Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2014 21:43 - Невъзможно е да победите комунистите по законов път, чрез избори, протести, бдения със свещи.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1904 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако бяхме посегнали на системата, което означава, да приемем нормална Конституция и да предприемем декомунизация, включваща съд, лустрация и конфискация, днес навярно щяхме да процъфтяваме. Сега е моментът да припомня колко валидна е присъдата на комунизма и комунистите, дадена през вече далечната 1948 г. от покойния земеделски лидер д-р Георги Михов Димитров. Пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън, той постановил:

„… Законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове…

Против тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“                                                                                                                 Невъзможно е да победите комунистите по законов път, чрез избори, протести, бдения със свещи. Точно преди 66 години нашият сънародник е видял „международната конспирация“. Били са му необходими още няколко години, за да вникне в нея до самите й корени. И да съзре силите, които я направляват – интернационалният левитски елит.

Българската икономика беше срината не от други, а от местните комунисти, в рамките на този световен заговор. Напразно чакате някой да го признае официално. Или да узнаете истината от влиятелните медии. Идиотите я приемат като… „конспиративна теория“. Но как иначе? Нали затова са такива – слабоумни?                                                                                                                       Църковна благословия за другарите, които крадяха и наливаха основите на комунистическия капитализъм

Ако си направите труда да разгърнете течението на печатния орган на светия синод „Църковен вестник“, няма начин да не пожелаете земята да се отвори и да ви погълне от срам. Срам не толкова заради вас, понеже сте слушали речите на червените попове, а заради самите тях. И ще се чудите как ги търпи Господ? Ето защо:

„Постановленията и решенията на партийното ръководство винаги са били извор на светла творческа тревога, мощни заряди от творческа енергия, отправени към сърцата на тружениците от села и градове. Ние знаем: думата на БКП е закон. Тя неизменно се превръща в дела, защото представлява синтез от въжделенията, силите и мъдростта на народа…

И сега, както във всяка битка, ще ги води БКП – отрядът на най-добрите.

Бог ли? Какъв Бог? Има БКП и генсек. Атеистите са превзели църквата. Техни „богове“ са правешкият циганин Тодор Замфиркьов, на български Живков – вожд на единия алчно червен клан. И Андрей Луканов – на другия.

„Апостоли“ са им членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Вярата е в мамон и кражбата. Заповедите на техни „богове“ включват:
„Убивай, когато е необходимо!“
„Кради повече!“
„Пожелавай жената или мъжа на ближния си, и имота му…“

Стефан Бочев беше син на банкер, зет и секретар на най-успешния български министър-председател – Георги Кьосеиванов, управлявал от 1935 до 1940 година.
Макар да не понасял земеделците и социалистите, през 1945 година зарязал съпруга и две дъщери в Швейцария и се върнал да им помага, та все пак някаква опозиция да оцелее тук. „Спечелил“ си повече от десетилетие в концлагера Белене и още три пъти повече ходене по мъките извън него.

Стефан Бочев е издал своята присъда над т. нар. църква. Съвсем вярно е констатирал, че за нейните архиереи и клир е имало голямо „лежане“, но не „по лагерите… Ако е имало „лежане“ за владици, „то беше лежане във „Волгите“ и „Чайките“. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.“

Защо все пак уж вече освободената от комунистическите окови т. нар. Българска православна църква издига все комунисти и ченгета? Предлагам да потърсим отговора пак в „Църковен вестник“:
„На 12 март се състоя пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който бе обсъден и одобрен проект за Програма на Партията… Под ръководството на партията НРБ успява да изгражда щастливо настояще благодарение на дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със страните от социалистическата система, благодарение на все по-пълното, на всестранното сближаване с великия братски Съветски съюз…

Комунизмът е обща цел на всички народи.

Комунизмът е прекрасното и щастливо бъдеще, към което БПЦ води българския народ.

Родната Църква, като духовна майка на своя народ, посреща с радост тази проектопрограма като „вдъхновяваща програма за изграждане на развито социалистическо общество“, както тя е наречена в ежедневната преса. Чрез своите служители, духовници и миряни, тя ще даде своя принос за нейното правилно разбиране и правилно прилагане в живота на народа. Идеалът на красивото комунистическо общество, към което БКП води народа, е добре познат на църковните хора още от зорите на църковната история.“

Това е позицията на светия синод. Ето го истинското лице на „пазителите на вярата“. Ето защо църквата, на която псевдохристияните принадлежат, приема и провъзгласява за „благородници“ – „архонти“, обикновени пладнешки разбойници. Така тя банализира злото.

Един от архонтите, другарят Петър Манджуков, е не само комунист, но и агент на Държавна сигурност.
image
„Манджуков е бил секретен сътрудник на Първо главно упарвление (ПГУ, разузнаването) на ДС. Той е вербуван през 1978 г. под псевдоним Омуртаг. Неотдавна Манджуков обяви, че продава ВВТ на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Преди време той беше издател и на вестник „Дума“.

„Запитан кога е спечелил първия собствен милион, оръжейният бизнесмен каза, че първите по-крупни доходи са били в екипна работа – с негови колеги… „Моят първи милион направих през 1991 г., когато подписах договор с министерството на отбраната на Алжир – вече в качеството ми на частно лице“, разкри бизнесменът.“      Започнал сделката като служител в държавно външнотърговско предприятие, по средата обявил на своите алжирски партньори, че тя ще бъде приключена от частната му фирма.                                                                                                                                Назначеният „бизнесмен“ гордо споделил, че алжирците го познавали отдавна и вярвали на него, а не на някаква държавна фирма. Така другарят Манджуков приключил далаверата. И от комунист, което ще рече гробокопач на капитализма, се преродил в крупен капиталист!

Обаче, както във всичко, свързано с другарите, и тук се натъкваме на едно „но“. Как така служителят на държавна фирма Петър Манджуков е успял да осъществи оръжейна сделка като частник, без съответния лиценз? Ако това е вярно, не трябва ли прокуратурата и следствието да се задействат незабавно и да го изправят пред Темида?

Сам „пловдивчанинът трето поколение“ си признава без бой. Понеже знае: Никой няма да му посегне.

„– Лесно ли получихте лиценз за търговия с оръжие? Говори се, че ви е подарен от Андрей Луканов.
image
– И това са глупости, първият лиценз със срок 6 месеца фирмата го получи през 1997 г. по време на правителството на Иван Костов, Стоян Михайловски беше зам.-министър, отговарящ за ресора.“

Милите костовисти! Да ги оставим. Те, до крак, без изключение, са милиционерчета – млади и стари, също останали незасегнати. Понеже стадото не пожела декомунизация и прие посткомунизЪма с „благородници“ като бай ви Петър – „архонт“ Манджуков. Затова драгалевският циганин и жалката му болшевишка компания така и не изтекоха в канализацията.

Горното самопризнание на оръжейния търгаш не е ли достатъчно за съдебната власт? Явно не е. Понеже е старата – комунистическата. Тя няма как да забележи, че другарят „трето поколение пловдивчанин“ е осъществявал незаконен износ на оръжие, без необходимия съответен лиценз. В такива случаи превръзката върху очите на местната ни „червена“ Темида е плътно завързана, силно стегната. И не вижда…

„През 2004 г. името на Манджуков беше замесено в сериозен скандал, станал известен под името „Петролгейт“. Беше създадена и парламентарна комисия, която да разгледа случая. Тогава излязоха информации, че три български дружества са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и още толкова са търгували между 1997 и 2003 г. с петролни ваучери, като печалбата в един от случаите е била предназначена за Българската социалистическа партия. „ДЖЕФФ Корпорейшън“, „Елмет-инженеринг“ и „САРА-М“ са се договаряли за оръжие и оборудване с двойна употреба, а по петрола са работили „Машиноекспорт“, „Химимпорт“ и „Аракбул ойл“.

Това се твърдеше в обхващащ 1200 страници доклад на специалната разследваща комисия Iraq Survey Group (ISG), създадена от САЩ за издирване на оръжия за масово унищожение или програми за разработването им. Собственик на „Машиноекспорт“ е оръжейният търговец Петър Манджуков. Името му беше замесено в първия скандал след публикуването на подобни разкрития в иракския вестник „Ал Мада“.“
image
Ето какво е необходимо, та някой да бъде произведен в милиционерски чин „архонт“ от Българската православна църква, едно от действащите управления на Държавна сигурност. Но няма как да пропусна още нещо:

С какви пари комунистът Петър Манджуков придоби толкова предприятия и имоти, и стана крупен капиталист? Да не би да е наследил комунистическите милиони на предците си – „две поколения пловдивчани“? Нали твърдеше, че принадлежността му към БКП е естествена? Тъй като произлиза от сиромашко семейство… В телевизионно предаване „един от най-богатите българи призна,… че е имал много бедно детство – израснал е в Сопот, в малко комунално жилище, където е живял до 18-ата си годишнина“.

И още нещо. Както се изяснява, понякога печалбата на тези „предприемачи“ отива за нуждите на Българската социалистическа партия – пряката наследничка на партията-майка БКП!

Журналистът Борислав Гърдев хвърля известна светлина върху произхода на Петър-Манджуковото богатство. Той показва близостта на нашия „херос“ с Андрей Луканов. Когато Илия Павлов се самозабравил и решил да се измъкне от опеката на своя създател, тъкмо другарят Петър Пловдивски бил излъчен като посредник между двата враждуващи комунистически клана.

Според посочения автор „на 30 септември 1996 г. при влизането в съда, където най-после е докаран като свидетел срещу глоба от 1500 лева“, Илия Павлов „се изцепва: „Андрей Карлович да внимава кой ще кара влака!“

Преди това е знаковата среща на 2 септември 1996 г. във вилата на Петър Манджуков в „Бояна“ между шефа на НСС Юлий Георгиев и Луканов, като последен опит на боса на групировката „Орион“ Румен Спасов, който моли за съдействие Георгиев, в името на партията-майка БСП – да се изгладят отношенията помежду им. Отговорът на Луканов към Юлий Георгиев е показателен: „Кажи на тези мародери, че с тях в домушлук няма да влизам.“

Това е краят.“
image
Не е известно Петър Манджуков да е разпитван във връзка със смъртта на Карлович. Нито някой припомня неговата биография. Тя е толкова комунистическа, че е неудобно.

Другарят Манджуков е бил секретар на първичната партийна организация на Завода за металорежещи машини в София. Над него е разпъвал чадър лично тогавашният председател на Коларовския районен народен съвет, другарят Николай Добрев. Да, покойният „сив кардинал“ на БСП и вътрешен министър в кабинета Виденов. Същият, който е осъществил дослука с Иван Йорданович. Случайно ли тъкмо Костов предоставил лиценз на Манджуков?…

Само че не Добрев е открил Манджуков. Още като служител на оръжейната фирма „Кинтекс“ – съкращение от „Кинкалерия и текстил“ – той е бил забелязан от Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Двамата са го влачили със себе си, когато са посещавали воюващи африкански страни или държави в Близкия изток.

Любопитна подробност е, че по някое време, когато Петър Пловдивски става „честен частник“, негов служител е бил… самият Христо Христов „Илича“ – агент на ДС и КГБ, последният Живков министър на външната търговия. Допускате ли, че той е бил подчинен на Манджуков? Или по-скоро е осъществявал пряк надзор на определени дейности на филибетлията.                                                                       Една от големите трагедии на нашенските червени „капиталисти“ е, че всички те са рубладжии. Произлизат от семейства, които най-често не са имали нищо и никога не са преместили и един камък. Ала не понеже трудът е бил отменен или не са имали право да работят. Наопаки – просто са били увредени – пияници, дегенерати, мързеливци.
image
Преди 9 септември 1944 г. мечтата на почти всички комунисти е била да изместят тогавашните богаташи. Които, освен незначителни като брой, не били и чак толкова заможни. Подобна обърната нравственост е характерна за всички т. нар. революционери. Ето го антихристът, съчетан със сатаната.

„… Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света…

Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“                                                                                                      Какво донесе тази „безсмъртната правда“ на тяхната „велика партия“продължаваме да усещаме по умовете, гърбовете и джобовете си. Болшевиките винаги са били водени единствено от егоизма, алчността и леността, отвели ги до разбойничеството. Затова първо, поголовно избиваха, безогледно вкарваха в затвори и концлагери, като конфискуваха и дори крадяха чуждото имущество. След това национализираха. Сетне се разпореждаха с одържавеното и новосъздаденото като със свое. Накрая, с откраднатите от нас пари, приватизираха. Такава е „безсмъртната правда“ на тяхната „велика партия“.

Другарите неизменно са действали като кърджалии, които с нашествията си ликвидираха народа и неговото имущество. Джуров разказва за „щетите, нанесени от партизаните“…

Алчността им била толкова голяма, че заради имане били готови да умрат. Шумкарският командир Лазар – Добри Джуров, носел у себе си златни жълтици. По време на голяма гръмотевична буря в гората имало опасност като изработени от метал те да привлекат светкавиците. Един от терористите се обърнал към Джуров:
„– Лазаре, жълтиците в тебе ли са?
Една нова гръмотевица заглуши думите му.
– Хвърляй ги – провикна се Колката. – Хвърляй това злато, ще загинем заради него.
Златото, разбира се, не хвърлих…“

В книгата на Давид Овадия за командира на терористичната групировка Баташки шумкарски отряд, по-късно – „Антон Иванов“, главореза Георги Ликин с псевдоним Дед, има един забележителен епизод. В него се разказва как този платен от Кремъл убиец събрал партизаните и взел да им се кара.

Някой опитал да му възрази, а той извадил тефтерчето си и отвърнал горе-долу следното:

„След победата всички ще идвате за пенсии или други облаги. Тук е записано всичко за всеки от вас, за да не стават измами!“

Точно така – сдобиха с пенсии, „народни“. Даже се разделиха на категории – на повече и по-малко заслужили другари… Но преобладаващото мнозинство от стадото, самовъзвеличаващо се като „народ“, смята, че имат право да се променят?! Виждал ли е някой вълк да се преобрази в овца? Ама наистина…

Ето ви ги техните потомци, като комунистическият капиталист Петър Манджуков. Бившият депутат от СДС, пловдивчанинът Христо Марков, е разровил агентурното досие на новобогаташа. Описва го като „по-дебело от „Библията“, от „Война и мир“, от „Престъпление и наказание“, взети заедно! И си мисля, дали преди църковното архонтство да се учреди архонтство за „специално, дългогодишно и ползотворно сътрудничество на Държавна сигурност“. Служи в структурите на ДС като секретен сътрудник, агент и нещатен сътрудник от 1974 до 1990 г. с псевдоними „Пампоров“ и „Омуртаг“ (ченгетата го изписват като Омортаг).“

Цели деветима офицери от Държавна сигурност са водили ценния агент „из дебрите на Първо главно управление на ДС, после на Второ главно (II-IХ-V), създали са му всички възможни справки, картони, картончета, а самият Манджуков – „Пампоров“ – „Омуртаг“ – оставя хиляди страници донесения, лични и работни дела. И разбира се, доста на брой документи за получени възнаграждения!

Въпреки закалката си на здрав и правоверен комунист агент „Пампоров“ – „Омуртаг“ още в ония времена не е пропуснал да се възползва от достиженията на свободната пазарна икономика и да получава сериозни суми от оперативните работници. Нищо чудно сега да мине, че така е изтощавал ДС икономически. Ченгетата пък стриктно отчитат всякакви разходи, направени за агента, СС или нещатния такъв – основно сметки от почерпки в ресторанти и кафенета, подаръчета, но най-много са разходните документи за плащане на ръка, кеш, в брой, и то доста сериозни суми за времето си.“

Не е ли интересно да видим какви следи от биографията си е оставил агентът „Пампоров“ – „Омуртаг“?

„Първият документ, който откриваме, е строго секретна справка, вероятно от 1973 г., от която научаваме, че по това време обектът е вече началник отдел в ЦНИТМАШ – Гара Искър. И ДС проявява интерес към младия специалист от дълго време.“

Манджуковци изкарваха грамадните заплати на щатните ченгета – вербовчиците. На свой ред офицерите проправяха на своите агенти път нагоре в кариерата. Двете страни в тези секретни договорености взаимно са се обогатявали. В условията на дефицит и безправие са си оказвали услуги. Всичко това – на гърба на поробените българи. И срещу възнаграждение в рубли или дори в долари, както е било при другаря Петко Бочаров, рекордьор по агентурни псевдоними – цели шест! Но това са били кърваво червени долари с аромат на съветски рубли, на кагебистки чизми.

Класово-партийният подбор на кадрите – не по кадърност, а заради вярност

Преди да вербуват някого, ченгетата са проверявали миналото му до девето коляно.

„Какво пишат другарите за проучването на обекта? Петър Атанасов Манджуков е роден на 2 юни 1942 г. в гр. Пловдив и произхожда от работническо семейство. Завършил е ВМЕИ „Ленин“ като машиностроител, все още не е женен и е член на БКП от 1970 г.
image
Разбира се, не са пропуснати родителите: бащата е леяр, не е член на партията и от 1950 г. се е преместил в гр. Сопот, където е продължил като леяр във ВМЗ – Сопот, а майката е тютюноработничка и текстилка, също работничка във ВМЗ, но е станала член на БКП през 1952 г. и е председател на кварталната ОФ-организация. Скрупульозно са отбелязали ченгетата, че братът на Манджуков е активен деец на ДКМС и морски офицер в Бургас.

Самият Манджуков е типичният отличник в идеологията и работата – комсомолски активист, военна служба във Варна, стипендиант на ВМЗ – Сопот като студент, демек – РАБФАК, после – инженер-технолог пак там, от 1971 г. – главен технолог, преди това – задължителното членство в БКП. Единственото, което са забелязали от ДС е, че „проявява високомерно държание и самонадеяност“.

С конкурс е назначен на Гара Искър, където достига до научен сътрудник втора степен през април 1973 г. Променя се и партийният дрескод:

„Др. Манджуков е повишен в началник на отдел, службите и ръководството на института са отчели, че е изградил устойчиви трудови навици и е станал самокритичен. Участва активно в партийните мероприятия и се издигнал до групов партиен отговорник.”

Информират се другарите, че е пътувал в ГДР, СССР, а от справката в ДС се установява, че е имал контакти с 6 гръцки граждани (две жени и четирима мъже). Писал е по две писма до ГДР и Гърция, но Първо главно установило, че тези лица не се водят на отчет в ДС.

По това време, поне в запазените архиви, Манджуков още не е приобщен към ДС, но тайната служба прави проучване на бъдещата му съпруга… На 12.05.1970 г. с изх. № 822 е пуснато от ДС – Ловеч строго секретно проучване на лицето Рени Цанкова Джанкова,… все още неомъжена, студентка в София… „В 8-и клас става комсомолски секретар, а в 9 и 10 клас – член на Учкома и има положително отношение към мероприятията на народната власт… Рени Джанкова няма близки, засегнати от народната власт и такива зад граница…

След като е проучен до девето коляно, подробно разузната и бъдещата съпруга, ведно с цялата рода и семейната история, Петър Манджуков вече може да бъде вербуван и изпратен на отговорна партийна работа. На 12 юни 1974 г. старши лейтенант Милан Миланов от ДС го вербува за секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Омуртаг“. Предложението е „да се вербува с цел обслужване на колонията от български работници в гр. Гелма, Алжир, и придобиване на информация по номенклатурни въпроси. Наблюдател на вербовката е ОР Иван Божинов.“

По-късна секретна справка-характеристика на сътрудника от 7 декември 1977 г. дава още малко информация: „Привлечен на идейна основа. Вербовката приел с желание. Поставяни са му задачи, свързани с обслужване на българските специалисти в Алжир. Като сътрудник е проявявал самоинициатива и старание. На срещите е редовен. Нямаме данни да е разконспириран. Умее да създава и укрепва връзките си.“
image
От юни 1974 г. до май 1977 г. Манджуков е в Алжир като секретен сътрудник на Първо главно на ДС с партизанско име „Омуртаг“. И аз лично очаквах да видя някакви големи негови успехи в разузнаването, разкриване или открадване на високи технологии, придобиване на ноу-хау и т.н. Поне така твърдят разузнавачите от този калибър.

Нищо подобно няма в хилядите страници донесения, драги читатели, ама нищо подобно! Да знаете, че като чуете такива небивалици, ви лъжат. Най-нагло и елементарно ви лъжат тези комунистически Джеймс Бондовци или по-точно Рихард Зоргевци. Няма никакви разузнавателни комбинации, сложни мероприятия и разни опасни заигравания с чужди централи. Просто в случая с нашия човек става дума за нюхане сред нашата диаспора за „врагове на народа“, за търсене на съмишленици сред гражданите на Аржир в комунистическата идеология и не на последно място – за реклама на живота в социалистическия лагер. Това е „великата“ разузнавателна дейност.

Доносите на Петър Манджуков са многобройни, подробни, но и доволно скучни – сух и делови стил на типичен номенклатурчик, който приема, че без ДС не би могъл да достигне добре платената си деятелност и точно оценява „грижата на Партията и Държавна сигурност за своя просперитет“.“

На мен ми стана отегчително, не знам как е с вас. Затова ще прескоча солиден дял от цитираните доноси. Но няма да подмина обстоятелството, че „съпругата му е служителка на МВР… Работил в Сопот и София. От 1974 до 1977 е работил по линия на „Техноимпекс“ в Алжир. В момента е на работа в „Кинтекс“. Член е на БКП…

Като служител на „Кинтекс“ Манджуков ползва контактите си от Алжир за съдействие на БКП за незаконен трансфер на оръжие и наркотици за Джамахирията, така нареченото „второ направление”. Иначе зад абревиатурата на „Кинтекс“ се крие… официалното прикритие на хиляди оръжейни сделки, както и такива с наркотици (най-вече каптагон и амфетамини), незаконен трансфер на валута и ценности, нерегламентирани помощи за страни от третия свят, заявили принадлежност или стремеж към социалистическата система. Контраразузнавачът „Омуртаг“ ползва свободно привилегията на тайните служби и най-вече предлаганите му почерпки, хонорари и трапези.

След дълго и старателно агентстване през 1982 г. настъпва и дълго чаканото повишение в тайната, скрита кариера на специалиста – машиностроител, а фактически търговец на оръжие и наркотици. Със Заповед № 4/22.02.1982 г. е привлечен, а на 5 май 1982 г. – регистриран като ОРОН в Първо главно управление на ДС. Даден му е и нов псевдоним – „Пампоров“.
image
Отново е в лоното на разузнаването, защото партията се нуждае от оправни търговци на невидимия фронт, защото системата вече скърца… В ДС… са имали повечко информация, че социализмът ще се сгромоляса. А след него ще трябва парите, многото пари, да останат в ръцете на верни, проверени момчета.

На Манджуков-Пампоров е отредена тази роля още през 1982 г. – на назначения милионер. ОРОН означава „Оперативен работник на обществени начала”, т.е. нещатен сътрудник на службите. И формата на сътрудничество се е използвала най-вече за прикритие на нерегламентирани търговски сделки, участие във фирми на ДС зад граница и опериране с тайни банкови сметки на партията.

На покръстения агент „Пампоров” са залепени трима оперативни работници от разузнаването: Любомир Сандов Банков, Венелин Димитров Петров и Гьончо Гьоков. Опитният агент не отказва хонорари и почерпки, но работата му е съсредоточена предимно в чужбина, най-вече в арабския свят. И пак няма да откриете някакви изключителни постижения за родната икономика, някаква полза от деятелността на специалиста в машиностроенето Пампоров – просто се въртят далавери с оръжие и стоки на „Кинтекс“ – разбирай наркотици.

На 10 ноември 1989 г. Манджуков – „Омуртаг“ – „Пампоров“ е високопоставен служител на ДС, един от сериозните търговци в системата на БКП, заможен деец на партията-майка и дискретен човек от сумрака. Грижите на ДС за неговото бъдеще продължават и в уж демократични времена.“

БКП, респективно Държавна сигурност, са се погрижили важните материали от досието на секретния сътрудник „Омуртаг“ – „Пампоров“ да не станат достояние на обществеността. Сред тоновете заснети на микрофилми и след това изгорени архивни „материали са и тези на Петър Манджуков… Но все пак остават доста книжа – хиляди страници, разказващи за генезиса на един от назначените червени милионери, който все пак си е останал верен на партията, дето е инвестирала толкова в него.

… Петър Манджуков се отблагодарява на БКП, за разлика от подобни олигарси. Издържа в. „Дума“, подпомага социално слаби и инвалиди, спонсорира и е сърдечно докоснат от колегата си на тайния фронт „Гоце“ Първанов, декларира леви политически увлечения, за което е награден с най-високия държавен орден „Стара планина“ от същия „Гоце“. Става собственик на социалистически предприятия като ЗММ, „Машиноекспорт“, винарска къща и т.н.
image
Леко открехване имаше през 2004 г., когато САЩ му отнеха визата, заради избухналия скандал „Петролгейт“. Тогава излязоха информации, че три български фирми са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и са търгували с петролни ваучери в периода 1997–2003 г.

Едната от тях бе „Машиноекспорт“ на бившия „Пампоров“ – всъщност Манджуков, както се твърдеше в доклада от 1200 страници на специалната разследваща комисия в САЩ “Iraq Survey Group (ISG)” за издирване на оръжия за масово унищожаване. Информацията и името на Петър Манджуков бе потвърдено и от иракския вестник „Ал Мада“. Но междувременно Саддам увисна на въжето и май нещо се пропука. Все пак САЩ обявиха бившия търговско-агентурен деятел на БКП за персона нон грата и му отнеха визата. Всъщност имаше и българска парламентарна комисия по случая. Но с идването на власт на тройната коалиция се замаза арабския оръжеен и петролен скандал.

Ами това е съграждани. Да ви е честит първият пловдивски Архонт! Христо Г. Данов, Иван Гешов, д-р Вълкович, Константин Стоилов, Найден Геров,Кудоглу не са били достойни за „високата“ църковна чест. Но Петър Манджуков – „Омуртаг“ или „Пампоров“, просто е имал „честта“ да живее във времената на владиката Николай Първи…“

Да не забравяме, че въпросният Николай, и митрополит при това, е син на офицер от Шесто управление на Държавна сигурност. Нито той, нито местните „християни“ приемат Божия завет:

„Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“                                                                                                                                  Петър Манджуков с доверената му собственост е брънка от този заговор. Повече от десетилетие тече безнаказан износ на капитали и комунистически престъпници. Подобно на Добромир Гущеров, Красимир Георгиев,[Камен Петков, ченгетата и мутрите, назначени за „банкери“ и „бизнесмени“, като Иван Миронов, Младен Михалев – Маджо, Иван Китов и много други, „пловдивчанинът трето поколение“ избяга от България.

Преди това спази парвенюшкия обичай. Заряза меверейската си съпруга Рени Цанкова Джанкова и се ожени за Иванета, която спокойно може да му бъде внучка. Тя е цели 41 години по-млада от далавераджията! Да не квалифицираме манталитета и „морала“ на булката. Всичко е ясно. Важно е „младите“ да се обичат и да са щастливи…
image
Иванета и Петър Манджукови живеят в Италия. Там сключиха и граждански брак. След като Монако отказа да ги приеме.                                     



Гласувай:
3
1



1. minevv - da
21.08.2014 09:41
новите демоккрати, създателите на сдс....и новата икономика
цитирай
2. zaw12929 - това е фашизъм, за съжаление жив, все така омразно жесток
22.08.2014 06:54
това е на умряло куче нож вади и не случайно- за да не видум кой днес ограбва хората, как ни съсипаха икономиката....

комунизмът не играе.... заблуда, която ни прави виновни и слепи
играят тъпи платени копелета на чужди интерест
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5214392
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1512
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031