Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2014 00:05 - Задкулисието и рисковете от новата война в Ирак
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Симеон Николов

20. 06. 2014 г.

«Ислямска държава Ирак и Леванта” /ИДИЛ/ не се появи „от нищото”. Още когато бе ликвидиран Осама бен Ладен само отделни експереи възразиха на еуфорията на политиците, че с тероризма било свършено. По–близо до истината бе, че такъв лидер вече не бе и нужен. Тогава посочихме, че силата на терористите нараства, а не отслабва, независимо от загубата на лидери и изпълнители. Нещо повече, предвид на новите технологични комуникационни възможности, силата на отделния терорист може за кратко време да нарастне хилядократно. Досега в терористични актове по света бяха замесени над 300 различни групировки.

В условията на разрастване на ислямизацията и настъплението на фундаментализма, не бе трудно да се прогнозира, че това ще бъде представено включително и от експертите като поражение на Запада. А то ще е победа и в интерес на тероризма. Освен това, подобно развитие ще се отрази на развитието на ислямизацията и в съседни райони, включително и в постсъветското пространство . Разочарование от „революциите” ще даде нови шансове и възможности на „Ал Кайда”. Случилото се със смяната на режими в Близкия Изток и Северна Африка потвърди тези прогнози.

Още преди ликвидирането на Осама бен Ладен, започна реализацията на план по изграждане на нова организация на „Ал Кайда”– стратегическо ниво с трима лидери, командно – с 6 специализирани организации и 14 територилни организации. След разрива между ИДИЛ и „Ал Кайда” в края на 2013 г. не е изключено ново преформатиране на базата на лидерски претенции.

Не беше трудно да се предвиди и това, че финансовата подкрепа на т.н. „бунтовници” в Сирия и снабдяването им с оръжие ще създаде една мощна армия от терористи, която ще бъде заплаха за съседни сдрани, а след събитията в Сирия ще се върнат в родните си страни, включително и европейски такива и ще представляват потенциал за терористична заплаха. Освен това експертите отдавна посочваха, че стимулирането на сунитско–шиитски сблъсък и особено вземането на страна в него, крие опасност от възпламеняването на целия Близък Изток.

Днешните събития се вписват в рамките на едно продължително настъпление на исляма. Мюсюлманите все пак са второто по мощ религиозно семейство с 1,6 млрд вярващи, което съгласно последни проучвания ще нарастне на 2,2 млрд до 2030 г. А сунитите с 85% от мюсюлманите представляват най–голямата група в исляма. 1/ Комуникационната среда позволи много по–лесно и бързо да се привличат последователи в една „свещена война”. А представата, че вярата е преди всичко лично нещо на индивида, бе изместена от борбата на религиозни общности за мобилизиране на последователи и демонстрация на сила. Сбъдва се прогнозата, че религиозните и морални спорове за принципи и поведение в живота ще се изострят още повече в бъдеще.

Не е нова и обявената от ИДИЛ цел за основаване на своя държава. Такива образования има вече в Африка. Друг е въпросът, че практиката показва неспособността с насилие, което рано или късно отблъсква населението, да създадат въобще държавност.

А колкото до бъдещ разпад или федерализиране на Ирак, това го прогнозирахме още преди напускането на коалиционните сили.

Настоящото настъпление на ИДИЛ в Ирак се вписват в две тенденции: на преход от тероризъм към партизанска война и от такава към по–мащабни традиционни военни действия, както и към рязко увеличаване на терористичните нападения и броя на жертвите в региона. Именно Ирак е водеща страна от десетте, засегнати най–силно от тероризма през последните 5 години: 1. Ирак, 2. Афганистан, 3. Пакистан, 4. Тайланд, 5. Филипините, 6.Русия, 7. Индия, 8.Колумбия, 9.Сомалия, 10. Израел. Само в периода 2008 – 2012 г. са загинали 43 000 души при 17 100 терористични акта. Изключвам Сирия, за която няма надеждни данни за точния брой жертви. Ирак е страната и с най–голям брой жертви – над 15 000 при това за същия период, докато днес благодарение на жестокостите на ИДИЛ той рязко ще скочи.

Операцията на ИДИЛ в Ирак се откроява със следните важни елементи:

– тя има стратегически замисъл /овладяването на Мосул има политическо, икономическо и пропагандно значение/, има очевидно добро премислен план и ясна цел /създаването на ислямска държава/;

– моментът на операцията и насоките й очевидно са внимателно премислени на база на разузнавателна информация, която едва ли е единствено на ИДИЛ. Много правилно са разчетени слабостите на иракската власт и най–вече на иракската армия и полиция и изгледите за успех. Първоначалните лесни успехи се дължат и на факта, че имат внедрени симпатизанти в държавните ведомства и органите за сигурност, метод, характерен и при събитията в Либия и при терористимчната «Боко Харам» в Нигерия.

– във военната операция има елементи на професионално военно планиране, подсигуряване и развитие на успеха. Съчетани са бойни действия с пропагандно–психологическо въздействие и умело използване на съвременни комуникационни средства, внушаващи страх /основен принцип при тероризма/ и създавайки впечатлението, че побеждава каузата ИДИЛ, а не оръжията и жестокостите.

– развитието на успеха й стана възможен, защото притежава добро, включително и тежко въоръжение: танкове съветско производство от сирийската и от иракската армия, противотанкови ракети, с които ги снабди Саудитска Арабия, бронетранспорьори, американско производство, гаубици М–198 с обсег на поразяване 20 км и няколко аверикански хеликоптера, иззети при завземането на Мосул.

Част от успехите се дължи на богатия боен опит натрупан в Сирия, на полученото там въоръжение и финансиране, както и на качествата на лидера на тази организация Абу Бакр ал Багдади. Вероятно и на участието на бивши военни от режима на Саддам Хюсеин, включили се към ИДИЛ и разработили някои от военните планове.

– характерното в плановете им е целенасоченото овладяване на райони с нефтени залежи, което беше подход на ИДИЛ и в Сирия, защото ги превръщат в източник на доходи, наред с такива от престъпни организации. Подобна беше ситуацията, създадена от бунтовниците в Либия. Опасенията сега са по–големи, защото ИДИЛ е завзел територии, на които се намират рафинерии, като в Ербил и Бойдиши, а през тези територии минава петролопровода от Юг на Север, т. е от Дора, под Багдад, към Тикрит и към Мосул и от там на Северозапад към Турция. В сучай на поражение и отстъпление терористите биха могли и да го взривят.

– и накрая трябва да се корегира представата ни в Европа след първите събощения за тази операция. Все пак, въпреки жестокостите, наблюдаваме присъединяване към бойците от ИДИЛ на привърженици на Саддам Хюсеин, бивши войници и представители на сунитски племена. Тоест има елементи и на един процес, който приближава тази операция към формите на едно сунитско въстание срещу шиитите. Има предположения, че в така добре планираната, подготвена и провеждана операция участва бившият вицепрезидент и заместник на Саддам Хюсеин Иззет Ибрахим ал–Дури.

Разузнаването на Саудитска Арабия има преки връзки и влияние в бунтовническите организации в Сирия, включително и ИДИЛ, канали за финансиране и доставка на въоръжение. Нещо повече, според френския специалист по Близкия Изток Ален Шуе групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" е създадена от Саудитските тайни служби и използвана и от разузнаването на Катар. Крайната цел на ИДИЛ– създаване на ислямска държава, не е трудно да се стимулира от сунитската група държави, ако пътят към тази цел отговаря на интересите им.

Защо точно в този момент? Изключително слабото управление на Малики, разединението, безотговорността, корупцията, недоволството на сунитите от пренебрегването им, просто предлагат благоприятния момент за такава операция.

Защо именно такава операция? Саудитска Арабия беше изключително силно раздразнена от преориентирането на САЩ към преговори и сближаване с Иран. Дипломатическата офанзива и опити да въвлекат САЩ във войната в Сирия, пряко, с ВС, не промениха коренно нещата. Опитът на шефа на Саудитското разузнаване да рекетира руския президент Путин също завърши безуспешно и дори унизително, но седмици след това бе инсценирана огромната провокация с отровен газ в Сирия. Саудитците не прощават. А Ирак си позволи да предостави възможност на Иран да транспортира въоръжение за армията на Асад в Сирия, което разгневи както САЩ, така и Сауситска Арабия. Сегашната операция на ИДИЛ в Ирак има следните последствия:

– активизира се и се разширява сунитско–шиитския сблъсък в Близкия Изток, започнат с войната в Сирия;

– настоящата нова война в Ирак изправят САЩ пред трудното решение дали и как да се намесят и последствията за тях;

– разгромът на иракската армия и бунта срещу режима дисксредитира целия досегашен ангажимент и стратегия на САЩ в Ирак и особено неефективната подготовка на иракската армия, за което бяха вложени 25 милиарда долара;

– провокира се Иран да се намеси в защита на шиитите в Ирак / а той вече изпрати в Ирак 3 батальона от елитните „Кудс” /;

– спадането на добива на нефт ще бъде покрито от Саудитска Арабия, което тя вече заяви– 2 млн барела дневно, при производство на Ирак 2,5 – 3 млн.

Дестабилизацията на Ирак засяга косвено и Русия, макар тя да започна експлоатация на находища главно в Южен Ирак. При това има странно съвпадение по време на операцита на ИДИЛ и факта, че от март 2014 Русия пристъпи към търговски добив във второго по големина находище в Ирак /”Зап. Курна 2”/120 000 барела дневно, а от май 2014 г. Газпром започна долива на нефт в Бадра с 15 хил. барела дневно. Странни на пръв поглед съвпадения на горните дати с операцията на ИДИЛ.

Независимо до каква степен Саудитска Арабия има пръст в операцията на ИДИЛ в Ирак, всички последици от нея са благоприятни за саудитската политика.

На анализаторите в Пентагона няма да им е трудно да се досетят, че операцията им предоставя и шанс: под предлог пресвледване на терористите, да нападнат техните бази в Северна Сирия и създадат така необходимия и несбъднал се плацдарм за по–нататъшни действия на бунтовниците срещу Асад.

Президентът на САЩ не може да се намеси пряко с военна сила в Ирак по стратегически и морални съобръжания, но главно, защото това би противоречало на заявената от него политика за прекратяване на войните. Искането на иракската страна за използване на безпилотни летателни средства, както в Пакистан също е трудно приложимо, защото те не могат да бъдат ефективни в градски условия, а само срещу някои бази покрай сирийската граница и в околностите на някои иракски градове. Намеса на САЩ би довела до:

– жертви сред цивилното население;

– радикализиране сред антиамериканските и антиправителствени среди;

– временно решение без отстраняване на основните проблеми на сигурността, те. Ако иракските сили не могат да осигурят ефективен контрол след прекратяване на американска намеса.

Ако САЩ не се намеси, ще бъдем свидетели на:

– разрастване на сблъсъка с шиитите ог Южен Ирак;

– създаване на ислямска държава от ИДИЛ;

– етническо прочистване на голяма част от страната;

– бежанска вълна, която ще достигне и Европа /само от Мосул напуснаха 500 000/;

– създаване на мощен източник на терористична заплаха, плацдарм за подготовка на терористи, привличане и обучаване на такива от цяла Европа;

– създаване на условия за по–нататъшна експанзия към държавите от постсъветското пространство;

– предизвикване на ефекта на доминото и нови граждански войни в целия регион с участието на сегашни и нови терористични и религиозни организации.

В тези условия САЩ бяха принудени да обещаят само военна помощ и да демонсрират сила с изпращането на група бойни кораби. Същевременно– да се обърнат към Иран за подкрепа, който веднага отговори с увереност, че подобни разговори не биха били целесъобразни. Тук Вашингтон трябва да прецени, след като веднъж разпалвайки войната в Ирак, влиянието на Иран в страната се повиши, дали сега няма да даде нов тласък на това иранско влияние. И докъде може да стигне то, не само в шиитски Ирак, но и в страни, в които и досега подпомагаше шиитите, като шиитското въстание в Бахрейн, където е разположена американска военна база. Националното помирение като единствено дългосрочно решение за Ирак продължава да бъде американската позиция, която изглежда правилна, но без гаранция за скорошна реализация. Саудитска Арабия обаче с операцията на ИДИЛ постигна въвличане на Иран и ще търси възможности за дискредитирането му пред САЩ. В търсенето на баланс САЩ трябва да преценят и каква ще е реакцията на Израел и Турция. Разбирателство между САЩ и Иран трябва да се постигне дори това да бъде само за смяната на провалилия се премиер Ал Малики, стъпка без която е малко вероятно да се се организира успешно отблъскване на предвожданите от терористичната ИДИЛ сунити.

Освен на Иран, някои съветници на американския президент разчитат и на Турция. Само че за разлика от Иран, ролята на Турция носи много въпросителни. Тя винаги е защитавала туркмените /а в завзетия от ИДИЛ гр Тал Афар живеят точно такива/.Анкара винаги е гледала с интерес към кюрдските райони, в които има нефтени залежи, безпокояла се е от една силна кюрдска автономия и целенасочено е заселвала хора там. От друга страна тя пропускаше терерости през сирийската граница, доставяше дори въоръжение за бунтовниците, укрити в медицински е хуманитарен транспорт, продеставяше лагери за почивка и обучение на терористи.

Изключително важно е поведението на кюрдите в създалата се ситуация. Те използваха паническото отстъпление на армията и завзеха оспорвания им в миналото център– град Киркук, наричан „Кюрдския Йерусалим”. Известно е, че кюрдските райони са единственото по–стабилно място в Ирак, със свое правителство и свои въоръжени отряди– пешмерги, които наброяват 200 000, както и с оръжие в излишък. Без правото да експлоатират нефтените богатства на Киркук, районът трудно би се развивал и просперирал. Сега, при създалия се вакуум, те взеха инициативата, но без да обявяват отцепване и създаване на самостоятелна държава. Добрите им връзки със САЩ и Европа, ги прави съюзници в един труден период, който се задава.

Решението на САЩ, как да реагира, съвпада по време със засилена критика срещу президента, обинения в слабост да налага амираканската воля и проясняващато се от друга страна разбиране в самия Обама, че във формиращия се нов световен ред периметърът на американската мощ все пак е по–ограничен. Част от експертите обвиняват интервенцията от 2003 г. за ситуацията в Ирак и сигурно в голяма степен са прави. Други считат за грешка извеждането на коалиционните сили от Ирак преди 3 години. Но не могат да дадат аргументиран отговор на въпроса, а нямаше ли да се случи днешната ситуация дори да беше оставен определен войскови контингент. Възможно е обаче събитията в Ирак ще повлияят на решението за оставяне на определен американски конгингент за обучение и консултации в Афганистан, което за сега буксува поради несъгласието на афганистанския режим с поставяните условия.

На решението на САЩ влияе и голямата доза подценяване на ИДИЛ от повечето американски експерти, съветващи Обама да не се намесва. Аргументът им, че ИДИЛ не се е трансформирала в конвенционална армия изостава във времето. Истината е, че тя не само че вече разполага с именно тежко армейско въоръжение, не само с боен опит и дезертирали от сирийската армия бойци, но и с финансови средства / около 1 милиард долара , само в Мосул са иззети от банките над 350 милиона евро/, с които може да си позволи най–модерната бойна техника на черния оръжеен пазар, на който се предлагат и ракети и вертолети и дори химически и ядрени заряди. От това следва, че групировката може да се самофинансира още години наред. Такива експерти боравят и с неверни данни за числеността на армията на ИДИЛ. Към терористите се присъединиха освободените затворници , както и част от предалите се сунитски войници след завземането на Мосул. Подценява се и факта, че част от населението приема ИДИЛ като по–малкото зло, отколкото шиитското подтисничество.

Не бива да се подценява и една друга страна на терористична заплаха: принципът, който следва лидерът за набиране на последователи от цял свят, тяхното обучение, използване в боя и връщане в родните им страни за вербуване на нови потенциални бъдещи джихадисти. И в това няма нищо ново, защото се базира на решение от преди 2 години. Западноевропейски наблюдатели цитират в тази връзка случая от май т.г., при който французин от арабски поризход уби трима души в еврейския музей в Брюксел, арестуваното на 14 май на летището в Берлин лице с френскси паспрот, идващо от Сирия, което се оказа ръководител от по–високо ниво на терористична организация и др.

Очертаващаата се продължителност на конфликта и прилаганите нечувани жестокости предполагат, че и християнското население ще понесе огромни щети. От 2003 г. християнска общност в Ирак е подложена на силно религиозно преследване в резултат от последиците от конфликта и вследствие на това се е стопило с над 50 процента. Покледно убежище християните намериха именно в провинция Ниневия, която силите на ИДИЛ завзеха



Относно бъдещето на Ирак

Нашите прогнози още от преди няколко години, че Ирак ще се разпадне на три части, днес отново е предмет на експертно и политическо обсъждане. Защитниците на тази теза използват два аргумента: 1. Има фактическо разделение от три националности; 2. Борбата срещу тероризма би била по–ефективна след разделяне на Ирак на три части. Те пропускат обаче да анализират трудностите: отново ще възникнат споровете за районите с нефтени залежи и делът от печалбата; непреодолимите амбиции на шиитите; неспособността да се привлекат племенните лидери; неспособността да се преодолеят различията и неефективността на сегашното ръководство.

Кюрдската част на Ирак би била жизнеспособна и стабилна поради посочените по–горе причини. Шиитският Югоизточен Ирак също би имал известни перспективи. Но Югозападен Ирак, населен и с шиити, но и със сунитски араби няма почти никаква икономическа база за да оцелее. Затова, преди да се стигне до евентуален разпад ще се направи опит за създаването на една хлабава федеративна структура и постигане на разбирателство относно поделяне на ресурсите на страната.

Прогнози

1. САЩ няма да се намеси в сунитско–шиитския конфликт поне докато не бъдат ичерпани възможностите за промяна на политиката на премиера и влиянието на съседните страни. Но дори и след евентуален провал на същите САЩ няма да отидат по–далеч от подпомагане на иракските въоръжени сили с разузнавателна информация, частично използване на безпилотни летателни средства срещу обекти на терористите и едва след това, при необходимост– скрито изпращане на командоси на територията на Ирак.

2. Операцията на ИДИЛ ще бъде началото на едно продължително дестабилизиране на региона, без това да прерастне в една мащабна война. От тази дестабилизация са застрашени страни с вътрешни проблеми като Ливан и Йордания.

Удължаването на гражданско–религиозната война и укрепване на ИДИЛ може да се случат, ако САЩ продължи досегашната си политика в стила – Ирак, Сирия, Либия, предизвикваща разрастването на анархията и тероризма, довели до раждането и бурното развитие на сили като ИДИЛ.

3. Очертаващата се продължителна война в Ирак ще повтори модела в Сирия, където се стекоха доброволци– джихадисти от 49 страни, като от европейските броят им варишае от 50 до 400. Има сведения, че в Ирак вече се бият 450 доброволци от Великобритания на страната на ИДИЛ и неизвестен брой – от Австралия.

4. Отсъствието на силна държавна власт и ефективна армия се компенсира от религиозни призиви на радикалния шиитски водач Муктада ал Садр. Той може наистина да мобилизира милиони шиити. Но този подход ще допринесе за още по–голямо изостряне на ситуацията в Ирак и доведе до тотална религиозна война със стотици хиляди жертви.

5. В зависимост от противодействието на ИДИЛ, последната по всяка вероятност няма да постигне голямата си цел за ислямска държава в предвидените мащаби, но ще остане най–голямата сила и ще запази териториии в Сирия и Ирак.

Заплахи за България и необходими реакции

1. Бежанки поток

Ако изхождаме от очертаващата се продължителност на операцията на ИДИЛ, прерастването й в религиозна война и прилаганите жестокости срещу цивилното население, можем със сигурност да прогнозираме увеличаване на бежанската вълна. Предвид на това, че тя ще се насочи към по–стабилни райони като Кюрдистан и към съседни на Ирак страни, малка част от нея би могла да достигне България, но и досегашната бежанска вълна от Сирия, Алжир и Афганистан показа какви трудности и заплахи ни донесе.

2. Терористична заплаха

Както вече изтъкнахме по–горе, самите цели на ИДИЛ за интернационализиране на дейността й гарантират както активизирането на набиране на доброволци джихадисти от европейските страни, така и провеждане на атентати. България като транзитна страна и част от Европа не може да бъде изключена от тези заплахи. В този смисъл «Сарафово»–2 е по–скоро вероятно.

3 . Сред необходимите реакции трябва да отбележим инициативи в международни организации на българската държава и на българската Църква срешу геноцида над християнското население и разрушаване на християнски църкви.

Бележки:

1/ Според последни изследвания от 2011 г. броят на мюсюлманите в Европа ще се увеличи с още 14 милиона души и през 2030 г. ще достигне 58,2 милиона или 8% от населението. Най–силно броят им ще нараства във Великобпитания – двойно, ог 2,9 млн на 5,7 млн.

2. Най–големите пет организации, които са подчинени на ядрото на Ал Кайда, преди ИДИЛ да се отдели от него, са:

– «Ислямска държава в Ирак» /преди това «Ал Кайда в Месопотамия», от началото на 2013 г. под името «Ислямска държава в Ирак и Леванта». В края на 2013 г. изключена от опектата на Ал Кайда.

– Джихадистката «Фронт Нусра» в Сирия, присъединил се към Ал Кайда.

– Движението «Ал Кайда в ислямски Магреб» /AQIM/

– Движението «Ал Кайда на Арабския полуостров» /AQAP/

– Милициите «Ал Шабааб» в Сомалия, които се присъединиха към Ал Кайда

Тези организации увеличават своята мощ и са по–многобройни от самото ядро на Ал Кайда. Терористичната група «Боко Харам» в Нигерия привлече внимание с мащабите, методите и жестокостите на действията си.

3/ Много умело и професионално използва Twitter. Разпространяват се ефекти снимки на екзекуции или плакати, всяващи страх и отправящи закани. По време на последната офанзива, завземайки гр Мосул, бяха достигнати почти 40 000 влизания в един ден . Друг вачин е използването на организирани hashtag кампании, в които групата привлича стотици, а понякога и хиляди участници. През февруари, ISIS често регистрира повече от 10 000 споменавания на своя hashtag на ден, докато броят на споменаванията на Ал Nusra обикновено варира между 2500 и 5000.

4/ Според френския специалист по Близък Изток Ален Шуе групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" е създадена от Саудитските тайни служби като после е препродадена на катарското разузнаване: След кратко наддаване между двете служби тази групировка и заедно с още една бяха обучени да контролират шиитския активизъм, както в Ирак, така и в Сирия. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" реши да поеме контрола над определен брой петролни кладенци и по този начин да печели от приходите.

5/ Мосул, в древната Ниневия на асирийците, който приел християнството през първи век, се превърна в дом на много християни, които са останали там. Смятан от християните като последното място за тях в рамките на Ирак, Мосул и околните Ниневия низина е била дом на много християнски бежанци прогонени от Багдад и Басра. Мосул е единственият университет, най-добрите болници, както и най-големите пазари, обслужващи християнските градовете и селата на Ниневия низина.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5983311
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930