Блогът на budha2 :: Възхода и залеза на САЩ и неговия театрален "враг"- Русия.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.07.2014 17:03 - Възхода и залеза на САЩ и неговия театрален "враг"- Русия.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове:

Как Европа ще се освободи от американската опека. Необходим е за Европа единен модел на правова и социална държава.
Масово се срещат в нета анализи от български анализатори, които ме разочароват за пореден път от неспособността им да видят истината за възхода и залеза на САЩ и истинското му състояние в контекста на Европа. Повечето анализи са с твърде остарели визии, плуващи някъде в 70-те години на миналия век, с посредствено обяснение на последната световна финансова криза, като хвърлят вината върху кредитната политика на банките, вещаят всякакви апокалиптични картини за бъдещето, без да споменават факта, че от 30 години света живее в последната фаза на капитализма, известен с името неолиберализъм в американския му вариант, нито се споменава по какво неолиберализма се различава от предходните видове капитализъм. Такива обяснения дават само старите комунисти, които въобще не споменават за наличие на "неолиберализъм", а говорят само за наличие на "капитализъм" и продължават да се "борят" срещу него със старите си инструменти, за това и "борбата" им е напълно безрезултатна.
Неолиберализмът е познат с още имена: "глобализъм", "корпоративен капитализъм", "финансов капитализъм","олигархичен капитализъм". Нарича се "неолибрализъм", защото е нова и последна версия на традиционния за Европа консерватизъм- либерализъм.
Негов главен бог са парите, при него "хората обслужват парите" и е не само икономическа доктрина, а мощна ретроградна и реакционна идеология, обхващаща всички сфери на живота и формираща по друг начин ценностната система на индивида и обществото.

Остарялото мислене на нашите анализатори се вижда и по това, че пак се възхвалява Русия , представя за фаворит и бъдещ победител, сравнява се и се противопоставя на САЩ.
Глупост е да се противопоставят и мерят Русия и САЩ. Те са страни с напълно еднакъв неолиберален(олигархичен) обществен строй. Русия го прихвана от САЩ с любовта между Рейгън и Горби по време на т.н."перестройка", а последвалият режим на бившите комунисти и първи неолиберали Горбачов-Елцин -Путин от 20 години бетонира неолиберализма в Русия.

САЩ поддържат долара си на позицията на първа световна разменна единица не с кредитите, а с безконтролното печатане на пари „на поразия“. Това е една от съществените страни на американския вариант на неолиберализма, който САЩ успяха да разпространят и наложат на света със специална външна политика по времето на Рейгън и неолибералния си миражен "имидж" на най-силната икономика в света.
В Чикагската неолибералната икономическа школа на автора на американския неолиберализъм- Милтън Фридмън в 1971 година долара бе откъснат от себестойността и производителността на труда и те се замениха с печатането на пари. В същата школа, по поръчка на последните комунистически елити на КПСС и БКП, американците създадоха плановете "Дълес" и "Ран Ът" , първият за Русия, вторият за България, с които бе докаран с комунистически връзки първо в Русия, а след това от Русия в България, не само американския неолиберален икономически модел, но и неговия обществен и социален модел.
А след като Рейгън с политически акт постави неолиберализма и неговия глобален(свободен) пазар в позицията на държавна идеология на САЩ, накара света да започне да работи за САЩ и неговите банки, а в същото време отнесе производствата на САЩ в Китай и умъртвява производителната му средна класа.
Сега САЩ почти нищо не произвежда, почти всички продукти на пазара имат марка Made in China. С евтините китайски стоки и печатането пари САЩ поддържат имиджа си на „евтина страна с висок стандарт“.
Икономиката и държавното управление на САЩ остава в ръцете на едрите корпорации, застрахователните и измамни хейдж фондове. Американската икономика продължава се клати от всички страни и потъва все по-дълбоко, въпреки някои опити на Обама, но доста популистки и неуспешни, да социализира американската социална система по подобие на Европа, но модела на Европа все още остава мираж за американците.
Не случайно именно от САЩ започна и се разпространи в 2007 г. най-голямата неолиберална финансова и икономическа криза в историята на човечеството, която банкрутира над 200 американски банки.

САЩ е поддържал до сега обезценения си долар с войни за добиране до природните богатства на другите народи. Но поради липса на пари за плащане на огромния си външен дълг от 18 билиона, растящ всеки три месеца с 1 билион и с бюджетния дефицит от 800 милиарда долара, се принудиха да бръкнат в бюджета на Пентагона и вземат парите определени за външни войни. Така се свалиха сами от пиедестала не само на първи икономически, но и на първи световен военен хегемон. Това се видя в кризата в Украйна, където САЩ въобще не помогнаха на Украйна финансово, но монополизираха отново външната политика на ЕС и заставиха ЕС да плаща. Двете най-големи ядрени енергийни сили и производители на конвенционално оръжие-САЩ и Русия, само надуват перки този път не на идеологическа основа, а политико-икономическа, плашейки се взаимно с нова студена война, гонейки таласъмите на абсолютно умрялото, наработещо и неучастващо в конфликта НАТО, а в същото време битката помежду тях става за делба на енергийните пазари на Европа.
Поради липса на пари да води води войни, САЩ промени стратегията си за добиране до парите и националните богатство на народите от военна на мирна.
За тази си цел той търси страни с продажен и корумпиран елит, подкупва го и чрез него налага в страната неолибералния си икономически и обществен модел, като по този начин ги прави свои обществени копия и послушни сателити.
В пълни и послушни американски сателити са превърнати биващите комунистически страни от източна Европа и Русия, чийто последни политически елити на единствените им комунистически партии, Рейгън купи и с тяхна помощ, подкрепян от трите основни инструмента на американската външна политика за налагане на неолиберализма си по света - "Отворено общество" на Джорд Сорос, МВФ и Световната банка, успя да да вкара неолиберализма в тези страни.

Глобализмът нанесе огромни поражения на Русия, след приемането му Русия загуби своята предишна производителна икономика и сега нищо не произвежда. Икономиката на Русия е разграбена и унищожена от последния комунистически елит на КПСС и продадена на олигарсите им за 1 рубла. 75% от нейният БВП се прави с износ на източници, а те са добивани благодарение на кно-хауто на запада, понеже Русия няма свое кно-хау.
В Русия продължават да работят най-големите частни американски и западноевропейски корпорации за добив на нефт и газ и за това сега човечеството е свидетел на фарсовата игра“визумно ембарго“, вместо реално икономическо ембарго. Ако САЩ и Западна Европа си изнесат "кно-хау фирмите" от Русия, тя автоматично спира да добива нефт и газ. Но САЩ не го прави, защото не е изгодно на неговите големи корпорации управляващи държавата. Нито на руските олигарси, владеещи природните източници на Русия. А Европа, чийто външна политика е в ръцете на САЩ, безучастно гледа от страни и изпълнява неговите команди.

Макар Путин да обяви САЩ за първи "враг" на Русия, това е напълно фалшиво противопостяване, де факто Русия е изцяло финансово зависима от САЩ. Рублата е свързана с долара и изцяло зависи от по-силната икономика на САЩ, а по линията на глобалния пазар руските олигарси изнасят годишно 300 милиарда долара, колкото са всички пари внасяни от руските данъкоплатци, в американски банкови райски кътчета и пълнят хазната на САЩ, като изпразват хазната на Русия. Така САЩ без бой, по мирен начин, тихо по терлици, се е добрал и смучи националните богатства на руснаците.
За това и страната с най-големите природни богатства в света- Русия достигна за 30 години „перестройка“ едва 1/10 от доходите на норвежците, които също са открили и добиват нефт от 30 години.
KarikaturaMickeLuckovichPutin
Глобализмът вкара режима на Путин в капан и безизходица, неговите щети се осъзнават вече от руското общество, то започна да търси начини за борба срещу него. За да запази рижима си Путин побърза да възприеме тактиката на американците и по подобие на САЩ започна да търси изход във войната. Предизвикана от него вътрешната война в Украйна с анексирането на Крим е начина на Путин да отвлече съзнанието на руското обществво от огромните поражения на глобализма и да запази сигурността на своята олигархия.
Русия няма бъдеще с неолибералния олигархичен режим на Путин с примеси на старите сталинистки комунистически методи на управление без демокрация и правова държава, не развиващ икономиката и средната класа, не работещ за обществото, а за джобовете на олигарсите, спиращ развитието на демокрация в руското общество, връщащ го в епохата на феодализма(по думите на известния руски мислител Андрей Кончаловски).

Китай и неговия юан също не могат да заменят долара! Китай е неолиберално обществено копие на САЩ, дори го наричат "неолиберален проект на САЩ" и има същия като на Русия неолиберален олигархичен режим, с примеси на старата комунистическа тоталитарна система, също без демокрация и правова държава, начело с първия олигарх и единствена партия- ККП. Той е приел производствата на САЩ и развитите европески страни, но изцяло зависи от тяхното кнохау, не може да произвежда без кно-хауто на запада, превърнал се в един огромен склад на обезценени долари, без да знае какво да ги прави.

Бъдещето на човечеството принадлежи на демокрацията и тя се съдържа в пълен и най-развит вид в Европа, с нейния най-голям икономически съюз в света-ЕС и еврото.
Европа има друг вид държава и пълен антипод на неолибералната на САЩ- социална държава с главен бог човека и неговите нужди и при нея е обратното-"парите обслужват хората". Тя има много производителен тип икономика и голяма управляваща средна класа, със силно развита и действаща правова държава, която не позволява раждането на олигархия и едрия капитал да управлява държавата, както е в САЩ. Социалната държава започва да се строи в Европа края на 50-те началото на 60-те години на миналия век в цяла Европа по теориите на левия английски икономист Джон Мейнард Кейнс за "държавен социализиран капитализъм", който от своя страна е стъпил върху "Капитала" на Маркс. Тя се строи в двете части на Европа, незавиисмо, че Европа е разделена със Студената война и се строи от долу нагоре с народовластие и става най-градивния и обичан идеал на всички европейски народи.
Социалната държава на Европа отприщва бурното развитие на демокрацията, като ражда свой модел демокрация- "реална демокрация" и го прави "демократичен модел на Еврапа". Реалната демокрация има 11 принципа: народовластие с формите на пряката демокрация; антикорупция и правото със силно действие на върховенството на закона; работа и действие единствено в името на обществените и държавни интереси; деполитизация и професионализъм, социалност и справедливост; солидарност и взаимопомощ; екологичност и прозрачност. Върху принципа „антикорупция“ е изградена европейската правова държава. Реалната демокрация на Европа стои на 10 стъпала над представителната ( фалшива) американска демокрация, която поддържа у американците измамно понятие за „свобода“ с правото на собственост, свободни търговски връзки и движение, свобода на словото, но не и правото на хората да управляват държавата си, да определят как да се харчат парите на данъкоплатците, дори не си избират политиците, а им ги натрапват наготово.
След II Световна война реалната демокрация на Европа замени войната с трайния мир и от тогава единствения фактор за растеж и прогрес в Европа стана нивото на демокрация.А то от своя страна стана в право пропорционално съотношение с правовата държава. Колкото правовата държава работи по-добре, толкова и нивото на демокрация по-високо, демокрацията развита и обратно. Икономиката се развива с бързи темпове и в правилна посока за благото на целокупното общество, създава нови работни места, пълни джоба на голямата средна класа, вдига стандарта и създава благосъстояние на хората,прави обществото по-богато. Развитите европейски страни от северна и средна Европа успяха да се вдигнат от огромните разрушения на II Световна война не със стари колониални запази(изхарчени през войната), нито с кредитната помощ на американския план "Маршал", а благодарение на изградените и силно работещи правови държави, които отвориха пътя за изграждане на социална държава, а тя със своя хуманен и високо градивен идеал за социалносправедливо общество, отприщи творческите сили на народите да се вдигнат от пепелищата на войната, да изградят едни от най-силните икономики в света, да достигнат жизнен стандарт точно 15 пъти по-висок от българите.

USA-freeTradeОще с нахлуването си от САЩ в Европа през 80-не години, неолиберализът започна да атакува и руши европейската социална държава и нанася големи щети. Но най-голямата беда бе унищожението на европейското политическо пространство. С цианкаления дъх на парите и миража за лесно забогатяване, неолиберализмът унищожи старите леви и десни европейски политически идеи и техните носители, унифицира двете пространства с едно мислене „неолибералното“ и остана без опозиция срещу себе си. Неолиберализмът унищожи политическите носители на социалната държава на Европа- на изток-комунистите, на запад -социалистите и центристите( християндемократи), те захвърлиха старите си идеологииу базиращи се върху теориите на Кейнс и "Капитала" на Карл Маркс и възприеха неолибералната идеология. Оставането на социалната държава без политически носители,спря нейното развитие и я остави в застой.
Сега в Европа всичко политически сили от ляво и дясно са неолибрали и няма леви сили да се противопоставят на крайно десния реакционен и ретрограден неолиберализъм и неговия глобален пазар, който отнася производствата на развитите страни в зони с нископлатен труд и капиталите им в американски банкови райски кътчета и пълни хазната на САЩ.

Неолиберализмът е наше настояще и твърде прясно. Той не е намерил „своя Маркс“, да разкрие неговата формула, така, както Маркс разкри формулата на „класическия капитализъм“ в своя „Капитал“.
„Класическият капитализъм“ е работил в класическа национална затворена структура-система, в условията на националната държава с нейния затворен пазар и не познава глобалния(свободен) пазар на неолиберализма. Той е действал само до II Световна война в Европа в национални държави - монархии и републики, с тоталитарни и авторитарни режими без грам демокрация.
След II Световна война той бе заменен с нов тип, считащ се за най-високоразвитата и хуманна форма на капитализма „социализирания капитализъм“ на европейската социална държава, започнала да се гради в края на 50-те началото на 60-те години на 20-ти век, в двете части на Европа, независимо от откритата Студена война. Социалната европейска държава става следвоенната лява политическа идея на Европа и остава такава до сега.
А в 80-те години от САЩ започва да нахлува в Европа последния тип капитализъм -неолиберализма, различаващ от предишните с три елемента:
(1) глобалния (свободен) пазар без правила и национални рамки, с отричане на националната държава. При глобалния пазар печели най-силната икономика, която стои в края на веригата и обира лаврите. За сега такава остава САЩ,
(2)създава нов тип финансово-корпоративни ( олигархични) обединения на едрия капитал, с база 1 % в обществото, съсредоточили в ръцете си целия обществен продукт и средствата за производство и безмилостно ограбващи останалите 99% и
(3) също като комунистическата система не поддържащ демокрацията и правовата държава.
Неолиберализмът връща човечеството с век назад, в най-хищната първоначална форма на капитализма.

Маркс не предлага нови инструменти за борба срещу неолиберализма и неговия глобален пазар, нито може да се бориш с него със старите Марксови инструменти за борба с класическия капитализъм.
А те са двете тези на Маркс в „Капитала“: (1)Експлоатацията на наемния труд и (2)Несправедливото разпределение на печалбата.
Западноевропейската социална държава на най-развитите европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария е успяла да се пребори с тях с помощта на държавата и на тяхната правова държава, която съблюдава изпълнението на закона с точите и запетайките и специално силните им трудови законодателства, изключващи експлоатацията на наемния труд.
А с несправедливото разпределение на печалбата държавата се е справила, като държавата държи едрия капитал от най-важните, стратегически си и печеливши отрасли на икономиката в свои ръце и разпределя печалбата от тях за развитие на икономиката и социалната сфера в интерес на целокупното общество и еднакво равнопоставено за всеки член от него.

Неолиберализмът си има свой тип демократичен модел- представителната(фалшива) демокрация, която не съдържа нито едно от 11-те принципа на европейската реална демокрация, а неговата правова държава не съдържа правилата на западноевропейската правова държава.
Сега сме свидетели на факта, че американската правова държава е намалила функциите си поради неуспеха си да защити и запази средната класа изяждана от големите едри корпорации. По искане на обществото Обама бе обещал да накаже банките и хейдж фондове за това, че по времето на голямата финансова ипотечна банкова криза на САЩ разразила се след 2007 г. отмъкнаха над 3 билиона пари на американските граждани, но не успя да направи до сега нищо, от над 200 банкрутирали банки в САЩ, е наказана само една -пирамидата на Мадок, която отмъкна над 500 милиарда, за едва 15 милиарда да връща, като парите не бяха взети от касата на Мадок, а от касата на американските данъкоплатци.
Неолиберализмът намери почва и нанесе разрушения само в страни със слабо работеща правова държава или липсваща такава.
30 години след неговото навлизане в Европа се видя, че 8-те най-развити европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария, с най-добре работеща правова държава не допуснаха нелиберализма да навлезе и разруши социалната им държава.
Страните от Южна Европа- Португалия, Испания, Италия, Гърция, където правовата държава слабо работи допуснаха неолиберализма и той нанесе големи разрушения на техните социални държава, за това и народите им протестират.
Най-големи поражения неолиберализмът нанесе в страните от бившия комунистически блок в Източна Европа, където комунистическата система без демокрация не бе изградил правова държава въобще. Липсата на такава отвори вратите на неолиберализма да нахлуе и ликвидира изцяло социалната им държава, да се роди местна малобройна по численост финансово-корпоративна олигархия с произход от бившите елити на комунистическите партии, смесила капиталите си с руската и американската, имаща база 1 % в обществото, но съсредоточила в себе си целия обществен продукт и средствата за производство, владееща икономиката и цялата власт на държавата и безмилостно ограбваща останалата 99% част от него. Олигархията превърна тази държави в пълни американски сателити и отвори вратите пред САЩ да навлезе и по мирен път се добере до техните национални богатства и пари.
В България богатата неолиберална прослойка са 38 олигарси и мултимилионери, владеещи богатства колкото половината БВП на страната и добили ги с използване властта за извършване на пладнешки грабеж над останалите от обществото. Те имат 1000 партийни слуги във всички управлявали след 1989 г. държавата партии, образували обща мафиотско- олигархична шайка и всички с корени в бившата комунистическа номенклатура.
Неолиберализмът е на същото духовно ниво с бившата комунистическа система- и двете еднакво отричат демокрацията и правовата държава. Не случайно комунистите първи в Европа се залюбиха с неолиберализма и го внесоха в страните си. Неолиберализмът спря развитието на демокрацията в тези държави, те и до сега продължават да не познават правовата държава и да са най-неразвитите демокрации.
Именно огромната разлика в нивото на демокрация между изтока и запада остава главната пречка за развитието на ЕС, държи го в хаос и дезорганизация, издигнало е Нова Берлинска стена и е отворило фронта на Нова студена война.
Липсата все още на нови леви сили за борба срещу неолиберализма, остава неолиберализмът силен в лицето на финансово-корпоративните обединения и техните представители-неолибералите от всички партии от „ляво“ и „дясно“ и пълнещи цялото ръководство на ЕС. За това и управляващия се от неолиберали ЕС в лицето на основните три и най-големи блока в ЕП (ЕНП, S&D и Либералите), до сега не е поставил „усмирителна риза“ на частните банки.
Последните европарламентарни избори на 25 май 2014 г не промениха това съотношение в Европейския парламент и оставиха всичко да продължи по старому. А сега, с избора на неолиберала Жан Клод Юнкер за поста "председател на ЕК", представител на Люксембург- страна „Банков рай без данъци“, се задълбочи присъствието на неолибералите и неолиберализма в Европа.

От II Световна война до сега САЩ държат Европа на колене под своя зависимост. Обсебили са външната политика на ЕС, а от 30 години това положение се поддържа от европейските неолиберали, получили веруюто си от САЩ и водещи неговата политика в Европа за подриване на еврото, като първи конкурент на долара за позицията му на световна валутна разменна единица. А на всеки европеец вече е ясно, че режимът на Путин- побратим на САЩ, води същата политика като на САЩ за дестабилизация на ЕС и унищожение на еврото.
Агресивността, с която САЩ налагат своя неолиберализъм по света не остана незабелязан от европейците. В Европа се роди съпротива срещу опита на САЩ да наложат на европейците договора TTIP (TAFTA)-“Договор за свободна трансатлантическа търговия между ЕС и САЩ“.
USA stop-tafta-1-600Той ще бъде чисто самоубийство за Европа, тя ще изпадне в позицията на дойна крава, САЩ ще прибира нейните производства и капитали в своите банки с помощта на октопода на свободния пазар, американските олигархични корпорации ще изкупуват външните дългове на европейските страни и нахлузват хомота на новото олигархично робство на своя модел представителна(фалшива)демокрация, а в обединеното търговско-икономическото пространство на САЩ и Европа, потъващият кораб на САЩ ще повлече и кораба на Европа.

За да се вдигне Европа и еврото да заеме позицията на долара като първа световна разменна единица, е необходимо Европа да се освободи от опеката на САЩ, като свали европейските неолиберали от власт и в управлението на ЕС!

USA-EUpotavashkorabСега Европа трябва да се концентрира в усилване на антинеолибералния си фронт за борба срещу американския неолиберализъм, прогонването му от Европа за спасението на социалната си държава с раждане и укрепване на нови антинеолиберални политически сили на местото на старите и унищожени от неолиберализма леви политически сили и идеи.
В най-засегнатите от неолиберализма страни в южна Европа вече започнаха да се раждат новите антинеолиберални сили на Европа за борба срещу неолиберализма и неговото прогонване от Европа с нова политическа стратегия за борба, ползваща традициите на Европа, претворени в нейната реална демокрация, с главните и инструменти :
1) Доброволния избирателен вот(съзнанието),
2) Народовластието с формите на пряката демокрация,
3) Правовата държава, изградена върху принципите на реалната демокрация и гарантираща упражняването и в обществото.
Те се раждат като силно идейни политически субекти, граждански партии на 99% народ, който няма политическо представителство в парламентите си, чийто социални придобивки и стандарт неолиберализма руши и отнася в гърлата на големите финансово-корпоративни олигархически обединения, събиращи под флага на идеите си многомилионна членска маса и издържащи се само от членския внос. Бепе Грило ясно демонстрира това, като отказа държавните субсидии още с влизането си в италианския парламент.
Такива са: СИРИЗА в Гърция, „Движение 5 звезди“(Чинкуе стеле) на Бепе Грило в Италия, ПОДЕМОС в Испания, ФИДЕС на Виктор Орбан в Унгария, Исландското антинеолиберално движение, 22 движения АТТАС в другите страни на Европа.
СИРИЗА е стара коалиция, но се превърна в антинеолибрална партия преди 3 години, в началото имаше 100 000 членове и сега има 3 милиона членска маса. Тя с РАЗ влезе в Гръцкия парламент в последните избори с най-голямо мнозинство от 29% и се превърна в мощна опозиция, громяща неолибералното статукво.
„Движение 5 звезди“(Чинкуе стеле) на Бепе Грило започна преди 2 години направо от 6 милиона и сега има 15 милиона членове, също като СИРИЗА влезе с 25, 5% в Парламента и се превърна в гранитна опозиция срещу неолибералното статукво. Сега всеки втори грък и всеки втори италиянец подкрепят СИРИЗА и "Чинкуе стеле" и се очаква при едни бъдещи избори те да влязат с огромно мнозинство в парламентите и по законодателен път, със свое законодателно мнозинство да извършат реформите за смяна на неолибералната система.
ФИДЕС на Виктор Орбан е управляваща партия със законодателно мнозинство и самостоятелно правителство и сега получава доверието на народа си за втори мандат. Виктор Орбан в Унгария национализира централната банка на Унгария и действа пак с формите на реалната демокрация- народовластието. По законодателен път със свое самостоятелно правителство и законодателно мнозинство той сменя неолибералната система с коренно противоположната на европейската социална държава.
В "Исландското антинеолиберално движение" влезе цялата 300 000 Исландия и за 2 месеца извърши социалната си революция срещу неолиберализма. Исландия реши въпроса с банките си чрез формите на реалната европейска демокрация -с един национален референдум си опрости дълговете взети от частни английски, холандски и американски банки, национализираха централната си банка и опандизиха банкерите си, донесли им дълговата криза.
Испанската ПОДЕМОС се появи на картата преди 6 месеца направо с 1 милион членове и изненадващо спечели най-много места в европейскщите избори в 2014, сега расте всеки месец с по 1 милион.

Не случайно сега единствени Унгария и Англия гласуваха против избора на Юнкер. Обаче, Орбан и Камерън имаха различни мотиви.
Орбан гласува срещу неолиберала Юнкер, смятайки, че той нищо няма да направи за ликвидиране райските банкови кътчета и налагане усмирителна риза върху частните банки.
А да се говори за някаква "съпротива" от страна на Камерън е просто нелепо. Англия отдавна върви по неолиберални пътища. Маргарет Тачър първа в Европа възприе неолиберализма на Рейгън и го вкара в Англия, а оттам бе възприет от европейските консерватори. Всички последвали великобритански правителства продължиха да налагат неолиберализма, а Камерън сега го бетонира като окончателно обедини американското и английско търговско икономическо пространство и така банковите райски кътчета на Америка станаха и английски. Камерън гласува против само от конкурентни причини- Англия се съревновава с Люксембург по броя банковите си райски кътчета, където се привличат капитали от другите страни по линията на глобалния пазар на неолиберализма, без оглед на чистотата.
На това положение най- доволни са неолибералите, които никак не обичат да им проверяват чистотата на капиталите, нито желаят да спрат износа на капитали и производства от страните си, без да желаят да видят, че този износ увеличава безработицата в страната и обрича средната класа на загиване. А още по-объркващо и доста манипулативно прозвуча речта на Юнкер произнесена след неговия избор, в която той увери Европа, че е голям привърженик на социализираната икономика. Но без да има намерения да затвори вратите на своето банково райско кътче- Люксембург, събиращо всякакви мръсни капитали без оглед на чистотата и по този начин унищожаващо социалната държава и средната класа на останалите европейци.
Изброените нови антинеолиберални сили все още имат слабо присъствие в Европарламента, защото нямат свой антинеолиберален европейски алианс, а са пръснати между в другите групи. СИРИЗА е член на европарламентарната група „The Left“( Левицата) ,която е пълна с комунисти и те са основната пречка левицата да не намери правилните пътища за борба срещу неолиберализма.
Орбан и Грило са в групата на евроскептиците, заедно с Партия на независимостта (UKIP) на стремящия се да изкара Англия от ЕС-Найджъл Фараж и това съвсем не е правилното място за тях, понеже те не отричат ЕС, а искат неговата коренна промяна.

Политическата стратегия на гореспоменатите нови антинеолиберални сили показва, че единствения начин за прогонване на неолиберализма е смяна на неолибералната система по законодателен път от долу нагоре, на национално и Брюкселско ниво. В националните държави вече се работи по този въпрос, остава да се започне работа и на ниво Брюксел. Необходимо е гореизброените антинеолиберални сили да създадат част по-скоро нов европейски антинеолиберален алианс с който да се атакуват следващите европейски избори и да се влезе с мощно законодателно присъствие в Европарламента.
Само със свое законодателно мнозинство обединените в алианс антинеолиберани сили на Европа могат да променят курса на посоката на движение ЕС, да се прогони неолиберализма и освободи Европа от опеката на САЩ.
Новият антинеолиберален алианс ще помогне също и на руския народ, пъшкащ под ботуша на Путиновия режим, да започне борбата си за свалянето на режима и поемане на европейски път на развитие и демократизация. Това съм го предвидила още преди 3 години, когато написах статията“ЗА ДА СЕ МОДЕРНИЗИРА, РУСИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ДЕМОКРАТИЗИРА ПО ЕВРОПЕЙСКИ".

В железните правила на правовата държава на 8-те най развити европейски социални държави от северна и средна Европа, Европа намери новите инструменти за борба с неолиберализма.
Тези страни са заложили още в конституцията си едно ново разделение- „разделение на корпоративните интереси от властта и политиката“ и са изградили върху негова основа антикорупицонни законодателства за държавните служители, партии и политици, спазвани желязно. Именно това ново разделение, което не се съдържа в законодателствата на САЩ, Русия и другите неолиберални страни с олигархии от бившите съветски републики, между които е и България, не допуска създаване на олигархични финансови групировки, нито едрия капитал за захваща властта. То стана главния лост на тяхната правова държава, който спря неолиберализма още на границата и не го допусна да навлезе и унищожи социалната им държава. Групата от тази 8-ка също е отделила съдебната власт от политическата и другите власти и я поставена като надстройка на обществото.

Нужна е нова политика на ниво-Брюксел!

1.Брюксел трябва да изработи единни механизми на правовата държава на Европа. Двете най-важни разделения на правовата държава на 8-те най-развити европейски държави: (1)„разделението на корпоративните интереси от властта и политиката“ и (2)„разделение на съдебната власт от политическата“, трябва да станат основа на правовата европейска държава. Тя да не покрива само отделните държави, а да има покритие на ръководните органи на ЕС за спиране на огромната корупция, която се вихри в Брюксел с парите на европейските данъкоплатци.
Трябва да се търсят нови механизми за по-добро прецизиране на тези две разделения на властите и специално с по-добри механизми за разделение на съдебната власт от политическата и поставянето и като надстройка на обществото. Двете разделения трябва да станат изискване на Брюксел, за поставянето им в конституциите на всички държави-членки.
Изработване на единни механизми за правовата държава на Европа не значи, че Европа ще се превърне в американски щати, или, че ЕС ще стане политически съюз.

2. Брюксел трябва да промени сегашната си конституция“Лисабонския договор“, като в нея заложи вместо постулатите на неолиберализма и неговия глобален пазар, принципите на европейската реална демокрация и икономическия модел на европейската социална държава. Те са основата, върху която ще се развива общия за всички държави-членки социален и обществен модел на европейската социална държава.
Въз основа на него ще се наблегне на стабилизация и развитие на голямата производителна средна класа, като специално внимание да се обърне на малкия и среден бизнес станал неразделна част от средната класа, на който неолиберализма не помага, а той бива изяждан от едрия финансов корпоративен бизнес. Никоя лява сила до сега не е помагала на малкия и среден бизнес. Старите комунисти и до сега считат малкия и среден предприемач за „капиталист“ по Марксовите постулати. Както казахме по-горе социалната европейска държава победи класически капитализъм като приравни малкия и среден предприемач на нивото на наемния труд и нивото на останалите групи от средната класа, така направи Маркс неактуален.

3.На ниво Брюксел трябва да се направи специална политика за спиране износа на капитали и производства от територията на ЕС, като се наложат усмирителни ризи на банките и ликвидират всички райски без данъци кътчета в системата на ЕС.

4.Брюксел трябва да премине изцяло към избор на ръководството на ЕС и ЕК, но не с избор в Парламента, а пряк избор от европейските граждани.

5. Брюксел трябва да наложи еврото като всеобща парична единица, но да го свържи със себестойността и производителността на труда, като раздели Еврозоната на три нива, според нивото на развитие на икономиката и силата на правовата държава- 1-во и най-високо ниво на страните от северна и средна Европа, които са развити на почти едно и също икономическо ниво и имат еднакъв обществен и социален модел, 2-ро ниво на страните от Южна Европа и 3-то и най-ниско ниво на бившите комунистически страни. По този начин ще се стимулират страните от 2-ро и 3-то ниво да се стремят да достигнат критериите за развитие на икономиките и правовите държави на страните от 1 -во ниво, за да влязат в тяхната група.

Всички тези изредени по-горе предложения за нова политика на ниво Брюксел, трябва да станат политическа цел на новите антинеолиберални сили на Европа и те могат да го постигнат само, ако имат силно присъствие и свое законодателно мнозинство в Европарламента! Автор: Дора Апостолова Материал на „Идея за България“