Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2014 20:15 - Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост/Именната система на един народ, белег за неговия етнически характер
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1977 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 29.07.2014 20:21


image     ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ  image В средновековието, Източна Европа познавала само 2 големи държави. В продължение на 3-4 века, продължава упоритата конкуренция и конфликт между двете империи, която бива прекъсната от Монголското нашестие, което наклонява везните в полза на славянската държава, за сметка на българите. В културно отношение обаче, нещата не стоели точно така. През целият период от основаването на Волжка България, чак до падането на Казанското Канство, и годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседката си, и открито е копирала всичко което е могла. След като и последната форма на българска държавност в Волгокамският регион, стотици видни аристократи от Волжка България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочутите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на Руските столици, и да създадат един европеиски изглед на съответните градове. До 19 век, присъствието на българите във Волгоуралието е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна" Русия.

Първите контакти и културни връзки между двете държави, още отрано обуславят доминиращата роля на българската цивилизация. През периода от 10-12 век. Подобно на Дунавско-българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, като изпраща кораби натоварени със храна от житницата на България - Добруджа, и за Волжка България е записано че през 1229 е пратила в дар 30 кораба пшеница(вървели нагоре, срещу течението на Волга) на Русия. Знаменателно е, че българите не веднъж спасят враговете си от глад, както на Волга, така и на Дунава, което и обуславя по-късно нашите национални трагедии.

Друг важен аспект от културната доминация на Българите над Русия, са множеството българи във придворието на руските князе. За Кралица Олга(на снимката), майка на Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва:

"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга(защото след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика."               image                                                    В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация. Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов - е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влиение над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век.      image /Казанският Кермен - прототип на Московският Кремъл/   През 15 век, Руснаците, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от Крепоста на град Казан - Кермен-а. Изумени от красотата на крепостта, Руснаците приели думата "Кремл- със значение Крепост в езика си, и извикали Волжко-Български майстори да построят Московският Кремъл. След като техният Кремъл бил готов руснаците унищожили всички сгради в Казанският Кремъл, и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса, владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички Волжки Българи, като спомен за отминало величие. Англиският пътешественик Дженкинсон, описва за пръв път огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя че "Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх"

Смята се че по време на обсадата на града, той е побирал до 40 000 души, който попаднали изцяло под ножа на руският ятаган. Сриването на Казан до основи обаче, не попречва на българите и тяхната жизненост, да го възстановят само за век, и да съградят облик на града, така че и до днес да се смята за привилегия, ако човек живее именно в Казан, а не във огромните неуредени бледи копия на Мегаполиси - Москва и Санкт-Петербург.                            image /Казанският и Москвският Кремъл-долу/ image  Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост, спрямо релефа на Московския терен. Още десетки, от паметниците на културата из Москва, са построени от Българи, включително огромен брой средновековни църкви, у чиито стени пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни но велики български майстори.                     image image  /Сююмбике във Кулата на крепоста Кремлин/                                                                                                             " Именната  система на един народ е важен белег за неговия етнически характер, религия и културна история. Ето например какви имена са носели ранните тюрки (по Л. Гумильов) - Бумън, Истеми, Кара Исик хан, Кушу, Яндъ, Арслан, Бури хан, Кара Чурин Тюрк, Боке, Тардуш, Ъшбара, Чулу, Апа, Амрак, Кюл тегин, Билге хан и от по-ново време Караман, Дурмуш, Тугортак, Атмаджа, Караджа и др. Нито едно от тези най-често срещани и важни тюркски имена не се среща при прабългарите.

Известни са над сто на брой прабългарски мъжки имена, които са от съвсем друг вид:

От Първото българско царство: Зиези, Авитохол, Ирник, Гостун, Органа, Кубрат, Курт, Баян, Аспарух, Еспор, Исперих, Аспар-Хрук, Богорис, Твирем, Севар, Винех, Кормесий, Батой, Батоя, Бату, Бато, Белар, Болгар, Биляр, Мостич, Сигрич, Данич, Звинич, Изот, Кормисош, Котраг, Контраг, Алцек, Алциок, Кубер, Тервел, Безмер, Омуртаг (той има поне още 5 имена), Умор, Телец (Телецин и още няколко), Паган, Крум, Персиян, Кардам, Телериг, Сондоке (името му има три-четири варианта), Борис - Богорис, Маламер, Ерми-Ермиар, Чака-Чакарар, (Куви ?)-Кувиар, ...дуар, Кюригир, Вокил, Дуло, Вихтун, Каран, Карнота, Остро (Остромер, Острис), Татимер, Пумер, Хумер, Даргамер, Гуимер, Семир, Томер, Ламер, Докс, Лабас, Расате, Стазис, Хунол, Сонмер, Исбул, Иратаис, Фружин, Ич, Пок, Зермо (Зермон), Окс, Охси, Шун -Оксонос (Охшин), Кордил, Балий, Борил, Онегавон, Елемаг, Тарах, Дристър, Хръз, Енравота, Шун, Сивин, Сабин, Чепа, Ток, Токту, Цок, Цикос, Зент, Иратаис, Корсис, Кракра, Небул, Тиридин – Таридин, Сурсувул, Мокрос, Перина, Пирин, Акум и др.

От района на Стара Голяма България и Кавказ (имена на утигури, кутригури, хони, есегели, берсили): Крумбат, Худбат, Заберган, Синион, Сандилх, Стиракс, Дронг, Бузан, Сигизан, Хацон, Хиниалон, Харатон, Хормуздан, Глон, Анагай, Грод, Мугел, Вунд, Тат, Татуш, Татул, Еран, Вананд,

Имена на отвъддунавски българи от 890 г. до 1008 г. все езически: Салан, Лоборец, Ахтум, Отум, Чанадин, Глад, Менуморут, Гелу, Кеан,"...... *bgflag*                                                                                                               Няколкостотин руски дворянски фамилии са с прабългарски произход. Поредицата от миграционни вълни на българската волжска аристокрация през ХІІІ до ХVІ век дава основите на няколкостотин руски дворянски фамилии. Българският ген към ХVІІІ – ХІХ век вече е бил така трайно и сполучливо вграден в руското самодържавие, че разцветът на руската култура през тази епоха не би бил възможен без него.
Волжски българин е и един от 13-те светци в Руската църква до монголското нашествие – Св. Авраамий (кр. ХІІ – нач. ХІІІ в.), който е канонизиран на църковен събор през 1547 г. През 1581 г. Русия успява да завладее Сибир благодарение на казашкия атаман Ермак Тимофеевич, за който има твърдения, че е с волжско-български произход и е „отишъл на руска служба, съблазнен от голямата награда”.
През 1990 г. по поръчка на университетите в Сапоро и Кобе (Япония) историкът от Казан проф. д-р Алфред Халиков, подготвя научен доклад за произхода на населението от Поволожието. Изследването на данъчните регистри на руското дворянство от ХІІІ – ХVІ век разкрива смайващи факти. Алфред Халиков описва над 500 руски дворянски фамилии, които водят началото си от мигриралите в руските земи и приели християнството волжски българи. Сред тях са фамилиите Годунови, Мусоргски, Суворови, Тургеневи, Аксакови, Ахматови, Чааздаеви, Булгакови, Корсакови, и много други от цвета на руската интелигенция.
Борис Годунов е първият цар на Русия (1598-1605), който не е представител на династията Рюрикови. Годунов е родоначалник на рода Годунови и произлиза от древен български род, преселил се в началото на 14 век от Златната орда в Кострома. Той е наследник на българския княз Чета, който приел християнството и се е преселил в Москва през 1329 г.
Родът Пушкин се заселил в Московието през 1198 г. от Волжска България. Прадядото на поета, Муса, напуснал столицата Булгар, бягайки от първите набези на татарските орди и се заселил в Новгород. Потеклото на Пушкин от Казан е засечено и от други руски историографи – Веселовский и Баскаков.
С българска кръв се оказва и легендарния пълководец Михаил Кутузов, победил армиите на Наполеон при Бородино през 1812 г. И други изследователи са установили, че и неговият произход е от Казан – неговата прабаба била омъжена за българския владетел Бикбулатович. На езика на волжските българи „кутуз” значи буен, сприхав.
С български произход се оказва и пълководецът Александър Суворов, за което подсказва и фамилията му. Идин от предците му Сувор, пристига в Русия през 1482 г. и приема руско поданство, а през 1622 г. родът вече има дворянска титла при цар Михаил Фьодорович.
Авторът на „В навечерието”, Иван Тургенев, според данъчните регистри е пряк потомък на българския мурза (княз) Арслан Турген, преселил се от Волжска България в Русия през 1440 г.
В изследванията на проф. Халиков с български произход са отбелязани също и писателите Гогол, Иван Бунин, Михаил Булгаков, поетесата Анна Ахматова, композиторите Глинка, Римски-Корсаков, Рахманинов и Скрябин. С волжско-български произход са родовете Бухарини, Державини, Жданови и др.
samoistina.com/2/ivangroznikazan.htm



Гласувай:
0
0



1. nikikm - Чудя се малко!
29.07.2014 20:24
Киевска Рус е основана от българи,името българско,че и огромната част от народа! За какви две империи говорим или поне говорим не както трябва!Всъщност няма проблеми,проблемът е че днешните украинци и руси не си знаят произхода и се пишат бащи и майки на създателите си!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5328528
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1513
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031