Hoc est verum et nihili nisi verum-Това е истината и нищо друго освен истината                                                                                                                                                                           Когато  Виктор Орбан беше назначен повторно за министър-председател, а уж неонацистката партия Йобик зае трето място на общите избори, в западните медии се появиха тюхкания, които са ни добре познати. „Леви“ и „десни“ се обединиха в едно: Съществува опасност от надигане на националистическа, даже – видите ли – на профашистка, пронацистка и антисемитска вълна на Стария континент!

Някой задава ли си въпроса: Кой предизвиква тези талази? И какво произлиза от тяхната поява? Нали никой не допуска, че те ще прераснат в цунами? Всичко е буря в чаша вода.

Но нима през 2006 година не бяхме свидетели на „странното“ само за неуките единение между „социалистите“, „седесарите“ и „десебарите“ – комунистическата партия ГЕРБ май я нямаше още – в коалиция „анти Волен“!

Даже, кой знае защо минаващата за „хубава“, крадлива еврейска комунистка Надежда, и потомствено червеният мангал Иван Йорданович, призоваха „електората“ си да се бори против „надигащата се фашистка заплаха“. (Колко увреден е вкусът на остатъчните нашенци личи само с бегъл поглед по улиците, в превозните средства на обществения транспорт и по телевизиите.) Сидеров беше вторият главен редактор на… „техния“ всекидневник „Демокрация“ и кандидат за депутат пак от „тяхното“ СДС.

А на гърба си Георги Първанов носеше раницата на треторазредно комунѐ, което, за да се измъкне от дворния нужник на село Сирищник, Пернишко, е било готово на всякакъв вид подлости, измени и предателства. Даже – на агентурния псевдоним „Гоце“.

Но тогава Надка и Костича – заслужили деятели на тоталитарната комунистическа система, родствено и чрез бракове „крепко свързани с БКП и ДС“, както се изразяваха чорбаджиите им, тревожно тръбяха за „опасността от задаващия се национализъм“! Никой не разказваше биографията на „врага“ – другаря Сидеров. Тя се оказа достойна за тях – преживелите метаморфозата на пребоядисването от московско червено в постсъветско синьо. Даже – по-богата. Поне външно. Защото на практика малцина могат да се съревновават по продажност с Циганина и Надка.

По познатия ни начин сега размахват Виктор Орбан и Йобик като плашило за Европа. Никой не обелва и стон за това, че той е Тяхно момче. Не вярвате?

Нека започнем с „преломната“ 1989 година. Тогава „младият Виктор – умно момче с провинциално потекло, спечелва стипендия на Джордж Сорос за Оксфорд, където да изучава гражданското общество, както го виждат либералните политически философи като Джон Лок. Той обичал тамошните „наелектризираните танци“ с разни идеи. Но това станало през есента на 1989 година и Берлинската стена взела да пада. Пред него се отворила възможност да изгради либерално общество в родината си.
„Казах си: „Викторе, какво правиш тук?“ И използвах възможността на първите свободни избори през март 1990 г., за да се завърна.“
За пореден път всичко е dйjа vu. Съвсем наскоро, в рамките на друга поредица, отново припомних как Лондон се беше превърнал в нещо като гара разпределителна за нашенските комунисти – преди и след козметичните промени. Орбан – тоже в столицата на класическия капитализъм. А зад всички тях – „комунисти“, „социалисти“, „демократи“ – все сянката на бай ви Дьорд Шварц, познат като Джордж Сорос…
Когато преди две години и половина унгарският българист или българският унгарец, както съвсем не на шега се определя моят добър познат Петер Юхас, гостува в предаването „Диагноза“, взе да венцеслави Орбан. Тогава в ефир му рекох, че няма как да стане премиер и да не е Техен. Юхас призна, но не скри радостта си, че Виктор посяга на червената номенклатура.
От студиото продължихме „предаването“ у нас. На трапезата припомних на Петер, че неговият любимец е женен за еврейка. Той поклати глава и рече: „Нямаме по-добър. И това е нещо. Сигурен съм, че няма да ги остави.“
И той, милият, който уж знае толкова много, изчел е повечето ми книги, не проумяваше: Интернационалът ни използва като опитни животинчета. Ако за него населението е съставено от мишки и мишоци, такива като Орбан и компания са плъхове – нищо повече. Няма как да потеглите от селския нужник в Шекешфехервар или Сирищник, и да достигнете политически върхове, ако не приемете условията на онези, които ви изритват нагоре…

C’est la vie – такъв е животът във вида, в който сме го приели и сме се примирили с него.

Ала кой в действителност е elvtбrsОрбан?

В арменска медия се натъкнах на любопитна подробност. Той е нещо като нискоразреден унгарски вариант на тукашната Людмила Живкова. Ереванската информационна агенция PanARMENIAN Network е първата уж свободна осведомителна мрежа, основана след предоставянето на суверенитет на Армения. Доколко тази независимост е реална, е друг въпрос. Та в публикация на агенцията прочетох:
„Виктор Орбан оглавява Унгарската националистическа партия. Неговият баща е циганин, а майка му е от еврейски произход. Орбан е женен за Анико Левай.“
Левай е унгарски вариант на Леви. Например на английски, в зависимост от изписването – ако е Levi, се произнася Ливай.

Бащата на Орбан се казва Győző [Гьозьо], което е унгарският еквивалент на Виктор…“
Истинското семейно име на дългогодишния ни комунистически диктатор Тодор Правешки е Замфиркьов. Което е циганският еквивалент на Живков.                                                                                              Ами сега? Или и това е „лъжа“, „конспиративна теория“?                                                            diagnosa.net/