Постинг
14.12.2014 23:56 -
„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Отражение на извънземните модели в медията
Темата от тази подточка е необятна и може да бъде безкрайна като обем и тя ще бъде
доразвивана и в бъдеще.
Предвид всичко казано дотук, трябва вече да сте разбрали защо змията и кучето (или
неговите сириански вариации - лъвът, котката и вълкът) са станали толкова ярки и живи
архетипи в човешкото съзнание и защо присъстват под някаква форма в почти всички
легенди и митове - защото те имат пряко отношение към съществуването ни в тяло. Това
означава, че свързването с тези архетипи става в много случаи на подсъзнателно ниво.
Предвид, че цялата ни древна история е затрита, креативното изразяване чрез историческа
белетристика, научна фантастика и т.н., е валиден начин, по който някой директно може да
черпи информация от Висшия си Аз, дори без да го осъзнава. Например, ако по някаква
причина даден автор реши несъзнателно да центрира своите образи около тези архетипи,
има голяма вероятност той да започне да черпи от даден енергоинформационен източник
за тях. Макар и без да осъзнава, той се превръща в огледало на някои по-висши истини, за
които няма откъде да знае на равнище ежедневно съзнание. Това е елементарен езотеричен
принцип, който няма нужда от обяснение - просто така функционира реалността и не би
могло да бъде по друг начин. Това означава, че дори когато някой писател си мисли, че
всичко е плод на неговото богато въображение, можем да имаме сътрудничество на ниво
Висш Аз. Например, ако същият този писател е придобил известна популярност, творбите
му ще достигнат до милиони хора и някои от тях ще имат много по-конкретна идея и
адекватно разкодиране на съдържанието, отколкото неговия автор. Защото те са узрели за
езотеричните метафори в тази творба и могат да видят онова, което писателят не може
според инкарнационното ниво, на което се намира. Обикновено намираме някой филм или
книга за стойностни, ако в тях открием някаква поука. Нека приемем това, за което
говорим, като за по-висок ред „поука", която някои хора са способни да видят.
Типичен пример, обрисуващ този принцип, е Франк Хърбърт с неговия „Дюн". Отново
- не всеки, който пише или прави филми за извънземните култури, знае нещо за тях, но
това не значи, че не може да „канализира" информация за тях (под формата на роман
например), която хората, които са готови - могат да разпознаят. Поради комплексността на
нещата в Играта, може да се окаже, че единствено заради позицията си като инкарнация,
подобен автор е три пъти по-подходящ избор за тази задача от някой, който знае много
добре за какво става дума, но е обикновен чиновник в своята социална роля. Това е
начинът, по който Висшите Аз си взаимодействат, обменят информация едни с други в
Играта и работят заедно.
Разбира се, нищо не пречи същото това „канализиране" да се случва на човек, зад
когото да стоят извънземни или нефизически сили със свои планове, без той да осъзнава
това. Аналогичен пример за това (в научната област обаче) е Тесла, който до края на
живота си твърди, че повечето от разработките му са плод на контакта му с извънземен
разум. Това е една от причините в края на живота си той да бъде осмян и отритнат. В случая той е бил наясно какво му се случва, но разбирате идеята. Очевидно вариантите са
много и всеки случай е сам за себе си.
Първият пример, който описахме в предишната подточка, обаче, е най-разпространен -
този на умишлената пропаганда от т. нар. „тайно правителство" с цел подготовка на
населението за определени идеи, които евентуално ще бъдат манифестирани в някакъв
бъдещ момент и ще бъдат изнесени в техния буквален контекст. В “Документите Тера"
наричаме това „predictive programming" или „пророческо програмиране". За да говорим за
такъв тип насаждане на абстрактни идеи, обикновено приемаме, че с времето трябва да
наблюдаваме повтарящи се елементи или архетипи в множество продукции
(синхромистицизмът е течение в интернет, което е поело тежкото бреме на тази задача).
Ето един пример, който ще говори нещо на всеки един от вас. Всичко свързано с
поредицата Хари Потър е буквално претъпкано с рептилиански образи. Тези книги и
филми имат за цел да повлияят на четящия или гледащия така, че да привикне в по-голяма
степен към рептилианския начин на живот. Джоан Роулинг (авторката на образа на Хари
Потър) е споделяла в интервюта, че в много случаи, когато е работила върху книгите си, тя
изпадала в нещо като транс. Когато идвала на себе си, понякога била искрено уплашена от
това, което е излязло изпод ръцете й. Това е класическа индикация, че тези книги в
действителност са били възприети от съзнанието на авторката посредством някакъв тип
неосъзнат ченълинг. Ако тя ги бе реализирала само на база своето собствено въображение,
тя никога не би била обзета от страх. Още по-правдоподобен вариант е, именно
обясненото преди малко, че всички подобни личности са програмирани и техните
продукти нямат заложен случаен символизъм в себе си. Активирането им става от
разстояние и въпросният човек най-често не си дава сметка, че е станал жертва на
изкуствена трансмисия с цел дадена информация да бъде изкарана „на светло" чрез уж
случаен човек.
Читателят може да обърне специално внимание на филма „Хари Потър и стаята на
тайните". Авторът на „Матрицата V" твърди, че думите, които Хари шепне на змията, за
да я контролира и впоследствие, за да отвори портата, водеща към базилиска, са думи
изговорени от истинско влечугоподобно от Орион. Този диалект се използва от
орионските рептилии на Земята, когато си говорят помежду си на „майчин език". Това е
по-висш диалект, който се използва от кралската каста и това е свързано с факта, че тези
звуци се използват за подчинение, власт и контрол. Хари използва тези думи към змията,
за да я контролира.
Още примери. В последните години наблюдаваме засилена мания по филми с вампири
в комбинация с върколаци, които обикновено са в конфликт помежду си (както отново сме
споменали в “Документите Тера"). Последният филм от поредицата „Underworld" започва
с идеята, че хората са разбрали за съществуването на върколаците и вампирите. Това е
интересно за нас, тъй като вампирите символизират Орион, а върколаците Сириус. В
сюжета на филма хората са ги впримчили и имат контрол над тях (което е холивудска
фантазия). Накрая всичко свършва с посланието, че вампирите ще се съвземат и ще
победят. Те се заканват за това. Съобщението е ясно.
В следговора към предишната книга на автора пък сме направили малък анализ на
сериала „V", който за съжаление бе спрян, но все пак ни показа достатъчно от спряганите
тук принципи. Анализ на втория му сезон можете да откриете в сайта на Издателството в
секция „Кратки анализи".
Безспорно една от най-богатите вселени, която можем да свържем с настоящите теми
обаче, е тази на сериала „Stargate" (който има пряка връзка с проекта Монтоук и други време-пространствени проекти). С три различни разклонения и над 350 серии, това е
нашият абсолютен фаворит, който всеки човек би трябвало да изгледа поне веднъж.
Един интересен и малко известен факт, който подкрепя горе изказаните тези е, че ВВС
на САЩ подкрепят сериала по доста интересен начин като дават почести на
изпълнителния продуцент на сериала (Ричард Дийн Андерсън, който играе генерал Джак
О"Нийл), правейки го генерал-майор на ВВС. Предвид, че много от темите на сериала са
взети директно от извънземното ни минало и настояще, малко странно е, че ВВС обичат и
подкрепят този сериал толкова дълго време, което може само да ни подскаже за странните
връзки между военно-индустриалния комплекс и Холивуд.
За почти всеки епизод от тази сага може да се напише по нещо, но нека тук изведем
някои от основните идеи, които правят тази телевизионна поредица (особено „SG-I")
толкова важна. Ще говорим с директни факти, свързани с реалността и подсъзнателните
послания, които сюжетът постоянно имплантира в съзнанието на зрителя.
Навярно един от най-фундаменталните моменти в цялостната концепция е, че всички
древни богове от историята ни, всъщност са различни извънземни групи, които се
преструват на богове пред хората. Това е от изключителна важност не просто защото
потвърждава “Документите Тера" на 100% (или по-скоро ги копира), но и защото
потвърждава линията на мисълта на настоящата книга - чрез сериала добиваме доста добра
визуална представа за това как бива засявана дадена идеология на един колониален свят.
Виждаме илюстрация и на множеството противоборства между различните системни
господари, които са в постоянна война за власт. Типично извънземна черта, респективно -
кодирана и в нашето ДНК, която се проявява като модел на поведение на Земята. Така
например, с течение на сюжета виждаме как в самото тайно правителство има фракции,
които имат свое собствено мнение за това кой трябва да управлява и какви точно да бъдат
връзките на хората с извънземните.
Сериалът е и перфектният пример за това как медията може да втълпява удобни (за
управляващите) идеи в колективното подсъзнателно чрез своя увлекателен сюжет. В
сюжета виждаме как SG-1 държи програмата „Stargate" и съществуването на извънземен
живот да останат засекретени и за това винаги са изтъквани много морални причини,
които изглеждат правдиви в развръзката на самата вселена на сагата. Посланието в
истинския живот обаче е: „секретността е за ваше добро - примирявайте се с нея". Из
сериите се използват и реални имена на подземни комплекси като Зона 51 и Шейенската
планина. В сюжета те са свързани с програмата „ Star-gate" и извънземното присъствие на
планетата, както е и в реалността. Послание: „правителството има места, където
съхранява и оперира със секретна и извънземна технология". Това вече е форма на
окултно обособяване, за което сме говорили и в сайта на Издателството - те ни дават чиста
истина по начин и форма, под която ние не бихме я приели достатъчно на сериозно,
защото това е „просто филм".
Генералните аналогии могат да продължат още няколко листа и се надяваме някой ден
да направим отделен материал посветен изцяло на сагата „Stargate", затова нека дадем
един конкретен пример (а в следващите страници ще откриете още няколко паралела
между сериала и работата на Морнинг Скай), в който ще видите пряката връзка между
сюжета на телевизията и реалността.
В III-та глава на книгата откриваме подробно описание на технологията за
регенерация и клониране, която Империята Орион развива с времето. Въпросните камери
за реанимация са представени много добре в „Stargate: SG-1" в лицето на ковчезите за
регенерация на Гоаулдите. В светлината на казаното можем да започнем да разбираме по съвсем различен начин факта, че Изида е била смятана за богиня на магията и живота,
умееща да възкресява мъртвите. Защото, както вече казахме, тя е НИН-ХУР-САГ и
(логично) е имала подобен ковчег, точно както е описано в сериала. Защото тя е от Орион
и това са техните методи, свързани с тялото. Навярно някои моменти от митологиите вече
започват да звучат по-логично?
Всичко това е свързано и с един друг момент, който озадачава египтолозите и до днес.
Една от първите структури, които сирианците построили при пристигането си на
Ериду, била именно каменна камера за „реанимация". Това означава, че когато даден
работник умре, в зависимост от това колко дълго е бил мъртъв, той можел да бъде съживен
отново. Ако е необходимо, дори и с нови телесни части. Те взимали някой смъртно ранен,
вкарвали го в камерата за реанимация и след това той излизал напълно здрав от нея. Както
се досещате сами, тези каменни камери били пирамидите, а описаното току-що - било
просто една от иначе многото им функции. Това, което новосъздаденият примитивен
„звяр" наблюдавал, било следното: когато някой „бог" умре, той бивал увиван и поставян в
саркофаг на специално място в пирамидата, съобразено с геометрията на енергетиката,
която тя канализира. След известен престой там комбинацията от технологията на
извънземната камера и естествените ревитализиращи енергии, които формата на самата
пирамида генерирала - мъртвият се връщал към живота.
Този спомен останал и след хиляди години, когато „боговете" вече били напуснали
планетата, „зверовете" искали да повторят този процес. Те обаче вече не са имали
технологията и са ползвали обикновени саркофази - тези, които познаваме и днес. С
времето този процес се превърнал в изцяло символичен и ритуален акт. Някои от
техниките, които останали в съзнанието им от извънземното минало, също били прилагани
- увиването, поставянето на определени билки в устата и т.н. И точно както едно дете би се
опитало да имитира своята майка или баща - когато някой фараон умирал, те го
мумифицирали и поставяли вътре в ковчега, очаквайки, че той ще излезе от него. И когато
това не ставало, се появило обяснението, че той е на друго място и живее друг живот... Те
просто имали нужда някак си да обяснят факта, че в крайна сметка желаният резултат не
идвал. Оттук се е наложила и изцяло погрешната теза на днешните египтолози, че
пирамидите са гробници на фараоните. Малко известен факт е, че това всъщност е теория,
която не се крепи на никакви доказателства, защото в нито една пирамида не е открит труп
на фараон. Намирани са обаче празни ковчези поради вече обяснените причини. Труповете
временно били поставяни там като ритуално действие, което символично пресъздавало
методите на древните, когато това все още е бил работещ процес поради наличната тогава
технология.
Друг интересен мотив срещаме в лицето на камъните за далечна комуникация
(показани за пръв път в „SG-1", но играещи по-постоянна роля в последния сериал от
сагата - „Stargate: Universe"). В интерес на истината те доста добре онагледяват вече
коментирания камък „чинтамани". Чрез тях героите си осигуряват комуникация на
немислими разстояния (става въпрос за светлинни години). Камъните са два и имат
невидима връзка помежду си. Хората, които ги притежават могат да разменят съзнанията
си и да влязат в тялото на другия човек и да преживяват околния свят чрез него. Тази
метафора повдига много интересни въпроси около самият камък „чинтамани" и начина му
на действие. Предвид, че той винаги е принадлежал на хора с власт, става много интересна
спекулацията, че тези личности, като нищо са можели да бъдат контролирани от
разстояние от извънземно съзнание, под маската на човешкото тяло на приемника.
Приложенията са наистина безкрайни.Това са само няколко от многото примери, които телевизията и киното предлагат на
вниманието на човечеството, за това как наистина стоят нещата относно нашето
извънземно минало.
Темата за взаимовръзките между филмите и реалността е огромна и откъслечни
примери ще срещнете и на следващите страници в различен контекст и по различни
поводи. Идеята ни тук бе да обясним съществуването на основната схема, а не да се
отклоняваме генерално в тази посока.
Оттук нататък започваме да разглеждаме конкретното съдържание на книгата,
насочвайки поглед към идеите представени в I-ва глава.www.parallelreality-bg.com/
доразвивана и в бъдеще.
Предвид всичко казано дотук, трябва вече да сте разбрали защо змията и кучето (или
неговите сириански вариации - лъвът, котката и вълкът) са станали толкова ярки и живи
архетипи в човешкото съзнание и защо присъстват под някаква форма в почти всички
легенди и митове - защото те имат пряко отношение към съществуването ни в тяло. Това
означава, че свързването с тези архетипи става в много случаи на подсъзнателно ниво.
Предвид, че цялата ни древна история е затрита, креативното изразяване чрез историческа
белетристика, научна фантастика и т.н., е валиден начин, по който някой директно може да
черпи информация от Висшия си Аз, дори без да го осъзнава. Например, ако по някаква
причина даден автор реши несъзнателно да центрира своите образи около тези архетипи,
има голяма вероятност той да започне да черпи от даден енергоинформационен източник
за тях. Макар и без да осъзнава, той се превръща в огледало на някои по-висши истини, за
които няма откъде да знае на равнище ежедневно съзнание. Това е елементарен езотеричен
принцип, който няма нужда от обяснение - просто така функционира реалността и не би
могло да бъде по друг начин. Това означава, че дори когато някой писател си мисли, че
всичко е плод на неговото богато въображение, можем да имаме сътрудничество на ниво
Висш Аз. Например, ако същият този писател е придобил известна популярност, творбите
му ще достигнат до милиони хора и някои от тях ще имат много по-конкретна идея и
адекватно разкодиране на съдържанието, отколкото неговия автор. Защото те са узрели за
езотеричните метафори в тази творба и могат да видят онова, което писателят не може
според инкарнационното ниво, на което се намира. Обикновено намираме някой филм или
книга за стойностни, ако в тях открием някаква поука. Нека приемем това, за което
говорим, като за по-висок ред „поука", която някои хора са способни да видят.
Типичен пример, обрисуващ този принцип, е Франк Хърбърт с неговия „Дюн". Отново
- не всеки, който пише или прави филми за извънземните култури, знае нещо за тях, но
това не значи, че не може да „канализира" информация за тях (под формата на роман
например), която хората, които са готови - могат да разпознаят. Поради комплексността на
нещата в Играта, може да се окаже, че единствено заради позицията си като инкарнация,
подобен автор е три пъти по-подходящ избор за тази задача от някой, който знае много
добре за какво става дума, но е обикновен чиновник в своята социална роля. Това е
начинът, по който Висшите Аз си взаимодействат, обменят информация едни с други в
Играта и работят заедно.
Разбира се, нищо не пречи същото това „канализиране" да се случва на човек, зад
когото да стоят извънземни или нефизически сили със свои планове, без той да осъзнава
това. Аналогичен пример за това (в научната област обаче) е Тесла, който до края на
живота си твърди, че повечето от разработките му са плод на контакта му с извънземен
разум. Това е една от причините в края на живота си той да бъде осмян и отритнат. В случая той е бил наясно какво му се случва, но разбирате идеята. Очевидно вариантите са
много и всеки случай е сам за себе си.
Първият пример, който описахме в предишната подточка, обаче, е най-разпространен -
този на умишлената пропаганда от т. нар. „тайно правителство" с цел подготовка на
населението за определени идеи, които евентуално ще бъдат манифестирани в някакъв
бъдещ момент и ще бъдат изнесени в техния буквален контекст. В “Документите Тера"
наричаме това „predictive programming" или „пророческо програмиране". За да говорим за
такъв тип насаждане на абстрактни идеи, обикновено приемаме, че с времето трябва да
наблюдаваме повтарящи се елементи или архетипи в множество продукции
(синхромистицизмът е течение в интернет, което е поело тежкото бреме на тази задача).
Ето един пример, който ще говори нещо на всеки един от вас. Всичко свързано с
поредицата Хари Потър е буквално претъпкано с рептилиански образи. Тези книги и
филми имат за цел да повлияят на четящия или гледащия така, че да привикне в по-голяма
степен към рептилианския начин на живот. Джоан Роулинг (авторката на образа на Хари
Потър) е споделяла в интервюта, че в много случаи, когато е работила върху книгите си, тя
изпадала в нещо като транс. Когато идвала на себе си, понякога била искрено уплашена от
това, което е излязло изпод ръцете й. Това е класическа индикация, че тези книги в
действителност са били възприети от съзнанието на авторката посредством някакъв тип
неосъзнат ченълинг. Ако тя ги бе реализирала само на база своето собствено въображение,
тя никога не би била обзета от страх. Още по-правдоподобен вариант е, именно
обясненото преди малко, че всички подобни личности са програмирани и техните
продукти нямат заложен случаен символизъм в себе си. Активирането им става от
разстояние и въпросният човек най-често не си дава сметка, че е станал жертва на
изкуствена трансмисия с цел дадена информация да бъде изкарана „на светло" чрез уж
случаен човек.
Читателят може да обърне специално внимание на филма „Хари Потър и стаята на
тайните". Авторът на „Матрицата V" твърди, че думите, които Хари шепне на змията, за
да я контролира и впоследствие, за да отвори портата, водеща към базилиска, са думи
изговорени от истинско влечугоподобно от Орион. Този диалект се използва от
орионските рептилии на Земята, когато си говорят помежду си на „майчин език". Това е
по-висш диалект, който се използва от кралската каста и това е свързано с факта, че тези
звуци се използват за подчинение, власт и контрол. Хари използва тези думи към змията,
за да я контролира.
Още примери. В последните години наблюдаваме засилена мания по филми с вампири
в комбинация с върколаци, които обикновено са в конфликт помежду си (както отново сме
споменали в “Документите Тера"). Последният филм от поредицата „Underworld" започва
с идеята, че хората са разбрали за съществуването на върколаците и вампирите. Това е
интересно за нас, тъй като вампирите символизират Орион, а върколаците Сириус. В
сюжета на филма хората са ги впримчили и имат контрол над тях (което е холивудска
фантазия). Накрая всичко свършва с посланието, че вампирите ще се съвземат и ще
победят. Те се заканват за това. Съобщението е ясно.
В следговора към предишната книга на автора пък сме направили малък анализ на
сериала „V", който за съжаление бе спрян, но все пак ни показа достатъчно от спряганите
тук принципи. Анализ на втория му сезон можете да откриете в сайта на Издателството в
секция „Кратки анализи".
Безспорно една от най-богатите вселени, която можем да свържем с настоящите теми
обаче, е тази на сериала „Stargate" (който има пряка връзка с проекта Монтоук и други време-пространствени проекти). С три различни разклонения и над 350 серии, това е
нашият абсолютен фаворит, който всеки човек би трябвало да изгледа поне веднъж.
Един интересен и малко известен факт, който подкрепя горе изказаните тези е, че ВВС
на САЩ подкрепят сериала по доста интересен начин като дават почести на
изпълнителния продуцент на сериала (Ричард Дийн Андерсън, който играе генерал Джак
О"Нийл), правейки го генерал-майор на ВВС. Предвид, че много от темите на сериала са
взети директно от извънземното ни минало и настояще, малко странно е, че ВВС обичат и
подкрепят този сериал толкова дълго време, което може само да ни подскаже за странните
връзки между военно-индустриалния комплекс и Холивуд.
За почти всеки епизод от тази сага може да се напише по нещо, но нека тук изведем
някои от основните идеи, които правят тази телевизионна поредица (особено „SG-I")
толкова важна. Ще говорим с директни факти, свързани с реалността и подсъзнателните
послания, които сюжетът постоянно имплантира в съзнанието на зрителя.
Навярно един от най-фундаменталните моменти в цялостната концепция е, че всички
древни богове от историята ни, всъщност са различни извънземни групи, които се
преструват на богове пред хората. Това е от изключителна важност не просто защото
потвърждава “Документите Тера" на 100% (или по-скоро ги копира), но и защото
потвърждава линията на мисълта на настоящата книга - чрез сериала добиваме доста добра
визуална представа за това как бива засявана дадена идеология на един колониален свят.
Виждаме илюстрация и на множеството противоборства между различните системни
господари, които са в постоянна война за власт. Типично извънземна черта, респективно -
кодирана и в нашето ДНК, която се проявява като модел на поведение на Земята. Така
например, с течение на сюжета виждаме как в самото тайно правителство има фракции,
които имат свое собствено мнение за това кой трябва да управлява и какви точно да бъдат
връзките на хората с извънземните.
Сериалът е и перфектният пример за това как медията може да втълпява удобни (за
управляващите) идеи в колективното подсъзнателно чрез своя увлекателен сюжет. В
сюжета виждаме как SG-1 държи програмата „Stargate" и съществуването на извънземен
живот да останат засекретени и за това винаги са изтъквани много морални причини,
които изглеждат правдиви в развръзката на самата вселена на сагата. Посланието в
истинския живот обаче е: „секретността е за ваше добро - примирявайте се с нея". Из
сериите се използват и реални имена на подземни комплекси като Зона 51 и Шейенската
планина. В сюжета те са свързани с програмата „ Star-gate" и извънземното присъствие на
планетата, както е и в реалността. Послание: „правителството има места, където
съхранява и оперира със секретна и извънземна технология". Това вече е форма на
окултно обособяване, за което сме говорили и в сайта на Издателството - те ни дават чиста
истина по начин и форма, под която ние не бихме я приели достатъчно на сериозно,
защото това е „просто филм".
Генералните аналогии могат да продължат още няколко листа и се надяваме някой ден
да направим отделен материал посветен изцяло на сагата „Stargate", затова нека дадем
един конкретен пример (а в следващите страници ще откриете още няколко паралела
между сериала и работата на Морнинг Скай), в който ще видите пряката връзка между
сюжета на телевизията и реалността.
В III-та глава на книгата откриваме подробно описание на технологията за
регенерация и клониране, която Империята Орион развива с времето. Въпросните камери
за реанимация са представени много добре в „Stargate: SG-1" в лицето на ковчезите за
регенерация на Гоаулдите. В светлината на казаното можем да започнем да разбираме по съвсем различен начин факта, че Изида е била смятана за богиня на магията и живота,
умееща да възкресява мъртвите. Защото, както вече казахме, тя е НИН-ХУР-САГ и
(логично) е имала подобен ковчег, точно както е описано в сериала. Защото тя е от Орион
и това са техните методи, свързани с тялото. Навярно някои моменти от митологиите вече
започват да звучат по-логично?
Всичко това е свързано и с един друг момент, който озадачава египтолозите и до днес.
Една от първите структури, които сирианците построили при пристигането си на
Ериду, била именно каменна камера за „реанимация". Това означава, че когато даден
работник умре, в зависимост от това колко дълго е бил мъртъв, той можел да бъде съживен
отново. Ако е необходимо, дори и с нови телесни части. Те взимали някой смъртно ранен,
вкарвали го в камерата за реанимация и след това той излизал напълно здрав от нея. Както
се досещате сами, тези каменни камери били пирамидите, а описаното току-що - било
просто една от иначе многото им функции. Това, което новосъздаденият примитивен
„звяр" наблюдавал, било следното: когато някой „бог" умре, той бивал увиван и поставян в
саркофаг на специално място в пирамидата, съобразено с геометрията на енергетиката,
която тя канализира. След известен престой там комбинацията от технологията на
извънземната камера и естествените ревитализиращи енергии, които формата на самата
пирамида генерирала - мъртвият се връщал към живота.
Този спомен останал и след хиляди години, когато „боговете" вече били напуснали
планетата, „зверовете" искали да повторят този процес. Те обаче вече не са имали
технологията и са ползвали обикновени саркофази - тези, които познаваме и днес. С
времето този процес се превърнал в изцяло символичен и ритуален акт. Някои от
техниките, които останали в съзнанието им от извънземното минало, също били прилагани
- увиването, поставянето на определени билки в устата и т.н. И точно както едно дете би се
опитало да имитира своята майка или баща - когато някой фараон умирал, те го
мумифицирали и поставяли вътре в ковчега, очаквайки, че той ще излезе от него. И когато
това не ставало, се появило обяснението, че той е на друго място и живее друг живот... Те
просто имали нужда някак си да обяснят факта, че в крайна сметка желаният резултат не
идвал. Оттук се е наложила и изцяло погрешната теза на днешните египтолози, че
пирамидите са гробници на фараоните. Малко известен факт е, че това всъщност е теория,
която не се крепи на никакви доказателства, защото в нито една пирамида не е открит труп
на фараон. Намирани са обаче празни ковчези поради вече обяснените причини. Труповете
временно били поставяни там като ритуално действие, което символично пресъздавало
методите на древните, когато това все още е бил работещ процес поради наличната тогава
технология.
Друг интересен мотив срещаме в лицето на камъните за далечна комуникация
(показани за пръв път в „SG-1", но играещи по-постоянна роля в последния сериал от
сагата - „Stargate: Universe"). В интерес на истината те доста добре онагледяват вече
коментирания камък „чинтамани". Чрез тях героите си осигуряват комуникация на
немислими разстояния (става въпрос за светлинни години). Камъните са два и имат
невидима връзка помежду си. Хората, които ги притежават могат да разменят съзнанията
си и да влязат в тялото на другия човек и да преживяват околния свят чрез него. Тази
метафора повдига много интересни въпроси около самият камък „чинтамани" и начина му
на действие. Предвид, че той винаги е принадлежал на хора с власт, става много интересна
спекулацията, че тези личности, като нищо са можели да бъдат контролирани от
разстояние от извънземно съзнание, под маската на човешкото тяло на приемника.
Приложенията са наистина безкрайни.Това са само няколко от многото примери, които телевизията и киното предлагат на
вниманието на човечеството, за това как наистина стоят нещата относно нашето
извънземно минало.
Темата за взаимовръзките между филмите и реалността е огромна и откъслечни
примери ще срещнете и на следващите страници в различен контекст и по различни
поводи. Идеята ни тук бе да обясним съществуването на основната схема, а не да се
отклоняваме генерално в тази посока.
Оттук нататък започваме да разглеждаме конкретното съдържание на книгата,
насочвайки поглед към идеите представени в I-ва глава.www.parallelreality-bg.com/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
