Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2014 20:57 - Забулените тайни на Манастира "Свети Кирик и Юлита" над Горни Воден
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1861 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.07.2014 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                          1. Как се казва съборната (манастирската църква)?
Според официалната версия името на църквата е "Света Петка" или според гръцкото име на Петка - "Света Параскева". Параскева от гръцки означава - петък (денят на Христовото разпятие). Задава се въпросът:
Защо манастирът се именува "Св. Св. Кирик и Юлита", а църквата е "Света Петка (Параскева)?
Говори се, че това е така, защото е имало два манастира на това място, откъдето идвало и смесването на култовете?! Недоразумението обаче идва от това, за коя СВЕТА ПАРАСКЕВА става дума.
Ние като българи, и понеже манастира се намира в България погрешно се смята, че става дума за прочутата българска светица преподобна Параскева (Петка - Българска) или още позната и като Света Петка Търновска. Преподобна Петка е живяла през 11 век и произхожда от бъргарски родители. Родена в Епиват в Тракия на Мраморно море, между Силиври и Цариград (днес в пределите на Турция). Умира от естествена смърт и въздигната за светица при цар Иван Асен ІІ, който пренася мощите й в Търново. Днес мощите на Света Петка Българска се съхраняват в митрополитската катедрала в гр. Яш-Румъния.
При тези обстоятелства храмовия празник би трябвало да се празнува на 14 октомври, но не е така.
Храмовия празник на съборната църква в манастира се празнува на 28 октомври - посветен на великомъченицата Параскева Иконийска.
Света великомъченица Параскева живяла в края на третия и началото на четвърти век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Икония, Мала Азия. При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година. След двудневни мъчения, бой с камшици и живо изгаряне в огън тя оставала жива. Накрая е обезглавена с меч.
Храмът в София "Света Петка Самарджийска" е посветен именно на тази Параскева, а храмът в Рупите е посветен на Света Петка-Българска
Като доказателство на всичко това са и стенописите в църквата, които в няколко последователни изображения разказват за смърта на Параскева и как тя е обезглавена през 303 година по времето на император Диоклетиан.
Тези стенописи са доста повредени и се намират в северната абсида на църквата.
Нека сега да видим кои са Света Юлита и Свети Кирик. Ето тяхното битие:
Св. Юлита произлизала от знатен род. Овдовяла на млади години, когато е имала само един тригодишен син Кирик. Тя е живеела в гр. Икония и цялата е била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.
Когато при Диоклетиан настанало гонение на християните, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд.
Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се е удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
image

image

В южната абсида на църквата в няколко стенописа са показани изображения показващи смърта на Юлита и невръстния й син Кирик.
(виж по-горе)
Както и Параскева тя също е била обезглавена с меч.
Както се вижда и двете светици са родени в Икония, имат една и съща съдба и двете са посечени с меч почти в едно и също време при император Диоклетиан. Заключението което се набива на очи е категорично, че манастирът е посветен на двете светици едновременно и по едно и също време, като към тях е прибавен и невръстния син на Юлита - Свети Кирик. За какво смесване на култовете тогава става въпрос?
image
2. Кога и от кого е построен първия манастир на това място?
Според официалната версия това е станало през 14 век в близост до Аязмо (което съществува и сега).
image

Повече нищо не се споменава за този манастир, освен че е многократно разрушаван. Истината обаче е друга и тя се знае от определен кръг посветени хора.
Всъщност въпросът може да се зададе по друг начин.
Кой построява този манастир?
А от отговора на този въпрос ще стане ясно и кога е станало това. За да отговорим на въпроса ще направя малко отклонение за да проследим една малко позната история на град Филипополис (днешния Пловдив).
Наскоро писателят Димитър Костов издаде една своя книга озаглавена "Филипополското херцогство 1204-1260 г". Един тъмен период от историята на Пловдив през 13 в. излиза на светло. Причината Димитър Костов да се захване с тази тема е, че за времето на латинското господство над Филиполол се знае твърде малко, затова той се заема да проучи този отрязък от историята на Пловдив и областта.
Ето накратко тази непозната за нас история. Всичко започва с превземането на Константинопол от латинците (рицарите на четвъртия кръстоносен поход), след което на валонския барон Рение дьо Три се пада да оглави Филипополското херцогство. Той е посрещнат много сърдечно от тогавашното население на града. Белгийският рицар изгражда новото си владение от дванадесет фиефства и построява херцогския замък Естанемак на три льо южно от Пловдив (на около 13 км). Според авторът това е крепостта над град Куклен и именно там, а не в Станимака, е бил обсаден баронът от българския цар Калоян (Йоаница) за 13 месеца. Той разяснява, че Станимака (днешен Асеновград) се намира на пет льо от Пловдив и не е бил замък, а сравнително голям укрепен град, който кръстоносците са обсаждали три месеца, преди да го превземат, което са направили с помощта на предател - българин. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите.
За изграждането на Естанемак са били необходими 6 месеца, като той бил непристъпен, водоснабден и с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души - рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, латинците започват да строят два манастира - Кукленския и Горноводенския (“Св. св. Козма и Дамян” и “Св. Кирик”), както и да довършват Бачковския манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите тамплиери.
В книгата се споменава още и за един малко познат на обществеността факт - че Кръстова гора носи името си от латинците, който правят мястото средище на поклонничество, тъй като тези места в Родопите са известни в древността с прочути тракийски светилища (Белинташ). Това става, след като донасят от Константинопол парче от Божия кръст. Интересно е, че латинците наричат мястото Боа дьо Кроа (в превод означава Гората на Кръста). Тази област Рение дьо Три дава на рицар християнин, който донесъл мощехранителница с парченце от Христовия кръст след превземането на Константинопол. За тази мощехранителница има и други версии как е попаднала по тези места, но тук няма да се спирам подробно за това.
Най-голямата катастрофа, която е сполетявала Пловдив е при превземането му от цар Калоян. След победата на българския цар при Адрианопол през 1205 г. той превзема редица градове в Родопите и Беломорска Тракия, а накрая обсажда Филипопол и извършва поголовна сеч в града. Градът е разрушен до основи, обърнат в силни развалини. Малко след това рицарите успяват пак да си върнат господството над Филипопол.
След смъртта на Рение дьо Три, барон дьо Стрьом става наследник на Филипополското херцогство. С установяването си в замъка Естанемак новият херцог дьо Стрьом започва възстановяването на Филипопол.
През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската империя бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен - "най-рицарствения и храбър воин в целия свят". ”. Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг.
Димитър Костов описва и един нов факт в българската история: Че благодарение на рицарите тамплиери на Джон дьо Бриен, цар Иван Асен II печели битката при Клокотница срещу епирския деспот Тодор Комнин. След тази победа българският цар прави опит да присъедини Филипополското херцогство към България, но това се проваля. Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен II и Йоан III Дука Ватаци през 1235 г. пред стените на Константинопол, където напълно ги разбива.
Френският благородник умира през 1260 г. а с него престава да съществува и Филипополското херцогство. Замъкът Естанемак е напълно разрушен, но остават двата манастира построени от рицарите тамплиери. По късно при турското нашествие тези манастири също са разрушени, но следите им остават.

За какво става въпрос?
По всяка вероятност католическите базилики са разрушени, но не напълно, като основите и подовете да останали почти непокътнати. Векове по късно върху тези основи са надградени днешните църкви. Това особено важи за църквата "Света Параскева, Св.Св.Кирик и Юлита". Обединявам двете имена в едно, защото де факто е точно така.
Въпреки, че църквата е православна и изографисана във възрожденски стил, и днес са запазени следите и символите на рицарите тамплиери, които са забулени в тайна и остават незабелязани от непросветения посетител.
Ето това видяхме в църквата, което ни показа охранителят.
На пода на църквата грижливо покрити с килими и пътеки има няколко загадъчни каменни плочи, които са в пълен противовес на каноните на православните храмове.

image

Две плочи с "Хексаграм" (шестоъгълната звезда на Давид). Позната още като Щит на Давид или Печат на Соломон.
Комбинацията от двата триъгълника символизира обединение и хармония. Триъгълникът, сочещ надолу, олицетворява женското начало и сексуалност, а триъгълникът сочещ нагоре - мъжкото. Идеята е използвана и в бестселъра "Шифърът на Леонардо". Фигурата присъства и в трактата "Тайните фигури на розенкройцерите". Използва се и от масоните, но под формата на скръстени винкел и пергел.

image

Окултните науки го възприемали като символичен образ на тържеството на Триадата, съвършената Вселена, гения на Твореца. Свързвали го с шестте дни на Сътворението и с четвъртата заповед на Мойсей "...шест дена работи и върши всичките си работи.
Печатът на Соломон бил много популярен сред магьосниците. Използвал се като талисман, подчиняващ извиканите духове и демони.
Източните традиции също използват звездата с шест лъча. Шестте ъгъла се разглеждат като съответни на сричките от най-важната ти-бетска мантра "ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ".
Според индуизма двата противоположни триъгълника символизират съединението на Шива и Кали - съзидателното и разрушителното начало.
Тантристите означават с хексаграма четвъртата чакра - на сърцето.
За евреите, християните и мюсюлманите това е "печатът на Соломон".
Въпреки това обаче, в църковната традиция (Източна и Западна), хексаграма винаги е бил "съмнителен символ", чието присъствие особено в манастир като "Св. св. Кирик и Юлита" е силно смущаващо. При това този символ се среща на две места. Точно под централния купол на църквата и втория с кръга вътре в звездата пред самия олтар.

image

На пода в южната абсида има още една загадъчна каменна плоча, а на пода в северната абсида има четвърта загадъчна каменна плоча, чието присъствие в православен храм е доста съмнително. Това са розетките на Рицарите тамплиери.

image

Всички плочи в храма са старателно покрити с килими и не се виждат директно от посетителите на църквата. Всички тези плочи красноречиво говорят за латинския (католически) произход на първия манастир. Но това не е всичко. Присъствието на рицарските символи присъстват е на други места.
image
 image
На главната порта на манастира горе вдясно на арката има кръст, който очевидно не е проваславен, а тамплиерски.

Например Рицарски кръстове на тамплиерите (коренно различни от тези на православната църква) могат да се видят на други места по фасадата на църквата.

image

Тамплиерският кръст е с равностранни рамена, които се разширяват навън и оформят осем ъгъла.

image
image
Но най-фрапиращото е наличиено на още един сатанински символ върху малките кръгли прозорци на църквата. От двете страни на абсидата на манастирската църква са изобразени обърнати ПЕНТАГРАМИ (петолъчни звезди).

image
"Соломоновият знак" или "Пентаграмът" е познат като символ още от древни времена. Той символизира петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. За ранните християни лъчите на пентаграма символизират петте рани на Исус Христос.
НО... става въпрос за правата пентаграма с един връх нагоре (както е при комунистическия символ - червената звезда)
Обърнатата пентаграма обаче е включен в кампанията на Ватикана за преодоляване на езическите религии и така се е превърнала в запазен знак на дявола. В наши дни той е и любим символ на сатанистите.

image

Сатанинския символ на "Козела"

НО! Този символ, произхожда от ранно християнската традиция, и затова може да се тълкува двузначно - с истинския си замисъл или с преиначената си символична употреба.

Принципно е изключително странно решението на строителите на храма, да сложат подобен символ по прозорците, който в този момент си кореспондира с хексаграмите на пода пред олтара.

Друг символ е така наречения Кръст на освещението. Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг. Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: Все пак това не е характерно за православието.
Още по-смущаващо е че има и стенописи с хексаграми и така нареченото "Око на Давид" вътре в хексаграма.
image

image

Всичко това, което видяхме и което ви показах в снимки е толкова смущаващо и изобщо не става ясно: "Какво се е случило при построяването на манастирската църква, че тези толкова много взаимно изключващи се символи са в толкова тясна връзка един с друг. Аз лично намам никаква идея.

И сега няколко резонни въпроса:
1. Защо всичко това се крие под килими от непосветените посетители на храма (в частност от вярващите).
2. Защо Дядо Николай не позволява на свещениците да проповядват в този храм.
3. Защо толкова години стенописите не се реставрират.
4. Защо този паметник на културата е оставен на произвола.
5. Какво в края на краищата се стреми да прикрие Българската православна църква с тези забулени тайни.pitagorid.blog.bg/



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5148943
Постинги: 4191
Коментари: 1137
Гласове: 1512
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30