Блогът на budha2 :: Куба “един от последните концлагери”.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.12.2014 15:23 - Куба “един от последните концлагери”.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1782 Коментари: 0 Гласове:

Всички сме кубинци Степан Поляков: Карбовски спеше с момичета в Куба, а после те трябваше да обслужат милиционери, за да отърват затвора!

Grabowski in KUBA Степан Поляков е писател, пътешественик, телевизионер, крийетив директор на първата българска приключенска телевизия – “Травъл”. Син е на бившия заместник-министър на културата – известния режисьор Николай Поляков. Степан е единственият българин, донесъл си жив трофей от Африка – чернокожата ганайска красавица Хелън. После се разделиха, но сега той е женен за не по-малко красивата и екстремна водеща в “Травъл” – Надя, която скача с парашут и е фенка на адреналина.

Малко са горещите точки по света, където Поляков-младши не е ходил. Най-драматичен обаче е престоят му в Либерия по време на диамантената война. След завръщането си от Куба пък написа книгата “Viva la Revolucion!”, в която представи в необичайна светлина Фидел Кастро, брат му Раул и тяхното обкръжение.

С Владо Стоичков са създатели на предаването “Другата България”, което навремето направи прощъпалника си по Нова телевизия.
________________________________________

– Степан, защо те нападна наскоро самоафиширалият се за твой “приятел от детинство” телевизионер Георги Тошев? Може би от завист, че ти си завоюва име на тв пътешественик №1 в България?
– Това е стара концепция – всички да бъдем вкарани в една софийска компания. Първо, не се познаваме толкова отдавна, колкото човекът твърди. Второ,никога не съм бил приятел с Тошев.

Неговата концепция, доколкото съм чул, е, че всичко е вече открито на този свят, всички идеи са вече измислени и просто трябва да отидеш да си ги вземеш безплатно, което е кражба. Или, понеже все пак става въпрос за интелектуално грабителство, винаги съм наричал Тошев “гей за бой”.

– Какво ти се случи след книгата ти за Куба, която отдавна не е “либре”?
– Заради книгата “Вива ла революсион!” всъщност отзоваха посланик Хосе Амадор Росадо от София.
Той лично беше организирал да ми бъде дадена журналистическа виза, което трудно се случва. Повечето журналисти тръгват за Куба с туристическа виза и после пишат весели репортажчета за рая на салсата и красивите девойки.

Аз влязох в тежка административна схватка и дълго ухажване на кубинското посолство да ме допуснат, тъй като те знаеха, че ще пиша серия репортажи. Посланикът беше много доволен, защото бях успял да заблудя и него, и заместничката му. Даже казал пред някаква по-отбрана публика – най-после един десен журналист иска да разкаже обективно какъв е строят в Куба. Аз това и направих. Удържах на думата си и разказах обективно, след което Росадо моментално изхвърча от посолството и го понижиха в дребен чиновник в тяхното външно министерство в Хавана.

В един момент ми се обади заместник-посланичката и ми поиска ръкописа. Аз й казах: “Вие забравяте, че сте на територията на една държава от ЕС”. След което станаха тези сътресения в тяхното посолство.

На мен много ми се вбеси Йорданка Христова тогава.
– Явно с нещо си попречил на нейния традиционен “добър прием” в Куба?
– Тя беше много уплашена от идеята, че негативизмът на кубинската официална страна към мен всъщност може да се стовари върху всички в България и да й секнат турнетата, да й секнат концертите.

Тя е очарователна, прекрасна, може да е дори талантлива, но искам да й кажа, че безчестието, в което е въвлечена през всичките тези години,
начинът, по който си затваря очите пред гладната смърт,която мнозина хора в Куба буквално изпитват на гърба си, и най-вече това, че ходи да отразява юбилеите на Брадатия /Фидел Кастро – б.ред./, един ден ще й се стовари върху кармата. Защото това е ужасяващо.

Успях да се видя с майки и сестри на политически затворници, което, разбира се, пак бе организирано от техните служби. Плачът, стенанията на тези хора, които не знаеха какво се случва с техните синове, бащи и братя, които, като видяха журналист от западна страна, започнаха да му целуват ръцете, ето – това е най-екстремното нещо, което съм изживял.

Това искам да кажа и на всички почитатели на този режим – един от тях е моят приятел Мартин Карбовски…

– Откога Карбовски си пада по Куба?
– Аз го бях поканил с мен веднъж. Един от големите митове, които разпространяват хора като Мартин и Йорданка, е, че там има безплатно здравеопазване. Само че на хората им се чупят костите от липса на калций, защото няма сирене. Хората ослепяват, защото там няма плодове. Нещо повече – внасят захар. Буквално няма нищо.

– Опиши ми един кубински магазин.
– Тропик кола, което е много по-гадно от нашия “Алтай” навремето, може би малко ориз, малко боб. И ако е малко по-луксозен магазинът – ром. Всичко друго е празно. В заведенията се плаща директно с долари. Никой не може да си го позволи.

– Има ли много кубинки, желаещи, казано иронично, да напуснат “Острова на свободата”? Наскоро писахме, че първият лидер на СДС в Бургас Стойчо Кьосев се е оженил за танцьорка от Хавана – тоест, спасил е една добра душа.

– Както е известно, те предпочитат да ги изяде акула, отколкото да живеят на Острова на свободата.

Какво остава да заживеят с един по-възрастен и мил мъж – все пак е доста по-приятно.

– С каква “оптика” видя Куба Мартин Карбовски – с твоята, или с тази на Йорданка Христова?
– Той нямаше интерес да види това, че момичетата, с които спи там, после ги причаква милицията и за да отърват затвора, трябва да обслужат и милиционера на ъгъла на къщата. Аз, естествено, ги виждах тези неща, но защо той не ги видя – не знам. Може би така е трябвало да работи.

По този повод Алек Попов беше казал нещо много смешно.

“Знаеш ли, вика, защо Мартин толкова мрази американците? Ами, защото не ги разбира какво си говорят”.

– За съжаление темата за кубинските политически затворници е непопулярна в България.
– Данчето да не се прави, че не знае за това.

– Искаш да кажеш, че някои от тези жени са се одързостили да се срещнат с нашата “пратеница на добра воля” след концерта й в зала “Карл Маркс” в Хавана и да й разкажат на какво са подложени техните близки?
– Тя знае и това е най-ужасното, че никога не говори за това.

Че дребният й материален интерес е по-важен.

– А колко получава за изявите си в Куба изпълнителката на “Ще продължавам да пея”? Едва ли материалният й интерес е толкова дребен, щом така ревностно го пази?
– Всъщност на всички, които са били по онова време в Куба, им е било плащано от тяхната Концертна дирекция. Това е друга част от лицемерието. Тези хора плачат за пенсиите си, за това, че Концертна дирекция не е направила нищо за тях, но на драго сърце получават пари от Концертна дирекция в Хавана…

– … и то знаейки, че хората умират от глад!
– Да, буквално умират от глад.

– И нашите естрадни звезди от близкото минало не са направили нито един хуманен жест към тях?!
– Постъпления от концертите им там няма. В Куба билетът струва 10 цента, защото никой не може да си позволи повече. Така че благотворителният концерт е безсмислен. Взимаш парите от държавата и пускаш хората без пари.

И нашите изпълнители пеят в прослава на един от най-отвратителните диктатори на ХХ век.

– Напоследък все повече се говори за секстуризма в Куба. Има ли много българи, които посещават Острова на свободата, за да си прекарат добре срещу минимално заплащане?

– Да, гнусно количество са. Но те не са само българи. Искам само да кажа на журналистите, че пишейки за Варадеро, за тропиците, за слънцето, за салсата, просто се държат непрофесионално. По-лошото е, че е безчовечно. Защото всичко това е върху гърба на едни умиращи хора, доведени дотам бащата да кара семейната раздрънкана лада, братът да преговаря за парите, а ти да спиш с дъщерята.

Тоест, това е техният единствен бизнес в Куба.

В Би Ти Ви са ме включили в списъка със забранени за канене хора заради една моя реплика в сутрешния блок. Бяха пуснали едни слогани: “Никое кубинско дете не заспива на улицата” /за разлика от американските очевидно/. И тогава аз казах:

“Да, така е, защото всички кубински деца заспиват в леглата на канадците!”.

– Секс с деца?! Умът ми не го побира!
– Да, пълно е с извратени канадци, които ходят само заради това. Нямаш представа обаче какво количество българи ходят в Куба заради детския секс!

Какво като майката на детето, с което спиш, умира?! А ние продължаваме да говорим за концерта в зала “Карл Маркс” на Йорданка Христова по повод годишнината на Фидел.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. “ШОУ” Подобна система за милицията и момичетата имаше във Варна през 70 години. Бях в един хотел за чужденци. Пред вратата спря един бял Мерцедес без прозорци, каквито използваха да разнасят храна по жилищата в София на хората, които се самонаричаха “народ”.
Един милиционер в униформа застана на вратата. От хотела му махнаха с ръка и едно момиче чисто, изгладено, облечено в червена рокля излезе от Мерцедеса. Дадоха й някаква бележка и тя изчезна в хотела. Историята се повтори също с още две девойки. А аз отидох да пия една водка. След време като отивах към стаята си забелязах едно от момичетата. То ходеше разкрачено, съсипано, с напълно намачкана и свлечена рокля и едва се домъкна в Мерцедеса с милиционера.
По късно една от касиерките в хотелите за чужденци ми каза, че чуждата валута, която получават отива направо за Русия, и че даже руснаци я прибират веднага от хотела всяка вечер. Изглежда беше го казала и другаде, защото скоро след това я уволниха. Нищо чудно че подобна “туристическа” система се разиграва от милицията и в Куба, но може би парите не отиват вече за Москва.- POSTED BY ПЕНДО Това е о(с)трова на свободата!

Прецедентът След 53 години на вражда между САЩ и Куба времето за промени е перфектно за двете правителства.Пробивът в американско-кубинските отношения дойде с освобождаването на американеца Алън Грос и на неназован американски разузнавателен агент, както и на трима кубински агенти, излежаващи присъди в САЩ.

Отдавнашните врагове обявиха, че поемат курс към пълни дипломатически отношения, а Вашингтон каза, че ще смекчи икономическите и пътническите ограничения.

Президентът Обама благодари Франциск за ролята си в договарянето на по-отворена политика по отношение на Куба и освобождаването на американски гражданин Алън Грос от кубинската стража.
В 15-минутна реч обявявайки, че САЩ ще се нормализират отношенията с Куба, Обама каза, че папата е помогнал за промяната и лично му благодари. След това Ватикана публикува изявление, отбелязвайки, че Ватикана е домакин на делегации от двете страни през октомври, за да преговарят за сделката. Изненадващият ход идва в момент, когато президентът Барак Обама насочва вниманието си към въпросите на своето наследство, а Раул Кастро се опитва да закърпи икономическото положение на своята страна, утежнено от блокирани реформи и от падащите цени на петрола, тежко засегнали неговите съюзници.”От днес всичко се променя” каза Карлос Алсугарай, бивш кубински дипломат, който живее на острова и има близки отношения с правителството на Кастро.

“Това обещава да бъде най-голямата промяна в нашите отношения за 50 години”, каза Тед Хенкен, анализатор и автор на книгата “Предприемаческа Куба”, в която изследва икономическите и социалните промени, въведени от Раул Кастро, след като пое властта от именития си брат през 2006 г. Тези промени позволиха на кубинците да купуват и продават недвижима собственост, да купуват кола, да пътуват в чужбина без разрешение, да започват собствен бизнес и да си наемат работници.

El Presidente Фидел Хюсеин Обама Но напоследък реформите зациклиха поради това, че кубинците нямат пари.Издъхващата кубинска икономика отбеляза едва 1,4 процента ръст тази година, според собствените изчисления на правителството, и много частни бизнес начинания, обявени с фанфари през последните 2 г., бяха прекратени. Приетият неотдавна закон за чуждестранните инвестиции засега не успява да привлече много капитали.

Междувременно драматичният срив на световните петролни цени затегна в примка икономиката на главния благодетел на Куба - Венецуела, която подпомага острова с около 3 млрд. долара годишно под формата на силно субсидиран петрол. Друг ключов съюзник на Хавана - Русия, също е в плен на остри икономически сътресения.

“Ако се огледате по света, (Куба има) спешна нужда от икономически ресурси, от твърда валута. Русия е притисната от санкции, Иран е притиснат от санкции, китайците са трудни бизнеспартньори. Така че ако те искат бързо да намерят нов източник на твърда валута, Америка е начело на списъка”, каза Пол Уебстър Хеър, бивш британски посланик в Хавана.

Кубинците вече получават около 2 милиарда долара преводи (от роднините си) от САЩ всяка година. Тази цифра вероятно ще нарасне заради облекчаването на икономическите ограничения, каза Джулия Свайг, анализатор в Съвета за външни отношения.

Нарастването на броя на американците, пътуващи до острова, и въвеждането на нови правила, които ще им разрешат да отнасят със себе си в САЩ повече от прочутите кубински пури и кубинския ром, също ще бъде добре дошло.

Има и друга, по-лична причина за кубинското отваряне. Раул е на 83 г., Фидел е на 88. И двамата са пределно наясно, че не им остава много време да насочват развитието на кубинската революция, оглавена от тях през 1959 г. Президентът Кастро е казал, че възнамерява да се оттегли през 2018 г. и иска да остави страната тръгнала уверено по пътя на реформите - така, както той ги разбира.

Алсугарай - бившият кубински дипломат, каза, че Кастро може да срещне съпротива от хардлайнерите, но добави, че той има достатъчно политическо влияние да се справи с всяко недоволство - нещо, което може да не се окаже по силите на наследника му.

Ернесто „Че“ Гевара играе голф, а Фидел Кастро стои зад него на голф игрище в Хавана през 1960-те г. След като Фидел предаде властта на брат си Раул, Куба е на път да остави идеологическите пречки настрана и да построи няколко игрища за голф, най-капиталистическия спорт. Кубинците се нуждаят от повече приходи от туризъм. Снимка: Ройтерс “Все пак става дума за Раул Кастро, който исторически е вторият човек начело на революцията, и това оказва влияние дори и върху най-хардлайнерските редици”, каза той.

За Обама времето също е много подходящо. (Неговото) съобщение, посрещнато веднага с критики от влиятелните конгресмени от кубински произход от двете партии, бе направено ден след приключването на работата на сегашния състав на Конгреса и преди републиканците да поемат контрола и над двете камари през януари.

То идва и след разследванията, направени от Асошиейтед прес, които разкриха смущаващи секретни програми на американската Агенция за международно развитие (АМР), включително опити за създаване на таен “кубински Туитър” в интернет, както и за вербуването на кубински хип-хоп изпълнители като дисиденти.

“Ню Йорк таймс” пък публикува серия от авторитетни редакционни статии, призоваващи за промяна на политиката спрямо Куба. А шефът на АМР обяви вчера, че се оттегля от поста си.

След студения душ, който поля демократите на междинните избори през ноември, Обама се зае да демонстрира, че той не е “бита карта”, а използва своите пълномощия начело на изпълнителната власт за кардинални промени в политиката по проблемите на имиграцията и околната среда. Той обяви споразумение по въпросите за климатичните промени с Китай.

Анализатори твърдят, че продължаващите преговори (с Хавана) могат да доведат до лична среща между Обама и Кастро на срещата на върха на Америките в Панама през април, на която Куба е поканена за първи път. Все още обаче остават и пречки по пътя към нормализацията на отношенията (дипломатическите връзки бяха изцяло прекъснати през 1961 г.) Вашингтон все още забранява американски туризъм в Куба, а администрацията на Обама не може да прекрати търговското ембарго без одобрение от Конгреса - нещо, което е малко вероятно да се случи, докато Кастро е на власт в Хавана.

Кубинки стоят пред билборд на Фидел Кастро в Хавана. Фидел се оттегли след 49 години начело на държавата, но ликът и идеите му все още доминират навсякъде. Всяко окончателно споразумение вероятно ще трябва да реши и въпроса за компенсации за кубинските изгнаници, загубили имотите си при бягството си от родината през десетилетията.Кастро от своя страна недвусмислено твърди, че неговата страна остава вярна на комунистическите идеали на революцията, което означава, че многопартийна демокрация, свободна преса и пълен капитализъм засега просто не са на дневен ред.

И макар че търговските връзки може да получават импулси, Обама няма да реже ленти за откриване на “Макдоналдс” или “Старбъкс” в Куба в близко време.”Той създава предпоставки, които ще доведат до откриването на (хотел от американската верига) “Мариот”, - каза Свайг. Но няма да откриваме “Мариот” още утре.”