Блогът на budha2 :: Eмоционално-териториалните мрежи на мозъка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.07.2014 19:29 - Eмоционално-териториалните мрежи на мозъка

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове:

Втората верига - емоционално-териториалните мрежи на мозъка - се занимава изцяло с властовата политика. Тази „патриотична" верига е вградена във всички гръбначни и е може би на 500
или 1000 милиона години. Изглежда, че в съвременния човек тя е съсредоточена в таламуса - „задния мозък" или „стария мозък" - и е свързана с волевата нервна система и мускулите.
Тази верига се появява у всяко новородено, когато главната ДНК матрица изпраща съобщения чрез РНК молекулите, за да задейства мутацията от новородено към „прохождащо дете", а това
включва преди всичко изправената стойка. Ходенето, овладяването на гравитацията, преодоляването на физически препятствия и научаването как да се манипулират другите политически са уязвимите
точки, в които се осъществява запечатване и силно обуславяне. Изпълняващите тези властови функции мускули бързо се програмират с онова, което се превръща в хронични, съществуващи през
целия живот рефлекси.
Зависейки както винаги от случайностите в средата - от ставащото в точките на
неврологична уязвимост, - тази верига ще се организира в силна, доминираща роля в глутницата (или семейството) или в слаба, подчиняваща се позиция. Без да навлизаме в джунглата заедно с етолозите,
можем да наблюдаваме този бозайнически процес на запечатване във всяко котило. Много бързо се определя кой ще е в ДОМИНИРАЩАТА ПОЗИЦИЯ и кой - В ПОДЧИНЕНА.
Статусът в глутницата или в племето се приписва въз основа на предвербална система от сигнали (кинетика), в която тези мускулни рефлекси са от основно значение. Всички емоционални игри
или измами, отбелязани в популярните наръчници за психологически игри на д-р Ерик Бърн и Транзакционните аналитици, са запечатване по втората верига, или стандартна бозайническа политика.
Ако цитирам откъс от романа ми Schroditiger"s Cat („Котката на Шрьодингер"):
Повечето от опитомените примати от Тера не са знаели, че са примати. Те смятали, че са нещо различно и „no-висше" от останалата част от планетата си.
Дори рубриката на Бени Бенедикт One Month to Go (..Още елин месец") се основаваше на тази илюзия. Всъщност Бени веднъж беше чел Дарвин - в колежа преди много години - и беше чувал за
науки като етология и екология, но фактите на еволюцията така и не бяха успели да проникнат в съзнанието му. Той никога не се възприемаше като примат. Не беше осъзнал, че приятелите и колегите
му са примати. Преди всичко обаче не беше разбрал, че алфа-самците от Ушила са типични лидери на стадо от примати. Вследствие на гази неспособност да види очевидното Бени непрекъснато беше нащрек и се ужасяваше от собственото си поведение, от това на приятелите и колегите и особено на алфа-самците в стадото. Тъй като не знаеше, че това е обикновено поведение на примати, то му
изглеждаше просто ужасно.
След като голяма част от поведението на приматите се възприемаше просто като ужасно, повечето от уседналите примати прекарвах времето си най-вече в опити да прикрият делата си.
Някои от приматите бяха хванати от други примати. Всички живееха в ужас да не бъдат заловени.
Хванатите бяха наречени „безполезни л-на".
Терминът „безполезно л-но" беше дълбок израз на психологията на приматите. Например див примат (шимпанзе) учеше знаков език от двама уседнали примати (учени) и спонтанно свърза знаците
за ..л-но" и „учен", за да опише изследовател, когото не харесваше. Го го наричаше „л-но-учен".
Освен това свърза знаците за „лайно" и „шимпанзе" за друго шимпанзе, което не харесваше, и го нарече „л-йно-шимпанзе".
„Ей ти, безполезно л-йно" - често се обръщаха един към друг уседналите примати.
Тази метафора беше дълбоко вкоренена в психологията на приматите, защото те маркират териториите си с екскременти, а понякога - когато спорят за територии - се замерват с тях.
Един примат написа дебела книга, описваща с ярки подробности как би трябвало да се накажат
политическите му врагове. Той си ги представяше в огромна дупка в земята, пълна с пламъци, дим и реки от лайна. Името му беше Данте Алигиери.
Друг примат написа, че всеки новороден примат преминава през етап, на който се интересува главно от биооцеляването. т. е. храната, т. е. Мамината цицка. Нарече го Орален етап и каза, че бебето
след това преминава към етап на усвояване на бозайническата политика, т. е. признаване на Бащата
(алфа-самеца) и неговия Авторитет и териториални изисквания. Нарече това - с прозрение, което малко примати споделят, - Анален етап.
Той се наричаше Фройд. Беше разглобил собствената си нервна система и изследваше съставните й вериги, като периодично променяше структурата й с неврохимикали.
Сред аналните обиди, разменяни между уседналите примати, когато се бият за пространството си, бяха: „Задник!". ..Върви се изсери и шапката си!", „Торба с лайна!" и много други.
Един от предизвикващите най-голямо възхищение алфа-самци в Кралството на франките беше генерал Канброн. Той спечели тези ласкателства с отговора, който дал, когато го подканили да се
предаде във Ватерло.
Merde! - бил този отговор.
Думата petard означава вид бомба. Тя произхожда от същия староанглийски корен като fart („пърдя").
Манталитетът на генерал Канборн беше типичен за алфа-самците от военната каста.
Когато приматите отиваха на война или използваха насилие по друг начин, винаги казваха, че се канят да превърнат врага в купчина лайна.
Освен това си говореха, че ще ги изхвърлят на бунището.
Стандартният рефлекс на „авторитета/властта" от емоционално-териториалната верига е да се напрягат мускулите и да се вие. Ще го наблюдавате при птиците и при бозайниците, както и на събранието на борда на директорите на местната банка. Стандартният Рефлекс на „подчинение" е да се свиват мускулите, да се навежда главата и индивидът да се „измъква на заден ход". Ще го видите
придимно от бащата - най-близкия алфа-самец. Социологът Дж. Ратри Тейлър издига тезата, че обществата се люшкат между „Матристки" периоди, в които доминират майчините орални ценности, и
„Патристки" периоди, в които бащините анални ценности са във възход. ПОВЕЧЕТО БОЗАЙНИЦИ МАРКИРАТ ТЕРИТОРИИТЕ СИ С ЕКСТРЕМЕНТИ.
УСЕДНАЛИТЕ ПРИМАТИ МАРКИРАТ ТЕРИТОРИИТЕ СИ С МАСТИЛЕНИ ЕКСТРЕМЕНТИ НА ХАРТИЯ.
Таблицата на Тейлър за характеристиките на тези „Матристки“ и „Патристки" периоди е
следната:
МАТРИСТКИ ПАТРИСТКИ
Либерални към секса - Рестриктивни спрямо секса
Свобода за жените - Ограничаване на свободата на жените
Жените имат висок статус - Жените имат нисък статус
Целомъдрието не се цени - Целомъдрието се цени високо
Егалитарни - Авторитарни
Прогресивни - Консервативни
Липса на недоверие към изследванията -Недоверие към изследванията
Спонтанни - Сдържани
Минимизирани полови различия -Максимизирани полови различия
Страх от кръвосмешение - Страх от хомосексуалност
Хедоиисти - Аскети
Богинята майка - Бог отец Независимо дали обществата се мятат между тези крайности, както твърди Тейлър, индивидите
със сигурност го правят. Това просто е следствие от (1) най-силно запечатване по оралната (Матристката) верига на биооцеляването или (2) най-силно запечатване по аналната (Патристка) териториална верига.
В предетологични термини емоционално-териториалната верига е това, което обикновено наричаме „его". Егото е просто бозайническото признание на статуса на индивида в глутницата, то е „ролята", както казват социолозите - отделна мозъчна верига, която погрешно се възприема като целия Аз, целия апарат мозък-съзнание. „Егоистът" се държи като „двегодишно дете" според често срещания израз, защото Егото е запечатването от периода на прохождането и етапа на възпитание на
естествените нужди.
Въпросът за това, колко „човешко" е дадено животно (особено Домашно куче или котка), непрестава да разделя учените от лаиците, а и самите учени. От гледна точка на представената тук
теория различията между уседналите примати (хората) и другите опитомени животни практически са
нулеви, докато говорим само за първите Две вериги. (Тъй като мнозинството хора прекарват по-голямата част от времето си на нивото на тези примитивни вериги, разликите често са много по-малко
очевидни, отколкото сходствата.) Истинските различия започват да се проявяват, когато на сцената
излезе третата, семантичната верига.
Например начинаещите треньори на кучета винаги правят грешката да използват твърде много думи. Тъй като кучето е толкова „човешко" в толкова много отношения (семейство кучета, подобно на
приматите, са големи имитатори), новакът им приписва твърде много човешки качества.
Средностатистическото куче има речник от около 150 думи и в тази семантична вселена то е много умно. Лесно е да го научите на значението на „Седни!", „Стани!", „Дръж!" и т. н., а то ще усвои
значението на „разходка" и „храна" и без да се опитвате да го учите. Проблемът се появява, когато новакът очаква от кучето да разбере нещо като: „Не, не, Фриц - където щеш из спалнята, но не и на
леглото!" И неговорещият английски не би разбрал това освен може би съвсем мъгляво. Кучето се отказва при такива изречения и гадае, доколкото може, от вашия бозайнически (и безсъзнателен) език на тялото.
Разбирането на тези разграничения може значително да подобри общуването между приматите и кучетата. Например моята съпруга - социолог по възможно най-директния бозайнически език
дресираше кучето ни Фенг да не проси на масата. Тя просто му ръмжеше първите няколко пъти, когато то пристъпваше към нея, докато се храним. (Разбира се, тя четеше етология.) Фенг разбра: скоро се
научи да избягва масата, докато Лидерите на глутницата (двамата с жена ми) ядат. Генетичните му програми му казваха, че ние сме Големите кучета - или най-подобното на Големите кучета, което то
можеше да открие в обкръжението. Кучетата, както и вълците, имат генетична програма да не досаждат на Големите кучета, докато те ядат. Ръмженето му каза всичко, което то трябваше да знае за
местните параметри на това правило. По една случайност Фенг беше кръстоска между дакел и лабрадор и изглеждаше странно на повечето хора. Докато го разхождам, са ме спирали на улицата, за
да ме попитат: „Какво... Е... това???"
Хората (екстремалните случаи), които имат най-силно запечатване по тази териториално-емоционална верига, обикновено са мускулотонични. С други думи, те посвещават по-голямата част от
вниманието и енергията си на мускулната система на нападение/защита и израстват средни на ръст -достатъчно тежки, за да е трудно да бъдат съборени, достатъчно леки, за да са бързи и мускулести.
Те често се занимават с боди билдинг, вдигане на тежести и т. н. и са необикновено погълнати от
демонстрациите на своята сила. (Дори при ръкостискане с тях получавате посланието, че те не разменят дружелюбност, а демонстрират сила.)
Повечето общества вкарват тези типове в армията, където техните склонности се радват на правилна етологична употреба, защитавайки племенната територия. Аналната ориентация на тази
верига обяснява странностите на военната реч, отбелязани за пръв път от Норман Мейлър: „задник" означава цялостната личност на човека, а „лайно" - всички заобикалящи обстоятелства. Мрежата на Вериги I и II създава четири квадранта.Тези четири квадранта са известни от зората на самосъзнанието. Например според терминологията на средновековната хуморална ( От лат. Humor- „влага"; който се отнася или е свързан с телесните течност.) психология тези четири типа запечатване са известни
като:
ЧЕРНА ЖЛЪЧКА
(Враждебна сила)
КРЪВ
(Дружелюбна сила)
ЖЪЛТА ЖЛЪЧКА/
Враждебна слабост
ФЛЕГМА/
Дружелюбна слабост
По часовниковата стрелка сангвиникът (дружелюбна сила) се отъждествява с архетипа на Лъва
и елемента огън. Заради достойнството на тези големи котки Лъвът представлява „добрата" сила, а
огънят - властта. Флегматикът (дружелюбна слабост) се отъждествява с архетипа на Ангела и
елемента вода: тези хора са „твърде чувствителни, за да се бият", и „се носят по течението". Меланхо-
личните типове се отъждествяват с архетипа на Бика (свирепа подозрителност, параноя) и елемента
земя, символизираща мудна псевдо „глупост". (Това е традиционната поза на покорените народи,
когато имат „вземане-даване" с поробителите си.) Холеричните типове (враждебна сила) се
отъждествяват с архетипа на Орела (символ на Римската империя, на немското кралско семейство и т.
н.) и с елемента въздух: въздухът вероятно означава небето, защото тези типове изглеждат
„възвишени и могъщи".
Тези символи имат дълга история. Кабалистите ги откриват в Стария Завет (където лъвът-
ангелът-бикът-орелът наистина се появяват в Иезекиил). Те непрекъснато се откриват в католическото
изкуство, свързано с четиримата евангелисти (Матей - ангел, Марко - лъв, Лука - бик, Йоан - орел)322 (Те са четиримата старци във Finneguns Wake (Бдението на Финеган) Маг Грегъри, защото фамилията му съдържа его, което е равно ма
ангел: Маркъс Лайънс е равнозначно на лъв; Люк Тарпи е равно на вол - бика, и Джони Макдаугъл е равнозначно на ougal, т. е. орел.) и проливат всички Таро карти -средновековни и съвременни.
На хитроумния език на модерната система на Транзакционния анализ тези четири типа запечатване се категоризират като четири основни жизнени сценарии: Флегматикът (дружелюбна слабост) е типът, който обикновено се оказва в кабинетите на психотерапевтите, за да търси доброволно повторно запечатване. Той не е „добре", но силно вярва, че
терапевтът е „добре".
Холерикът (враждебна сила) и Меланхоликът (враждебна слабост) отиват на терапия - ако изобщо го правят - само защото колегите или семейството им, а още по-често съдът са им наредили да
се опитат да запечатат наново натрапливата си враждебност.
Сангвиникът (дружелюбна сила) практически никога не търси психотерапия. Тези хора - а и останалата част от обществото - са удовлетворени от живота си. Уви, въпреки това те могат да стигнат
до положението да се нуждаят от някаква терапия просто защото понякога поемат твърде голяма отговорност и носят твърде голям товар. По принцип пристигат при терапевта само ако са изпратени
от лекар, който интуитивно е разбрал коя е причината за язвите им.
Тази система не бива да се разглежда като твърде ригидна или да внушава, че има само четири типа хуманоидни роботи. По-късните вериги, които предстои да бъдат обсъдени, значително модифицират това: някои типове запечатване са по-колебливи (покриват отчасти два или повече квадранта), а освен това всички сме способни на внезапна мозъчна промяна. Важно е и да се осъзнае, че четирите
архетипа са само за удобство, a те са удобни, както се вижда от повторната им поява в Транзакционния анализ, където историческата им връзка с Лъв-Ангел-Бик-Орел дори не се признава.
Всеки квадрант обаче може да се раздели на още части, ако това е необходимо за диагностични цели.
Например най-широко прилаганият психологически тест в тази страна - Междуличностната
решетка на Лиъри (Leary, I957) - разделя четирите квадранта на шестнадесет субквадранта и позволява всеки да бъде оценен от гледна точка на умерена до прекомерна склонност да се държи по
този начин. В решетката, по която се чертаят категориите на Лиъри, умереното запечатване клони към центъра, а прекомерните или екстремалните случаи са към периферията. По същество обаче
продължава да се мери начинът, по който се запечатват първите две вериги (оралната на биооцеляването и анално-териториалната).
За да изясним още по-добре това, представете си, че четири бебета се раждат в един и същ миг
в мемориалната болница „Джон Дж. Боскоуиц" в Енни Таун(Игра на думи: при произнасяне името може да се възприеме като значещо “който и да е, всеки"), планета Земя. Връщаме се след 20 го-
дини и откриваме, че всяко от тях има своя личност и жизнен стил (проблем за астролозите, но това тук
няма значение). За да улесним нещата, предполагаме, че бебетата всъщност са се приземили в нашите четири квадранта.
Изследвано лице № 1 е Отговорен/Свръхконвенционален тип (сангвиник). Всеки е съгласен, че той (в същата степен може да е „тя") обикновено е обичан лидер в общността: услужлив, внимателен,
дружелюбен и бележи непрекъснати успехи. Глези хората с любезността си, прощава всичко, съгласява се с всеки и фактически се наслаждава да управлява онези, които сами не могат да се
управляват. Благородният Лъв.
Този човек може да е (и вероятно е) абсолютен робот. С други думи, ако никога не издава строги заповеди, никога не е в състояние да се съмнява в другите, никога не е егоцентричен и т. н,, тогава Toй
механично е запечатал Първия квадрант - „дружелюбна сила". От друга страна, ако може да излезе от Първия квадрант в подходящите ситуации (проявявайки враждебност срещу мародер или хищник,
признавайки слабостта си, когато е смазан), той има запечатана-обусловена склонност към „Аз съм добре, ти си добре", но не е тотално роботизиран от нея. След същите 20 години запечатване и обуславяне изследвано лице № 2 се приземява в Квадрант 2 -Дружелюбна слабост (флегматик). Той е самокритичен, срамежлив, стеснителен, лесно се
„води", „безгръбначен" и винаги търси някой, който да се грижи и да дава заповеди. Неземният Ангел
или според съвременния символизъм - „Детето на цветята "(Другото име на контракултурата или движението на хипитата в края на 60-те през 70-те години).
И това запечатване-обуславяне може да е абсолютно роботизирано или достатъчно гъвкаво, за да може човекът да скочи в друг квадрант, когато е необходимо.
Изследвано лице № 3 е кацнало - напълно роботизирано или с незначителна гъвкавост - в Квадрант 3, „Враждебна слабост" (меланхолик). То не вярва на никого, въстава срещу всичко,
непрекъснато говори саркастично, хронично се оплаква и по принцип е кисело, изпълнено с възмущение и (до известна степен) параноично. Намусеният Бик.
Изследвано лице № 4 е кацнало в Квадрант 4, „Враждебна сила" (холерик), и се разглежда като „началстващо", студено, безчувствено, диктаторски настроено, влюбено в себе си, важничещо и т, н.,
но все пак по преценката на повечето хора е „добър лидер". Царственият Орел.
Иронията и трагедията на човешкият живот е, че нито един от тези хора не осъзнава истинската степен на роботизацията си. Те подробно и много убедено ще ви обяснят защо всеки от тези роботизирани, безкрайно повтаряни рефлекси е причинен от ситуациите около тях, т. е. от „лошото"
поведение на другите.
КАКВОТО И ДА ПОМИСЛИ МИСЛИТЕЛЯТ, ДОКАЗВАЩИЯТ ЩЕ ГО ДОКАЖЕ.
Следователно, ако оставите тези четири примата на безлюден остров, можете да прогнозирате -практически със същата сигурност като химика, който ви казва какво ще се случи, ако четири елемента
се съединят, че изследвани лица 1 и 4 (Дружелюбна сила и Враждебна сила) ще се опитат да надделеят: № 1, за да помогне на другите, а № 4, защото не може да си представи някой друг да конт-
ролира нещата. Номер едно ще се подчини на № 4, защото № 1 иска нещата да вървят гладко за доброто на всички, а те никога няма да вървят гладко, ако № 4 не е НАЙ-ВИСОКО В ЙЕРАРХИЯТА. Номер 2, Дружелюбна слабост, няма да се интересува дали управлява № 1 или № 4, стига някой друг да взема решенията. А № 3 ще се оплаква (и оплаква, и оплаква), без значение кой носи отговорността, като същевременно умело ще избягва всякакво действие, което би изисквало той да поеме
отговорност.
Същите политически решения ще се вземат и от четири шимпанзета или четири кучета, ако четирите квадранта на запечатването са разделени поравно между тях така, както е в нашия пример.
Социобиолозите, които много добре осъзнават тези четири квадранта както в човешкото, така и в животинските общества, твърдят, че всеки организъм се ражда с генетична предразположеност да
играе една от тези роли. Критиците на социобиологията. които са догматични Либерали, отхвърлят идеята като чудовищна. Тук няма да се опитваме да решаваме този труден въпрос, защото всеки опит да се прецени кои аспекти на поведението са генетични и кои - заучени след раждането, при преобладаващото отсъствие на истински данни винаги навлиза в идеологическа метафизика. Казваме само, че независимо дали сте родени или не с предразположеност към един квадрант, всички организми се раждат с предразположеност към уязвимост на запечатване и това запечатване — след като е било вградено в нервните вериги - действа по същия роботизиран начин като всяка генетична
програма.
По-нататък ще обсъдим как може да се променя запечатването. Упражненията след всяка глава имат за цел да го направят не толкова ригидно и малко по-гъвкаво.
Горните два квадранта от решетката на Лиъри - Дружелюбна сила и Враждебна сила -съответстват грубо на нареченото от Ницше Господарски морал (Herrenmoral), или етиката на управляващата класа. Враждебната сила наистина е въплъщение на „Русия звяр" на Ницше, примитивния тип на завоевателя-пирата, когото откриваме от зората на всяка цивилизация. Ницше го нарича и „животно" или „несублимирала" форма на Волята за власт.
(Дружелюбната сила, от друга страна, изобщо или почти не съответства на „сублимиралата Воля за власт" по Ницше. За да открием това, трябва да чакаме, докато не дойдем до Петата
[Невросоматична] верига- етапа на Съзнателната еволюция.)
Долните два квадранта - Дружелюбна слабост и Враждебната слабост - съответстват на Робския
морал (Sklavmoral) no Ницше. етиката на робите, слугите и хората от „по-нисшите" касти или „по-нисшите" класи навсякъде по света. Концепцията на Ницше за “негодуването” - скрития мотив за
отмъщение в „алтруистичните" философии - гласи, че дори в квадранта на Дружелюбната слабост от
решетката има елемент на враждебност, т. е. в конвенционалната „християнска етика", както се символизира от образа на „благородния, хрисим и благ Иисус". Този парадокс - Дружелюбният слабак с
прикрит Враждебен слабак, а Детето на цветята - потенциален робот-убиец и последовател на Менсън
- се появява отново в съвременния клиничен жаргон като концепцията за „пасивно-агресивната"
личност. Окултистите на своя ексцентричен н неразбираем език описват тези типове като „психични
вампири".
Заради това Ницше твърди, че св. Павел е разрушил evangel (благата вест) на Иисус и я е заменил с dysangel (лоша вест). Христовото евангелие според Ницше е сублимирала Воля за власт,
пътеката към съзнателна еволюция към свръхчовечеството. Dysangel, лошата вест, създадена от св. Павел, е традиционният Sklavmoral - „Роби, подчинявайте се на господарите си", но подхранвайте него-
дуванието си с твърдата вяра, че вие сте „добри", а те - „лоши", и в крайна сметка ще имате удоволствието да ги гледате как завинаги горят в ада. Към анализа на Ницше Маркс е добавил само
идеята за горенето и наказването на Господстващата класа тук и сега, вместо да се чака „Бог" да се занимае с този въпрос post mortem(От латински - след смъртта, посмъртно.).
Същият анализ се появява и в незабравимия куплет на E. E. Kъмингс за комунистическата интелигенция от 30-те години:всеки другар е малка частица концентрирана омраза
В тази връзка е интересно, че Ницше изоставя „психологическия" език в книгите си и го заменя с „физиологичен". Например в по-късните му трудове, да речем The Anti-Christ („Антихристът"),
„негодуванието" в робския морал (конвенционалното християнство) се диагностицира като физиологична реакция, характерна за определени соматични типове. Ницше е бил на прав път, но
заради липсата на неврологични познания е търсил физическата основа на тези процеси само в генетиката. Теорията за запечатването издига тезата - обратното, че такива физиологични рефлекси на подчинение са създадени от специфични задействащи фактори в първоначалните моменти на
уязвимост на запечатване.
Въпреки това обаче те незабавно обземат цялото тяло и затова са физиологични. Всеки актьор, обучен по метода на Станиславски, знае това, а тялото му физически ще се надува, ако играе силен характер, и ще се свива, ако играе някой слабак. Род Стайгьр в частност наистина изглежда по-висок или по-нисък в зависимост от това, дали играе лидер или отрепка. Съвършено „балансираният" човек, т. е. този, който не е роботизиран и е способен да се приспособява към обстоятелствата тогава, когато те се появят, няма да е толкова отдалечаващ се от центъра. Такъв човек ще може да се движи по малко във всеки квадрант „според времето и
условията", както казват китайците, но по принцип ще запазва центрирана безпристрастност спрямо всички тях. Той/тя ще бъде изобразен/а като кръг: По-тъмният вътрешен кръг представлява твърдата като желязо индивидуалност на този съвършено безпристрастен човек - откъснат от запечатването на робота. Сивият кръг представлява
способността да излиза във всеки квадрант в моментите, когато това е необходимо.

Кръгове от този вид, наречени мандала, се използват за целите на медитацията в будистката традиция. В ъглите им често има четири демона, които очевидно - подобно на западните лъв, бик,
ангел и орел - представляват крайностите, които трябва да се избягват. Упражнения
1. Винаги, когато срещнете млад мъж или жена, съзнателно се запитайте: „Ако вляза в
ръкопашен бой, ще го/я победя ли?" След това се опитайте да определите каква част от вашето
поведение се основава на безсъзнателното задаване и отговаряне на този въпрос чрез
предвербалния „език на тялото".
2. Напийте се като свиня, започнете да удряте по масата и на висок глас кажете на всички какви тъпи задници са. (Опиатите и малките дози алкохол, изглежда, задействат невротрансмитерите, характерни за спокойствието след кърмене на Първата
верига. Големите дози алкохол често преобръщат това и задействат невротрансмитери, характерни за битките за територии. Обърнете внимание на аналния речник На враждебните пияници, след като поглъщат все по-големи дози алкохол.)
3. Снабдете се с книга за медитация и практикувайте всекидневно по два пъти за по 15 минути в продължение на месец. След това идете при някой, който винаги успява да ви разстрои или да ви
накара да се отбранявате. Проверете дали този човек пак ще може Да натиска вашите бутони за защита на територията или оттегляне.
4. Прекарайте уикенд в енкаунтьр група ((групи за психологическа среща) . Първата сутрин се опитайте интуитивно да
определите от кой квадрант е всеки участник. Накрая проверете дали някой от тях е станал по-малко роботизиран. Вижте дали вие сте станали по-малко роботизирани.
5. Идете при клетката на лъва в зоологическата градина. Изучавайте лъвовете, докато не почувствате, че наистина разбирате техния тунел на реалността.
6. Вземете под наем видеокасета с комедия от типа, харесван от малките деца, например The Three Stooges (Тримата смешници), Абът и Костело и т. н. Гледайте внимателно и мислете за това, на
какви функции служи този хумор. Не забравяйте обаче и сами да се посмеете.
7. Прекарайте една неделя в гледане на филми за животни по телевизията (напушете се с Трева, ако това е допустимо за вас). В понеделник идете на работа и като учен наблюдавайте внимателно йерархията в глутницата примати. www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Taini%20obshtestva/vustanalia.prometei.pdf

Нагоре