Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2014 23:03 - Йога и философията на хедонизма
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 710 Коментари: 0 Гласове:
0



Въпрос: Има ли връзка между Йога и философията на хедонизма?

Въпросът е много уместен! Разбирам защо го задавате. Не се учудвам, че ме питате за тази връзка, учудвам се, че едва сега след толкова години някой най-после прави паралел между Йога и хедонизма.

Причината да правите връзка между Йога и хедонизма , е че много често повтарям, че най-важното условие при практикуването на Йога е каквото и да правиш да го правиш така, че да изпитваш удоволствие. А още по-точно:

УДОСИЛИЕ – удоволствие от усилието.

Удосилие от асаните, от пранаяма, от концентрацията, от мантра и от другите елементи Йога.

От друга страна, известно е, че хедонизмът е учение, което смята като основна цел и смисъл на човешкия живот УДОВОЛСТВИЯТА. На пръв поглед изглежда, че Йога и хедонизма се покриват, но това е само на пръв поглед.

Драстичната разлика се състои в това – за хедофилософията удоволствията са ЦЕЛ, а за Йога те са СРЕДСТВО!

Не казвам,че има нещо лошо в част от удоволствията, когато те са здравословни – удоволствието от чистия въздух в боровата гора или в планината, удоволствието от това да е чувстваш здрав и енергичен, удоволствието от естествената храна, от движението, от асаните, от танците, спорта и т.н., но при Йога това не е цел, а средство. Йога е врата, през която можеш да преминеш към освобождаване и трансформация на личността от хиляди обременелости, наследени както от обществото, така и от личния живот.

При хедонизма най-често се касае за удоволствия от употреба на пикантни храни, алкохол, цигари и наркотици. Чрез тях човек не се освобождава, а става още по-зависим, а всяка зависимост стеснява съзнанието!

В крайна сметка човек се оказва роб на сетивата си.

От друга страна, всяко нещо, което съществува на този свят, си има своето основание. Животът на милиони хора е низ от физическа и (или) духовна мизерия, от безконечни страдания. И като закономерна компенсация на всичко това, човек търси поне малко удоволствие в сивия делник, за да балансира последиците от външния и вътрешния ад. Но крайният резултат е винаги бягане на едно място. Дори и назад.

Удоволствието от практикуването на Йога има съвсем друга посока! Изпитваш ли го, означава, че в този момент ти си се освободил от насилието в себе си, защото само в такова състояние на ненасилие е възможно и РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО, а без разширяване на съзнанието - трансформацията е невъзможна.

Да се опитваш да се трансформираш без да разширяваш осъзнатостта си е все едно да строиш къща, без да имаш материали за нея. Релаксацията, медитацията, пранаяма и асаните са “материалите” на Йога.

В състояние на УДОСИЛИЕ от практикуването постепенно с тялото замлъква и умът и все по-често започваш да чуваш тихия глас на Душата си, на Божия дух, на Свръхсъзнанието си или на Космическия разум – можеш да се спреш на това, което най-много ти допада. Названието няма особено значение, защото става дума за едно и също нещо, което в крайна сметка всички в определени моменти чувстваме, но сме затруднени да го дефинираме.

Разнообразието от названията се дължи най-общо на различията в образование, култура, традиции и т.н.,но основното затруднение идва от факта, че това, което се опитваме да формулираме е безкрайно огромно в сравнение с рационалните възможности на човешкия ум. Все едно муха кацнала върху екрана на телевизор да види цялата картина – тя възприема само няколко точки, но не може да схване цялото. Цялото може само да се преживее, то не може да бъде обяснено с думи и всеки опит да бъде обяснено се пречупва през нашата индивидуалност.

Така, че първоначалното удоволствие от практиката ти позволява да се отвори вратата, водеща към разширяване на съзнанието. Във всички останали моменти от живота си човек е потопен в някяква форма или форми на насилие. Дори и хедонистът, който се наслаждава на вкусното питие или храна. От горния край на “чашата” си налива удоволствие, но на дъното го чака утайката, горчилката от насилието. Временно се получава някакво удовлетворение, но то е твърде краткотрайно и най-важното, то не довежда до трансформация, а само до все по-голяма зависимост. То не разширява, а все повече стеснява съзнанието. Това не е изход, а въртене в кръг.

В съкратен вид отговорът е:

За хедониста удоволствието е цел,

за Йога – средство.

Както всяко нещо на този свят и природата на удоволствието е многопластово явление, затова ще кажа още нещо за него. Един афоризъм гласи:

Ако е приятно е вредно,

ако е полезно е гадно!

Животът на много хора се дели на две части: през първата се отдават на удоволствията, през втората се лекуват от техните последствия. Още по-често двата процеса протичат успоредно – сутрин си лекуваш махмурлука със заканата към себе си: “Никога вече”, а вечерта се отдаваш на поредния запой. Сутринта си изпълнен с много добри намерения, решаваш, че “повече не може така”; убеден си 100% (по-скоро си мислиш, че си сто процентово убеден), че имаш сили и воля да се промениш и да станеш “нов” човек, но до вечерта незнайно къде решителността ти се е изпарила и ... отново запой, отново провал. Гениалният Радой Ралин го е казал много точно:

“Човек е сложен,

сутрин – набожен,

вечер – разложен!”

А понякога става така: На 40-50 години получаваш я инсулт, я инфаркт или някоя друга болест, която ти изкарва акъла - на теб и на близките ти и като “преслочиш трапа” и се повъзтановиш - хукваш да бягаш в парка всяка заран, храниш се по книга, теглиш се редовно на кантара, изобщо ставаш “друг човек”. Но на практика това е само козметична промяна, а не трансформация на личността. От страх си се отказал от навици, които за малко щяха те пратят в отвъдното. Пак от страх правиш нови неща, на които преди си гледал с насмешка, но и сега си все същия. Ценностната ти система не се е променила. Просто страхът от смъртта те е принудил. Поочоплил си мазилката, но старата барака си е все същата.

А най-често става така: Отказваш се от цигарите или друг порок когато вече няма смисълл да се отказваш от тях. Когато вече е толкова късно, че е безмислено да се отказваш от каквото и да е.

Призива: “Полезно и приятно” е хубав, но на практика двете неща рядко се срещат, а изключенията само потвърждават правилото. 90% от удоволствията са пагубни! И какво от това? Ти го знаеш и въпреки това не се отказваш от тях.

От хиляди години църквата е заклеймила човека като същество, родило се греховно, със слаба и грешна плът и те убеждава, че ти трябва да я подчиниш, за да възтержествува Духът над Материята, Богът над Дявола, Разумът над Невежеството!

И какъв е резултатът от две хиляди години насам? Провал! Пълен провал и в двете направления.

Провалът в едното направление е, че болшинството хора така и не си правят труда да ограничат удоволствията на плътта, дори още по-ожесточено им се оттдават. Въпреки доводите, въпреки заплахите на Църквата, че ще се пържат завинаги във фритюрника на Ада. Въпреки и хилядите доводи на науката, на разума. Въпреки дори болките от страданията, въпреки страха от спин!

Не! На пук на всичко, човечеството пие, пуши и се дрогира. То се е изхитрило да превърне дори и религиозните празници в поводи за пиянски оргии. И нищо не е в състояние да го спре. Може би единствено тоталния Апокалипсис. Но имам съмнението, че и в Ада то ще подкупи Сатаната да му носи отвън дрога и всичко останало. ..

Другият провал се състои от хора оформени, по-точно деформирани от различните религии. Тези религии отдавна са се превърнати в своята противоположност. Те са загубили духа на основателите си. И това е неизбежно, защото:

Всяка некадърна популяризация,

води до профанизация

Затова не е никак рядко явление и сред така наречените “духовни” хора да се ширят всякакви пороци, дори педофилия и хомосексуализъм, на чийто фон кварталния алкохолик е просто светец.

От друга страна, ако ограничиш удоволствията заради здравето си, убеден в безмилостното му прахосване, какво ще получиш като компенсация?

Най-много, малко по-голяма отсрочка от Онази с дългата коса, не на главата, а в ръката. От Онази, която никога не забравя да си окоси реколтата и... толкова.

И какво от това? Може да получиш по-голямо удовлетворение, дори и да бъдеш и по-щастлив, но това е всичко!

Религията е заклеймила пороците с надеждата, че от СТРАХ ще спреш. Но дори и да не го правиш, една част от теб го иска, една част от теб го прави подсъзнателно. Не може и да бъде другояче, защото ти си едно цяло – тяло и дух. Цяло! В момента, в който се разделиш на две, ти делиш и ума си. По-точно той се разделя: едната част се отъждествява с това, което наричаш тяло, а другата с това, на което казваш дух. И започва шизофренична борба. Борба без победител. Борба с двама победени. Грохва и тялото и духът. С други думи, ти самият.

Можеш да излъжеш себе си, че си се превъзмогнал, че си се издигнал духовно, но дълбоко вътре ще чувстваш провала. “Другото” все ще те тегли.

Същият ще е резултатът и ако захвърлиш всичко и го подкараш “през просото”. Рано или късно ще започнеш да се събуждаш в малките часове на нощта и ще те загризят съмнения и болка за съсипания ти живот от теб самия! И скрита тъга по духовното!

Има и трети път.

Нито защитаваш, нито да нападаш удоволствията, не само порочните, а въобще удоволствията. Просто се вгледай в тях. И като казвам да се вгледаш, нямам предвид да ги гледаш под микроскоп като учен, който на клетъчно ниво вижда как алкохола отравя кръвта, как мазното запушва артериите, как от дрогата мозъкът се разпада. Да, това е вярно, но аз искам да погледнеш не от гледна точка на микроскопа, а от макроскопа. Да се дистанцираш и да погледнеш безпристрастно на удоволствията, т.е. в състояние на “упекша”, без да бъдеш роб на всякаква предварителна нагласа.

Силата на Удоволствията над прехваления разум е Факт с главна буква. Това първо. Нека не го отхвърляме, а да го приемем. И второ: няма да ви убеждавам в пагубността на пороците, въпреки че 90% от удоволствията идват от тях, нито ще ви убеждавам колко е хубаво да живееш, без да изпитваш слабостите на порока. А и няма смисъл - заради думи никой не се е отказал от тях.

Просто се вгледай в негово Величество Удоволствието, защото неговото съществуване не е случайно. Чрез него Природата иска да ти каже нещо много, много важно. Но ти си играеш на “глух телефон” с нея.

Тя ти нашепва:”Ти си Бог!”, но ти чуваш “Ти си бок!” Ти не уважаваш божествената искра в теб, а се държиш като”бок”- (на турски език - крайният продукт от храносмилането).Извинявам се за сравнението, но не съжелявам, че го казвам.

И така. Жаждата, необходимостта от удоволствия, е превода на това, което чува, но не разбира умът. Това е гласа на твоета природа, на твоята същност.

Твоята същност е Блаженството на любовта, Блаженството от творческия екстаз. Тя е това, което наричат Бог, Самадхи, Турия, Нирвана. Тя е върховно изживяване, върховно УДОВОЛСТВИЕ! Употребявам тази думата удоволствие като мост, защото донякъде нея можеш да разбереш, другите ще ти звучат твърде абстрактно. Защото, ако не си бил ПРОНИЗВАН от обич към някого (древните много точно са изобразили това – Купидон пронизва със стрелата на любовта сърцето, но ударението пада не върху стрелата или, а върху ПРОНИЗВАНЕТО! Моля те, запомни го!).Та, ако не си бил или била никога пронизван от обич, ако не си се разтърсвал като лист от треската на сътворението, думата Бог няма да значи нищо за теб!

И запомни добре: ти си император! Император, който по своя воля живее като бедняк! Имаш всичко в себе си! Носиш в сърцето си целия Космос, а посягаш да крадеш трохите на птичките.

Удоволствията те влечат, защото те са далечно ехо на това, което е вътре в теб!

Удоволствията са мизерния превод на ума ти

от шепота на твоята същност.

Умът чува “нещо” и го превежда според възможностите си. А те не са толкова големи, колкото той си мисли...

Патанджали казва: “Когато си в Йога, не си в ума. Когато си в ума, не си в Йога.” Извън ума не означава да си лишен от ум, да се превърнеш в безмозъчен идиот. Извън ума означава, че това, за което става дума, лежи извън неговите възможности да го разбере.

Тези, на които се е случило да обичат и да бъдат обичани, знаят за какво става дума. Тези, които са познали тръпкат на сътворението – също. Жените, в чиито утроби се е сътворило най-великото чудо – Животът, също знаят за какво говоря.

Това, което може би не знаете е, че това не е епизод в живота ви, а ваша СЪЩНОСТ.

Искаме или не, ние сме творчески създания.

Искаме или не, ние сътворяваме себе си и света около нас всеки миг.

Това, което е във вашата власт е само да го отречете или да го осъзнаете!

Виждали ли сте лицето на Жан Мишел Жар когато свири? Това не е лице на човек, това е лице на Бог! А пианиста Милчо Левиев или Теодоси Спасов когато свирят? Вгледайте се в лицата на хората, които създават нещо с ДУША. Всичко е изписано на лицата им.

А любовта? .

....Младеж и девойка се обичали, но родителите на момичето и забранили да се среща с него.След поредната скрита среща,тя се поглежда в огледалото и казва на момчето:

Удари ми два шамара!

?!

Моля те! Иначе нашите веднага ще разберат ,че съм била с теб!

И кое е свързващото, ключово звено в творчеството и в любовта? И двете се случват, ти не можеш да ги “направиш”. И двете идват спонтанно, без насилие, стига ти да си отворен, да си позволиш сам на себе си, да ти се случи “чудото”. Защото ти си единствения затвор, единствената бариера:

Омар Хайям е оставил прекрасна поезия, но дори само това изречение да беше оставил, името му пак щеше да остане безсмъртно:

“Не слагай край в безкрая, защото туй е край на твоя път!”

Скептикът може да възрази, че не всеки е Жан Мишел Жар или пък някой друг гений. Или пък, че и той е имал в действителност някога, някъде, с някого, някаква дълбока тръпка, но сега... нищо!

Какво да правим сега? Има ли начин да достигнем до същността ние “простосмъртните”, без да сме гений, без да ни обича някой?

Начинът, по които е зададен въпросът, като че ли подсказва и евентуалния отговор:

Няма начин!

За разочарование на скептика, начин има, но той не може да се “направи”. Той съществува , но не ако “правиш”, а ако тръгнеш по пътя, пътя на Ахимса!

За да тръгнеш по него трябва не просто да “правиш” нещо, а да имаш смелост на Духа, защото няма нищо по-тъжно от това да дойдеш и да си отидеш от този свят, без да разбереш кой си и защо си бил на тази Зема!

Без да нагазиш в река Рубикон, никога няма да познаеш това, което си в действителност. И ще трябва да се потопиш целия, а не само главата, за да се убедиш лично, защото друг ИСТИНСКИ път не съществува.

И не се страхувай - няма какво да загубиш, тъй като дотук не си спечелил нищо                                                              Затворът-Христо Илиев




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687641
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031