Постинг
27.06.2014 21:18 -
Финансовото трилър-шоу в Европа и в САЩ приближава към своя край
Има десетилетия, през които нищо не се случва и има дни, през които се случват десетилетия. Според закона на Мойсей е трябвало на всеки 49год. да се занулява всичко и на всеки се дава по равно и се започва от начало – сега е малко по-сложно но спокойно може всички евреи които имат над 1 000 000 /а те са само евреи/да им се вземе.
Финансовото трилър-шоу в Европа и в САЩ приближава към своя край.
Но отново не се обръща внимание на важните неща, а на дреболиите. А те могат да се открият в появилото се през май съобщение, че на 20 май група законодатели от ЕС гласуваха за приемане на проектозакон, който определя правилата за банкрутите на банките. Според който от 2016 г. всички депозити над 100 000 евро ще бъдат преведени в акции и облигации. За да бъде утвърден този проект е необходимо съгласието на всички министерства на финансите на 27-те страни – членки от ЕС и на повече от 750 депутати от Европарламента.
Веднага се появява въпросът дали ще го одобрят или няма да го одобрят. Разбира се, че ще го одобрят. Може би не веднага и не напълно, а постепенно и частично, но със сигурност ще го одобрят. Защото нямат друг изход. Проблемът не е дали си дал парите си в добра или лоша банка. Проблемът е много по-сериозен. Той е, че парите ги няма. Няма ги.
Онези, които разбират, веднага ще ме оспорят „как може да ги няма, щом има фонд за застраховка на депозитите, в които трябва да има пари“.
Теоретично са прави, въпреки че този фонд от началото беше разчетен за ограничен брой банкови банкрути. Ако те са повече от предвидените, парите в него ще свършат. Но основното е, че така или иначе в него няма пари. В него има… активи. Могат ли да бъдат обърнати обратно в пари?
Този въпрос е по-сложен от горния. На пазара това със сигурност не може да се случи. На първо място, ако такъв огромен обем активи бъдат предложени за продажба, цените им ще рухнат и нищо няма да се вземе за тях. На второ място, самите активи в началото на масовите банкови банкрути едва ли ще са привлекателна опция. На трето място, законите на финансовите пазари са еднакви – активите и банките се управляват от едни и същи хора и когато банките се разорят активите на различните корпорации, вложени в държавни ценни книжа при колосални емисии, тоест печатане на пари, няма да са никакъв аргумент.
Някои ще кажат, че държавата не може да допусне невръщане на спестяванията и че винаги може да напечата пари, с които да ги върне. (Това не важи за такива държави като България, които нямат право да печатат нищо в рамките на валутния борд). Но онези, които ще печатат, само ще засилят инфлацията и обезценяването на активите. Значи и тези традиционни методи за защита на спестяванията едва ли ще са ефективни и със сигурност ще са вредни за икономиката.
Появява се нов въпрос – защо се обезценяват активите, щом като са обезпечени с други активи, тоест в крайна сметка с реално потребление на хората, което няма да изчезне (все пак хората трябва да ядат, да се обличат, да пътуват, да си учат).
Проблемът е в това, че това частно потребление може да се предвижда само за известно време напред, например за 2, 3, 5, 8, 10 години. Съответно и активите в тези случаи ще се различават съществено.
Разбира се, потреблението след 10 години ще се отличава от сегашното, но все пак може да се предвижда. Но фокусът на последните десетилетия се състоеше в това, че срокът, за който може да се предвижда, или по-точно да се играе и спекулира, постоянно се увеличаваше, а заедно с него и активите, които са обвързани с това хипотетично потребление растяха много по-бързо от реалната физическа икономика. И тук бяха направени някои сериозни грешки. На първо място се считаше, че потреблението няма да пада, тъй като развитието на САЩ, Европа и въобще на Запада вече е излязло на мечтаното безкризисно вечно равнище. То само ще расте, расте, расте… На второ място се предполагаше, че икономиката ще се развива с равномерна скорост и няма да бъде ограничавана от никакви външни фактори. И на трето място, при разчета на параметрите спекулативно се избираха най-оптимистичните варианти, тоест западните експерти, борсаджии и капиталисти бяха обхванати от неограничен исторически оптимизъм, че победата е окончателна и завинаги. Но той изгърмя, след като се сблъска с обективните обстоятелства.
На първо място стана ясно, че потреблението зависи от нещо, което трябва да го стимулира и че механизмът за стимулиране повече не работи. На второ място, самата икономика няма вече накъде да се развива и разширява (поне в Западния проект), тъй като вече обхвана цялата планета, наричана Земя. И на трето място, оптимистичните параметри се оказаха толкова завишени, че нямаха абсолютно нищо общо с реалностите, тоест бяха надути прословутите балони в различните отрасли, сфери, подотрасли и така нататък.
И какво се оказа накрая? Че активите на финансовата система, които бяха условно разчетени например на 50 години потребление в мащаба Х, реално отговарят на 10 години потребление в мащаб 2-3 пъти по-малък от този Х.
Този страшен факт засега не се разбира. Той се укрива с опитите да се запазят някакви фиктивни цени на активите. Но общата картина като цяло е ясна. Тези активи, или цените на тези активи, или ще паднат примерно 10 пъти, и значителна част от тях, например 70 процента няма да струват нищо въобще. Останалите пък ще струват 15 на сто от първоначалната си цена.
А от депозитите в банките, които засега най-много ни вълнуват, в този хаос и финансов апокалипсис въобще никой няма да се интересува и никой няма да се опитва да ги спасява. И ще се обменят на активи, които също няма да имат никаква стойност.
Заради това споменатият в началото проектозакон за гарантиране само на 100 000 евро от депозитите в европейските банки със сигурност ще бъде приет.
Защото никой не счита депозитите на обикновените хора за активи, които има смисъл да се спасяват в условията на кризата.
Едновременно ще постъпи колосално обезценяване на всички валути. Стойността на долара например ще бъде 3 банана, стойността на еврото ще бъде 2 банана, а на йената – 1. Заради това още преди няколко месеца написах „теглете си парите“. Ставаше дума за започналата конфискация на депозитите в банките в Кипър. След това започна „разкулачването“ на офшорите и обмена на всякакви възможни данни за депозитите във всички страни от ЕС.
Заради това изтеглете си парите от банките, докато все още ги има. И изчезвайте.
Зад този съвет се крият още няколко прости истини:
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система;
Това е и краят на така наречения „Златен телец“. Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати надмина 300 трилиона долара;
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. „Край“, The End, Finite…;
Това е краят на така наречения „Западен проект“.
По принцип съм противник на използването на чужди думи и изрази. Но в случая ще използвам израза Finita la commedia – „край на комедията“, с акцент върху „комедия“. Комедията е колосална. За съжаление за нея плащат обикновените хора.
Последният акт на тази комедия се разигра в гръцки Кипър. Кипърският акт на глобалната комедия, която отдавна нарекох „глобална клептокрация“, узакони унищожението на светая светих на капитализма, тоест свещеното право на частна собственост, чрез отписване на пасивите на банките, или по-точно чрез конфискационна банкова реформа.
Ще припомня, че Кипър все пак е член на Евросъюза, на Еврозоната, на западната европейска цивилизация, в която действа принципът, че частната собственост е неприкосновена. Никой не може да посегне да ви вземе парите, къщата, леката кола и т.н. Даже държавата. Да не говорим за някакви банкери.
Какво обаче принуди така наречената „тройка“ – ЕС, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, да посегнат на основата, върху която се гради цялата западна цивилизация, тоест да отрежат клона, на който седят от векове. Какво доведе до конфискационната реформа на парите на хората, държани в банките.
Че цялата световна финансова система не може да върне вложените в нея пари стана ясно още когато изгърмя ипотечната криза в САЩ през 2008 г. с колосалните разриви между баланса на лошите активи и реалните пасиви на банките. Реформирането на банковата система беше неизбежно. Но те започнаха да покриват дефицитите с печатане на пари и с кредитно помпане на икономиката. Никаква емисия не може да компенсира споменатата пирамида от 300 трилиона долара.
Какво да се прави? По принцип, има два варианта.
Първият е да се „нулира“ сегашната банкова система, тоест да се фалират всички банки, да се отпишат всички дългове и кредити и да се започне отначало. Вероятно нулирането на дълговете на домакинствата би дало стимул за по-нататъшното развитие на икономиката. Но срещу този вариант е световната клептокрация. Тези банки имат собственици и нулирането им за тях е недопустимо. Това е самоубийство.
Вторият вариант е да се отпишат от банките техните задължения в мащаби, даващи възможност да запазят своята водеща роля в капиталистическата икономика. Тук обаче се появи проблемът с измамените и ограбени клиенти на банките, държащи в тях своите депозити.
Какви могат да са вариантите с тях? Първият е да се направи „суха тренировка“ на някакъв малък обект, като например Кипър, и да се отработят евентуалните последици и претенции. Идеята е да се намерят начините, с които да не се допускат искове срещу банките. След това може смело да започне и глобална конфискация.
Но отписването на дълговете на банките и конфискацията на депозитите е фундаментално нарушение на правилата на играта. Никакъв Евросъюз не би посмял да направи това. Още повече, че в момента Германия и Франция са най-социалистическите държави в Европа, което не се разбира от нашите доморасли тикви.
По принцип, пряко нарушение на основните правила на играта може да си позволи само наднационален играч от супертежка категория, какъвто например е Международният валутен фонд (МВФ), който разполага със съответните ресурси и информация. Участието на МВФ показва, че започналата конфискационна реформа е само първият акт на ликвидиране на пасивите на банковата система, чрез конфискация на парите на частните лица.
Но експериментът с Кипър засече. Вместо да мине бързо и тихо, руснаците вдигнаха олелия. Путин даде нареждане на всички фирми да си върнат парите обратно в страната и забрани на чиновниците да купуват имоти в чужбина. Китай пък окончателно изостави доларовите плащания по своя износ и внос. Това означава, номерът с конфискацията в Кипър не мина.
Сега се правят опити с офшорите, но там бардакът е такъв, че и господ да слезе няма да разбере кой, колко, какво и защо има. И дали въобще го има. Моето скромно мнение е, че и парите в офшорите отдавна ги няма.
Принципът е следният – ако банките имат дългове, за тях не трябва да плащат държавите или данъкоплатците, а техните реални собственици – акционерите и притежателите на банкови облигации. Но не и притежателите на банкови депозити – простите клиенти, нямащи отношение към собствеността на банките.
Как да се възстанови доверието на банките. Това е невъзможно. Значи скоро ще започне последното стихийно разрушение на световната финансова система, основаваща се на долара. Това променя коренно цялата картина на света.
Дървото на империите обикновено пада не защото предизвикателствата са непосилни, а защото сърцевината му е изгнила. Лепилото не издържа, шевовете се пукат. Всичко, което можеше да бъде разрушено, беше разрушено. И накрая само глупаците ще останат в тази игра.
Заради това ви съветвам – ако не искате да сте сред зяпналите от изненада идиоти, отидете и си изтеглете парите от банките. Ако все още има пари и банки. Автор: Красимир Иванджийски
Източник: http://strogosekretno.com
Финансовото трилър-шоу в Европа и в САЩ приближава към своя край.
Но отново не се обръща внимание на важните неща, а на дреболиите. А те могат да се открият в появилото се през май съобщение, че на 20 май група законодатели от ЕС гласуваха за приемане на проектозакон, който определя правилата за банкрутите на банките. Според който от 2016 г. всички депозити над 100 000 евро ще бъдат преведени в акции и облигации. За да бъде утвърден този проект е необходимо съгласието на всички министерства на финансите на 27-те страни – членки от ЕС и на повече от 750 депутати от Европарламента.
Веднага се появява въпросът дали ще го одобрят или няма да го одобрят. Разбира се, че ще го одобрят. Може би не веднага и не напълно, а постепенно и частично, но със сигурност ще го одобрят. Защото нямат друг изход. Проблемът не е дали си дал парите си в добра или лоша банка. Проблемът е много по-сериозен. Той е, че парите ги няма. Няма ги.
Онези, които разбират, веднага ще ме оспорят „как може да ги няма, щом има фонд за застраховка на депозитите, в които трябва да има пари“.
Теоретично са прави, въпреки че този фонд от началото беше разчетен за ограничен брой банкови банкрути. Ако те са повече от предвидените, парите в него ще свършат. Но основното е, че така или иначе в него няма пари. В него има… активи. Могат ли да бъдат обърнати обратно в пари?
Този въпрос е по-сложен от горния. На пазара това със сигурност не може да се случи. На първо място, ако такъв огромен обем активи бъдат предложени за продажба, цените им ще рухнат и нищо няма да се вземе за тях. На второ място, самите активи в началото на масовите банкови банкрути едва ли ще са привлекателна опция. На трето място, законите на финансовите пазари са еднакви – активите и банките се управляват от едни и същи хора и когато банките се разорят активите на различните корпорации, вложени в държавни ценни книжа при колосални емисии, тоест печатане на пари, няма да са никакъв аргумент.
Някои ще кажат, че държавата не може да допусне невръщане на спестяванията и че винаги може да напечата пари, с които да ги върне. (Това не важи за такива държави като България, които нямат право да печатат нищо в рамките на валутния борд). Но онези, които ще печатат, само ще засилят инфлацията и обезценяването на активите. Значи и тези традиционни методи за защита на спестяванията едва ли ще са ефективни и със сигурност ще са вредни за икономиката.
Появява се нов въпрос – защо се обезценяват активите, щом като са обезпечени с други активи, тоест в крайна сметка с реално потребление на хората, което няма да изчезне (все пак хората трябва да ядат, да се обличат, да пътуват, да си учат).
Проблемът е в това, че това частно потребление може да се предвижда само за известно време напред, например за 2, 3, 5, 8, 10 години. Съответно и активите в тези случаи ще се различават съществено.
Разбира се, потреблението след 10 години ще се отличава от сегашното, но все пак може да се предвижда. Но фокусът на последните десетилетия се състоеше в това, че срокът, за който може да се предвижда, или по-точно да се играе и спекулира, постоянно се увеличаваше, а заедно с него и активите, които са обвързани с това хипотетично потребление растяха много по-бързо от реалната физическа икономика. И тук бяха направени някои сериозни грешки. На първо място се считаше, че потреблението няма да пада, тъй като развитието на САЩ, Европа и въобще на Запада вече е излязло на мечтаното безкризисно вечно равнище. То само ще расте, расте, расте… На второ място се предполагаше, че икономиката ще се развива с равномерна скорост и няма да бъде ограничавана от никакви външни фактори. И на трето място, при разчета на параметрите спекулативно се избираха най-оптимистичните варианти, тоест западните експерти, борсаджии и капиталисти бяха обхванати от неограничен исторически оптимизъм, че победата е окончателна и завинаги. Но той изгърмя, след като се сблъска с обективните обстоятелства.
На първо място стана ясно, че потреблението зависи от нещо, което трябва да го стимулира и че механизмът за стимулиране повече не работи. На второ място, самата икономика няма вече накъде да се развива и разширява (поне в Западния проект), тъй като вече обхвана цялата планета, наричана Земя. И на трето място, оптимистичните параметри се оказаха толкова завишени, че нямаха абсолютно нищо общо с реалностите, тоест бяха надути прословутите балони в различните отрасли, сфери, подотрасли и така нататък.
И какво се оказа накрая? Че активите на финансовата система, които бяха условно разчетени например на 50 години потребление в мащаба Х, реално отговарят на 10 години потребление в мащаб 2-3 пъти по-малък от този Х.
Този страшен факт засега не се разбира. Той се укрива с опитите да се запазят някакви фиктивни цени на активите. Но общата картина като цяло е ясна. Тези активи, или цените на тези активи, или ще паднат примерно 10 пъти, и значителна част от тях, например 70 процента няма да струват нищо въобще. Останалите пък ще струват 15 на сто от първоначалната си цена.
А от депозитите в банките, които засега най-много ни вълнуват, в този хаос и финансов апокалипсис въобще никой няма да се интересува и никой няма да се опитва да ги спасява. И ще се обменят на активи, които също няма да имат никаква стойност.
Заради това споменатият в началото проектозакон за гарантиране само на 100 000 евро от депозитите в европейските банки със сигурност ще бъде приет.
Защото никой не счита депозитите на обикновените хора за активи, които има смисъл да се спасяват в условията на кризата.
Едновременно ще постъпи колосално обезценяване на всички валути. Стойността на долара например ще бъде 3 банана, стойността на еврото ще бъде 2 банана, а на йената – 1. Заради това още преди няколко месеца написах „теглете си парите“. Ставаше дума за започналата конфискация на депозитите в банките в Кипър. След това започна „разкулачването“ на офшорите и обмена на всякакви възможни данни за депозитите във всички страни от ЕС.
Заради това изтеглете си парите от банките, докато все още ги има. И изчезвайте.
Зад този съвет се крият още няколко прости истини:
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система;
Това е и краят на така наречения „Златен телец“. Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати надмина 300 трилиона долара;
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. „Край“, The End, Finite…;
Това е краят на така наречения „Западен проект“.
По принцип съм противник на използването на чужди думи и изрази. Но в случая ще използвам израза Finita la commedia – „край на комедията“, с акцент върху „комедия“. Комедията е колосална. За съжаление за нея плащат обикновените хора.
Последният акт на тази комедия се разигра в гръцки Кипър. Кипърският акт на глобалната комедия, която отдавна нарекох „глобална клептокрация“, узакони унищожението на светая светих на капитализма, тоест свещеното право на частна собственост, чрез отписване на пасивите на банките, или по-точно чрез конфискационна банкова реформа.
Ще припомня, че Кипър все пак е член на Евросъюза, на Еврозоната, на западната европейска цивилизация, в която действа принципът, че частната собственост е неприкосновена. Никой не може да посегне да ви вземе парите, къщата, леката кола и т.н. Даже държавата. Да не говорим за някакви банкери.
Какво обаче принуди така наречената „тройка“ – ЕС, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, да посегнат на основата, върху която се гради цялата западна цивилизация, тоест да отрежат клона, на който седят от векове. Какво доведе до конфискационната реформа на парите на хората, държани в банките.
Че цялата световна финансова система не може да върне вложените в нея пари стана ясно още когато изгърмя ипотечната криза в САЩ през 2008 г. с колосалните разриви между баланса на лошите активи и реалните пасиви на банките. Реформирането на банковата система беше неизбежно. Но те започнаха да покриват дефицитите с печатане на пари и с кредитно помпане на икономиката. Никаква емисия не може да компенсира споменатата пирамида от 300 трилиона долара.
Какво да се прави? По принцип, има два варианта.
Първият е да се „нулира“ сегашната банкова система, тоест да се фалират всички банки, да се отпишат всички дългове и кредити и да се започне отначало. Вероятно нулирането на дълговете на домакинствата би дало стимул за по-нататъшното развитие на икономиката. Но срещу този вариант е световната клептокрация. Тези банки имат собственици и нулирането им за тях е недопустимо. Това е самоубийство.
Вторият вариант е да се отпишат от банките техните задължения в мащаби, даващи възможност да запазят своята водеща роля в капиталистическата икономика. Тук обаче се появи проблемът с измамените и ограбени клиенти на банките, държащи в тях своите депозити.
Какви могат да са вариантите с тях? Първият е да се направи „суха тренировка“ на някакъв малък обект, като например Кипър, и да се отработят евентуалните последици и претенции. Идеята е да се намерят начините, с които да не се допускат искове срещу банките. След това може смело да започне и глобална конфискация.
Но отписването на дълговете на банките и конфискацията на депозитите е фундаментално нарушение на правилата на играта. Никакъв Евросъюз не би посмял да направи това. Още повече, че в момента Германия и Франция са най-социалистическите държави в Европа, което не се разбира от нашите доморасли тикви.
По принцип, пряко нарушение на основните правила на играта може да си позволи само наднационален играч от супертежка категория, какъвто например е Международният валутен фонд (МВФ), който разполага със съответните ресурси и информация. Участието на МВФ показва, че започналата конфискационна реформа е само първият акт на ликвидиране на пасивите на банковата система, чрез конфискация на парите на частните лица.
Но експериментът с Кипър засече. Вместо да мине бързо и тихо, руснаците вдигнаха олелия. Путин даде нареждане на всички фирми да си върнат парите обратно в страната и забрани на чиновниците да купуват имоти в чужбина. Китай пък окончателно изостави доларовите плащания по своя износ и внос. Това означава, номерът с конфискацията в Кипър не мина.
Сега се правят опити с офшорите, но там бардакът е такъв, че и господ да слезе няма да разбере кой, колко, какво и защо има. И дали въобще го има. Моето скромно мнение е, че и парите в офшорите отдавна ги няма.
Принципът е следният – ако банките имат дългове, за тях не трябва да плащат държавите или данъкоплатците, а техните реални собственици – акционерите и притежателите на банкови облигации. Но не и притежателите на банкови депозити – простите клиенти, нямащи отношение към собствеността на банките.
Как да се възстанови доверието на банките. Това е невъзможно. Значи скоро ще започне последното стихийно разрушение на световната финансова система, основаваща се на долара. Това променя коренно цялата картина на света.
Дървото на империите обикновено пада не защото предизвикателствата са непосилни, а защото сърцевината му е изгнила. Лепилото не издържа, шевовете се пукат. Всичко, което можеше да бъде разрушено, беше разрушено. И накрая само глупаците ще останат в тази игра.
Заради това ви съветвам – ако не искате да сте сред зяпналите от изненада идиоти, отидете и си изтеглете парите от банките. Ако все още има пари и банки. Автор: Красимир Иванджийски
Източник: http://strogosekretno.com
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
