Блогът на budha2 :: За какво им е била на комунистите колективната безопасност?2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.05.2014 16:37 - За какво им е била на комунистите колективната безопасност?2ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:

В Сталиновата външна политика има безброй странности. С кого е търсил съюз? На първо място — с Британия и Франция. Намерил с кого! На 16 март 1935 година в Германия е въведена всеобща военна повинност. Това е било ни повече, ни по-малко официално разваляне на Версайския мирен договор. За Британия и Франция тази стъпка на Хитлер е била причина и повод за започване на война. Но Британия и Франция не правят нищо, за да обуздаят Хитлер. На 7 март 1936 година Хитлер вкарва войски в Рейнската демилитаризирана зона. Според условията на Версайската и Локарнската спогодба Германия не е имала право да държи войски в тази зона. Всяко нарушение на тази забрана се е квалифицирало като агресия. Франция и Британия е трябвало в отговор на агресията да обявят война на Германия. Но те и пръста не си помръдвали. През 1938 година Хитлер присъединява Австрия към Германия. Това е ново драстично нарушение на Версайския договор. Британия и Франция е трябвало да реагират. А те пак нищо не правели. През март 1939 година Хитлер завзема Чехословакия и я разделя на части. И отново от страна на Британия и Франция — никакви действия. Въпрос: защо тогава Сталин е търсел съюз с Британия и Франция, които не държали на думата си, които явно не били способни да защитят дори собствените си интереси? Може би Сталин е разчитал, че Британия и Франция, които не желаят да защитават себе си, ще се втурнат да защитават Съветския съюз? Според мен другарят Сталин не е бил по-глупав от нас. Той явно не е разчитал на помощта на Британия и Франция. Защо тогава другарят Литвинов се е суетял? Защо е призовавал към „колективна безопасност“, след като е знаел, че не може да разчита на съюза си с Британия и Франция? Договорът с Британия, Франция, САЩ изобщо не е бил нужен на Сталин. Ако ръководителите на тези страни са сметнели за изгодно за себе си да помагат на Сталин, те са можели сами да проявят инициатива и да подпишат всякакъв договор. Или са можели просто да помагат без каквито и да било договори. Именно това се е случило по-късно. Ако пък са смятали, че помощта за Сталин е неизгодна за техните интереси, са можели да намерят сто хиляди причини да се измъкнат от изпълнението на поетите задължения. И никакъв договор е нямало да помогне. По-късно и това се е случило. Била е постигната договореност за откриване на Втори фронт през 1942 година. Но западните съюзници са смятали, че това ще им струва скъпо. Било им е изгодно да пратят десант във Франция едва когато гръбнакът на Германия е бил окончателно пречупен, когато изходът от войната е бил ясен. Така са и постъпили. Ние разбираме това, нима Сталин не го е разбирал? Защо дълги години се е борил за така наречената „колективна безопасност“? Защо се е стремял към сключване на договор с Великобритания и Франция? Та нали опитът от хилядолетията не показва изключения: ако потенциалният ти съюзник в даден момент няма изгода да те подкрепя, той ще намери причина да не изпълни обещанията си. И обратното: ако на някого е изгодно в даден момент да те подкрепи, той ще го прави дори без каквито и да било предварителни договори. С една дума: наличието или липсата на хартийка за взаимопомощ нищо не променя. Защо тогава на Сталин му е трябвала такава хартийка? От момента, когато Хитлер идва на власт, личните пратеници на Сталин се опитват да убедят Хитлер в нуждата от братски съюз помежду им. Същевременно пратениците на Сталин във Варшава, Прага, Париж, Лондон плашат с германска опасност и призовават да се организира „колективна безопасност“.

Сталин клати лодката. Плаши Хитлер, че ще се съюзи с Британия и Франция, а Британия и Франция — че ще се съюзи с Хитлер.

Сталин навива Хитлер: ако не се съюзим, ще вдигна срещу теб цяла Европа. А на Европа внушава: Съветският съюз е ужасно слаб и ужасно плашлив — ако вие не започнете война срещу людоеда Хитлер, аз ще се принудя да се съюзя с него.

Получава се нещо като търг. Сталин подхвърля информация за контактите си с Хитлер във всички европейски столици. Там нараства безпокойството и се разгаря желание да не бъде допуснат сговор между Москва и Берлин. Започват преговори в Париж, Лондон, Прага… Информацията за това Сталин подхвърля на Хитлер: внимавай, ще те смачкам…

В онези години в Америка има много сериозно свръхпроизводство на селскостопанска продукция. Комунистите обичат да показват на възмутените зрители ужасни кадри: американски фермери изливат млякото на земята, изгарят посеви, убиват крави и засипват с хлор труповете им.

В Съветския съюз проблемът със свръхпроизводството се решава по-радикално. Части от Червената армия под ръководството на своите доблестни командири блокират цели райони. Селяните, които произвеждат най-много, заедно със семействата им посред зима биват натиквани в конски вагони и откарвани на хиляди километри в Сибир, на Урал, в Казахстан и там изхвърляни на студа насред голата степ. Тази грандиозна операция се провежда по заповед на Сталин. Непосредственото ръководство се осъществява от Молотов. Много години по-късно му задават въпроса: е, колко хора откарахте тогава в дивите райони? Молотов отговаря: „Сталин каза, че сме изселили десет милиона. Всъщност изселихме двайсет милиона“ (Ф. Чуев. „Молотов“. М., Олма-Пресс, 2002, с. 458).

В онези години в концлагер попада белоруският селянин Иван Солоневич. Той е един от малкото хора, успели да избягат първо от лагер, после — от страната на победилия пролетариат. Солоневич е оставил потресаващо свидетелство за преживяното от него. Ето неговата оценка за онзи период: „Съветският режим е организиран не за нуждите на страната, а за Световна революция. Нуждите на страната всъщност са му безразлични. Аз не мога да си представя по какъв друг начин би могла да се обясни и епопеята с колективизацията, и трагедията с лагерите. Но ако ги разгледате по този начин, целият съветски бит — и в дребните, и в гигантските неща — получава логично и изчерпателно обяснение“ („Россия в концлагере“. М, изд. „Москва“, 1999) Сталин държи в ръцете си ключовете към Втората световна война. Не е било нужно той да сключва и подписва никакви спогодби и пактове. Сталин е можел да осигури колективната безопасност в Европа със собствени сили. Трябвало е да каже на Хитлер високо и ясно: можеш да нападнеш когото си искаш в Европа, но аз няма да ти дам нефт. И толкоз. След такава декларация Втората световна война не би могла да избухне.

Но Сталин е действал другояче. Той е казал на Хитлер: нападай когото искаш, аз ще ти осигуря не само нефт, но и зърно, памук, никел, манган, хром, мед, калай, ванадий, молибден, волфрам. Нападай, а аз ще те снабдявам дори с това, което и аз нямам, което и на мен не ми достига. Ще купувам скъпо и прескъпо отвъд три морета каучук, аз ще се охарчвам, но на теб ще ти го давам на безценица. Само нападни!

И когато войната най-сетне пламва, „Правда“ — централният вестник на комунистическата партия, леко отдръпва завесата над истинските чувства на кремълските обитатели. Писателката комунистка Ванда Василевская е приета от другаря Сталин (за което тогава никой не знаел) и след това се изхвърля с мощна статия в такъв дух: „Треперят устоите на света, почвата се изплъзва изпод краката на хора и народи. Пламтят зарева и грохотът на оръдията разтърсва морета и материци. Като пух сред урагана политат страни и държави… Колко е великолепно това, колко дивно прекрасно, когато основите на целия свят се разклащат, когато загиват могъщества и падат величия“.

Ето това е автентичната истина. Това е истинското отношение на другаря Сталин към колективната безопасност на европейските държави.

* * *

На пръв поглед политиката на Сталин страда от липса на логика: подготвял е Хитлер за война, проправял е на Хитлер пътя към властта и едновременно е проявявал трогателна грижа за безопасността на британските и френските буржоа. Но в това няма никакъв парадокс и логиката тук е желязна: Сталин е подготвял Хитлер да разгроми буржоазна Европа, а буржоазна Европа е настройвал срещу Хитлер. Последната република Виктор Суворов

Нагоре