Блогът на budha2 :: Китайски Холивуд и еврейските медии

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.09.2014 00:13 - Китайски Холивуд и еврейските медии

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2937 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 20.09.2016 22:02

Чеченският президент Рамзан Кадиров (вляво) и руският министър-председател Владимир Путин излизат от джамията, кръстена на бащата на Кадиров Ахмад. Снимка: Ройтер

Любимецът на Кремъл връща Чечения в Средновековието
Кавказка драма с Жерар Депардийо се развихря в Чечения

Gerard Depardieu and Brigitte Bardot Going to Russia

Еврейски/Китайски/ Холивуд се грижи за реитинга на Путин и за Ислямизиране на Света.Ван Дам стисна ръцете на своя приятел и президент на Чечения Кадир.Холивудската кинозвезда Жан-Клод ван Дам скоро може да се превърне в главен герой на патриотичен филм за Чечения. В замисления филм след войната в Чечения младият Мохамед емигрира в Дания, където успява да стане знаменитост, завоювайки шампионската титла по боеве без правила. Славата на чеченеца се разнася из цяла Европа и САЩ, но Мохамед загърбва звездната си кариера и се връща в родната Чечения,за да се бори с терористите.

Путин срамежлив като мома, сваляна от еднократна екшън звезда.

Подарък за рейтингът на Шоломонов от Китайски Холивуд/Ротшилд.

Стивън Сегал концерт за про-Русkите сепаратисти в Украйна-

www.youtube.com/watch
Новият продукт на Холивуд е рожба на старите господари

САЩ ПРЕДАВАТ ЛЕВИТСКОТО господство над света НА ДЖУСИЯ И "ЙОУ-ТАЯ" КИТАЙ Днес всичко ново и хубаво идва от… Пекин!
Даже развлекателната индустрия се мести на изток.

Поне половината от кинопроизводството в Холивуд е в ръцете на китайски и южнокорейски фондове.

                                                  Chinese Big Ben                                        „Китайският пазар на видео в интернет е най-новаторски и оригинален на света. Освен това е най-конкурентен.“В годините на Рейгъновото управление тайно подготвяха величието на комунистически Китай. През 1972 година Дейвид Рокфелер се възхити от постиженията на „китайската революция“ независимо от цената, платена от народа на огромната комунистическа държава.През 1993 г. страната беше приета в Световната търговска организация.

Експулсиране на газови спекулантите от Китай

Oгромните инвестиции на General Motors капитал повлияха на китайския живот

ЕВРЕЙСКОТО
ПРЕВЪЗХОДСТВО - Дейвид Дюк
Телевизията
Бях удивен, когато прочетох статията на Едуард Фийлдс, която удостоверява
еврейския контрол над трите основни телевизионни мрежи. Ей Би Си, Си Би Ес и Ен Би
Си произвеждат основното мнозинство от забавните телевизионни програми в Америка и за повечето от американците те са основните източници на новини. Ленърд
олдънсън от Ей Би Си, Уилям С. Пейли от Си Би Ес и Дейвид Старноф от Ен Би Си
съответно ръководят тези мрежи от десетилетия, като определят характера и обхвата на съвременното еврейско господство върху телевизионните излъчвания.                           The Great Wall of Hollywood

Най-огромният медиен конгломерат днес е „Уолт Дисни Къмпани“, чийто
председател и главен изпълнителен директор - Майкъл Айзнър, е евреин. Империята „Дисни“ притежава „Уолт Дисни Телевижън“, „Тьчстоун Телевижън“, „Буена Виста Телевижън“, своя собствена кабелна мрежа с 14 милиона абонати и две компании за видео продукции.
Що се отнася пък до игралните филми, „Уолт Дисни Пикчърс руп“ - оглавявана от Джо Рот (също евреин), включва „Тъчстоун Пикчърс“, „Холивуд Пикчърс“ и „Каръван Пик- чърс“. „Дисни“ е също собственик на „Мирамакс Филмс“ - ръководена
от братя Уейнстейн, която произведе такива ултрамръсни филми, като „Играчка-
плачка“, „Свещеник“ и „Хлапета“.
Като добавка към телевизията и филмите, корпорацията притежава „Дисниленд“,
„Дисниуърлд“, „Епкът Сентър“, „Токио Дисниленд“ и „Евродисни“.      Hong Kong Hillery

През август 1995 г. Айзнър овладя „Кепитъл Ситис/Ей Би Си“, за да изгради
медийна империя с годишен оборот от 16,5 милиарда долара. Въпросната корпорация
притежава „Ей Би Си Телевижън Нетуърк“, която на свой ред е собственичка на десет
телевизионни станции, разположени насред такива огромни пазари като Ню Йорк,
Чикаго, Филаделфия, Лос Анджелис и Хюстън. В допълнение, из Съединените щати тя има 225 дъщерни станции и е частична собственичка на няколко европейски телевизионни компании.
Дъщерната фирма на Ей Би Си - кабелната И Ес Пи Ен (ESPN), е ръководена от президента и главен изпълнителен директор Стивън Борнстейн, който е евреин.
Корпорацията държи също контролния пакет от акции на „Лайфтайм Телевижън“ и на
кабелните компании „Артс енд Ентъртейнмънт Нетуърк“. „Ей Би Си Рейдио Нетуърк“
владее 11 късовълнови и десет ултракъсовълнови станции отново из големи градове
като Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, и има още 3 400 дъщерни фирми.
С трите върхови и положително най-големи медийни конгломерата в ръцете на евреи, е трудно да повярваме, че такава съкрушителна степен на контрол бе съсредоточена без предварително обмислени усилия от тяхна страна. Но какво става при другите големи медийни компании?
Четвърта по ред в списъка е „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок, която
притежава „Фокс Телевижън Нетуърк“ и „Туентиът Сенчъри Фокс Филмс“. Мърдок е
неверник-гой, но Питър Чернин, който оглавява филмовото му студио и освен това
надзирава неговите телевизионни продукции, е евреин. Номер пет е японската „Сони Корпорейшън“, чиято дъщерна компания в САЩ - „Сони Корпорейшън ъф Америка“, се ръководи от Майкъл Шулхоф, евреин. Друг евреин - Алън Дж. Ливайн, стои начело на поделението „Сони Пикчърс“.
Повечето от телевизионните компании и тези за производство на филми, които не са собственост на най-големите корпорации, са контролирани също от евреи. Например
„Ню Уърлд Ентъртейнмънт“, провъзгласена от един медиен анализатор за „първият
независим производител на телевизионни програми в Съединените щати“, е
притежание на Роналд Перелман - евреин, който освен това е собственик и на
козметичната фирма „Ревлон“.
Най-добре познатата сред по-малките медийни компании - „Дрийм Уъркс Ес Кей
Джи“, е една чисто кошерна работа. „Дрийм Уъркс“ бе сформирана през 1994 г. по
време на големия медиен бум от баровеца на звукозаписната индустрия Дейвид ефен,
бившият председател на „Дисни Пикчърс“ Джефри Катценбърг и кинорежисьора
Стивън Спилбърг, като и тримата са евреи. Компанията произвежда игрални и
анимационни филми, снима телевизионни програми и записва музика. Като се имат
предвид наличните пари и връзките, които имат ефен, Катценбърг и Спилбърг, скоро
„Дрийм Уъркс“ може да бъде в същата лига, в която е и голямата тройка.
Две други крупни производствени компании - Ем Си Ей (MCA) и „Юнивърсъл
Пикчърс“, са собственост на „Сийгръм Къмпани“. Президент и главен изпълнителен
директор на алкохолния гигант „Сийгръм“ е Едгар Бронфман-младши, който също така
е президент и на Световния еврейски конгрес.

Добре известно е, че евреите контролираха производството и разпространението
на филми още от самата зора на киноиндустрията през първите десетилетия на XX век.
Същото продължава и до днес.
Филмите, произвеждани само от петте най-крупни кинокомпании, споменати по-
горе - „Дисни“, „Уорнър Брадърс“, „Сони“, „Парамаунт“ (т. е. „Вайъком“) и
„Юнивърсъл“ (т. е. „Сийгръм“), - донесоха 74 на сто от общите приходи от продажби
на билети през предходната година (август, 1995 г.).
Както отбелязах, Ей Би Си е част от „Дисни Къмпани“ на Айзнър, а само евреи са
изпълнителни продуценти на новинарските и програми: Виктор С. юфелд („20/20“),
Боб Рейхблум („ ууд морнинг, Америка“) и Рик Каплан („Уърлд Нюз Тунайт“).
„Уестингхауз Илектрик Къмпани“ неотдавна се сдоби със Си Би Ес. Независимо
от това назначеният от Лоурънс Тиш човек - Ерик Оубър, остана президент на „Си Би Ес Нюз“. И той е евреин.
В Ен Би Си пък - сега притежание на „Дженеръл Илектрик“, президентът на „Ен
Би Си Нюз“ Ендрю Лак е евреин, каквито са изпълнителните продуценти Джеф Закър
(„Тудей“), Джеф ралник („Ен Би Си Найтли Нюз“) и Нийл Шапиро („Дейтлайн“)“.
Изумителното еврейско господство в телевизията и киното, за което пише д-р
Пиърс, не е нов феномен. То не е и някакво временно отклонение в развлекателната и
новинарската индустрия. Същото явление преобладава от десетилетия. С течение на
времето имената може да се сменят, ала произходът обикновено остава един и същ.
Въпреки всичко еврейската власт в медиите продължава да се консолидира и да расте.
Дори самите еврейски издания често се хвалят със своето могъщество пред собствените
си читатели.
„Тяхната собствена империя“
Макар сега да е трудно да си го представим, неверници-гои са създали американската киноиндустрия. Томас Едисън патентова много от първите камери и прожекционната техника, като пуска в действие и първото голямо студио. Човекът, станал инициатор на съвременното кино, бе Дейвид Уърк рифит - великолепен
режисьор, чийто умения и филми все още се изучават от студентите по киноизкуство из целия свят. Неговата няма класическа творба „Раждането на една нация“ държеше
титлата „най-гледан филм в света“ чак до появата на „Отнесени от вихъра“.

„Раждането на една нация“ всъщност е киноверсия на „Член на Клана“ - роман от
южняшкия писател Томас Диксън. Филмът описва братоубийствения конфликт във войната между щатите (Севера и Юга - бел. ред.) и потискането на белите хора през епохата на „Възстановяването“. Той рисува Клана (Ку-Клукс-Клан - бел. ред.) като героична организация, която избавя Юга от насилието и тиранията на чернокожите, и от управлението на северняшките авантюристи, като павира пътя за възстановяване на
единството сред американската нация.

   Произведено в Китай

Когато се появява „Раждането на една нация“, еврейските организации отиват в
съдилищата, като се опитват да забранят филма в редица големи градове и освен това
оказват финансов натиск върху киносалоните, за да го свалят от прожекция. Нарочното
представяне на творбата в Белия дом обаче добавя ентусиазирания отзив на президента Уудро Уилсън и предизвика неустоим прилив на подкрепа. Тогава еврейските сили в новопоявилата се киноиндустрия разбират, че е далеч по-ефикасно да владеят
филмовата промишленост отвътре, отколкото да водят ариегардни битки, за да
потискат онези филми, които не желаят да бъдат гледани от американския народ.
Еврейските усилия за забрана на „Раждането на една нация“ не е първият или
последният опит за еврейска цензура в Америка. Много хора се изненадват, когато
узнаят, че еврейските групи в действителност са в състояние да забранят пиеса на най-големия писател в английската литература - Уилям Шекспир. През първите години на XX век представянето на „Венецианският търговец“ е забранено в Ню Йорк по заповед
на еврейската общност, която твърди, че пиесата е антисемитска.
През деветдесетте години „Пъблик Броудкастинг Систъм“ (PBS) засне в движение
поредица от всички Шекспирови пиеси, която включваше и „Венецианският търговец“.
Продължителното въведение от страна на създателите се опита да настрои публиката
така, че да прояви съчувствие към Шайлок - главния герой-евреин, който иска „фунт
плът“ от гоя. Стиховете, в които Шайлок брани себе си в съда, пледирайки „Като
прободете евреин, той не кърви ли“, бяха подчертани така, че да подтикнат зрителя да тълкува пиесата сякаш тя е благосклонна към евреите. Любопитно е, че когато евреите нетолерантно оспорваха представянето на пиесата като противозаконно, те не я интерпретираха по този начин. Неотдавна и „Кънедиън Джуиш Нюз“ съобщи за някакъв опит на евреи да забранят пиесата в канадски училища.

Някога евреите са били аутсайдери в западните общества, ала днес станаха пълни господари в управленския и медиен елит. По този начин мнозина от тях рязко промениха възгледите си и от силни защитници на свободата на словото се превърнаха в негови най-упорити потисници.
Еврейските студенти, които в средата на шейсетте години доминираха движението за „свобода на словото“ в Бъркли, пееха възхвали за свободното слово с цел да привлекат на своя страна симпатизантите на сквернословния и отблъскващ Алън Инзбърг и на яростната чернокожа революционерка, явната комунистка Анджела
Дейвис. Днес обаче се мъчат да запушат устата на всеки, който се осмели да говори
пред студентска аудитория по проблемите, повдигнати в настоящата книга.
В някои случаи те обърнаха своята тактика по начин, подобен на този в
кампанията си срещу „Венецианският търговец“. През 1976 г. ме поканиха във Филаделфия за участие в едно национално токшоу на чернокожи по Пи Би Ес (PBS) -
„ ледната точка на чернокожите към новините“. След записа, но преди още да излъчат шоуто, Антиклеветническата лига и други еврейски организации откриха, че споменавам добре документираната историческа роля на евреите вколониалната
търговия с роби. Тогава еврейските активисти Сол Роузън, Хари Бас и Питър Минчък подириха забрана в Общинския съд на Филаделфия, като поискаха от съдията да
цензурира предаването. И съдията-евреин Стенли рийнбърг издаде нареждане, с което искаше програмата да не бъде пусната в ефир, докато лентата със записа не му бъде
доставена и не бъде „одобрена“ от него. За щастие Коалиция „Първа поправка“ и
адвокат Дейвид Мериън обжалваха решението във Върховния съд на щата и спечелиха.
Ала все пак извън съмнение е, че еврейските методи за налагане на цензура бяха
съсипващи.
Освен това медийните господари са вещи и в непочтените преработки на
класически творби. Класическият филм на Луис Майер и Дейвид О. Селзник „Отнесени
от вихъра“ представлява отличен пример за манипулация на едно повествование. Аз
прочетох романа на Маргарет Мичъл още докато бях в прогимназията. Ала когато за
първи път гледах филмовата версия по време на гимназията, забелязах важни различия.
В романа един чернокож напада героинята Скарлет О’Хара, като предизвиква Ку-
Клукс-Клан - който Мичъл изобразява в героична светлина, - да подири справедливост.
В киноверсията на Майер-Селзник обаче бял мъж се опитва да изнасили Скарлет, а пък чернокож се хвърля да я спасява! И няма никаква героична намеса на Ку-Клукс- Клан.
На практика Кланът изчезва напълно от екранното повествование. Впоследствие
прочетох как продуцентите целенасочено, по политически причини извършили
промените.
И все пак истинските чувства на Мичъл към ККК са изрично изразени в
„Отнесени от вихъра“ така:
„Но тези унижения и опасности бяха нищо в сравнение със заплахите за белите жени... Тъкмо огромният брой насилия над жените и вечно
съществуващият страх за съпругите и дъщерите им докараха южняците до
хладната, вибрираща ярост и доведоха до възникването на Ку-Клукс-Клан само за една нощ. И точно против тази нощна организация се разкрещяха
най-шумно вестниците на Севера, без някога да проумеят трагичната необходимост, която я призова към живот...
Това бе удивителен спектакъл, отразяващ как половината нация се мъчи с насочени щикове и със сила да наложи на другата половина
управление от негри, мнозина от които отдалечени едва на едно поколение от
африканските джунгли…“.

Ролята на Китай като кредитор на САЩ променя Обама
Един филм, който ме ядоса, бе „Познай кой ще дойде за вечеря“ на Стенли Креймър. Красива млада дъщеря на заможни родители - изиграни от Спенсър Трейси и
Кетрин Хепбърн, иска да се омъжи за блестящ чернокож лекар, представен от Сидни
Поатие. Филмът пояснява, че подобни бракове създавали известни проблеми, но било
правилно от морална гледна точка те да бъдат сключвани. Разбира се, г-н Креймър не е
направил нито един филм, в който да поощри смесените бракове между евреи и гои.
Много години по-късно списание „Нюзуик“ определи „Познай кой ще дойде на вечеря“
като „образователен филм за белите американци, които като гледат как екранните герои
дават своята дъщеря на чернокож мъж, биха изпитвали по-малко угризения на съвестта
да направят същото“.

Да се състави каталог на множеството антибели филми, произведени от
холивудския елит, би била монументална задача, но аз мога да ви предложа някои
подходящи примери. Дейвид Уолпър - горещ привърженик на Израел, създаде доста
програми, насочени срещу белите, в това число и телевизионния минисериал „Корени“. Марвин Чомски, Джон Ърман, Дейвид рийн и илбърт Моузес режисираха най-
натрапваната драма. „Корени“ бе навярно вторият най-рекламиран и гледан
минисериал, излъчван някога по телевизията (като само минисериалът „Холокаустът“
имаше по-голяма публика, благодарение на невероятната медийна пропаганда).
Творбата „Корени“ обаче имаше своите собствени корени в едноименната книга на
Алекс Хейли. Това бяха исторически подвеждащи книга и филм, които спомогнаха за
широкото разпространение на омразата на черните към белите и на самоомразата и
чувството за вина сред мнозина бели.

Интересното е обаче, че еврейският писател Харолд Кърландър осъди Алекс
Хейли за плагиатство. Пишейки една уж вярна исторически книга, която се занимава с
африканските корени на американските негри, Хейли откраднал цели откъси от роман на Кърландър, озаглавен „Африканецът“. Сетне Хейли призна своето плагиатство,
като се съгласи на извънсъдебно споразумение с Кърландър за сумата 500 000 долара.

Но докато сериалът „Корени“ бе на върха на популярността си, повечето американци
нямаха никаква представа, че авторът му е създал част от книгата си въз основа на едно
произведение на художествената литература, от което дори е плагиатствал.
„Пътят на свободата“, пък бе друга измислица, пробутан на доверчивата публика
като достоверно описание на Възстановяването из Юга. „Справочникът за всички
филми“ например го вписва като „исторически филм“. Когато излезе през 1979 г.,
много програми по история в обществените училища го зададоха за домашна работа.
Мохамед Али се появи във филма като идиън Джексън - бивш роб, който влиза в
политиката и сформира необичайна южняшка коалиция за освобождение на
чернокожите и на белите бедняци. Сетне го избират в Сената на САЩ от Южна
Каролина, а накрая той повежда своите бедни бели и черни последователи на борба
срещу техните богати бели потисници, докато не пада убит в престрелка с Ку-Клукс-
Клан.

Историята обаче отбелязва, че никога не е имало чернокож сенатор от Южна
Каролина. По време на Възстановяването са служили само двама черни сенатори - и
двамата от Мисисипи, и двамата починали по естествени причини. Така „Пътят на свободата“ добива съвсем друго очертание, щом човек узнае, че продуцент на тази историческа измислица е Зев Браун, а режисьор - Дж’ан К’адир. Оригиналният роман
пък е написан от „богоизбрания“ Хауърд Фаст. Оказа се, че писателят Фаст е
дългогодишен член на Американската комунистическа партия, а неговата
автобиография е озаглавена „Да бъдеш червен“. И учителите - вероятно, без да знаят за горещата му привързаност към комунизма, наредиха на милиони деца в обществените
училища да гледат тази съмнителна „доку-драма“ (от „документална драма“ - бел. ред.) и да пишат съчинения по нея. Чудно ли е тогава, че много бели американци имат такава
изопачена представа за своята история и по расовия въпрос?

И може ли човек да очаква нещо друго, след като е наясно, че те получават едно комунистическо тълкувание на
американската история153?
Не е изненада, че най-щедро рекламираният минисериал за всички времена бе и
най-важният филм за всички евреи: „Холокаустът“. Това бе изцяло еврейска
продукция, режисирана от режисьора на „Корени“ - Марвин Чомски. Джералд рийн
написа сценария, Мортън оулд композира музиката, а продуценти бяха Робърт Бъргър и Хърбърт Бродкин. Изданието „Телевизионен пътеводител“ отбеляза, че по време на снимките в Европа починал бащата на сценариста. Ала вместо да се завърне у дома за неговото погребение, рийн почувствал как би почел по-добре своя яростно про-
ционистки баща, като остане в Европа, за да работи върху „Холокаустът“. В течение на
дузина часове филмът - една творба на крайната етническа омраза, описва германците и
другите източноевропейци или като кръвожадни, или като безгръбначни, но разбира се,
разкрива всеки евреин като образец на добродетелността, любовта и нежността. Никога
една телевизионна продукция не е получавала по-голямо предварително отразяване или
повече признание и хвалби от „Холокаустът“. Притежаваните от евреи издания и „капацитети“ действаха така, сякаш ставаше въпрос за най-важното драматично произведение в историята на киното.
Докато още бях в колежа, аз отидох да изгледам т. нар. филм за експлоатацията на
чернокожите, наречен „Сбогом, чичо Том“. Четох за филма, преди да бъде показан в
Нови Орлеан, където го прожектираха изключително в кинотеатъра за черни,
разположен в центъра. Понеже очаквах някаква усложнена ситуация, потеглих с кола
от Батън Руж с двама от моите най-храбри и най-верни приятели от Държавния
университет на Луизиана. През деветдесетте минути на утринната прожекция, в
изпълнения с чернокожи салон, приятелите ми и аз получихме един емоционален и нагледен урок за отвратителното въздействие на антибелите холивудски филми.

Действието се развиваше някъде из Юга преди гражданската война и описваше
робския живот като една оргия с осакатявания, глад, убийства и изнасилвания на
чернокожи мъже и жени от страна на белите. Обаче се надигна бунт на черните и
екранът бе залят от жадни за мъст чернокожи, които посичаха бели мъже, жени и деца.
Публиката виеше одобрително при всеки изблик на насилие. „Ха така!“, крещяха
някои. „Изнасили кучката!... Избий ги!“ И чернокожата тълпа се смееше и забавляваше
по време на най-кървавите сцени с осакатявания, изнасилвания и убийства.
За да бъде сигурно, че смисълът на филма ще стане ясен за неговите покровители,
финалът му профучава в съвремието, показвайки афроамериканци, надянали кожени
якета и слънчеви очила, как се промъкват в спалнята на една бяла двойка. Сетне
камерата разкрива ужаса на двойката, докато нападателите насичат с брадвичка до
смърт нещастните хора. Със забавено движение секирата пада многократно, като
разпръсква кръв и мозък, из цялата стая. Дори след толкова години аз ясно си спомням
филма и суровата омраза, която той насаждаше у чернокожата публика.
При вида на убийствата, публиката се докара до лудост. Веднага, след като се
появиха финалните надписи, приятелите ми и аз, както седяхме в дъното на салона,
грабнахме палтата си и бързо напуснахме. Докато карахме обратно към Държавния университет на Луизиана, ние бяхме мрачни, защото осъзнавахме, че „Сбогом, чичо
Том“ е замислен да подтикне чернокожите към убийства и изнасилвания на бели из
цяла Америка.
Като проучих филма, аз открих, че той бе пуснат на екран от „Кенън Рилийзинг
Корпорейшън“ и че неин президент бе Денис Фрийдлънд. Обкръжението му
включваше Марвин Фрийдлендър, Томас Израел, Джеймс Рубин и Артър Липър. По-късно установих от един филмов обзор как повечето от евреите, замесени в този
посветен на омразата към белите филм, всъщност настояли да махнат имената им от титрите.
Времето, което прекарах в тъмния киносалон, обаче засегна тъй силно чувствата
ми, че се заклех пред себе си и пред Бога да пожертвам всичко, което е необходимо, та
някой ден да прекратя бруталните атаки срещу нашата плът и кръв, както бяха представени в този филм на ненавистта. Освен това реших да се изправя срещу
производителите на филми, които създават атмосфера на омраза към белите.
В стотиците ми интервюта през годините, щом споменех еврейското господство в
медиите, интервюиращите ме първи отричаха еврейското властово превъзходство.
После, когато тази защита потъна в морето от факти, те се удивяваха как някой могъл
дори само да предположи, че евреите са в състояние да използват своята медийна власт за собствена изгода.

Господството в американските новинарски и развлекателни медии вече е толкова очевидно, че някои еврейски медии взеха да го признават. Но те внушават, че
еврейското господство нямало никакво въздействие върху съдържанието. Корицата на
августовския брой от 1996 г. на списание „Моумънт“ бе украсена със заглавието „Евреи
владеят Холивуд, но какво от това?“ Статията, написана от добре познатия еврейски
кинокритик Майкъл Медвед, включваше следните коментари: „Въобще няма никакъв смисъл да се мъчим да отричаме действителната еврейска власт и преобладаващо
присъствие в популярната култура. Всеки списък на най-влиятелните изпълнителни
продуценти във всяко от големите филмови студия ще извади на бял свят огромно
мнозинство от утвърдени еврейски имена.“ Медвед съобщава още как в студията на Уолт Дисни“ наемат като продуценти само „високоплатени еврейски баровци“ от рода
на Джефри Катцънбърг, Майкъл Оувиц и Джо Рот. Той продължава, като заявява, че:
„Прочутата организация „Дисни“, която бе основана от Уолт Дисни - един гой от
Средния запад, който, според слуховете, таял антисемитски чувства, сега се отличава
със своя еврейски персонал на почти всички най-важни постове“.
Любопитно е обаче, че независимо от опитите да бъде опетнено името на Уолт
Дисни като антисемит, неговите филми най-силно повдигат морала и духа и са най-възпитателните в цялата киноиндустрия. При все това, новата „Дисни“ на Майкъл
Айзнър и нейните дъщерни фирми продължават да правят антихристиянски и
сексуално деградиращи филми като „Свещеникът“ и „Играчка-плачка“.
Еврейските продуценти не само създават изобилие от произраелска и проеврейска
пропаганда, наред с техните антихристиянски и антигойски игрални и документални
творби на омразата, ами и внимателно следят филмите, направени както от евреи, така
и от гои. Например еврейските цензори на позоваващия се само върху факти филм
„Седем години в Тибет“ усетиха, че главният герой - изследовател от Австрия и бивш нацист, не се бе разкаял за миналото си. Затова принудиха създателя на филма да измисли една сцена на разкаяние и да я вкара в „истинската история“.
В своята статия Майкъл Медвед пише как „еврейските сценаристи и режисьори
използват несъмнено ласкави описания за евреите, та публиката да реагира със
съчувствие и любов“. Е, няма смисъл аз, пък да казвам, че те обрисуват онези, които се
противопоставят на еврейското превъзходство, като завършени злодеи.
Един направен през 1998 г. за телевизията документален филм, излъчен по кабелната мрежа „Артс енд Ентъртейнмънт“, хвалеше преобладаващата роля на евреите в медиите и прекрояването на нашето общество по шаблоните на техните цели. Той бе
създаден от „Елиът Халпърн & Симка Джейкъбвичи Продакшънс“, а сценарият и
режисурата му бяха дело на Симка Джейкъбвичи. Документалният филм разказва как евреите надделели над филмопроизводителите гои като Томас Едисън и Д. У рифит, като постепенно подменили техните традиционно американски теми. Филми от рода на
„Раждането на една нация“ на рифит, които почитат нашето бяло наследство, били
заменени от хвалебствия за имигрантството и мултикултурността. Те интервюират
еврейския писател Нийл ейблър, който направо споделя как били заменили
„истинската“ Америка.
„Те създадоха своя собствена Америка, една Америка, която не бе истинската Америка... Ала в края на краищата тази сенчеста Америка става
тъй популярна и толкова широко позната, че се стигна дотам представата за
нея и нейните ценности да погълнат истинската Америка. И така голямата ирония на целия Холивуд е, че американците взеха да се отъждествяват със
сенчестата Америка, която бе създадена от източноевропейските еврейски
имигранти, на които пък не бе позволено да бъдат приети от истинската Америка.“

  Selling the Acropolis to China Повествователят продължава да разказва как със своята власт холивудските евреи
заприличали на богове и изградили система, която да издига техния престиж в очите на американците.
„Където има нови богове, трябва да има и нови идоли. Така шефовете
на студията поставиха началото на една гилдия с надутото наименование
Академия за киноизкуство и наука. На Майер принадлежеше великолепното хрумване да създаде Оскарите, с които баровците във филмовата гилдия удостояват сами себе си, като си присъждат награди едни на други. По този
начин от група еврейски имигранти те се превърнаха в печелещи награди
американски продуценти.“
Еврейската власт е тъй могъща, че е в състояние да превърне в страхливци дори и
най-големите холивудски икони. По време на участието си в телевизионното шоу на
Лари Кинг актьорът Марлон Брандо заяви: „Холивуд се управлява от евреи. Той
принадлежи на евреите.“ Брандо спореше, че евреите винаги са изобразявани като
забавни, учтиви, любвеобвилни и щедри, докато те пък клеветят всяка друга расова
група, „но винаги са толкова внимателни да се уверят, че никога няма никакъв
отрицателен образ на чифут“.
Веднага еврейските групи се нахвърлиха яко върху Брандо, като в своите публикации заявяваха как щели да направят така, че той „повече никога да не може да работи“. И никой в еврейския печат изглежда не забеляза как заплахите просто
потвърдиха коментара на Брандо за тяхната безспорна медийна власт. Актьорът бе така сплашен, че му се наложи да подири среща със самия Визентал. Брандо се разрева и
падна на колене, и целуваше ръцете на Визентал, като го молеше за прошка, задето е
казал истината. Така Визентал опрости греха му и оттогава Брандо не говори за евреите
нищо освен положителни неща.
За нашия народ обаче не може да има никакво възраждане, докато не бъде пречупен този вид заплашваща власт. Не може да произтече и никакво възстановяване
на обществото ни, докато нашият народ не си възвърне свободата на словото и печата. Веднъж, щом разкрих еврейската власт над американските медии, аз реших
никога вече да не изневеря на своята свобода на словото, независимо какво щеше да ми
струва това. Бях решен да се опълча срещу медийните господари, които се стремят да разрушат нашия начин на живот, пък и самата ни форма на живот. Вярвам, че по някое
време моите събратя също по-скоро ще се надигнат в неподчинение срещу
евентуалните ни господари, отколкото позорно да коленичат, както стори Марлон
Брандо.
der-stuermer.com/bulgarian/David%20Duke%20-%20Jewish%20Supremacism.pdf

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Изкуствено създадени войни или как се пр...
Стана ясна причината за жестокото убийст...
Националистически терор: Турски маанета ...

Следващ постинг

Предишен постинг

Комунистическата партия: Ние решаваме кой да се преражда

Бели сигхани=хазари=персийски евреи/Когато ромите бяха само цигани!

Коментари

1. doktora757 - Поръчково материалче насочено срещу Русия!
15.09.2014 19:00

Доста е нескопосано написано; все едно че чифут го е писал! Написано е в стил "антисемитизъм" и дъра -дъра; два чадъра...... Друг е въпроса, че в същност повече от 90% от чифутите въобще не са семити, а са юдеизирани хазари! Нищо лично, но е доста евтина глобалистка пропаганда насочена срещу Русия, Китай и страните от БРИКС /които с последните си инициативи бъркат в задника на САЩ!/ и по принцип срещу всички нормално мислещи хора, които не харесват "Новия световен ред"! Последното налагано от САЩ, Англия, Израел и съюзниците им мечтаещи за световно господство и всеобща диктатура под егидата на световното задкулисие /тежката масонерия/, което никога няма да се осъществи! Скоро доларът ще рухне и ще потъне като "Титаник", а заедно с него и Империята на злото - САЩ!........

цитирай

2. budha1 - ГРУПАТА НА КУКИТЕ
18.09.2014 18:06

ВЗЕ ДА СЕ ПРОЯВЯВА.АКО СИ КОМУНИСТ ЗНАЧИ СИ ТЪП.ИМПЕРИЯТА СЕ МЕСТИ НА ИЗТОК И ТАКА В КРЪГ БЕЗ РАЗВИТИЕ ВЕЧЕ НАД 10000г.

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8726770
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол