Блогът на budha2 :: ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ – ОРЪЖИЕТО, КОЕТО НАПРАВИ ПУТИН РУСКИ ЦАР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.08.2014 21:54 - ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ – ОРЪЖИЕТО, КОЕТО НАПРАВИ ПУТИН РУСКИ ЦАР

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2349 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 11.08.2014 18:15

Бастион на ПГУ – КГБ в Москва, сега СВР – Служба за външно разузнаване
Външното разузнаване – СВР, контраразузнаването – ФСБ и военното разузнаване – ГРУ направиха Путин руски цар Първите действия на Путин като премиер са да разпореди приемането на нови закони, даващи огромни права на ФСБ, СВР и ГРУ, чрез които той да контролира страната.
Един от първите закони, който разпореди Путин предвижда:
„ФСБ може да привиква всеки гражданин, ако срещу него има подозрение, че евентуално в бъдеще ще се окаже замесен в престъпление“.
„Ако заподозреният не се яви и с това затрудни работата на специалните служби, наказанието е до 15 дни арест“.
Според руски правозащитници, новият закон безконтролно развързва ръцете на тайните служби за абсолютен произвол и фатално напомнял за съветските времена и всесилния КГБ, където офицер е бил и самият Путин.
В Русия, както и в България никой не потърси отговорност на комунистическите тайни служби за беззаконията и жестокостите, които са вършели през периода на тяхната дългогодишна власт.
Някогашният КГБ успешно преплува през смутните времена на политическите промени в Русия и при Путин отново беше възроден. Реформи в КГБ нямаше.
Путин извърши само някои промени, които се изразяваха в поставяне на свои хора в ръководствата на тайните служби, както и прегрупирания с цел да обезпечи едноличната си власт.
Освен контрола върху ФСБ и СВР и ГРУ, през 2003 г. Путин постави в свое подчинение и две големи дотогава самостоятелни служби – Гранични войски и Службите за подслушване ФАПСИ.
След като с помощта на тайните служби Путин се справи с многото новопоявили се руски олигарси – една част привлече, други вкара в затвора, а трети принуди да бягат в чужбина той почувства, че вече е овладял положението в Русия и е преодолял анархията и безвластието, които наследи от Елцин.
Путин нареди да се национализират много от капиталите му.
С помощта на секретните служби Путин успява да ликвидира голяма част от сивия сектор и в държавната хазна вече влизат много повече пари. А след военните му успехи в Грузия, Путин стана не само признат ръководител на държавата, но и национален герой за руснаците.
Той вече можеше и увеличи съществено възнагражденията на секретните служби и на военните, даде им нови социални придобивки и повиши значението и ролята им в държавата.
Според анализатори и специалисти по въпросите на сигурността, личният състав на тайните служби при Путин е нарастнал повече от четири пъти – от 80 000 при Елцин, на 350 000 души при Путин.
През юли 2004 година Путин подписва Указ 870, голяма част от който е засекретен.
Но се разбра, че „ценната секретна агентура, която ползват специалните служби ще бъде предадена на ръководство единствено при президента. Тези агенти няма да се наблюдават или контролират от никакви други служби“. Обяснението е:
“ Всичко се прави за сигурността на Русия. ФСБ трябва да има пълна свобода в борбата срещу тероризма. Ще преследваме терористите навсякъде, чак – ще ме извините – до тоалетната. С това въпросът е приключен” – казва Путин.
Руските тайни служби са най-могъщият инструмент за налагане властта на Путин и превръщането му в руския несменяем държавен ръководител.
Шефът на ФСБ – контраразузнаването Александър Боротников е от най-влиятелните хора в Русия макар, че предпочита да бъде в сянка.

Боротников е един от първите, върху когото бяха наложени санкции от САЩ, ЕС и други западни страни, за ролята на Русия и лично на ръководената от него Федерална служба за сигурност, във връзка с анексирането на Крим и подпомагане на сепаратистите да водят военни действия в Източна Украйна.
Бившият офицер от ФСБ Кирил Канабов казва:
“ Агенти на тайните служби са внедрени във всяко министерство и във всяка фирма. Нито едно важно решение в държавата не се взима без благословията на някогашните служители на КГБ. А техните ръководители задължително съгласуват всичко с Путин или с хора от близкото му обкръжение. Дори прокурорите и съдиите се назначават само с одобрението на ФСБ и който не е удобен на всемогъщата служба, просто няма шансове“. И Канабов продължава:
„Големите държавни концерни като Роснефт, Газпром и други са всъщност филиали на ФСБ. Министърът на вътрешните работи и двама от вицепремиерите също са бивши служители на КГБ. Най-малко 150 души по най-високите етажи на властта в Русия са тези, които съгласувано с Путин контролират политиката и икономиката в Русия. И всички те са бивши служители от руските тайни служби“.
Много от руските специалистите считат, че цифрата на внедрените агенти в държавните служби на Русия е много по-голяма от тази, която сочи Канабов.
emblema na SVRНа 18 декември 1991 г. с указ на президента Елцин наследената от него огромна служба ПГУ – КГБ, руското Външно разузнаване, е преименувано в СВР – Служба за външно разузнаване.
Емблема на новата стара служба – СВР
На Елцин е подчинена най-голямата служба от „Октопода КГБ“.
Дългогодишният шеф на КГБ Юрий Андропов беше изградил едно свръхсилно разузнаване, което след разпадането на Съветския съюз, Елцин не знаеше как да използва.
Огромната армия от високо квалифицирани, образовани, владеещи много езици разузнавачи зад граница бяха объркани и бездействаха. Немалко от тях започнаха работа в чужбина, предимно като охранители.
В борбата за укрепване на властта си като премиер в размирна Русия, получена като подарък от Елцин, полковникът от КГБ Путин знаеше как да използва руските тайни служби!
Путин е силно повлиян от дългогодишния шеф на КГБ Андропов и се старае да използва неговите методи. Също като Андропов, той разчита предимно на Външното разузнаване, защото конспирацията там е на много по-високо равнище от другите оперативни служби.
Така Путин също като Андропов, с помощта на секретните служби и на първо място разузнаването стана най-силният човек в държавата.
Самият Путин макар, че не е бил разузнавач в капиталистическа страна, а в Дрезден – ГДР, винаги се е гордеел, че е от разведката и винаги е имал специално отношение към разузнаването.
Директорът на СВР – Службата за външно разузнаване на Руската Федерация сега е Михаил Фрадков.
За него също има наложени санкции във връзка с агресивната роля на службата му в събитията в Украйна.
След като Путин си осигури пълно господство в Русия и разшири личния състав и оперативните възможности на Външното разузнаване, той започва да обмисля планове, които изискваха решаването на сложни разузнавателни задачи зад граница.
Имаше и голямо поле за действие – бившите съветски републики, станали независими след разпадането на СССР, но все още силно обвързани и зависими от Русия.
По нареждане на Путин, вниманието на разузнаването беше насочено основно към Украйна, защото базата на големия Руски военен черноморски флот беше в Украйна – на полуостров Крим. А в Източна Украйна имаше важни за Русия военни заводи, които изработваха двигателите за руските военни хеликоптери. След като Путин дръзко анексира Крим, многобройното рускоезично население в Източна Унрайна, подстрекавано от внедрените спецчасти на руското разузнаване, започна гражданска война която не само, че продължава, но и се разраства.
Военната агресия на Путин в Украйна ускори нейната европейска интеграцията и Украйна вече се чувства като приобщена към ЕС, от който получава и голяма помощ.
Друга важна задача, която Путин беше поставил на разузнаването е създаването на голяма агентурна база в страните от бившия Съветски съюз. В плановете на Путин за агентурно проникване влизаше и България, към която той се отнасяше като с васална страна.
Руската агентура беше проникнала дълбоко в страната ни, защото години наред руското разузнаване е използвало българските тайни служби и широката агентурна база на БКП-БСП, които охотно си предлагаха услугите на „по-големия брат“. Путин целеше да постигне все по-голямото енергийно обвързване на България чрез различни енергийни проекти, като последния – четвърти поред е „Южен поток“. Но и този път намеренията му удариха на камък.
При преговорите с България по проект „Южен поток“ Путин разбра, че страната ни вече безвъзвратно принадлежи към европейското семейството и като член на ЕС, тя се съобразява с европейското законодателство и вече не е в руската орбита. Но Путин никога няма да се откаже от позициите, които Русия е имала и все още има в България, заради нейното стратегическо геополитическо място на Балканите.
За отношението на Путин към България, бившият полковник от разузнаването Олег Гордиевски, в интервю пред журналиста Коритаров, съвсем скоро каза:
„Руската резидентура в България е една от най-големите, не само защото Москва третира страната ви като свой „сателит“, където всичко и е позволено. А най-вече защото Путин счита България за ключов геополитически фактор на Балканите.
Резидентурата разполага с много пари и купуват държавници, политици, цели партии и организации“.
По времето на социализма, КГБ е имала в България огромна резидентура. След настъпилите промени у вас, руската резидентура не е намаляла. Напротив, в новата политическа обстановка, след като БСП – партията, която е била винаги тяхната „пета колона“ губи позиции и пропадат големи руски енергийни проекти, работата на резидентурата на КГБ в България, не само, че не намалява, но се увеличава.
Защото отново под въпрос е друг един голям руски енергиен проект „Южен поток“.
И Олег Гордиевски казва:
„Русия е богата страна и за нея не е проблем да си купи агенти“!
„А в България има държавници, политици и бизнесмени алчни за лесни пари“!
Чрез разузнаването, Путин крои сериозни планове относно бившите съветски републики. Формално се е предвиждало обединяването около Русия да става на икономическа основа. Но конспиративно, чрез разузнаването Путин преследва и друга, не по-малко важна цел – политическо проникване.
Планирания от Путин Евразийският съюз включва Русия, Беларус и Казахстан, а договорът влиза в сила през 2015 г.
„Евразийският икономически съюз“ беше създаден от Путин като предшественик на план за бъдещ съюз, който да включва голямата част от бившите съветски републики.
Evraziiski planПроевропейска украинска политика на независимост от Русия и освобождаване от руското влияние, стресна сериозно Путин.
Разузнаването го информираше, че анексирането на Крим и военните събития в Източна Украйна оказват негативно въздействие върху повечето от бившите съветски републики. Това вероятно ще забави бъдещата интеграция с Русия.
С откритата си агресивна политика и дръзкото териториално анексиране на Крим, както и с военната подкрепа от Русия на украински сепаратисти, Путин настрои срещу себе си цялата световна общественост.
И след като той не показва никакви намерения за разумна отстъпка или оттегляне от заграбените територии, обединената световна общност начело със САЩ, Европейският съюз и други западни страни, след неуспешни преговори решиха да налагат на Русия наказателни санкции.
Защото това е най-сериозният прецедент в междудържавните отношения, след края на Втората световна война. Русия вероломно дръзна да прекроява утвърдените след войната граници и да присвоява територии от суверенната държава Украйна.
При сложната обстановка след анексирането на Крим и участието на Русия в подкрепа на военните действия на украинските сепаратисти, руското външно разузнаване придобива все по-голямо значение за Путин и за Русия.
Ролята на разузнаването в провеждането на външната политика на Путин е от първостепенно значение. Неслучайно Русия празнува ежегодно 20 декември – датата на която по времето на Съветския съюз е създаден гордостта на Русия – КГБ.
Структура на СВР – Службата за външно разузнаване
Огромният състав на СВР е съсредоточен предимно в самостоятелната група „оперативни отдели“. Там работят и оперативните работници специализирани като вербовчици, разделени по региони и страни.
Голям щат също имат : Управлението за „Икономическо разузнаване“, Управлението за Външно контраразузнаване“ и Управление “ Оперативна техника“, където работят стотици разузнавачи и не само в Русия, но много са пръснати в различни страни, включително и в България.
Огромната армия на руските специални служби дава голямо самочувствие на Путин. А това, че дълги години е начело на Русия, обграден от изпитани верни чекисти, които ласкаят изкусно неговото „его“, е направило от Путин един изключително самонадеян, дързък и амбициозен държавен ръководител. Израз на това са и опасните му амбиции за възраждане на Великия съветски съюз, началото на което постави с анексирането на полуостров Крим и войната, която сега води в Украйна.
Очевидно, Путин е готов и на „Студена война“ срещу Запада, както навремето Сталин я започна. Но никой, който е запалвал огъня на Студената война, е печелил! razuznavane.com/