лидер или партия,която срещу най-малко пари ще продаде най-много национални интереси печели.                                          Психологическото явление, при което отвлечен или държан като заложник човек се привързва към похитителя си и започва да изпитва симпатия към него, става известно като стокхолмски синдром. Заложниците, които развиват синдрома, гледат на похитителите си не само като на хора, които държат контрола върху ситуацията, а и като на благодетели, от които зависят основните им нужди и самият им живот. Похитителите държат връзката с външния свят и решават дали да информират заложниците за нещо. Затова жертвата знае фактите само през тяхната гледна точка. Това увеличава зависимостта. Жертвата е склонна да търси в поведението на похитителя намек за доброжелателност. Синдромът няма да се развие, ако похитителят не направи нещо, което може да бъде интерпретирано като любезност. Недоразумението се задълбочава от това, че често жертвите възприемат като подарък това, че са оставени живи. Ако похитителят се държи като чистокръвен злодей,жертвата няма да развие синдрома                                                                                               Преди избори социологията се превръща в обсебваща реч. Медиите буквално ни заливат с менията на пръкнали се кой знае откъде социолози, надяващи се да повлияят на общественото мнение.
Какво означават прогнозните проценти на кандидатите и защо настават писъци за разлики, измерими със статистическата грешка?
Каква е работата на социолозите? В какво се състои представителната им извадка?
Те трябва да подберат групи от населението, отговарящи на стандартния профил на всички гласоподаватели. Примерно, в България живеят 2 милиона пенсионери. Те съставят 1/3 от гласоподавателите. Това означава, че от 1000 интервюирани около 333 трябва да бъдат пенсионери. Жените в тази възраст са с около 2/3 повече от мъжете. Това означава, че от тези 333 души 2/3 трябва да са жени. Повечето пенсионери живеят в малките градове и селата. Това означава, че поне 60% от интервюираните трябва да отговарят на това условие. Отчита се и процентът пенсионери в различните райони на България.
Как обаче се стига до хората, отговарящи на примерните гласоподаватели? По принцип изследването се прави на терен, тоест трябва да се вземат мненията на хората с анкета на живо. Как обаче става това? Може би хората от агенциите обикалят България, в търсене на анкетирани, като не пропускат нито едно затънтено кътче? А може би не!
Представихте ли си как тези анкетьори подбират баба, която отговаря на точните условия от целевата група? Трудно е да си го представим – трудно, защото на практика е невъзможно.
За провеждане на горепосочената анкета трябва солидно финансиране, добър екип и много време. Как да повярваме, че всяка социологическа агенция разполага с такъв арсенал?
Анкетните карти всъщност най-често са от типа „затварям очи и се поставям на мястото на бабата“. Това само при условие, че изобщо има някой, който да си играе да ги попълва.
Дори да допуснем, че има социолози, които изпращат екипи по места, как би протекло попълването на анкетните карти?
Застава анкетьорът пред бабата и задава „отворен въпрос“, той бърза, няма време за встъпителна реч, за няколко приказки, които да убедят анкетирания, че неговото мнение е важно: „За кого ще гласувате?“. Вие бихте ли дали сериозно и обмислено мнение при така поставен въпрос?
Дядото от съседното градче обаче категорично заявява „Няма да им гласувам на тези, всички са маскари!“. Той влиза в процента негласували.
И идва време за тълкуването. От 1000 интервюирани, 30 процента са казали, че няма да гласуват (реално половината от тях всъщност ще гласуват, а половината от тези, които са обявили готовност да дадат своя глас, няма да го направят).
В изборния ден пред урните отиват не 6 милиона, а около 2,5 милиона души. Автоматично 18-те средни процента за ГЕРБ стават около 39% от гласувалите. 17,5-те процента за БСП обаче стават около 35. 3% вече не са статистическа грешка.
Ниският процент на ББЦ, примерно, вече не е нисък – около 6 % от всички гласоподаватели, а е напълно приличен – 15% от гласувалите.
Затова да обобщим все пак каква е работата на социолозите. Те са си свършили работата – публикувайки изследванията си: отказали са повечето хора да гласуват за уж малките партии, за да не им изчезне гласа. Надъхали са с гръмките си изказвания обществото и са напоили до втръсване родния медиен небосклон с уж „професионалните“ си допитвания.                                                                                                                                                                                                               Кой какво научи на евро-изборите?ГЕРБ: ГЕРБ научи, че избирателите са по-склонни да подкрепят човек , който говори по-бързо отколкото мисли пред човек , който краде по-бързо отколкото може да преброи откраднатото. Ако избирателите се надяват същата партия да изкара втори мандат по-добре да си припомнят поговорката „Един път излъган срам за теб, втори път излъган срам за мен“.

БСП ( или както там се нарича коалицията): БСП научи две неща. Първо, БСП преоткри за пореден път политическата топла вода осъзнавайки ,че коалициите с ДПС и носят негативи , а на ДПС печалби. Второ, БСП научи че няма как избиратели жадуващи за евразийски сатрап да бъдат накарани да отидат да гласуват на избори за Европейски Парламент.

ДПС: ДПС не научи нищо ново само приложи добре забравеното старо. И нейният лидер каза ,че няма да разширяват властовите си позиции , което преведено на нормален български език означава , че те ще търсят разширяване на властовите си позиции.

България Без Цензура (ББЦ): Партията на Николай Бареков научи, че и едно магаре да бъде издигнато за депутат то ще бъде избрано ако не с пари то с много пари, а което не става с много пари означава ,че олигархът ,който ги финансира е дал малко. В случая партията постигна нещо по-значимо от избирането на магаре защото успя да осигури избирането на Бареков. Имайки предвид живия интерес на ромското население към политическия живот очаквам следващия политически проект да бъде воден от Азис и да се казва „България без Цигания“ (ББЦ).

Реформаторски Блок: Реформаторският Блок научи ,че за него гласуват основно образовани хора ,което е добра новина. Лошата новина ,е че тези хора винаги ще бъдат в малцинство и никога няма да управляват освен ако не направят сериозни компромиси с политическата си съвест.

АБВ, Атака и т.н: Тези формации научиха ,че Русия може да е новият световен шампион по хокей , но дори и българските избиратели не обичат да бъдат брутално изпързалвани , по начина по който те се опитаха да го направят.

Българската Социология: Българските социолози за пореден път потвърдиха, че журналистиката може да е втората най-древна професия, но българската социология е първата.

Българските избиратели: Българските избиратели никога нищо не научават и сегашните избори не са изключение.

Българската демокрация: Ако горните констатации бяха иронични , но сериозни твърдения то следващите изречения не са иронични, а тъжни. Състоянието на българската демокрация е тревожно ,а бъдещето и мрачно защото избирателите намаляват , застаряват, и изпростяват. И още повече, процесът изглежда е необратим.                                                                                                                                                                                                                                                                                            "Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят" /Кен Ливингстън/