Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2014 21:30 - ВРЕМЕСВЪРЗВАЩАТА ДИАЛЕКТИКА: УСКОРЯВАНЕ И ЗАБАВЯНЕ НА СКОРОСТТА
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
0



В диалектиката между природата и социално конструирания свят човешкият организъм се трансформира. В тази диалектика човекът създава реалността и по този начин създава и себе си.
- Бъргьр и Лъкман, The Social Construction of Reality
Първата и втората вериги са Еволюционно стабилни стратегии. В продължение на цели еони те са функционирали - повече или по-малко в една и съща форма - не само при приматите и при другите
бозайници, но и при много други биологични видове.
Третата, семантичната верига, е Еволюционно нестабилна стратегия. Тя много точно може да се
нарече революционна, а не еволюционна.
Първите две вериги са основани на отрицателни обратна връзка в биологичен смисъл. Те поддържат хомеостазата, т. е. връщат се - отново и отново - към един и същ екологично-етологичен
баланс. Функцията на отрицателната обратна връзка е да връща към такова стабилно състояние.
Времесвързващата семантична верига не се основава на такава стабилна отрицателна обратна връзка. Тя е механизъм на онова, което кибернетиците и биолозите наричат позитивна обратна
връзка. Тя не връща към стабилно състояние, а непрекъснато търси ново равновесие на по-високо ниво на енергията. (Отрицателната обратна връзка връща към фиксирана точка като термостат.
Положителната обратна връзка търси движеща се цел, подобно на насочвана бойна ракета.)
Първите две вериги поддържат онова, което е (повече или по-малко) константно в човешките дела. Те са абсолютно циклични и са директно свързани с циклите, откривани в историята от Вико,
Хегел и други философи.
Третата верига винаги е заградена и силно санкционирана от правила, закони, забрани, табута и т. н., защото разчупва такива цикли. Ако се отприщи, тя води до насочена нагоре спирала.
В обществата, в които третата, семантичната верига е била частично отприщена — тя никога не
е била напълно освободена в никое общество, — незабавно се появява насочената нагоре спирала.
Някога това е било известно като „прогрес" - преди тази дума да излезе от мода.
Насочената нагоре спирала (независимо дали я наричаме „прогрес", или не) е характерна за наречените от Карл Попър Отворени общества. Това са светски, хуманистични общества - култури,
които са относително свободни от табута и догматизъм.
Подобна свобода — до днес, а и в настоящето - е само относителна, защото много табута не се осъзнават и се предават като ,,здрав разум" или „обикновено благоприличие"" и т. н. Този, който ги оспори, по определение е „еретик", „предател" или „безотговорен глупак".
(Рационалистите, които доминират в относително „Отворените общества", също имат своите табута, както ще видим.)
Историкът Хенри Адамс е първият, който издига идеята, че скоростта на промяна на човешките общества би трябвало да има математическо изражение.
Под влиянието на Нютоновата физика Адамс предлага тезата (при това е бил много предпазлив - факт, който трябва да се помни от присмиващите се на неговата „наивност"), че използването на
енергията може да се движи напред обратнопропорционално на времето на квадрат: точно както Нютоновата гравитация функционира обратнопропорционално на разстоянието на квадрат.
Въз основа на тогавашните антропологични данни Адамс приема, че човечеството в днешната му форма е на над 90 000 години. След това той изчислява, че по-голямата част от времето е била не-
обходима, за да се достигне до Галилеи, научния метод, началото на Индустриалната революция и
големия скок напред към използването на енергията, характерно за „модерната" епоха, или Отвореното
общество.
Тъй като квадратен корен от 90 000 е 300, Адамс приема, че следващият голям скок става, докато той пише трудовете си - около 1900 г. - 300 години след Галилей. Оглеждайки се, той решава, че
следващият скок към no-висшата енергия става в изследванията на двамата Кюри, открили радиоактивността. Както отбелязват много коментатори, невъзможно е да се чете Адамс по този
въпрос, без човек да изпитва чувството, че той много точно прогнозира Атомната епоха,Адамс отива още една крачка напред с въодушевлението, предизвикано от една голяма идея.
Тъй като квадратен корен от 300 е 17 и нещо, той прогнозира, че следващият велик еволюционен етап
ще започне през 1917 г. А тъй като квадратният корен от 17 е 4 и нещо, прогнозата му е, че следващата
стъпка ще е някъде към 1922 г. Тогава, казва той, би трябвало да имаме на наше разположение безкрайна енергия. Е, не е станало точно така.                                                  
Въпреки това Хенри Адамс е на прав път, но математиката му е свръхопростена.
„На прав път" е и братът на Хенри - Брукс, който също търси „закони" в историята. Брукс наблюдава модел, който може и да не е напълно верен, но във всеки случай е приблизително верен, подобно на сходните обобщения на Вико, Хегел, Маркс и Тойнби. Всяка цивилизация - смята Брукс
Адамс - преминава през четири етапа:
1. Монополизиране на познанието от жреците. Например египетските духовни лица, както и жреците на майте са пазили писмения език в тайна само за свое ползване.                                                       2. Монополизиране на военната сила от завоеватели, които се провъзгласяват за държави или правителства. Например „френското копеле" (описанието на Том Неин на Уилям Завоевателя) слиза на
английския бряг с по-добра технология - войни на кон срещу пешаци - и става Крал. Неговите роднини и подлизурковци се превръщат в лордове (господари на земята).
3. Монополизиране на земята от тези земевладелци (лордове). Събиране на данък („рента") от онези, които живеят на тази земя.
4. Монополизиране на валутата от Национални банки. Събиране на данък („лихва") за всяка парична единица, пусната в обръщение.                                                
Повечето цивилизации, изглежда, са преминали през поне три от тези етапи, не винаги в горната последователност. Някои са преминали и през четирите.
Брукс Адамс освен това отбелязва, че централизираният капитал (натрупването на богатство в ръцете на няколко взаимосвързани семейства) сякаш се движи стабилно на запад през цялата писмена история. Първото голямо натрупване може да се открие в Шумер: центърът на властта на парите
след това се измества към Египет, Гърция, Апенинския полуостров, различни части на Германия, а след това — към Лондон. По времето, когато пише (около 1900 г.), Брукс Адамс смята, че балансът се
колебае между Лондон и Ню Йорк, и прогнозира, че упадъкът на Британската империя ще го измести към Ню Йорк още през първата половина на XX в. Изглежда, е бил прав. Брукс Адамс няма теория
защо през последните 6 000 години се осъществява това движение на богатството на запад. Той просто наблюдава модела.                   
По мнението на мнозина изместването продължава. Например Карл Огьлсби в The Cowboy vs. Yankee War („Войната на каубоите срещу янките") посочва, че американската политика след 1950 г. е
Доминирана от борбата между „старото богатство на янките" (оста Ню Йорк-Бостън, която замества Лондон след 1900 г.) и „новото богатство на каубоите" (милиардерите в сферата на нефта и космонавтиката от Тексас и Калифорния). През 1997 г. изглежда, че печелят каубоите - нещо, което би трябвало да се очаква, ако зад идеята на Адамс за миграцията на капитала от изток на запад се крие
някакъв реален „закон".
Една нощ през 1919 г. граф Алфред Коржибски се събужда от много жив сън със сълзи на радост, стичащи се по страните му, п с яркото чувство, че предаването на сигналите от поколение на
поколение - времесвързващата функция на третата верига - е онова, което ни разграничава от другите примати.                                
Коржибски първоначално смята, че времесвързването може да се дефинира математически. По-късно изоставя тази идея - неговата математика е неадекватна като тази на Хенри Адамс, - но си
струва да я погледнем за момент, да проследим стъпките, по които е бил открит действителният Закон за ускорението.                   
Коржибски първоначално приема, че ако всички изобретения, открития и т. н. на някакво хипотетично първо поколение хора биха могли да се представят с Р, а скоростта, с която второто
поколение може да надмине първото, - с R, тогава - математически - общият сбор на изобретенията, откритията и т. н. в края на второто поколение ще е PR. Алгебрично, това е съвсем вярно. После - след
третото поколение - резултатът ще е PRR. А след четири поколения -PRRR.
Обобщено, това става PRt
, където (t) е броят на поколенията, живели след поколението, което
сте избрали за начално.
Ако я начертаете на милиметрова хартия, кривата на PRt става все по-стръмна с всяко ново поколение. Коржибски гледа директно това, което Алвин Тофлър по-късно нарича „Шок от бъдещето", и
се опитва да напише математическа формула за него.
Много променливи в икономико-технологичната история наистина съответстват на функцията
PR* на Коржибски, но други не го правят. И тук математиката е твърде проста, a н не всичко се променя с една и съща скорост.                                                              Въпреки това подобно на Хенри Адамс, Коржибски напипва истината:
ускорението е реално и е тясно свързано с времесвързването - предаването на сигнали между поколенията.
Онова, което лежи в основата на ускоренията, отбелязани от Хенри Адамс и Коржибски, днес е известно като избор на негент-ропията от стохастичните процеси. Разбирането ни за това до го-
ляма степен се дължи на почти едновременните открития (1946-1948) на квантовия физик Ервин
Шрьодингер, математика Норбърт Уайнър и експерта по електронни комуникации в лабораториите „Бел"1 Клод Шанън.
Стохастичният процес е случайна серия, но от специален вид. При него някакъв фактор или агент прави подбора - избира от случайността модел, който не е случаен.
Модел, който не е случаен, в математиката е известен като информация.
Информацията освен това може да се определи като организация, или кохерентност.
Грегъри Бейтсън дефинира информацията като „различията, които оказват влияние".
Информацията - кохерентността - „различията, които оказват влияние" - Времесвързването по Коржибски - това са все аспекти на непредвидимото. Ако вече знаете нещо или ако лесно можете да го предвидите въз основа на известното ви, за вас това не е информация. Обратното, ако не знаете нещо или ако не можете да го предвидите, това е информация.
Динамизмът на еволюцията, повтарям, е подборът на информация, кохерентност, от случайна серия от събития.                     Появата на информацията може грубо да се илюстрира чрез следните три стихот-
воренийца:
Розите са червени
Виолетките са сини
Захарта е сладка
Такава си и ти.
Ако читателят е живял в относителна изолация от американо-английската фолклорна традиция, това стихотворение няма да му донесе особена информация. Можете да отгатнете всяка следваща
дума. Да разгледаме обаче това:
Розите са червени
Мастилото е черно
Направи ми услуга
Иди и седни в ъгъла.
Тази груба шега (с училищен произход) носи повече информация на читателите, защото е по-малко предвидима. Друг скок в информационното съдържание се появява при Стив Алън:
Розите са червени
Виолетките са сини
Мислите си, че това ще се римува
Но няма.
Хумористичната непредвидимост на това стихотворение го изкачва - математически - на по-високо информационно ниво. отколкото предвидимото стихотворенийце за деня на св. Валентин, с което започнахме. Ако все още не ви е ясно, опитайте с елегантния опростен афоризъм на Бейтсън:
„Информацията е разликата, която оказва влияние."
Математически, информацията освен това е известна като отрицателна ентропия, или според широко използваното съкращение -негентропия.
Ентропията е мярка за безжизнеността на системата. Негентропията на информацията е мярка
за живостта на системата.
Еволюцията винаги е въпрос на поне два стохастични процеса, всеки от които действа като „селектор" на другия (другите). С други думи, в неживите системи, където не се включва такъв „подбор", ентропията (липсата на кохерентност) стабилно се увеличава, както гласи прочутият Втори закон на
термодинамиката. В живите системи благодарение на стохастичния съвместен подбор стабилно се увеличава негентропията (информацията). По думите на Шрьодингер: „Животът се храни от
негативната ентропия." Животът е процес на подреждане, подбор, създаване на кохерентност.                                                            
Без да навлизаме в метафизиката, животът (еволюцията) се държи така, сякаш винаги цели по-силна кохерентност, т. е. по-висока интелигентност.
Този процес се ускорява, защото е - както математически демонстрира Шанън - логаритмичен.
Логаритмичните процеси са такива, че ако ги изобразите на графика, кривата през цялото време се издига все по-нагоре.
Следователно ускоренията, отбелязани от Адамс и Коржибски, са човешкият принос в процес, който през цялото време е вътреш-ноприсъщ на еволюцията.
Човешкото ускорение става по-бързо, отколкото при предчовешката еволюция, защото чрез третата, семантичната верига и нейните символи (думи, карти, уравнения и т. н.) сме способни да
предаваме информация (негативна ентропия: кохерентност) от поколение на поколение.
Световното богатство от гледна точка на „Реален капитал" (действащи заводи, действителни познати ресурси и т. н.) се удвоява на всяко поколение, откакто икономистите започват да водят статис-
тика през XVIII в.
Откъде идва това богатство? Според ортодоксалните икономисти то идва от земята, труда и капитала. Според марксистите то идва само от земята и труда, а капиталистът е крадец, който е
имплантирал в този процес изкуствена счетоводна система. И двете групи грешат.                                                                     Земята и работната ръка, и земята, работната ръка и капиталът не могат да създават ново богатство, ако са
организирани от някаква погрешна идея, например търсенето на нефт там, където го няма. Истинският източник на богатството са правилните идеи, т. е. приложимите идеи, т. е. негативната ентропия, или Информацията.                                   
Източникът на тези кохерентни (приложими) идеи е човешката нервна система. Цялото богатство е създадено от човешките същества, които използват невроните си интелигентно.
Един невротичен млад човек отишъл веднъж при учител по дзен и го попитал как може да открие душевно спокойствие.- Как може да ти липсва нещо - попитал Роши-Дзенучител, когато притежаваш най-голямото съкровище във
Вселената?
- Как така притежавам най-голямото съкровище във Вселената? - почудил се младият мъж.
- Мястото, откъдето идва този въпрос, е най-голямото съкровище във Вселената - отвърнал
мъдрецът, бидейки по-експлицитен, отколкото е характерно за дзен-учител.
Разбира се, като будист учителят е дал обет за бедност и не е имал предвид точно това, което ние имаме предвид тук. Той обаче е знаел, че мозъкът създава всичко, което преживяваме - цялата ни
болка и притеснения, всички наши блажени състояния и екстаз, всичките ни пo-висши еволюционни перспективи, подобни на транс Върхови преживяния и т. н. Това е и „най-голямото съкровище във
Вселената" в най-материалистичния икономически смисъл: то създава всички идеи, които - използвани
социално - стават богатство: пътища, научни закони, календари, фабрики, компютри, животоспасяващи
лекарства, каруци, автомобили, реактивни самолети, космически кораби...
Ако не сте сами в дивата природа, вдигнете очи от страницата н се огледайте. Всичко, което виждате - без значение кой теоретично го „притежава", е времесвързващ продукт на материализирани или проявени идеи на съзидателни мъже и жени. Всичко е отрицателна ентропия. Кохерентен ред.
И непрекъснато се движи към все по-висш и по-кохерентен ред с все по-висока скорост на промяна.                                                  
Разбира се, ако сте сами в дивата природа, също ще видите кохерентен ред, но в този случай скоростта на промяна към по-висш ред е много по-бавна. С други думи, тези стохастични процеси,
които наричаме генетично течение, еволюция и т. н., съвместно избират по-висш ред с различна скорост във времето, отколкото онези стохастични процеси, които наричаме човешка мисъл,
изобретение, култура и т. н. (Затова е толкова трудно да се постигне съгласие по въпроса, дали природните процеси са интелигентни, или не. Както посочва Бейтсън, ако приемем някакъв подреждащ
процес за разумен, тогава биосферата наистина е интелигентна, но ако запазим думата „разумност" само за онези подреждащи процеси, които се движат със същата скорост като мозъка ни, тогава
Природата е просто механична, а не разумна. За извънземен с различно чувство за времето от нашето
този въпрос изобщо няма да възниква.)
По-голямата част от това, което възприемаме в човешката среда, е изградено от конкретизирани
идеи в горния смисъл. Погледнете отново човешката общност и ще видите историческия човешки
разум в действие.                                                       
Разбира се, не всички идеи са еднакво добри.
Следователно всички проявени идеи (човешки създания в биосферата) не са еднакво добри.
Затова Джон Ръскин преди един век се опитва да въведе разграничение между богатство (wealth) и злосторство (illth). To не се приема и не навлиза в езика ни, защото по онова време хората
не са готови за него.
Богатството в смисъла на Ръскин се състои от всички артефакти (конкретизирани идеи), които подобряват човешкия живот или живота по принцип. Злосторството се състои от онези артефакти,
които разрушават, унижават или омаловажават живота. В този смисъл фабрика, която замърсява
въздуха или водата, е злосторство; такова е и бомбата, мечът, пистолетът, флаконът с нервно-паралитичен газ.                                         
Миграцията на Капитала на запад, отбелязана от Брукс Адамс, е миграция както на богатството, така и на злосторството.
Очевидно при примитивните планетарни условия - ограничено пространство и ограничени ресурси - злосторството се възприема като необходимо, за да се предпазва богатството.
Териториалната политика е почти еднаква както при уседналите примати, така и при другите бозайници: приматите са просто по-умни в по-бързото изграждане на по-смъртоносни оръжия.
Първоначално това е било черта, способстваща за оцеляването - Еволюционен относителен успех,
защото приматите се раждат без вродените физиологични оръжия (смъртоносни зъби, клюнове, рога и
т. н.) на другите бозайници.
След Епохата на разума през XVIII в. експоненциалното увеличение на богатството (проявата на
подобряващи живота идеи) е довело до все повече и повече Утопични копнежи. В същото време равното и противоположно увеличение на злосторството е довело до все повече и повече антиутопични и апокалиптични страхове.                               image Очакванията на човека за бъдещето - утопия или дистопия - винаги се основават на онова, което
според него е доминиращата сила в еволюцията. Цялата книга, а не просто тази глава се основава на
убеждението, което прегледът на еволюцията несъмнено показва. че способността за създаване на
богатство (търсенето на по-висша кохерентност) е решаващият фактор. Способността за злосторство е
архаична бозайническа система за оцеляване, която бързо излиза от употреба.
Най-високата историческа концентрация на богатство (реалния капитал и идеите, генериращи
нов капитал) днес съществува съвместно с най-високата концентрация на еволюционно напреднали
нервни системи.
В Калифорния, Орегон, Аляска, Британска Колумбия, Аризона, Тексас, Хавайските острови, Япония и по целия Пасифик. където Изтокът се среща със Запада, светът на 2000, на 2010 и на 2050 г.
се създава от хора, които са ветерани на гигантска Неврологична революция - психеделичните пионери
от 60-те години на XX в., абсолвентите на Движението за повишаване на съзнанието от 50-те и 70-те години, синтезиращите модерната психология и древните източни науки за разума. Тези лица са
наречени Конспирацията „Водолей" от Мерилин Фъргюсън 56 - една от техните говорителки. Те са заклеймени като „Аз-поколението" от пътешественика във времето от Ню Йорк Том Улф, т. е. от
неврологичното .минало, от култура, изкристализирала преди 1950 г.
Това „Аз-поколение" е временният максимум на времесвързващата функция.                                                             Движейки се стабилно на запад - отдалечавайки се от Традицията, от Догмата, - те са продуктите, както каза Едмънд Бърк за първите американци, на „дисидентството на недоволните и протестантството напротестантите". Всяка ерес, напуснала Европа, е създавала по-нова, по-щура ерес по източното
крайбрежие през 1600-1800 г. Онези, които са били „твърде далеч", е трябвало да се придвижат още по на запад и са създали хилядата утопични общности (анархистични, евангелистки, на свободната любов и т. н.), които са били изпробвани в средния Запад през XIX в. А тези, които са били още по-далеч - по-
далеч от традиционния начин, - са се придвижили още по на запад през последните 30-70 години.
Цялото радиоактивно излъчване на тази миграция изглежда странно на жителите на източните щати и още по-странно на европейците.
То стана още по-странно, когато достигна Пасифика н започна да взаимодейства с
далекоизточните невро-науки и изкуствата за промяна на съзнанието като йога, даоизъм и дзен.
То погълна, без да сдъвчи, далекоизточните уроци и не стана напълно източно. Остана си западно - дисидентството на недоволните и т. н. - вече две-три десетилетия трупа инерция и посока.
То цели По-висша кохерентност и По-висша интелигентност.
Това е новият Властови елит.
Като младежи тези конспиратори от епохата на Водолея създадоха Младежката революция от 60-те години на XX в., която - независимо от крайностите и гафовете си - завинаги промени и подобри
обратната връзка между студенти, администратори и преподаватели в нашите университети, освободи
пуританската култура за известна доза здравословен хедонизъм, внесе дузини разновидности на източната невронаука (уви, и две дузини източни шарлатании), постави началото на екологичното
движение (първото планетарно възприятие за разликата между богатство и злосторство), възроди  истинската любов към дивата природа и дивите създания, поведе движението за гъвкаво работно
време и другите движения за освобождаване от икономическото роботизиране(Практически всички компютърни фирми в Силиконовата долина (полуостров на юг от Сан Франциско) имат гъвкаво работно време.
Служителите сами решават от колко до колко часа да работят)
, постави началото на движението за освобождаване на жените, на хомосексуалистите, на децата и щедро подкрепи освобождаването на чернокожите, прекрати Виетнамската война, разпространи холистичната медицина в цялата ни култура и т. н.                            
Същата група днес води компютърната революция, възглавява кампанията за миграция в Космоса, подкрепя проекта срещу глада, който ще го изкорени още докато сме живи, води революцията
в удължаването на продължителността на живота и търсенето на безсмъртие и т. н.
Всички те дълбоко осъзнават, че са част от експлозията на Интензификацията на
интелигентността, която е основната тема на тази книга.
Този тип „западен прогресивизъм" (или утопизъм) възниква от Близкия Изток и е характерен принос на евреите. Затова всички ре-акционери са интуитивно антисемитски настроени. Както пише
Уилям Блейк за тази традиция:
Пророците Исаия и Иезекиил вечеряха с мен и аз ги попитах как смеят така енергично да твърдят, че Бог им е говорил и дали не са мислили по онова време, че ще бъдат погрешно разбрани, а
така ще станат причината за измама.
Исаия отговори: „Не съм виждал никакъв Бог, не съм го чувал в някакво крайно органично възприятие, но моите сетива откриха безкрайното във всичко и тъй като тогава повярвах и останах
убеден, че гласът на искрения гняв е гласът на Бога, изобщо не ме интересуваха последствията, а свидетелствата."                           
Тази представа за безкрайното във всичко е обща за Изтока и Запада; това, което е характерно западно, произхождащо от евреите, е гласът на честното негодувание срещу всяка институция, която
отрича или унижава безкрайността във всяка човешка душа. Освобождаването на пълния ни човешки
потенциал - съдействането на огъня на Прометей да грее навсякъде - е отчетливо западна мистична традиция и не се появява в индуизма, будизма, даоизма или някаква друга източна религия.                                
Томас Джеферсън развива становището си, че „всички хора са създадени равни", от
възприятието за безкрайността във всеки от нас, което научава от шотландските философи Рийд и Хътчисън. (Пак от Хътчисън Джеферсън извлича идеята си за „неотменните права", които Конгресът в
интерес на стилистичната елегантност променя на „неотменими права".) Шотландското просвещение -
подобно на френското и английското - е началото на материализирането и проявата на юдео-християнската представа за града Божи.                                                           
Пак този кръг на илюминатите 58 от XVIII в. въвежда понятието прогрес - съзнателното
формулиране на символизма на Прометей. Тази представа е подложена на толкова силни атаки през последните десетилетия, че защитата й би изглеждала архаична и ексцентрична на много читатели.
Въпреки това еволюцията е реална, квантови скокове наистина се осъществяват в цялата
биосфера и през цялата човешка разумна история. Носим се на върха на надигаща се приливна вълна на повишено съзнание и разширяваща се интелигентност, която се ускорява, независимо дали това ни
харесва или не.
Общо взето, повечето хора - и особено повечето управляващи елити - не харесват този фактор на ускорението. Миграцията на капитала (т. е. на идеите) на запад до голяма степен е бягство от  потисничеството, ескейпистко движение - както критиците днес описват Космоса като „ескейпистки".
Навсякъде и винаги управниците на обществото са се опитвали да сложат спирачки на третата верига,
да намалят скоростта на ускорената функция, да установят граници върху онова, което може да се
печата, да се дискутира и дори да се мисли.
Гръцкият мит за Прометей - титанът, който дал огъня на човечеството и завинаги бил наказан заради това, - е синекдохата( стилна фигура, при която се употребява цялото вместо част или част вместо цялото, например бащино огнище (част вместо
цяло) = бащин дом)
, идеалният символ за начина, по който се е боравило с третата верига в
повечето човешки общества.
Особеният път, по който повечето общества са запечатали четвъртата, социо-сексуалната верига - странните табута, ограничаващи всички нас във всяко племе, колкото и технологично
„напреднало"да е. - е част от диалектиката на ускорението-забавянето на скоростта.
Запечатването по четвъртата верига до голяма степен служи като спирачка, която задържа свободната активност на времесвързващата семантична верига.
Това е историческата функция на табутата и „морала".                                                     Упражнения
1. Сравнете Гърция през IV в. пр. н. е., Рим през I в., Южна Европа в началото на Ренесанса,Англия около 1600-1900 г., Ню Йорк около 1900-1950 и Калифорния днес. Забележете натрупването на
богатство, съответстващо на натрупването на ереси, иновации, секти, ексцентрици, пионери, изобретатели и т. н.
2. Представете си, че поставяте една стотинка в първия квадрат от шахматната дъска, две стотинки във втория, четири - в третия и т. н. Колко стотинки ще поставите в 64-ия квадрат? Това е начинът, по който функционира времесвързването в относително Отворените общества.
3. Прочетете критиките срещу Галилей на ортодоксалните автори от неговото време.
4. Прочетете унищожителните критики срещу Бетховен, Пикасо и Джойс от онези, които предварително знаят какви би трябвало да бъдат музиката, рисуването и романите.
5. Най-важните научни идеи от 1997 г. ще бъдат ли публикувани в Scientific American през 1997 или през 2017 г.?                            www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Taini%20obshtestva/vustanalia.prometei.pdf             .
 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8671428
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031