Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2014 00:08 - Eлектроните са виновни за асиметрията в природата
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1587 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 30.09.2014 00:24


imageЦялата природа е асиметрична. Сега учените са намерили потвърждение на това, че дисбалансът между лявостранните и дясностранните биохимични молекули може да е бил предизвикан от електроните, възникващи в хода на ядрения разпад в първите дни на еволюцията.

Експеримент, провеждан в продължение на 13 години, показал, че едни електрони се стремят да разрушат едни органични молекули много по-често, отколкото огледалните им копия.

Много органични молекули, включително глюкозата и повечето биологични аминокиселини, се явяват хирални. Тоест съществуват лявостранни и дясностранни модификации с абсолютно еднакви по отношение на състава молекули, които се явяват огледални двойници една на друга. Грубо казано, молекулите се отличават една от друга също както дланите на ръцете.

Всичко живо се стреми постоянно да използва един от възможните варианти, например двойната спирала ДНК в своята стандартна конфигурация винаги е завъртяна дясностранно. Но причината за такава ориентация дълго време оставаше загадка за учените.

Много учени смятат, че този феномен е само воля на случая. Възможно е статистически в първичния „бульон“ от първите молекули дясностранните вещества да са превъзхождали своите огледални копия, поради което този дисбаланс се е съхранил в процеса на еволюция и се е засилил с течение на времето.

Асиметрията в законите на природата се наблюдава и във физичните явления, които вероятно са и нарушили баланса на началните етапи на еволюцията на живота.

Така слабото ядрено взаимодействие се явява единствената сила на природата, която има „предпочитания“ по ориентацията: електроните, създадени в субатомния процес, известен като β-разпад, винаги се явяват лявостранни.

Това означава, че техният спин, квантовият момент на импулса на елементарните частици, винаги ще бъде противоположен на посоката на движение на електрона.

През 1967 година биохимикът Фредерик Вестер и екологът Тило Улбрихт установили, че фотоните, генерирани от така наречените спин-поляризирани електрони, биха могли да разрушават повече едни молекули, отколкото други, създавайки по този начин дисбаланс. Междувременно някои групи физици твърдели, че самите електрони могат да бъдат източник на биохимична асиметрия.

И все пак хипотезата на Вестер и Улбрихт не била доказана експериментално. Напротив, всички резултати от експерименти демонстрирали пълен баланс с изключение на явните статистически грешки, съобщава съавторът на новото изследване Тимъти Гай, химик от университета на Линкълн в Небраска.

„Възможността успешно да се проведе химична реакция по разрушаване на органичните молекули на спин-поляризираните електрони би ни помогнала да изключим някои от теориите, обясняващи дисбаланса на частиците. Също ние много искахме да погледнем физиката на процеса“, разказва Гай.

Заедно със своите колеги Гай решил да проведе лабораторен експеримент. Физиците изстрелвали слабоенергетични спин-поляризирани електрони по газообразен камфорен бромид – органично съединение, използвано като успокоително средство. В резултат някои електрони се оказали захванати от молекулите на газа, след което преминали във възбудено състояние.

След това молекулите се разпадали, генерирайки бромидни йони и други високоактивни съединения. Измервайки потока на образуващите се йони, изследователите успели да определят колко често протичала всяка реакция за всеки отделен спин-поляризиран електрон.

Изследователите открили, че лявоориентираните молекули на бромкамфора по-често встъпвали в реакция с дясноориентираните електрони, отколкото с огледалните им копия. Обратното също се оказало вярно и за дясноориентираните молекули газ. При най-ниски енергии посоката на спина се преобръща, в резултат на което възниква противоположна асиметрия.

„Асиметрията се оказа малка, но напълно забележима. Това е като 20 000 пъти да хвърлиш монета и 10 003 пъти да се падне ези и 9997 пъти – тура“, пояснява Гай.

Главен свой успех екипът учени нарича провеждането на експеримента при ниски скорости и енергии. След толкова години неуспехи резултатите накрая били получени и химиците могат да направят първи изводи за сега вече доказаната хипотеза на Вестер и Уилбрихт.

Критиците на тази теория и на експеримента на Гай и колегите му съобщават, че няма никаква умишлена природна асиметрия. Експериментът, според тях, само доказва хиралната симетрия и наличието в нея на грешки, предизвикани от фоновите явления.

И все пак, според изследователите, възникването на спин-поляризирани електрони е накарало всичко живо да стане хирално селективно. Но досега няма отговор на въпроса, как са възникнали най-първите спин-поляризирани електрони.

За първоизточник се смятат β-частиците, които могат да породят фосфор-32, разпадащ се на сяра-32 и на мюони – елементарни частици, образуващи се в края на веригата разпади, когато частиците от космическите лъчи попадат в атмосферата.

В двата случая електроните трябва да летят доста по-бързо, отколкото в експеримента на Гай, но той твърди, че електроните могат значително да се забавят, без да губят своята хиралност. Впрочем ученият тепърва предстои да уточни действително ли спин-поляризираните електрони се образуват в резултат на β-разпад, а не на каквито и да било други физико-химични процеси.

Учените отбелязват също, че взаимодействието на лявостранните електрони с органичните молекули не се явява единственото от възможните обяснения на хиралната асиметрия на живота.

Експериментално е доказано, че светлина с кръгова поляризация, която възниква в резултат на разсейването на светлината в атмосферата на Земята и неутронните звезди, също е способна да предава своята ориентация на аминокиселините.

В бъдеще Гай и колегите му планират да проведат повече експерименти и с други молекули газ, за да запишат повече статистически данни за възникването на асиметрията.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Physical Review Letters.                                                                                                  Симетрията която е най- важния тетралектичен елемент е определена от много автори също като такава. Н. Кесаровски я приема за управляваща света и пише за нея: „Природните закони управляват природните явления; симетрията пък управлява природните закони...”. С. Уайбърг, един от големите физици на нашето време го поткрепя: „Принципите на симетрия са известни отдавна. Те са много важни, защото диктуват формата на природните закони”. В. Келер прозира също голямата важност на симетрията: ”Изследванията на симетрията на елементарните частици довежда мисълта за всеобща симетрия, съществуваща в природата”. От казаното можем да си извадим изводи, че самият Всеобщ закон на същеиствуването и развитието на материята е симетричен закон. Това предполага намиране на една всеобща законова форма на симетрията, която В. Келер прозира, че съществува. Но имайки хилядите видове симетрия в Природата: в математиката; във физиката; в химията; в биологията; в творчеството на художници, поети и музиканти; в народното творчество и мн.др., което обхваща всички области на съществуването и развитието на света. Така посочената разнообразна многобройност на симетрията е голямата трудност, която не е позволила тя да се приведе в единна, всеобхватна законова форма, която да управлява всичко съществуващо и развиващо се.
Методологията за всеобхватност стои в основата на обвързване на естествознанието с философията. Затова обвързване е необходимо всеобщност на категориите, които с еднаква сила да са важни както за естествознанието, така и за философията. Такива всеобщи категории са: качеството, количеството, формата и посоката. Обвързвайки тези категории на познанието със симетрията можем да сведем цялото многообразие от симетрии до няколко основни вида. Това са шест основни вида симетрия, които включват и асиметрията. Защото движението от симетрия към асиметрия и обратното движение от асиметрия към симетрия, определя съществуването и развитието на структурните форми на материята.
Видовете симетрия са: 1. Огледално-равна, 2. Антисиметрия, 3. Преходна, 4. Огледално-неравна, 5. Междинна и 6. Дисиметрия.
Огледално-равна симетрия, е такава симетрия, при която качеството, количеството и формата са симетрични, а посоката е асиметрична.
Антисиметрия, е така симетрия, при която качеството е асиметрично, а количеството, формата и посоката са симетрични.
Преходна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и количеството са асиметрични, а формата и посоката са симетрични.
Огледално-неравна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и посоката са симетрични, а количеството и формата са асиметрични.
Междинна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и формата са асиметрични, а количеството и посоката са симетрични.
Дисиметрия, е такава симетрия, при която качеството, количеството и формата са асиметрични, а посоката е симетрична.
Съществуването на шестте основни вида симетрия е забрана за съществуването както на абсолютната симетрия, така и на обсолютната асиметрия. Тези основни видове симетрия са гръбнака на тетралектиката, защото придават обективируемост на тетралектичните системи и обедининяват естествознанието с философията.
От това определение на основните видове симетрия става ясно, защо в материалното съществуване и развитие на света не може да съществуват абсолютни и съвършенни системи. Това ограничение е детерминирано от посоката. Посоката е особена материалта категория, чиято симетрия е винаги противоположна на симетрията на другите категори. Защото когата останалите категории са симетрични, тя е несиметрична/няма определение на ляво и дясто/, а когато само една от останалите категории е несиметричта, посока става симетрична /има определение като ляво и дясно/. Точно в тази особеност на посоката, когато нейните страни имат различие, тя става симетрична, което я отличава от другите три категории. Защо те стават симетрични, точно когато техните половинки са еднакви, а при различие са асиметрични. В тази особеност на посоката да изразява ново качество, когато е симетрична, се намира корена на съществуването ина друг закон, който води до ново качество без количествени изменения. Такива са: частиците и античастиците, атома и антиатома, асиметричните химични молекули, които въртят поляризованата светлина в различни посоки и мн.др. Закона гласи, че: промяна на посоката също води до получаване на ново качество. Този закон е закон на Антисиметрията. С него се обяснява появата на ново качество без да има, каквито и да е други промени, а има само промяна в посоката. За което количественият диалектичен закон не беше достатъчен и диалектиката не намери обяснение за появата на новото качество без да има количествени промени. Това е така, защото и самият количествен закон е закон на симетрията, която стои над диалектиката. Количественият закон се определя от Преходната симетриа, която управлява процесите свързани с количествените промени водещи до ново качество. Симетричната картина на законите водещи до ново качество ще бъде пълна, само като намерим обяснението за появата на ново качество без да има нито количествени промени, нито промяна в посоката. До такава промяна за поява на ново качество води изменението на формата, която е последната категория определяща основните видове симетрия. Това определение го носи Междинната симетрия. Такива процеси имаме при верижната изомерия на органичните химични съединения, при алотропията и мн. др. Стигаме до дефиницията на третия симетричен закон, който определя появата на ново качество чрез промяната на формата. Промяната на формата на материалните обекти води до тяхното ново качество.
Останалите три вида симетрия не са активни към появата на новото качество, защото то си остава симетрично, което разделя и основните симетрични закони на две противоположни половини /триади/. Едните водят до качествени промени свързани с асиметрия на качеството, а другите три са пасивни спрямо качествените промени и са свързани със симетрията. Отдавна учени и философи са забелязали, че асиметрията носи движението, а симетрията е задържащия фактор, но не са намерили обяснението за това. Това обяснение са намира в изводите за съществуването на основните видове симетрия, които направихме и които изводи са отразени добре в „Тетралектика на природата”.
В кратка форма всеобщият закон гласи: ТЕТРАСИМЕТРИЧНО ЕДИНСТВО И РАЗЕДИНЕНИЕ НА ТЕТРАЛЕКТИЧНИТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ. 
                                                                            Тетралектика на природата - резюме                



Гласувай:
3
0



1. django - Идеята на тази и подобни статии е да ...
30.09.2014 07:28
Идеята на тази и подобни статии е да прикрие простичкият факт, че белтъците в живите организми са синтезирани само от ляво ориентирани аминокиселини, а в естествена среда, ако има случаен синтез на такива, се получават по еднакво количество ляво и дясно ориентирани. Което значи че случайността не може да е причина за поява на живота на Земята, поради умопомрачително малката вероятност е един белтък от 150 аминокиселини всички да са ляво ориентирани. Еволюционистите търсят отчаяно причина да подкрепят отдаван компрометираната им теория за поява на живота от случайността и изключване на Бог от уравнението на живота. А наблюдаваните от тях явления са си чиста статистическа грешка, която само потвърждава краха на еволюционната теория.
цитирай
2. begetron426 - Идеята за основните...
22.02.2015 15:24
Идеята за основните видове симетрия обяснява лявата ориентация на всичко в нашия свят, в антисвета тази ориентация ще бъде дясна или живота ще бъде дясно ориентиран. Десни аминокиселини в нашия свят съществуват и еволюцията след много проби и грешки под въздействието на случайността закономерно е избрала жизненоспособните белтъци съставени от леви аминокиселини, защото десните аминокиселини са нежизненоспособни и вредни за белтъчната молекула. Това отдавна е разкрито, от биолозите при лекарствените вещества. Определено лекарствено вещество, ако съдържа в молекулата си и дясноориентирани молекули става вредно и разрушително за човешкия организъм. Когато очистили тези лекарства от обратните антисемитрични молекули вредното действие изчезва. Съвременната фармохимия очиства предварително всеки лекарствен препарат от вредната антисиметрична молекула без магическата пръчка на Бог. Неизяснените неща са все още много, защото знаем много малко от законите на Природата поради ниското стъпало на развитие на нашата цивилизация. Поздрав!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5545835
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930