Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2014 23:45 - Ротшилд/„Освободиха“ ни заради каспийски нефт/Белите народи са обречени чрез… расово смесване
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1724 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ПАРИ, НЕФТ, ВЛАСТ И… „НАЦИОНАЛНИ РЕВОЛЮЦИИ“
Тукашното Априлско въстание, проведените почти едновременно и синхронно бунтове в Босна и Херцеговина и атентати срещу чуждестранните консули в Солун, довеждат до военен преврат в Отоманската империя. След на практика неуправлявалия султан Мурад І на трона е възкачен достатъчно жестокият Абдул Хамид ІІ. Всичко това става с финансиране отвън и е осъществено от новоотоманското движение, предвождано от масона Мидхат паша. На 23 декември 1876 г. – деня на откриването на Цариградската конференция, неговият външен министър Сафет паша прокламира първата Конституция – Kanun-u Esasi.
image
Само че, както казва нашият народ, вече е било „късно за китка“… Ротшилдови били убедили руския император да нападне своя вечен враг. Единствено исторически наивници могат да допускат, че окупирането на проливите, отварящи пред руския черноморски флот водния път към „топлите морета“, са били целта на войната. Кой би го допуснал? Великобритания, Австро-Унгария, прясно обединената Германия или неотдавна победената Франция? Кой? Това е илюзия, която тогава била умишлено насаждана от руския представител граф Николай Игнатиев. Тя била удобно използвана, тъй като всички участници в сбирката била наясно с тази чази част от завоевателната външнополитическа доктрина на Русия. Този ход бил предприет съвместно с британския представител лорд Солсбъри, доверено лице на министър-председателя херцог Биконсфийлд, по-познат като Бенджамин Дизраели. Самият Солсбъри не се радвал на висока оценка от страна на политическия елит в родината си.

От тайната кореспонденция от онази епоха става ясно мнението на императрица Виктория за оногова, когото определя да представлява нейните – респективно британските интереси, в Цариград. В писмо от 1874 г. четем: „Кралицата смята, че лорд Дарби и лорд Солсбъри имат най-бегла представа за етикета между суверените [владетелите].“С други думи – негодни за високите постове, които заемали благодарение на произхода си.

Да не забравяме, че става дума за време, когато на руския император Александър ІІ му предстояло второ посещение при своята сватя в Лондон. Неговата дъщеря вече била женена за втория син на кралицата, Единбургския херцог.Още тогава Виктория се надявала да използва визитата за укрепване на отношенията между двете държави. Нещо, в което Дизраели не само не вярвал, но открито изразил съмненията си тъкмо пред… Солсбъри.

Лорд Биконсфийлд оглавил кабинета единствено в резултат на ходатайството на лондонските Ротшилд. В ролята на премиер на най-могъщата империя през ХІЙ век той поставил нейното правителство изцяло в услуга на банкерското семейство и на поддържаноото от него световно еврейство. „През 1878 г. Дизраели успя да придобие Суецкия канал [уж в полза на Великобритания] благодарение на широките връзки на [евреина] Хенри Опенхайм в Египет и четирите милиона лири заем от Лайънъл Ротшилд.“

Друг еврейски автор потвърждава: „През 1875 г., когато беше министър-председател, Бенджамин Дизраели дочу, че предстои на Великобритания да бъде предложен огромен пакет от акции [от Суецкия канал]. Имаше само една персона, към която можеше да се обърне за пари в брой: барон Лайнъл дьо Ротшилд. На бърза ръка проводи в банката своя секретар Кори и се втурна при барона. Колко пари бяха необходими? – го попитаха. „Четири милиона лири.“ „Кога?“ „Утре.“ Баронът, който въртеше между пръстите си зърно грозде от сорта мускат, го пусна в устата си и изплю люспата. „Каква е вашата гаранция?“ „Британското правителство.“ „Ще имате парите.“

Британският учен Голдуин Смит, „уважаван историк и реформист на образователната система“, яростно критикува империалистическата политика на Великобритания при управлението на Дизраели. Тъй като тя обслужвала еврейските, а не британските интереси. Той настоявал, че „сам евреинът разглежда своята раса като по-висша от останалото човечество. Той гледа на бъдещето не като на време за окончателното си обединение с всички останали раси, а като на епоха на неговия триумф над всички тях. И на своето пълно господство под предводителството на един свой племенен месия.“

Британският писател Джон Хобсън декларира, че „евреите оформят ядрото на интернационалния капитализъм“.В своята класическа творба „Империализмът: Изследване“ той разкрива: „Обединени посредством най-здравите организационни връзки, винаги в най-близки и най-бързи контакти едни с други, разположени в сърцето на деловите столици на всички държави, контролирани, що се отнася до Европа, от представители на една единствена и специфична раса, която има зад гърба си многовековен финансов опит, те се намират в уникалното положение да манипулират политиката на народите.“

Монографията на Хобсън е всепризната като най-подробното изследване на империализма. Самата Хана Аренд – едно от знамената на ционистката публицистика, признава, че Дизраели „лично създаде цял комплект от теории за еврейското влияние и организации, каквито обикновено срещаме в най-злостните форми на антисемитизъм“.

Евреите обявяват за такава „най-злостна форма на антисемитизъм“ „Протоколите на ционските мъдреци“. Дали Дизраели би ги приел като такива? Той никога не е крил своето възхищение от тайния свръх богат еврейски елит, готвещ се да установи господството си над света. Не става дума за някой случаен „самомразещ се евреин“ от лондонските улици. Говорим за влиятелна фигура от английския Парламент, за министър-председателя на Великобритания – най-могъщата империалистическа сила през деветнадесетото столетие. За човек, който е прекарал целия си живот в политиката, но и в обкръжението на много от еврейските финансисти, които неизбежно определяли неговите решения.

„До самия край на живота си Дизраели беше здраво свързан с кредото на [еврейската] расова аристокрация. Колкото пъти да разговаряше с Ротшилд, той все опяваше за това, докато темата най-сетне започваше да дотяга.“[12] Това е лайтмотивът и на цялото му литературно творчество. Още в първия си роман, озаглавен „Алрой“, той „развива план за еврейска империя, в която евреите ще управляват като една стриктно отделена от останалите класа…

В следващия свой роман „Конингсби“[13] Дизраели зарязва мечтата си за еврейска империя разкрива една фантастична схема, според която еврейските пари определят издигането и падането на монархически династии и империи и управляват дипломатическите върхове… Това се превърна в центъра на неговата политическа философия…
image
В мирогледа на Дизраели еврейското богатство беше само средство за осъществяване на еврейска политика. Колкото повече научаваше за добре функциониращата организация на еврейските банкери, за тяхната намеса в икономическите процеси, както и за интернационалния обмен на информация между тях, толкова повече се убеждаваше, че има работа с тайно общество, което, без това да е известно на никого, държеше съдбата на света в ръцете си.“

Не е тайна, че лорд Биконсфийлд мечтаел евреите да „отмъстат“ на християните, като използват абсолютно противоречащи си идеологии – капитализъм и комунизъм – в името на една заветна цел – интернационализма. „Той писа: „хората от еврейската раса са в ядрото и оглавяват всяка от [комунистическите и социалистическите] групировки. Богоизбраният народ си сътрудничи с атеистите; най-кадърните от крупните притежатели на огромно имущество се съюзяват с комунисти; изключителният, богоизбраният народ си стиска ръцете с каймака на помията от най-нисшите европейски касти! И всичко това се прави, заради желанието им да унищожат неблагорадното християнство, което им дължи дори названието си, и чиято тирания евреите не могат повече да търпят.“

Такива са били схващанията на еврейския министър-председател Бенджамин Дизраели, за чиято пълна зависимост от семейство Ротшилд не бива да има никакво съмнение. „В тази изключителна самоизмама се усещаше вече установеният съюз между еврейския капиталист и еврейския социалист. Тя надмина даже най-остроумните Хитлерови пропагандни конструкции. Няма как да отречем, че макар и въображаема, каквато всъщност тя беше, цялата схема съдържаше собствена логика.

Ако човек започнеше с презумпцията, че еврейските милионери осъществяват еврейска политика, както постъпи Дизраели; вземеше ли под внимание сумата обиди, претърпени от евреите през вековете (които бяха достатъчно реални, но все пак глупаво раздувани от пропагандата, правеща апология на еврейството); успееше ли да забележи как синът на еврейски милионер ставаше лидер на работническо движение и стига да беше осведомен за това колко близко и здраво по правило бяха вплетени еврейските семейства помежду си, представата на Дизраели за предварително замислено отмъщение над християнските народи не беше преувеличена.“

Дали всичко е било и продължава да е само фантазия? За „конспиративна теория“ ли иде реч или за действителността, каквато малцина виждат? Дизраели е споделял същата концепция за еврейското превъзходство и за създаване на еврейска държава, каквато на смъртния си одър Майер Амшел Бауер – първият Ротшилд, завещал на своите петима сина.В мечтите си за еврейско господство над света той „виждаше криптоевреи, които водят най-важните дела: професори, посланици, генерали, съветници и министри. В „Конингсби“ той писа, че светът се управлява от съвсем други лица, невидими за онези, които не са зад кулисите.“

Почти няма осведомен изследовател на онази епоха, който да не е наясно, че Лайънъл дьо Ротшилд – синът на Нейтън, бил прототипът на Сидония – героят от романа „Конингсби“. Неговата фамилия е в основата на тайните революционни движения в Европа. Тяхната цел е да променят картата на Стария континент и да наложат нов ред. В книгата Сидония (Ротшилд) не крие своята ненавист спрямо династията на Романови в Русия: „… Никога не е имало никакво приятелство между двора в Саткт Петербург и моето семейство“.

Забележете, защото е изключително важно: романът на Дизраели се появява през 1844 година. Четири лета по-късно е издадена програмната брошура „Манифест на комунистическата партия“, приписвана на Карл Марк и Фридрих Енгелс. Днес разполагаме със следното свидетелство: „Нейтън Ротшилд връчил на [Карл] Маркс два чека за общо няколко хиляди английски лири (днес равняващи се на стотици хиляди или дори на милиони долари.), за да финансира каузата на социализма. Чековете бяха изложени в Британския музей, след като лорд Лайнъл Уолтър Ротшилд – попечител на музея – завеща собствената си сбирка и библиотека на Бритиш Мюзеум.”

Но през същата 1848 година във Франция избухва и революция, в която за първи път масово се заговаря за… социализъм! Знаете ли как я наричали? „Пролетта на народите“ или „Пролетта на нациите“, което е едно и също.[22] Правите ли асоциация с „Пражката пролет“ от 1968-а или с миналогодишната „Арабска пролет“?

А по някакво странно стечение на обстоятелствата Сидония от романа „Конингсби“ на Бенджамин Дизраели – разбирайте Лайнъл дьо Ротшилд – „новото поколение“ в това семейство, сякаш пророкувал: „Никога няма да видите велико интелектуално движение в Европа, в което евреите да нямат най-голямо участие… Мощната революция [в Европа], за която толкова малко се знае в Англия, изцяло се развива под покровителството на евреи.“

Вярвате или не, така е повече от двеста години.

В романа „Конингсби или новото поколение” Бенджамин Дизраели, вече финансиран и подготвян от Ротшилдови, написал дословно следното: „Светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които си представят хората, дето не са зад кулисите.”Осемдесет години по-късно „съдията от Върховния съд на САЩ [евреинът] Феликс Франкфъртър препотвърди това в американски контекст, като заяви: „Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват властта иззад кулисите.”

Франкфъртър не е единственият, който изразява подобна оценка. Макар и рядко, през настоящия [ХХ] век съществуването на тайна управляваща клика в САЩ бе признавано от някои известни американци.

На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан каза: „Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки,най-общо наричани „интернационални банкери”. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.”

В писмо до свой колега, носещо дата 21 ноември 1933 г., президентът Франклин Д. Рузвелт пише: „Голата истина за нещата, каквато вие и аз я знаем, е, че още от времето на [президента] Ендрю Джексън финансови кръгове в големите центрове притежават правителството…”

В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди: „Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народа… Външно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управление – бюрократичен елит, който е убеден, че нашата Конституция е старомодна, а самият той е печелившата страна… Цялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желания… Тази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.”
image
Прилагам разсекретен документ от Библиотеката на американската Фондация Карнеги, носещ дата 12 декември 1940 г. (Виж илюстрацията.) Войната в Европа вече е в ход, докато на пръв поглед в САЩ всичко е спокойно. Обаче още от самото начало на този къс хартия разбираме за вече начертаните планове за Нов световен ред! Под заглавието “New World Order” става дума за някакъв списък на „избрани люде” и на „регионални и световна федерация заедно с някои специални планове за световен ред след войната”! Не е ли изненадващ и фактът, че документ на една неправителствена организация е бил засекретен? Поради каква причина?

Същата година британският писател, масон и член на тайното ляво глобалистко Фабианско общество Джордж Хърбърт Уелс издава книгата си „Новият световен ред“! Още тогава под нечия диктовка той ни обрича: „Задачата на един миротворец, който действително желае мир в един нов свят, включва не само политическа, но и дълбока социална революция. По-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия. Руската революция се провали не заради своя екстремизъм, а поради нетърпеливостта, насилието и нетолерантността си още от самото начало, тъй като не й достигаше прозорливост и страдаше от интелектуална недостатъчност. Космополитната революция, водеща към световен колективизъм, е единствената алтернатива на хаоса и дегенерацията, пред които е изправен човешкият род. Тя трябва да отиде далеч отвъд постигнатото от руснаците. Следва да бъде по-радикална и по-добре подготвена. А за постигането на всичко това е необходим далеч повече героизъм и много повече непоколебими усилия.”

Много народи от Източна, Централна Европа, Азия, Африка и Централна Америка вкусиха „меда” на тази „по-радикална” революция, която противно на пророчествата на Уелс доведе до най-голямата дегенерация на хора в човешката история. Понастоящем и хората от уж свободния Запад ручат същите жабета, ако си позволя волността да използвам този народен израз. А авторът на фантастични романи не само вече е възхвалявал СССР, но и ни уверява, че „новият световен ред ще бъде далеч по-добър от стария”.Той се оказа толкова добър, че „синилата от бича” му останаха неизлечими по гърбовете ни.

По-страшни са незарастващите рани в душите на хората и в духовността на народите, опитали неговите „благини”. И всичко това: „Зависи от успешното включване на преобладаващ брой умове, които да бъдат доведени до убеждението, че сега изборът пред нас не е между по-нататъшната революция и повече или по-малко реакционния консерватизъм, а е избор между това дали да продължим и да организираме процеса на промяна на нашите дела така, че да създадем нов световен ред или да изживеем един окончателен и може би необратим обществен разпад.”

Доста по-рано, през 1928 г. фабианецът Хърбърт Уелс вече проповядвал „метод за ръководство на една световна общност”. И обяснявал, че тази „световна общност” няма „да бъде остатък от съществуващите държави, а мегатерий[30] на същата форма и анатомия. Съществуващите държави са преди всичко войнствени, а световната държава не може да бъде такава. Почти няма да съществува необходимост от президент или крал, който да предвожда церемониала на човешките множества. Защото там, където няма войни, няма нужда от никакъв лидер, който да води масите накъдето и да е… Знамена, униформи, национални химни, усърдно култивиран от църквата и училището патриотизъм, пъченето и вилнеенето на нашите съревноваващи се независими държави помежду си – всичко това е част от фазата на развитие на Откритата конспирация, която ще ги замести.”
image
Доколко Уелс е бил прав можете да прецените по броя на войните, водени в името на някакво „добро“ и под егидата на т.нар. световни организации – ООН, НАТО, Варшавския договор. Както и по глобалната финансова криза, по-късно призната и за икономическа. Тя обхвана света още през 2005-2006 г., но бе укривана от обществеността чак до късното лято на 2008 г. Като всичко, свързано с Братството, тази световна финансово-икономическа криза преследваше едновременно няколко цели. Явлението бе замислено като спирачка пред все по-нарастващите мераци на хората на Запад и особено в САЩ да се сдобият със собствени жилища. Това би им осигурило известна степен на свобода от Системата. Което, както се досещате, е недопустимо от гледна точка на другарите от тайния световен елит. Затова кризата започна като ипотечна.

Лихвите по жилищните кредити с гаранция самите жилища стремглаво тръгнаха нагоре. Това беше съпроводено с непредизвикано от нищо скокообразно повишение на цените на петрола и природния газ. Което естествено се отрази върху цените на всички останали стоки и услуги. Така още през 2006-2007 година мнозина от хората, теглили ипотечни заеми, вече не можеха да ги обслужват. През 2008 г. това доведе до срив на строителния отрасъл в Съединените щати, до недостиг на пари в много банки и до техния фалит.                                         
На кого са помогнали априлци или истината за „националните революции“

Ротшилд – Сидония намеква за това как евреите подриват нееврейските нации. Но той стига да „пророчества“, в които белите народи са обречени чрез… расово смесване. „Факт е, че не можете да заличите една чиста раса от кавказки тип.Това е психологически факт; прост природен закон… Преследваните смесени раси изчезват, чистата преследвана раса остава./“Benjamin Disraeli – “Coningsby Or the New Generation”/

Е, замърсиха ни. Огледайте се, вижте какво става с нас, с останалите индоевропейски народи – до един потомци на древните българи, наричани илири и траки. Затова не се учудвайте, че правя връзка между настоящето и онези времена, когато Ротшилдови подготвяли войната между омразните им империи – Руската и Отоманската. Не случайно, „дни след издаването на тази книга [„Конингсби“] Ротшилд поканил Дизраели на вечеря“.

Насетне Бенджамин Дизраели, лорд Биконсфийлд, винаги действал в полза на „светото“ банкерско семейство. Но, разбира се, и в името на еврейските интереси. Затова той осигурил на Цариградската конференция Великобритания да бъде представена от негов послушник – лорд Солсбъри. Кое от всичко, изложено до тук, сте учили по история? Кой „историк“ някога го е изложил?

Внушавано ви е, че Великобритания и Русия имали различни интереси и действията им били насочени в противоположни посоки. На самата конференция двамата споменати представители – граф Игнатиев и лорд Солсбъри, изиграли няколко успешни политико-театрални етюди. На практика британецът рецитирал репликите, които били написани от Биконсфийлд. Сещате се кой му диктувал, нали? В интерес на истината, двете империи тайно се споразумели за своите интереси в Централна Азия. Така твърдят дори съвременните изследователи.

Разтълкувайте понятието. Централна Азия започва западно от… Каспийско море. Продължава отвъд него на изток. Това е древна Скития – античната територия Аскъп, част от Велика България. Древната империя Аскъп – Скития е названието, дадено от античния български историк Херодот – била основана през Lвек пр.Р.Хр. и просъществувала до ІV век пр.Р.Хр. Аскъп означава Българско поле – „Българско (ас) и поле (къп)“ (оттук – „Скития“)“.

С други думи, граф Игнатиев и лорд Солсбъри изяснили какво ще правят двете империи с този регион, в който братята Нобел вече изпомпвали петрол. Затова е била цялата дандания. Кой да брои жертвите?… По същата причина великите сили отхвърлили всички предложения на отоманската страна. Въобще не ги обсъждали. Все едно нито едно от тях не съдържало нищо рационално.Нещата били предопределени.

Но ако разгледаме историята не само на България, но и на цяла Източна Европа през ХІХ век, ще се убедим, че навсякъде консорциум от богати евреи – посредници и финансисти, „печелели“ държавните поръчки за изграждане на железни пътища. Успявали поради ред причини, все свързани с онази „широкообхватна и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел“, за което още през 1844 г. ни осведомява бившият равин на Париж Давид Драш.Забелязахте ли поредното съвпадение? В годината, когато се появява програма за завладяване на света, засекретената под формата на романа „Конингсби или новото поколение“, на бял свят излиза предупреждението на покръстения равин Драш.

Какво означава това? Отново благодарение на почтени еврейски изследователи научаваме истината „на час по лъжичка“, както се казва. „Тайната“ на успеха на еврйските предприемачи се криела тъкмо в тази „здрава мрежа“. С невъзможна за останалите европейци лекота те се добирали до кредити от банките и то при преференциални условия, съгласно възприетото днес клише. Наемали работници в занемарени, потънали в бедност райони, и чрез неимоверна експлоатация успявали бързо да изградят обектите. Друг въпрос бил качеството на изпълнението.
image
Помагали им „родствените връзки между еврейските банкери в Берлин и Франкфурт,… улесняващи прехвърлянето на заеми през националните граници“. „Тези роднински връзки“, добавя изумително богатият барон Мориц дьо Хирш, „изградиха трансбалканската железница.“

„Доказано е, че Хирш спечели между 32 и 34 милиона долара [днес горе-долу толкова милиарда] от цялата схема на железопътната линия през Ориента. Но се наложи да плати повече от половината за рушвети.“ Допълнителен и солиден повод за омраза към Високата порта.

„Хирш притежаваше дворец в Париж, друг във Версай и трети – близо до този на Ротшилд на „Пикадили“ [в Лондон], замък в Моравия, провинциална къща близо до Сандрингъм [в красивото графство Норфолк, Англия], ловна хижа близо до Нюмаркет [графство Съфолк, Англия, център на конни надбягвания] и огромно ловно имение в Санкт Йохан – Унгария.“ Ротшилдови вече били собственици на многократно по-голяма по брой и мащаби недвижима собственост по целия континент. Чрез тайни посредници придобивали имоти в САЩ и Южна Америка.

Някой „десен“ ще рече – какво от това? Работили, печелили, купували… Вярно, но не е без значение как и в името на каква цел. За да отворя очите на преднамерените черногледци ще изясня част от методите, с които неколцината еврейски „барони“ – необявени олигарси, осъществявали поредната стъпка от своя глобален план. „Тъкмо там [в Санкт Йохан – Унгария] по време на паметните две седмици през октомври 1891 г. той [барон Хирш] забавляваше огромна компания [включваща различни представители на британската аристокрация]… През петдневните ловни излети и надстрелвания, ей така – за веселие, участниците избиха повече от хиляда глави дивеч.“Как ви се струва? Нищо, че споменава събития, случили се дванадесет години след „освобождението“ на България. Арсеналът от хватки на Ротшилд и компания винаги е един и същ. Просто върши работа, номерата им минават. От кого се учат настоящите представители на „елита“, на онзи „high-life” със селски корени? Колко бързо смениха цървулите с трандафори; потурите и елеците със сюртуците!

Нима описаното не представлява подкуп? Тогава ги ядосвала действително корумпираната отоманска администрация. А европейската? Ами благородниците, които били готови да продадат и титлите си срещу лек и охолен живот? От края на Наполеоновите войни нататък евреите превзели европейската аристокрация.

Джоузеф Хилеър Пиер Реней Белок е роден близо до Версай. Рожба на френски баща и на английска майка, той е известен като критик на британското общество от първата половина на ХХ век. В своята книга „Евреите“, издадена през 1922 г., той подробно обяснява причините за измамата, наречена „англосаксонска конспирация“. Тоест – прехвърлянето на вината от болната на здравата глава. Ето какво ни разкрива този прочут автор:

„През целия период от годините след Ватерлоо до тези, непосредствено след поражението на Франция през 1870-1871 г.,влиянието и положението на евреина в западната цивилизация нарасна до непознати размери и то без всякакво сътресение. Дори това стана някак незабелязано. Навсякъде евреите влязоха в парламентите. По същия начин нахълтаха и сред английската аристокрация, а огромен брой от тях – в университетите. Евреин стана министър-председател на Великобритания,друг – основен лидер на италианското възкресение; трети предвождаше опозицията срещу Наполеон ІІІ.

Тяхното представителство в главните институции на всяка страна постоянно нарастваше. Те започнаха да заемат равнопоставени позиции във всеки важен колеж в Оксфорд и Кембридж; придобиха решаващо значение в националните литератури ─ например семействата Браунинг и Арнълд в Англия; Мацини в Италия.
image
За първи път те навлязоха в европейската дипломация. Обаче армиите и военноморските сили останаха незасегнати от тяхното влияние. Докато техни отломки успяха да се намърдат сред управляващите кралски фамилии.

Институцията на франкмасонството (с която са тъй тясно свързани и чиито ритуали до един имат юдейски характер) също се размножи твърде бързо и обхвана огромни маси. Засилването на [значението на] анонимния печат и на все по-анонимната система на търгуване допълнително увеличиха тяхната власт.”

Обърнете внимание на последното: власт? В оригинала е използвана думата power, която обозначава истинската, реалната сила и мощ, определяща и даваща пълномощия на представителната власт – authority. „Докато английският износ и английското корабоплаване започнаха да покриват цялото земно кълбо”, продължава Белок, „същото правеше и английската финансова система. След Ватерлоо Лондон се превърна в световния паричен пазар и финансов борсов център. Интересите на евреина като финансов търговец и интересите на тази огромна търговска система все повече се приближаваха едни към други. Човек спокойно може да каже, че през последната третина на ХІХ век те очевидно съвпаднаха.

Всяко ново икономическо начинание в държавата Великобритания се стремеше към еврейския усет за търговия и по-специално към умението на евреите да водят финансови пазарлъци, най-общо казано. Обратно, всяко еврейско предприятие, всеки нов замисъл на евреина в неговите космополитни действия (докато те не се превърнаха в революционни) изпитваха необходимост от английския търговец и банкер.“

Досещате ли се какво иска да подчертае авторът? Сближаването на материалните интереси явно е довело до по-нататъшни крачки. Изолацията била загърбена. Разбира се, доколкото изгодата диктувала това. Смесените бракове между евреи и англичани зачестили. Просто това било наложено от икономическата логика, която не признава религиозни и расови табута.

Лондон се превръща в сърцето на световния финансов организъм, благодарение на семейство Ротшилд. Техните повече от успешни борсови спекулации в резултат на информационните манипулации по време на „битката на народите“ при Ватерлоо са христоматиен пример за непочтеност в деловата сфера. Те дори „вдъхновили“ Александър Дюма-баща, който е обезсмъртил този опит във втория том на прочутия си роман „Граф Монте Кристо“.

По-нататък в своето проучване Белок продължава своя разказ така: „А евреинът сочеше английската държава като образец за такава, в която можеше да добие всичко, що неговият народ поискаше от гоите. В нея той се наслаждаваше на положение, на каквото не би могъл да се надява, че ще се радва в никоя друга страна на света. Цялата неприязън към него отмря. Той бе допускан до всяка институция в държавата, негов прочут представител оглави английската изпълнителна власт, а все по-изтънчените и проникващите във висшите среди бракове с влиятелни люде взеха да стават масово явление. Става дума за сватбени съюзи между онези семейства, които навремето съставляваха поземлената аристокрация на тази страна, и богатите еврейски търговци.

След две подобни поколения, с настъпването на двадесетия век, онези велики аристократични английски фамилии, в които нямаше никаква еврейска кръв, вече бяха изключения. В почти всички тях се забелязваха характерните еврейски белези. В някои от тях те бяха тъй силни, че макар името все още да бе английско и традициите да бяха чисто британски, показващи родословието далеч назад във времето, физическите черти и характерът бяха станали изцяло еврейски. И когато членовете на съответното семейство пътуваха в страни, в които дворянството все още не бе пострадало или не се радваше на такова смесване, те бяха възприемани като евреи.”
image
Ето ви го „англосаксонското господство”. Когато потрябвало, то станало готово само в рамките на две поколения. Днес нещата са отишли отвъд всякаква фантазия. В света на висшите интернационални финанси, бизнес и политика евреите са навлезли кръвно тъй навсякъде и надълбоко, че трудно ще намерите видна фамилия, в чиито хромозоми те да не са представени с достатъчен брой юдеохазарски – сиреч – български гени. Предлагам един пример, който има връзка както с историята, така и с настоящето, в което живеем.

Неотдавна дъщерята на бившия американски вицепрезидент Ал Гор се омъжи за внука на банкера на болшевиките Яков Шиф. Това нищо ли не ви говори? Този брак не е ли чудесна индикация за проникването на хората от финансовия елит в сферата на висшата международна политика. Нищо добро не очаква човечеството вследствие на тази симбиоза между елитите на евреите и неверниците – гоите, говедата.

Преди по-малко от две години Челси Клинтън, дъщеря на бившия президент на Съединените щати Бил и на често изневеряваната му съпруга Хилъри Родъм – понастоящем държавна секретарка, сключи брак с еврейски банкер. „При пълна дискретност и строги мерки за сигурност в градчето Райнбек в щата Ню Йорк Бил и Хилари Клинтън омъжиха дъщеря си. 30-годишната Челси се врече във вярност на Марк Мезвински, с когото има дългогодишна връзка… Церемонията се състоя в „Астор Кортс“ – историческо имение на брега на река Хъдсън.

Ето как предвожданите от Ротшилдови еврейски първенци завладяха света. В края на ХІХ век цяла Европа е в краката им. Те държат нейните пари, финасират крупните инфраструктурни проекти, както свикнахме да наричаме строежите на пътища. Тук няма „антисемитизъм“, „фашизъм“, „нацизъм“, а проверени и неоспорими факти. Сред онези, които завзели банковата система на Континента личали семействата Ефроси, Рафалович, Гунцберг. Полякови, Кроненбергови, Натансонови изграждали железопътни линии и шосета. „Те имали най-лесен достъп до наличен капитал и разполагали с най-добрите връзки за осигуряване на допълнителни фондове от свои еврейски приятели в Берлин, Париж и Варшава…“

Благодарение на това „евреи поставиха основата на съвременното руско банкиране… Хорас Гунцберг основа една от най-големите инвестиционни банки в Русия; “Meyer & Co.” беше втората по мащаби банка в Москва. В края на деветнадесети век Вавелбергови, Кроненбергови и Франкелови бяха сред най-богатитите и влиятелните банкери във Варшава. Банката “Efrosi” изигра ключова роля в износа на зърно, а само Полякови основаха четири банки в Москва.“

Ротшилдови поставили началото на това постепенно превземане на християнската Руска империя отвътре. Не ме разбирайте грешно – не жаля за нея. Разказвам историята такава, каквато е. Тя няма нищо общо с преподаваното ви в образователната система – средство за промиване на мозъци и държане на хората в подчинение. Когато знаете мотивите за възникването и извършването на събитията, наясно ли сте със силите, които стоят зад тях, имате шанс да се предпазите. Най-малкото , зада сте наясно, та да не повтаряте грешките. Макар историята да е доказала, че никой не се учи от нея.

„Около 1916 година четиринадесетте банкови къщи в Санкт Петербург, които оперираха с общ капитал, имаха 70 управители, 38 от които (или 40 процента) бяха евреи. Един либерален еврейски коментатор от онзи период отбеляза, че „трудно ще намерите кредит, за който руското правителство преговаря, в който пряко или индиректно да не са замесени руско-еврейски агенти.“

„Някои производства бяха непропорционално организирани и притежавани от евреи. Сред тях бяха текстилната промишленост, рафинирането на захар, мелниците за брашно, дървопреработването, пиввоварните, алкохола и тютюна, обработката на кожи, търговията – особено със зърно и дървесина, банките, корабоплаването и транспорта, минното дело – все индустрии, до които евреите имаха достъп по закон. Тези статистически данни показват, че в тези области евреите често далеч надхвърлят своя дял в населението. Например в северозападните части [на Русия] евреи са собственици на около 182 от общо 518 компании за производство на захар (35 на сто); на 69 от 106 дъскорезници (68 процента); и така нататък, съгласно всички статистически данни. През 1878 година [тази на българското „освобождение“] 60 процента от износа на зърнени храни от Одеса беше в еврейски ръце. Според преброяването от 1897 година 886 от всеки хиляда души, ангажирани с търговия в северозападните провинции на Русия, бяха евреи.“
image
Пак евреи били основните снабдители на войските през Руско-турската война. Така било из цяла Европа. За това е писано много по света. Самият аз посветих не малко страници от книгите си на проблема. Опитвам се да обясня, че макар навярно и в неведение, през 1876 година предводителите на нашенските априлци, ръководителите на бунтовете в Босна и Херцеговина, а правителството в Белград навярно с пълно съзнание, обслужили интересите на еврейската финансово-промишлена върхушка. А също така – и на руското императорско семейство.

С помощта на своите агенти – в този случай преди всичко Дизраели, граф Андраши и т.н., Ротшилдови успели да хвърлят две огромни империи една срещу друга в битка на живот и смърт. Колкото и да отричат, официалните историци няма как да не признаят: от 1878 година насетне започва не залезът, а бързият упадък на Отоманската империя. Точно тогава в Сейнт Луис, САЩ, излиза на бял свят и книгата на бивш офицер от султанската армия, представящ се с псевдонима майор Осман бей, под красноречивото заглавие „Завладяването на света от евреите“! Цялата Глава ХVІІ от нея е посветена на „Династията Ротшилд“!

Предходната е озаглавена „Финансовото завладяване“. В нея е разказано как още „през Средновековието евреите натрупаха несметни богатства и посредством това придобиха огромно влияние“. И разкрива механизмите и пътищата на „еврейската власт“.Същото съобщават и не малко почтени съвременни еврейски автори.

Нима не помните онази прословута реплика, която Майер Амшел Бауер от франкфуртската “Judengasse” случайно или нарочно изтървал: „Дайте ми да контролирам националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.” Или еврейската поговорка, която гласи: „Парите управляват света.”Какво дало основание на еврейката Гутле Саломон Шнапер, майката на петимата Ротшилд, гордо да предупреди: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.”

Когато Едмон и Алфонс дьо Ротшилд от Париж се втурват да завладяват каспийския нефт, не само правителствата на Руската и на Отоманската империя са попаднали под тяхната финансова зависимост. Това не започнало тогава. Еврейският историк Бърнард Уейнриб разкрива, че евреите „често бяха кредитори на князе и дори на крале, а понякога даже на цели градове“.
image
Точно на тази невероятно алчна и безскрупулна дейност еврейският автор Майкъл Аронсън отдава антиеврейските погроми в Русия, станали три години след „освободителната“ Руско-турска война.Някъде по това време започнал разривът между семейство Ротшилд и руското императорско семейство. След изграждането на транскавказката железница, свързала Баку с Батуми, те съвсем разменили шапките си. По мнението на все повече историци, през 1881 г. Ротшилдови му видели сметката. Малко по-късно, през 1889 г. Министерството на правосъдието предупредило неговия син и наследник на трона – цар Александър ІІІ, че юридическата професия е направо превзета от евреи.

След като той започнал да предприема известни ограничителни мерки, на бърза ръка намерил смъртта си – петилетка по-късно, през 1894 г. Говори се, че фамилията Ротшилд за пореден път допринесла за това чрез заболяването му. Както и чрез техните доверени лица, които „бдели“ над императора. След 60 лета друг император – този път на Съветска Русия, при това потомък на същите парижки Ротшилдови, заминал в отвъдното под „грижите“ на един от Тях – Лаврентий Берия, братовчед на истинския каган на юдейската Неохазария – Лазар Каганович…

Не в Сан Стефано, а в Лондон, Санкт Петербург и Райхщад беше „изкована“ нашата пишман свобода

Сан Стефано – Йешилкьой. Название, трайно гравирано в българската история. Днес то е малко курортно градче на Мраморно море. Датата 3 март 1878 г. не говори нищо на съвременните му жители. В годината на смъртта на Александър ІІІ, построил мост над река Сена в центъра на Париж, носещ неговото име, това място било сравнено със земята от цунами в резултат на мощно земетресение. През 1912 г., по време на Балканската война, в него умрели повече от 3000 войници, болни от холера. Дали някаква тежка прокоба не тегне над това красиво крайбрежно кътче?

Но на вече споменатия 3 март, ден на триумф на руското оръжие и на Ротшилдовите петролни мераци – за наш позор, приет за национален празник на настоящия опит за държава с името България, било поставено началото на края на Отоманската империя. Както и на българското разделение. Онази несбъдната мечта на поколения нашенци, довела до проливането на толкова много кръв! Да, ако разгърнете Договора от Сан Стефано, ще зърнете ненамерилия покой призрак на майка България. А зад него – тресящия се в злобен кикот скелет на Майер Амшел Бауер – Ротшилд. И руският цар не е бил напълно доволен, но шумът на парите от петрола звучал по-силно в ушите му от църковните камбани на триумфа…

Този документ е илюзия. Той не е подготвен в края на битките на Балканите и на Кавказкия фронт. Навярно е бил съставен още в Райхщад. А сетне е бил прегледан и одобрен от Ротшилдови. Той ги е задоволявал във всяко едно отношение. Докато Берлинският договор – не. В столицата на Германия им се налага да водят люта битка за придобивката си – свободния достъп по маршрута Баку – Батуми – Варна – Русе.

Забележете: за разлика от Сан-Стефанския, в първоначалния вариант на Берлинския договор Варна остава в рамките на Отоманската империя. Някаква тайна сила урежда присъединяването й към васалното Княжество България. Накрая, през 1888 г., вече освободената българска държава откупува железния път от Турция. Ротшилдови окончателно печелят и тази битка.

А на практика Берлинският договор осъжда България на десетилетни мъки за постигане на национално обединение. Дори яростният панславист и враг на евреите Иван Сергеевич Аксаков, чието име за срам носят доста улици у нас, произнася в залата на Славянския комитет в Москва гневна реч срещу руските дипломати. Може би печели точки за кандидатурата си за бъдещия български престол? Въможно е, макар тя да е издигната от нашенски русофили. Или пък знае нещо повече? Едва ли ще разберем. Обаче заради това слово Аксаков е изселен от Москва в селцето Варварина, Владимирска губерния.

Всъщност нещата не стоят съвсем така. И преговарящите руски дипломати нямат почти никаква вина. Защото всичко е предварително уговорено още с Райхщадското споразумение. Решенията на Берлинския конгрес са отдавна предначертани. Ако си спомняте, още там, в Райхщад, царят дава дума на австро-унгарския император да не се опитва да създаде голяма българска държава на Балканите. А тя, макар и осакатена на север, запад и юг, би изглеждала така, както са я начертали в Сан Стефано. За това наричам онзи документ, на практика нещо като предварителен или проектодоговор, илюзия.

Ето защо не бива да виним само западните велики сили. И в никакъв случай не дължим каквато и да е благодарност на някакви „руски братушки”. В този случай те са обслужили интересите на Ротшилд и царското семейство. Успоредно с това са преследвали имперските цели на собствения си масонски елит.
image
Присъствал ли е представител на семейство Ротшилд на подписването на Сан-Стефанския мирен договор? От биографиите на фамилията е известно, че банкерите, придружавани от своите адвокати, са били там по време на важното за тях и петролните им интереси събитие. Едмонд дьо Ротшилд лично надзиравал подписването на документа. (Виж илюстрацията от тогавашния френски печат.) Нещо повече, след като от руска страна граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов положили подписите си върху хартията, Едмонд дьо Ротшилд заминава за Тифлис – Тбилиси. Та да почерпи – да вдигне тост с Великия княз Михаил Николаевич – генерал-губернатор на Кавказия, за светлото съвместно петролно бъдеще на фамилията и руския императорски двор.

Защото пристанището Батуми, вече като част от Руската империя, е изключително важно и за тамошните петролни барони. За тях то е порта към света – осигурява им достъп едновременно до Изтока и Запада. А за транспортирането на нефта предстои изграждането на финансираната от Ротшилд Транскавказка железница.

Освен това впоследствие ние си плащаме за „освобождението”, обявено за… „окупация”.

С тази война и с помощта на финансово зависимия от тях руски императорски двор семейство Ротшилд урежда важното пристанище Батуми да стане част от Русия. След това инициира прокарването на железопътната линия Баку-Батуми, която спомага за по-лесното, по-бързото и по-евтиното превозване на притежавания изключително от тях руски нефт до пазарите на Западна Европа.

Всъщност някой изследвал ли е дали цялата Руско-Турска епопея не е била заради хатъра на Ротшилд? Защото без пристанище на отвъдния бряг на Черно море линията Баку-Батуми почти се обезсмисля. А по онова време тези удобни пристанищни градове все още са били в границите на Отоманската империя. Става дума не само за Батуми, но и за Варна и Бургас. Те са част от стратегията за бързи и евтини доставки на каспийския нефт до Централна и Западна Европа. Така, както е и днес. Спомнете си изоставения проект за нефтопровод „Бургас-Александрупулис” или газопроводите „Южен поток” и „Набуко”.

Случайно ли първата железопътна линия по българските земи свързала две пристанища – Варна и Русе? Ако се замислим: това не е ли най-прекият и най-евтиният път на добития в Каспийско море петрол до бързо развиващите се пазари на Стария континент?

Винаги търсете мотива за едно или друго събитие. А войните непременно се водят за пари и за завладяване на територии с техните богатства. Което пак ще рече – за още пари. Немаловажна подробност е това, че основното въоръжение и на двете воюващи армии, както и значителна част от боеприпасите им са американско производство…
image
По-късно, шест години след войната ние започваме да изплащаме освобождението си. Само че то вече е определено като… „окупация”. Документът, който представлява копие от оригиналния Указ № 1144 на Александър І, княз на България, „Държавен вестник“, брой 2 от 10 януари 1884 г. Друга тема е, че за да умаловажат ролята и значението на първия монарх на водената за Трета дунавска българска държава, болшевишките историци наричат княза просто Батенберг.

Та от текста на Указа узнаваме, че „съгласно с определенията на Берлинский договор, правителството на Негово Височество Българския княз и правителството на Негово Величество руския император, желающи да регулират начина изплащането към Русия разходите по окупацията на Княжеството от руските императорски войски, назначиха за свои пълномощници: управляющий Министерството на външните дела на Българското княжество Кириак А. Цанков и министъра на външните дела и държавний секретар на Русия Николая Гирс.”

http://diagnosa.net/.



Гласувай:
5
0



1. staler - и?зад воините винаги стоят инте...
15.10.2014 01:04
и?зад воините винаги стоят интереси.ако требва да направиме един паметник до коня срещу нар.събрание на ротшиилд,отдалече ще изглеждат като впряг.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243519
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930