Блогът на budha2 :: Климатични пророчества-медии и институции отразяват този интерес, обявявайки абсурдни събития ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.06.2014 08:57 - Климатични пророчества-медии и институции отразяват този интерес, обявявайки абсурдни събития като „ден на траур“

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.06.2014 09:16

                                                                 Карта, показваща Илюминатските наги как се опитват да манипулират метео-времето.
Те не управляват времето, а го манипулират,т.е.= само пакостят и рушат.                                                        Картите подсказват, че този, който ги е проектирал и издал за пред публиката 1982/83 г., е бил наясно с плановете на Илюминатските наги.                                                          Нашите концепции за смъртта и природата, карат хората да гледат на стихиите като на врагове. Това създава порочен кръг, защото програмираме начина по който преживяваме тези „бедствия“, и за в бъдеще. Защото, когато се случат отново впоследствие (а човече... те ще продължават да се случват и още как...), това само ще потвърди онова, което вече вярваме поради грижливо подготвения предварително филтър. Някой има интерес това да продължава, а медията и институциите отразяват този интерес, обявявайки абсурдни събития като „ден на траур“ и тем подобни безумия от които на всеки нормален човек трябва да му се повдига. С цялото си „смирение“ искам да попитам, защо нямаме „ден на траур“ когато загинат миньори някъде в Африка, или защо нямаме „ден на траур“ когато има наводнения и масова смърт в друга част на света? Дали състраданието е качество на съзнанието, което бива активирано само при някоя локална драма или е по-скоро общочовешка черта? От общата ни природа ли зависи то или от флага? Защото осъзнавате, че второто е изкуствена конструкция, макар хилядите години история да й придават плътност, нали? Всъщност факта, че сме по-склонни да се разстройваме от подобни събития случващи се в рамките единствено на нашата държава, потвърждава тезата ми за локалната драма. Ние сме съпричастни не защото имаме велико състрадание към човешкото нещастие, а защото на някакво ниво чувстваме, че имаме нещо общо с това на персонално ниво. Ние сме заинтересовани, защото става дума за нас самите. Което е чисто Его, you know? Ето пример за това как нещо, което на пръв поглед изглежда като огромна човешка добродетел може да има невероятно мижав и дребен корен, който да бъде тълкуван коренно погрешно поради невежество.

Вчера говорих с човек от Варна, който не е засегнат от потопа, но е доброволец в събитията, който каза, че просто знае, че трябва да бъде там и да прави това, което прави, иначе няма да има мира и да стои спокойно. Каза още, че съвестта му го кара да е там и се чувства повече човек, когато помага. Exactly! Хората от района ще бъдат неудържимо привлечени от собствения си модел и ще отидат да го отработят на всяка цена, защото той вече се е проявил като част от колективната отговорност и продължаващото безразличие към него не е приемливо дори за ленивия ум. Това ще бъде обяснено тривиално именно с моралните клишенца, които се говорят по телевизията за взаимопомощ and shit. За това как сме хора и трябва да си помагаме и т.н. Всички красиви версии на Светлата полярност по въпроса. В същото време много доброволци от Аспарухово в момента се изтеглят, защото заразите вече плъзват. Отново много добра илюстрация. Интересно, ако имаше наистина безусловна любов и състрадание, дали някакви зарази щяха да бъдат фактор в решението на великия доброволец? Хората, които си стоят вкъщи поне нямат илюзии за себе си, ок? Fuckin honest. Ми приеми се като този, който си бе, на кой се правиш? Онези, които се изтеглят вече трябва да си дават сметка за собствения си фалш по сложния начин.

Вижте, аз искам да стигна до същността на нещата, искам да ги разбирам докато ги преживявам, не искам да се самозалъгвам с красиво опакован bullshit и този сайт е хронология на това задълбочаване и постепенно вникване във вътрешната ми реалност (без значение колко обективна валидност има това). Знам, че това ще бъде грубо и разстройващо за много хора. Аз не коментирам какво е правилно и грешно поведение в случая, нека няма агресия. Идеята на тези размисли не е да хвърля злобни и поучителни обвинения, сянка на осъждане и сочене с пръст в стил: „Ха-ха тея retard-и сами си направиха наводнението, заслужиха си го, ся ше го ядат голям“ или пък други изпълнения и изказвания в стил „карма“ на Светлата полярност. Идеята е да започнем да разбираме по-добре тези процеси, защото това неминуемо ще доведе до по-дълбоко разбиране на самите нас. Така ветровете на гнева (умишлено подбрани думи) ще се превърнат в попътен вятър, а ние ще осъзнаем, че ако има изобщо някакъв гняв към нещо, то той метафорично се състои в това, че ние самите не можем да интегрираме собственото си същество и да преживеем пълния блясък на онова, което стои зад ума.

Така че ако чувствате, че трябва да помогнете – помагайте. Ако решите да го правите, обаче, разбирайте в дълбочина процеса, недейте просто да подавате одеяла и да дарявате дрехи със съчувстващ поглед, смятайки че изкупвате нещо и спасявате шибани животи. Нормално е хората от Варна най-много да помагат за възстановяването на щетите. Те се чувстват много близки до случилото се, защото са близки до същата емоционална група, макар да не са били в ядрото й – колективното несъзнателно в онзи район се справя с колективни проблеми и не е нужно да сте го издухал пряко, за да се чувствате съпричастни към проблемите на собственото ви Его. Това важи за всички части на страната, които се чувстват съпричастни. Проблемът обаче настъпва когато хората започнат да се самозалъгват, че всичко това е движено от някакъв общочовешки и дълбоко чувстващ и пулсиращ дух на състраданието или именно от желание да помогнат и да бъдат „по-добри хора“ (отново Его-причина – сякаш става дума за трупане на точки, които впоследствие св. Петър ще отчита – т.е. отново става дума за това Азът да се чувства по-добре със себе си, а не да се помогне на други живо същество).

Нека в този процес, няма и осъждане към всички, които са безразлични към случващото се, защото обикновено те биват заклеймени от великия морал на активистите. Това е лицемерно и арогантно. Позволявайте на всеки да изживее собствената си история без значение от възгледите му. В случая, предполагам не всички от Аспарухово и Добрич, въпреки че вече са минали през такова бедствие, ще бъдат съпричастни към подобни бедствия по света в бъдеще, нали така? Затова приберете лицемерието и великата си поучителна философия в задния си джоб още сега.

Светът не е длъжен да преживява с вас вашите емоции и този факт не прави този свят „зъл“. Никой не е задължен да бъде съпричастен към нищо, освен ако не чувства вътрешен подтик към това. Противното налагане на това би било насилие. Нищо, което правите или не правите не ви прави по-малко хора. Спрете да слагате глупави етикети на другите, които не са част от вашата драма и най-вече – спрете да се опиянявате именно от тези действия на медиите. Това създава дефиниции, а оттам започват и проблемите свързани с преживяванията като дефиниции, а не като това, което са. Именно такива неща ни вкарват в проблеми in the first place, разберете го. Митовете се превръщат във факти и преживяването става механично, еднообразно, sequential-ско.

Вчера една позната ми пусна едно забавно мнение от форум, което впоследствие разбрах, че е писано от друг стар познат (cheers mate!), което предполагам също ще предизвика агресия, но това винаги е първото отношение към истината, нали така? Още от Тъмните векове. Което отново не пречи да повтаряме модела като папагали без всякаква поука.

„Поздравявам целокупния български народ по случай днешния Национален Траур, 23.06.2014 г., както винаги се прави в такива случаи – с песен.

Искам и да поздравя:

– журналистите – по случай великолепната работа по поредното грандиозно преекспониране на всекидневен инцидент в посока континентален катаклизъм. Поздрави по случай сочното раздвижване, изглеждате много по-бодри когато си оправдавате заплатите и депресиите ви почти не личат. Поздрави по случай възстановените отношения с местната политическа класа.

– отчетата – по случай раздвижването в гноясалия застой на дейността им – най-накрая някой да ви потърси за нещо и да ви откъсне от баналното занимание малоумни младежи да събират помощи за църквата. Дано най-масонския манастир в България да се наклони още повече натам, където му е мястото.

– варненци – по случай новия повод за правене на курбани и ядене и пиене докато не ви се пръснат панкреасите. И по повод това, че за малко ще можете да се скриете от себе си и личните си проблеми зад кратковременната фасада на „обществената ангажираност“.

– общините – по случай възможността да изперете от калта едни пари.

– политиците – по случай брилянтното театро и успешното източване на държавата през фалиралите банки, докато раята се въргаля в калта. Великолепен тайминг, професионално изпълнение.

– близките и роднините на пострадалите – по случай възможността да излезе наяве истинското ви отношение към роднините ви и по случай подходящата сцена, на която да го замаскирате още веднъж с престорена загриженост.

– пострадалите – в кал живяхте до сега, а от този момент нататък ще продължите в кал да живеете... този път искрено и без да се криете и отричате. Поздравления за тази възможност да не се криете повече от останалите. Поздравления и за това, че най-накрая се отървахте от недоразуменията (които наричахте свои домове).

– мародерите и чакалите – евала, братлета... юруш! Покажете на народа най-доброто! Гледайте само да не се заразите с нещо. Вие не сте това, което заслужавате – вие сте това което си вземете.

Пожелавам на целокупния български народ много повече разруха. Твърде много застрояване има, а твърде малко домове – и двете трябва да паднат, тухла върху тухла да не остане – само бездомният човек няма къде да се скрие.

Пожелавам на България много болка... много отчаяние, лишения и загуби – само човекът, който няма какво да губи, може да бъде свободен...

Пожелавам на населението разпад на социалната структура... безпричинна агресия, престъпления, издевателства, безчинства... пожелавам на хората да се хванат за гърлата и да се затриват по улиците и храсталаците – защото само човек, който няма къде да се скрие и няма какво да губи, може да има свободата да бъде самия себе си с другите...“

Това е друга гледна точка, която, както виждате има голяма валидност, макар че ще активира много доблестни джентълмени (мъже и жени) да въстанат срещу нейния цинизъм (който лично за мен е на място).

Аз пък бях провокиран да напиша тези си разсъждения за Планетарния Дух и човечеството под формата на статия. Както виждате случващото се винаги дава някакви отражения като кръгове в езеро от хвърлен камък. Изглеждат различно от различен ъгъл, но са вписани в общата колективна емоционална драма на страната, защото малко или много – всички сме част от нея по различен начин.

Забавно е, че агресивната реакция към подобен текст щеше да е много по-тиха ако бе теоретизирано, че събитията са от изкуствен произход, защото това би се вписало в социално приемливия модел на жертвата – соченето с пръст. Предполагам вече има изказвания, че това е плод на изкуствена намеса със съоръжение тип HAARP (който уж беше официално закрит, защото взе да привлича твърде много внимание). May be so... But guess what? Дори това да е бил инструмента, конкретния ареал от колективното несъзнателно отново е привлякло тези събития точно към себе си по някакви причини. Така че инструмента в случая е без значение. Важното е да се разбере драмата на модела под него, защото това е по-големия урок. Конспиративният ум не може да направи това, защото това е ум на фактите.

Например можем да си говорим за прогнозата на Емил Чолаков в обедната емисия на времето, в която едва ли не той предсказа потопа (сякаш някой му е казал какво да каже – ето транскрипция – или пък за момент се е свързал с колективното несъзнателно). Между другото вчера се бъзикахме с Alien, че Емил Чолаков си поръча от нас последната ни книга, на която, както и да го гледаме – си има дъжд и гръмотевици :))) По всяка вероятност е съвпадение на имена, но отново е забавно съвпадение между 3 фактора.

Можем да правим и подобни паралели между течащия в момента световен ритуал и случилото се у нас...                                                                 … както и факта, че всичко става на 19 (1-9 – 911 и разбира се имаме 11 жертви) но те са 13/поръчково забавяне ли е? / и т.н., и т.н... Това вече е посредствено на фона на другото за което говорих в началото. Не забравяйте, че в едно събитие винаги има множество пластове и съзнанието ще види онова, което иска да види. Това е ок, защото всеки трябва да изживее онова от което има нужда. Но нито едно от тях не е абсолютно, ако лежи на равнището на фактите (били те и окултни).

Ако искате да бъдете пропагандатор – бъдете. Ако искате да бъдете hater – бъдете. Не пречете на другите, да бъдат онова, което те са, обаче.                                                                                     Идеята е, че когато центрирате себе си, вие ще знаете какво е уместно и как, в известен смисъл, да се вписвате в идеята за климатичните модели. Това не означава, че ще спрете да имате предпочитания или че няма да искате да вали дъжд или сняг. Но когато тихо центрирате себе си, тогава вие ще се превърнете в самото „око на бурята“ и всичко ще се завихря около вас в подходящ за вашата идентичност маниер. Това също е възможност за всички нас да се научим как да балансираме емоционално себе си и да видим отражението на това (ако е успешно) в балансирането на самото време. Разберете, че това не е налагане на вашата воля и контрол над самата природа – това е отражение. Твърде опростенческо би било да кажем, че всичко случващо се в природата е дело на човешката колективна енергия, но казвам, че това определено има голяма роля.

Въпреки това, предвид, че реалността е консенсусна, винаги ще има групи от индивиди, които просто не биха приели нещата по друг начин освен, ако всичко не бъде пометено от някое бедствие (буквално и метафорично), защото това е единствения начин по който те вярват, че трябва да протича случването на дадени неща. А да се противят на това, внасяйки нещо, което обективно погледнато е по-хармонично отношение и разбиране към проблематиката – би означавало да се борят срещу собствената си природа, което е неприемливо на подсъзнателно ниво (макар на съзнателно винаги да изглежда другояче). Трябва да уважим това, защото и това е Път.

Разбирайте своя собствен мит и не се увличайте по този на другите, ако смятате, че той не е вашия. В това   няма нищо цинично.                                                     www.parallelreality- bg.comс

Нагоре