Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2014 20:28 - Кюрдистан не само ще остане независим, но има и голям шанс да се уголеми в близкото бъдеще
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Алексиев, Вие отдавна следите политиката в Близкия Изток. Там стават драматични събития понастоящем. Предвещават ли те радикални геополитически промени и стабилност или обратното?
Алекс Алексиев: Като че ли и едното, и другото. Аз наистина следя региона от 1975 г., когато отидох там за първи път и бих казал, че в момента събитията там са по-интересни от всеки друг период, който помня. Разбира се, за хората, които са потърпевши от тези събития, това сигурно звучи доста цинично.
Фокус: Искате да кажете, че тази невероятна бруталност и кръвопролития на джихадистите в Ирак могат да имат и някакъв положителен резултат?
Алекс Алексиев: Понякога това наистина се случва. Един от най-мрачните моменти в историята на човечеството е Холокостът, но той доведе до основаването на Израел като място, където евреите най-накрая намериха своя дом.
Фокус: Какво положително може да излезе от нахлуването на джихадистите от ISIS в Ирак?
Алекс Алексиев: То вече е излязло и това е фактът, че в Северен Ирак ние наблюдавахме формирането на независим Кюрдистан. Кюрдите бяха най-голямата нация (40 милиона) в света без собствена държава. С превземането на Киркук, в който кюрдите са мнозинство, Кюрдистан стана де факто независим. Има и петролните ресурси, и военните ресурси да остане независим. В момента на него му трябва да изнася около 400,000 барела/ден, за да си връзва бюджета. С Киркук потенциалът му е най-малко един милион барела на ден. Кюрдската армия Пешмерга от 35,000 души, обучена от Израел, е най-боеспособната в региона. Кюрдистан не само ще остане независим, но има и голям шанс да се уголеми в близкото бъдеще. В Северна Сирия има два милиона кюрди, които вече се радват на пълна автономия от Башар Асад. Те ще са първите, които вероятно ще се присъединят към новата държава. В Иран има 7-8 милиона кюрди, които не са в добри отношения с аятолите в Техеран. Същото се отнася и за 20 милиона кюрди в Турция, които са мнозинство в една-трета от територията на нашата съседка. Вярно e, че Ердоган в момента прави мили очи на кюрдите с цел те да гласуват за него в президентските избори, които предстоят, но историческата вражда между турци и кюрди и желанието на последните да имат своя държава е толкова силно, че рано или късно Анкара ще има големи проблеми. Сирийските кюрди например открито обвиняват правителството на Ердоган, че подкрепя джихадистите във войната между двете групи и са прави.
Фокус: Какви други геополитически промени могат да се очакват реалистично в Ирак?
Алекс Алексиев: Не само в Ирак, но и в целия регион. Сегашните граници на държавите там са абсолютно арбитрарни и наложени в тайно споразумение между двама западни дипломати – англичанина Саѝкс (Sykes) и французина Пико (Picot) преди близо 100 години с цел да се разделят Отоманските територии в Близкия Изток на европейски сфери на влияние, без оглед на етническите или географските дадености. Единственият начин да се поддържат такива изкуствени граници в миналото беше чрез бруталната употреба на насилие от режими като този на Садам Хюсеин в Ирак и Асад, баща и син, в Сирия. Подобни режими вече нямат бъдеще и е почти сигурно, че Ирак и Сирия, пък може би и Йордания и Ливан, ще се разпаднат на съставните си части. В Ирак това значи шиитска част на юг от Багдад, сунитска част на северозапад и Кюрдистан на север. Друг въпрос е колко стабилни ще са тези нови държавици и дали те могат да се обособят без масови кръвопролития.
Фокус: Не смятате ли възможността джихадистите да могат да наложат своята воля? Те в момента окупират голяма част от Ирак и Сирия.
Алекс Алексиев: Засега е така и те вчера дори обявиха създаването на „световен халифат” и прекръстиха движението си на „Ислямска Държава”. Но според мен, шансовете им да доминират региона в по-дългосрочен план са незначителни.
Фокус: Защо?
Алекс Алексиев: Поради няколко причини. Първо, лесните победи на ISIS в северните сунитски части на Ирак се дължаха в немалка степен на огромната ненавист, която сунитите изпитват към премиера Нури ал-Малики. Бруталното поведение на терористите и фактът, че те изповядват радикалната ханбалистка версия на Исляма, докато иракските сунити са предимно умерени ханафити, сериозно подкопава доверието на местното население и то вече се обръща срещу тях. Второ, властта в огромната провинция Анбар винаги е зависела от шейховете на местните племена, които няма лесно да я предадат на джихадистите. Да не забравяме, че през 2006 г. тези племенни главатари се съюзиха с американците и разгромиха „Ал-Кайда” в Ирак, както се наричаше предшественикът на ISIS. Трето, иракската армия, която в основата си е шиитска, в никакъв случай не е окончателно победена, както някои медии спекулират. Прибавете и шиитското опълчение „Армия на Махди”, контролирано от радикалния шиит Муктада ал-Садър и ще видите, че военният баланс се променя против джихадстите. Четвърто и най-важно според мен, е ролята на Турция. Въпреки че това не се споменава често, неоспорим факт е, че успехът на джихадистите от 2012 г. насам се дължи до голяма степен на покровителството на ислямисткото правителство на Ердоган. Той не само им разрешаваше да влизат и излизат от Турция както и когато си искат, но и ги снабдяваше с оръжие, обучение и медицинско обслужване на ранените. Това добре се знае в Турция и на запад и в момента вече не е политически възможно.
Фокус: Какво значи всичко това за България?
Алекс Алексиев: Доста неща. Ако аз съм прав и джихадистите, значителна част от които са европейци и чеченци, бъдат победени, бихме могли да очакваме нова вълна от лъже-бежанци. Потенциалната дестабилизация на самата Турция, в която конфликтът между ислямисти и светски турци нараства с всеки ден, е друга дългосрочна опасност за България. Да ви дам един пример, който въобще не беше отразен в нашите медии. На 24 юни Ердоган изнесе поредната подстрекателска реч пред 20 000 привърженици в Кьолн. Извън залата обаче, между 50 и 100 000 Алевити, Кюрди и други турци от цяла Европа демонстрираха срещу него със знаци „Ердоган убиец” и „долу диктатора”. Най-тревожното за България е, че този корумпиран ислямистки тиранин има доста привърженици и у нас. Партията „Свобода и достойнство” на Касим Дал и Корман Исмаилов, която е част от Реформаторския блок, например не само потвърждава своите „добри приятелски и колегиални отношения” с правителството на Ердоган и твърди, че той е „добър приятел на България”, но и организира митинги за Ердоган в чужбина. Как е възможно подобна партия да се смята за легитимна част от едно българско политическо движение, претендиращо да е дясно и демократично – оставям на въображението на вашите читатели.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6184050
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031