Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2014 23:20 - Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1176 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.07.2014 23:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дедите ни- траките са народ, който е имало огромно влияние в древността. Траките дават не малко богове на гърци, римляни и келти. Южните ни съседи са почитали тракийските Бендида, Арес, Дионис, Зеринтия, Кабирите...Римляните имат култ към тракийските Атис и Кибела. Галите боговеят Земела, Берекинтия и Белсурд (Сбелсурд). Хиполит дори споделя, че келстката религия има корени в учението на тракиеца Залмоксис. Траките са повлияли значително и азиатските народи. Луций Ариан твърди, че тракиеца Дионис е създал цивилизацията на Индия и е основоположника на индийската религия...Това е причината културата на някои народи от Средна Азия да показва общи неща с нашата.                                                                   Индийската планина Имеон, Имеус носи същото название както и тракийската Хемон, Хемус (Стара планина, позната още като Емъ). Иметос е пеласгийска планина, а най-старото название на Македония е Ематия.... Древния корен е хим отговарящ на арийските думи хима, зима, значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг. За първи път в историята Имеон, Имеус са споменати в Тракия.

Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара-малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийскийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл...                                            
САНСКРИТ – ТРАКИЙСКИ - БЪЛГАРСКИ
 
ВАЛА                ВОЛИНТ        ВОЛЕНТЕ (ВОЛ-ст.блг. )
АПА                   АПА                ВАПА (ВОДА, ЛОКВА С ВОДА-диал.)
БУРИЖ              БРУЗ               БЪРЗ
БАЛА                 БАЛИОС       БАЛ (БЯЛ)
БАС                   БАС                БЪСКАМ ( БЛЕСТЯ, СВЕТЯ-диал.)      
БРГУ                  БРЕГ               БРЕГ, БРЯГ
ДАМА               ДАМА            ДОМ
ДРШИУ             ДЕРЗ               ДЪРЗЪК
ДРАМА             ДРУМЕ           ДРЪМЪ ( ГОРИЧКА-ст.блг.)
ХАНТИ              ГЕНТ               ГНЕТЯ, ПОДТИСКАМ, УДРЯМ
ЧАТУР               КЕТРИ            ЧЕТИРИ
ЛУХА                ЛАС                ЛОШ
СУШКА            СУУ                СУХ
ЖАРА                СТАР              СТАР
СУРА                 СУРА              СУРВА(ЗДРАВЕ)
САМА               САМА            САМЪ (САМ-ст.блг)
СВИТА              СВЕТУЛ         СВЕТЪЛ
УДА                   ВОДА             ВОДА, УДА                            До днес никой не е успял да обясни задоволително защо в Индия се говорят две напълно различни групи езици. Тамилския е дравидски eзик и е неразбираем за говорещите хинди, който е произлязъл от санскрит. Подобен феномен има в Уелс и Ирландия, където жителите говорят както английски, така също гейлик и кимришки. Английския е наложен от завоевателите, а гейлик и кимришки са езиците на коренното население.

Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност. Както определени археологически находки, таки и генетиката потвърждава това мое твърдение. Проучване на Скул, Шарда и Сонина показа, че честотата на определен особен генетичен маркер в Индия и Пакистан е същото както и ...на Балканите .... Истината никога не е сложна, сложен е пътя тя да се укрие....                                                                Културисторически българският етнос не е славянски, не е и тюркски, той е палеобалкански. Тука има един много древeн субстрат и това е засвидетелствувано най-напред в ономастиката. Има някои термини, които се разпростират от Черно море до Франция, през Испания. Това е терминът брия: Месембрия. На санскрит брия значи крепост, укрепен град – нашето браня е от същия корен. Брия имаме в Италия – Умбрия, южна Италия. Границата между Испания и Франция се нарича Кентабрия. Другият термин е дава, за град по-скоро с търговско значение: Пулподава, "Градът на Филип". На санскрит дава отсъствува, но аз намерих локатив: даваси – "по домовете им". Това е разпространено в Италия – Падова. Има го и в Испания – Кордова. Границата му на изток е Молдова. Това говори за индоевропейско население. Вероятно това е един стар индоевропейски клон, от България до Испания. [Ако се огледаме около София, Панчарево значи Пет реки, а Кокаляне – Вълча пътека, от санскрит (Волфганг на немски). Река Вардара не е членувано Вардар, а е вари дхара – "течаща вода", пак от санскрит. Моята теория е, че прадедите на индусите са тръгнали от Балканите през Босфора на път за Индия. Има клинописни текстове за това движение, което е най-важното.]                                          sparotok.blog.bg/politika/2012/12/12/zashto-izcheznaha-trakiiskite-toponimi-briia-deva-para.1030371                                                                               ДЕВА - от санскр. "DEVA" - значи божество (интересен факт е, че в авестийското разклонение на арийците думата "дева" има значение "дявол", "демон" - това е свързано с реформата на Заратустра да отмени политеизма и да наложи монотеизма. Докато Заратустра е жив нещата се получават, но след като умира народа започва да се връща към персонифицираните божествени атрибути - девите).
                                                             Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава (в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.                                             
Баал, Нанди и Тракийските есхари                                                                
Тракийското население обитаващо Мизия и Дакия (земите, в които най-често се срещат топонимите с дева/дава) се е занимавало предимно със скотовъдство. Пишейки за малките гети обитаващи Добруджа, стария летописец Йордан споменава, че тяхното единствено богатство са многобройните им стада (De Origine Actibusque Getarum, LI-267). Селищата съдържащи частицата дева/дава са временни станове на скотовъдци.

Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятели. След този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват.
С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.

Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.

Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.

В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари (Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).

Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, Горна Бара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов. Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.                                             
Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога                                               
Да разгледаме също топонимите съдържащи частицата брия. Според Страбон това е тракийска дума за град (География, VІІ.VІ.1). Най-известните са Месембрия, Селимбрия, Полтимбрия. Това са богати, добре развити селища, които поради разположението си на морския бряг са и търговски средища. Проф. Георгиев изказва предположение за връзката на брия със стблг. заврети. Аз лично смятам, че трябва да се търси връзка с бера, събирам, събор. Брия означава място за събиране, за събори, място за търгуване. С подобна семантика е и името на древния мидийски град Хамгатана (Егбатана). Значението е място за събиране (Х.Л.Ван Долен). В миналото съборите бяха и тържища. Там се срещаха хора от различни краища и обменяха (купуваха) различни стоки.                                                                         ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ                                                                                                          БААЛА Рама имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда*                          Баал Кибела и Авраам                   ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ                                         Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).                                                     Родното място на коня е Тракия                          



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5148928
Постинги: 4191
Коментари: 1137
Гласове: 1512
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30