Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2014 22:16 - Слънце и Луна в колелото на живота
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 485 Коментари: 0 Гласове:
0



Мъжката и женската, слънчевата и
лунната, положителната и
отрицателната енергия се редуват
не само в малките цикли, с които
основно се занимава свара йога – в
циклите на превключване на лявата
и дясната свара – на ида и пингала –
в ритъма на човешкото дишане.
Взаимодействието на двете
енергии, непрекъснатата смяна на
едната с другата, може да бъде
открито във всичко в нас и във
всичко, което ни заобикаля. Целият
материален, природен, за йога –
дуалистичен (от присъствието на
двете противоположни сили, които
го проникват) свят, в който
съществуваме, е подчинен на
ритъма на редуването на мъжката и
женската енергия.
Този ритъм е с нас в най-малките
природни цикли – като например
смяната на деня и нощта. Денят е
времето, в което планетата диша с
дясната свара – и преобладава
силата, активността на мъжката
енергия. През нощта лунната
енергия е по-силната, всичко се
затваря в себе си, хората също
затварят очи за да осмислят в
сънищата си случилото се във
външния свят. Тъмнината е нужна
след светлината, за да може отново
да дойде изгрев. Двата редки
момента – на изгрева и на залеза, са
моментите на превключване,
моментите, в които едната енергия
отстъпва на другата и когато – за
много кратко само, мъжката и
женската енергия са еднакво слаби.
Това време, което не е нито ден,
нито нощ, съдържа в себе си
потенциала на двете енергии за
ново раждане – затова според йога
това е най-доброто време за
медитация и също, времето, което
трябва да следваме в делничния си
ритъм като го използваме за преход
– за събуждане или лягане за сън,
точно така както природата го
използва.
Днес обаче ние сме се оградили
далеч от природата , не спазваме
естествения ритъм на
всекидневието, продиктуван от
състоянието на двете енергии – и
това измества баланса им в нас. А
нарушаването на баланса на
мъжката и женската енергия в
човека неизбежно поражда
болести, учи ни свара йога.
По-голям по време е цикълът на
годината, на сезоните. Лятото е
времето на най-силно изразената
мъжка енергия – слънцето е най-
силно, дните са най-дълги, всичко в
природата е активно, въвлечено в
действие, в създаване, в движение.
За човек също това е времето да
бъде навън, сред света, да
изгражда, да променя, да бъзе
активен. Лунната енергия управлява
зимния сезон – времето на
затваряне в себе си, на
отдалечаване от външния свят, на
сън и на спомени за лятото.
Природата е като заспала през
зимата, дните са къси и студени,
нощите – дълги, слънцето – оскъдно
и далечно. Реколтата от лятото ще
бъде изядена, топлината на лятото
ще бъде изразходвана, след
движението на лятото с
бездействие ще бъде подготвено
идването на новия цикъл на
движение. Есента и пролетта са
непостоянното време на прехода, в
което ту едната, ту другата енергия
за малко взема превес, но и двете са
слаби, защото едната отслабва, за да
отстъпи мястото си на другата, а тя
пък събира сили за да го заеме.
Затова и напролет кълнат семената,
а наесен се събират плодове – това
са процеси на преход, на енергиен
скок, които са възможни само
когато двете полюсни енергии са
относително равностойни по сила.
Животът на хората хилядолетия се
е подчинявал и на годишния ритъм
на двете енергии – зимата е била
сезон на празнуване (от думата
празен – тоест без действие) и
затваряне край огнището, лятото –
на активен труд навън и това
естествено следване на активност
и пасивност е поддържало
вътрешния баланс на ида и
пингала в човека.                                           image В продължение на три години (1849-1851)
самоковският майстор-иконописец Захарий
Зограф рисува стенописите и иконите в
главната манастирска църква. На най-видно
място, върху южната външна стена на
олтарната абсида той изписва
монументалните стенописи „Страшният съд“ и
„Колелото на живота“, за да внуши на
посетителите преходността на човешкото
съществуване.
                                                                                                                      Както многобройните изображения
на колелото на живота ни показват,
целият ход на човешкия живот
наподобява цикъла на годината и
също така е подчинен на ритъма на
мъжката и женската енергия.
Раждаме се в точката, в която
зимата е готова да отстъпи на
пролетта. Слънчевата енергия е
съвсем слаба, лунната също е
отслабена: момент за поява на нов
живот с потенциала на двете
енергии в себе си. Началото – или
пролетта на живота – е непостоянно
и несигурно време, в което мъжката
енергия трябва да си проправи път,
а женската – да отстъпи. Никоя от
енергиите не е преобладаваща, нито
достатъчно силна – затова
започващият човек има нужда от
подкрепата на околните, преди да
направи първите си стъпки сам. Да
се изправиш, да пораснеш, да бъдеш
готов да се изправиш срещу света и
да го променяш означава да
засилваш мъжката енергия в себе
си, докато тя ти даде независимост.
Това е естественото развитие на
младостта. То може да бъде спряно
или нарушено чрез потискане на
слънчевата енергия и това поражда
болести и отклонения. Но ако всичко
върви добре, идва моментът на
зрелостта – времето, в което а
мъжката енергия е достигнала
апогея си. Подготовката за живота
дава пространство сега на самия
живот – на време на активност, на
действие, на промяна на външния
свят, на обмен с околната среда, на
външна сила. Фокусът е изцяло
отправен навън, вътрешните борби
и непостоянство на младостта са
утихнали и борбата сега е за
утвърждаване и място отвън, сред
другите хора, на работното място,
чрез семейството. Това е агресивно
по характера си време, в което
оцеляват и успяват онези, които са
добре подготвени – с достатъчно
силна слънчева енергия. Те са
хората, за които казваме, че са
успешни и с действията си променят
планетата. Но и този период
отминава и в света на
непрекъснатите промени навлизаме
във времето на есента. По своята
същност, тя наподобява прехода на
пролетта, но сега не мъжката, а
женската енергия е онази, която
трябва да бъде засилвана и
подготвяна под съпровода на
отслабващата мъжка енергия. Човек
отново трябва да се учи, но да се учи
как да започне да осмисля и
намества вътре в себе си
преживяното и извършеното в
периода на слънцето. Ако мъжката
енергия е успяла да получи
изявата си, да се осъществи, тя не
се съпротивлява да започне да
отстъпва мястото си, да учи и да
помага на лунната енергия за да
бъде тя силна и пълноценна,
когато настъпи нейното време. Но
днес се опитваме да разтегляме
изкуствено етапа на слънчевата
енергия в живота си с всички
средства – и това поражда
дисбаланс , обърканост, вътрешен
хаос, разстройства, болести.
Когато луната е пълна, настъпва
сезонът на човешката зима. За йога
това не е ужасното време на
старостта, което трябва да бъде
избегнато, а просто необходим
участък от пътя, в който се
отказваме напълно от външния свят,
за да се подготвим за едно ново
начало, за едно следващо завъртане
на колелото. И този сезон има своя
връх – да се реализираш не чрез
материалните постижения отвън, а
чрез духовния подвиг в себе си.
Всяко нещо си има времето, защото
и лунната енергия започва да
отслабва. И там някъде, когато
мъжката енергия вече я няма почти
и женската също привършва – в
момента на смъртта се крие според
йога голямата възможност за
преход към състояние, в което няма
вече две противоположни, непълни
енергии, а само една цялостна – и
можем да бъдем освободени от
препускането по непрекъснато
въртящото се колело …                               radio.changewire.info/                  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5984223
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930