Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2014 21:32 - Неврологична схема на мозъка, еволюция и състояния на Съзнанието
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1118 Коментари: 0 Гласове:
0



Ако на всеки човек бъде гледано като на единична клетка в един световен мозък, в който целият живот се отразява като една холограма, тогава самият мозък може да бъде разглеждан като един модел на кристализирана, еволюционна интелигентност, която постепенно строи социални системи в продължение на огромни периоди от време. На човешкия мозък са му трябвали 5 милиарда години да се развие на тази планета, която е на 10 милиарда години. Освен от естествената еволюция, човешкият мозък и физиологическата структура може да са били засегнати цели 64 отделни генетични изменения (модификации), наложени върху развиващата се човешка неврологична структура. Някои от тези изменения може да са били направени, за да ограничат целенасочено функционалната способност на човека.
Поведението на всички организми и особено социалната организация на различните видове гръбначни, отговаря на едно прогресивно нарастване в развитието на двете полукълба в крайния мозък и на малкия мозък. Съзнанието се е развило, благодарение на различните области в структурата на мозъка, в седем различни отделни области; за всяка област се смята, че резонира с определена вибрационна честота от цветовете на Спектъра: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Самото наше Съзнание би могло да се състави от същата тази светлина, имаща същите седем цвята в себе си и седем различни вибрационни честоти, които оформят качеството на нашето осъзнаване.
Човешкият мозък е също така една призма и получател, пречистващ космическата светлина в една октава чрез средството си за изразяване – човешкото тяло и резониращ със седемте основни цвята, докато осмото ниво резонира със самото Съзнание. Мозъкът може да бъде оприличен с едно семе, което се разгръща на седем различни вибрационни нива. Нашето собствено познание за нашия мозък и Съзнание определя нашето собствено ниво на еволюция. Мозъкът като физическо проявление на тези етапи на развитие е ефект, а не причина за нивата на развитие на Съзнанието. Тези нива пред-съществуват в мозъка. На всеки човек нивата на Съзнание са смесени, но все пак те се разделят когато преминават през различни плътности и гъстоти (интензивности), за да породят различните прагове в цялостното преживяване в това, което нашият мозък обикновено преживява като Съзнание.
Във всеки етап от еволюцията растежът не е идвал от различията в генните продукти, а от комплексните регулаторни схеми, които или са пускали или са ограничавали дадени действия на организма като по този начин са довели до специфичната генетична програма, която подпира количествата биохимични продукти от непосредствената й околна среда. Това означава, че ако дисциплинирате себе си, вие ще регулирате отделянето на мозъчни хормони, които създават химическите промени, които допускат определени аспекти на Съзнанието.


Бяло и сиво невронно вещество

Изменението на бялото и сивото вещество в мозъка и в гръбначния стълб създава една промяна на позитивно и негативно електричество. Двата вида вещество се появяват в слоеве, а слоевете работят подобно на един кондензатор в електрониката. Мозъчните сигнали се излъчват по определени пътеки, които се простират от областта на централния среден мозък през едно голямо ядро от влакна (нерви). Сигналите се модулират (изменят) и нагласят не към индивидуални клетки, а към цялата мозъчна активност, което води до едно избиране от стотици хиляди пътеки като по този начин сигналите ще пътуват по конкретно избрани пътеки до определени области. Предпочитаните схеми са често хабитуални (хронични, по навик) и са формирани през ембрионалното развитие на нервната система и последвалата съзнателна дисциплина на каналите. Възможно е да се изключат части от мозъка или да се усилят други части и да се създаде голям заряд (възбуда). Електрическите потенциали (потенциалната енергия) могат да бъдат съзнателно изменяни в мозъчните пътеки. Няма хабитуален (по навик) мисловен модел, емоционален отговор или типично действие, което не можем да променим.
Хармонирането (акордирането) на мозъчните схеми се преобразува в учене и памет като се въвеждат съхранени модели на потенциална енергия в мозъчните клетки чрез избирането на специфични схеми. Ние често функционираме чрез хабитуални (по навик) отговори, които се съхраняват като енергия в мозъка и ние наричаме това един вид памет. Този вид памет е като един несъзнателен избирателен процес, който се случва автоматично. По-висшият съзнателен избор се прави чрез използването на съзнателна воля. Всеки един несъзнателен избор може да стане съзнателен веднъж щом осъзнаем, че изборите се случват и започнем целенасочено да се намесваме.
Хора, които могат да съхраняват големи количества електричество чрез повдигане на техните жизнени сили до по-високи слоеве, също така увеличават техния мисловен капацитет, тъй като електрическият заряд в мозъка йонизира повече мозъчни течности (флуиди, секреции). Йонизирането на мембраните и на течностите (флуидите) в мозъка е равносилно на възбуждането на атомите на нашите мозъчни клетки до един по-висок праг.
Тялото може да бъде променено чрез едно действие на Съзнанието. Отделянето на мозъчни химикали може да бъде контролирано, когато човек си пожелае (ако може), за да окаже влияние върху нашите емоции и Съзнание, просто като се повдигнат тези електрически потенциали (потенциална енергия) и като се събудят още милиони клетки отколкото е по принцип възможно и да се накарат да се включат. У повечето хора тези клетки са изключени и стоят неизползвани през целия им живот.
Всяка една от тези седем области в мозъка действа като стълба; всяка област в мозъка си има свой метод да стимулира мозъчното електричество между редуващите се слоеве на сиво и бяло вещество. Човешкото тяло има една основна функция: да поддържа електрически, йонизиращ заряд, така че Съзнанието да може да се изразява чрез него (тялото). Ефектът на капацитивното съпротивление на неврологичните структури не само натрупва електрически потенциал, но също функционира и в аспект, за който се характеризира с настройване. Честотата на целия мозъчен ритъм зависи от настройването на невронните мрежи като едно цяло. Медитацията и други упражнения отварят канали за повече висша енергия от по-висши нива на Съзнанието. Тя настройва мозъчните клетки на по-високи честоти, така че те стават по-способни да получават и съхраняват фини енергии. Ефектът на капацитивното съпротивление се увеличава и мозъчните клетки поддържат едно по-високо ниво на осъзнаване. По този начин ние уголемяваме нашият капацитет и после той си е там и може да бъде използван.
Нервната система е една разширена част на увеличаващата се, усилващата се схема на мозъка. Въпреки че главните нервни окончания дълбоко проникват в цялото тяло, не се прави контакт между нервите и тялото, тъй като нервната система напълно се съдържа в своето собствено “тяло”. На практика имаме тяло в тялото. Защо е толкова важно, че има две отделни системи в тялото: едната усещаща Вселената директно и предаваща това усещане на остатъка от тялото, което е доста отделено от нея (нервната система) и е свързано чрез химични реакции? Външното тяло действа като една огромна чувствителна кожа, комуникираща с вътрешното тяло, състояща се от нерви, които се носят в нея и после нервите комуникират с физическото ниво на Съзнанието чрез химични хормонални медиатори. Хората приемат чувствата, породени от тези химикали за реалност, без да разбират, че това е само едно ниво на Съзнанието, комуникиращо си с друго.
Дарвин осъзнаваше само първата част на мозъка в теорията му за оцеляване най-здравите. Бихейвиористите се вгледаха във втората част на мозъка в тяхното изучаване на заученото социално поведение. Съвременната медицинска наука стриктно е разделила мозъка на лобове, отколкото по функция и техните картинки отразяват тази физиологична ориентация, която не признава седемте мозъчни функции и не повдига въпроса какъв вид Съзнание е оформило мозъка на седем части.
Тимъти Лиъри (бел. пр. учен от университета Харвард през 60-те години, който е работел за илюминати в техните проекти за контрол над Съзнанието (MK ULTRA) като за целта е ползвал “опитни зайчета” – хора, с които е правел опити с LSD, с цел да се разпространи сред населението чрез младежите) и други са изследвали схемите в мозъка и са достигнали до заключения, които сочат седем схеми, които съответстват на седемте мозъчни области; тези схеми се повлияват чрез втълпяване (внушение). Има индикации, че това знание е една от причините Лиъри да бъде вкаран в затвора, тъй като задълбочено познание за процеса на втълпяване (внушение), как да се променят внушенията и познанието за самата мозъчна мрежа би могло да се намеси с усилието масово да се подчини човечеството в една система, базирана на доминиране и контрол. Това знание е смятано за опасно от онези, които организират обществото, в което живеем. И все пак ако това се разглежда от по-висше състояние на Съзнанието, ползите от това познание допринасят за цялостната еволюция на обществото – точно това е причината този материал да ви се представя сега.


Първата мозъчна област и нейното функциониране

Рептилоидният (влечуго-подобният, мозъчният ствол) мозък първо е бил едно чувствително парче кожа, едно примитивно око, не само чувствително към светлина, а към всички вибрации в Природата, по всички октави и тази чувствителност може да бъде проследена в някои гущери като една рудиментарна пинеална (епифизна) жлеза, която преминава през мозъка като една крушка на едно стъбло точно под кожата. Човешката пинеална жлеза действа като една антена, въпреки че е разположена навътре в черепа. Гущерът усеща един епифизен ефект от физическо усещане на 360 градуса, което хората са загубили, въпреки че можем да усетим тази връзка с нашето Съзнание при положение че сме го събудили и активирали в по-висшите нива на мозъчна активност. У гущерите пинеалната жлеза е ФИЗИЧЕСКИ сензор, докато при хората се е превърнала в нещо, което е отвъд петте сетива, влязла надълбоко в черепа и поела една изцяло нова роля.
От най-примитивната част в нашето мозъчно развитие, ние също така сме наследили автоматичните рефлекси от стимули – ответни реакции. Тази част от мозъка представлява само 6% от нашата мозъчна интелигентност. Рептилоидният мозък постепенно се е отсял в защитата на черепа и се е видоизменил във вродените човешки реакции, сходни с навиците на влечугоподобните. Те включват вървене, плуване, пълзене, поглъщане, повръщане, дишане, реч или контрол над езика и основната гласова кутия (крякане, дрезгаво говорене), храносмилане, метаболизъм и биене на сърцето, всички от които са контролирани от гръбначния мозък и свързаните с него черепни нерви и цялата нервна система.
Всички по-висши животни имат емоции, които те съхраняват във второто ниво на мозъка, но рептилоидният мозък е този, който определя коя част от тялото ще реагира на директни сетивни стимули. С други думи трябва да ни ударят преди да го почувстваме. Паметта, латентна (времето между дразнението и реакцията) в нервната клетка в тази част на нашата гръбначномозъчна система на усещания, е напълно автоматична с нейната изградена примитивна интелигентност, която силно реагира на сетивни дразнения.
Клетки, нерви, водещи през гръбначния мозък до мозъка и като цяло до мозъчните дентрити, (бел. пр. всяко едно от различните разклонени протоплазмени продължения на дадена нервна клетка, което е проводник на импулси от близки клетки към тялото на клетката) всички те са част от тази система и всички те са много чувствителни към това най-ранно влечугоподобно ниво на Съзнанието.
Повечето хора са по-развити в тази част на мозъка отколкото всяка друга негова част. Те реагират на живота като влечуги. Те са в ръцете на всеки нов стимул, така че скоро денят е разбит на хиляди частици и те не знаят къде отишло времето. Всеки един дългосрочен проект, изискващ обвързаност с бавна, стабилна работа е труден за тях. Подобно на силната реакция към звука, която е запазена в примитивното функциониране на мозъка, така също и нашата емоционална реакция към всеки един стимул, който преминава през сетивата ни, има сила която напълно повлича яснотата и логиката на интелекта. Първата част на мозъка е източникът на нашата най-мощна негативна, разрушителна енергия, но също е и позитивният източник на нашата жизненост.


Внушения (втълпявания)

Хайде да поговорим за мозъчното програмиране. Както споменахме по-рано, един от главните аспекти на мозъчното програмиране е идеята за внушението (втълпяването). Липсата на проумяване на промените, които тези схематични внушения могат да причинят и познанието за тяхното упорство, са отговорни за повечето сривове в комуникацията. Точно поради тази причина тази информация се потиска, тъй като знанието й представлява една потенциална еволюция в обществото – една еволюция, която не е желана от много, които контролират нашето общество. Втълпяванията могат да бъдат разглеждани като “софтуер замръзнал върху хардуер” по отношение на мозъка, който е генетично създаден да приема обуславяне чрез внушения на схемите си в определен период от неврологичното си развитие. Тези критични периоди понякога са наричани периоди на Уязвимост от Внушаване. Внушението установява границите или периметъра, в които всичкото последвало обуславяне и заучаване ще се случи. Внушението създава структурата, която се появява от Празнотата.
Всяко следващо втълпяване усложнява софтуера, който програмира нашето преживяване и това, което имаме склонност да преживяваме като реалност.
Структурите на мозъка, които са рептилоидни също така представляват и първата схема, която е наречена Орална Живото-Преживяваща Схема. Тя се втълпява (внушава) чрез това, което се приема, че е майката или първият майчин обект. Първата схема е обусловена от последвалото хранене или заплаха и е отговорна за бозаене, хранене, гушкане и сигурност на тялото. Тази схема причинява едно подсъзнателно мотивирано, механично отстъпление от всичко вредно или хищническо или от всеки, който се свързва със втълпяване или обуславяне от всичко вредно или хищническо. Смята се, че тази схема е на възраст между 3 и 4 милиона години.
Структурата на първата схема е поместена в мозъчния ствол и в автономната нервна система, въпреки че е свързана с ендокринната и други живото-поддържащи системи на тялото. Интересно е, че 85% от населението има симптоми на лошо внушение в първата схема.
Основното Съзнание на първата схема е едноизмерно и е заинтересовано от “това, което е сигурно” и “това, което не е сигурно”. В човешкото общество ПАРИТЕ са свързвани нарочно с оцеляването и сигурността в живота. Системите на благосъстояние, социализъм и тоталитаризъм представляват опити да се пресъздаде племенната връзка като се направи опит концепцията за “държавата” да замести асоциирането с генетиката. Парите представляват едно свързване с оцеляването за повечето хора. Хора, чийто тунел на реалността се управлява от тази схема изглежда, че са “ориентирани към действията”, които гледат на другите като бройки (числа) в едно абстрактно нещо, наречено “общество”. Те реагират на напрежението на момента.
Хора, които поемат тяхното най-тежко внушаване тук в първата схема имат склонност да са с наднормено тегло, тъй като това втълпяване определя едни ендокринни и касаещи жлезите процеси, траещи цял живот. Такива хора имат склонност лесно да бъдат заплашени от неодобрение от всякакъв вид, тъй като в “бебешката схема” в мозъка неодобрението предполага идеята за изчезване чрез загуба на хранителните доставки.
Първоначално негативно внушаване в тази област е характеризирано от “дихателния блокаж”, забелязан от Вилхелм Райх (бел. пр. поредният учен чийто ум е бил експлоатиран от илюминати. Доктор Райх е работел в областта на контрола над Съзнанието чрез сексуалността. Работи от 20-те до 50-те когато е убит. Работата му е засекретена и е НЕЛЕГАЛНА В САЩ!) Това е една хронична мускулна защитна обвивка, която пречи на правилното, отпуснато дишане. В ежедневието това е известно като състояние на “стегнатост, скованост”.


Въведение в опиатите като един насилствен тунел на реалността на първата схема за управление на населението

В днешното общество, особено в САЩ, различни елементи от правителството в сянка заедно с ЦРУ, Агенцията по национална сигурност, Делта Форс частите от американската армия и други агенции са сметнали за нормално да наблъскват обществото с хероин и опиати. Логиката за това е да се елиминират по-слабите елементи от обществото, да се придобият допълнителни финансови средства за тайни операции и да се създаде една привързаност към тунелната реалност на първата схема на Съзнанието – в основата е да се държат хората в един модел на оцеляване, основан на страх. Тези химикали предизвикват производството на неврохимически хормони, които са характерни за първата схема.


Повторно втълпяване на първата неврологична схема

Една от характеристиките на първата схема е, че когато тя усети представата за “опасност”, цялата останала умствена активност има склонност да спира. Това е факт от изключителна важност за програмирането на Съзнанието.
Успешните техники за повторно втълпяване на първата схема, работят първо върху тялото и после върху ума. Ролфингът (бел. пр. Система развита от Ида Улф през 30-те в САЩ. Базира се на общата представа, че деформациите (злополуки, наранявания, падания) и въздействието на земното притегляне причиняват смущения в тялото. Ролфингът помага да се постигне баланс и подобряване на телесното състояние. Методите включват разтягане, дълбок масаж на тъканите и релаксация) е един такъв пример. Ето защо всички школи по Йога поставят такова ударение върху възстановяването на естественото дишане преди да се опитат да тласнат инициирания към по-високи състояния на Съзнанието. Всички бойни изкуства са техники за повлияване (втълпяване) наново на първата схема.


Мозъчният ствол
Мозъчният ствол е най-старата част от мозъка. Той се е развил преди повече от 500 милиона години. Тъй като той прилича на целия мозък на дадено влечуго, често е наричан рептилоидният мозък. Той определя общото ниво на бдителност и предупреждава организма за важна идваща информация, както и се грижи за основни функции на тялото, необходими за оцеляване – дишане и сърдечен ритъм.
При Трансакционалния анализ, за който често се споменава в популярната книга “Аз съм добре – Ти си добре”, това състояние на Съзнанието е познато като това на “естественото (натуралното, природното) дете”.
Много често, тъй като действането в първата схема е несъзнателно, хора имали преживявания, включващи видима опасност където те са действали повече или по-малко автоматично, накрая казват: “Не знам какво се случи – просто се усетих, че го правя.”


Дуалности на първата схема

Първата схема на практика е причина за развитието на следните дуалности в човешкото поведение:


Напрегнатост (тревожност) или Самоувереност
Застиналост (закованост), или подтик към изследване (проучване)
Зависимост или Независимост
Отказ или гняв, когато има проблем насреща

Обикновено проблемите от първата схема приемат формата на симптоми на тялото. Масажирането успокоява първата схема.
Втората мозъчна област и нейното функциониране
Втората мозъчна област се състои от моста и четвъртата кухина (четирихълмието) в мозъчната система и е представена от мозъка на ранните бозайници или на палео-бозайниците на птиците и животните. Тя е свързана със съхраняването на преживявания, които се простират отвъд непосредствените кожни усещания на първата мозъчна област, в социалното измерение на нашата физическа околна среда. С други думи усещането за “аз-а” или идентичността е разширена отвъд кожата, за да включи другите.
Мостът е тази част от мозъка, която е започнала да се навива навътре и да става защитена като следващата най-примитивна от структурата в основата на черепа, непосредствено над продълговатия мозък над гръбначния стълб в края на гръбначния мозък. Това е частта от мозъка ни, която ни дава една по-изчистена памет от непосредственото физическо усещане и ни кара да действаме заедно с една реакция, подобна на инстинкта на стадото на повечето животни и търсенето на закрила от групата.
Всяко ниво от мозъчната структура има положителни и отрицателни изражения, така че е неподходящо да се сравняват и да се критикуват другите, относно функции от по-ниските нива на мозъка, които в техния правилен контекст са положителни. Въпреки това ограниченията на всяко ниво са забележими само от другите нива и в този смисъл сравненията са полезни. Например времевата рамка на Съзнанието от първата мозъчна област, която реагира на напрежението на момента, става много ясна на някого, действащ във втората област на мозъка. Времевата рамка на втората област на мозъка е действието на непосредственото сега, отлагано за бъдещ период при взаимодействие между видовете в околната среда – “бъдещето ориентирано към настоящето”. Причината, поради която действието се отлага и не може да се случи “сега” както в предишната първа схема, е защото при социалните контакти, решенията да се действа са забавяни в очакване на решенията и действията на другите, всички от които имат независима воля и умове и усещания. Това е добре познатото забавяне в политиката и във всички социални действия, което се отлага до утрешния ден.
При липса на стимула от второто ниво на мозъчната структура хората не биха се събирали в групи. Съвременната версия на примитивната емоция от втората схема е една параноична реакция към всеки, който е различен от нас. Ето защо военната пропаганда е толкова успешна в обединяването на едно общество в едно чувство на единство и ето защо Новият Световен Ред смята, че има шанс да успее. Това е стратегията, която администрацията на Буш използва, за да манипулира масата от американското население.
Оценява се, че 50% от човешката раса не се е развила отвъд един тунел на реалност, контролиран от втората схема.
Тази схема също така е отговорна за проявата на страха за това, че човек не е в по-успешните слоеве. Съществува страхът, че другите получават нещо, което вие не получавате, чувството на пропускане, нуждата за потвърждение и одобрение от другите, нуждата да бъдете приемани и да принадлежите. Приемането удовлетворява гордостта, което е основна психологическа характеристика на човека, заседнал в един тунел на реалността, центриран около втората структура на мозъка.
Това ниво на Съзнанието, когато е недоразвито е отговорно за липсата на социално чувство, за експлоатацията на ближния, за поробването на другите и за жестокостта и към хората и към други видове.
Онези, които имат съзнателен достъп до шестото и седмото ниво на мозъчната структура имат способността да “влизат” в другите хора и да почувстват каквото те преживяват, или да проектират какво ще се случи на хората в бъдещето, докато хора в първата схема и структура на мозъка трябва да чакат докато събитията действително се случват и тогава е много малко вероятно те да почувстват, освен самите себе, си как другите навярно се чувстват. “Усещането” за другите във второто ниво не е това качество на емпатия или идентифициране, че все едно сме другия, а по-скоро е едно усещане за загриженост за “друг”. То по-прилича на една идентичност чрез свързване. Хората, функциониращи на второто ниво могат да бъдат егоистични и безчувствени както всеки един човек би могъл, но Съзнанието от първото ниво е по-склонно да мисли за хората безчувствено, тъй като то се отнася към хората като към сетивни обекти и не е развило загрижеността на второто ниво, което (второто ниво) е готово да се протегне и да признае съществуването на друго същество.
Вторият етап от еволюцията на мозъка е бил необходим като една основа за тази върховна трансцеденталност на физическия свят, в която влизаме в единство с цялата Вселена. Този етап е също отговорен за “инстинкта да се оцелее чрез потомството” и влияе много върху подтика да се създава потомство.
На практика втората схема може да бъде наречена Анално-Базираната Емоционално-Териториална Схема. Тя се втълпява по време на етапа “когато бебето се учи да ходи”, когато бебето се изправя, разхожда се и започва да се бори за власт в семейната структура. Тази най-вече присъща за бозайниците схема проявява териториални правила, емоционални измами и игри, естествена йерархия и ритуали за доминиране и подчиняване. Втората схема се занимава с властта в политиката и се стимулира по химичен път чрез алкохол, което е причината алкохолът да се поощрява в човешкото общество. Той причинява още повече разделение, което способства за контрола над човешкото население.
Втората схема е на възраст между 500 милиона и един милиард години и е централизирана в таламуса (бел. пр. – маса от нервни клетки, централно разположени в мозъка, точно под крайния мозък и приличащи по форма и размер на голямо яйце. Таламусът е главната станция за всички входящи сетивни импулси с изключение на обонянието, като ги предава на по-висшите мозъчни центрове. Той свързва мозъчни центрове с други. Таламусът е важната неврологична система за обратна връзка, контролираща ритмите на мозъчните вълни.) Свързана е с мускулите и със соматичната нервна система. Схемата е основно втълпена чрез възприемането на най-близкия алфа мъж, което значи първата възприета доминантна мъжка фигура. Понякога тази схема е наричана ЕГОТО, което е една мозъчна мрежа, която самата често се бърка, мислейки, че е целият “аз”. ЕГОТО е внушаването за периода когато човек се учи да върви и да ходи до тоалетна. Когато чуете за някого, че е описван, че “действа като двегодишен”, става въпрос за някой, който е здраво закотвен в тунела на реалността на втората област на мозъка и е под контрола на втората схема.
Втората схема има анална ориентация. Хора, които са заседнали в тази схема предпочитат да използват анално-ориентирани думи в техния речник. Хората, изразяващи това ниво на Съзнанието могат да бъдат навсякъде включително във военното дело и особено във военно тренировъчен лагер за новобранци, където към всеки освен към инструкторите, обръщението е “задник”.
Дейностите, които са разположени около втората схема са основани на идеята за положителна обратна връзка – опитите да се поддържа баланс. Ето защо има едно непреодолимо желание да се удовлетвори и укроти гнева на инструктора във военно тренировъчния лагер. Същата структура на реалността се използва и в затворите и по принцип е разпространена в един тънък слой над структурата на обществото в САЩ. За даден човек, заседнал във втората схема, сблъскването с даден проблем предизвиква и грубиянство и страхливост.

Таламусът
Таламусът е разположен повече или по-малко в центъра на средния мозък. Той помага да се въведе Съзнанието и прави предварителни класификации на външна информация. Определени области (таламуса) са специализирани да получават определени видове информация, които те после предават на различни области на мозъчната кора.
Основните нервни центрове (възли, ганглии) са разположени от двете страни на лимбичната система във всяко от полукълбата на мозъка. Подобно на малкия мозък те отговарят за контрола на движението, особено за започването на движенията. Тези изключителни мрежи от клетки са големи и добре развити в човешкия мозък. Въпреки че те са като цяло доста различни, основните нервни центрове (възли, ганглии) и главните структури на лимбичната система са едни до други, защото са много свързани помежду си с най-висшето ниво на мозъка – крайния мозък.


Внушения на втората схема
Човек, който има силно втълпяване във втората схема често е много мускулест. Помислете си колко много хора познавате, които са в този психологически модел, основан на втората схема. Хората, функциониращи в тази схема се страхуват от идеята за разум и много пъти техният отговор на даден проблем е опит да го държат на разстояние.
Дуалности, засягащи действията във второто ниво на мозъчната активност са:

Доминиране или Подчиняване
Самоувереност или Само-съмнение
Силно Его или Слабо Его
Висок или Нисък Статут в Стадото
Даване или Получаване на Заповеди



Третата мозъчна схема и нейното функциониране
Следващото ниво на организация, водещо до развитие на третата структура на мозъка, се среща в способността на организми, насекоми, животни и човека да се адаптират към промяна. За да се адаптираме, ние трябва да имаме един орган на сравнението. Един организъм трябва да може да притегля изборите и да взема решения. Нещо в нашето Съзнание има способността да преценява разликите и да различава подобията.
Нео-паметта, отнасяща се до бозайниците е представена от областта на малкия мозък и съдържа всички наши по-ниско-емоционални реакции, разположени под средния мозък. Малкият мозък е богат на клетки и е комплексно свързан с мозъка над него и с гръбначния мозък под него. Малкият мозък управлява координацията на всички по-нисши функции, включително специални действия, засягащи обхвата, посоката, темпа на сила на движението и синхронизацията на физическите органи. Тази част на мозъка има капацитета за анализ и сравнение, така че всеки път когато имаме преживяване, което тя може да сравни, тя може по случаен принцип да сканира ниските мозъчни структури и да получи сетивна информация и емоционални реакции, тъй като тази структура е разположена по такъв начин, че може да използва двете по-ниски мозъчни области едновременно.
Третата мозъчна функция е тази, която ни прави интелектуални. Тя ни прави способни да използваме всичките логически, сравнителни, последователни анализи и да сравняваме, противопоставяме, разграничаваме и организираме. Тя е линейна и функционира и действа като компютър, и може да сканира, категоризира и подбира, тъй като тази част от мозъка получава препратки, и е закодирана с всичките сигнали, постъпващи в първите две области на мозъка. Тази област може да бъде използвана в услуга на по-висшите способности на мозъка, които са били добавени в един по-късен период на еволюцията или пък третата област може да остане изолирана от тези способности и да остане като нищо повече от един ловен механизъм, използван за да даде рационално обяснение за всяко едно случайно действие и преживяване от по-ниските две структури. Без въображение тази интелектуална функция е невероятно тъпа. В едни развит човек интелекта става много остър, тъй като се свързва с по-висшите мисловни способности. По този начин е било напълно възможно за тъпите последователи на Инквизицията да измъчват хора в името на Христа. Това също е една подбуда за Новия Световен Ред да унищожава населението. Милиони са били измъчвани от безмилостни интелектуалци, които нямат никакви чувства и усещания над това ниво. Без действието на по-висшите мозъчни центрове, съществува едно чувство на отделеност и изолация от околната среда.
Това може да е произходът на шизофренията, която се получава когато средният мозък и междинният мозък, разположен над по-ниските три мозъчни области, не могат да отделят пептиди (бел. пр. – съединения, съставени от две или повече аминокиселини, съединени от ковалентни връзки. Пептиди, които са по-големи от около 50 аминокиселинни остатъка, обикновено се класифицират като протеини. Глутатионът е най-изобилният пептид в тъканите на бозайниците) или ендорфини (бел. пр. – всяка група пептидни хормони, които се свързват, за да приспят рецепторите и се намират главно в мозъка. Намаляват усещането за болка и оказват влияние върху емоциите. Известни като едни от хормоните на щастието) – химикалите, които се отнасят до усещането за “аз-а” и за нашето основно сетивно усещане. Това е частта на мозъка и мозъчната схема, която ни кара да се чувстваме отделени от Вселената и е следователно центърът на егото или усещането за “аз-а” и началото на това простовато “аз-Съзнание”, което се отделя от ЦЯЛОТО.
Само когато разберем как всички тези различни нива на мозъка, всяко разположено в един уникален дял от еволюционната история, оформят нашето възприемане на реалността, можем да спрем да се идентифицираме с по-ниските нива на нашия вътрешен трети свят и започнем да творим от центъра на нашата същност.
На практика третото ниво на мозъчната схема може да бъде наречено Обвързаната с Времето Семантична Схема. Тя е втълпявана от човешките артефакти и символични системи. Тя “управлява, манипулира” и “представя като, пакетира” околната среда, класифицираща всяко нещо според местния тунел на реалността. Това е, което Карл Сейгън нарича “човешкият мозък”. Тази схема за разлика от втората, която е базирана на положителна обратна връзка, е базирана на отрицателна обратна връзка и търси едно по-висше ниво на равновесие. Тя е много уязвима втълпяванията и условията на живот в по-ниските две области на мозъка.
Третата схема е мястото, където времето се възприема, оформя като идея и преживява. Местата за втълпяване за третата схема са в лявата мозъчна кора и са свързани с ларинкса. Тук е мястото където човек открива появата на научно-семантична реалност като една концепция.
Тъй като на практика тази схема разпределя циклите на първите две схеми, тя е силно санкционирана с табута, правила, закони и забрани. Ако бъде отприщена, това ще доведе до една насочена нагоре спирала или “прогрес” и ще отвори общества, които са сравнително свободни от табута и догматизъм. Много табута са несъзнателни и се представят като идеи за “ разумност” или “приличност”. Всеки, който ги предизвика е смятан за “еретик”, “предател” или “един безотговорен откачалник”.
Дуалности, появяващи се от това ниво на мозъчна структура и схема са:

Гладкост, Лекота на Говора или Нечленоразделност, Неразбираемост
Сръчност, Ловкост или Тромавост, Непохватност
“Добър Ум, или “Глупав Ум”


Реакцията към даден проблем, ако се погледне от някого, при когото тази схема е доминираща е “да се реши логически, да се обмисли добре”. Точно тунелът на реалността на рационалиста е това, което може да бъде наречено “Робот от трета схема”. За хора, заседнали в тази схема, останалата нервна система фактически е спряла да расте. Проблемите от третата схема често приемат формата на недоумението, дилемата.
Хората в третата схема често се опитват да докажат, че голяма част от човешкото преживяване е “заблуждение, самоизмама”, “халюцинация”, “групова халюцинация”, “просто съвпадение”, “чисто съвпадение” или “небрежно проучване”. Изглежда, че много от “НЛО експертите” попадат точно в тази рамка от Съзнанието.
Основаният на третата схема рационалист, се страхува от хора, които демонстрират интуиция.
Всички тези схеми са се развили от началото до точката на сегашното общество. Други схеми са се развили в тяхната употреба само до известна степен, а по-висшите схеми изглежда, че препредават бъдещата еволюция.


Четвъртата мозъчна област и нейното функциониране
Четвъртата мозъчна структура е съставена от средния мозък, хипоталамуса, (бел. пр. – важен контролиращ център в мозъка, богат на нервни възли, влакна и синаптични връзки. Състои се от няколко секции, наречени ядра, всяко от което регулира конкретна функция. Хипоталамусът контролира телесната температура, кръвното налягане, хранителния порцион, течния порцион, жаждата, цикъла на съня, регулирането на теглото, сърцебиенето, метаболизма на мазнини и въглехидрати и нивата на захар в кръвта. Чрез директно свързване с хипофизната жлеза измерва секрециите, контролиращи водния баланс както и производството на мляко у жените. Ролята на хипоталамуса за осъзнаването на болката и удоволствието е била добре установена в лаборатории. Смята се, че е замесен в емоции като страх и ярост както и сексуално поведение. Въпреки многобройните му жизнени функции хипоталамусът у хората е само 1/300 от част теглото на мозъка, (което го прави около 5 грама най-много!) и е с размер приблизително като на бадем. Структурно е свързан с таламуса, за да наблюдават циклите сън-будност.) таламуса и най-ниската структура на междинния мозък.
Точно в четвъртата мозъчна структура ние можем да видим близката връзка между Съзнанието и материята, поради отделянето на хормоните в тази мозъчна област, с които най-много се идентифицираме като идеята за “аз-а”. Точно над средния мозък има важни ядра, отговарящи за регулирането на телесната температура, метаболизма, сексуалното развитие, съня, ендокринните секреции и техния ефект върху нервната система и личността. Целият ни характер може да бъде променен от обмяната на хормони. Нашата еволюция или застой зависят много силно от тази област на средния мозък и контрола му над нашата колебаеща се, променяща се идентичност.
Изразено от гледна точка на чакра (бел. пр. – от санскритски означава светлинни колела. Това са седемте енергийни не-физически центрове на тялото, които управляват жлезите с вътрешна секреция) енергиите, може да се каже, че четвъртата мозъчна структура регулира енергията или жизнената сила, която може да се изрази в чакрите когато са “отворени”. Например у един интелектуалец енергията може да бъде насочена почти изцяло чрез третата мозъчна структура и би била пренасочена надолу в първата чакра и би била изпитана като физическа жизненост или сексуално чувство, или като енергията да се прояви нещо, само ако нещо би се случило да предотврати обичайните навици на интелекта. Тази енергия би могла да се насочи нагоре в интуиция и въображение, което много би обогатило интелекта.
Структурите на четвъртата област на мозъка контролират пътя към по-висшите функции на мозъка, които могат да дават сила на по-висшите центрове или просто да ги изключват когато пожелаят. Поддържането на Съзнанието в будно състояние зависи от втората област на мозъка, понякога наричана ретикуларно (мрежесто) образование. Без тази главна мощ или жизнена сила да е включена, мощните компютри на по-висшите нива могат само да влязат в кома или безсъзнание. Стимулирането на горната част на тази област от нашия мозък в четвърто ниво, може рязко да ни събуди от сън, както и бездействието в тази област ни поставя в едно хипнотично състояние, което наричаме транс. Стимулирането на по-ниските части на ретикуларното образование във второ ниво би ни накарало да заспим и би задействало подсъзнателната активност на крайния мозък докато ние започваме да сънуваме. Заспиването се причинява от отделянето на пептиди и енкефалини (бел. пр. – видове ендорфини, които имат приспивни качества и влияят върху настроението и мотивацията), които се изграждат на по-горното пето ниво и действат върху долното четвърто ниво, за да пуснат в движение този несъзнателен път към Съзнанието. В състояние на хипноза или сънливостта, която ни обзема точно преди за заспим (бел. пр. – с други думи когато мозъчните вълни се променят от бета в алфа и дори в тета), тези пептиди въздействат върху четвъртото ниво в средния мозък, за да изключат съзнателния ни “аз” и да прехвърлят нашата активност към по-висшите области в мозъка ни.
Какво прави четвъртата мозъчна структура контролен център на останалата част от мозъка? Нейното централно разположение между трите по-ниски и трите по-висши нива прави средният мозък един вид кръстопът където нашето Съзнание може да избира дали да се придържа към стабилността на най-старите си и доказани с времето си мозъчни схеми или да се движи напред в посока на бъдещата си еволюция.
Средният мозък свързва моста на ниво 2 с междинния мозък над него на ниво 5, което свързва ниво 4 с полукълбата. Средният мозък на ниво 4 е продължен с долната част на междинния мозък и е съединен с таламуса, което образува най-ниското ниво на третата кухина, камера (трихълмието) в центъра на междинния мозък. Върхът на средния мозък е най-ниската част на третата кухина, камера в междинния мозък в 5 ниво, е понякога наричан Пещерата на Брахма от различни санскритски текстове.
Средният мозък е важен център за пренасяне на сетивни импулси, отиващи към различните компютри, които заобикалят стените на третата кухина, камера (трихълмието). Тъй като средният мозък е разположен точно между по-ниските и по-висшите мозъчни структури, ние го чувстваме като центъра на нашата същност.
В Йога четвъртото ниво на Съзнанието е наречено “сърдечният център” и е централно място за чувствата, идващи от всички други части на мозъка както и съответстващите снопчета нерви в по-долната нервна система където чувстваме себе си. Заради това сърдечният център е областта, където в нашата същност се чувстваме заплашени или одобрени, подкрепени. Нашето чувство за притежание и за липса, които са свързани със съхраняването на жизнени сили в тялото ни, всичките чувства, които са свързани с несигурност и сигурност, са контролирани от тази част на мозъка ни.
Тази част на мозъка, също наричана хипоталамус таламус също контролира нашето използване на мазнини и вода. Мазнините съхраняват остатъка от кислород от тялото, а водата е течният кристал, в който се провеждат всички химични реакции на тялото.
Времевата рамка за нашите чувства от четвърто ниво е минало, настояще и бъдеще, тъй като нашите чувства на несигурност реагират и на трите по-ниски мозъчни структури и отиват назад и напред във времето от линейна гледна точка по същия начин, по който третата част на мозъка проследява нечии следи. Третата част на мозъка, подреждаща нещата логически на минало, настояще и бъдеще, изглежда по-механична, но в действителност четвъртата част е също толкова един компютър, въпреки че може да не изглежда така, защото се мени в областта на чувствата.
Четвъртата част на мозъка пренася своите чувства на несигурност към цялото тяло и всички други части на мозъка, тъй като четвъртото ниво в центъра на мозъка прави препратки и е свързано с всички други части на мозъка ни и старите и новите, всички от които са в очакване всеки път когато се влюбим или се привържем към нещо.
Действието на хипоталамуса върху промените в личността на човека, може да бъде видяно чрез силата му да контролира хипофизната жлеза в предния край на Пещерата на Брахма. Хипоталамусът, седящ в най-долния край на Пещерата е свързан чрез една фина мрежа от капиляри, които преминават покрай полипептидите, които управляват подсъзнателните центрове на нервната система, които регулират температурата, емоциите, съня, страха, яростта и блаженството.
Чувствата ни не се колебаят просто между извисяващи и принизяващи, а си оказват влияние едно на други като застъпват с положителна и отрицателна вибрация, подскачащи от ниво на ниво благодарение на централната предавателна станция, наречена “сърцето”.
Процесът не е линеен, а е кръгообразен (една примка с обратна връзка), която преминава през филтъра на таламуса в горната част на средния мозък, която образува най-ниската част на Пещерата на Брахма. Контролът на чувствата ни на сигурност и добро състояние (здраве) в центъра на таламуса е поляризиран с нашия емоционален страх и гняв в хипоталамуса. Този контрол на нивото на четвъртата част на мозъка се определя от природата на мислите ни и изборите, които правим на следващото ниво, ниво 5, където по-висши идеали преодоляват примитивната заплаха за нашата емоционална сигурност и ни карат външно да избираме по-малко враждебната реакция към заплахи, въпреки че вътрешно се чувстваме, че това е равнозначно на убийство.
Всяко ниво си има свой вид чувство. Човек може да се чувства несигурен във всяко едно ниво, но все пак усещането за несигурност на четвъртата мозъчна структура е уникално по себе си. Ето защо когато човек си мисли, че чувства това или онова, е трудно да се разнищи комплексността на чувствата. Сърдечният център е централната точка където усещаме нашата СЪЩНОСТ, за разлика от нашето мислене, усещане или социализиране, които се случват на по-ниските три нива.
На практика структурата на четвъртата схема би могла да се нарече “Социо-Сексуалната Схема”. Тя се втълпява или внушава чрез преживяванията на първия оргазъм и съешаването и е обусловена от табута. Тя преработва сексуалното удоволствие, определенията за “правилно” и “неправилно” на местния тунел на реалността, размножаването, възрастово-родителските и сексуалните роли и родителските грижи за младите. В това общество тази схема съдържа доста присъщи представи за “вина”, вмъкнати в емоционалната матрица. Съществува едно изострено осъзнаване на времето и схемата се връща в племенно-линейното време на втората схема. Четвъртата схема е разположена в лявата част на мозъчната кора.
Настоящи дуалности като идеи в тази схема са:

Покорен или Непокорен
Примерен Гражданин или Сексуален Престъпник
Родител или Анархист

Когато хора, които са здраво заседнали в тунела на реалността на четвъртата схема се сблъскат с проблем, проблемите често се превръщат в асоциации свързани с вина и решенията на проблемите често включват едно “морално” разрешаване. Това също така отразява част от психологията на американската политическа система.
След като вече видяхме взаимовръзките и припокриването на химическите емоции, социалните емоции, интелектуалните емоции и емоциите на нашата същност на четвъртото ниво, вече можем да продължим да обсъждаме петото, шестото и седмото ниво.

Петата мозъчна схема и нейното функциониране

Петата мозъчна структура е съставена от междинния мозък, третата камера, кухина (трихълмието) и кухата област, позната като Пещерата на Брахма.

Обменът между областите от петото ниво на мозъка и дяловете за съхраняване от шестото ниво на мозъка е облагоприятстван от многото връзки между долните темпорални (слепоочни) дялове (паметта) и вътрешното виждане на теменните дялове (това свързва интуитивните функции). Хипокампусът (едно от двете коремчета на мозъка) в основата на темпоралните (слепоочните) дялове е жизненоважен за дългосрочната памет. Увреждане в тази област или в амигдалата (бел. пр. – бадемовидна маса сиво вещество, разположена в предната част на слепоочния дял) до него води до срив на скорошните спомени само до няколко минути. Спомените от събитията преди увреждането се запазват, тъй като са били преместени в темпоралните (слепоочните) дялове. Никаква актуална информация не се съхранява в хипокампуса или в амигдалата, както и в никоя от структурите на средния мозък и междинния мозък, които имат сканиращи функции, филтриращи функции или функции на възстановяване, свързани с темпоралните (слепоочните) дялове където дългосрочната памет се поддържа и съхранява. Когато работят заедно функционирането на паметта на петото ниво и възприятията на шестото ниво генерират функции с форма на вълна, които раждат мисловни модели, които се издигат в Съзнанието и управляват достъпа до минали спомени.

Областта на третата камера, кухина (трихълмието) в петото ниво на функциониране е много важното развитие на мозъка, което прави концепции и му хрумват идеи и всичко от тук нататък се върти около него. То е свързано с полукълбата на крайния мозък над него, отпред и отзад и със средния мозък под него. Третата камера, кухина (трихълмието) е кухината на междинния мозък, която е била наречена Пещерата на Брахма. Тя преминава между двата зрителни нерва, които съставят най-долната част и стените на междинния мозък. Горната й част е образувана от васкуларния (съдовия) нерв. В предната част на кухината е хипофизната жлеза (бел. пр. – седмата, коронната чакра), а в задната част е пинеалната (епифизната) жлеза (бел. пр. шестата чакра) и двете от които са много важни за нашето възприятие. Третата камера, кухина (трихълмието) общува с двете второстепенни, странични камери, кухини, които се простират до челните (предните) дялове на дясното и лявото полукълбо, а задният край на второстепенните, страничните камери, кухини се простира до тилните дялове ма мозъчната кора в задната част на полукълбата.
Точно тази централна част на еволюцията на мозъка ни прави способни да съхраняваме по-висши абстракции и мисли в паметта ни, да преработваме нови преживявания, да възраждаме стари емоционални следи от страдание, белези, да си припомняме дълбоки страхове и сънища. Тези по-висши центрове на контрол на петото ниво на функциониране определят как ще реагираме на сигнали, чувства, болки и удоволствия, идващи до нас от по-ниските четири нива на мозъка.
Без този концептуален механизъм, който да преработва нашите мисли и примитивни емоции, нашият организъм би бил като всяко едно друго животно, осъзнаващо само емоционално-химическия хормон, който се освобождава при реакция към даден стимул. Бихме познавали болката, но не и значението й. Бихме могли да общуваме, но не бихме използвали никакви думи или не бихме помнили никакви мисли, а нашият вътрешен живот би бил обусловен от околната среда. Идеализмът както го знаем, просто не би го имало в живота ни. Без петата мозъчна структура не бихме могли да преживяваме преданост, посвещаване или по-висши видове любов и не бихме могли да анализираме емоциите си. Не бихме могли да ги сравняваме с предишни преживявания и спомени, записани в по-ниските нива на мозъка.
Сравнителният механизъм на петата мозъчна структура е точно противоположен на този на третата. Концептуалната способност на петата мозъчна структура разглежда, вижда цели, завършени концепции. Ето защо по-висши видове духовна любов могат да бъдат изпитани само чрез по-късно развитите дялове на мозъка.
Времевата рамка на тази мозъчна структура е МИНАЛОТО, защото за да имате преживяване и да започнете да размишлявате и мислите за него, това е вече минало време. Моментът, в който започнете да мислите за него, то вече е във вашите спомени.
Петото ниво е една обединяваща функция, способна да събере заедно и да сравни много концепции и модели на по-извисени емоции, способна да образува осъждания, преценки за това как живота би трябвало да бъде и да прави модели и оценки на реалността. Докато четвъртата част от мозъка е отговорна за яденето, за да се придобие жизнена сила, функцията на петото ниво е храносмилането на емоционалната “храна”. Ние приемаме модели от преживявания, носещи значение от външната ситуация и ги сравняваме с това, което вече сме съхранили в паметта си. Това е нивото на мозъка, което интегрира идеи.
В третата кухина, камера, Пещерата на Брахма лежи потенциала да се превърне в това Космическо Съзнание, което това ниво на функциониране има способността да зърне и да почита, боготвори. Единственият начин да се направи, е да се премахне генетичната памет, наследена не само от този живот, но от много инкарнации и биологични успехи и провали в околната среда на света на плътта и материята. Трябва да изчистите ума, така че да се освободи и да се роди отново, едно ново средство, способно да възприема нещата такива каквито са без постоянното проверяване в хранилищата на паметта. Видът ум, който е бил освободен от опции (варианти), е бил също освободен от памет и може да добавя нови спомени.
На практика структурата на петата схема може да бъде наречена “Холистичната Невро-Соматична Схема”. Тя е втълпявана (внушавана) чрез екстатично (възторжено) преживяване. Тя преработва, серии от инструкции с обратна връзка, информация, телесно, сетивно блаженство, чувство на “възвишеност”, “надрусаност”. Тантра Йога се занимава с насочването на Съзнанието изцяло в тази схема.
Схемата не се проявява във всички хора. Тя е започнала да се проявява преди около 30 хиляди години. Точно в тази схема нервната система започва да направлява тялото. Духовно погледнато тя е обвързана с дясната мозъчна кора и е свързана с лимбичните елементи на първата схема и на гениталиите.
Известно количество Съзнание от петата схема се предизвиква чрез удължена секс-игра, пранаяма и марихуана. Блаженството на петата схема включва способността да се лекуват болести. Фактът, че тази схема химически се предизвиква чрез марихуана е главната причина употребата на марихуана да се обезкуражава в нашата култура.
Известно количество преживяване от петата схема се предизвиква, когато човек доброволно се изолира в съд за усамотяване (бел. пр. – съд, в който няма светлина, звукоустойчив е, в който хора плават в солена вода (по-плътна от човешкото тяло) с температура като тази на кожата. Този съд е направен от Джон Лили през 1954 година, за да изпробва ефектите от сетивното лишаване. Подобни съдове се използват за медитация, релаксация, молитва и в алтернативната медицина).
Оценява се, че ще има големи промени на планетата на социално ниво когато 51% от населението достигне способността да постига Съзнание в това ниво. Петото ниво и нивата нагоре ни подготвят за извънземна миграция.


Шестата мозъчна схема и нейното функциониране
Процесът на шестото ниво, който контролира и засенчва съхраняването на памет на петото ниво и подсъзнателно решава как ще реагираме и определим дадена ситуация, е най-общо наричан “интуиция”. Когато използваме нашият интуитивен праг на Съзнанието, мозъкът ни реагира на ситуации от тънките вътрешни чувства и възприятия, които се филтрират през нашия набор от предишни познания и преживявания, съхранени в по-ниските нива на мозъка. Съществуват няколко вида интуиция, но видът който всеки от нас има е “знаенето без да се формират представи”. Предчувствията или предусещанията, които по-късно се проявяват в очевидни съвпадения, по които хората се събуждат за това ниво на възприятие, което не само управлява Възприятието Отвъд Петте Сетива, но поставя всеки един от нас на прага на по-висшето Съзнание. Повечето хора не знаят какво е това “по-висше Съзнание”, те само знаят какво е по-нисшо Съзнание и са го нарекли “нормално”.
Шестото ниво развива едно по-широко Съзнание, което има способността да трансформира качеството на осъзнаване на всичките пет нива под него. У повечето хора шестото ниво е само едно вътрешно чувство, което ни поддържа в баланс физически, разпознава това, което виждаме и чуваме и поставя нашето познаване в някаква форма. У други хора тази шеста структура на мозъка може да се отвори за едно прелестно и великолепно психично знаене, което продължава на едно много по-дълбоко ниво от мислите и представите – ниво където нашата възприемчивост привлича проникновение, прозрение, подобно на едно откровение, което може да ни изненада колкото всеки друг. Повечето хора не знаят, че за да функционира правилно тази психическа способност трябва да се тренира, упражнява както всяка друга физическа способност.
Един аспект от “знаенето” на шестото ниво е възприемането на бъдещето. Ниво 6 и ниво 7 са доста свързани във вида сила, които те ни дават, за да оформим нашето Съзнание, тъй като бъдещето е развиването на събития, които се програмират в общото “Съзнание” на по-горното седмо ниво. Силата, която имаме да получаваме информация чрез образи е силата на интуицията от шестото ниво да получава не-сетивно усещане или впечатление от седмото ниво и после да го съхранява в паметта от петото ниво. Това означава, че можем да имаме информация за дадено събитие, което от по-ниското ниво на Съзнанието, не се е случило още и да я съхраним в паметта ни, така че когато то се случи ние да кажем: “Да, това го знам вече”.
Всяко от полукълбата на крайния мозък от ниво 6 е разделено на три дяла в лявото полукълбо и три дяла в дясното полукълбо, а седмата мозъчна структура е една друга двойка от дялове, които наричаме челни (предни) дялове, които са разположени над дяловете на ниво 6. Ниво 7 управлява нашите по-висши абстракции и въображението.
Всеки дял от главния мозък има различна функция. Най-предните дялове са теменните дялове, които са за нашето използване на вътрешното зрение. Задните дялове, тилните, управляват нашето чувство за зрение и фокусиране върху зрителни предмети. Средните два дяла са темпоралните (слепоочните), които управляват и подрежат нашата концептуална реч, слушането и физическия баланс. Концепциите (представите) трябва да бъдат свързани холистично (цялостно) от всички наши усещания от различните сетива, действащи заедно. Точно тази е частта, която заобикаля вътрешното зрение на теменните дялове, която повдига сетивните ни възприятия за околната среда, до едно по-висше ниво на абстрактни идеи и ни дава усещането за знаене.
Шестият еволюционен етап от мозъка прави възможни два отделни метода на визуализиране и двата от които са много различни от образите на въображението на ниво 7. Тилните дялове правят възможно нашето усещане за виждане във външната околна среда, докато теменните дялове правят възможно вътрешното “виждане” на интуицията. Заедно те превръщат процеса на виждане в едно коренно различно преживяване от това на животните. Недоразвитият човек, който все още не е включил капацитета на мозъчните структури от шесто ниво, вижда само с външното зрение, също както животните.
Хипофизната жлеза е тази, която поместена в шестата мозъчна област, която се задейства от теменните дялове, която включва доставката на ендокринни химически хормони до областите на фронталните дялове, задните дялове, през мозъка и до кръвообращението, постоянно обливаща мозъчните клетки, което като цяло задейства възприятието от шестото ниво в целия мозък. Тези хормони активират интуитивното осъзнаване, което може да трансформира функцията на мозъка ни.
Пептидите, които задействат интуитивното осъзнаване, наречени енкефалини, стават психологически активни когато са отделени от хипофизната жлеза и хипоталамуса в Пещерата на Брахма. Само след като това се случи, ние се осъзнаваме, че сме осъзнати… значителното постижение на шестото ниво на Съзнанието.
Визуалната (зрителната) кора в края на мозъка, ни позволява да се фокусираме върху предмети и привлича усещанията от очите обратно в главата в областта на тилните дялове където изпитваме форма и цвят. Усещането за виждане на светлина, нейните форми и образувания, също се преработва едновременно от различните зрителни нерви, разположени около стените на пещерата на Брахма, задействано от хипофизната жлеза и теменните функции. Външните и вътрешните зрителни системи взаимодействат нормално, освен ако не си затворите очите или имате наочници и ги изключите. Когато това стане системата за вътрешно зрение работи независимо от визуалната (зрителната) кора, която фокусира светлината.
Най-важният начин, по който можем да използваме визуалната система на “вътрешното око”, е да осъзнаем, че то тръгва от периферията на ретината и буквално вижда извън ъгъла на очите ни. Можем да практикуваме гледането извън ъгъла на очите ни, за да упражним зрителната ни система. Това вътрешно зрение може да бъде развито докато започнете да виждате на 360 градуса около вас.
Чрез вътрешното зрение вие виждате с цялата си същност, с всяка клетка и атом от тялото ви. Вашето вътрешно зрение е свързано с ушите ви, които поемат, за да определят подсъзнателнo позицията ви в заобикалящата ви среда.
Целта на различните дисциплини е оттеглянето на Съзнанието от по-ниските нива на мозъка и фокусирането му в по-висшите нива, за да се стимулира функционирането на хипофизната жлеза и хипоталамуса. Когато тази област на крайния мозък се активира, се развива вътрешното зрение и поема контрол над остатъка от мозъка. Виждащият човек става свой господар и всички по-нисши функции служат на него, който получава напътствие от горното седмо ниво. Когато вътрешните функции на мозъка изпълнят своята цел и се свържат с ЦЯЛОТО, настъпва един хармоничен резонанс между всички нива и между вътрешната и външната заобикаляща среда. Тази шеста мозъчна структура е мястото на по-висшия не-сетивен център на удоволствието. Експериментално е установено, че стимулирането на нервните възли на крайния мозък близо до хипофизната жлеза, които преминават през хипоталамуса, доставя на животните най-високата степен, придаваща чувството за награди. Същата област се стимулира и при хората по време на медитация или фиксирането на Съзнанието върху тази част от мозъка и води до блажени състояния, които оказват силно влияние върху човешкото поведение.
Ако сънувате в цветове или можете да си затваряте очите и да виждате ясни образи или цветове, това е показателно, че вашето шесто ниво е започнало да функционира и е станало чувствително към впечатленията от по-горното ниво на въображението.
На практика схемата на шестата мозъчна структура би могла да бъде наречена “Колективната Неврогенетична Схема”. Тя е втълпявана чрез био-електрически напрежения, натоварвания. Тя е отговорна за преработването на системите за обратна връзка между ДНК и РНК и е “колективна”с това, че съдържа достъп до целия еволюционен сценарий, минало и бъдеще. Функционирането на шестата схема сочи, че тя получава сигнали от самите неврони. Китайците познават тази област като Великото Дао. В теософията тя е точката на достъп до това, което те наричат Акашови записи.
Ако забелязвате повече синхронност и съвпадения в живота си, това също е индикация, че прониквате в потенциала на шестата схема, тъй като синхронността демонстрира, че всичко е част от едно нещо. Шестата схема е една колективна ДНК-схема.


Седмата мозъчна схема и нейното функциониране
Седмата система на мозъка е разположена във фронталните дялове на едно психологическо ниво. Тя включва въображението както и самоосъзнаването на самия мозък от страна на себе си. Тя на практика може да бъде описана като “Метапрограмиращата Схема”, която се втълпява от напреднали дисциплини. В тибетския будизъм тя е наречена Бялата Светлина на Празнотата. От гледна точка на седмата схема, възприятията на реалността на третата схема стават комични и относителни. Възприемат се безброй реалности. Това е една съзидателна Празнота, която представя кибернетичното Съзнание, в което програмиращият започва да програмира себе си.
Фактът, че Съзнанието ни може да функционира на седем различни нива без съзнателно да знае, че всички образи и мисли в крайна сметка се унищожават след като преминат седмото ниво, е една унизителна мисъл за повечето хора, които си мислят, че процесът на комуникация им е абсолютно ясен. Да се приеме, че всеки индивид на практика преминава в черна дупка, би било сметнато от повечето хора за чиста измислица. И все пак ако се замислим за това, точно това се случва с всички наши мисли – те преминават в черната дупка на Съзнанието, в което всички неща в материалния свят и всички техни модели и образи в крайна сметка се преживяват и после изчезват, като остават само един спомен. Вие ставате пътя, пътеката. Центърът на същността ви става ядрото, самият Източник осветява себе си със собствената си светлина. Веднъж щом се съедините с Източника в такъв вид обратна връзка, тогава ставате Източникът, няма никакво разделение между Източника, сигнала, получаващия и изпращащия. Единственият начин да достигнете до това пространство е да се настроите към този Източник и да чакате за блаженото отговаряне. Източникът търси съзнателната реакция от сътворението, една реакция навътре към ядрото, за да установи една чиста линия на комуникация.

Глава 3 от “Матрицата 3” книга първа със заглавие
“Психо-социалната, химическата, биологическата и електромагнитната манипулация над човешкото Съзнание”
книгата е издадена през май, 1992 г., автор Валдамар Валериано
 



Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002178
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930