Постинг
03.08.2014 22:41 -
Йога е контрол над модификациите на ума.
В своето определение за Йога Патанджали казва: "Йога читта вритти хиродха" - Йога е контрол над модификациите на ума.
Йога
не е контрол на ума, а е контрол над ума!
Контролира не умът,а умът е контролиран.
Понякога поди небрежност се казва, че тя е "контрол НА ума". Не, Йога е контрол НАД ума и за да бъде по-ефикасен този контрол се разделя на три групи:
Контрол над тялото - АСАНА
Контрол над дишането - ПРАНАЯМА
Контрол над ума - САМИЯМА,
Самияма включва: пратияхара –контрол над сетивата,
дхарана – контрол над вниманието - концентрация,
дхияна – медитация
и самадхи.
Тези три контрола, са трите стълба на Йога.
В човека, погледнат от космически план, независимо къде, кога, колко и като какъв живее, НЕПРЕКЪСНАТО съществуват тези три елемента. От раждането си до смъртта той или тя е:
1. Винаги в някаква позиция на тялото - прав, седнал., легнал, бягащ, скачащ и т.н., но във всеки момент тялото е винаги в някаква конкретна поза. И тук понятието асана придобива един много по-широк смисъл от обичайното. Казано иначе: През целия си живот,във всеки миг човек е в някаква конкретна позиция на тялото,поза т.е. АСАНА.
2. Животът започва с първото поемане на въздух и свършва с последния дъх. Човек диша през целия си живот бързо, бавно, насечено, равномерно и т.н.- вариантите са безкрайно многообразни, но във всеки миг нашето дишане е с конкретен профил. Ние винаги сме с определен рисунък на дишане и това е непрекъснато.
Най-общо казано, във всеки момент от живота си, ние сме в някаква ПРАНАЯМА, дори и да не сме чували тази дума.
3. От началото до края нашият ум е в някакво състояние - бодър, спящ, полубуден, полузаспал - хиляди нюанси, с хиляди емоционални вариации. Състоянията се менят, но той е винаги активен. Умът ни е ВИНАГИ в някакво СЪСТОЯНИЕ.
Казано накратко от първия до последния си миг на тази Земя, ние сме постоянно в някаква АСАНА - позиция на тялото, в някакъв ритъм на ДИШАНЕ, в някакво състояние на УМА.
АСАНА - ПРАНАЯМА - САМИЯМА!
Тези три стълба са фона, на който се проектира нашия живот. На този фон се трупа нашият жизнен опит, считайки, че жизнените ситуации ни правят едни или други, без да си даваме сметка колко дълбоки и фундаментални се оказват състоянията на тялото, дишането и ума, за възприемане на едно нещо, по един или друг начин. И че начинът, по който реагираме на конкретната сируация зависи преди всичко от общия психо-физически ФОН.
Йога е космическа наука, наука за глобалното.
От гледна точка на Йога,човек обикновенно не осъзнава комплексното значение на тези три стълба.В най-добрия случай,той полага някакви грижи за физическото си здраве, без да се обременява повече с въпроси:Как дишам и как дишането се отразява на живота ми като цяло?Как мисля,какво мисля?Какво е мисълта? Как мисленето влияе на целият ми живот?...Какво е умът?Какво е Съзнанието?...И още много въпроси все в този дух...
Обикновенно човек не държи сметка нито за състоянието на тялото си, нито за състоянието на дишането си, нито пък за това - на ума си. Дори последният е и най-малко наблюдаван.Пък и нали, самият той се счита за световен повелител на човека?!
Йога издига до степен на съзнателен контрол и трите елемента, не за да бъде човек изкуствен, а за да си възвърне естествеността, осъзнавайки фактора НАСИЛИЕ във всяко едно от тях. Така, че преди да работим в една или друга посока, трябва да осъзнаем значимостта на ОБЩИЯ ФОН НА ЖИВОТА СИ
При великия художник Тициан идва дукеса с десетгодишния си син и го моли:
- Маестро - казва тя - синът ми е много талантлив и бих желала да учи при вас.
- Добре. Много добре. Оставете ми го за около час- да си поговорим, да видя къде, какво може и после елате.
Когато майката си тръгнала, Тициан подал парче картон и молив и казал на малчугана:
- Нарисувай ми нещо, каквото решиш!
Навъсено момчето блъснало листа назад и изхленчило:
- Аз не ща да ставам художник! Мама така иска, не аз.Тя иска защото художниците печелят много пари. Аз искам да стана войник!
- Ха, така, - рекъл старецът.- И сега какво ще правим?
След час майката пристига и бодряшки пита:
- Как е, как е, маестро?
Маестрото, не само гениален, но и мъдър старец,за да не злепостави детето, казал:
- Вижте, госпожо, аз съм стар човек, уморен съм, вече наближавам 80 години. Освен това, огледайте се – рисувам тези стенописи от три години ,а ми трябва още време да ги довърша. Имам и седемнадесет ученика за които трябва да се грижа, да напътствам, да контролирам... Не ми е възможно да го обучавам, а освен мен, има и много други добри учители...Така, че отидете другаде.
Майката, много амбициозна, помислила, че става дума за повече пари, вметнала:
- Маестро, ако е въпрос за хонорара - не се притеснявайте! Знаете кой е моят мъж - един от най-знатните и богати граждани в града. Така че, моля ви, вземете го. Той трябва да стане художник! Вземето го на първо време да ви рисува.... поне фона! Фона на картините.
Благородното лице на гения помръкнало, чертите му се изострили. Той целият настръхнал:
Госпожо,... ако той може да рисува фона, той няма нужда от никого,дори от мен. В една картина най-важното и трудно е фона. Запомнете го!
Петстотин години по-късно науката сугестологията твърди същото. На фона на нашето общо състояние (тяло,дишане и мислене)- се изграждат нагласите, а те влияет върху всичко останало.
Хилядолетия преди тях Йога не само осъзнава фона на човека , но и как да го създава и управлява.
Така, че АСАНА, ПРАНАЯМА и САМИЯМА са фона, на който ти рисуваш твоя живот. Можеш да си драскаш хаотично, но можеш и да създадеш нещо прекрасно.
Една от основноте причини за страданията на човека е неговата фрагментарност, нецялостност. Осъзнал себе си като нещо отделно от света, той го абсолютизира и изпада в крайност
Идеята за "първороден грях" може да бъде приета, ако под грях се има предвид именно, мисълта на човека, че той е отделен фрагмент от света. Тази абсолютизация и фрагментарност на мисленето е причина за поредица от други грешки, които като верижна реакция следват една след друга - фрагментарност в дишането, фрагментарност в тялото.
Всяко дете се ражда с огромен потенциал, но постепенно бива вкарано в калъпа на обществото. И калъпирането е тотално!
Първото нещо, което човек губи от младостта си, не е силата, не е бързината на тялото, не издържливостта, а ГЪВКАВОСТТА. Физическото стареене започва със загуба на гъвкавостта. Стареенето започва с втвърдяването на тялото. Но с физическото втвърдяване започва и емоционалното, и интелектуално, и духовно втвърдяване Поговорката:"Човек умира на 30 години - погребват го на 70!" е безпощадно вярна! До към 30 години младият човек лети на крилете на любовта, радва се на движенията и силата на тялото и духа. Няколко години по-рано или по-късно започват компромисите - младият човек започва все по-малко да се смее и все повече да е угрижен. Вкусът към живота се променя. Поема нови отговорности, които вместо да го обогатяват, започват да го ограничават. На физическо ниво амплитудата на движенията и позите на тялото стават все по-ограничени. Нека си представим един кръг, в който тялото е вертикално, в профил към нас.
Плюсът е половината, в която тялото се навежда напред, а минусът - назад. Помислете си в реалното ежедневие кои са обичайните движения или пози, в които стоите. Около 90% от движенията се извършват в защрихованата зона, прав или седнал. Много рядко движението е до долу – когато изпуснем нещо на пода или си вързваме обувките, но за тях по-скоро или приклякаме или стъпваме на по-високо. В зоната на минуса, назад, няма движения, още по-малко пози, в които стоиме. Ако си представим кръга като сфера, то картината не се променя значително, добавят се леки навеждания встрани, но зоните назад остават все така "девствени". Помислете си за различни професии - шофъор, лекар, стругар, програмист, шивач, машинопистка и пр., седнали или прави движенията и позите им остават все в левия сектор.
Човекът става все по-фрагментарен и все по-втвърден, но тази фрагментарност, не е само в тялото, тя съществува и в дишането - от целия си капацитет човекът диша едва с 1/10 от дробовете си.И тук фрагментарността е налице. И негативните последиците от това не са само здравни.
Човек нито диша, нито издиша пълно.
Вертикалната ос на кръга го раздела на плюс - пълно вдишване и минус - пълно издишване. Защрихованата част е реалното дишане. То е обидно фрагментарно и говори за също така обидно пренебрежение към нашето собствено тяло.
Някой може да възрази, че той не влиза в тази категория. Прекрасно е, ако е така. Но тук става дума не за изключения, а за масов стил на живот, за втвърдяване не само на тялото, но и на дишането. Като пример за фрагментарност е и преобладаващата ни фиксация на зрението в една или друга зона. В повечето професии очите работят напред и надолу.
Между погледа и психическото ни състояние съществува тясна връзка. Когато сте унили, подтиснати, депресирани, погледът е "забит" в земята, Когато сте във възход, погледът се вдига нагоре. Продължителното фиксиране на погледа надолу по неуловим начин, но по принципа на обратната връзка влияе върху настроението ни. И ако е пресилено да се твърди, че от наведен надолу поглед може да изпаднеш в депресия, то при всички случаи той подпомага състояния близки до унинието и липсата на самочувствие. От гледна точка на Йога втвърдяването на тялото
и дишането са НАСИЛИЕ върху естествената ни природа, но нещата не се ограничават до тук. Забравяйки, че сме едно цяло, ние пропускаме нещо много съществено - втвърдяването на тялото води до втвърдяване на емоционалния, интелектуалния и духовния живот на човека.
С годините емоционалният свят се стеснява, като на преден план излизат отрицателните емоции и чувства, а положителните почти изчезват.А за връх на емоционалният ни стереотип започва да се счита не любовта, а равнодушието.Равнодушиет,като символ на душевно равновесие.
С точното си попадение в "Месечен баланс на чувствата" Станислав Стратиев ни оставя с горчив вкус в устата:
“Съседът си го знае наизуст, но все пак записва.
За прегледност.
"Септември 2000 година. От първи до седми мразя. От седми до осемнайсети - ненавиждам. От осемнайсети до двайсет и пети - не мога да ги понасям. От 25 до 30 - ще ги удавя в капка вода"
Това е месечния баланс на чувствата му.
В сравнение с август е мразил три дни по-малко, но пък четири повече е ненавиждал.
Общо взето така се движи.
От години.
............................
През декември балансът изглежда така:”от първи до дванайсети – ненавиждам,от дванайсети до края на месеца – ще ги удавя в капка вода”.
След това,през януари и февруари,се зареждат монотонни в емоционално отношение дни – “мразя,ненавиждам,не мога да ги понасям...”
През април,май,юни – все същото.
Кого, защо - не е важно. Важно е чувството.
Съседът е емоционален човек и чувствата му често се променят - понякога може да мрази цял месец, понякога два дни.
Или когато започне да ненавижда - цяло лято.
...........................
Съседът е убеден, че Ботев, това е единствения поет, когото признава, всъщност е написал само "силно да мразим", а това "силно да любим" го е прибавил редакторът, за да се хареса някому.
Съседът мрази и редакторите.
Ако може, би ги удавил в капка вода...”
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Но нека всеки си направи списък колко хора обича и колко, ако не мрази, то поне не може да понася и сам да си направи съответните изводи.
Като младежи чувахме възрастни да говорят за любовта,че била илюзия и младежка глупост, че била временно умопомрачение, загуба на реализъм и още други "мъдрости" в този дух. Сега, когато сме на техните години, веднъж мои приятел си спомни, че тогава сме били много по-живи отколкото сега. И в момент на откровение признава, че тогава са били най-щастливите му дни и ако има възможност да ги повтори би бил безкрайно щастлив, но някак си се страхува от това: Какво ще кажат другите? А другите от години вече са емоционални инвалиди. И няма да му го простят.
Ако всички пълзят - добре. Но ако някой отново полети - това е арогантност.Арогантност спрямо тях. Като че ли човекът е осъден да измине обратния път на пеперудата? - След летежа, да се свие в пашкула на отровната си емоционалност!
Абсурдно е да се мисли, че през целият си живот човек никога няма да преживее неприятни чувства и емоции. Всеки ги има. Въпросът е КОЛКО са и най-вече, за КАКВО са. При една по-строга инвентаризация от наша страна ще се убедим, че голяма част от тях са предизвикани от нашия страх, егоизъм, мързел, завист и т.н., т.е. те са наше производство, а не внос от вън!
И на КОЛКО неща сме способни да се радваме и да се възхищаваме
И още по-важно: Какво и колко правим ние самите,за да дарим радост,възхищение и любов за другите?
От безкрайните възможности на емоционалния свят, да се ограничиш в една тясна ниша и то отрицателна, означава ФРАГМЕНТАРЕН емоционален живот. Това е втвърдяване или ако искаме да сме още по-точни - преждевременна смърт.
Нека всеки се запита кои са изворите му на радост от живота - дискотечните децибели, безразборен секс, наркотици, оргии, филми, пълни с насилие, груби отношения ,омраза към труда и любов към лесните пари – това ли е идеала ви?
Това,което ви казвам, не е пенсионерски морал, а упрек към нас самите, защото,младите хора са наше продължение. Отговорността за тях - е наша отговорност.
При мъдрец отива родилка с дете и го пита:
Как да го възпитавам?
На колко години е детето?
На един месец - казала тя.
Много късно си дошла. Възпитанието на детето трябва да започне девет месеца преди раждането..... на майката.
С годините се втвърдява и интелекта. Малцина са хората, които продължават да се развиват и в зряла възраст. Обичайно е да се мисли, че човек с висше образование е интелигентен. Имах съсед не с едно, а с две висши образования, заемащ и висок пост в обществената йерархия, но това не му пречеше да бъде болезнено ревнив и пристрастен към алкохола… и да пребива жена си без реална причина като пещерен човек.
На пръв поглед е несъвместимо. Как може интелигентен човек да постъпва така? Оказва се , че е напълно възможно.
Психологията различава десет вида интелигентност: творческа, личностна, социална, духовна, физическа, сетивна, математическа, пространствена, словесна и сексуална.
Съвременният пещерняк, за който говорих беше илюстрация само на математическа и пространствена интелигентност… и това му беше напълно достатъчно да се брои за интелигентен човек…
Да можеш да решаваш сложни математически задачи или да управляваш самолет още не е гаранция за интелигентност.
Пример за цялостна интелигентност е Леонардо да Винчи. Той е бил всестранно, а не ФРАГМЕНТАРНО интелигентен.
Психолозите са категорични – всички видове интелигентност за заложени във всеки човек, но от неговата съзнателност зависи дали ще ги развие или не.
И от практическа и от философска гледна точка липсата на ЦЯЛОСТНА интелигентност е причина за насилие както вътре така и вън от човека.
Втвърдената интелигентност е липса на истинска интелигентност.
На практика съществува още един тип интелигентност, която западната психология е пропуснала да опише, но тя е най-важната - защото засяга всичките останали десет вида – това е УСТАНОВЪЧНА интелигентност. Това е способността в даден момент, за даден период или завинаги да се освобождаваш от личните, колективните, обществените или дори и от общочовешките нагласи. Дори от нагласите на колективния несъзнателен ум.
Това е наличието на обща трансформираща интелигентност. Способността да осъзнаваш и сътворяваш нагласите си.
Това е, което е превърнало Гуатама в Буда!
Обикновено след завършване на висше образование, най-много да изкара някоя и друга специализация и вишиста ляга на “дрейф”. Сън върху стара слава. Личните усилия за развиване на други интереси, друг вид интелигентност, се счита за чудачество, анахронизъм, губене на време. Или и трите заедно. Да се четат книги, да се ходи на опера, театър, на излети сред природата, това е едва ли не еснафщина.
Телевизията има претенции да замести всичко това, но то си остава само претенция. Да, една книга, която ще прочетеш за седмица, можеш да я видиш на филм за час и половина. Малцина си дават сметка за фактора време - че когато четеш ти можеш много дълбоко да вникваш и да преживееш нещата. На филма все едно дъвчеш опаковката на храната, а не поглъщаш самата нея. Личният досег с изкуството, с природата ни обогатяват много повече не само емоционално, но и интелектуално. Започваме да се интересуваме само от професията, а после загубваме интерес и към нея. Всичко друго се отменя. Остава само интереса към парите. Отменя се всичко, което не е свързано с броенето на пари. Ако осъзнаваш това и нищо не ти трепне, значи си умрял, но продължаваш по инерция.
Ограничаването, фрагментарността не подминава и ДУХОВНАТА сфера на човека. Ако с кръг означим цялата сфера на духовния свят, то една малка част се приема, а другата се отхвърля. Ако си християнин, комунист,
демократ , атеист или друг вярващ и твоята духовност е защрихованата част, в която ти вярваш, то останалата е
духовността на другите, която ти отричаш.Фанатизма - религиозен, атеистичен, идеологически - винаги пренася в жертва “друговерците”. Но преди фанатизма да е обществено явление, той е факт в отделния човешки ум.
Желанието да се наложи една вяра или идеология е
винаги насилие, независимо какви причини се изтъкват. Късата памет е причина за продължителни страдания или както е казал Хегел: "Единствената поука от историята на човечеството е, че човечеството от нищо не си взема поука."
И да ме пита някой, след като го знам, защо продължавам да говоря? Задавал съм си този въпрос много пъти. Вероятният отговор е , че трябва да има и такива наивници и че човек го прави не защото иска,а защото не може да не го прави, колкото и да е Донкихотовско.
Но както и да се погледне, изводът е берзкомпромисен: Започнеш ли да се втвърдяваш в едно, започнал си и във всичко друго, независимо дали го приемаш или не, защото ти си едно цяло. Реалността не дава пет пари за твоите претенции и заблуди.
Започне ли да се втвърдява физическото тяло,по принципа на холографията
това се отразява на всички останали нива.
"Младостта е качество, което се завоюва с годините." Това не е заиграване с думите, а факт. Но трябваше да минат доста години докато го разбера. Лично аз съм благодарен на съдбата, че пътят ми с Йога се пресече, когато бях още момче. Имам приятели на моята възраст, 54- 55 годишни, които вече се смятат за стари хора . Не за възрастни, а за стари.... Мислят и се държат като стари. Страхуват се да не ги лъхне по-силен вятър. Всеки ден си мерят кръвното. Говорят за себе си в минало време. Те вече не живеят истински - ТУК и СЕГА. А като младежи бяха отлични спортисти...
Спомням си моят учител по скулптура, Христо Боев. Когато се запознах с него бях на 26, а той на 70 години. Когато вървяхме по улицата той не вървеше, а подтичваше, беше изключително пъргав, не само тялом , а и духом. Когато правеше някоя монументална скулптура, десетки пъти на ден пъти се качваше и слизаше от скелето Беше човек с модерно,съвременно мислене - тогава още разбрах, че клишето "стар човек" е много относително и то съвсем не зависи от годините. “Стар човек”е състояние не на тялото, а на духа. Как ще се чувстваш зависи от твоята цялостност или от липсата й.
Целостта на човека е резултат от пълната осъзнатост на трите основни фактора - АСАНА, ПРАНАЯМА, САМИЯМА, които стават фон на нагласите ти, а нагласите от своя страна стават фон на твоя живот и ако това бъде осъзнато , в живота си ще имаш много по-малко страдания, особено такива, причинени от собствените ти заблуди и илюзии. И ще изпиташ много повече блаженство от съществуването, защото блаженството не е притежание, а резултат от цялостно поведение.
Защото обратното - втвърдяването, води до склерозиране на чувствата, мислите и духа. Мъдростта не идва с годините. Радой Ралин казва: "Ако нямаш ум на младица, не го търси в бяла главица." Не чакайте да остареете, за да поумнеете. Каквито посоки заложите в себе си като млади, в тях ще продължите и по-късно.
Пази се или използвай закона за инерцията!
Пази се - ако в посоката, в която си тръгнал е деструктивна, ако те влачи надолу. Използвай инерцията, ако си поел нагоре, по пътя на съзиданието.
Родителите обичат децата си, но това само по себе си още не е достатъчно. Младият човек трябва да осъзнае, че неговото израстване е негово дело. Той трябва да инвестира време и сърце да се изгради като цялостен човек.
ЦЕЛОСТТА не е някакъв идеал, тя е негова природа.
Да бъдеш здрав физически, емоционално, интелектуално и духовно не е самоцел, а необходимост. Необходимост, чрез която да откриеш смисъла на собствения си живот. Никой друг не може да ти го каже! Всеки се ражда с някаква мисия, но малцина са тези, които я откриват.
Въпрос: На няколко пъти пробвах да се занимавам с Йога, но не ми достига воля. Как да засиля волята си? Има ли някакви секрети, които са достъпни за всеки човек?
За болшинството хора, които опитват да се занимават с Йога, това е нормално явление. Да започнат и после да спрат - поради липса на воля, с констатацията, че нямат "силен характер", не са с "желязна воля" и т.н. Волята се тълкува като действие, против желанието ти за момента - например на теб ти се спи, но часовникът звъни, не ти се става, в завивката е толкова топло и уютно, а трябва да се насилиш, трябва да употребиш воля, за да станеш! Познато, нали? Дали за работа или за Йога, ти трябва да ставаш. И естествено работата не можеш да я пренебрегнеш, защото за нея ти плащат, но Йога можеш , за нея никой нищо не ти дава...даже някои твои близки я считат за съвсем безполезна... Може би и това ти е познато?
В скоби, първоначално думата "воля", която идва от глагола "волю" - желая, означавала ЖЕЛАНИЕ. Изразът "твоя воля", т.е. както искаш, както желаеш. По-късно придобива популярност смисъла, който се влага в думата "воля" - извършване на действие против твоето желание. Звучи малко абсурдно: Желание против желанието ти, но това са етимологически подробности.
И така. Ще се изненадаш като ти кажа, че Йога не е въпрос на въпросната ВОЛЯ! Тя е въпрос на ОСЪЗНАВАНЕ. И не само на осъзнаване "въобще", а на конкретно и задълбочено осъзнаване.
Много пъти съм чувал да казват: "Йога е въпрос на воля", "ти имаш силна воля" и т.н.
Без да куртоазнича обяснявам, че в обичайният смисъл на думата, аз нямам силна воля - просто ми е хубаво да практикувам Йога, чувствам се прекрасно, чувствам се витален, чувствам как нивото на осъзнатост за всичко в мен и около мен се повишава все повече и повече и че това няма предел. Чувствам се не само здрав, но и много по-жив. За последното е трудно да бъда разбран от човек, който не е практикувал по-продължително време, за да навлезе достатъчно в Йога.
В резултат на тази практика сега животът ми върви в съвсем друга посока, за което най-общо казано съм благодарен на съдбата си, на шанса да се срещна с Йога. Не, Йога в никакъв случай не е въпрос на воля - за мен тя е въпрос на любов -волята няма място там. Ти можеш ли с помощта на волята си да обичаш? Да кажеш примерно: "Ще си наложа с воля, тази жена да я обичам." Или някой да те заобича? Да се твърди, че Йога е въпрос на воля, е абсурдно, все едно да твърдиш, че да се любиш с жена, която обичаш е действие на волята, а не на сърцето. Може да звучи абсурдно да ти говоря за Йога като за човешко същество, но не си далеч от истината, защото в нея наистина става дума за истинска любов и уважение към човешко същество - ТВОЕТО! Не себелюбие на его, а на любов!Същество, дълбоко натикано в ъгъла на твоето съзнание, същество, чийто нежен глас не чуваш поради грубите желания на твоето его. Забравено и подтиснато от теб самия. А то е най-прекрасното нещо, което имаш, защото ТО, това си ТИ. Истинският АЗ! И смисъла на Йога не се изчерпва с това да си излекуваш хемороидите или запека или да свалиш излишните колограми. Да, тези неща пречат, но да считаш, че с тях се изчерпвва Йога е обида не за Йога, а за твоята интелигентност. Така, че Йога не е въпрос на ВОЛЯ, не е въпрос на постижение, а на правилно разбрано ОТНОШЕНИЕ!
За да получиш правилен отговор, трябва да зададеш правилно въпроса. "Как да засиля волята си?" не е правилния въпрос. Правилният е: "Мога ли да практикувам Йога без силата на волята?"
И ето, че така стигаме до въпроса за "секрета". Да,има такъв "секрет" в кавички. В кавички, защото той не е секрет - нещо скрито и тайнствено, а е въпрос на степен на ОСЪЗНАТОСТ.
Когато стане дума за практика се подчертава значението на два основни принци - ПОСТОЯНСТВО и ПОСТЕПЕННОСТ. С постоянството въпросът е ясен - трябва да се практикува всеки ден, но ако не си наясно какво значи ПОСТЕПЕННОСТ, това много скоро се превръща в препъни камък за по-нататъшната практика.
И ако под постоянство разбираме всеки ден, то въпроса за постепенността е сложен проблем, който трябва да се решава отново и отново ВСЕКИ ДЕН. Преди проблема да се реши физически, той е проблем психологически.
По времето на социализма почти на всеки стадион висеше лозунга: "Под грижите на БКП - по-бързо, по-високо, по-далече", заемка от латинската сентенция "Citius, altius, fortius" - "По-бързо, по-високо, по-силно!". Най-общо казано, този лозунг апелира за постигане на максимални резултати. Всеки, който се е занимавал със спорт занае каква е стратегията на тренировката. Ако днес скочиш 170см , утре трябва да скочиш 172, вдругиден 174 и т.н., всеки ден да стигаш максимума на силите си. Ако го правиш след възстановяване от такава тренировка ти се качваш по-нагоре във възможностите си. За да стигнеш един ден предела. Та нали състезанията са сравняване на възможности. Това, което казвам, е толкова банално и ясно, че сякаш не си струва да се говори. Но какво става с даден спортист след 10, 20, 30 години? Един ден идва края на спортната кариера и той заживява друг живот, като останалите. Постепенно саката му стават широки в раменете, а панталоните тесни в кръста. И това се приема за нормално. Не е. Не в смисъл, че трябва да търчи по стадионите и да се състезава с младите. Не е нормално друго -да се изоставя физически и психически.
И ако запиташ някой вече бивш спортист,защо се е изоставил,най-честият отговор е, че той или тя вече нямат време и най-вече ВОЛЯ за това. Преди са имали - сега нямат! Защо и какво кара един младеж или девойка след като са спортували да зарежат спорта? Причини много - годините, травмите, семейство и други ангажименти. Но обединяващата причина да се занемарят е една - НАСИЛИЕТО. Когато твоята цел е да "чупиш" рекорди, да биеш другите, да си номер едно - ти на всяка тренировка трябва да се НАСИЛВАШ да надскочиш себе си. И го правиш многократно. Суетата, медалите, популярността, славата, парите - всичко си има цена. И ти я плащаш. Но не знаеш, че колкото и силна ВОЛЯ да имаш, колкото и да се НАСИЛВАШ, природата ти един ден ще отхвърли насилието и ти приключваш със спорта и започваш да говориш за себе си в минало време. Постепенно започваш да се движиш към другата крайност - от хиперактивност към мързел. Но мързелът е също НАСИЛИЕ. Природата те е създала да бъдеш хармоничен, а не краен. Всяка крайност е насилие.
Йога не е против спортуването въобще, а против самоцелното поставяне на рекорди, нещо, което е детински незряло и наивно. Какво като си скочил 230 височина или си вкарал гол? Това прави ли те по-добър човек? Ако е така , то този, който не може да скочи толкова или да вкарва гол - лош човек ли е?
Жалко е за алпинистите, останали завинаги в планината, но как ви звучи спортният коментатор: "Наша експедиция ПОКОРИ Хималаите!" Наистина ли си въобразяваме, че можем да покорим Природата? Хималаите дали са радостни или са тъжни от това, че някой ги е покорил? Както се казва, те не дават пет пари за това. Какви са тези умопомрачителни брътвежи?...
Да, прекрасно е човек да се движи, да бяга, да скача, да плува, да играе, да кара колело..., но да го прави не в името на рекорда, а за здраве и удоволствие. Тогава спорта няма да бъде насилие.
Защо започнах да говоря за спорта? Защото същият принцип за "по-високо, по-бързо, по-далече" се пренася механично и неосъзнато и в разбирането на Йога. И каква полза, ако някои , които на книга изповядат източното разбиране за постепенност на Йога, в същото време провеждат СЪСТЕЗАНИЯ по ЙОГА! Аргументитът, че чрез тях популяризират Йога е много хилав. Първо, тя е вече достатъчно популярна в целия свят, второ, ако наистина уважават системата, то по-добре е да си спестят мечешката услуга – светът и без това е пълен с насилие и да показваш Йога като поредната форма на спорт е право на противниците и, но не и на тези, които се самоброят за нейни поддържници. Това е абсурд и профанизация на Йога от хора, които демонстрират неразбиране на същността й...Хора които трябва да я представляват и да пазят чистотата и,а не да я обезсмислят - каквито и да са мотивите им.
Всъщност мисленето на организаторите на състезания по Йога е ясно. Това мислене е инспирирано не само от спорта, но и от всекидневния им живот - за все повече, повече и повече - пари, храна, дрехи, известност - то е резултат от егоизма и алчността на ума, изразяващи се по хиляди начини...
Да, добре е от време на време йога да се популяризира като се изнасят беседи, придружени с практическо илюстриране на асани и пранаями, но да се организират състезания по йога е толкова тъпо, та чак дрънчи.
Все едно майки и бащи да се състезават и публично да доказват кой най-силно обича детето си.Това е нелепо. Йога е въпрос не на сила и гъвкавост, а на любов и осъзнатост. И с каква мярка ще се мери кой най-много обича и е най-осъзнат, за да му се връчи златния медал?
Простотията не ходи по животните, тя ходи по хората.Да принизяваш Йога до спортна дисциплина е откровенна декларация и манифестация на невежество. Независимо какви аргументи се изтъкват, за пореден път се доказва факта, че:
Всяка нескопосна популяризация,
води до профанизация.
Секрета... Да, има такъв…това е ОСЪЗНАВАНЕТО. Той се състои в това: Да направиш връзка със себе си, да осъзнаеш чувството, което се появява вътре в теб...Да намериш точната си моментна мярка! Това първо се получава в Йога-практиката - асани, пранаяма.... а после се пренася върху все по-голяма част от живота ти, докато накрая живота ти се промени тотално.
МОДЕЛ НА УСИЛИЕТО
Максимата "Няма Йога за всички - има Йога за всеки" трябва да се допълни.Освен, че: Няма Йога за всички,а има Йога за всеки,
но и за всеки човек, тя е различна всеки ден.
. Ние всеки ден имаме потребност да се уравновесяваме, защото всеки ден произвеждаме и трупаме насилие, но всеки ден потребността е различна. Ако си бил по-статичен, нужна ти е динамика, ако си се претоварил - имаш нужда от по-статични пози. За всеки ден, всеки трябва да намери собствената си мярка.
Всички тези думи казват много и в същото време нищо, ако не отговорят на въпроса : Как? Как да открия моята Йога-практика? Kак и колко да дозирам моята постепенност? Как да открия собствената си мярка?
Може с години да практикуваш и резултатът да е малък или обратен, ако не си намерил точния отговор на въпросите.
Съществува външна и вътрешна странана Йога. Видима и невидима. Външната може да се усвои от гледане, от четене , от хора, които преподават Йога изобщо от ПОДРАЖАВАНЕ. Дори външно да се усвоиш асани, дишане, концентрация - тази Йога не засяга същността ти. Успяваш в голяма степен да се самохипнотизираш, че си в Йога и толкова. Вътре в теб няма трансформация, защото си пренесъл разбирането си от твоя досегашен свят в разбирането си за Йога, а не обратното. Ако за теб "животът е борба", насилие, ти пренасяш това си разбиране и за Йога - вместо да се издигнеш до висините на Йога, ти я смъкваш до твоето ниво на разбиране.
Всяка популяризация е застрашена от профанизация ,
включително и популяризацията на Йога, защото е много по-лесно да подражаваш отколкото да бъдеш себе си.
Вътрешната страна се постига само с разбиране - разбирането не е знаене, то е познание - почувствано знание - по-знание. Преживяно знание. Постига се не само с ума, а с цялата ти същност. То не може да ти бъде дадено. Не можеш нито да го купиш, нито да го продадеш. Можеш само да го постигнеш.
И така, какво значи модел на усилието?
0-min
Да проследим усилието, за дадена асана в координатната система. Начертаната линия е условната крива на усилието на коя да е асана. Да вземем например "кобра". Точка "О" или "min" е началната фаза. В точката”О” няма никакво усилие. Издигаме се до т.1 или "max" Усилието е с максимален предел. Ако всеки ден практикувате да достигате и да стоите в точка 1, а престояването според някои автори е задължително, защото това е поза (асана), а не само движение, то много бързо ще забележите как осезателно “напредвате” в асаните. Ще бъде видимо както за вас, така и за другите. Увереността и самочувствието ви ще се подобрят значително. А това вече е достатъчно да си въобразите... че сте разбрали Йога. Но някой ден ще откриете, че точно днес нещо не ви се практикува Йога, но...вие знаете че ТРЯБВА с воля да продължавате .И продължавате.
Продължавате и се насилвате – още един, два, три пъти, може и повече и накрая вдигате ръце от себе си с аргумента: "Йога е хубаво нещо, но аз нямам воля." И спирате, уверени, че нямате воля. И през ум не ви минава, че ви липсва не воля, а разбирене. Разбиране, че когато практикувате по този начин (аналогичен в спорта и във всичко останало) максималното напрежение се акумулира като НАСИЛИЕ и създава негативна подсъзнателна нагласа, И един ден подсъзнателно или съзнателно вие си намирате мотив да не практикувате повече. Мотивът ви прави спокойни – и той затваря кръга: Йога не е за вас. Точка.
Когато започнете асаната, издигнете се до точката "max". Очите затворени – защото понякога, за да видиш добре трябва да си затвориш очите. След като я достигнете точката maх, не стойте в нея, а бавно тръгнете надолу. Независимо на каква височина, но ще откриете една зона, в която има и усилие, има и удоволствие. И в тази зона съществува една точка "Х"- в която УДОВОЛСТВИЕТО отУСИЛИЕТО е най-голямо.
Над тази точка има усилие, но няма удоволствие,
под нея има удоволствие, но няма усилие.
На езика на математиката - х = у.2
Х - ТОВА Е ТОЧКАТА НА УДОСИЛИЕТО.
У2 - Е ТОЧКАТА В КОЯТО СЕ СРЕЩАТ УДОВОЛСТВИЕТО И УСИЛИЕТО.
И тогава спирате съвсем спонтанно в тази точка. Тогава асаните се превръщат не в практика, а в преживяване. Задържането в позата, на което толкова се набляга става естествено и продължително, а не като си налагаш волята.
Опиташ ли този "секрет", тогава волята не е проблем. Практикуваш ли Йога по този начин, проблем ще бъде не да започнеш, проблем ще бъде да спреш, защото и часове да практикуваш ще ти е малко.
Девизът: "Навлизай с лекота - излизай с усилие!" се появи от тази практика. Намираш ли за всяка асана и всеки ден точната си мярка, намираш ли точката "Х", ще ти трябва ти усилие, не да започнеш, а за да прекъснеш практиката, защото ще ти става все по-хубаво и по-леко.
Може в началото да ви е малко по-трудно да почувствате точката в асаната, която правите. Не се притеснявайте. Това е просто въпрос на осъзната чувствителност. Какво имам впредвид?
Точно в този момент чувствате ли пулса си примерно в безимения си пръст на дясната ръка? Най-вероятно -не. Но притеснете палеца и безимения пръст. Затворете очи. След 1-2 мин. най-много ще го усетите. Така е и с асаните.Когато се концентрирате при всяко изпълнение – вие ще се уверите как чувствителността ви нараства.Изпълнени така, те се превръщат в извор на блаженство, защото практикувани по такъв начин те не се възприемат като тренировка, а като приятно изживяване. Изживяване, което по много начини "подрежда клапаните на двигателя" ви.
Изпълнявани по този начин асаните и пранаяма наред с многостранните и многопластови въздействия стимулира отделянето на ендорфини, на така наречените мозъчни опиати. Тяхното предназначение също е многофункционално, но някои от тях спомагат за уравновесяване и успокояване на мозъка и съответно психическата стабилност и адаптация на човека. Тяхното количество влияе върху вътрешния комфорт на всеки. Сутрин тяхното производство е минимално или направо липсва. Изключение са хората, които се събуждат усмихнати.
Веднъж чух една реплика от току що събудила се домакиня. С приверливо изражение на човек изпил токущо литър оцет: "Докато не си изпия кафето не ма питай и не ми говори за нищо!....
Има различни начини да се стимулира производството на ендорфини. Но като цяло те се делят на две групи: Разрушителни и градивни.
Разрушителни стимулатори са кафето, алкохола, пикантните храни, цигарите и най-вече наркотиците. Те са химически външни агенти, които доставят опиати близки по въздействие на ендорфините, но подтискат производството на ендорфините. Като резултат механизмите на хипофизата и хипоталамуса, които ги произвеждат ЗАКЪРНЯВАТ. От биологията знаем, че орган или жлеза, който не функционира - закърнява. От друга - все по-силно се проявява наркотичната зависимост от това, с което вече е свикнал човек. Всъщност да се употребява думата "човек" е малко пресилено, вярна е по-скоро думата "роб". Защото този, който е в робска зависимост от нещо - било то цигари, алкохол, наркотици - трудно е да бъде броен за свободен човек. Защото ако не е свободен, значи, че още не е човек.
Към градивните фактори освен практикуване на Йога спадат и спорт за удоволствие, работата която обичаш, хоби - добре е то да ти стане и професия - общуването с море, планина, слушането на музика!
Разликата е съществена. При първата група - вкарваш заместители, при втората подпомагаш ЕСТЕСТВЕНОТО им производство. Първото е насилие, второто е градивно удоволствие.
С продължителна практика удоволствието ескалира до блаженство, а блаженството понякога избухва в екстаз. Но не го насилвайте. То ще дойде не когато вие го искате. а когато то реши. След такива преживявания изплуват и прозрения... Христо Илиев - Йогата
Йога
не е контрол на ума, а е контрол над ума!
Контролира не умът,а умът е контролиран.
Понякога поди небрежност се казва, че тя е "контрол НА ума". Не, Йога е контрол НАД ума и за да бъде по-ефикасен този контрол се разделя на три групи:
Контрол над тялото - АСАНА
Контрол над дишането - ПРАНАЯМА
Контрол над ума - САМИЯМА,
Самияма включва: пратияхара –контрол над сетивата,
дхарана – контрол над вниманието - концентрация,
дхияна – медитация
и самадхи.
Тези три контрола, са трите стълба на Йога.
В човека, погледнат от космически план, независимо къде, кога, колко и като какъв живее, НЕПРЕКЪСНАТО съществуват тези три елемента. От раждането си до смъртта той или тя е:
1. Винаги в някаква позиция на тялото - прав, седнал., легнал, бягащ, скачащ и т.н., но във всеки момент тялото е винаги в някаква конкретна поза. И тук понятието асана придобива един много по-широк смисъл от обичайното. Казано иначе: През целия си живот,във всеки миг човек е в някаква конкретна позиция на тялото,поза т.е. АСАНА.
2. Животът започва с първото поемане на въздух и свършва с последния дъх. Човек диша през целия си живот бързо, бавно, насечено, равномерно и т.н.- вариантите са безкрайно многообразни, но във всеки миг нашето дишане е с конкретен профил. Ние винаги сме с определен рисунък на дишане и това е непрекъснато.
Най-общо казано, във всеки момент от живота си, ние сме в някаква ПРАНАЯМА, дори и да не сме чували тази дума.
3. От началото до края нашият ум е в някакво състояние - бодър, спящ, полубуден, полузаспал - хиляди нюанси, с хиляди емоционални вариации. Състоянията се менят, но той е винаги активен. Умът ни е ВИНАГИ в някакво СЪСТОЯНИЕ.
Казано накратко от първия до последния си миг на тази Земя, ние сме постоянно в някаква АСАНА - позиция на тялото, в някакъв ритъм на ДИШАНЕ, в някакво състояние на УМА.
АСАНА - ПРАНАЯМА - САМИЯМА!
Тези три стълба са фона, на който се проектира нашия живот. На този фон се трупа нашият жизнен опит, считайки, че жизнените ситуации ни правят едни или други, без да си даваме сметка колко дълбоки и фундаментални се оказват състоянията на тялото, дишането и ума, за възприемане на едно нещо, по един или друг начин. И че начинът, по който реагираме на конкретната сируация зависи преди всичко от общия психо-физически ФОН.
Йога е космическа наука, наука за глобалното.
От гледна точка на Йога,човек обикновенно не осъзнава комплексното значение на тези три стълба.В най-добрия случай,той полага някакви грижи за физическото си здраве, без да се обременява повече с въпроси:Как дишам и как дишането се отразява на живота ми като цяло?Как мисля,какво мисля?Какво е мисълта? Как мисленето влияе на целият ми живот?...Какво е умът?Какво е Съзнанието?...И още много въпроси все в този дух...
Обикновенно човек не държи сметка нито за състоянието на тялото си, нито за състоянието на дишането си, нито пък за това - на ума си. Дори последният е и най-малко наблюдаван.Пък и нали, самият той се счита за световен повелител на човека?!
Йога издига до степен на съзнателен контрол и трите елемента, не за да бъде човек изкуствен, а за да си възвърне естествеността, осъзнавайки фактора НАСИЛИЕ във всяко едно от тях. Така, че преди да работим в една или друга посока, трябва да осъзнаем значимостта на ОБЩИЯ ФОН НА ЖИВОТА СИ
При великия художник Тициан идва дукеса с десетгодишния си син и го моли:
- Маестро - казва тя - синът ми е много талантлив и бих желала да учи при вас.
- Добре. Много добре. Оставете ми го за около час- да си поговорим, да видя къде, какво може и после елате.
Когато майката си тръгнала, Тициан подал парче картон и молив и казал на малчугана:
- Нарисувай ми нещо, каквото решиш!
Навъсено момчето блъснало листа назад и изхленчило:
- Аз не ща да ставам художник! Мама така иска, не аз.Тя иска защото художниците печелят много пари. Аз искам да стана войник!
- Ха, така, - рекъл старецът.- И сега какво ще правим?
След час майката пристига и бодряшки пита:
- Как е, как е, маестро?
Маестрото, не само гениален, но и мъдър старец,за да не злепостави детето, казал:
- Вижте, госпожо, аз съм стар човек, уморен съм, вече наближавам 80 години. Освен това, огледайте се – рисувам тези стенописи от три години ,а ми трябва още време да ги довърша. Имам и седемнадесет ученика за които трябва да се грижа, да напътствам, да контролирам... Не ми е възможно да го обучавам, а освен мен, има и много други добри учители...Така, че отидете другаде.
Майката, много амбициозна, помислила, че става дума за повече пари, вметнала:
- Маестро, ако е въпрос за хонорара - не се притеснявайте! Знаете кой е моят мъж - един от най-знатните и богати граждани в града. Така че, моля ви, вземете го. Той трябва да стане художник! Вземето го на първо време да ви рисува.... поне фона! Фона на картините.
Благородното лице на гения помръкнало, чертите му се изострили. Той целият настръхнал:
Госпожо,... ако той може да рисува фона, той няма нужда от никого,дори от мен. В една картина най-важното и трудно е фона. Запомнете го!
Петстотин години по-късно науката сугестологията твърди същото. На фона на нашето общо състояние (тяло,дишане и мислене)- се изграждат нагласите, а те влияет върху всичко останало.
Хилядолетия преди тях Йога не само осъзнава фона на човека , но и как да го създава и управлява.
Така, че АСАНА, ПРАНАЯМА и САМИЯМА са фона, на който ти рисуваш твоя живот. Можеш да си драскаш хаотично, но можеш и да създадеш нещо прекрасно.
Една от основноте причини за страданията на човека е неговата фрагментарност, нецялостност. Осъзнал себе си като нещо отделно от света, той го абсолютизира и изпада в крайност
Идеята за "първороден грях" може да бъде приета, ако под грях се има предвид именно, мисълта на човека, че той е отделен фрагмент от света. Тази абсолютизация и фрагментарност на мисленето е причина за поредица от други грешки, които като верижна реакция следват една след друга - фрагментарност в дишането, фрагментарност в тялото.
Всяко дете се ражда с огромен потенциал, но постепенно бива вкарано в калъпа на обществото. И калъпирането е тотално!
Първото нещо, което човек губи от младостта си, не е силата, не е бързината на тялото, не издържливостта, а ГЪВКАВОСТТА. Физическото стареене започва със загуба на гъвкавостта. Стареенето започва с втвърдяването на тялото. Но с физическото втвърдяване започва и емоционалното, и интелектуално, и духовно втвърдяване Поговорката:"Човек умира на 30 години - погребват го на 70!" е безпощадно вярна! До към 30 години младият човек лети на крилете на любовта, радва се на движенията и силата на тялото и духа. Няколко години по-рано или по-късно започват компромисите - младият човек започва все по-малко да се смее и все повече да е угрижен. Вкусът към живота се променя. Поема нови отговорности, които вместо да го обогатяват, започват да го ограничават. На физическо ниво амплитудата на движенията и позите на тялото стават все по-ограничени. Нека си представим един кръг, в който тялото е вертикално, в профил към нас.
Плюсът е половината, в която тялото се навежда напред, а минусът - назад. Помислете си в реалното ежедневие кои са обичайните движения или пози, в които стоите. Около 90% от движенията се извършват в защрихованата зона, прав или седнал. Много рядко движението е до долу – когато изпуснем нещо на пода или си вързваме обувките, но за тях по-скоро или приклякаме или стъпваме на по-високо. В зоната на минуса, назад, няма движения, още по-малко пози, в които стоиме. Ако си представим кръга като сфера, то картината не се променя значително, добавят се леки навеждания встрани, но зоните назад остават все така "девствени". Помислете си за различни професии - шофъор, лекар, стругар, програмист, шивач, машинопистка и пр., седнали или прави движенията и позите им остават все в левия сектор.
Човекът става все по-фрагментарен и все по-втвърден, но тази фрагментарност, не е само в тялото, тя съществува и в дишането - от целия си капацитет човекът диша едва с 1/10 от дробовете си.И тук фрагментарността е налице. И негативните последиците от това не са само здравни.
Човек нито диша, нито издиша пълно.
Вертикалната ос на кръга го раздела на плюс - пълно вдишване и минус - пълно издишване. Защрихованата част е реалното дишане. То е обидно фрагментарно и говори за също така обидно пренебрежение към нашето собствено тяло.
Някой може да възрази, че той не влиза в тази категория. Прекрасно е, ако е така. Но тук става дума не за изключения, а за масов стил на живот, за втвърдяване не само на тялото, но и на дишането. Като пример за фрагментарност е и преобладаващата ни фиксация на зрението в една или друга зона. В повечето професии очите работят напред и надолу.
Между погледа и психическото ни състояние съществува тясна връзка. Когато сте унили, подтиснати, депресирани, погледът е "забит" в земята, Когато сте във възход, погледът се вдига нагоре. Продължителното фиксиране на погледа надолу по неуловим начин, но по принципа на обратната връзка влияе върху настроението ни. И ако е пресилено да се твърди, че от наведен надолу поглед може да изпаднеш в депресия, то при всички случаи той подпомага състояния близки до унинието и липсата на самочувствие. От гледна точка на Йога втвърдяването на тялото
и дишането са НАСИЛИЕ върху естествената ни природа, но нещата не се ограничават до тук. Забравяйки, че сме едно цяло, ние пропускаме нещо много съществено - втвърдяването на тялото води до втвърдяване на емоционалния, интелектуалния и духовния живот на човека.
С годините емоционалният свят се стеснява, като на преден план излизат отрицателните емоции и чувства, а положителните почти изчезват.А за връх на емоционалният ни стереотип започва да се счита не любовта, а равнодушието.Равнодушиет,като символ на душевно равновесие.
С точното си попадение в "Месечен баланс на чувствата" Станислав Стратиев ни оставя с горчив вкус в устата:
“Съседът си го знае наизуст, но все пак записва.
За прегледност.
"Септември 2000 година. От първи до седми мразя. От седми до осемнайсети - ненавиждам. От осемнайсети до двайсет и пети - не мога да ги понасям. От 25 до 30 - ще ги удавя в капка вода"
Това е месечния баланс на чувствата му.
В сравнение с август е мразил три дни по-малко, но пък четири повече е ненавиждал.
Общо взето така се движи.
От години.
............................
През декември балансът изглежда така:”от първи до дванайсети – ненавиждам,от дванайсети до края на месеца – ще ги удавя в капка вода”.
След това,през януари и февруари,се зареждат монотонни в емоционално отношение дни – “мразя,ненавиждам,не мога да ги понасям...”
През април,май,юни – все същото.
Кого, защо - не е важно. Важно е чувството.
Съседът е емоционален човек и чувствата му често се променят - понякога може да мрази цял месец, понякога два дни.
Или когато започне да ненавижда - цяло лято.
...........................
Съседът е убеден, че Ботев, това е единствения поет, когото признава, всъщност е написал само "силно да мразим", а това "силно да любим" го е прибавил редакторът, за да се хареса някому.
Съседът мрази и редакторите.
Ако може, би ги удавил в капка вода...”
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Но нека всеки си направи списък колко хора обича и колко, ако не мрази, то поне не може да понася и сам да си направи съответните изводи.
Като младежи чувахме възрастни да говорят за любовта,че била илюзия и младежка глупост, че била временно умопомрачение, загуба на реализъм и още други "мъдрости" в този дух. Сега, когато сме на техните години, веднъж мои приятел си спомни, че тогава сме били много по-живи отколкото сега. И в момент на откровение признава, че тогава са били най-щастливите му дни и ако има възможност да ги повтори би бил безкрайно щастлив, но някак си се страхува от това: Какво ще кажат другите? А другите от години вече са емоционални инвалиди. И няма да му го простят.
Ако всички пълзят - добре. Но ако някой отново полети - това е арогантност.Арогантност спрямо тях. Като че ли човекът е осъден да измине обратния път на пеперудата? - След летежа, да се свие в пашкула на отровната си емоционалност!
Абсурдно е да се мисли, че през целият си живот човек никога няма да преживее неприятни чувства и емоции. Всеки ги има. Въпросът е КОЛКО са и най-вече, за КАКВО са. При една по-строга инвентаризация от наша страна ще се убедим, че голяма част от тях са предизвикани от нашия страх, егоизъм, мързел, завист и т.н., т.е. те са наше производство, а не внос от вън!
И на КОЛКО неща сме способни да се радваме и да се възхищаваме
И още по-важно: Какво и колко правим ние самите,за да дарим радост,възхищение и любов за другите?
От безкрайните възможности на емоционалния свят, да се ограничиш в една тясна ниша и то отрицателна, означава ФРАГМЕНТАРЕН емоционален живот. Това е втвърдяване или ако искаме да сме още по-точни - преждевременна смърт.
Нека всеки се запита кои са изворите му на радост от живота - дискотечните децибели, безразборен секс, наркотици, оргии, филми, пълни с насилие, груби отношения ,омраза към труда и любов към лесните пари – това ли е идеала ви?
Това,което ви казвам, не е пенсионерски морал, а упрек към нас самите, защото,младите хора са наше продължение. Отговорността за тях - е наша отговорност.
При мъдрец отива родилка с дете и го пита:
Как да го възпитавам?
На колко години е детето?
На един месец - казала тя.
Много късно си дошла. Възпитанието на детето трябва да започне девет месеца преди раждането..... на майката.
С годините се втвърдява и интелекта. Малцина са хората, които продължават да се развиват и в зряла възраст. Обичайно е да се мисли, че човек с висше образование е интелигентен. Имах съсед не с едно, а с две висши образования, заемащ и висок пост в обществената йерархия, но това не му пречеше да бъде болезнено ревнив и пристрастен към алкохола… и да пребива жена си без реална причина като пещерен човек.
На пръв поглед е несъвместимо. Как може интелигентен човек да постъпва така? Оказва се , че е напълно възможно.
Психологията различава десет вида интелигентност: творческа, личностна, социална, духовна, физическа, сетивна, математическа, пространствена, словесна и сексуална.
Съвременният пещерняк, за който говорих беше илюстрация само на математическа и пространствена интелигентност… и това му беше напълно достатъчно да се брои за интелигентен човек…
Да можеш да решаваш сложни математически задачи или да управляваш самолет още не е гаранция за интелигентност.
Пример за цялостна интелигентност е Леонардо да Винчи. Той е бил всестранно, а не ФРАГМЕНТАРНО интелигентен.
Психолозите са категорични – всички видове интелигентност за заложени във всеки човек, но от неговата съзнателност зависи дали ще ги развие или не.
И от практическа и от философска гледна точка липсата на ЦЯЛОСТНА интелигентност е причина за насилие както вътре така и вън от човека.
Втвърдената интелигентност е липса на истинска интелигентност.
На практика съществува още един тип интелигентност, която западната психология е пропуснала да опише, но тя е най-важната - защото засяга всичките останали десет вида – това е УСТАНОВЪЧНА интелигентност. Това е способността в даден момент, за даден период или завинаги да се освобождаваш от личните, колективните, обществените или дори и от общочовешките нагласи. Дори от нагласите на колективния несъзнателен ум.
Това е наличието на обща трансформираща интелигентност. Способността да осъзнаваш и сътворяваш нагласите си.
Това е, което е превърнало Гуатама в Буда!
Обикновено след завършване на висше образование, най-много да изкара някоя и друга специализация и вишиста ляга на “дрейф”. Сън върху стара слава. Личните усилия за развиване на други интереси, друг вид интелигентност, се счита за чудачество, анахронизъм, губене на време. Или и трите заедно. Да се четат книги, да се ходи на опера, театър, на излети сред природата, това е едва ли не еснафщина.
Телевизията има претенции да замести всичко това, но то си остава само претенция. Да, една книга, която ще прочетеш за седмица, можеш да я видиш на филм за час и половина. Малцина си дават сметка за фактора време - че когато четеш ти можеш много дълбоко да вникваш и да преживееш нещата. На филма все едно дъвчеш опаковката на храната, а не поглъщаш самата нея. Личният досег с изкуството, с природата ни обогатяват много повече не само емоционално, но и интелектуално. Започваме да се интересуваме само от професията, а после загубваме интерес и към нея. Всичко друго се отменя. Остава само интереса към парите. Отменя се всичко, което не е свързано с броенето на пари. Ако осъзнаваш това и нищо не ти трепне, значи си умрял, но продължаваш по инерция.
Ограничаването, фрагментарността не подминава и ДУХОВНАТА сфера на човека. Ако с кръг означим цялата сфера на духовния свят, то една малка част се приема, а другата се отхвърля. Ако си християнин, комунист,
демократ , атеист или друг вярващ и твоята духовност е защрихованата част, в която ти вярваш, то останалата е
духовността на другите, която ти отричаш.Фанатизма - религиозен, атеистичен, идеологически - винаги пренася в жертва “друговерците”. Но преди фанатизма да е обществено явление, той е факт в отделния човешки ум.
Желанието да се наложи една вяра или идеология е
винаги насилие, независимо какви причини се изтъкват. Късата памет е причина за продължителни страдания или както е казал Хегел: "Единствената поука от историята на човечеството е, че човечеството от нищо не си взема поука."
И да ме пита някой, след като го знам, защо продължавам да говоря? Задавал съм си този въпрос много пъти. Вероятният отговор е , че трябва да има и такива наивници и че човек го прави не защото иска,а защото не може да не го прави, колкото и да е Донкихотовско.
Но както и да се погледне, изводът е берзкомпромисен: Започнеш ли да се втвърдяваш в едно, започнал си и във всичко друго, независимо дали го приемаш или не, защото ти си едно цяло. Реалността не дава пет пари за твоите претенции и заблуди.
Започне ли да се втвърдява физическото тяло,по принципа на холографията
това се отразява на всички останали нива.
"Младостта е качество, което се завоюва с годините." Това не е заиграване с думите, а факт. Но трябваше да минат доста години докато го разбера. Лично аз съм благодарен на съдбата, че пътят ми с Йога се пресече, когато бях още момче. Имам приятели на моята възраст, 54- 55 годишни, които вече се смятат за стари хора . Не за възрастни, а за стари.... Мислят и се държат като стари. Страхуват се да не ги лъхне по-силен вятър. Всеки ден си мерят кръвното. Говорят за себе си в минало време. Те вече не живеят истински - ТУК и СЕГА. А като младежи бяха отлични спортисти...
Спомням си моят учител по скулптура, Христо Боев. Когато се запознах с него бях на 26, а той на 70 години. Когато вървяхме по улицата той не вървеше, а подтичваше, беше изключително пъргав, не само тялом , а и духом. Когато правеше някоя монументална скулптура, десетки пъти на ден пъти се качваше и слизаше от скелето Беше човек с модерно,съвременно мислене - тогава още разбрах, че клишето "стар човек" е много относително и то съвсем не зависи от годините. “Стар човек”е състояние не на тялото, а на духа. Как ще се чувстваш зависи от твоята цялостност или от липсата й.
Целостта на човека е резултат от пълната осъзнатост на трите основни фактора - АСАНА, ПРАНАЯМА, САМИЯМА, които стават фон на нагласите ти, а нагласите от своя страна стават фон на твоя живот и ако това бъде осъзнато , в живота си ще имаш много по-малко страдания, особено такива, причинени от собствените ти заблуди и илюзии. И ще изпиташ много повече блаженство от съществуването, защото блаженството не е притежание, а резултат от цялостно поведение.
Защото обратното - втвърдяването, води до склерозиране на чувствата, мислите и духа. Мъдростта не идва с годините. Радой Ралин казва: "Ако нямаш ум на младица, не го търси в бяла главица." Не чакайте да остареете, за да поумнеете. Каквито посоки заложите в себе си като млади, в тях ще продължите и по-късно.
Пази се или използвай закона за инерцията!
Пази се - ако в посоката, в която си тръгнал е деструктивна, ако те влачи надолу. Използвай инерцията, ако си поел нагоре, по пътя на съзиданието.
Родителите обичат децата си, но това само по себе си още не е достатъчно. Младият човек трябва да осъзнае, че неговото израстване е негово дело. Той трябва да инвестира време и сърце да се изгради като цялостен човек.
ЦЕЛОСТТА не е някакъв идеал, тя е негова природа.
Да бъдеш здрав физически, емоционално, интелектуално и духовно не е самоцел, а необходимост. Необходимост, чрез която да откриеш смисъла на собствения си живот. Никой друг не може да ти го каже! Всеки се ражда с някаква мисия, но малцина са тези, които я откриват.
Въпрос: На няколко пъти пробвах да се занимавам с Йога, но не ми достига воля. Как да засиля волята си? Има ли някакви секрети, които са достъпни за всеки човек?
За болшинството хора, които опитват да се занимават с Йога, това е нормално явление. Да започнат и после да спрат - поради липса на воля, с констатацията, че нямат "силен характер", не са с "желязна воля" и т.н. Волята се тълкува като действие, против желанието ти за момента - например на теб ти се спи, но часовникът звъни, не ти се става, в завивката е толкова топло и уютно, а трябва да се насилиш, трябва да употребиш воля, за да станеш! Познато, нали? Дали за работа или за Йога, ти трябва да ставаш. И естествено работата не можеш да я пренебрегнеш, защото за нея ти плащат, но Йога можеш , за нея никой нищо не ти дава...даже някои твои близки я считат за съвсем безполезна... Може би и това ти е познато?
В скоби, първоначално думата "воля", която идва от глагола "волю" - желая, означавала ЖЕЛАНИЕ. Изразът "твоя воля", т.е. както искаш, както желаеш. По-късно придобива популярност смисъла, който се влага в думата "воля" - извършване на действие против твоето желание. Звучи малко абсурдно: Желание против желанието ти, но това са етимологически подробности.
И така. Ще се изненадаш като ти кажа, че Йога не е въпрос на въпросната ВОЛЯ! Тя е въпрос на ОСЪЗНАВАНЕ. И не само на осъзнаване "въобще", а на конкретно и задълбочено осъзнаване.
Много пъти съм чувал да казват: "Йога е въпрос на воля", "ти имаш силна воля" и т.н.
Без да куртоазнича обяснявам, че в обичайният смисъл на думата, аз нямам силна воля - просто ми е хубаво да практикувам Йога, чувствам се прекрасно, чувствам се витален, чувствам как нивото на осъзнатост за всичко в мен и около мен се повишава все повече и повече и че това няма предел. Чувствам се не само здрав, но и много по-жив. За последното е трудно да бъда разбран от човек, който не е практикувал по-продължително време, за да навлезе достатъчно в Йога.
В резултат на тази практика сега животът ми върви в съвсем друга посока, за което най-общо казано съм благодарен на съдбата си, на шанса да се срещна с Йога. Не, Йога в никакъв случай не е въпрос на воля - за мен тя е въпрос на любов -волята няма място там. Ти можеш ли с помощта на волята си да обичаш? Да кажеш примерно: "Ще си наложа с воля, тази жена да я обичам." Или някой да те заобича? Да се твърди, че Йога е въпрос на воля, е абсурдно, все едно да твърдиш, че да се любиш с жена, която обичаш е действие на волята, а не на сърцето. Може да звучи абсурдно да ти говоря за Йога като за човешко същество, но не си далеч от истината, защото в нея наистина става дума за истинска любов и уважение към човешко същество - ТВОЕТО! Не себелюбие на его, а на любов!Същество, дълбоко натикано в ъгъла на твоето съзнание, същество, чийто нежен глас не чуваш поради грубите желания на твоето его. Забравено и подтиснато от теб самия. А то е най-прекрасното нещо, което имаш, защото ТО, това си ТИ. Истинският АЗ! И смисъла на Йога не се изчерпва с това да си излекуваш хемороидите или запека или да свалиш излишните колограми. Да, тези неща пречат, но да считаш, че с тях се изчерпвва Йога е обида не за Йога, а за твоята интелигентност. Така, че Йога не е въпрос на ВОЛЯ, не е въпрос на постижение, а на правилно разбрано ОТНОШЕНИЕ!
За да получиш правилен отговор, трябва да зададеш правилно въпроса. "Как да засиля волята си?" не е правилния въпрос. Правилният е: "Мога ли да практикувам Йога без силата на волята?"
И ето, че така стигаме до въпроса за "секрета". Да,има такъв "секрет" в кавички. В кавички, защото той не е секрет - нещо скрито и тайнствено, а е въпрос на степен на ОСЪЗНАТОСТ.
Когато стане дума за практика се подчертава значението на два основни принци - ПОСТОЯНСТВО и ПОСТЕПЕННОСТ. С постоянството въпросът е ясен - трябва да се практикува всеки ден, но ако не си наясно какво значи ПОСТЕПЕННОСТ, това много скоро се превръща в препъни камък за по-нататъшната практика.
И ако под постоянство разбираме всеки ден, то въпроса за постепенността е сложен проблем, който трябва да се решава отново и отново ВСЕКИ ДЕН. Преди проблема да се реши физически, той е проблем психологически.
По времето на социализма почти на всеки стадион висеше лозунга: "Под грижите на БКП - по-бързо, по-високо, по-далече", заемка от латинската сентенция "Citius, altius, fortius" - "По-бързо, по-високо, по-силно!". Най-общо казано, този лозунг апелира за постигане на максимални резултати. Всеки, който се е занимавал със спорт занае каква е стратегията на тренировката. Ако днес скочиш 170см , утре трябва да скочиш 172, вдругиден 174 и т.н., всеки ден да стигаш максимума на силите си. Ако го правиш след възстановяване от такава тренировка ти се качваш по-нагоре във възможностите си. За да стигнеш един ден предела. Та нали състезанията са сравняване на възможности. Това, което казвам, е толкова банално и ясно, че сякаш не си струва да се говори. Но какво става с даден спортист след 10, 20, 30 години? Един ден идва края на спортната кариера и той заживява друг живот, като останалите. Постепенно саката му стават широки в раменете, а панталоните тесни в кръста. И това се приема за нормално. Не е. Не в смисъл, че трябва да търчи по стадионите и да се състезава с младите. Не е нормално друго -да се изоставя физически и психически.
И ако запиташ някой вече бивш спортист,защо се е изоставил,най-честият отговор е, че той или тя вече нямат време и най-вече ВОЛЯ за това. Преди са имали - сега нямат! Защо и какво кара един младеж или девойка след като са спортували да зарежат спорта? Причини много - годините, травмите, семейство и други ангажименти. Но обединяващата причина да се занемарят е една - НАСИЛИЕТО. Когато твоята цел е да "чупиш" рекорди, да биеш другите, да си номер едно - ти на всяка тренировка трябва да се НАСИЛВАШ да надскочиш себе си. И го правиш многократно. Суетата, медалите, популярността, славата, парите - всичко си има цена. И ти я плащаш. Но не знаеш, че колкото и силна ВОЛЯ да имаш, колкото и да се НАСИЛВАШ, природата ти един ден ще отхвърли насилието и ти приключваш със спорта и започваш да говориш за себе си в минало време. Постепенно започваш да се движиш към другата крайност - от хиперактивност към мързел. Но мързелът е също НАСИЛИЕ. Природата те е създала да бъдеш хармоничен, а не краен. Всяка крайност е насилие.
Йога не е против спортуването въобще, а против самоцелното поставяне на рекорди, нещо, което е детински незряло и наивно. Какво като си скочил 230 височина или си вкарал гол? Това прави ли те по-добър човек? Ако е така , то този, който не може да скочи толкова или да вкарва гол - лош човек ли е?
Жалко е за алпинистите, останали завинаги в планината, но как ви звучи спортният коментатор: "Наша експедиция ПОКОРИ Хималаите!" Наистина ли си въобразяваме, че можем да покорим Природата? Хималаите дали са радостни или са тъжни от това, че някой ги е покорил? Както се казва, те не дават пет пари за това. Какви са тези умопомрачителни брътвежи?...
Да, прекрасно е човек да се движи, да бяга, да скача, да плува, да играе, да кара колело..., но да го прави не в името на рекорда, а за здраве и удоволствие. Тогава спорта няма да бъде насилие.
Защо започнах да говоря за спорта? Защото същият принцип за "по-високо, по-бързо, по-далече" се пренася механично и неосъзнато и в разбирането на Йога. И каква полза, ако някои , които на книга изповядат източното разбиране за постепенност на Йога, в същото време провеждат СЪСТЕЗАНИЯ по ЙОГА! Аргументитът, че чрез тях популяризират Йога е много хилав. Първо, тя е вече достатъчно популярна в целия свят, второ, ако наистина уважават системата, то по-добре е да си спестят мечешката услуга – светът и без това е пълен с насилие и да показваш Йога като поредната форма на спорт е право на противниците и, но не и на тези, които се самоброят за нейни поддържници. Това е абсурд и профанизация на Йога от хора, които демонстрират неразбиране на същността й...Хора които трябва да я представляват и да пазят чистотата и,а не да я обезсмислят - каквито и да са мотивите им.
Всъщност мисленето на организаторите на състезания по Йога е ясно. Това мислене е инспирирано не само от спорта, но и от всекидневния им живот - за все повече, повече и повече - пари, храна, дрехи, известност - то е резултат от егоизма и алчността на ума, изразяващи се по хиляди начини...
Да, добре е от време на време йога да се популяризира като се изнасят беседи, придружени с практическо илюстриране на асани и пранаями, но да се организират състезания по йога е толкова тъпо, та чак дрънчи.
Все едно майки и бащи да се състезават и публично да доказват кой най-силно обича детето си.Това е нелепо. Йога е въпрос не на сила и гъвкавост, а на любов и осъзнатост. И с каква мярка ще се мери кой най-много обича и е най-осъзнат, за да му се връчи златния медал?
Простотията не ходи по животните, тя ходи по хората.Да принизяваш Йога до спортна дисциплина е откровенна декларация и манифестация на невежество. Независимо какви аргументи се изтъкват, за пореден път се доказва факта, че:
Всяка нескопосна популяризация,
води до профанизация.
Секрета... Да, има такъв…това е ОСЪЗНАВАНЕТО. Той се състои в това: Да направиш връзка със себе си, да осъзнаеш чувството, което се появява вътре в теб...Да намериш точната си моментна мярка! Това първо се получава в Йога-практиката - асани, пранаяма.... а после се пренася върху все по-голяма част от живота ти, докато накрая живота ти се промени тотално.
МОДЕЛ НА УСИЛИЕТО
Максимата "Няма Йога за всички - има Йога за всеки" трябва да се допълни.Освен, че: Няма Йога за всички,а има Йога за всеки,
но и за всеки човек, тя е различна всеки ден.
. Ние всеки ден имаме потребност да се уравновесяваме, защото всеки ден произвеждаме и трупаме насилие, но всеки ден потребността е различна. Ако си бил по-статичен, нужна ти е динамика, ако си се претоварил - имаш нужда от по-статични пози. За всеки ден, всеки трябва да намери собствената си мярка.
Всички тези думи казват много и в същото време нищо, ако не отговорят на въпроса : Как? Как да открия моята Йога-практика? Kак и колко да дозирам моята постепенност? Как да открия собствената си мярка?
Може с години да практикуваш и резултатът да е малък или обратен, ако не си намерил точния отговор на въпросите.
Съществува външна и вътрешна странана Йога. Видима и невидима. Външната може да се усвои от гледане, от четене , от хора, които преподават Йога изобщо от ПОДРАЖАВАНЕ. Дори външно да се усвоиш асани, дишане, концентрация - тази Йога не засяга същността ти. Успяваш в голяма степен да се самохипнотизираш, че си в Йога и толкова. Вътре в теб няма трансформация, защото си пренесъл разбирането си от твоя досегашен свят в разбирането си за Йога, а не обратното. Ако за теб "животът е борба", насилие, ти пренасяш това си разбиране и за Йога - вместо да се издигнеш до висините на Йога, ти я смъкваш до твоето ниво на разбиране.
Всяка популяризация е застрашена от профанизация ,
включително и популяризацията на Йога, защото е много по-лесно да подражаваш отколкото да бъдеш себе си.
Вътрешната страна се постига само с разбиране - разбирането не е знаене, то е познание - почувствано знание - по-знание. Преживяно знание. Постига се не само с ума, а с цялата ти същност. То не може да ти бъде дадено. Не можеш нито да го купиш, нито да го продадеш. Можеш само да го постигнеш.
И така, какво значи модел на усилието?
0-min
Да проследим усилието, за дадена асана в координатната система. Начертаната линия е условната крива на усилието на коя да е асана. Да вземем например "кобра". Точка "О" или "min" е началната фаза. В точката”О” няма никакво усилие. Издигаме се до т.1 или "max" Усилието е с максимален предел. Ако всеки ден практикувате да достигате и да стоите в точка 1, а престояването според някои автори е задължително, защото това е поза (асана), а не само движение, то много бързо ще забележите как осезателно “напредвате” в асаните. Ще бъде видимо както за вас, така и за другите. Увереността и самочувствието ви ще се подобрят значително. А това вече е достатъчно да си въобразите... че сте разбрали Йога. Но някой ден ще откриете, че точно днес нещо не ви се практикува Йога, но...вие знаете че ТРЯБВА с воля да продължавате .И продължавате.
Продължавате и се насилвате – още един, два, три пъти, може и повече и накрая вдигате ръце от себе си с аргумента: "Йога е хубаво нещо, но аз нямам воля." И спирате, уверени, че нямате воля. И през ум не ви минава, че ви липсва не воля, а разбирене. Разбиране, че когато практикувате по този начин (аналогичен в спорта и във всичко останало) максималното напрежение се акумулира като НАСИЛИЕ и създава негативна подсъзнателна нагласа, И един ден подсъзнателно или съзнателно вие си намирате мотив да не практикувате повече. Мотивът ви прави спокойни – и той затваря кръга: Йога не е за вас. Точка.
Когато започнете асаната, издигнете се до точката "max". Очите затворени – защото понякога, за да видиш добре трябва да си затвориш очите. След като я достигнете точката maх, не стойте в нея, а бавно тръгнете надолу. Независимо на каква височина, но ще откриете една зона, в която има и усилие, има и удоволствие. И в тази зона съществува една точка "Х"- в която УДОВОЛСТВИЕТО отУСИЛИЕТО е най-голямо.
Над тази точка има усилие, но няма удоволствие,
под нея има удоволствие, но няма усилие.
На езика на математиката - х = у.2
Х - ТОВА Е ТОЧКАТА НА УДОСИЛИЕТО.
У2 - Е ТОЧКАТА В КОЯТО СЕ СРЕЩАТ УДОВОЛСТВИЕТО И УСИЛИЕТО.
И тогава спирате съвсем спонтанно в тази точка. Тогава асаните се превръщат не в практика, а в преживяване. Задържането в позата, на което толкова се набляга става естествено и продължително, а не като си налагаш волята.
Опиташ ли този "секрет", тогава волята не е проблем. Практикуваш ли Йога по този начин, проблем ще бъде не да започнеш, проблем ще бъде да спреш, защото и часове да практикуваш ще ти е малко.
Девизът: "Навлизай с лекота - излизай с усилие!" се появи от тази практика. Намираш ли за всяка асана и всеки ден точната си мярка, намираш ли точката "Х", ще ти трябва ти усилие, не да започнеш, а за да прекъснеш практиката, защото ще ти става все по-хубаво и по-леко.
Може в началото да ви е малко по-трудно да почувствате точката в асаната, която правите. Не се притеснявайте. Това е просто въпрос на осъзната чувствителност. Какво имам впредвид?
Точно в този момент чувствате ли пулса си примерно в безимения си пръст на дясната ръка? Най-вероятно -не. Но притеснете палеца и безимения пръст. Затворете очи. След 1-2 мин. най-много ще го усетите. Така е и с асаните.Когато се концентрирате при всяко изпълнение – вие ще се уверите как чувствителността ви нараства.Изпълнени така, те се превръщат в извор на блаженство, защото практикувани по такъв начин те не се възприемат като тренировка, а като приятно изживяване. Изживяване, което по много начини "подрежда клапаните на двигателя" ви.
Изпълнявани по този начин асаните и пранаяма наред с многостранните и многопластови въздействия стимулира отделянето на ендорфини, на така наречените мозъчни опиати. Тяхното предназначение също е многофункционално, но някои от тях спомагат за уравновесяване и успокояване на мозъка и съответно психическата стабилност и адаптация на човека. Тяхното количество влияе върху вътрешния комфорт на всеки. Сутрин тяхното производство е минимално или направо липсва. Изключение са хората, които се събуждат усмихнати.
Веднъж чух една реплика от току що събудила се домакиня. С приверливо изражение на човек изпил токущо литър оцет: "Докато не си изпия кафето не ма питай и не ми говори за нищо!....
Има различни начини да се стимулира производството на ендорфини. Но като цяло те се делят на две групи: Разрушителни и градивни.
Разрушителни стимулатори са кафето, алкохола, пикантните храни, цигарите и най-вече наркотиците. Те са химически външни агенти, които доставят опиати близки по въздействие на ендорфините, но подтискат производството на ендорфините. Като резултат механизмите на хипофизата и хипоталамуса, които ги произвеждат ЗАКЪРНЯВАТ. От биологията знаем, че орган или жлеза, който не функционира - закърнява. От друга - все по-силно се проявява наркотичната зависимост от това, с което вече е свикнал човек. Всъщност да се употребява думата "човек" е малко пресилено, вярна е по-скоро думата "роб". Защото този, който е в робска зависимост от нещо - било то цигари, алкохол, наркотици - трудно е да бъде броен за свободен човек. Защото ако не е свободен, значи, че още не е човек.
Към градивните фактори освен практикуване на Йога спадат и спорт за удоволствие, работата която обичаш, хоби - добре е то да ти стане и професия - общуването с море, планина, слушането на музика!
Разликата е съществена. При първата група - вкарваш заместители, при втората подпомагаш ЕСТЕСТВЕНОТО им производство. Първото е насилие, второто е градивно удоволствие.
С продължителна практика удоволствието ескалира до блаженство, а блаженството понякога избухва в екстаз. Но не го насилвайте. То ще дойде не когато вие го искате. а когато то реши. След такива преживявания изплуват и прозрения... Христо Илиев - Йогата
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
