Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2014 08:41 - Карл Попър-идеологът на соросоидите и „Народен капитализъм“ в Германия
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1510 Коментари: 2 Гласове:
2



Те са особена порода хора. За разлика от астероидите не са паднали от небето. Подобно на комунистите са оформени под влияние на идеи, лансирани в общественото пространство от велики философи. Ако за първите е Маркс, то за соросоидите - идеологът е британският философ, роден в Австрия, Карл Попър (1902-1994).
“Един голям ум винаги може да измисли нещо, стига да се сети” - казва любимият на всички деца герой Мечо Пух. Карл Попър се осмелява да подложи на критичен анализ безспорни до Втората световна война авторитети във философията като Платон, Хегел и Маркс.
Докато тоталитарните Германия и СССР воюват, усамотен в Нова Зеландия, той написва книгата “Отвореното общество и неговите врагове”. В нея той пръв аргументира, че Платон е тоталитарен в сравнение с учителя си Сократ (“Хората не могат без водачи...”), а в корена на тоталитаризма на 20 век стоят Хегел и Маркс.
Режимите на национал-социализма и болшевизма са неперфектни и затворени общества. “Отворено общество” е по сложна организация и според Попър се базира на принципа “Минимизиране на страданието на гражданите, което е възможно да бъде избегнато и максимална свобода на индивидите да живеят така, както желаят".
Няма “гуру” без ученици. Най- известните последователи на Карл Попър след завръщането му в London Shool of Economics стават икономистите и бъдещи нобелови лауреати Фридрих фон Хайек и Милтън Фридман.
Но истинска популярност като либерална теория, а по-късно и практическо приложение, “ОО” добива от филантропическата дейност на унгарския евреин милиардерът Джорж Сорос ( Дьорд Шварц). През 70-те години на миналия век емигрантът Сорос е вече състоятелен финансист. Той навреме съзнава, че финансовите спекулации на борсите могат да разширят неговите либерални възгледи по-бързо, отколкото заниманията му с философия. За разлика от много богаташи - парвенюта (като руските милиардери например) Сорос не купува яхти, а продължава да преследва идеята на Попър за “отворено общество”, предусещайки, че за нея “ще има хляб” след колапса на комунизма.
Времето на кървавите масови революции е отминалото и съществува друг, безкръвен път за промяна на политическата система.
Сорос постулира, че на мястото на обществото с държавен контрол на икономиката и медиите, трябва да дойде едно либерално “отворено общество” (“ОО”). Новото обществено устройство се нуждае от глашатаи, мотивирани не по-малко от комисарите с тужурки. Тези глашатаи на “ОО” ще се създават в т.нар. неправителствени организации (НПО), щедро финансирани с печалбите от борсовите спекулации. Те ще работят по множество програми, създавайки паралелни на държавните структури в медиите, журналистиката, книгоиздаването, съдебната система, образованието, социологията, финансирането и т.н.
И Сорос започва своята “благотворителна дейност” . От 1979 г. той отпуска по 3 млн долара годишно за “Солидарност " в Полша, за “Харта-77” в Чехословакия и за акад. Андрей Сахаров в Съветския съюз. Напомпва милиони за независими медии и опозиционни движения в родната му Унгария.
През 1989 г. пада Берлинската стена. С щедрото си финансиране Сорос става некоронованият крал на Източна Европа. Двамина Андреевци - в Русия Андрей Громико и в България Андрей Луканов, дават зелена улица на фондациите “Отворено общество”.
В Чехия Сорос поддържа тачериста Вацлав Клаас. В Русия негови фаворити са са Гайдар и Явлински. Те тласкат Русия към дълбока криза, облекчавайки по такъв начин проникването на западни капитали.
В Полша фондацията “ОО” се нарича "Стефан Батори" - по името на полски крал, победил в битка русите. Това веднага намирисва на политика. Бидейки прекалено влиятелен, Сорос се изкушава да се намесва в политиката. В Украйна той помага на Леонид Кучма да вземе властта, но охулва словашкия премиер Мечияр като “недемократичен”. Открито призовава НАТО да бомбардира Сърбия. Въпрос с понижена трудност е защо преди него същото направи и българският президент Желю Желев.
От 1991 г. след като Слободан Милошевич беше преизбран, Сорос дава на опозицията и на радио В-92 100 млн. долара, за да подготви неговото отстраняване. В 2000 г. Слобо е свален с безкръвен преврат, планиран и реализиран от Вашингтон. Пада последната преграда за “ОО” в Източна Европа. Милошевич е откаран в Хагския трибунал, финансиран от Сорос, Warner Corp. и Disney.
Рецептата на Сорос е проста и ефективна: “Няколко милиарда, няколко десетки НПО, подкрепата на държавния департамент и правителството, което е “лошо за бизнес” е свалено”.
Разширявянето на Pax Americana не върви без засечки. В Китай и Беларус Сорос удари на камък. Не трябваше много време и на икономист като Вацлав Клаас да проумее, че „ОО" не преследва човешки права и основни свободи, а правото на Сорос и приятели да правят бързи горещи пари". Възмутен от диктата на либералния филантроп, Клаас премахва кампуса в Прага на Централноевропейския университет (1991 г.). Този университет с около 1000 студенти бълва следващата генерация „соросоиди” в областта на правото, социалните науки, бизнеса и математиката.
Преди 17 години, разделяйки се с комунизма, всички ние се надявахме, че Западът ще препоръча на нашата страна тези реформи, които да позволят бързото постигане на неговите успехи. Днес тази вяра се изпарява като летен дъжд...
Обратно - без съществуването на социалистическия лагер гражданите на ЕС започнаха да губят социалните си придобивки. За сметка на това броят на милионерите и милиардерите значително нарасна. Собственикът на фондациите „ОО” Джордж Сорос е сред 80-те най богати хора на света.
Оранжевата революция в Украйна и революцията на лалетата в Грузия бяха направени по рецептата на Сорос с активно финансиране от него. Но „Всяко зло за добро”- казва народът. Най-после руският президент и руската Дума проумяха, че ако допуснат либералстващи демократи като соросоидите Явлински, Хакамада и Немцов отново до властта, то Руската федерация ще последва примера на Югославия. Всички НПО и особено тези, финансирани от Сорос работят за разпадането и на по-малки държави, суровините на които да се грабят по-лесно. Изобщо терминът неправителствена организация се оказва оксиморон, защото след като се издържат от чужбина, те преследват целите на други правителства.
Години наред „соросоидите” разширяваха "границите на „свободния свят” методично, незабележимо и с подкрепата на ощетените правителства. Но ето че в ролята на американски президент се появи един селяндур (redneck), който заедно с банда „неоконс” направи целите на САЩ твърде явни и прозрачни. Това не може да понесе умен човек като Джорж Сорос. Той вложи срещу преизбирането на Буш-младши милиони, заяви, че свалянето на Буш за него е въпрос на живот и смърт, даже написа нова критична за войната в Ирак книга озаглавена „Балонът на американското превъзходство”. Силни приказки, като се има предвид, че американските соросоиди са си чисти ястреби: Збигнев Бжежински (съветник по националната сигурност на президента Картър), Уилям Кларк - бивш командващ на силите на НАТО в Европа, скандалният Пол Волфовиц (до неотдавна управител на Световната банка). Да не говорим, че Сорос е инвестирал в "Карлайл груп" 100 млн. долара, а там са Джемс Бейкър - държавен секретар на САЩ по време на кадифените революции в Източна Европа, Франк Карлучи - бивш министър на отбраната, Буш-старши и... Осама бин Ладен.
Сорос е разгадан напълно в страни като Беларус, Венецуела, Русия и Китай.
В действителност целите на администрацията на Буш и на „филантропа” са едни и същи - отваряне пътя за максимални печалби на транснационалните компании по целия свят.
„Едно време нашият живот се определяше от църквата, после от държавата, а сега от корпорациите” - каза Д. Парсънс на Световния икономически форум в Давос (2002г.).
Но корпорациите разбират само от един език - езика на силата. „Пазарът е Бог” - твърдят неолибералите на Сорос. „Свободата е по-важна от равенството".
Филантропия ли е да ограбиш един народ с тотална приватизация и финансови спекулации и след това на час по лъжичка да му отпускаш финансиране на проекти, с които да зарибяваш соросоиди за целите на глобализма?! И не звучи ли цинично оправданието на финансовия спекулант: „Като участник в пазара, аз не съм длъжен да съм загрижен за последствията от моите действия.”
Странно признание на човека, който се разглежда като спасител на гражданското общество и противник на пазарния фундаментализъм.
Сорос спечели милиарди от финансовата криза в Далечния изток и Русия през 1997 г. Той успя да обезцени националната валута на икономическия тигър Малайзия с 1/3. Тогава министър-председателят Мохатир Мохамад надигна глас пред Световната банка, че действията на финансовите спекуланти като Сорос трябва да бъдат криминализирани. С драконовски, напълно социалистически рестриктивни мерки Малайзия успя да се възстанови за 3 години. Рецептата беше дадена „Вежливо подозрение към неканени филантропи, защото тяхната благотворителност е като тази на уличните мошеници, които ви канят да играете на „Тука има - тука няма”, но в крайна сметка печелят само те.
Малцина знаят, че гуруто на нашенските соросоиди е един от причинителите на финансовата криза през управлението на БСП в 1996 г. Тогава при курс на долара 2800 лв. Сорос продаде на банките 40 млн. долара. След 4 февруари 1997 г., когато пазарът се успокои, той изкупи за същите пари двойно повече, вече на цена по 160 лв.
Някои от нашенските соросоиди като Георги Прохазки и Александър Божков вече са сред милионерите (вж. книгата на Григор Лилов). Гуруто им помага да основат Център за икономическо развитие (1997г.). Оказва се, че още преди демонстрациите през януари 1997 г. те са подготвили икономическата програма на новото правителство на СДС. „Правителството на СДС за 4 години създаде нормите, по които ще се развива страната в бъдеще”. "Едно от нашите най-големи постижения е разработване основите на пенсионната реформа с помощта на чужди експерти” - казва с гордост соросоид N 1 Георги Прохазка. Не зная дали ще се съгласят с него самите пенсионери обаче.                           През 2007 г. „ОО” започна декада за ромското включване. Предусещайки далаверата, монополът на Хелзинкския комитет веднага беше нарушен от още 49 ромски НПО, повечето от които са с председатели „а ла дон Цеци”.
Ромското включване, мене, бе в посока ДПС и отслаби още повече българската държавност с привилегии за малцинствата.                                                                                               Все повече хора в света осъзнават, че необузданата глобализация причинява повече вреди, отколкото ползи на човечеството. „Свободата”, за която говорят неолибералите като Сорос, е „останала само в хипермаркетите при избора на колбаси”. Природата и алтерглобалистите от националните държави категорично отхвърлят глобализацията на света заради печалбите на „златния милиард” и транснационалните корпорации (ТНК).
Соросоидите обаче са безотечественици. Те са добре там, където са добре платени. Към такива хора едва ли и самият Сорос изпитва голямо уважение.                                                                                                         Идеята за „ОО е фикция не много по-различна от идеята за комунизъм. Обявяването му за панацея и начин за безкръвна промяна на политически тоталитарни системи не води до нещо ново, а до пътя, който неговият приятел нобелистът Фридрих фон Хайек нарича „Пътят към робството”.
Защото самият Карл Попър в книгата си „Отвореното общество...” е написал следното, което българските соросоиди или не подозират, или са прескочили: „Ако желаем свободата да бъде запазена, ние трябва да поискаме неограничената икономическа свобода да бъде заменена с политика на определена икономическа интервенция на държавата”.                                                                                                   „Народен капитализъм“ в Германия, това е т.н. „социализиран капитализъм“( социализъм) или строене на социална държава, която Европа започва да строи и в двете си части в края на 50-те години на миналия век, с политически насители- комунистите на изток и социалдемократите(левите) и християндемократите( центристите) на запад, „социализмът с човешко лице“ като държавен социализиран капитализъм по теориите на левия английски икономист Джон Менард Кейнс.                                                                               Германия е водещата страна в строителството на социална държава в Европа.
Водачът на християндемократите Лудвиг Ерхард се счита за бащата на германската социална държава, негова е забележителната книга със заглавие “Благоденствие за всички“.
Но социализма се строи в двете части на Европа при различни политически система. Комунистите на изток я сторят без демокрация и без правова държава. Докато на запад социалната държава на Европа се строи с много демокрация и има едно голямо постижение- изгражда правова държава. Правовата държава е тази, която става гарант за изграждане на социалната държава, пази я от разрушение и унищожение, ликвидира корупцията по всички нива и отворя огромни хоризонти за бързото развитие на икономиката и социалната сфера. Не случайно се ражда т. н. германското чудо , то се дължи на правовата държа, която изгражда силната социална държава на Германия , ликвидирала мизерията и бедността и вдигнала Германия( и Европа)от страшните пепелища на войната.
Правовата държава се ражда там, където има демокрация. Изтока нямаше демокрация и не построи правова държава, системата далеч изостана от западна Европа и започна да боксува в края на 70-те години на миналия век. Това се използва от Рейгън и родения в САЩ нов вид капитализъм- неолиберализма, да подкупи последните елите на единствените партии -Комунистическите да внесат неолиберализма и с него срина системата. Така американците превърнала източноевропейските комунисти от “борци против капитализма“ в „едри хищни капиталисти 0олигарси и мултимилионери от неолиберален вид“, направили богатствата си с пладнешки грабеж на държавна собственост и другите от обществото , чийто деца разграбиха и ликвидираха социалната държава ,която бащите им построиха.
Комунистите на изток нямаха правова държава и това отвори вратите на държавата за навлизане на американския неолиберален капитализъм след 1989 г..
Докато най-развитите страни от северна и средна Европа, с най –добре работещи правова държави-Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, благодарение на силно работеща им правова държава не пропуснаха неолиберализма да навлезе и унищожи техните социални държави, те стоят непокътнато до сега ,но от социалната държава почни нищо не остана в източна Европа и специално в България. Тези страни сега се считат за най-добре изградените социални държави в Европа ,а и в света, имат един и същ социален и обществен модел, с близко икономическо ниво и почти еднакъв жизнен стандарт.
Аз направих за тях наука, във вид на нов тип дефиниция ,в която за първи път разгледах модела им не само от социален, а и от правен и демократичен аспект, за да докажа ,че тяхната развитата им демокрация и правова държава е в основата на успеха им да изградят добра социална държава.
Безспорно успехът на запада в построяване и запазване на социалната държава се дължи на изградената правова държава и водеща в това отношение е Германия.
В края на 50-те години бащата на германската социална държава и т.н.“германско чудо“ християндемократът Лудвиг Ерхард чертае план за вдигане на Германия от руините и страшните последици на Войната, кани германската емиграция в САЩ , Канада, емигрирала там още началото на 20-ти век, кани и поколенията им да се завърнат заедно с парите си и влага парите им в икономиката, като по този начин многократно ги умножава. И това става една от предпоставките за възстановяването на Германия.
Но умното е, че Ерхард първо изгражда правова държава, с която спира всякаква измама с парите на емиграцията. Правовата държава е тази ,която ликвидира корупцията по всички нива и до цент вкарва парите точно по предназначението им. Именно правовата държава прави Германия това ,което е сега- успешно вдигнала се от руините на ВСВойна и достигнала огромен просперитет-богата държава, с най-силната икономика в света, с висок жизнен стандарт вече надхвърлящ далеч жизнения стандарт на САЩ. А не американския план "Маршал", който е обикновени кредити, дадени с големи лихви и с условието да бъдат върнати. Ако не беше правовата държава тези пари щяха да бъдат опоскани и изядени от елита, както нашият елит краде половината обществен продукт( от държавната хазна и еврофондовете) за джобовете си( поради липса на правова държава у нас)и вече 24 години никой не е забил един градивен пирон в снагата на България, нито е направил нещо за развитие на икономиката и, а точно обратно- унищожаването на България продължава с пълна сила, населението и е 80 % безработно и за да се спаси масово напуска България и търси труд и живот в чужди държави.
Има и страни които не са взели Маршал- например Финландия, която е била най-бедната страна в Европа и много по-бедна от България, напълно срината във ВСВойна ,не взема Маршал, а сама се вдигна от руините, като построи 7-мата по ефективност икономика в света и стана една от най-богатите. Това Финландия свърши, като следваше стъпките на Германия и изгради силно работеща правова държава, която стана в основата на нейния голям просперитет.                                   Идея за България/Idea for Bulgaria                



Гласувай:
2
0



1. kakvonovo - Zdr...
23.08.2014 16:22
Ако четете внимателно писаното за и от Карл Попър, неминуемо ще ви направи впечатление, че той проповядва еврейските идей на "МЛАДА ЕВРОПА" от средата на 19 век. Негови представители са Кемал Ататтюрк, Гарибалди и ... Ботев. Това са идеите и практиката за разпадане на империите...

Приятен ден!
цитирай
2. virtuals - За Развитието на Разума и Мисловните Матрици
01.12.2014 21:47
http://sfera.zonebg.com/SFERA_DogMat.pdf
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5214422
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1512
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031