Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2014 17:54 - Библията - политически некоректна/Църковните пари отиваха за поддръжка на комунистически революционери.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.09.2014 17:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Колкото и прочитът на тези редове да се стори изненадващ за мнозина християни,
Старият завет подкрепя от все сърце институцията на робството. И отново става ясно, че израилтяните могат да бъдат вечно заети с поробването на други народи, обаче им е забранено да се поробват помежду си.
„А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви; тъй също и от децата на преселниците,
заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост; можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете израилеви, не бивайте един над
други жестоки господари.“ („Левит“, 25:44-46.)

По отношение на смесените междурасови бракове има недвусмислени пасажи, в
които господ ЯХВЕ заповядва: „Не се сродявай с тях.“
„И когато ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, - тогава
предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади; и не се сродявай
с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не взимай за сина си...“
(„Второзаконие“, 7:2-3).

Нататък Библията продължава, като казва на израилтяните, че който се ожени за неизраилтянка, „ще отвърне синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и
тогава ще се разпали върху вас гневът на оспода и Той скоро ще те изтреби“
(„Второзаконие“, 7:4).
Навсякъде другаде Старият завет осъжда смесването на „святото семе на Израил“.
Юдейските жреци се оплакват, че „народът израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии... („Ездра“, 9:1). Защото взеха
техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни
народи“ („Ездра“, 9:2). Ездра продължава, като изброява 107 мъже, които се отказали
от своите чуждоземни жени и техните деца, създадени от самите тях, като част от
подчинението си на оспод.
Аз установих също, че генеалогията бива привеждана като доказателство за
кръвосмешение. Расово нечистите родословия бяха използвани, за да бъде отказано
свещеничество на онези, които са се върнали от вавилонски плен. Във всяко неделно
училище детето научава, че едно от старозаветните доказателства за божествеността на
Исус е тъкмо неговото ненакърнено родословие. Открих, че геноцидът и забраната на смесените бракове не бяха единствените средства, използвани в библейските времена
за защита на чистотата на кръвта у израилтяните. Освен всичко това обаче Библията
ясно защитава разделението и сегрегацията.
„...Аз съм Господ, Бог ваш, който ви отделих от всички на-роди“
(„Левит“, 20:24).
„...Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно“
(„Неемия“, 13:3).

Ако новата егалитарна версия на християнството е правилна, а расовото разделение е грешно, тогава по тази логика господ щеше да бъде първият заклеймен, понеже Той е онзи, който създава расовите различия сред човечеството.                                                              Независимо дали човек вярва, че Бог използва комплексния процес на продължителната еволюция, или простия акт на незабавното сътворение, за да ни направи, очевидно е, че
съществуват различни раси и те са географски разделени. Ако расовата неделимост е
против Божиите закони, защо Той създава расите, разделя ги географски и им придава
отделни качества и характеристики? Дали Бог не е заподозрян в извършването на
голяма грешка, която сега човекът, в своята суета, е предопределен да поправи
посредством интеграция и расово смесване?- 70 -
Когато поставих на разглеждане ясните расови учения на Стария завет, моят
преподавател в неделното училище каза, че Исус Христос е донесъл промяна чрез
своето пришествие заради целия човешки род. Трябваше да призная, че учението на
Христос не съвпада с грубия етноцентризъм на Стария завет. Защото Новият завет учи, че Божията милост и Христовото спасение са достъпни за всички хора и всички нации.
Онези, които вярват в Исус Христос, чрез своето спасение стават „божи деца“ - сиреч
новият „богоизбран народ“. Ето някои често цитирани редове от Новия завет.
„Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Исуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни
елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово
семе сте, и по обещание наследници.“ („Послание на Свети Апостол Павла до
галатяни“, 3:26-29).
Привържениците на равенството (егалитаристите) често използват тези редове,
за да оправдаят тяхната вяра в расовата и половата еднаквост. След като внимателно
размишлявах над редовете, аз си зададох някои въпроси. Означават ли тези стихове, че
на света буквално не съществуват никакви мъже и жени, никакви юдеи и гърци и
никакви роби и свободни хора? Очевидният отговор е „не“. Новият завет непрестанно
признава различията между мъже и жени, юдеи и гърци, както и между слуги (роби) и
свободни люде. Фактически, независимо че това може да шокира някого, който не го
проумява, Новият завет обикновено приема установеното съществуване на робството и
изрично заявява, че притежателите на роби могат да бъдат вярващи християни и
събратя. Нека видим следните пасажи:
„Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари със страх и
трепет, в простотата на сърцето си, както на Христа...“ („Послание на Свети
Апостол Павла до ефесяни“, 6:5).
„Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението.“ („Първо послание
на Свети Апостол Павла до Тимотея“, 6:1).

„Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях
небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия,
които получават техните услуги, са верни и възлюблени. Тъй поучавай и увещавай.“ („Първо послание на Свети Апостол Павла до Тимотея“, 6:2).

„Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат
във всичко, като не отвръщат, не крадат, а показват във всичко добра
вярност, та да украсят учението на нашия Спасител, Бога във всичко.“
(„Първо послание на Свети Апостол Павла до Тита“, 2:9-10).

„Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.“ („Първо съборно послание на
Апостол Петра“, 2:18).

Аз не оправдавам робството и потисничеството на хората от какъвто и да е вид.
Ала все пак Исус Христос очевидно не им се е противопоставял; още по-малко, пък господ, когато казва на израилтяните, че могат да запазят робите си (от други племена) завинаги („Левит“, 25:44-46). През целия си живот Исус се е движел сред роби, като порицавал всеки грях, но въпреки всичко Той нито веднъж не е изрекъл и дума, която да осъжда робството или робопритежателите.
Един прекрасен пример за отношението на Христос към робството откриваме в
срещата му с римския центурион и неговия роб („Евангелие от Лука“, 7:1-10). Откъсът разказва за един римски центурион, чийто роб се разболял. Той пратил известие на Исус, в което го молел да излекува роба му. Но освен това в съобщението се казва, че не се е налагало да отиде лично при него, защото римлянинът бил уверен как Исус можел да изцери човека от каквото и да е разстояние. Христос не осъдил собственика
на роби, нито наредил на центуриона да освободи своя роб. Той просто излекувал роба
и възторжено похвалил робопритежателя, заявявайки: „...казвам ви, нито в Израиля
намерих толкова голяма вяра“. Пасажи от този род ми подсказваха, че посланието,
което е донесъл Христос, е било за лично спасение, а не за либерална обществена
дейност.
Изразът „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни
женски“ призовава към расова интеграция не повече, отколкото настоява за премахване на различията между половете или за поставяне край на робството. Посланието е много
ясно и твърде просто: спасението от Исус Христос е достъпно за всеки, който повярва в Него - мъж или жена, евреин или елин, роб или свободна личност.
Стана ми ясно, че и Старият и Новият завет признават различията сред човешкия
род. Разбира се, Новият завет все пак насажда атмосфера на любов и уважение, което
представлява промяна на по-грубите разпоредби в Стария завет. Исус Христос и
авторите на Новия завет изглежда приемат робството, но притежателите на роби са
предупреждавани да се отнасят внимателно към робите си и независимо че Исус
признава, както различните раси, които Самият Бог е създал, така и „границите на
техните заселения“, той постановява, че спасението от него е открито за всички.
Илюстрация на това, колко далече са останали от словата на Исус някои от  организираните християнски църкви, е усърдната настоятелност на много от тях за налагане на контрол над оръжията. Той е изрекъл с думи, които никой не може да
сбърка:
,,...а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож“ („Евангелие от
Лука“, 22:36).

Как ли ще се отнесе днес либералната преса към някого, който каже: „Ако нямаш
пистолет, продай палтото си, щом трябва, но си купи!“ Либералното, ориентирано към
марксизма социално евангелие, което егалитаристите казват, че се съдържало в
Библията, съществува само в техните собствени представи. Обаче днес върху вярата на
нашите предшественици бива присаждан либералният хуманизъм. А станалото вече
популярно изображение на Исус - с мекушави и почти женствени черти, е една добра
илюстрация. Докато в действителност Исус Христос е бил едновременно кротък и
мъжествен. Неговата любов идвала от вътрешната му доброта и голямата му сила.
Човек би могъл просто да съпостави сегашната разлигавено-хипарска медийна версия на Исус с библейското описание на онзи Христос, който влиза в храма, обръща масите и прогонва лихварите с деветвървен бич (камшик, обикновено изработен от девет преплетени върви).                                                                        През последните години либералните радикали дотолкова преиначиха значението на Христовото послание, че част от църковните пари отиваха за поддръжка на  комунистическите революционери. Например Националният съвет на църквите - тази
престижна групировка на основните църкви, изпрати пари на комунистите в Африка,
които в крайна сметка бяха отговорни за избиването на християнските мисионери.           der-stuermer.com/bulgarian/David%20Duke%20-%20Jewish%20Supremacism.pdf    



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8728605
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930