Блогът на budha2 :: КАК СЕ ЗАПИСВАТ ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.08.2014 22:20 - КАК СЕ ЗАПИСВАТ ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 612 Коментари: 0 Гласове:

Космическите ментални сфери. Океанът от Прана с център Слънцето-7. Материалната вселена. Тук е маркирано нашия център – Слънцето.
8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.
Всяка точка представлява в тях център за действие и взаимодействие с целия океан. Всяка от тези “атмосфери” има своите граници. Нека вземем нашата атмосфера в която е земната Прана. И най-малкия атом и най- елементарният организъм на планетата образуват центрове на взаимодействие с енергийните потоци на земната Прана. Тя има способност да приема формата на всеки организъм или с други думи, лъчите на Прана падащи върху живото същество се връщат обратно по силата на отражението.
Както е известно, тези лъчи носят в себе си образите на обектите върху които са попаднали и заедно с тях достигат границата на земната Прана. Лесно ще разберем, че в невидимата сфера около земната Прана се получава увеличителна картина на всички организми и дори до най-малките частици.
“В тази сфера се оглеждат както най-елементарните зачатъци на живота, така и най-съвършените творения на живота и природата. Това е една величествена галерия. В нея се намират увеличените образи на всичко видяно, чуто, усетено, вкусено или помирисано на Земята” /Рама Прасад/.
На границата на земната Прана енергийните лъчи, образуващи тези изображения изпълняват двойна функция. От една страна образите се предават на слънчевата Прана, от където в съответния ред достигат до един Космически разум /Вират/. От друга страна тези лъчи взаимодействат със себе си и се отблъскват от границата на сферата за да се отразят отново в центъра.
Отвореното съзнание вижда именно тези картини, когато се вгледа в свободния къс небе точно по обяд. Тези картини ни разкриват и най- незначителните ни действия във всички сфери на битието. Действия, които са така маловажни, че остават незабелязани дори от нас. Те се съхраняват вечно, като следствие от миналото и причина за бъдещето. Именно тези образи водят до откритието за многопластовата структура на човека и Космоса и на енергиите в съзнанието. Тези истини са намерили място и в Упанишадите.
“Атма не се движи, тя е една, тя е по-бърза от съзнанието, сетивата не могат да я достигнат тъй като тя предхожда всяко движение. Тя изпреварва останалите по бързина на движението, докато сама остава неподвижна, в нея Записващия съхранява всички дела”.

В горния откъс се казва, че Записващия се намира в Атман. Понеже Прана черпи живота си от Атман, съществува определена прилика между техните качества. В цитата се казва, че Атман е неподвижен и въпреки това се движи по-бързо от ума. На пръв поглед тези качества изглеждат противоречиви. Атмосферният въздух е онази фаза на Прана, която пренася образите на всички действия и движения от една точка в пространството до друга.
Тази фаза на прана е Записващия. Тя съдържа в себе си всички причини и следствия за вечни времена, предците и наследниците на нашия свят. Всяка точка в пространството, от нея енергийните лъчи се разпространяват във всички посоки. По този начин океанът от Прана се намира в непрекъснато движение. Но променя ли мястото си дори една точка в този океан?
“Не, разбира се. Така всяка точка запазва мястото си и едновременно с това се отразява в останалите. По същия начин и всепроникващия Атман е в непрекъснато движение и все пак винаги в покой. Това се отнася до всички нива на битието” /Рама Прасад/.
Всички наши мисли, действия, цели, копнежи се запечатват завинаги в книгата на Записващия. Ще дам пример: аз лично съм гледал мои минали животи и винаги съм се чудел как се извикват тези картини от подсъзнанието. Просто когато достигна четвърто ниво на съзнанието – Турия, това е състояние между сън и будуване, като дрямка. След като настроя ума си за миналото ми, автоматично моето съзнание предава необходимия импулс към картинната галерия, а оттам енергиите на Космическо ниво предават тази информация в моето отворено съзнание.
Картината се обработва в мозъка ми на принципа на холограмата. Чрез съзнанието трябва само да дам указателния лъч на холограмата и картината блясва пред очите ми. Всяко мое действие добро или лошо, както и самите думи започват да изпълват мозъка и съзнанието ми. Така знам много неща за себе си. Това състояние се използва и за лечение. Друг пример: Как се узнават бъдещи събития и миналото, което е в основата на сегашното?
Когато някой реши да ми се обади по телефона, когато съм отворен към енергийния поток на умствената нагласа, мога да приема тези мисли към мен. Без съмнение всички умове на Земята са приели този импулс на мисълта, но само моето съзнание е било чувствително към тази информация. Така потокът е въздействал единствено върху мене. Лъчите са се разсеяли в моето съзнание и е довело до това да знам за предстоящото събитие, т.е. да ми се обадят по телефона.

От този пример може да се заключи, че за да приема картинните лъчи на Прана, съзнанието трябва да е разположено към тях, а не да е изпълнено с апатия. Това означава, че съзнанието когато е освободено от всякаква дейност или силно чувство е най-подходящия приемник на визуално изобразяване на Вселената, както и на истинското познание за минало и бъдеще. Ако силно желаем да узнаем нещо, това е наше предимство.
Именно така се узнава миналото и така се разчита бъдещето. Трябва да се осъзнае, че всичко, което по някакъв начин е съществувало или съществува на планетата е четливо записано в книгата на природата и енергийните лъчи на Прана и на съзнанието постоянно извикват пред нас тези картини. Фактът, че миналото никога не ни напуска, макар че много от най-великите му паметници завинаги да са изтрити от лицето на земята, до голяма степен се дължи на това, че тези обратни лъчи винаги са насочени към центъра който ги е породил.
При историческите събития тези центрове се запазват непокътнати цели хилядолетия и е напълно възможно всяко чувствително съзнание във всеки миг да насочи тези лъчи към себе си, като влезе в контакт с тези материални останки. Например, изкопан камък от някой древен град, лъчите на енергиите се насочват към този камък. В него се съдържа информация за древния град. Ако аз го държа до челото си, единственото условие е да принеса образа в съзнанието си и то да бъде предразположено към него. Това състояние на съзнанието може да бъде вродено или придобито. Шива казва:
“Някои познават татвите, когато съзнанието им се пречисти чрез практики, получени или чрез придобитата бързина на други прераждания или чрез добротата на техния Гуру”.
Не е мит фактът, че напредналия йога може с едно единствено усилие на волята да извика в съзнанието си картина от всяко място на земята, минала или настояща. С формирането на визуалното изображение се занимава само светлинният етер Теджас. В този процес участват и другите енергии. Акаша или звуковия етер съхранява всички звуци, които съществуват на земята – в минало или настояще. Така се разбира, че комбинирането на тези картини ни дават образ и звук и всеки йога в медитация може да вижда и чува всичко и всеки независимо от време и разстояние. Феномените на ясновидството са фази на това татвично /енергийно/ явление. На Космическо ниво татвичният закон е в същата сила, само че той е свързан с преражданията. Например:
Да си представим, че някакъв човек стои с оръжие в ръка, а жертвата му е човек или животно. Тази случка моментално се запечатва в Космическата галерия, там са убиеца и жертвата. Да сменим сцената. Пред нас стои лъжец. Той лъже и по този начин наранява своя брат - човек. В момента на произнасянето на думите Акаша се активизира и се получава съвсем точно изображение на жертвата и лъжеца отпечатана върху индивидуалната Прана. В тази картина се намират думите с цялата си енергия на преднамереното зло. Може да се посочат и много други примери.

Сега трябва да се върнем обратно в Картинната галерия. Видяхме, че времето, мястото и всички останали фактори на едно събитие са точно представени в това изображение. Тези енергийни лъчи са обединени около момента, в който те са напуснали записа си в картинната сфера. Когато с течение на годините същото време отново хвърли сянка върху земята, дълго съхраняваните картинни лъчи активират материята, която създава човешките същества и я оформя според собствения им потенциал. Слънцето дава живот на земята, хората, растенията и минералите. Слънчевия живот приема човешки образ в майчината утроба. Това представлява внасяне на определена група от нашите картинни лъчи в живота, които вече се появяват на планетата. С течение на времето картинният образ променя енергийните си съчетания, а това води до изменение в материалното тяло – сиреч болестите.
Да се върнем към човека с оръжие в ръка. Какво става след като той се прероди. Той е безсърдечен по природа, той още жадува да убива и разрушава. Болката, ужасът и нещастието присъстват в него с цялата си сила. Животът му е жалък и бавно, но сигурно угасва. А сега другата сцена. Пред учите ни е лъжецът в друго прераждане. Какво става с него в този живот. Той ще бъде подложен на постоянни лъжи на хората около него, като самият той няма да престава да лъже. И всичко около него, бавно но сигурно ще започва да се руши. От близки и приятели, до семейството му. Но понеже енергиите на дадено явление било то умствено или физическо реагират върху човешкия организъм, това значи, че рано или късно ще се отрази на праничното тяло, а оттам и върху здравето му. Общо взето така стоят нещата…
Тези примери са достатъчни да обяснят закономерността, по силата на която картините от Космоса управляват нашето бъдеще и нашите прераждания. При различни условия могат да се извършват безброй грехове. Но енергийните ефекти на всеки от тях лесно могат да се проследят чрез картинните образи на Вселената. Всеки обект съществува чрез формите си в Прана до момента, в който във входа на еволюцията Прана се влее в по-висшата сфера на менталния бог Вират. Има един много интересен въпрос? Дали тези изображения са вечни или възникват едва след като се е появил живота на планетата. Р.Прасад споделя, че изображенията /т.н. картини/ на всички обекти според техните родови, видови и индивидуални черти винаги са съществували във Вселенския разум. Тези картини имат свои двойници в менталната и психичната сфера. Може да се каже, че подобно на соларните картини, менталните изображения също се появяват отново, а това важи и за Брахман. Всъщност, когато става въпрос за кармична обремененост, най-важна роля играят тези картини, както за самия индивид, така и за група от хора, градове, държави и т.н. до цялото човечество.

Материалното човешко тяло е подложено на два вида основни болестни състояния. Първия вид е когато нашите тела са подложени на бацили, микроби, бактерии които влизат в контакт с клетъчната маса на нашите тела. При тези болести лекарствата и билките помагат. Но ако болестта е предизвикана от увеличените цветове в картинната галерия, тогава лекарствата не помагат или ако помагат то ще е временно. Причините стоят, а хората се занимават със следствието. Какво имам предвид? Вече стана ясно, че всяко наше действие било то физическо или умствено се запечатва в картинните галерии на Прана и Манас /Космическият ум с център Вират/. Когато се извършва записът в галерията, основния фактор е мига. Точно в този миг е запечатан спомена за движението на небесните тела, т.е. 9-те планети, които обикалят около Слънцето. С течение на времето, при идентична подредба на планетите около Слънцето, само тогава чрез закодирания миг се освобождава натрупаната увеличена или намалена енергия, която е под формата на цвят. От там космическата Прана се отпечатва върху индивидуалната Прана на човек. От своя страна индивидуалната Прана въздейства върху някоя от 5-те енергии, които текат в момента, като по този начин се увеличава или намаля енергийния поток в материалното тяло, а по този начин се поддържа болестта в тялото.
Например ако ме боли корем и болката е предизвикана от увеличения или намаления енергиен поток на Прана от картинната галерия. Понеже не знам за тази закономерност, аз започвам да взимам хапове за да спра болката. Да тя намаля, но причините стоят. След време, при подходящо подреждане на планетите около Слънцето, енергията се освобождава и при мен болките започват отново. Ако в този момент изпитам силна негативна емоция, която е свързана с болката, тогава този миг се запечатва в картинната галерия на психичния център Брахман. Значи закодираните картини идват върху нас от три нива. Това са психичната картинна галерия, менталната /мисловната/ и праничната картинна галерия. През всичките тези години съм свидетел на този процес. В началото просто регулирах енергийните потоци в материалното тяло, получаваше се облекчаване на болката без значение дали става въпрос за даден орган вътрешна жлеза или някоя система. Но след известен период от време, било то няколко месеца или година, същата болка се повтаряше. Вярно, беше в по-малка степен, но все пак я имаше. Това означава че основния цвят в картинната галерия е намалял и новото проявление на космическата Прана върху индивидуалната също намаля. А това води до подобна болка в материалното тяло с по-малка сила. Това важи и за останалите нива, това на менталната и психичната галерия.

Но съм имал и някои случаи, когато дадена болест изчезваше и никога не се повтаряше отново в човек. Как да си го обясним това? Това е възможно единствено само ако трите галерии са обединени около даден момент и цялото проявление на болестта в материалното тяло са следствие на информацията от тези три галерии. Ако в този момент унищожа преобладаващите цветове в картинната галерия на Прана, то в този миг автоматично се регулират цветовете и в останалите две. По този начин се регулират в един миг енергиите които възприемаме чрез психиката, мислите и жизнената си сила. А те от своя страна регулират централна нервна с-ма, сърдечно съдова с-ма и активират нервния и кръвен ток на даден орган в тялото. А това граничи със чудото. Всъщност няма нищо чудно, има само неразбиране. Сега като се замисля, най-трудното при този вид лечение е да се установи кога и как времето ще отблокира тези енергии върху индивидуалния човек… Но има нещо по-важно. Всички беди и нещастия на хората са предизвикани от закодирани спомени и действия в миналото, които са запечатани в трите картинни галерии. Така кражбите, убийствата, гладът, мизерията са вечни спътници на обикновения човек. Структурите описани като съдба, здраве, мироглед, характер, психика са вплетени едно в друго. Когато на космическо ниво дадена енергийна субстанция се разблокира, това може да окаже въздействие не само върху здравето, но и върху съдбата или психиката - въобще матрицата е многовариантна. Така болката, нещастието, здравето, радостта, зависят от информацията която сме оставили в картинната галерия. А това е Карма.
Карма означава причина-следствие. Много е трудно човек да се откопчи от този самоналожен хомот, но не е невъзможно. Карма е пряко свързана с преражданията, ако няма карма няма да има и прераждания. Всъщност това е великия океан, който индийците наричат “самсара”. В този океан са трите космически галерии и именно самсара е в основата на карма както на индивидуалния човек така и на цялото човечество.

Смъртта, която познаваме е земния край. Независимо колко пъти човек умира на земята, соларния му живот продължава.
Има определени обстоятелства, при които хората от сегашната Манвантара могат да претърпят соларна смърт. Те могат да излязат от сферата на влияние на Слънцето и тогава могат да се преродят само при управлението на втория ден на Вират. Хората, които сега претърпяват соларна смърт, ще останат в състояние на блаженство до края на сегашната Манвантара. Освен това тяхното прераждане може да се отмени с няколко Манвантари. Хората могат да претърпяват по-висша смърт и да прекарат времето си в по-висше и трайно блаженство. Подобно на материалната земна спирала, менталната също може да бъде прекъсната. Така благословената душа остава неродена и пребивава в наслада до утрото на втория ден на Брахман. Състоянието след Брахмична смърт е още по-висше и продължително. Тогава духът е в покой още много много време. Но има още нещо. В Бхагавад-гита Богът казва:

“О, Арджуна! Всички светове, включително този на Брахма, биват непрекъснато постигани и изгубвани. Но след като се достигне до Мене, няма вече прераждане. При идването на деня /на Брахма/ всички същества се раждат от непроявеното. Когато падне нощта, те изчезват в същото това непроявено. Но отвъд това непроявено има друго вечно Непроявено битие. То не загива дори когато загинат всички същества. Моята най-висша обител е това, след постигането на което никой не се завръща”. forum.tisitova.com .