Блогът на budha2 :: Как може да не видим нещо, което съществува. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.07.2014 16:04 - Как може да не видим нещо, което съществува...

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове:

И как може да видим нещо,
без да разберем, че сме го видели!

Това е така нареченият тест на Мариот. Предполагам, че всички сте се срещали с него.

Повдигнете изображението на нивото на очите си.
Затворете лявото си око.
Постепенно и бавно се доближавайте към екрана, като гледате само кръстчето.
Щом кръгът започне да Ви се губи - наклонете леко главата си наляво и надясно.
Ще бъдете учудени колко голяма част от полезрението Ви е мъртва зона - т.е. - невидима!
Това е така нареченото "сляпо петно" - мястото, на което зрителните нерви излизат от сферата на окото и липсва светочувствителност.
За да бъде компенсирано това пространство очите постоянно изменят позицията си, като последователните кадри се допълват един друг.

Изберете си една от точките и гледайте само нея.
Съвсем скоро другите две изчезват, ако не си местите погледа от избраната.
Още по-бързо става, ако наблюдавате картинката само с едното око, а другото Ви е затворено.

Защо изчезват ненаблюдаваните точки?
Мозъкът Ви има задача - да наблюдава само една от точките.
Движещите се сини точки привличат погледа и окото мръдва.
В следващия момент мозъкът изпълнява задачата си и отново връща окото в точката на наблюдение.
Е да - но нервните окончания, които са били възбудени, за да предават останалите точки вече се стремят да се възвърнат към нормалното си състояние.
Освен това имаме задача и ни интересува единствено "нашата" си точка.
Поради непрекъснатите промени и това, че те не ни интересуват - мозъкът изоставя опитите за цялостен поглед на картината и се насочва единствено към това, което го интересува.
Това е и моментът на "изчезването" на останалите две точки.

Това изображение е интересно с това, че можете да променяте "задачките" на мозъка и да наблюдавате резултатите!

Ще видите, че можете да виждате всичките точки винаги, да не виждате нито една от трите и още доста възможности! :-)

Дойде времето и за една от особеностите на зрението ни, която напоследък се използва все по-често.
Нашият мозък обработва на осъзнато ниво визуална информация само до скорост на промените над 0,04 в секунда. Всяко изображение, променящо се по-бързо от тази скорост се фиксира от очите и мозъка ни, но се обработва на неосъзнато ниво. Т.е. ние смятаме, че не сме видели нищо, а всъщност не е така!
Тази особеност в момента най-често е наричана "25ти кадър".
Вече има програми из мрежата, използващи това свойство на мозъка ни, за да се учи чужд език по време на работата ни на компютъра.
Същата особеност се използва и за още ред въздействия като скрита реклама и внушаване на определени действия и поведение. Просто гледайте решетката
и вижте какво става с пресечните точки. При това изображение основният фактор, който влияе при възприемането му, е наслагването на образа от двете очи. Но пък и особеностите на нашето зрение са толкова много и взаимно свързани, че е невъзможно да бъдат разделени напълно в един толкова кратък материал.
- Първа особеност - всяко око възприема отделно от другото образа, който е пред него. След това възбужданията на нервните окончания в окото се предават в мозъка и се наслагват, като взаимно се допълват. Затова ако успеете да задържите погледа си без да го движите изобщо, фиксирайки само една от точките - тя и околните и остават бели, а останалите придобиват сив цвят.
- "Светкането" на точките пък се дължи на друга особеност на възприятието ни. Мозъкът ни осъзнава, че образът, който получава, има дефект (поради предишната особеност - нееднаквост на наситеността на точките) и подава сигнал за леко преместване на очите, за да получи по-пълна картина. В този момент се включва механизмът, демонстриран при първата картина - негатив на образа - (във всяко от очите ни пресечните точки са си били бели, а околните пространства - черни и при малкото отместване на погледа - нещата се променят - нови области са активирани, а други трябва да се върнат към нормално възбуждане). Така се получава едно постоянно, почти незабележимо местене на очите и ефекта на "мигащите точки" е налице. Движение, породено от мозъкът ни Изображенията са си съвсем обикновени и неподвижни.
Необикновеното в тях е, че са направени от хора, запознати с особеностите на възприятията ни.
Във всички от тях се използва факта, че мозъкът ни винаги търси подреденост в структурите.
Той обикаля контурите на обекта и го "класифицира"(определя).
Навлиза в него, но в един момент среща нова линия от "подреденост", но под някакъв ъгъл спрямо първата.
Тръгва по нея, търси нова подредба и променя "осъзнаването"на обекта.
В един момент достига първоначалната точка и всичко започва отначало. fenix.styleglassbg.com/index.html