Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2014 23:53 - Как Интернационалът, комунистите и безенесарите ни отнеха процъфтяващата България
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1281 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageПредлагам ви документално свидетелство от лятото на 1945 г. Авторът –комунистически кинаджия и нагаждач, чието име ме е гнус да изпиша, неусетно разкрива какво ни отнеха. От 9 септември 1944 г. са изминали едва десет месеца. Другарите нито са имали време, нито акъл, за да направят нещо положително, полезно. Всичко, което ще видите, е останало от старото, „вражеското“ управление.

А онова – за съветските доставки, което предстои да чуете, е гола пропаганда. Да не би през тези десетина месеца на комунистическия терор Сталиновите банди да са сътворили всичко?

Та СССР е опустошен. Населението му е оголяло и обосяло… Само ненормалник би се вързал на откровените болшевишки внушения?

Ала най-добре първо да видите:                www.youtube.com/watch                                                                                                   Нищо не е ново, сътворено от другарите. С изключение на претъпкания градски транспорт. Повеят на комунизма, с характерната за него незаинтересуваност от резултатите от труда, започва да се усеща. Предстои окончателната разруха на България и превръщането на нейното трудолюбиво население в робско стадо.

Ала как стана всичко това? Благодарение на Интернационала и на неговия боен авангард – Червената армия. Но не и без материалната подкрепа, както и без „правилните“ наставления – разбирайте заповеди – на Братството.                                                                 
Онова, което не може да се постигне с терор,става възможно с много терор

Неотдавна читател ме подсети за свидетелството на американския журналист Чарлз Лейниъс. Става дума за леко изопачен превод на публикацията на бившия задграничен кореспондент на радио NBC, озаглавена: „Видях как руснаците превземат България“. Тя е била поместена в октомврийския брой от 1945 година най-многотиражното американско списание – “Reader’s Digest”.
image


Разказът на Чарлз Лейниъс е многократно препечатван и цитиран (Mil) на Запад, но навремето. После? Ами detante – „разведряване“, „перестройка“ – престрояване, и „конвергенция“ – сливане на елитите…

Ала нека оставя наблюдателят да сподели онова, което е видял през есента на 1944 и пролетта на 1945 година у нас. След краткото уводно обяснение, репортажът му започва така:
image
„Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в страна, превзета от руснаците.

Пристигнах на 7 септември от Турция. Служителите в българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да влязат в страната преди
руснаците…“

„На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство – коалиция от демократични партии – беше съставено предната седмица. Той ми направи впечатление на честен и прям демократ. Разказа ми, как отчаяно се опитвал да сключи примирие със Съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев, а той беше хвърлен в затвора.
image
Първите руснаци преминаха границата на 8 септември. Уморени като кучета, мръсни от битките, но досущ като завоеватели, те караха своите очукани автомобили. Имаха невъзмутим вид като индиански войници, издялани от дърво. Бяха със снаряжението от битките и изглеждаха така. Розовобузи младежи, съсипани от времето ветерани, широкоплещести великани и измършавели дребосъци – всички имаха нещо общо – приличаха на свирепи, безмилостни воини.

Лъскав американски „Пакард“ водеше покритата с кал безлична колона. Джипове и камиони, произведени в Америка, съставляваха половината от автомобилите…

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Но радостните поздравителни възгласи започнаха, още когато първата кола премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо издигнатата арка на победата, украсена с червени знамена. Българите крещяха своите приветствия.

Същата вечер софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Военни полицаи с червени фуражки патрулираха по улиците. Напети рускини, издокарани в ботуши и автомати, изглежда поемаха движението. Седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.

Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове бяха развявали червени знамена, виеха от мъка, когато съветските войници отнасяха прасета, коне и говеда, и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото искат.
image
Скоро стана ясно, че Съветите ще управляват България по непреклонен тоталитарен начин. Те ръководеха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа, който Москва обикновено предпочиташе и покровителстваше.

Отечественият фронт беше организиран от лукавата червенокоса Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктаторка на България. С комунистите, които контролираха добре въоръжените шумкари, и при наличието на руската армия, проникнала в страната, за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на ключовите постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 6 000 000. Мнозинство са славянски селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност не и прокомунистически настроени. Почти всеки селянин притежава свое собствено стопанство. И сам си е господар. Гражданите на София, прекомерно разраснал се провинциален град, са синове и внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма…
image
Във всеки град и село на България комунистите завзеха гражданската администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов.[17] Те често арестуваха хора просто, защото са добре облечени. С куршуми решаваха стари лични спорове. Българи ми съобщаваха, че във всяка община полицейският началник, кметът и данъчният, а понякога и техните заместници, са били разстрелвани или пребивани до смърт.

Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни представители и служители на починалия цар, бяха осъдени на смърт от така наречения Народен съд, натъпкан с комунистически прокурори, съдии и съдебни заседатели.
image
Според официалните сведения „народните съдилища“ са осъдили на смърт 2007 души, а 3064 други – на затвор. Бившият министър-председател Багрянов, който се постара да сключи примирие със Съюзниците и заяви на германците, че България излиза от войната, беше един от тях. Мнозина загинаха, просто защото можеха да се издигнат като опозиционни лидери и да застрашат новия режим.“

Сега е моментът да спра за малко. И да покажа какво е станало с потомците на българската интелигенция и политико-стопански елит. За да е за урок. А нормалните люде, човеците, да не изпитват никаква милост към наследниците на другарите. Дечицата и внуците, които приеха активите – заграбените богатства, постове и връзки. Но вие ги жалите. Тъй като не бивало да отговарят за делата на предците си, както ви внушават. Ами тогава е по-добре да мрете.

За пореден път ще представя свидетелството на кинорежисьора Атанас Киряков, който на всичко отгоре е Тяхно момче. Завършил е кинематография през шейсетте в… Париж. В интервю, той споделил:

image
„Във втората част на филма за Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция?

Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.“
image
Но бившият български народ, свинското стадо, на което не му предстои нищо друго, освен да се удави, тачи поробителите си – своите палачи, убийците и мъчителите на истинския патриотичен елит. Но не само на издигнатата част от народа, а даже на редовите селяни. Те били виновни, задето притежавали някаква земя. И се отличавали с небивалата си обич към нея и добитъка, както и със своето изумително трудолюбие.
image
Какви са повечето от нашенци, които изкараха „светец“ един убиец, мерзавец, какъвто беше Вениамин Меворах – наричан Валери Петров? Този не знаещ милост активен борец, който като заседател в съставите на анти-Народния съд е изпратил на смърт или за дълго зад решетките стотици представители на патриотичната ни интелигенция. А семействата им е обрекъл на съсипия и унижения.

Същият другар, чийто баща – адвокатът Нисим Меворах, отказал да защитава Димитър Пешев. Да, подпредседателя на Народното събрание, когото сега величаят като „спасител на евреите“. Помня сянката му, разхождаща се из квартала. Беше от нашата махала. Живееше на столичната улица „Аспарух“, през една пряка от моя роден дом.

Комунистите не знаеха що е милост. Освен всичко останало, страхът от истината за тяхното престъпно и/или издайническо минало също ги пришпорваше да злосторничат. Някой спомня ли си, как вадеха хората от домовете им, за да настанят я по-виден другар, я милиционер?

Онези, които одобряват безчинствата, нека за миг си представят, как биха се чувствали, ако бяха на мястото на „засегнатите от мероприятията на народната власт“.

А Валери Петров или Вениамин Нисим Меворах? Той беше архипрестъпник.                                                                           Два свята, единият е излишен!
image
В разговор с племенницата на съсипания от комунистите Димитър Пешев жената пояснява известни подробности:

„– Димитър Пешев наистина е оставил много ценни сведения за т. нар. Народен съд. Имате ли лични спомени?



– Това беше едно ужасно време. Аз бях дете, но помня как със сестра ми седяхме от двете страни на майка ми, тя беше поставила радиото на земята, не знам защо. И ние седяхме на пода и слушахме, притиснати до нея. И така чухме присъдата. И колкото и странно да е, първият, който дойде у дома, беше ген. Винаров, който бе настанен в жилището на вуйчо ми и който ни каза не без съчувствие, че трябва да се радваме, че главата му е останала на раменете.



Това бяха страшни времена. Веднага след 9 септември започнаха убийства без съд и присъда, отвличания на хора. То беше толкова страшно, че баща ми не знаеше като тръгва сутрин на работа дали ще се върне вечерта. Той работеше в Дирекция на трамваите и осветлението и негови колеги ги вземаха направо от работа и не се връщаха повече. Някои изчезнаха безследно и до днес не се знае къде и как са убити.



– Димитър Пешев разказвал ли Ви е за „Народния съд“ нещо повече от това, което е написал в спомените си?



– Вуйчо не обичаше да говори нито за „народния съд“, нито за затвора. Някои неща за затвора научихме от негови приятели. Но помня и никога няма да забравя как на Бъдни вечер през 1972 година, той ни каза, че иска да ни прочете нещо. И тогава ни прочете разказа за онази страшна Нова година на 1 януари 1945. Помня как всички плакахме. И петимата плакахме тогава.

– Каква беше неговата оценка за т. нар. Народен съд?

– Че това не е съд. Че това изобщо не може да се нарече съд и не отговаря на условията на един съд.

– Каква беше исканата присъда за Димитър Пешев от т. нар. Народен съд?

– Прокурорът искаше за него смъртна присъда. И за малко не я постигна.

– Това, че е участвал в спасението на евреите ли натежа при замяната на исканата смъртна присъда с присъда за 15 годишен затвор?

– Не. Акцията му за евреите изобщо не натежава като аргумент. Та нали двама от адвокатите, самите те евреи, отказват да го защитят. Нисим Меворах отказва по политически причини, защото е комунист. Другият – Давид Лиджи бе назначен служебно и отказва да го защитава, предполагам от страх. Не знам, навярно са имали основания да се страхуват. Не мога да ги съдя. Но помня как другият ми вуйчо, по-големият брат на майка ми и тя самата търсеха адвокат да го защитава и колко бяха отчаяни, когато Меворах им отказа.
image
Накрая добре че Йосиф Яшаров, той също беше евреин, впрочем, се съгласи да го защити. Вуйчо ми казваше, че той много добре го е защитил и след като излезе от затвора, отиде да му благодари. Самият Яшаров си изпати от комунистическата власт за това, че е защитавал вуйчо ми. Бяха му отнели адвокатските права и затова по-късно – през 1949 година, когато на евреите беше разрешено да напуснат комунистическа България, той емигрира.

– А какво тогава спаси Димитър Пешев от смъртната присъда?

– Ние мислим, че го спаси това, че като министър на правосъдието през 1935 година беше задържал смъртните присъди на Дамян Велчев и на Кирил Станчев и не беше допуснал те да бъдат изпълнени преди двамата да упражнят конституционното си право да бъдат или да не бъдат помилвани. Историята е следната. Военен съд ги осъжда на смърт и те подават молби до царя да ги помилва, но преди да дойде отговор от цар Борис, който отсъства по това време, идва нареждане от военния прокурор да се изпълни присъдата. И вуйчо ми, който по това време е министър на правосъдието, задържа присъдата, докато царят отговори на молбите и не допуска тя да бъде изпълнена, заявявайки че няма да поеме политическа отговорност за това – тоест, че ще си подаде оставката. И после царят отменя смъртните присъди. Вуйчо ми беше принципно против смъртните присъди, а мисля, че и царят не ги е одобрявал. Но по време на „Народния съд“, вуйчо ми и адвокатът му посочват Дамян Велчев за свидетел и ние вкъщи предполагахме, че това е, което го спасява, а не акцията му за спасяване на евреите. Та нали осъждат на смърт двадесет от депутатите, подписали неговото писмо и ги екзекутираха веднага, още същата нощ.
image
– Да, картината, която описва в спомените си е потресаваща. Разказва как Спас Ганев, с когото са били приятели е успял само да му прошепне „целуни децата ми“…

– Да, и вуйчо ми се измъчваше, че не е успял да изпълни това негово последно желание. Госпожа Ганева и децата й бяха изселени и те така и не се видяха.

– В присъдата му остана ли обвинението в антисемитизъм?

– О, да. В обвинителния акт пишеше – и за антисемитизъм. И знаете ли, когато през 1961–1962 година Буко Лазаров, който се беше изселил в Израел, правеше сондаж дали ако го поканят в Израел, вуйчо ми ще приеме поканата, той категорично отказа. Заяви, че докато това обвинение срещу него – в антисемитизъм, седи в присъдата му и кракът му няма да стъпи в Израел. Представяте ли си – да имате възможност да излезете от комунистическа България, да посетите Израел и да откажете? Но ето такъв човек беше той – много принципен и неподкупен. В крайна сметка той беше предприел тази акция не, за да го канят в Израел или да му се отплащат, а от чувство за справедливост.
image
– Евреите в България не протестираха ли срещу това абсурдно обвинение?

– Евреите в комунистическа България нямаха думата. Освен ако не са били комунисти. Някои по-късно се осъзнаха, но и те бяха малцина.

– Смятате ли че т. нар. Народен съд е процес за холокоста?

– Не, не смятам. Категорично не. Нали Ви казвам, че те искаха смъртна присъда за вуйчо ми, че екзекутираха двадесет от народните представители, които подписаха писмото му срещу изселването на евреите. Как може да се твърди, че този политически трибунал е процес за холокоста, когато заповедите идваха от Москва и обвиненията бяха формални, за пред света? Никой не се интересуваше по време на процеса дали тези обвинения са справедливи или не. Въпросът беше да бъде унищожен елитът на България, за да няма кой да се противопостави на съветизацията. Да бъде определян „народният съд“ като процес за холокоста, това е не само подмяна на историческата истина.

Вметвам, че вината на цар Борис ІІІ и такива като Димитър Пешев е огромна. Трябвало е да действат с желязна воля и без никакво състрадание спрямо комунистическата напаст – тази червена чума, която днес е заразила почти цялото човечество. Но за това – в продължението.
image
Да се върнем към убиеца Валери Петров, който в ужасното си „произведение“ „Народен съд“ вложил в устите на агитка от ремсисти питането – цитирам:

„Какво ще отсъди съдникът твърд?

Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:

„Смърт! Смърт! Смърт!“

Валерий Меворах беше злодей. Съвършен фашага от най-долен, архиболшевишки тип. Когато виждаше напеченото, се криеше зад маската на ситен „добродушко“, какъвто нито за миг през позорното си пребиваване на белия свят не е бил.

Този завършен мръсник следваше буквално геноцидните старозаветни призиви на един от своите кумири, болшевика Иля Еренбург. Съветският комунист призовавал за избиването на всички германци, и за изнасилването на жените им.
image
Уви, мнозина от вас произведоха този Меворах–Петров в милиционерски чин „комунистически светец“?

Невероятно, но се намериха млади сатанисти – явно комунистически изчадия, които се постараха да увековечат шейтана Меворах-Петров. Цитирам:
image
„Върху блок 11 в столичния кв. „Сухата река“ изгря едно истинско творение на изкуството, дело на графити-майстори. Произведението е посветено на „хвърчащите хора“ и големия поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.“

Разбрахте ли, какво е „истинско творение на изкуството“? онова, което е „дело на графити-майстори“. Италианските ренесансови творци, фламандските и испанските майстори от ХVІІ и ХVІІ век, импресионистите, т. нар. модернисти от ХХ век, ряпа да ядат! Тук равнището е правешко, тиквено – Тодор-Живково. Което ще рече, че единственият признат литературен „шедьовър“ е „Винету“!…

Да ме прощава германският майстор на приключенията за юноши Карл Май. Той изобщо не е виновен.

А другарят Меворах-Петров така изопачи творчеството на ненадминатия Шекспир, че сега, когато ми се прииска да го цитирам, го превеждам сам от оригинала!

Слава Богу, не изпитвам ни най-малко съмнение, че този безчестен духовен мизерник сега се пържи сред своите в пъкъла!

Не, драги мои, бедите, които ви сполетяват, са малко.

Не бива да има даже най-малко съчувствие към тези алчно червени фашизирани кръвопийци, ликвидирали българите и прекрасната ни държава!

Както писа техният поет Христо Смирненски с псевдоним „Пролетарче“, ние живеем в два паралелни свята, които понякога се пресичат. Срещите между тях винаги са били твърде болезнени за нормалните хора. Единият от двата свята „е излишен“, както смятат те – комунистите, ликвидаторите на българите и на България. Откакто съм се родил, винаги съм в онзи свят, който те направиха „излишен“.

Никой не пожела да извършим обрат, да ги подгоним, стигнем и стиснем за гушите. В такъв случай вестта за нашето изчезване е добра новина.

image
А 23 септември? Тогава избухва наложеното от Коминтерна в Москва т. нар. Септемврийско въстание. Наясно сте кои сили стоят зад Ленин, Троцки и компания. Преди това пак Те са вдъхновили преврата от 9 юни. Той е оглавяван от масони. А по заповед от Кремъл, донесена от масона Васил Коларов, комунистите наблюдават отстрани. Наслаждават се на начина, по който разбойниците от ВМРО се разправят с дружбашите.

След три месеца, през есента, пак същите „свободни зидари“ събират средства за подпомагане на… децата на комунистическо-земеделския метеж от септември 1923-а. Необявената гражданска война, която в България се води още от 1916 година, добива реални измерения – с бойни действия, терористични акции, жертви, ранени, разрушения… През 1944 година отново масонският кръг „Звено“, а не комунистическата партия, предвожда своя трети пореден преврат!

В наши дни тази игра на сатаната продължава. Винаги – за наша сметка – на човеците, а не на неговите деца – комунисти, безенесари и прочие „революционни“ извратеняци.

Сергей Станишев отиде на поклонение в новата метрополия на света – Китай, като глава на… европейските социалисти. Най-големите там не го приеха. Разговаря с представители на равнищата под тях. Си Цзинпин, Ли Кецян и останалите от върха имат работа с Ротшилдови.

Слугите стават господари единствено в детските приказки, нали? То е все едно да повярвате, че Б.Б. може да стои над Дмитриевич, или – опазили ви Маркс и Ленин – по-високо от Владко и Евгения Живкови…                                                                                                                         diagnosa.net/                                



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684233
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031