Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2014 19:50 - Self-imprint-Вътрешна СОМА.Основи на програмирането/Първоначална и добавена ДНК
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 497 Коментари: 0 Гласове:
0



Ние сами създаваме модели, които формират конкретни преживявания във външния ни свят несъзнателно.Ние може да създадем условия, които да привлекат преживявания, които съзнателно желаем да преживеем.                                                                                                      Природата на едно съзнание живеещо в общество като нашето, се състои в стремежа му да се самоопределя по някакъв начин. Да бъде нещо, постоянно да бъде активно. Повлияно от външния свят, то иска да е нещо друго,да имитира шарената сергия на реалността. Обогатено  от идеи, то иска да ги пресъздаде на ниво съзнание чрез себе си – съвсем естествен за Играта процес. Това става както съзнателно, така и подсъзнателно.                                                                                            Всичко във физическата реалност е символична репрезентация на мисловните модели, които енергийните същества със съзнание проектират.Мисловните модели не са мисъл-форми, последните се генерират от мисловните модели. Т.е. мисловният модел е по-широкото понятие, мисъл-формата – по-тясното.
Всяко едно съзнание генерира мисловни модели, без значение в коя реалност се намира (физическа или нефизическа). Във физическата платформа, мисловните модели на едно съзнание генерират поле, което може да бъде „измерено“ чрез електроенцефалограма (ЕЕГ). Казваме, че ако човек няма мозъчна активност, той е мъртъв и наричаме това „мозъчна смърт“. Тялото би могло да се поддържа живо с машини, но ако съзнанието вече не го обитава – не може да бъде измерено ЕЕГ.                                                                                                  Защо съзнанието може да бъде засечено чрез ЕЕГ?
Защото то е електромагнитно по природа (отново грубо казано) или по-скоро нашите уреди могат да засичат електромагнитния му компонент. Когато едно съзнание навлиза във физическата реалност то привлича атомни структури. Завихряйки се, те създават нуклеотидни бази (които са 4), а те създават ДНК, което е и шаблона на вашето тяло. Ето защо казваме, че това, което мислим, е това, което сме. Вие създавате своето тяло чрез мисловните модели стоящи зад него. То отразява всичко, което мислите. Така че вашето ДНК не просто е огледало на вашия мисловен модел, то е неговия краен резултат. ДНК представлява сгъстени мисловни модели до ниво, в което те се манифестират като материя в лицето на вашата генетика.                                                                                          Когато се раждате, вашето ДНК е съвкупност от всичко, което вашите физически предци са били някога. Висшият Аз на дадена индивидуална душа открива възможно най-подходящите родители, които да му дадат условия за максималното изразяване на потенциала на тази душа. Това буквално означава търсене на най-благоприятните мисловни модели за личността, която ще се инкарнира тепърва в тяло. Т.е. индивидуалната душа ще се инкарнира единствено в тяло, което може да поддържа енергийно мисловните й модели. Това тяло е специфично пригодено за тази индивидуална душа и веднъж когато това е решено на ниво Висш Аз между родителите и тяхното бъдещо дете (в 3D-план), никоя друга душа не може да влезе в тяло, което вече е приготвено за друга такава. Това е валидно до самата смърт на физическото тяло.                                                                   Дадено ДНК, може да поддържа само един-единствен мисловен модел и той е първоначалния на душата навлязла в тялото на бебето при първото проплакване. Това автоматично означава, че рекламната кампания, с която католическата църква се опитва да вдигне рейтинга си в последните години чрез екзорсизма, също не е това явление, за което се опитват да го изкарат. Подобно навлизане на чужда същност в дадено тяло, към което тя не принадлежи, може да е много кратко, временно явление. Чуждо съзнание просто би било несъвместимо в дългосрочен план с енергийния шаблон на дадено тяло. Енергетиката на тялото ще отхвърли неприлежащото съзнание натрапник сравнително бързо.   Ето защо, когато човек става приемник на чужд орган, тялото му или го отхвърля или неизменно е повлиян от енергетиката на бившия носител на въпросното сърце.Единствената причина поради която такива трансплантации са успешни, е защото по-голямото поглъща по-малкото и второто се приспособява към първото. Но когато се опитвате да завземете цяло тяло – тогава вече ще се сблъскате със стена.                                                                                                               Индивидуалните души навлизат в тела, които могат да поддържат техния мисловен модел. Вие сте тези, които избирате родители, които могат да осигурят правилната енергетика и подредба на нуклеотидните бази, което по-късно да се превърне в носителя на мисловния модел, който вие имате. Родителите осигуряват правилните генетични възможности. Ето защо, когато говорим за генетичните родословни линии на илюминати, винаги говорим за кръвосмешение. Защото по високите етажи на елита се раждат отново и отново едни и същи духовни индивидуалности (обикновено на извънземни) в различни тела. За да бъде това възможно, е нужно да осигурявате стабилни условия на ниво ДНК без отклонения. Ето защо тези „хора“ могат да правят секс с когото си пожелаят, но когато дойде момента да оставят потомство, те го правят с човек, който е от тяхната генетична линия. Това ще създаде условия същата индивидуалност да влезе в новото тяло-приемник. Ако гена е различен – тялото просто ще отхвърли индивидуалността. Това е причината поради която тези фамилии са вманиачени по чистотата на техния ген. От това буквално зависи тяхното оцеляване и типа игри, които те играят на земната платформа.                                                                                                    Душата вече е в тялото. Какво следва?
Вашите преживявания ще изменят вашия мисловен модел, а това ще окаже ефект върху ДНК-то ви. Вие ще предадете генетично тези промени на вашите деца, ако имате такива. В едно далечно бъдеще, може би 5000 човека, ще имат вашето ДНК. Навярно около 10 от тях, ще имат спомен за вашия жизнен цикъл. Значи ли това, че те са били „вас“, което да доказва линейното прераждане? Не.
Предполагам сте чували за хората, които твърдят, че са „били“ някой известен човек. Много от тях дори могат да проследят назад родословното си дърво до този човек. На практика, те носят същите гени. Дали те си спомнят свое истинско въплъщение, или просто отключват генетична памет?
Нека направим разграничение.

Съществува памет на мисловния модел.
Съществува и т. нар. „клетъчна памет“.
Имаме и трети вид, който можем да наречем ДНК-памет (именувана още генетична или химична).

Има разлика между тези три неща, която хората не правят, като смесват всичко в едно, което води до много грешни фиксации. Понякога те могат да бъдат едно и също нещо, но най-често те не са.

Какво наричаме памет на мисловния модел? Това е памет, която се съхранява на ниво индивидуалност и Висш Аз. Това е нещо, което вашата личност и духовна есенция наистина е преживяла. Това е нещо, което помните чрез лично преживяване. Това наистина сте вие.

ДНК-паметта е наследствена. Тя е химично и генетично кодирана във всеки един от нас. Като нечии наследници, вие можете да отключите тази генетика и да имате усещането, че сте преживели някакви неща, които обаче, вие, като индивидуалност – не сте. Това са спомени, които могат да ви покажат произхода на вашата генетика.

Клетъчната памет се активира локално и е изцяло свързана с тялото ви. Нашите клетки са като компютърни чипове (с тази разлика, че могат да поемат много повече информация от компютърен чип). Всяка една клетка има памет.                                                                                                              Вашият мозък не е единствения ви орган, който е носител на памет. Различните части на тялото помнят какво им се е случвало, както и да звучи това на много хора. Някой ще каже, че клетките постоянно умират, а на всеки 7 години, тялото ни е изцяло обновено. Разбира се че е така, но при деленето, умиращата клетка предава своята информация на новородената такава. Нито един килобайт не се губи. Нови клетки – стари програми. Поне докато те не бъдат пренаписани.                                                                                      Има шанс, вашият Висш Аз да избере инкарнация в това, което от настоящата позиция в момента бихте нарекли „свое далечно бъдеще“. По дадено стечение на обстоятелствата, Висшият ви Аз може да избере инкарнация в тяло на директен ваш наследник след 1000 г. В този случай, вие ще имате и трите вида гореописана памет и ще притежавате потенциала да отключите спомените на всички ваши наследници. Всичко това ще бъдете „вие“ по различен начин.                                                                                              Основи на програмирането
Както вече стана ясно, тялото не създава съзнанието, а обратното, така че ДНК е точно толкова съзнанието, колкото тя (ДНК), е тялото. Без съзнанието, тялото не би съществувало. Вие сте буквално това, което мислите.
Програмирането (в стил Монарх) добавя нова ДНК към вашата първоначална и то може да бъде вкарано или директно чрез тялото, или нефизически от астрала. Тъй като съзнанието създава и контролира тялото, програмирането винаги може да бъде разгадано или отключено, защото съзнанието е много по-силно от изкуствените елементи, добавени към тялото, или прикачени към мисловния модел от програмиращите. Програмирането може да разбие на части съзнанието и да сложи бариери пред него, но то никога не може да го превземе за постоянно. В случая приравнете „програмиране“ към „обсебване“ и приложете модела, който обясних в началото и ще разберете как никога не може да има абсолютен контрол над някой 24/7 само и единствено с този метод. Всичко външно, никога не може да сработи на абсолютно ниво с дадено съзнание.

Какво общо има програмирането с настоящата тема? Много.

Защото програмирането се опитва да надхитри системата по един много лукав начин, който работи или поне да кажем, че работи достатъчно добре за постигането на дадени цели. И в случая, това се явява много удобен пример, с който можем да обясним и това, което искам в настоящата тема.
Да видим...

Първоначална ДНК

Първоначалната ДНК на долната схема е тази, с която сте се родили. За нея говорих в началото на материала. Тя е физическият сбор от всички ваши модели на съзнанието, удобно сбити в една двойна спирала. Първоначалната ви ДНК е вашата лична честота. Във физиката, честотата се дефинира като брой трептения за единица време. Човешкото тяло е електромагнитно по природа. Както обясних, вашето ДНК е уникално само за вас самите. Следователно ДНК-то ви е една електромагнитна честота, която е точно настроена само към вашия уникален мисловен модел. Ето защо е възможно физически да се намери всеки един човек (или друга форма на живот) на тази планета. Може да бъде използвано рожденото ви име, или проба от кръвта ви, или телесна тъкан, всяко едно от което ще даде много точен ДНК-отпечатък. Веднъж щом тази информация е придобита, ДНК-то ви, или честотата ви, бива впоследствие вкарана в един... да кажем „езотеричен компютър“, и вашето местонахождение може да бъде открито веднага. Това не е бъдеща технология, това се случва в момента. Разбира се тази информация никога няма да бъде оповестена масово и никога не би могло да бъде използвана „законно“, защото тогава правителството трябва да признае, че разполага с нея. Подобно на най-добрите военни оръжия, тя се използва тайно.                                                image                                                              Добавена ДНК

Добавената ДНК се състои и от импланти (хардуер), и от програмирани задачи (софтуер). Добавената ДНК става част от честотата ви, въпреки че наподобява повече на удължение на честотата ви. Мислете за нея като пристройка към една къща. Основната част от къщата все още си функционира изцяло, докато новото крило се строи. Добавката, освен това, е напълно изолирана от къщата и следователно вие можете да продължавате да си гледате работата без каквито и да било разсейващи фактори от тази нова добавка. При човешкото програмиране, добавката към ДНК-то ви се „изгражда“, когато сте в ранна възраст и после вратата се заключва, така че да не може да влезете. Въпреки всичко, вратата си остава врата и подходящия ключ ще ви даде достъп до тази скрита област.

Активиращ спусък (trigger)

Той може да бъде даден цвят, дума, фраза, лице, буква, телефонно обаждане, песен, миризма... каквото се сетите. Активиращият ключ е парченце информация, което е било програмирано във вас. Когато този активиращ ключ ви се представя в едно нормално съзнателно състояние, това задейства една поредица от събития вътре във вас, която отваря първият етап на дадена програма, която ще бъде стартирана. Мислете за това като за един сценичен работник на снимачната площадка. Той има конкретна задача или група от задачи, които да изпълнява, но няма да започне докато той/тя не получи сигнал от режисьора. Активиращият спусък за една програма е това, което е сигнала на режисьора за сценичния работник. Програмата си стои вътре в човека, но не може да започне докато не получи подходящия активиращ ключ или сигнал.

Програма

Програмата е поредица от инициативи или стъпки, които са вкарани директно в генетичния ви код, или вашето ДНК. Програмите могат да бъдат поставяни и в самия мисловен модел и в клетъчната структура, без да променят ДНК-то ви. Например Microsoft Word е програма, обработваща думи. Тя се съхранява на твърдия диск на компютъра ви, но си стои там, правейки точно нищо докато не я активирате. ДНК-то е харда на човешкото тяло – там се съдържа всичката информация, включително и паметта. Една програма, която е била вкарана в ДНК-то, мисловния ви модел или клетъчната ви структура просто ще си седи там, правейки нищо, докато не се активира чрез получаване на правилния активиращ спусък.                                                                  Депрограмиране

Програмите, които са вкарани в ДНК-то са скрити от съзнателния поглед на субекта. С други думи, по време на нормалния ежедневен живот на даден човек, той/тя никога не би знаел, че неестествени програми са съществували в тялото му, защото тези програми са скрити от погледа на съзнателния аз. Това е като една врата, която изчезва или се слива с декора, когато я затворите. Вратата е все още там, но вие не можете да я видите. Депрограмирането е процес, при който тези „врати“ се отварят за постоянно. Програмирането всъщност не се изтрива, защото е част от ДНК-то ви, или генетичната ви структура. Ако се опитате да изтриете програмирането, това би било същото като да изрежете част от ДНК-то ви и тялото ви ще започне физически да дегенерира. Следователно депрограмирането позволява на човек да разпознае програмите в самия него, така че да може да върне обратно контрола над съзнанието и тялото си, ако програмата се активира.                                                                                                        Само-imprint-ването е процес много подобен на програмирането, който обаче създавате сами за себе си, при това съвсем съзнателно, когато го ползвате в неговата положителна форма. Процесът разбира се си тече и подсъзнателно, когато се натоварваме с множество подкопаващи програми, за които не си даваме сметка. Обикновено това се случва на хората, които не се интересуват от енергийната страна на живота и не си дават сметка каква сила имат мислите им. Само-imprint-ването също може да бъде активирано от ключова дума (trigger), която да задейства мисловните модели, с които сте се натоварили, което да задейства дадени поведенчески програми. Цялата схема е много подобна.

Отделно от това обществото вгражда определен тип блокажи в мисленето и енергетиката ни (които са свързани, както вече стана ясно). Ако човек не си даде свобода, той ще започне да потиска същността си и започва зомбирането.

Когато разсъждавам за това си давам сметка, че въпроса в крайна сметка се свежда до „приемам ли се такъв какъвто съм и живея ли в настоящето?“. Ако стигнете до дълбочината на това, отговорете си честно и отговора е „не“, то по всяка вероятност вие сте се самообособили с множество мисловни модели, които в крайна сметка ще ви изядат отвътре.                                                                                                        Смятате, че не сте прекалено хубава? Имате ниско самомнение? Наблюдавайте как действията ви и решенията ви започват да се градят около този мисловен модел. Как започвате да вървите срещу собственото си здраве, в името на някаква представа за това как трябва да изглеждате. В името на какво? На чуждото мнение, което е маскирано под идеята за „правя го за себе си, така се чувствам по-добре“.
Висшият ви Аз никога не би поискал да бъдете нещо външно, нещо различно от това, което сте, за него има значение единствено до колко дълбоко се вкоренява съзнанието в това тяло, а не как изглежда и дали другите одобряват това. Но ние сме позволили да станем толкова обособени от външни идеи за това „как трябва да бъдат нещата“, дотолкова сме задръстени с лицемерен, псевдо-морал, че започваме да поглъщаме всякакви концепции как трябва да мислим за себе си и какво трябва да бъдем. Ние допускаме това. Да, външен imprint има, да, той е умишлен и целта му не е вие да се чувствате добре и свободни, но в крайна сметка – вие сте тези, които позволявате това да се инсталира у вас като мисловен модел. Защо?
Поради гореописаните причини. Никакъв imprint не може да се случи, ако вече няма предварителни условия у вас самите той да се случи.                                                                              Как да разберем дали сме се self-imprint-нали?                                                                                                    Спомнете си кога за първи път сте казали „трябва“, което е любимата дума на външния свят, с която биваме моделирани. Открийте корена на нещата и кога сте се пречупили в името на нещо, което не сте. Поставете от една страна вашата лична свобода и способността ви да я изразявате, бидейки това, което наистина сте, а от другата поставете онова, което ви дават фалшивите модели, които сте прегърнали в името на нещо, което не сте. Кое тежи повече? Нима не бихте се чувствали по-добре без целия срам, без цялото притеснение, без всички блокажи, които сте си инсталирали в името на приемането от външния свят? Защо тогава продължавате да избирате да се чувствате зле?                                                                Запомнете, че можете да бъдете програмирани само с това, което вече сте. Настоящите ви програми са външни, но по някаква причина те са намерили начин да се закачат за вас.                                                                                                Моделът на само-imprint-ването следва изцяло модела на програмирането (затова и първият бе описан по-нашироко).Но по-скоро второто следва първото, защото self-imprint-а е естествен процес, а програмирането изкуствен (доколкото изобщо можем да създаваме такива категории).                                                                  Програмирането и само-imprint-ването са като два паралелни вектора, които могат да бъдат свързани по много общи показатели, защото в същността си са едно и също.                                                                  Примери за външен self-imprint                                                                  Например срещате някой на улицата, той ви пита как сте, а вие отговаряте с нещо от рода на: „всичко е наред, да чукнем на дърво“ след което търсите в близост дърво или нещо направено от дървен материал, а ако няма просто почуквате някъде, чувствате нужда да направите физическия жест, за да завършите тази форма на само-imprint-ване. Дървото е материал, който винаги има връзка със земята, той е заземяващ материал. То е кафяво (енергийния цвят на заземяването) и носи самата вибрация на земята, защото е било в пряк контакт с нея. Когато вие изказвате настоящия си статус (например – че сте в добро здраве), вие искате това да продължава да бъде така и занапред, затова заземявате самата мисъл-форма чрез този израз и правите кинетичното движение, за да се само-imprint-нете на клетъчно ниво с енергията на това утвърждение.                                                                                                 Какво са пожеланията на Нова година в баницата и на коледа в питката? Нека разгледаме процеса.
Вие пишете (по)желания със собствената си ръка и почерк (поне допреди няколко години – вече се принтират от интернет...) после си избирате парче с нетърпение и любопитството „какъв ще ви е късмета“ и когато го прочетете вече имате надежда какво да очаквате през годината. Не виждате ли, че това е просто самосъздаване на мисъл-форма, която вие самите захранвате, за да привлечете въпросните преживявания през годината? Щом го разбирате, защо не го правите непосредствено, ами се занимавате със ритуали? За да има радост на масата?Но така вие не спирате да отдавате силата си на външни методи и източници, вместо да я впрегнете да работи във ваша полза.                                                                                                     Музикалните хора с опит имат вътрешен ритъм. С музиката си те imprint-ват хората със собствената си емоция, което има съответния ефект върху човека с душа и отворено сърце. Imprint-ът е следствие на self-imprint, който музиканта вече е направил със себе си преди това. Той преживява емоцията, изживява я.
Един класически танцьор на аржентинско танго излъчва автентична страст и болка от себе си. Всяко негово движение е наситено с тях, можете да пипнете драмата, тя е почти физически осезаема. И защото го прави, той се превръща в архитект на пространството около себе си. С едно обикновено движение, той може да манипулира емоционалния поток в цялата аудитория. Езикът на тялото му става разпознаваем за публиката, тя реагира в отговор, защото няма как да бъде друго. Това е един двустранен процес на обмяна, като в химическа колба.
Шаманът има подобна функция в племенните общества. С танца си той импрегнира земята под себе си и околните хора със своята вибрация. Това предизвиква дъжд. Не е голяма философия, really...
Освен това той рисува геометрични форми по тялото си или образи на животни или някакви абстрактни форми. Рисунките по кожата му са 2D-репрезентация на дадени идеи, в определен ред, което взаимодейства с определени архетипи. Движейки се, тези рисунки придобиват триизмерна форма (точно както ако движите пръста си бързо наляво-надясно ще получите мъглява картина, в която не можете да различите пръста си от задния фон), което пък насища пространството с тях (не мога да го обясня по-просто – който зацепил – зацепил). Това създава даден резултат.
Когато знаете принципа можете да си обясните целия външен свят чрез процеса на imprint-а(външна СОМА) и self-imprint-а(вътрешна СОМА). Всичко е Ин (self-imprint) и Ян (imprint). Което разбира се ги прави и взаимозаменяеми на много нива, каквито са самите Ин и ЯН.                                              www.parallelreality-bg.com/statii/control/318-imprint.html           



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185250
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031