Блогът на budha2 :: Империята Сириус и отпечатъкът й върху земните култури

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.12.2014 00:42 - Империята Сириус и отпечатъкът й върху земните култури

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 4729 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.12.2014 20:02

Вече обяснихме, че избрахме светлината на нашето изследване в този следговор да
пада предимно върху орионската част от текста, както е конструирана и самата книга. Така
информацията ви като цяло ще е по-актуална във времето, защото сме в етап на
орионизиране.
Няма спор, че Империята Сириус също е много интересна сама по себе си, но на
практика „Документите Тера" е из цяло свързана с обстоятелствата около сирианците и
техния манталитет, който поради естеството на природата си директно афектира земните
събития. Оттам можете да разберете и за отразения и деформиран Ян-аспект, който много
добре е въплътен от тези същества. Така че да се спираме подробно отново на това няма
особен смисъл, защото ще трябва да преповтаряме вече казани неща.
Като цяло е много трудно да се говори за тези същества сами по себе си, защото
съюзът между Империите е претопил много от техните индивидуални черти на
културогично ниво, което прави нещата още по-трудни за разкодиране от земна гледна
точка. На практика ние няма как да разграничим с абсолютна точност сирианската от
орионската култура, защото всичко, което Земята познава, е амалгамата между двете. Тъй
като извънземните култури са силно белязани от своята собствена ритуалистичност, почти
всяко едно тяхно действие е определено от стремежа им да изразят тази своя черта.
Респективно, бивайки подчинени на Империята Орион, сирианците били длъжни да
разпространяват предимно нейната символика и порядки. Това допълнително затруднява
нашата задача в опит да разграничим двете и в същото време улеснява посочването на
аспектите около матриархата на рептилиите (нещо, което и направихме в точка 3).Въпреки това могат да бъдат казани определени неща, така, както са стигнали до нас
като отражение, което откриваме в собствената си земна култура. И тъй като именно
съюзът между Орион и Сириус е това, от което неминуемо трябва да изходим, нека
започнем от общото към частното.
4.1 Съюзът
Казано е, че след смачкването на Вълчите Крале от Кралицата на Небесата, Империята
Сириус придобила ранга „Наложители на Реда". Въпреки необятната власт и технология,
която получили, на дадено ниво сирианците останали смачкани психически от това, че
някой ги е победил в собствената им игра - войната. Изявеното им мъжко его било
накърнено и те никога не преодолели това на вътрешно равнище. Самата идея да бъдат
подчинени на някого било нещо, с което им трябвало известно време, за да свикнат.
Напомняме, че под „време" нямаме предвид 100-200 години, защото вече бе коментирано,
че темпоралните характеристики на един извънземен живот са коренно различни от това,
което имаме днес на Земята. Предвид, че един сирианец живее „космически дълго" от
наша перспектива, травмата от едно такова военно унижение също ще има доста по-
различен ментален ефект. В този случай споменът не може просто да бъде заличен с
технология, както се прави обикновено, защото подчинението спрямо Орион вече било
част от културата на сирианеца и всекидневен факт - нещо, от което не можеш да избягаш
и да забравиш.
На колонизираните светове вълчите същества имали относителна свобода, но
религията била неизменно орионска (както вече стана ясно). Колкото и наивно да изглежда
на пръв поглед, навярно поради тези обстоятелства (които - да не забравяме - винаги са
отражение на някакъв архетип) в нашата земна култура са останали мисъл-форми в лицето
на изрази като „бъди послушно кученце", или просто „добро кученце!..." (което е типичната
фраза в живота и киното, когато срещу нас застане злобно куче и няма накъде да бягаме).
В нашия свят „вярното и послушно кученце" е образът на човека, който е сервилен и
познава много добре йерархията. Това е човек, за когото със сигурност знаеш, че няма да
те предаде, защото знае мястото си. Точно както Империята Сириус познава добре мястото
си спрямо Орион в ролята им на най-верни служители. В известен смисъл сирианците са
станали нарицателно за послушание. И макар историята да показва, че те винаги търсят
начин да покажат природния си нрав, в общ план, с милиардите години те са се доказали
като верни съюзници и някои бунтове тук и там са нещо нормално и непритеснително.
Като „Наложители на Реда" сирианците играят ролята и на поддръжника на статуквото
на орионските системи, много често в ролята им на колониална администрация (какъвто е
бил случаят и със Земята). Ето защо в различни текстове ще ги срещнете под името
„пазителите". Навярно оттук произхожда и идеята за „кучето-пазач" в нашето съзнание и
идеята, че ако искаме да бъдем в безопасност, трябва да имаме куче в двора. Забележете,
че когато има натрапник в личното ни пространство, много често прибягваме до
емблематичната заплаха „ще насъскам кучетата срещу теб“. Това не само ни насочва
към архетипната идея, че Кралицата плаши своите нови врагове със своите вълчи армии,
но дори имаме запазения глагол „насъсквам", който би следвало да е свързан със змиите,
защото кучетата не съскат. Тъй като господарят е този който „насъсква" кучето си срещу
натрапника, то това отново ни води до архе-концепцията, че някой, който съска,
контролира кучетата - рептилианската Кралица заповядва на послушните сирианци.
Убеждавате се все повече как тази история дотолкова е белязала нашата собствена
култура, че можем да я открием дори в собствения си език, ако потърсим следите за това.Ритуални доказателства за съюза между двете Империи можете да откриете под
формата на изображения, плочки и какво ли още не в цялото ни древно минало. Така
нареченият митраистки „леонтоцефалин" горе вдясно, е ярък пример за това. Избрахме
тази конкретна интерпретация на това
изображение, защото лъвът е стъпил на Земята (докато в други под него няма кълбо),
демонстрирайки местна власт, но в същото време виждаме как около него се е увила змия,
която е поставила главата си над неговата (макар тук да не личи много ясно). Символизмът
е повече от ясен.
Без никакво съмнение, обаче, най-големият архетипен отзвук на съюза между двете
Империи в земната история откриваме в традицията по сгодяването на принца и
принцесата на дадени кралства, за да възцари мир между двете земи - нещо, което вече е
споменато бегло в следговора на „Документите Тера". В тази посока има малко известни
факти.
Например в историята имаме характерната особеност на кралската традиция, че никой
мъж не би могъл да е цар без царица, защото едва след като е помазан от своята невеста,
той получава статуса „месия" („помазан") - както е и при мита за всеизвестното помазване
на Исус от Мария Магдалена във Витания. Този утвърден обичай, според който от краля се
изисква да е женен, се следва от кралските династии на галите, а във ведическите
„Сатапатха Брахмана" също се отделя особено внимание на това: „Затова, докато той не
си намери съпруга, все едно, че не е роден; понеже дотогава той не е съвършен. Но като
си намери съпруга, той се ражда, защото тогава става съвършен."
Последното е директно отражение на манталитета, който Кралицата на Орион налага,
състоящ се във философията, че един свят може да бъде съвършен, само ако на него има
Принцеса-представителка на „единствено божествената". Обърнете внимание, че дори в
патриархалните земни времена горното правило важи с пълна сила и легитимиращата
властта се явява именно съпругата. Това може да ви даде доста следи за това кой винаги е
дърпал конците, без значение как изглеждат нещата на повърхността. Защото не само, че
един мъж не би могъл да стане крал без кралица, но и неговата кралица трябва да е от
кралско потекло. Това брачно правило се утвърждава, защото кралицата (както и всяка
друга жена) е възприемана като символ на „майката-Земя" и тя трябва да стане съпруга на краля, за да властва той над Земята. Вече имате достатъчно знания да разбирате сами
идеята зад това. Официално символизмът на този съюз може да бъде открит от най-древни
времена в Месопотамия, където царицата е почитана като богиня, както и кралят е
приеман за бог. Оттук: царица = богиня = земя = материя = плът, и цар = бог = небе = дух
= душа. Както вече бе обяснено, поради факта, че въплъщават „богинята-земя" за жените е
било излишно да се тревожат с отговорността да притежават земя и имущество по закон,
защото е приемано като невъзможно придобиването на законово право над нещо, което те
притежават по силата на естественото право. Ранните патриархални фракции на
римокатолическата църква и издиганите от нея правителства преднамерено си присвояват
обичай, за да лишат жената от правото на собственост.
В случаите, когато поради някаква причина кралят е възкачен на престола неженен,
много скоро след това задължително се организира и брачната церемония. Тогава
съпругата-кралица също получава короната и се оповестява другата причина за съюза -
продължаването на династията.
Съюзът между двете Империи е дал отражение и в много други аспекти на
сключването на примирия и съюзи като цяло. В древното минало, за да е здрав един
клетвен съюз двете страни трябва да пожертват по няколко капки от кръвта си, да я смесят
с вино и вода и да пият по глътка. Най-силна обаче е клетвата, ако тези, които искат да се
свържат взаимно, смесят виното и водата... с вълча кръв! Няма ли вълча кръв - може и
такава от жертвено куче. Това е отзвук от факта, че сирианците са направили „жертва" при
сключването на съюза, поради което той станал възможен.
Идва момент, в който човек проглежда и започва да се пита каква е причината за
всички тези обичаи, какъв е техният истински произход? А за да си отговорим адекватно
трябва да започнем да търсим отговора на този въпрос в съвсем друга посока от тази, в
която сегашните учени гледат...
4.2
Сириански корени на Земята
Извънземните, които са широко познати в последните 30 години на запад под името
„анунаки", произхождат от звездната система Сириус, а техният главен учен ЕА, наричан
още ЕН-КИ, бил натоварен с генетичното създаване на същества на тази планета.
След унищожаването на Тиамат и повторното тераформиране на Земята (вече
наричана Ериду), Принц ЕА успял да открие място, където се пресичат три енергийни
канала от решетката на планетата и той го избрал за една от своите колонии. Така, ако
някой от тези канали, или дори два от тях, по някаква причина не сработели, той щял да
има трети, от който да черпи енергия. Това място днес познаваме като Месопотамия и тя
станала една от централните точки на новата цивилизация. Тук било мястото, където ЕА
решил да построи колония за своите помощници. Те се наричали ANAKI. Тези техници,
които изявили желание да дойдат и да работят на тази планета, незабавно били повишени в
ранг, дали им се власт и недвижима собственост на Сириус. Ако искали, можели да
получат недвижима собственост и на новата планета... На ANAKI бил даден ранга „N-UN".
„NUN" буквално означава „петдесет". Най-високият ранг бил „шестдесет" и
принадлежал на самия АН-У. Рангът „петдесет" бил най-високият възможен такъв за
придобиване от не-кралска особа. Тези работници били незабавно повишени - всичките
ANAKI се издигнали до ранг NUN. Така те станали известни като A-NUN-NAKI. Това е
термина, който трябва да можете да разпознаете от творбите на Сътчин. Това
наименование обаче е титла и отразява определен ранг в йерархията им, което отново е доказателство, че на изследователите масово им липсва разбирането за тънката разлика
между „титла" и „име", а понякога и раса. Оттук произхождат големи неразбирателства в
популярната литература. Истинското име на тези същества (като група) било ANAKI или
само NAKI. Те са извънземни от Сириус.
Предвид статута и положението на сирианците като раса спрямо Орион, в много
източници може да ги срещнете с имена като „господарите" и „пазителите" (вече
споменато), но тяхното галактическо име, както споменава БекТи, е ASA-ARR-U, а не
анунаки... Имената на много от боговете и богините от древните култури са всъщност
препратка към тези извънземни, а техните драми заемат съществена част от земната
история, описани вече в „Документите Тера".
Подобно на рептилиите те също имат специфичен архетип заложен във физико-
енергийна им структура, но той е различен и знаете, че се асоциира с лъва, вълка или
котката. Енергетиката им е тясно свързана с мъжкия Ян-принцип и както споменахме в
точка 3, по тази причина една от целите им е да създават нови раси и нови форми на
живот. Другият техен силно характерен аспект е този на воина. Точно затова в тяхната
култура те са разделени най-вече именно на базата на тези два признака.
Морнинг Скай намира потвърждение в концепцията на техните наименования в
шумерския език. Учените-създатели имали титлата K/D или G/D („границата, откъдето
започва живота"). Те били „боговете" KAD/GAD, които създавали живот. Те създали
хибридните растения и животни. Оттук произлиза корена на думата „god“ означаващо
„бог" в английския език. Обръщайки думата наобратно ще получим името на военното
съсловие -D-K/D-G или DAK, унищожителите, отнемащите живота. Предполага се, че
оттук произхожда думата „куче" на английски - „dog".
Така сирианските сили били съставени от тези два типа командващи -K/GAD и DAK/G
(учени и воини). Няма как в случая да не ви направи впечатление, че тези титли всъщност
са базирани на орионски корени (връзката между DAK и ТАКН е ясно видима) и това е по-
скоро закономерно, предвид всичко изложено като фактология дотук.
Това е и една от много подсказки, че когато използваме термина „сирианци", от
изключително важно значение е да се има предвид фактът, че след сключването на съюза с
Орион, тяхната кралска и благородническа каста вече има рептилиански гени в своята
кръв. Обикновените сирианци в много по-голяма степен запазили своя туземен облик.
Групата, която е изпратена да колонизира наново нашата планета (след погрома, който
обединените Имперски сили нанасят на цялата Слънчева система), включително и някои
от по-нисшите работници, имали сириано-рептилиански гени и по тази причина в повечето
източници те са описани като „рептилии". Този факт сам по себе си може да внесе голямо
объркване сред много изследователи, когато на дневен ред стои въпросът, целящ да
определи тяхната мотивация и начин на действие на база произход. Истинските им корени
са други, но с течение на времето те се превръщат дефакто в „нова раса". Тази тяхна
„хибридизация" в голяма степен допринася да приемат с много по-голяма лекота различни
влияния от принципно противоположните култури стоящи в основата на гените им. В
голяма степен вероятно дори повечето от титлите, които носят, имат орионски генезис -
този факт е продиктуван най-вече от сключването на съюза. Точно затова не е никак
случайно, че символът на кучето или вълка може често да бъде открит в култове, които
почитат змията или рептилиите. Дори самият АН-У (известен от шумерската писменост) е
описван като „лидер на рептилианските богове", но често е бил представян с образа на
чакал или куче.Смесването на гените в добавка към конкретното социално програмиране, обаче е
предпоставка за едно допълнително противопоставяне отвъд типичната борба за власт в
йерархичната структура. Очевидно е, че в даден момент са се появили и фракции, които
ясно осъзнават „васалната позиция", която заема Империята, което води до още по-голямо
разделение, междуособици и възникване на култове, стриктно ориентирани към мъжка
доминация, като някакъв своеобразен отпор в защита на „традициите". Различни
проявления можем да видим доста ясно проектирани и на нашата планета, като тук в
много случаи обаче се наблюдава интересната специфика подобен род култове да бъдат
заимствани от „оригинала" и налагани като антитеза на „официалната орионска доктрина"
от бунтовническата рептилианска фракция. Много често те служат като маска и създават
един перфектен защитен слой на диригентите зад кулисите. Целта в крайна сметка си
остава контролът над масите независимо от опаковката, с която социалният ред бива
сервиран. Точно поради това, когато се опитваме да идентифицираме корените и
мотивацията на определена политическа организация или религиозна група, трябва да
гледаме многоаспектно на всички детайли свързани с нея, заедно с извършените промени в
структурата й през годините и да не прибързваме със заключения, базирани на явните
повърхностни белези.
Според „Документите Тера" самата дума „Сириус" е всъщност наименованието на
Империя ASA-RRR след сключването на съюза. Тя станала известна като Империята „SSST.RRR.SSS-Т",
„Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SS-RR-SS" (Сириус).
Много често ползвайки това наименование ние имаме предвид всичко, което е характерно
и типично за ASA-RRR, но понякога това може да бъде в известна степен подвеждащо,
защото след подписването на пакта, рептилианското влияние играе значителна роля и
терминът Сириус вече има доста по-широк смисъл, отразяващ „новата компонента" -
нещо, което е от ключово значение за разбиране на процесите, които се извършват на
нашата планета. Независимо от новия статус на Империята за всички е добре известно с
какво най-вече се асоциира тази дума на Земята.
4.2.1 Образът на кучето
Още в древния свят името Сириус най-често е свързвано с „кучето" (и вариациите
вълк, лисица, чакал). Древните египтяни наричали тази звезда „Звездното куче" и я
идентифицирали с Анубис - богът на мъртвите, който имал глава на куче/чакал.
Индианското племе чероки вярвало, че това „куче" очаква душите на умрелите в Млечния
Път. Племето на чернокраките индианци пък именувало звездата „кучешкото лице". Най-
старото индуистко име на Сириус било Сарама - едно от двете кучета близнаци пазители
на Млечния път. Китайците познавали тази звезда като „небесният вълк", а гърците като
кучето на Орион (а според някои твърдения и като двуглавото куче Орфо - син на
чудовището Тифон). Дори гръцкият философ и поет Арат от Сол сравнява съзвездието
„Голямото Куче" с кучето пазач на Орион, което следва по петите своя господар стоящо на
задните си крака, а звездата Сириус е в неговите челюсти. Римският астролог Манилий го
нарича „кучето с пламтящото лице". В древна Халдея (днешен Ирак) звездата е позната
като „Кучешката звезда, която води" или пък е наричана „Звездата на кучето". В Асирия е
спомената като „Кучето на Слънцето". В още по-древна Акадия също имаме подобно
наименование - „Кучешката Звезда на Слънцето". Африканското племе зулу също има
легенди, в които е наречена „Звездата на Вълка".
Сириус често е оприличаван на ужасен, чудовищен звяр, опасен за всички. Бил е
асоцииран със смъртта, ада и всякакви беди. Това на пръв поглед е нелогично предвид
факта, че кучето е „най-добрият приятел на човека", но от друга страна ни дава възможност да вникнем в позициите на борещите се извънземни фракции, като
същевременно можем ясно да видим разрушителния аспект, който сирианските воини
представляват. Бащата на споменатото куче Орфо - Тифон, често е идентифициран със
злия бог Сет (който също понякога е представян като създание с кучеподобна глава).
Тифон е един от най-големите врагове на Зевс, но бива победен от него, макар и с големи
усилия. В митовете на монголите присъстват „метални кучета", които се хранят с човешка
плът. Ужасното куче Ярчук от славянската митология пък имало вълчи зъб в своята уста,
както и две кобри под долната си устна. Примери в митологията по отношение на
кучето/вълка и неговата връзка със Сириус можем да открием на практика в преданията и
легендите на всеки един народ на планетата. Това за повечето читатели едва ли е някаква
сензационна новина и допълнителното им изброяване и описание изглежда безпредметно.
Много по-важен в случая е моделът, който бива формиран и натрапчивата връзка между
звездата и нейния символ - нещо, което е толкова дълбоко залегнало във всяка една
локална земна митология, че всяко едно конвенционално обяснение на този факт следва да
буди подозрение. Няма как да не е видно и противоречивото отношение към Сириус,
въпреки явното всестранно признаване на неговото силно влияние - нещо съвсем
естествено след оттеглянето на официалната сирианска фракция.
По отношение на митологията свързана със Сириус и най-вече нейната интерпретация,
внимание заслужават тезите на някои изследователи като Владимир Рубцов, който
разглежда въпросните митове през призмата на една „суперцивилизация" от
астроинженери, която разполага с технология и познания, с които може да влияе директно
върху небесните тела (включително и звездите) и да ги модифицира. Този подход към
темата кореспондира до голяма степен с описаните в „Документите Тера" възможности
на сирианската Империя да връща към живот полуразрушени планети - какъвто е случаят с
Тиамат. Същевременно много често това е и причина голяма част от другите
изследователи да се задоволят с „удобното" обяснение, че във въпросните митове са
описани напълно природни небесни явления, а извънземният изкуствен фактор в цялата
схема звучи прекалено „фантастично" и технологично невъзможно погледнато през земна
перспектива. Само че има прекалено много факти, които синергично натрупани превръщат
на пух и прах разбиранията ни за съществуващата реалност. Точно затова ще отделим
специално внимание на тези детайли в 5-та точка на следговора (анализираща V-та и VI-та
глава на книгата), която е пряко свързана с технологичните възможности на сирианците в
космоса и тяхното директно проявление в собствената ни слънчева система.
4.2.2
Образът на лъва и котката
„Смесени" послания при интерпретацията се наблюдават по отношение и на другия
най-виден представителен образ на сирианската култура - лъва. Както при християните,
така и при египтяните, лъвът бива свързан и с „бог", и с „дявола" в зависимост от
контекста, което, разбира се, е поредното потвърждение за противоборството на
различните извънземни фракции. Като цяло погледнато, обаче, в глобален план по-скоро
надделява положителният образ на лъва дори и към днешна дата. Символичната природа
на лъва в Египет, както и на много други „котки" има различни измерения. Той
представлява не само живителната сила на Слънцето и неговата идентификация със
звездния бог РА, но бива свързван също и със смъртта и отвъдното, поради автоматичната
препратка към Озирис, който управлява отвъдния свят. За лъва се счита, че пази духовния
свят, който е управляван от Озирис. В тази връзка е много подходящо да акцентираме
върху една интересна закономерност, с която се спекулира извънредно много, особено в посланията тип „ченълинг", но също така може да се наблюдава и в много от древните
митове под различни форми.
Ключови думи като „духовен свят", „отвъден свят", подземен свят" в комбинация с
някой „бог", който се е отправил натам и вече не е на Земята и не е част от нейното
управление, в много от случаите са ясен индикатор, че става дума за представяне на
определена извънземна фракция (или нейния лидер), която по някаква причина е в
изгнание или просто вече не е част от управляващото статукво на планетата. Обикновено
това бива аранжирано с допълнителни негативни определения, които да подчертаят факта,
че те не са вече част от системата на този свят и затова са в „света на мъртвите". Въпреки
това във всички текстове ясно личи, че дори и от „отвъдното" те все пак имат възможности
да влияят върху земните процеси и да носят „беди".
Митичната сила на лъва, както и неговата смелост го правят пазач на „отвъдния свят"
в египетската и гръцка митологии. Лъвовете защитавали душите на умрелите и атакували
злите духове. Точно асоциацията със смъртта и отвъдното обаче им носят и доста
негативен имидж. В един момент дори символът на лъва бива свързван с „хищническата
сила на смъртта" в някои староеврейски текстове, като акцентът пада върху „лакомото
поглъщане на храна", а това е очевидна препратка към някои от характерните особености
на сирианските бойци в по-ранните периоди на Империята. Въпреки всичко, всеобщият
позитивен образ на лъва надделява и той най-вече е свързван като символ на божествената
защита. Почти навсякъде в древния свят (Египет, Асирия, Африка, Мексико, Перу)
образът на лъва е олицетворение на сила, мощ, власт, потентност и авторитет.
Символът на лъва е често използван в Египет и като фигура на пазител, но
интересното е, че в този контекст бива свързван с различни богини от женски пол, като
персонификация на защитния майчин инстинкт, отстояван на всяка цена. За разлика от
характерното изображение, при което женският образ стои над или е впрегнал лъвските
създания, в древен Египет можем да видим жена с лъвска глава в ролята на могъща богиня,
което свидетелства по-скоро, че вече става дума за персонаж, свързан пряко със
сирианската Империя (като например рептилианска дъщеря принцеса - защото лъвът не е в
подчинена форма), но също е идеален похват да бъде представена бунтовническата
рептилианска кралица или персона от нейните сподвижници, която влиза в съюз с
неофициалната сирианска фракция. Тази теза е в синхрон с примера за „вълчицата", която
стои в основата на мита за създаването на Римската империя.
От подобна позиция може да бъде разглеждана и египетската богиня Секмет (тя е с
лъвска глава и освен това бива изписвана и като „Sakhmet" - факт, предполагащ
рептилиански произход) и изпълнява ролята на пазител срещу всякакви болести и
нещастия (ако се отнася обаче до нейните „приятелски настроени кръгове").
Същевременно е почитана и като „унищожител" и има много характерен воински аспект.
Освен воин на боговете, разгромяващ нечистите сили (като змията/змея Апофис, който е
описан като основен враг на РА), тя бива и лечителка, даряваща здраве и притежаваща
магични дарби. Всъщност богинята Бастет бива често описвана като „положителното
копие" на Секмет, а в някои легенди тя е нейна близначка.
Култът към Бастет е характерен освен всичко друго и с почитането на котката от
породата египетска мау. Тази порода е обожествявана като се е смятало, че е
превъплъщение на богинята Бастет, която предпазвала от страшни бедствия и спомагала за
узряването на реколтата. На главата си имали черна буква „М" разположена между очите.
Тези котки са били отглеждани в храмовете, посветени на Бастет, както и в домовете на
египетската аристокрация, където са били считани за членове на семейството с всички произтичащи оттук привилегии. Това е интересен факт на фона на твърдението в книгата,
че една от титлите на Кралицата на Орион (респективно и на кралицата-бунтовничка), е
„Нейно Върховно Величество, Божествената Кралица КНАА-ТТ" - като е направена и
директна връзка със „свещената египетска котка".
Още по-интересни са нещата през призмата на няколко езотерични източника, които
хвърлят светлина върху причината това животно да бъде до такава степен интегрирано и
почитано в религиозния и социален живот на древните египтяни. Според тази информация
котката е генетично манипулирано животно, носещо човешки и лъвски гени, както знаете
от точка 1.3. Тя присъствала на практика във всеки египетски дом и била програмирана да
напуска къщата през нощта и да изпраща информация на своите извънземни контрольори.
Ето защо котките имат този силен подтик да излизат навън през нощта и до днес.
Интегрирането й в религията като „свещено животно" е опит да се осигури значителен
комфорт на този метод за шпиониране. В чисто исторически план, обаче има достатъчно
много примери как други фракции са се възползвали от факта, че котката е „свещено
животно" и дори са ги използвали като щит срещу врага, като особено известен е случаят с
победата на персийският цар Камбис II, който по доста безскрупулен начин се възползва
от ситуацията. Сравнително скоро след победата си обаче умира при „неизяснени
обстоятелства".
За европейските народи котките обаче далеч не са „божества" особено през периода на
Средновековието, когато са свързвани директно със „Сатаната" и са били „дейни
участници" в процесите на Инквизицията срещу „вещици" и магьосници".
Даваме всички тези примери засягащи лъва като символ, за да подчертаем как той
може да бъде впрегнат за нуждите на всяка една извънземна фракция, с което за пореден
път се потвърждава максимата, че под това, което е видимо с просто око, обикновено има в
пъти повече скрито.
Персонификациите на Империята Сириус на Земята обаче не спират дотук... и можем
да ги открием дори в собствената си народна култура...
4.2.3 Образът на вълка
Връщайки се назад във времето, ще се натъкнем на факта, че в миналото българите са
били тясно свързани с малко по-различен архетип от настоящия (лъв), който в определен
момент е бил променен, а в момента често се използва с двойно значение. Става дума за
мощното присъствие на символа на вълка и всичко свързано с него в организационната
структура на древните българи. Нещо повече - според някои лингвистични трактовки
„болг-арий", може да се преведе и като „вълче-глави". Името на Курт-Кубрат, може да се
интерпретира като „вълчи вожд", или „баща на вълците", а българският народ - народът на
вълка. Пряко попадение е и нашата титла хан/кан, която очевидно произхожда от „KHAN"
- име, което вече познавате от самата книга. В „LA Transcripts" Морнинг Скай посочва, че
„KANUS" е човешкото име за сирианците. Нека не забравяме и историята за кан Крум,
който направил чаша от черепа на Никифор, което е типично поведение на сириански
воин. С това не казваме, че Крум е бил извънземен... Просто посочваме, че тези мисловни
модели са много заложени в нашия народ на ДНК-равнище, защото очевидно имаме доста
силно застъпена сирианска генетика.
Отивайки още по-назад в историята, ще установим, че и тогава символът на вълка
трайно е присъствал по днешните земи и дори имаме цял град с такова име! Става дума за
тракийския град Хелис или Даусдава (около днешен Исперих), основан четири века преди
новата ера, който впоследствие бива разрушен от земетресение и повече не е възстановен. Хипотезата, изказана от проф. Александър Фол относно неговото име, гласи, че районът на
Демир баба теке - районът, в който се намира тракийското селище, бил наричан от
местното население Даусдава. Според него, „топонимът" е добре съхранен и изговорът му
е ясен. Ако трябва да разгледаме етимологията на Даусдава, „даос" би трябвало да
означава „вълк", а „дава" - „град". Т.е. „Вълчи град". Даусдава е и обяснение на
племенното име на даките - даой - дакой.
Отделно златни накити с изображения на вълк, датиращи от 5 век пр. н.е. са намерени
в разкопки край с. Дуванлий, Пловдивско. Вълци са изобразени на златни апликации от
Летнишкото и Вълчитрънското съкровище. В голяма степен култът към вълчия образ е
туширан от християнското отношение спрямо него, придавайки му силно негативен образ.
Когато разглеждаме различните племенни култури на древна Британия и Европа,
неизбежно се натъкваме на повелителите на гората валан (юлану), въвели празника на
зимното слънцестоене Юл. Тази висша друидска каста, от чиято традиция тръгва култът
към Луната на Диана, е наричана и Вере (Weres). Казват, че думата означава „мъже", но
строго погледнато, в езика на „Вярата на бъза" (бъзът е свещено дърво на ирландските
магьосници) тя се свързва по-скоро с т. нар. „богочовеци". Тяхно тотемно животно е
вълкът - така, както други племена избират мечката или коня. Следователно можем да
кажем, че техен тотем е върколакът, но в стремежа на Църквата да охули всичко свързано
с магическата традиция, думата „върколак" получава твърде негативна конотация: на
човека-вълк, асоцииран с пълнолунието.
В епохата до Средновековието, когато римокатолическата църква пуска дълбоки
корени, идеята за върколаците провокира донякъде въображението на християните, още
повече, че в евангелията вълкът е използван като метафора на хищника. В Матей 7:15 се
казва: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а
отвътре са вълци грабители". А също и в Матей 10:16: „Ето, Аз ви пращам като овци
посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби".
В този библейски пасаж змията категорично е утвърдена като създание на мъдростта,
не като творение на Сатаната, но е нагледен и образът на противника - вълкът. Всъщност
тук вълкът е споменат фигуративно, като враг на овцете, но понеже новоосъзналите се
християни гледат на себе си като на овце, вълкът се превръща в символен враг на
християнството - концепция, получила подкрепа от друг „цитат" на Исус в Лука 10:3:
„Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци".
Според апокрифите вълкът е рожба на дявола, следователно враг на човечеството.
Сблъсъкът на двете представи е добре илюстриран в повествованието на Кремонския
епископ Луитпранд (968 г.) за Боян Магьосника: „Боян дотолкова изучил магията, щото
от човек веднага ставал на вълк и всякакъв друг звяр". Именно Боян Мага пророкува
падането на българското царство поради изкореняването на старата религия.
Като оставим настрани този страх от вълците, няма нищо реално, което да ги свързва с
дяволското, няма нищо и в техния облик или същност, което да даде повод за подобни
асоциации и коренът на това отново може би трябва да бъде търсен в „сатанизирането" на
ЕА. Всъщност вълкът е много интелигентно и социално животно, подобно на хората
включено в общностна среда. Това е причината редките случаи на индивиди, разграничили
се от общоприетите норми на поведение, да бъдат наричани „вълци-единаци". Този израз е
архетипен и за факта, че сирианците в крайна сметка винаги са сами за себе си, защото
вечните им междукастови войни ги правят много самотни същества, които не могат да се
доверят напълно на друг в целта им да се превърнат във върховен управляващ Крал на
Империята Сириус. Те винаги искат да управляват сами, като единаци.Все пак почитта към вълка запазва известно влияние в нашите територии и българинът
изпитва и друго чувство към това животно - на мистично преклонение към неговата
свръхестествена сила. Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го
до леглата на родилките, също и до детските люлки - да се раждат и раснат младите
българи здрави и силни като вълчета. Точно затова на него се кръщават деца за здраве и
Живот. Имена (и фамилии) като Вълко, Вълчан, Въльо, Курти (и много други) и досега са
широко разпространени в България. Така стои и генеалогията на имената Асен, Шенко,
Шина - производни на вълчето име. Кумството на вълка в народните приказки, също
подсказва за почтително отношение към него. Според вярванията, вълкът е враг на
вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва. Тук отново може ясно да се види
как противопоставянето по оста RRR/SSS бива трансформирано в представите на хората
чрез подобни специфични описания, които без подходящия контекст трудно биха могли да
бъдат разкодирани. Същевременно не са останали без внимание и някои други характерни
вълчи качества и затова за „омилостивяване на вълчата кръвожадност" в църковния
календар са отбелязани два периода, т. нар. „вълчи празници" - в началото на февруари и
средата на ноември. Стартират с Арахангелов ден и приключват на 21-ви. Редно е да
гледаме на тези ритуали отвъд конвенционалните обяснения, че те съществуват само и
единствено за предпазване от „горските животни".
В днешно време може да се каже, че архетипът на вълка е в голяма степен изкоренен у
нашия народ. Дали това се е случило постепенно след християнизирането и приемането на
символа на лъва или не - е спорно и сега наблюдаваме проява на само някои негови
аспекти. Фактът, че символът на вълка вече не е съшият доминиращ фактор в нашите
територии, може да бъде разгледан през призмата дори на състоянието на днешното
общество. Ако направим една пряка съпоставка с това, което книгата ни казва като
особеност на „вълчите общества", ще видим, че: „Самата вътрешна природа на Вълчите
хора RRR ги заставяла да се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на него. (...) Това
бил начинът на живот на Вълчите... свирепо и яростно посвещение на техните
началници."
В светлината на горния цитат (макар и на пръв поглед твърде далечно като връзка), не
е ли странно, че ние сме навярно единственият балкански народ (а какво остава за
европейски), който позволява да бъде мачкан и унижаван от своите управляващи по
всякакви начини до такава степен, че животът ни се е превърнал в абсолютна борба за
оцеляване и въпреки това, ние не правим абсолютно нищо, за да променим това? Чак
напоследък хората се поразбудиха малко и взеха да излизат по улиците, защото нещата
наистина вече са на живот и смърт. Това е характерно единствено за нашата страна.
Отзвук ли е това от вълчия архетип или нещата са малко по-сложни?
Нека направим едно уточнение. В миналото древните български общества са имали
вълчи строй в почти пълния смисъл на думата (макар наред с екстремната природа на този
строй да е имало и множество омекотяващи фактори, които са характерни за човешкото
преживяване). Това означава безрезервно уважение към управляващите и много ясно
осезаема йерархия, която била почитана и спазвана. Което си е точното описание на един
военен сириански строй. Това е система, която работи в много отношения и представлява
добре смазана машина, която ще носи успехи и ще доведе до разцвет в дадена посока.
Разбира се, не можем да си градим илюзии, че това е било перфектното общество, защото
такова на практика не съществува. Винаги в едно общество има потиснати, защото то е
отражение на система, а една система винаги е изградена около набор от полярни правила.
Това е неизбежно. Например, ако някоя индивидуалност е искала преживяване на крадец, условията за това са щели да бъдат доста тежки по времето на Крум, където можеш да
загубиш ръцете или краката си за такова деяние. В момента не коментираме дали това е
„правилно" или „грешно". То просто е такова каквото е, но с това искаме да кажем, че в
различни епохи, едно и също преживяване има различни нюанси според властващата
система. Вълчият строй по онова време се е характеризирал с подчинението на
официалната власт и това в доста случаи е било обвързано с подчинението на личната
воля. Т.е. - да се примиряваш с неща, които на вътрешно равнище би искал да са иначе.
Това е нещо характерно за всяка една епоха и всяка една система, защото последната не
може да съществува ако не е дуална. Подчинението на вътрешно ниво е овчи аспект
неизменно присъстващ в една вълча система. Под „овчи" визираме сляпо подчинение със
стаден манталитет. Това са двата образа, които винаги вървят ръка за ръка, когато говорим
за която и да е система. Затова и имаме толкова изрази и метафори в езика си, които да
комбинират тези два образа в общ контекст.
И ако приемем, че такова „овче" подчинение до голяма степен е било характерно и за
древните български общества (където нещата са били много по-центрирани, разбира се и
вписани в друг идеологически контекст), то в същото време сега ние определено се
различаваме от една подобна характеристика в едно друго отношение. Това, разбира се,
може да се дължи на хиляди фактори, но без съмнение нашите земи почти винаги са били
обект на различни противоборства, а фракциите, които оказват влияние върху
политическите събития и съответно - биват подкрепяни от различни слоеве в обществото
днес - не са една или две. Това определя и поведението на народа на подсъзнателно ниво.
Говорим за това, че в момента ние по-скоро сме един от малкото народи, при който в
много голяма степен хората са силно скептични или директно бойкотират изградената
система и почти всички официални правила (за разлика от повечето западни и източни
ориенталски общества), дори до степен, при която това оказва негативно влияние върху
всички. Като рязък контраст - ние по никакъв начин не превръщаме това недоволство в
действия, обърнати директно срещу официалната власт в лицето на самите управляващи и
нещата остават на равнище „думи и недоволство". Тънката разлика с вълчите общества е,
че ние знаем точно кои са те, не питаем никакво уважение към тях и в същото време - не
оспорваме тяхната власт по никакъв начин. Това е както хищнически манталитет на едно
ниво, така и овчи - на друго. По-скоро не осъзнаваме, че сме хищници един към друг,
което ни вреди, а биваме овце в лицето на онзи, към който, по канон, би следвало да
проявим хищническия си характер. Това не е плътно сириански модел и от друга страна е.
Интересното е, че в България не се спазват и най-малките законови наредби и
процедури, а когато това все пак стане факт, в повечето случаи се дължи на лична вендета
или много силен финансов интерес от някой заинтересован. Това е толкова осезаемо за
всички, че всеки втори коментар в интернет по повод на каквото и да е събитие в страната,
е „няма такава държава" - именно защото нещата очевидно не се случват по писаните
правила. Това от една страна води до определена подсъзнателна скептичност към всичко,
което „властта" се опитва да наложи като модел (което може да се възприеме и като
здравословен скептицизъм и пробуждане на съзнанието в определена степен), но от друга
страна създава условия за повсеместна корупция на всички възможни нива, съчетана с
налагане на откровено незаконни силови методи при решаване дори на най-дребни
спорове, срещу което не се предприема нищо. Повечето хора вероятно ще си помислят, че
прословутият български скептицизъм към системата се дължи най-вече на вековното
османско владичество, което се е отразило и на народопсихологията. Дали обаче не е нещо
повече от това? Нека не забравяме, че от нашите земи възниква може би едно от най-радикалните движения против съществуващата тогава система, което впоследствие
пробива и на запад под различни (вероятно в много случаи) инфилтрирани форми. Разбира
се, става дума за богомилството, което според много различни днешни и малко по-
отдалечени във времето трактовки бива „възхвалявано" или „анатемосвано". Прибавете
към всичко това и потенциалното противоборство по оста вълк/лъв и ще влезете в
дълбините на още по-разнородните и специфични интереси, които оказват своето влияние
върху случването по нашите земи. 4.3 Армията
Безспорно най-силният и характерен аспект на империята ASA-RRR и впоследствие на
империята Сириус, е този на боеца/воина. Цялата тяхна цивилизация е била създадена и
изграждана основно върху принципа на битката и завоеванията на бойното поле. Това
несъмнено бива проектирано и на земна почва, като някои средновековни империи почти
директно копират идеологията и социалния строй на Вълчата Империя. Достатъчно е да
споменем съществуването на няколкото големи „хаганати".
В такива вълчи общества младите бойци, на които им предстояло да получат своето
първо воинско посвещение, били организирани в неголеми дружини - подобни на вълчи
глутници. Те нахлували в земите на врага, за да получат своето първо бойно кръщение,
своята първа кръв, препитавайки се с война и грабеж; да се увълчат, да закалят воинските
си качества. За да изгради навиците си за ред, дисциплина и хладнокръвие, подрастващият
воин е бил длъжен да трансформира своята личност в съизмеримост с вълка. Това бил
брутален и жесток начин на живот, чийто смисъл се заключвал единствено в битката и
победата. Нямало нищо отвъд това. Поради тази остра липса на състрадание и човечност и
до днес, когато търсим израз за кръвожадността и безскрупулността на някой човек,
казваме, че: „той се е увълчил" - като точно сравнение с характеристиките на един
сириански воин.
В по-ново време отражение на всичко това можем да видим в символите и имената на
определени армейски подразделения като „летящи тигри", „черни пантери", „черни котки",
„диви котки", „горски вълци", „златни лъвове" и т.н.
В България пък наскоро нашумя името на модел бойни бронирани машини с
култовото име „пустинни котки". Връзката на тези „животни" с армията и изкуството на
войната е несъмнена и крие своите корени в традициите на сирианската Империя и не е
просто опит на хората да копират определени тенденции от „природата" (която иронично е
създадена почти изцяло наново точно от сирианските генни инженери).
Във връзка с армията като концепция, интересна тема за анализ представляват трите
вида войски на Кралицата (SAKH, МАКН и ТАКН), тяхната специфика и как те еволюират
с развитието на Империята. Имената на тези военни подразделения до такава степен
обуславят и двете раси, че са се превърнали в отделни институции със своя характерна
структура на управление и идеология. От което може логично да се търсят конфликти и
борба за надмощие и доказване между тях самите - нещо, което формира допълнителни
кръгове на противоборство (особено по остта DAK срещу МАК).
Рептилианските бойци (SSS) причинявали смърт (КНАА) на своите врагове. Техните
жертви ги познавали като SSS-KHAA, SSS-KH или S-K. Бойците, които съставлявали
елитните части на Кралицата, докато тя все още изпълнявала и функцията на Кралица-
Майка (МА), били най-добре обучените убийци (КНАА) на Империята. Те били познати
на хората от звездите като рептилианските МАКНАА или МА-КН. Всички войскови части
на рептилианската Империя, включително армиите на звездните хора, които били
присъединени към Кралицата, доброволно или чрез завоевание, били поставени под контрола на върховната управляваща женска (ТТ-ТТ). Това били най-злите и добре
тренирани бойци в Деветия сектор. Притежавайки най-напредналите смъртоносни оръжия
и технологии, бойците от кралската армия били без всякакво съмнение най-добрите
унищожители (КНАА) в небесата. В резултат на това обединените военни сили на
Империята били наричани ТТА-КНАА или ТА-КН. Можете да откриете характеристиките
на тези видове армии в много компютърни игри и филми днес, ако имате око да ги
различавате.
Има една много характерна черта, която слага под общ знаменател всяка една армия в
земната история - носенето на шапки и шлемове. Това е директно заимствано от културата
на двете Империи. По-късно тази идея бива наследена чрез много земни институции като
религиозната например, където свещенослужителите трябвало да ги носят, за да покажат,
че изпълняват волята на „боговете" и в буквален прочит - че има някой над тях, „някой над
главите им". Религиозната шапка или военния шлем символизира „захлупването" и
респективно блокирането на коронната чакра - връзката с Висшия Аз. Какво е посланието?
„Твоята същност вече не се управлява от твоя Дух", което е много подходящо, както в
контекста на всички религии, така и в контекста на армията - и двете институции са
извънземни.
В присъствието на боговете тези хора сваляли шапките си, защото вече имало
даденост за директен контрол. Както знаете, жените не били длъжни да правят това.
Високите религиозни шапки (като тези в католическата църква) имат също и за цел да
внушат чувство за превъзходство в последователите им. Короните и диадемите пък имат
своя произход у женските кралски рептилии, повечето от които имат малки рога по цялата
обиколка на черепа, формирайки нещо като естествена корона. Тъй като това било белег за
кралско потекло, земните представители започнали да си правят изкуствени корони, които
да имитират тази черта на женските рептилии.
Архетипът на воина в сирианската раса, представящ нейните изконни ценности,
неслучайно присъства ярко в почти всеки „фантастичен сериал" имащ претенциите да
формира някаква по-детайлна картина на „потенциално" съществуващите извънземни
видове в космоса и техните взаимоотношения. Макар и с различни вариации по отношение
на външността, тяхната изключително силна физика и живот, изцяло изграден от култа
към войната и битките, трудно могат да останат незабелязани. Един от най-показателните
примери в това отношение е расата на клингоните от поредицата сериали „Star Trek". При
тях военното дело и завоеванията са до такава степен свързани със смисъла на живота им,
че най-големият позор за всеки техен представител (независимо от предишните
постижения и победи) е да умре от естествена смърт. По тази причина те почти никога не
се оттеглят стратегически от битка, а когато силите са неравни, често прибягват до
самоубийствени атаки, с които унищожават и противника в космическите сражения.
Интересна подробност във връзка с техните вярвания за „отвъдното" представлява
изискването всеки един боец да е успял поне веднъж в живота си да изтръгне и погълне
сърцето на свой враг, за да може да бъде приет в клингонския рай - Стовокор.
Друг пример е расата на ницшеанците от сериала „Andromeda", която е представител
на същия този архетип. В тяхната социална система те дори живеят на „прайдове", което е
директна препратка за „лъвския начин на живот". Всичко в техните ценности, свързано с
начина им на съществуване, се базира на гените, а в тази връзка потеклото на всеки е от
първостепенно значение и е повод за невероятна гордост, ако е възприето като
„благородно". Враждите и безмилостната саморазправа между отделните прайдове,
въпреки техните родствени връзки, е прекрасно описана и наподобява силно на системата на ASA-RRR. В 5-я епизод от 1-ви сезон на сериала (серията се казва „Double Helve")
тяхната философия за живота е представена подробно във връзка с обяснението защо за
тях е от изключителна важност винаги да печелят на всяка цена в състезание, игра или
битка, дори понякога това да е с помощта на измама или коварство. „Загубата" в тези
дейности е доказателство, че те носят „нисши гени". При това положение никоя женска
няма да ги избере за брачен партньор и когато те умрат, гените им ще загинат заедно с тях.
За сметка на това тези, които се докажат, ще имат възможността да възпроизведат своите
гени многократно (факт, възприеман като възможност за „вечен живот"), защото ще бъдат
избрани едновременно от много женски, които ще станат техни съпруги. Най-свещените
титли за тях са „баща" и „съпруг". Същевременно науката и отличното им познание за
начина на функциониране на гените правят разбиранията им за живота лишени от почти
всякаква духовност.
В случая интересно е, че това е характерно и за земното животно вълк. Той не търпи
„мършата" в собственото си племе. Когато вълчицата забележи, че някое от вълчетата
израства слабо и хилаво, тя прави знак на другите и те веднага разкъсват братчето си. Но
вълчицата не извършва това дело сама, а го възлага на децата си, за да научат този основен
житейски урок. Като пряк първоизточник на това може да се каже, че за сирианците
расовата чистота е първият и основен закон на природата и сама по себе си, именно на тази
база лежи идеологическата „война", която се води между различните фракции. Това е и
най-първата и рудиментарна „война", с която новородените сирианци се сблъскват. Нещо,
което ги определя за цял живот.
Може би една от най-интересните репрезентации на естеството на сирианската раса в
лицето им на воини, отново е показана в сериала „Stargate SG-1" посредством образа на
така наречените „джафа". Те са изключително силни и мощни физически и се справят
отлично в битките. За разлика от другите описания от предишните сериали обаче, тук
имаме една особеност, която отразява в още по-голяма степен описаната зависимост на
сирианците от рептилиите. Расата джафа е поставена в пълно подчинение от своите
извънземни господари, представени под формата на змии-паразити, които ги заставят да
водят вместо тях своите завоевателни войни. Така джафа завладяват хиляди нови светове
за своите рептилиански господари Гоаулд, точно както сирианците правят същото за
Империята Орион. Дори в случая можем да погледнем през призмата на това Гоаулд да са
всъщност репрезентация на управляващата сирианска каста, която вече има рептилоидни
гени, които биват представени именно чрез змията-паразит.
Откриваме и други интересни нюанси на воина в този сериал, отразен в нашата
реалност. Например задължително условие при постъпване в армията е бръсненето на
главата. Това е земно отражение на черти характерни за рептилианската армия (но го
коментираме тук, поради факта, че след съюза двете армии са едно). Тъй като косата е
орган, прилежащ на 7-ма чакра и служи като своего рода „антена" към фините енергии и
Висшия Аз, тя бива премахвана, като по този начин се набива идеята, че ти оставаш тяло,
което е притежавано от Империята и никой друг и служи само на нея. Обезличаване.
Всички джафи в „Stargate SG-1" са с голи глави и до ден днешен това е първото нещо,
което правите, когато влезете в казармата. Това е ритуален, символичен акт, каквато и да е
официалната версия зад него. Самите рептилии нямат коса, което, разгледано като
архетип, малко или много символизира пълната им откъснатост от техния Дух.
И тъй като вече на няколко пъти споменаваме различни филми, нека кажем, че
визуалният образ на сирианците е широко експлоатиран от Холивуд днес. Тъй като те
биват множество видове (като някои доста се разграничават външно едни от други), ще откриете различна тяхна интерпретация в различни филми. Например, една каста от
сирианците е много добре илюстрирана в лицето на лошите извънземни във филма „I Am
Number Four", други, по-примитивни и близки до техните прадеди видове, ще откриете в
образа на върколаците, които вече са участници в сюжета на поне няколко филмови
заглавия на година. В средата на 80-те години на миналия век пък, американското
правителство създаде анимационен сериал за сирианците наречен „Thundercats"
(„Гръмотевичните котки"). Той се радваше на голям успех на запад, много години (който
иска да придобие по-голяма представа за тази култура и сблъсъка й с някои рептилоидни
фракции - може да го намери и изгледа).
В много други продукции ще откриете много добре изразен характера на тези
същества, но пък визията им няма да има нищо общо с реалността... Характерното за
всички тези продукции обаче е, че тези създания винаги са воини и са вписани в някакъв
подобен сюжетен контекст. Това прави страшно силно впечатление, защото е повтарящ се
мотив.
Невероятно шокираща илюстрация (макар и малко по-абстрактна) на това как се
колонизира една планета, е показана във филма „Oblivion" от 2013 г. с Том Круз. Показано
е как присъствието на извънземните на една завоювана планета не винаги е пряко видимо,
алюзирани са технологиите за клониране и изтриването на спомените на новозавладените
раси (описано от автора в книгата), което ги превръща в идеалните войници-марионетки.
Имаме налице дори огромния кораб надзираващ планетата (с женски администратор с име
започващо с буквата „S", загатващо архетипно концепцията за „SSS") от космоса във
формата на обърнат триъгълник - символа на воините на обединените сили на двете
Империи и куп други неща. Силно препоръчителна продукция.
И за да приключим с темата за войната, без капка съмнение, най-висшата ни позната
форма на технология за водене на битка, която сирианците някога са развивали, е тази на
космическите планетоиди AR. Именно тях следва да разгледаме, с което ще завършим и с
нашия принос към настоящата книга.
За да стигнем дотам с разбиране, обаче, първо трябва да тръгнем малко по-отдалеч и
да изследваме един по-концептуален въпрос, изхождайки от една по-философска
траектория... http://www.parallelreality-bg.com/

Нагоре