Блогът на budha2 :: Законите и моралът мълчат сред оръжията

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.09.2014 18:37 - Законите и моралът мълчат сред оръжията

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1860 Коментари: 0 Гласове:

Става дума за „българския банкер“, който хем бил „агент на Хитлерова Германия“, хем и на Берия. Тоест – играел двойна игра. Знае се, че неговото име било Атанас Буров – отявлен русофил, който действал и с пари от Москва.

Ако попитате, защо е умрял в затвора, отговорът е лесен: Или за да няма свидетели, или понеже се самозабравят и проявяват неподчинение. В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано:„Ще се постараем срещу нас да няма заговори. Затова безмилостно ще екзекутираме всички, които посрещат възцаряването на ни с оръжие в ръка.

Всяко учредяване на ново тайно общество [в нашия случай – проява на независимо мислене и поведение, отклонение от предписанията на „мъдреците“] също ще бъде наказано със смърт. А тези [различни от нашите тайни общества] от тях, които съществуват сега, известни са ни, служили са ни и ни служат, ще ги разтурим и разпратим по най-отдалечените от Европа континенти.

Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много; а онези от тях, които помилваме, ще останат в постоянен страх…

Ние екзекутираме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори и самите жертви – всички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване. С такива мерки изтръгнахме от масонството самия корен на протеста срещу заповедите ни. Докато на гоите проповядваме либерализъм, в същото време държим народа и агентите си в безпрекословно подчинение.

Под нашето влияние прилагането на гоевските закони е стигнало до минимума. Въведените от нас в тази сфера либерални тълкувания подрониха престижа на законите… Нашите съвети се приемат сляпо даже от сенаторите и висшата администрация.“

Впрочем, дъщерята на Атанас Буров се оказа агентка на Държавна сигурност.И е донасяла за мои близки. Те са го знаели и са внимавали, какво приказват пред нея. Наследничката на Данаил Крапчев – Невена, която познавах, тънеше в нищета и умря в мизерия доста след промените. Не й върнаха нито едно камъче. Но за „антикомунистите“ от сорта на членувалите в БКП агенти на специалните репресивни служби на режима, като – примерно другарите Б.Б., Инджев или Коритаров – и тя минаваше за…. „реститутка“. Сякаш предците й са крали, а не са се трудили!

През това време другарката Беба Бурова е обикаляла Запада. Омъжила щерка си в Англия. Как ви се струва?

Наследниците и на Хрушчов, и на Буров и на всички подобни тям, никога няма да бъдат свободни хора. Даже на оня свят техният баща – сатаната, ще ги тормози и пришпорва. Те изпълняват задачи. Така, както офицерите от SS Вернер фон Браун и Райнхард Гелен създадоха съответно американската космическа програма и западногерманската шпионска служба BND. По същия начин, по който куп нацисти са работили за СССР. Но и „демократи“ – тоже. Достатъчно е да си припомним високопоставения британски разузнавач Ким Филби и неговите съекипници от т. нар. Кеймбриджска петорка, поставили се в услуга на Кремъл.

Нека някой от неверниците обясни, какво обстоятелство налагало бомбардирането на София?Това е за сведение на червените нацисчета-невежи московски българомразци: www.youtube.com/watch Ако сте християни, в какво вярвате? Може би в църквата, във фалшифицираните текстове, които тази човешка формация ви предлага под формата на „свещени писания“? В театралните постановки, които нейните режисьори и изпълнители ви представят? Или в Бог и в Неговото слово?

Нека бъда съвсем конкретен. Започна поредната война в Близкия изток – в Ирак и Сирия. Всъщност в древния Вавилон тя не е спирала от март 2003 г., когато комунистът Джордж Буш, нарушавайки Конституцията на САЩ, заповяда на войските на вашингтонския режим да нахлуят в земите на античната българска държава Бут, Буджил, и да окупират територията. Предавайки своя доскорошен съюзник Саддам Хюсеин.

Вярващите, повечето от които се прекланят пред идоли – по-рано СССР, понастоящем САЩ и ЕС – как така одобряват военни действия, противно на Божия завет? Нали в своята т. нар. Проповед на хълма Исус Христос е постановил:
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“

Освен това не ви препоръчва, а ви нарежда:„Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна,обърни му и другата.“

В такъв случай, откъде накъде подкрепяте западните бомбардировки над Ислямска държава? А предните войни, които я предизвикаха и създадоха?

В понеделник, 15 септември 2014 г., външни министри от 24 страни се събраха в Париж, за да учредят военна коалиция. Вярно е, че сред тях нямаше християни. Тъй като американският държавен секретар Джон Кери, френският президент Франсоа Оланд и външният министър Ролан Фабиус са евреи. Като масон и личен слуга на Ротшилдови, британският премиер Дейвид Камерън се прекланя пред Луцифер и пред „светото банкерско семейство“. Повечето от останалите уж изповядват исляма. Уж.

„Френският външен министър Лоран Фабиус е призовал за слагане на край на потока от пари към терористичната групировка ИДСЛ, действаща в Ирак и Сирия.“ Съобщиха го в централните вечерни новини на тукашната ТV7. След което записът на емисията „мистериозно“… изчезна?! Хайде, намерете го. Същото се отнася и за останалите „световни“ и „свободни“ медии…

Нещо подобно се оказа записано и в заключителния документ от срещата:

„Резолюцията призовава участниците в нея да предотвратяват заплащане на откуп на терористичните групировки. Един сценарий, който беше критикуван, защото подклажда следващи отвличания и финансиране, като удря рамо на екстремистите в региона.“

Кой ги финансираше досега? (Погледнете красноречивата карикатура от западния печат.)

Британски коментатор посочи:
„Една брутална окупация предизвиква брутална съпротива: Случаят е приключен.“

За разлика от западните лидери – до един талмудистки комуняги – този автор е съвсем прав, когато отстоява мнението си, че:

„Като омаловажават политическите обяснения за стремителния успех на ИДИС, и бидейки наясно единствено с онова, което управлението на ИДИС означава за мнозинството от населението на зараждащата се „Ислямска държава“, американските или британските бомби изглежда предлагат примамлива бърза процедура. Онова, което „хуманитарните интервенции“ винаги донасят, е тяхната непреодолима идеологическа власт и мощ: Докато ние като граждани наблюдаваме в ужас, добре знаем, че на света има могъщи хора, които биха могли да спрат това, без дори да се изпотят…

Бомбите няма да решат проблема с ИДИС… Ситуацията в Ирак е толкова заплетена, за да бъде разрешена с елементарно мислене.“

Напълно вярно и съвсем точно. То може да бъде отнесено не само към „вярващите“, а към всички нас. Само че 70 и кусур години назад и то така: Дали „една брутална окупация предизвика брутална съпротива“? Или „случаят беше приключен“ на бърза ръка? Също: Поради що „могъщите хора на света, които биха могли да спрат комунистическите зверства, без дори да се изпотят“, не го сториха? Оправдания – бол; обаче най-вече сами сме си виновни

Излишно е да се заблуждаваме: България е най-бедната държава в Европа. Дори албанците отдавна ни изпревариха. За бившите югославски републики да не отварям дума. Няма как да привлечем македонците, както се напъват да го сторят назначените патриотари, вързали чифте пищови на своите добре охранени, тлъсти задници, жигосани с клеймото на Държавна сигурност.
Ние сме толкова омаяни от своите илюзии, леност и от медиите, че дори не го забелязваме. Даже не осъзнаваме, че не само сме на дъното.

Как се оказахме паднали толкова ниско?

Обикновено хора оправдават падението ни с урагана на комунизма, който премина през България и повали всичко по-годно. И това е така. Няма как да бъде отречено от обективния изследовател.

Обаче подобни обобщения са лесен начин за измъкване от болезнената истина. Казват, че дяволът се крие в детайлите. В случая – истината. Защото болшевишката заплаха беше надвиснала и над Гърция. Когато в края на 1944 г. германската военна машина се изтегля и окупацията на южната ни съседка приключва, страната се оказва далеч по-разделена от нашата. И тук идва едно „но“, което е по-важно от куп други обстоятелства и факти.

Докато у нас вместо да се съпротивляват, дори някои представители на буржоазията посрещат победителите в униформи на Червената армия, гърците се надигат срещу червената заплаха от север. Още през декември 1944 г. въоръжени представители на Националноосвободителния фронт,завърнали се от Лондон, влизат в битка със силите на прокремълската Гръцка комунистическа партия.

Гръцките болшевики надделяват в този конфликт. Но докато тук предците на настоящия нашенски „елит“ поголовно са избивали онези, които са били в състояние да им се противопоставят, през 1946 г. в Гърция избухва гражданска война. Цели три години гърци се сражаваха с гърци. Но опазват страната си от заразата на комунизма. Ето я разликата в подробностите, за която отворих дума. Нашенци са се предали, докато гърците са отстоявали свободата си.

Като доказателство на тукашното приспособленчество ще спомена: През септември 1944 г. членовете на Българската работническа партия (комунисти) са не повече от 5000 души. В разгара на гръцката гражданска война у нас провеждат референдума за република. Независимо от измамите и фалшификациите, както и от присъствието на съветския окупационен корпус, резултатите от него са признание за погрома над свободата и националното ни достойнство, извършен от… същества, родени в България, но продали се на чужди, враждебни нам интереси.

Когато твърдя, че резултатите от референдума легитимират републиката, а с това и комунистическия режим, се позовавам на няколко факта.

Първо, по официални данни 91,63 на сто от имащите право на глас са участвали в допиването. Колкото и завишени да са тези данни, те представят една значителна избирателна активност. Резултатите не са оспорени от нито една действаща политическа сила, а само от няколко промонархически групировки и от отделни личности. Не бива да забравяме пъклената роля на тогавашната „опозиция“ – социалдемократи, земеделци и радикали.[103] Всички те са част от властващия Отечествен фронт и помагат на комунистите. Техните водачи – Никола Петков, Коста Лулчев и останалите са отявлени републиканци. Радикалите са съюзници с николапетковистите…

Всички те приемат да бъде извършен акт, който не е предвиден в действащата Търновска конституция – референдум. От юридическа гледна точка, ако се стигне до възцаряване на справедливостта, ще се наложи възстановяване на суспендирания тогавашен основен закон. Сиреч – всичко от онзи момент досега е незаконно. Народната република, както и настоящата са невалидни.

А през онези решаващи дни покушението над свободата и демокрацията – над българите, е дело не само на съветизираните, добре платени комунисти. Неприятелите са много – всички участници в основания в Москва Отечествен фронт.

Като министър без портфейл Никола Петков вече е подписал (на 20 декември 1944 г.) противоконституционната Наредба-закон за създаване на концентрационни лагери. Нейното точно название е Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Цялата „опозиция“ е сформирана от Коминтерна. Нейните лидери не осъзнават, че сами окачват клупа на бесилото на врата си.

Ето как стигаме до официалните данни от референдума. Според тях 95,63 на сто от българите са подали глас „за“ република. Почти никой не коментира факта, че допитването е незаконно. Представителите на Великобритания и САЩ в Съюзническата контролна комисия мълчат.

Така на 15 септември 1946 г. България е провъзгласена за „народна република“. Невръстното царче Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза напуснат страната. Отправят се към Египет, а през 1951 г. се преместват в Испания.

Един от най-приближените до Лаврентий Берия офицери от НКВД – Павел Судоплатов, намеква, че още тогава е сключена договорка между царското семейство и комунистическата власт. Страната ни окончателно пада под болшевишко иго. През това време гърците се бият за свободата си срещу свои сънародници, приели да слугуват на Москва и на левитския финансов Интернационал.

В края на 1948 г. онези близо 5000 комунисти с партийни билети от БРП (к) вече са станали почти… 700 000! Земеделците – „леви“, „центристи“ и „десни“, са повече от 70 000. Отделно са ремсистите и не по-малко левите социалдемократи, и т.н. Като ударим чертата, ще установим – самообрекли сме се на робство. Нашите предци са го сторили.
Всичко останало са верни, но лесни извинения

Освен това, допълнение към истината е, че нас също така ни предадоха. По-точно– продадоха на Московската среща от октомври 1944 г. между британския премиер Уинстън Чърчил и съветския сатрап Йосиф Сталин.

По време на разговорите дебелакът от Острова с пура в уста и чаша уиски в ръка слага на масата офертата за възприемане на принципа за „свобода при налагането на влияние върху… Източна Европа… Той… предлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.“ Колко скъпо ни струваше Чърчиловият цинизъм, който всъщност бил израз на волята на Интернационала, всеки сам да прецени.

Истината е в детайлите? Стефан Бочев разказва за времето, когато е бил секретар в посолството ни в Швейцария. Там цар Борис ІІІ и новият министър-председател Богдан Филов изпращат неговия тъст Георги Кьосеиванов като посланик.

„Другата ми „главна връзка“ беше Уилям Рапар, директорът–основател на споменатия женевски Университетски институт за висши международни науки“ – спомня си Бочев. – „Щвейцарец, но по майка американец, Рапар беше гледащ далеко напред интернационалист. Както и институтът му беше своего рода пепиниера,където се култивираше идеята за световна организация на държавите, за създаването и осъществяването на правов ред в обществото на човешкия род. Само че този човек не бе визионер [фантазьор], но и можещ да бъде също съвсем тер а тер бизнесмен. С имущество, възлизащо – тогава, когато „наполеонът“ струваше точно 20 швейцарски франка – на около 20–30 милиона.

В университета възглавяваше катедра по финансова наука. При основаването на ОН му бяха поверили секцията за „мандатите“, система за стопанисване по силата на Версайския договор за мир на бившите германски колонии. Но скоро напусна, за да основе (заедно с граф Пол Манту от Сорбоната – преводача на „Големите четирима“ в Париж 1919 и прекия свидетел, прочее, на всичко по-съществено при преустрояването на Европа и света в края на Първата световна война, ставало на Парижките мирни преговори 1919–1920) този институт, впрочем със значително финансиране от Рокфелеровата фондация, от която в 1935 г. получих едногодишна стипендия и аз. Обща беше преценката в Швейцария, че Рапар е човекът, който в края на Втората световна война най-много би подхождал за швейцарски външен министър…

През 1943–1945 г. [той] ме приемаше с голяма готовност, не скъпеше времето си да помогне на своя бивш студент, сега дипломат: грижливо ме изслушваше – знаеше да слуша! И грижливо, делово, изчерпателно ми отговаряше.
– Няма ли граница на съветското напредване на Запад?
– Не, господин Бочев, няма – няма да има.
– Докъде ще ги оставят да стигнат?
– Докъдето могат да стигнат – беше отговорът му. – Западните сили нямат никакво съмнение, че победата наближава. Но тях им е обеца на ухото, че само преди четири години германци и руснаци най-ненадейно току си закопаха „томахавките“ и подписаха пакт за приятелство. Така че, за да предотвратят някаква нова подобна изненада, колкото и невероятна да изглежда тя за всеки логически мислещ човек, те са готови на какво ли не. И във всеки случай – да предоставят фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние.

А пък освен това англо-американците прилагат политиката на доставяне на оръжия, материали, всичко, от каквото Съветският съюз има нужда, както и да обещават на Съветите всички териториални придобивка, за каквито те претендират, само и само да спасят живота на повече свои „момчета“, а съветските армии to do the job (да „свършат работата”).

Ако някой пък мисли, че веднъж войната свършила и Съветите изиграли ролята си, ще бъдат подбрани от западните – обратно да се върнат в Азия, – заблуждава се. Разберете, господин Бочев, че западните страни са демокрации: за да бъдат веднъж вдигнати срещу германците, трябваше последните да докажат сами своята абсолютна непоправимост. Но да се обърнат англо-американците срещу своите съюзници, щом свърши войната? Не, само който не познава тежката психическа машинария на задвижване на общественото мнение в тези страни, може да си въобразява такива развития. Свърши ли войната, страшна вълна за мир ще залее целия Запад: никой няма да може да вдигне тогава Запада срещу Съветския съюз…“

Не мога да не обвиня тъй „информирания“ Уилям Рапар в двуличие. Ако не е криел онова, което е знаел, значи е бил невежа. По онова време истински осведомените участници в събитията неизбежно са били наясно за цялата уйдурма, казано на народен език. Бяха ми необходими няколко години, за да разкрия заговора в цялата му дълбочина и мащаби. Онова, което в случая ме интересува, е признанието на един от илюминираните – осветените: че Западът е бил готов „да предостави фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние.“ 10 ноември 1989 г. – началото на
втория комунистически преврат под егидата на Запада Махатма Ганди срази Британската империя без нито един изстрел. Той беше гуру – духовен водач, но не и „Тато“. Индийският народ го последва.

Преди това Ганди беше формулирал апатията по следния начин:
„Няма как 300 000 англичани да ръководят 300 милиона индийци, ако последните не го желаят.“
По нашите земи духовните водачи изглежда са ликвидирани окончателно… На 10 ноември 1989 г., притиснати от Москва, която на свой ред изпълнява плана за перестройката – голямото престрояване на световната шахматна сцена, част от комунистическата върхушка сваля от власт Тодор Живков. Това не е нищо друго, освен втори комунистически преврат, след първия, извършен известно време след 9 септември 1944 г.

Комунистическата номенклатура е получила уверенията на своите бивши врагове от Запада, с които никога не е враждувала, че нейният режим ще бъде запазен. Условието е – трансформация по предначертана програма. По времето на индийския възход тук другарите постигнаха целта си по блестящ начин. Превърнаха процъфтяващата България в „тъмна Индия“! Нали затова бяха излъчени чрез системата на отрицателния подбор.

Няма как да се отрече, справиха се блестящо, като истински ученици на сатаната. Перфектно изпълниха зададения им план. Ликвидираха интелектуалния елит на нацията и го замениха с получовешки същества от най-долен произход, удостоени с дипломи. С насилие и доктринерство промиха съзнанието на народа, „смениха чипа му“ и го лишиха от сиво вещество. На мястото на високообразованата интелгинция, обявена за „бивша“, нароиха армия от недоучили същества – „тройкаджии“, както се изрази един от героите на видеозаписите.

Вместо в университети и висши училища, първоначално ги „образоваха“ в „заведения“ от типа „работнически факултети“ – по съветски – рабфак. Така и нарекоха институтите – „висши учебни заведения“. Това бяха и продължават да са манифактури за полуинтелигенти, полуидиоти, полуспециалисти. Рабфаковците произвеждат свои копия. „Мултиплицират се“, както обичаше да казва главният от тях, влюбен в тази сложна за него и подобните му чуждица.

Произлезлите от рабфаците съставляват стадо от ходещи машини, програмирани да не мислят, с изумително тесногръди и ретроградни разбирания за живота и обществените отношения. Затова не могат да прозрат, че зад слова като „мафия“, „бизнесмени“, „политически партии“, „демокрация“, „обществен договор“, „глобализъм“ и т.н. се крие изкривената в злобна гримаса мутра на интернационалния комунизъм, запътил се към своето световно господство. Цитираните „термини“ са част от неговата настояща фразеология. „Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите…“

„Комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“

Какво спомена другарят Костадин Чакъров? Че през 1988 година другарите готвели нова Конституция, която щяла да регламентира тъкмо многопартийна система!

У нас вече седем десетилетия истинската интелигенция напълно отсъства. Неколцината оцелели що-годе читави нейни представители бяха купени отдавна, или просто са прекършени. Останалата част, най-качествената, се страхува и крие, както в годините на най-ужасния сталинизъм.

Физическото оцеляване не само на тази прослойка, а на почти цялото население, се е превърнало в общонационален спорт. Нещо повече – прераснало е в своеобразна политика на битово ниво. Когато решат, ръководителите на алчно червената мафия могат да отнемат живот, препитание, дом – всичко. Няма бягство от това. Примери – хиляди!

Освен това техните учители са им преподали отлично урока, че бедният не може да бъде кой знае колко активен и великодушен. Затова ги накараха да превърнат политическата репресия във финансова зависимост. Несъстоялата се справедливост или по-точно състоялата се несправедливост предизвика само разочарование и пасивност. Нищо, че разрешиха викането срещу велможите. Забелязахте ли: „разрешиха“, а не извоювахме си това изконно право.

Прав беше Петър Юхас, когато преди години прозря, че „най-лошото на комунизма е онова, което иде след него“. Но и той бе схванал процеса като завършен. Което изкривява картината и води до погрешни заключения.

Комунизмът е по-жив от всякога. Неговите протагонисти не са помръднати. И никой не се съпротивлява, защото медиите лъжат, че комунистите вече не били такива. Били станали капиталисти, моля ви се. Че те и по-рано разполагаха с капитала, бяха държавни капиталисти!

Само дето тоталитарната власт на единствената партия е скрита зад множество илюзорни политически маски. Мутрата, която се мъчат да спотаят зад тях, си е старата, предишната. Съвсем разбираемо, младите я различават трудно зад многото слоеве грим. А хората над 45-50 години, които не я съзират, или не искат, или се правят на слепи.

Още преди точно 45 лазарника Джон Ленън изпя, че „е по-лесно да се живее със затворени очи“ Oт 70 лазарника по тези земи няма държава, а колониална територия, доверена на алчно червената фашистка мафия за нейните безчинства над българите - Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net