Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2014 20:43 - ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ИЛИ СИНАГОГА НА САТАНАТА?Милиционери в раса или духовни водачи
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1407 Коментари: 0 Гласове:
2



След като лъсна позорната истина за връзката между т. нар. архиереи на Българската православна църква с Държавна сигурност, мнозина нашенци справедливо възнегодуваха. Ала ако си направите труда да прегледате читателските мнения след публикациите по темата в интернет (повечето израз на злоба, неграмотност, простащина и липса на възпитание), ще се уверите – повечето или нямат нищо против ченгета да водят литургиите, или се примиряват. Последното е плод на леност и страх, а не на силна вяра. Защото само Бог притежава силата за големи опрощения.
image
Ходенето на черква замести манифестациите

Не ви ли се струва, че има нещо прекалено показно, да не кажа модно, в публичното демонстриране на религиозност. Не мога да напиша вяра. За себе си съм наясно: ходенето на черква замести манифестациите. Сякаш някакъв невидим диригент подава сигнал за масовото стичане, но… само на големи църковни празници. Ако в делничен ден посетите източноправославен храм, ще помислите, че сте попаднали в пустиня.

Сам Господ ни учи: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ Не, не отричам напълно ролята на свещениците. Те са необходими за най-малко три неща. Първо, да обслужват театрално важни събития от нашия живот – кръщене, бракосъчетание, смърт… Освен това да бъдат онези вестители на Божието слово, които да свикват и обединяват вярващите – паството. Не на последно място – да тълкуват Божията премъдрост, да я превеждат на достъпен език, за да достигне до всеки, който търси доброто и истината.

Някой ще рече, че сам не следвам завета на Спасителя: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.” Не е така, но може и да не се изразявам правилно.

Нека се взрем вътре в нас самите. Само че да опитаме да го сторим отстрани, с окото на един от мъчениците на комунизма. Той ни описва такива, каквито ни е видял след дългото си пребиваване в ада на комунизма. Но преди това – съвсем малко статистически данни. В България има повече от 900 манастира и около 300 монаси и монахини! Някъде дори в градовете липсва и по един свещеник. Ала да дадем думата на Стефан Бочев:
„На Велики Четвъртък и Велики Петък пообиколихме с К. към храма „Ал. Невски” – да погледаме. Имаше какво да се види. Вече беше почнало онова натрупване на хора около храма, което скоро щеше да стане нещо като една великденска мода. Не че имаше в България тогава „религиозна вълна”. Хората чисто и просто се събираха в някаква спонтанна реакция, бледа и безопасна, против ежедневието. Пък ставаха там и интересни неща: банди безбожничестващи „атеисти” провокираха, издигаха атеистични лозунги. Тяхната работа – празна и тя, както и тази на мнимите… богомолци. Защото какви ти богомоблци? Ами че те трябва да са вярващи, за да са богомолстващи. „Атеисти?” Атеисти може да има само, където има и вярващи. А пък у нас как да го има едното, като го няма другото? Как да има „атеисти”, като няма „вярващи”? Какви ти „вярващи, че няма Бог”, като няма „вярващи, че има”? Ние сме си всъщност все още езичници – с някои и други остатъци от византийско-християнско варакладосване. Това е, ако искаме да говорим истината. Инак – приказки колкото щеш.

У нас „християнството” е оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековни „треби”; в душите – жалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях.Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнство – европейското Средновековие, Реформацията, Ренесанса – не е могло да се състои в духа на българина – поне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовно „беден” – не се е обогатил духът му от дълбокото рало на „култивиращото” въздействие на християнското чудо… Тъй че „християнството” на трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никакви „вярващи”. А пък „атеистите”, дето разгонваха пък тия псевдо”вярващи”, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани…”

Кое е по-различното днес? Както вече споменах, извън няколкото масово огласявани църковни празници черквите са пусти. В столицата и то по в центъра може да срещнете неколцина богомолци и тройно повече гладни бедняци. Те са се превърнали в нещо като подвижни разписания на панихидите. Чрез тях оцеляват. Обаче многократно по-важно е онова, що се таи в душите на хората.

Колцина са отворили умовете и сърцата си за Бога? И са готови най-искрено да признаят, че Го обичат повече от себе си? Ами спазващите постите? Никой да не ми отвръща, че най-важен е духовният пост, смирението. Защото няма как добра стока да се запази в развалена обвивка. Тялото е земната опаковка на душата и се нуждае от грижи. Никак не е безсмислена максимата, приписвана на поета Ювенал: “Mens sana in corpore sano” – „Здрав дух в здраво тяло”.

И не само това – постът е и самодисциплина. Как ще издържите на по-тежки изпитания, след като не сте в състояние да понесете елементарния пост? Няма място за оправдание с болести, защото те се церят най-ефикасно с пълен пост (гладуване) или с умерена безмесна храна. Хубаво го е формулирал Стефан Бочев: „У нас „християнството” е оставило главно външни напластявания.” Това вече не е християнство.

Църквата – начин на употреба

Вярата няма количествени измерения. Тя е идеална. Няма как да определите кой колко вярва. Най-малко, като броите посещенията му в черква. Обаче тя може да бъде един от най-стойностните обединителни елементи. Храмът е мястото на това народностно обединение. Само че на часа изниква въпросът: Що за духовни водачи има българският народ?

На 27 юли 1945 г. прехваленият екзарх Стефан отива в Москва, за да падне на колене пред своя нов господар и покровител. В доклада си за тази среща той пише: „Георги Димитров застъпва гледището, че църквата трябва да бъде силна… Въобще неговата доктрина беше да се засилва [църквата] в духа на народните обичаи и традиции, религиозния дух, да се създава една истинска народна църква, а не попска и владишка… Обеща да ни подкрепи, искайки от нас безрезервна преданост към О.Ф., като най-наложителна основа за управлението на България.”

Дали затова „благият“ сатрап от село Ковачевци, Радомирско, е издавал заповеди за поголовно унищожение на свещенослужители? По онова време обстановката в страната е ужасна. Минали са безнаказаните кървави дни след 9 септември 1944 г. В тази комунистическа вакханалия без съд и присъда са избити около 30 000 българи. В репресиите срещу нашето православно духовенство падат повече от 100 свещеници, други 500 са изтезавани и хвърлени зад решетките. На повечето от тях им предстои да станат жители на концлагерна България.

Католически и протестантски свещеници са съдени, бесени, разстрелвани или тикани зад решетките.Злочинствата на другарите подминават „духовния водач” екзарх Стефан. Със своята вярност на синедриона и неговата комунистическа партия и с послушанието си той е опазил жалкото си битуване на марионетка в расо. От писмо до Трайчо Костов от 13 ноември 1944 г. разбираме, че началникът на Отдела на българската милиция, главорезът Лев Главинчев се е развихрил и здраво върти калъча. „Главинчев, по националност македонец, в миналото терорист, възглавявайки сега работата по арестите… подготвял ареста на всички членове на Светия синод, с изключение на Софийския митрополит Стефан.”
image
Всъщност Главинчев е евреин, а екзарх Стефан и пловдивският митрополит Кирил, по-сетне издигнат за патриарх, са масони.Масоните са криптоевреи и полагат клетва пред „великия архитект на вселената” Луцифер. Признава го навярно най-влиятелният масон в американската история Албърт Пайк в обемистата си книга „Морал и догма”. Той пише:„Кабалистите [равините последователи на крайно реакционното и мистичното юдейско учение Кабала] казват, че истинското име на сатаната е това на Яхве, но прочетено отзад напред. Защото сатаната не е черен бог, а отрицание на Бог. Дяволът е олицетворение на атеизма и идолопоклонничеството. За посветените [за масоните] това не е Личност, а Сила, създадена за добро, но която може да служи за зло. Тя е инструмент на Свободата или на Свободната Воля. Те представляват тази Сила, която има власт над физическото възпроизводство под митологичната и рогата форма на бога Пан; оттук дойде той-козелът на Шабата [юдейската събота], братът на Древната Змия [символът на еврейството] и Носителят на светлината или Зората, за която поетите създадоха фалшивия Луцифер от легендата. За очите на посветените усилената Светлина е Злато. Те назовават свещените числа на Кабалата – „златните числа” и мълвят моралните поучения на Питагор, неговите „златни стихове”. По същата причина тайнствената книга на Апулей, в която магарето е главен герой, бе наречена „Златното магаре”.                                               image                                                              Църквата на Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" (построен запърви път през 14 век, а стенописите са завършени около 1850 година)Плоча с "Хексаграм" (шестоъгълна звезда на Давид) Позната е и като Щит на Давид, Печат на Соломон , Звездата на Давид               image Още по-смущаващо е че има и стенописи с хексаграми и така нареченото "Око на Давид" вътре в хексаграма.       image   Сатанинския символ на "Козела"                                                                                         „За онези [масони], които получават деветнадесета степен Апокалипсът е апотеоз на онази Върховна вяра, която се домогва до самия Бог и презира цялото великолепие и труд на Луцифер. ЛУЦИФЕР, носителят на светлината! Необичайно и тайнствено име, дадено на Духа на Мрака. Луцифер, Синът на Утрото! Не е ли той онзи, който носи Светлината и със своя блясък напълно заслепява слабите, чувствителните или себелюбивите Души?”
image
Всеки образован християнин е наясно кой е „Синът на Утрото”. Това е еврейският бог Яхве или Йехова, а всъщност въстаналия срещу Бога ангел Луцифер – „необичайно и тайнствено име, дадено на Духа на Мрака”, който се плаши от светлината на деня. Цитирам: „И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.”

Ето в кого вярваха християнските „водачи” на нацията, масоните Стефан и Кирил. Днес църквата гъмжи от масони и други членове на тайни и подривни, антихристиянски общества.

Тази е и причината, поради която двама висши църковни сановници загърбват Божия завет и се втурват да спасяват богоубийците от работа в германските трудови лагери. Една наложена от ционистите мярка спрямо евреите, с която може да не сме съгласни, но такава е била ситуацията по време на войната – не искали доброволно да се изселват в Палестина.

Ала забележете: нито Стефан, нито Кирил се застъпват за своите смазани от комунистическата власт подопечни свещеници; нито за католическите и протестантските им събратя, предадени на старозаветно заколение. Нали „архиереите” са дали обет не пред Бога, а пред наместника на Луцифер у нас Георги Димитров – няма да правят „попска и владишка”, а болшевишка църква. Нито веднъж не издигат глас в защита на онези стотици хиляди православни християни, които атеистичната болшевишка власт избива без съд и присъда, чрез инсценирани съдебни процеси или натиква в концентрационните лагери и затворите. Почтените духовници – комунистите ги яли. Паството, миряните – също. Продалият душата си Кирил е награден с патриаршеския трон, а събратът му по следовничество на Юда Стефан довършва дните си в земно блаженство в Бачковския манастир.

Веднъж поели по пътя на антихриста и греха, за тези рожби на сатаната не е представлявало особено морално препятствие да се запишат на служба в Държавна сигурност. Както стана известно от разкритите архиви на ДС, и католическият вожд, пишман епископът Георги Иванов Йовчев, е бил агент с псевдоним „Петър“. Болшевиките превърнаха църковните санове в чинове от техните репресивни секретни служби. Впрочем племенникът на починалия Георги Ялдъров – пропагандистът с диплома на „историк“ Светослав Елдъров, също е служил на политическата милиция – Шесто управление на ДС, под агентурния псевдоним „Антон“.

Антихрист на патриаршеския трон
image

През 1971 г., след смъртта на Кирил, ЦК на БКП назначава за патриарх кроткия съветски възпитаник Марин Найденов Минков от с. Орешак, Ловешко, познат като Максим. Той е верен на партията и на нейния пръв ръководител. И изобщо не се свени да засвидетелства своята лоялност. В отговора си на поздравленията след като партията покрива главата му с бялото патриаршеско було Максим заявява: „Следвайки патриотичните традиции, Българската православна църква ще продължи да възпитава у вярващите любов към социалистическата ни Родина, ще насърчава съзнателния труд за нейния по-нататъшен разцвет, ще внася своя принос за укрепване на вековната братска дружба с руския народ и другите народи на Съветския съюз.”

А след две години направо разкрива своята обич към правешкия каскет: „Ползвам се от случая да засвидетелствам пред този избран форум на държавни и обществени дейци високата им почит и признателност към Народното правителство начело с всеуважаемия министър-председател Тодор Живков и да ги уверя, че Св. Синод, свещенството и православното изпълнение ще се трудят с любов и преданост…”

С тези свои думи и с делата си Максим заслужава покровителството на Първия, както и да бъде ухажван от номенклатурата. Получава и не малко материални облаги. За своята племенница Максимка „патриархът” урежда огромен апартамент на… улица „Оборище” в столицата. И още, и още…

Сам Господ ги е предупредил: „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият; и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен. А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.“

Те не устояха и предадоха Бога и вярата в Него. Не случайно Исус Христос осъдил техните духовни бащи: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената? Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята… Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.“
image
Стефан Бочев обвинява: „Ех, ще се променят един ден, дай Боже, времената. И ще почне тогава нашата „родна православна” [църква] да съчинителства за мъките си. И ще е права: ако би почнала да докладва за душевните свои терзания от това, че се сложи тя на нашата мила народна болшевишка управия… Но да се плаче за някакви си концлагерни мъки; от окошарвания „там”, от лежане по лагерите? Не-е, виж, пардон, ама ако е имало „лежане” за нейните архиереи, то беше лежане във „Волгите” и „Чайките”. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.”

Обаче Българската православна църква е овдовяла много по-отдавна. Още от времето, когато е превзета от масоните. След 9 септември 1944 г. тя е инфилтрирана от офицери и агенти на безмилостната Държавна сигурност. Сега знаем със сигурност, че 12 от митрополитите начело с псевдо патриарха Максим са агенти и/или офицери от ДС. Агенти на същите зловещи служби бяха покойните митрополити Панкратий и приближеният на болшевишката „принцеса” Людмила Живкова Пимен – агент „Пирин“. Мнозина са потомствени милиционери. Например бащата на ловешкия митрополит Гавриил е бил шеф на охраната на Георги Димитров, а този на йеромонах Христофор Събев – активен борец и милиционер. След 10 ноември бившият ректор на Софийската семинария епископ Григорий беше кандидат за общински съветник в София от листата на БСП! Вуйчото на варненският митрополит Кирил, полковник Христо Маринчев, е ръководил агентите в църквата. Служител на УБО към ДС е бил бащата на пловдивския митрополит Николай. Почти всички са преминали през съветските уж духовни, а всъщност специални школи.                                                                     „Митрополитите“, служили на Държавна сигурност, са престъпници
Член 3, алинея 2 на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в брой 37 на „Държавен вестник“ от 5 май 2000 г., постановява: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“ Съгласно правната логика, като „железен юмрук“ на тази партия Държавна сигурност също е била престъпна организация.

С други думи, онези, които са й служили, са престъпници или съучастници в извършените от нея престъпления. Онези „владици“, които до ден днешен, настояват, че като „християни“ смятат всяка власт за дадена от Бога, са стократно по-големи разбойници. Даже цитираният закон отсъжда (Член 3, алинея 1): „Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.“
image
Даже Съветът на Европа дава следното наставление: „Асамблеята [на Съвета на Европа] препоръчва на страните-членки да разрушат наследството на бившите комунистически тоталитарни режими като преструктурират старите правни и институционални системи…“

Ако използваме народната поговорка, излиза, че царят дава, пъдарят не дава. Няма смисъл да се осланяме на морала и съвестта на т. нар. архиереи. С поведението си те са доказали, че са продали душите си и трайно са поели по пътя на дяволюцията. Затова, ако действително има вярващи, най-редно е те да се самоорганизират и да свикат истински църковно-народен събор. На него да отхвърлят казионната църква, превърнала се в управление на неразградените служби за компартийна сигурност. И вместо да бъхтят по дългия изнурителен от препятствията път на лустрация чрез законодателство, с Божията помощ да учредят истинска православна и българска църква. Всичко останало ще замаже проблема и ще задълбочи безверието – ще обслужи дяволюцията.

Лицемери, неустояващи на плътските съблазни

Развратът и особено хомосексуалният са превзели митрополии и манастири. Видинският владика Дометиан е прочут коцкар, обичащ гуляите и скъпите автомобили. Лично аз не изпитвам никакви съмнения относно връзките му с комунистическите репресивни институции. Знаменит с необуздания си хомосексуализъм бе покойният главен секретар на светия синод Геласий.

„Скъпи Милчо, не разполагам със свободно време да ти напиша топло писмо, но вярвам, че ще ми простиш за това, защото времето не ми стига за нищо. Не унивай, бъди мъжествен и преодолявай изпитанията, които ти се изпращат с мъжество.”

Това е началото на един епистоларен „шедьовър”. Авторът е вече покойният мафрианополски митрополит Геласий, всъщност варненецът Георги Костов Михайлов. Не се учудвайте, че такава епархия не съществува. Така се подписваше някогашният най-добър майстор на архиерейски корони. Когато узнаят, че през 1987 г. Гошко Михайлов – Геласий е бил назначен за нюйоркски митрополит начело на Американско-австралийската епархия, и на децата ще им стане ясно, че е бил човек на ония служби. Казват че донасял със същото усърдие и прецизност, с които бродирал митрите. В декларация по повод на хиротонията му (въвеждането в по-горен сан – по-точно чин), назначеният патриарх Максим подчертава: „Геласий е по природа кротък и справедлив, познаваме го като благочестив и непорочен духовник.”

Други неща четем в „Летописа” на Светата Рилска обител. В том VІ, стр. 102, архимандрид Климент Рилец е записал: „На 7 март 1979 г. Преосвещеният Игумен епископ Геласий строго ми заповяда да прекратя писането на дневници и спомени из живота ми. Той ми даде ултиматум до 5 април т.г. да му предам всичко писано от мене, като събера каквото съм раздал някъде. Подписах декларация, че занапред няма да пиша дневници и спомени, ако остана под покрива на Св. Иван Рилски. Началните листове откъснах и изгорих… Никой през живота ми така не ми се е карал. Заплаши да ме премести в друг монастир.”

Кой казва, че църквата ни била културно и научно средище? Съвременните милиционери с килимявки не разрешават своеволието „писане на спомени”. Трябва да има ред! Казарма е това – пардон – манастир, а не… Фактът, че бе главен секретар на светия синод, доказва връзката на Геласий с МВР. Защото това бе милиционерска длъжност. „Бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев пък разкри за инструкция, която директно е сочела духовниците, заемащи ключови позиции, да бъдат вербувани – главен секретар на синода, игумени на големите манастири и т.н.”

Преди покойният любител на млади калугери Геласий да окупира тази длъжност, тя беше заета от Дометиан, по-късно произведен в чин „митрополит видински“. Притажавам копие от документ, в който дори представителите на МВР се допитват до него във връзка с някакво назначение… Днес вече сме наясно, че Димитър Вълчев Топузлиев от село Хасовица, Смолянско, е бил вербуван още през 1972 г. И докато се представял на миряните с името Дометиан, служел на сатаната с псевдонима „Добрев“.
image
Говори се, че Димитър Топузлиев – Дометиан е станал „Добрев“ още по-рано от официално обявеното. „Милият“ човек, бил добър родственик и се оказал загрижен за липсата на жилище на някой от тримата му братя. С това днес оправдава сътрудничеството си на онези, които съсипали живота на свещеноиконом Благой Топузлиев. През 1971 г. този негов роден брат е арестуван и осъден на пет години затвор „за противодържавна агитация и пропаганда“. Всъщност вината му била, че отказал да предаде списъка на енориашите, които кръстили децата си. Двама кръвни братя, наследници на православен свещеник, а какъв контраст! На каква власт е служил антихристът Дометиан?

„Владиката“ е „друга музика”, както хортуват младите. Питомец на Московската духовна академия, той постоянно задирял булките. Журналистката от Враца Нина Несторова Попвасилева се оплаква в Жалба до Живковото Външно министерство, че на 26 април 1985 г. била „изнасилена от епископ Дометиан в Софийска митрополия в спалнята на епископа”.

Познати свещеници твърдят, че на младини Дометиан бил хубавец и жените едва ли не сами му се предлагали. Кой знае? Но че примерът му нито е духовен, нито е за следване, няма никакъв спор. Фактът, че „светиня му” е бил изпратен на богословска и езикова специализация в Швейцария, означава само едно: кадровиците от ДС са го оценили по достойнство: „… Въпреки високия духовен сан поддържа връзки с жени, което се стреми да пази в тайна?!… Умерено религиозен, не одобрява някои консервативни религиозни догми. Лоялно настроен към обществено-политическия строй в НРБ и проявява много добро отношение към Руската църква и Съветската държава… Отстоява позицията на НРБ, СССР и социалистическите страни, член е на подкомисията на Християнската мирна конференция за Близкия изток.”

Колко „богоугодно” и „патриотично”! Да не мислите, че споменатите са изключение? Нима не ви е известно, че най-малко 90 на сто от настоящите членове на светия синод са преминали съответните съветски (малцина днешните руски) школи? Навремето покойният свещеник Анатолий Балачев твърдял: „… 95 на сто от преподавателите в тогавашната Духовна академия са били сътрудници на политическата полиция. Владиците пък работели за две управления – за зловещото Шесто и за разузнаването”.Вече знаем част от истината. Защо „част“? Ами не е вярно, че само професорите Димитър Киров, Иван Желев и Казимир Попконстантинов са сътрудничили на репресивните секретни служби на атеистичния комунистически режим. Няма да спра да питам: Какво са преподавали тайните милиционери с професорски пагони? А също така: В чие име проповядваха тези „умерено религиозни” попове с револвери под расата си? Едва ли в името на Отца и Сина и на Светия Дух. По-скоро                                             В името на Тато, БКП и СССР

Ако си направите труда да разгърнете течението на печатния орган на светия синод „Църковен вестник”, няма начин да не пожелаете земята да се отвори и да ви погълне от срам. Срам не толкова заради вас, понеже сте слушали речите на червените попове, а заради самите тях. И ще се чудите как ги търпи Господ? Ето защо: „Постановленията и решенията на партийното ръководство винаги са били извор на светла творческа тревога, мощни заряди от творческа енергия, отправени към сърцата на труженици от села и градове. Ние знаем: думата на БКП е закон. Тя неизменно се превръща в дела, защото представлява синтез от въжделенията, силите и мъдростта на народа… И сега, както във всяка битка, ще ги води БКП – отрядът на най-добрите.”
image
Бог ли? Какъв Бог? Атеистите са превзели църквата. Техен „бог” е правешкият циганин Тодор Замфиркьов, на български Живков. „Апостоли” са им членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Стефан Бочев съвсем вярно е констатирал, че е имало голямо „лежане”, но не „по лагерите… Ако е имало „лежане” за архиереите, то беше лежане във „Волгите” и „Чайките”. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.” Но да продължим с „Църковен вестник”:

„На 12 март се състоя пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който бе обсъден и одобрен проект за Програма на Партията… Под ръководството на партията НРБ успява да изгражда щастливо настояще благодарение на дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със страните от социалистическата система, благодарение на все по-пълното, на всестранното сближаване с великия братски Съветски съюз…

Комунизмът е обща цел на всички народи.

Комунизмът е прекрасното и щастливо бъдеще, към което БПЦ води българския народ.

Родната Църква, като духовна майка на своя народ, посреща с радост тази проектопрограма като „вдъхновяваща програма за изграждане на развито социалистическо общество”, както тя е наречена в ежедневната преса. Чрез своите служители, духовници и миряни, тя ще даде своя принос за нейното правилно разбиране и правилно прилагане в живота на народа. Идеалът на красивото комунистическо общество, към което БКП води народа, е добре познат на църковните хора още от зорите на църковната история.”

Това е позицията на светия синод. Ето го истинското лице на „пазителите на вярата”. Каква низост – институцията, съхранила ни през столетия на падения и бури, да ни тласка към „всестранно сближаване” с антихристиянския Съветския съюз! Със страната на неоталмудистите, богоубийците. Държавата, в която през най-лютите зими завързваха православни свещеници за железни огради, заливаха ги с вода и ги оставяха да се превърнат в ледени висулки! Ако по онова време Максим и неговата разбойническа милиционерска шайка са заблуждавали властите, те са нарушавали деветата Мойсеева заповед, в която уж вярват: Да не лъжат. Или може би имат оправдание, че тя всъщност гласи: „Не лъжесвидетелствувай против ближния си.”Преди всичко те не само лъжесвителстваха против ближните си – вижте интимното писмо на Геласий, но и извършваха Юдовия грях – предателството. Дали пък клирът наистина не ни води по пътя към комунизЪма?

Най-непростимо е богохулството на църковните „предстоятели”. Те са внушавали измамата, че християнството още от своето възникване е водило хората към „красивото комунистическо общество”. Макар Сам Господ Бог назидателно да бе наредил на предците им: „… Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.”

Начинът, по който пригаждат Светото Писание към отстояваната от тях комунистическа кауза, издава прекия им произход от фарисейството и по-специално връзката им с гонителя и убиеца на християни Шаул от Тарс, познат и като апостол Павел. От векове християнството е разядено и дори превзето от павликянството. Учението на Исус Христос е подменено с „фарисейския квас” – талмудизма.Ала с юдейската намеса в християнството, с противното на Божия Завет навлизане на синагогата в него, с клеветите на фарисеите и техните наследници спрямо нашия Господ Бог и с някои догматични проблеми ще се занимая в продълженията. За да припомня живото Слово Божие и как църквата и ние с нея сме се отклонили от него.

Максим и неговата шайка в раса не признаха: „Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме.” Нито за миг не са допускали, че са способни на покаяние и оттегляне в манастирската тишина. След 10 ноември 1989 г. им предстоеше ново голямо лежане. Този път не във „Волги” и „Чайки”, а в „Беемвета” и „Мерцедеси”. Впрочем същото важи и за т. нар. отцепници – комунисти, ченгета, мутри и конформисти, скупчили се около друга трапеза. „Винаги готови” да пометат Максимовите милиционери, за да седнат на местата им, по всяко време. При такива „пастири” как стадото да не е опърпано и разделено? Горко ни с подобни „водачи слепи”, които се кълнат в златото, а не в храма…
                                                              Християнска или ционистка църква?                                              image                                                              Каква е тази уж християнска църква, какви са тези патриарси, папи, архиепископи, митрополити, свещеници, които не са поискали евреите поне да поднесат извиненията си за най-тежкото възможно престъпление – богоубийството. На поповете ли да вярваме или на Светото писание: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият [юдейски] народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.”

Уж християнските свещеници никога не поискаха от юдеите покаяние за подтикнатите от предците им масови избивания на християни в древността, преди всичко в Римската империя.[21] Както и за изтезанията и кланетата, на които през Средновековието оглавяваната от покръстени евреи Инквизиция подлагала вярващите в Христа.[22] Или за жертвите на комунизма и нацизма в СССР, Германия, Унгария, Полша, Чехословакия, България, Румъния, Югославия – повече от 120 милиона души!

Тяхното унищожение е замислено и ръководено изключително от евреи – Карл Маркс, Владимир Ленин, Надежда Крупская, Леон Троцки, Григорий Зиновиев, Йосиф Сталин, Яков Юровски, Лазар Каганович, Лаврентий Берия, Лев Каменев, Яков Свердлов, Мойсей Урицки, Феликс Дзержински, Хенрих Ягода,[23] Юрий Андропов, Евгений Примаков, Адолф Хитлер, Херман Гьоринг, Хайнрих Химлер, Рудолф Хес, Адолф Айхман, Райнхард Хайдрих, Вилхелм Канарис, Мартин Борман, Йоахим Рибентроп, Райнхард Хайдрих, Ханс Франк, Юлиус Щрайхер,[24] Бела Кун, Ана Паукер, Якоб Берман, Яцек Рожански, Марко Фридман, Леон Таджер, Мико Папо, Нико Яхиел, Хаим Пизанти, Лев Главинчев, Анжел Вагенщайн, Израел „Бачи” Зеев, Исак Паси, Жак Натан, Жак Аройо и т.н.

Църковните дейци не поискаха да бъде възстановено истинското име на тъй славения старопланински връх Свети Никола, наречен Столетов, а сега Шипка. Нито поискаха връщането на имена като село Свети Никола, както всъщност се казва днешното Черноморец например. Нито веднъж не протестираха срещу обругаването на изконно български названия с болшевишки: Варна бе Сталин, Шумен – Коларовград, Перник – Димитрово… Нито те, нито „българите” застанаха срещу топоними като Димитровград, Благоевград, Димово, Първомай, Септември…

Да бяха истински, убедено и дълбоко вярващи християни, всички тези „духовни пастири” щяха да предпочетат да направят своя избор като древните – Malo mori quam foedari.[25] Тези неща не се преподават в училищата. От много десетилетия честта и достойнството са забравени и от семейството. Младите не са виновни, когато питат какво ще получат, ако предложат тези две върхови нравствени ценности в някоя заложна къща. Моралът на нацията се търкаля на дъното на Марианската падина. И как иначе, щом като от около век насам „духовните водачи” не спазват Христовото Учение, а единствено поговорката „Преклонена главица остра сабя не я сече”? Вместо да дадат личен пример, да последват саможертвата на нашия Господ,тези лакеи на фарисеите се изтягаха в удобство и лукс. Архиереите лежаха „във „Волгите” и „Чайките”. И [то] от преяждане и препиване, а не от пребиване.”В такъв случай какво остава за миряните?                                                                       image Ченге за ченгетата или „откровение“ по ДС

Вместо в затвора, офицерът от Държавна сигурност Бончо Асенов трови умовете на младите поколения като преподавател в някакъв… Варненски свободен университет. Навремето той „отговарял“ за църквата. Днес безсрамно заявява: „Много ми е мъчно, много ми е болно от това, което става, защото то вкарва в една много тежка ситуация църквата. Държавата предаде църквата. Държавата предаде своите агенти.“

Нали досега твърдяхте, че църквата била отделена от държавата? Как така изведнъж същата тази държава е предала нещо, с което няма нищо общо? Днес всеки почтен и психически необременен пълнолетен българин е наясно, че от 9 септември 1944 г. до ден днешен държавата това е мафията. Излиза, че вместо на Бога и на вярващите, поповете са служили на организираната престъпност. Нали онази държава – комунистическият режим, е осъден със Закон като престъпен?

А това нагло ченге от Пернишко, продължава със своя цинизъм: „Когато като представители на държавата сме ги вербували [митрополитите], ние сме сключили с тях един негласен договор: те тайно, негласно да ни сътрудничат в нашата дейност. Но ние, като представители на държавата, сме поели политическата отговорност да се пази в тайна тази връзка с тях."

Къде отиде свещеническият обет за вярно служене на Бога и хората? Изпари ли се или изобщо не е съществувал? От действащи попове знам, че почти всички семинаристи са били вербувани. Отклоненията от сътрудничество са били изключително редки и са довеждали до неприятности. От офицер-вербовчик знам: невербуваните студенти в Духовната академия съставлявали максимум 1,5 на сто. За какво ми е такава „църква“, която се е посветила на сатаната и неговите атеистични последователи?

Другарят Бончо Асенов признава, че имал за задача да слухти из светия синод и Духовната академия, за да разбере „какво става“? За да не допусне „някаква [антипартийна] дейност“. За другарите „църквата представляваше единствената институция, която проповядва идеология, чужда на марксизма-ленинизма. Тоест, тя стоеше в идейна опозиция. И страхът на комунистическата партия църквата да не не се превърне в реална опозиция я караше много внимателно да наблюдава всички процеси и явления в нея. И аз трябваше, това беше моето основно задължение, да вербувам агенти от техните среди, които да ми казват какво става.“

Тези ченгета получавали най-малко трикратно по-високи заплати от  – раята. Значи са ограбвали нас, нормалните хора, за да работят пак срещу нас. Тъй като смятахме църквата за „наша“, народна. С нашите пари – по нашите глави!Сякаш тяхната мръсотия пада и върху ни. Без вина виновни…

Ченгето Асенов разказва как са били вербувани и редови монаси. Също, че шефовете на Шесто управление на ДС имали свои, „лични“, дълбоко засекретени агенти. Не отрича, че агентите в раса получавали пътен лист към върховете на кариерата. Какво кощунство със Спасителя и Неговото Учение!

Отделно споделя как „обкръжението“ на Максим казвало: „Ние ще можем да оказваме влияние върху него, за да спазва линията на държавата…

От друга страна обаче, защо пък секретарят на ОК на БКП в Ловеч, началникът на окръжното управление на ДС по някакъв повод да не са се срещали с Максим, да не са го запознавали с нещо, да не са го питали за нещо…“

Всеки, ако не е загубил този Божи дар, има съвест. И може сам да отсъди кое е добро и кое – лошо. За себе си съм сигурен, че фарисеите са редактирали и подправили Евангелските текстове. Не вярвам, че Бог е изрекъл следните слова: „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“                                
Виновни сме, че ги търпим. Дваж по-виновни ще бъдем, ако не им отнемем и златото, и храма.diagnosa.net/                                   
 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5378879
Постинги: 4191
Коментари: 1141
Гласове: 1513
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031