Блогът на budha2 :: Руски журналист: Ислямът ще превземе Европа без нито един изстрел/Исляма е еврейска религия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.01.2015 14:58 - Руски журналист: Ислямът ще превземе Европа без нито един изстрел/Исляма е еврейска религия

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2482 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.08.2016 22:10

ВЛАДИМИР ДОБРИНИН, "ВЗГЛЯД"

Испания във вторник във пресмяташе шансовете си за победа в борбата с ислямизацията. Не само своите, но и за цяла Европа.
Пресмяташе така, че напомни за стария виц, в който след бурна пиянска нощ мъж пита лежаща до него в леглото жена как се казва и на колко години е. В отговор на последния въпрос дамата отговаря, че жените не ги питат на колко години са, те са на толкова, на колкото изглеждат. Следва коментарът на мъжа: "Лъжеш. Толкова дълго не живеете!".
Мюсюлманската общност в Европа, според коренното население на Стария континент, също така изглежда много по-стара и страшна, отколкото е всъщност. Испанският тв канал Cuatro, като че ли за да засили това убеждение, постави водещия на предаване на фона на карта на континента с числа. Според информацията например във Великобритания мюсюлманското население е 5% от общия брой живеещи в Обединеното кралство хора. Само че запитани на улиците жители на Лондон, Манчестър или Ливърпул са убедени, че последователите на исляма в същност са четири пъти повече (усредненото число е 21,8%). Във Франция това съотношение изглежда така – 8% в действителност срещу 30% по убеждение. В Испания съответно е 3,6% срещу 16%.
В Европа се появи съмнение: а дали е съвсем правилно да бъдеш толерантен и коректен в политиката? Ние се отнасяме с тях с разтворени обятия, те ни отговарят с техните бурки и джамии. Ние им даваме социални помощи, те ни отвръщат с Ислямска държава (ИД) с автомати.
Що се отнася до Ислямска държава и джихадистите, както ги наричат тук, испанският министър на вътрешните работи Хорхе Фернандес Диас бодро се отчита: проникнаха 12, от тях заловихме 11, а един се измъкна в Лондон, където вегетира.
Европа се замисли как ще вървят нещата оттук насетне. В медиите се появи предложението "да не си пъхаш носа, където не трябва". В Испания си спомниха, че терористичният акт на гара Аточа в Мадрид на 11 март 2004 г. (организаторите, между другото, още ги издирват) беше в отговор на включването от правителството на пиренейската държава на негови войски в състава на натовския контингент в Ирак. Несъмнено пък парижките събития са поради обещанието за война срещу Ислямска държава.
"Защо ни е да се намесваме в близкоизточни боричкания, това са си техни работи, нека сами се справят. Какви изобщо доказателства имаме, че привържениците на ИД държат жени в робство? През 70-те години на миналия век бяхме къде по-добре осведомени за случващото се във Виетнам, отколкото днес за процесите в Сирия и Ирак", коментира в свое интервю пред информационния портал El Confidencial италианската журналистка Лорета Наполеони. "Екстремистите бяха подхранени с пари от Саудитска Арабия, Катар и Кувейт. Нека сега пак те да укротяват това чудовище."
Засега моделът на действие е да не се увисва нос и да се "разширява мултикултурността". В действителност мултикултурността по европейски е да бъде позволено на гостите друговерци да правят в домовете си всичко, което се прииска на "прииждащите".
На толерантните европейци няма да се удаде да приобщят мюсюлманите към своите ценности от рода на гей-паради и еднополови бракове (които е готова да регистрира вече и църквата). Необразованите пришълци знаят много добре, че децата се появяват в резултат на отношения между различни полове и продължават да изповядват този постулат.
Като, между другото, се размножават къде по-бързо в парниковите европейски условия, отколкото коренното население. И поради това техните диаспори още сега изглеждат огромни и в контекста на националната идея не само конкурентоспособни, но и потенциално опасни. Ислямската държава е само отвличаща маневра. Истинската експанзия се разпространява тихо. И се разраства като тумор на рак.www.trud.bg/Article.asp

Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците Леон Юрис.Това е познато от Тора и Талмуда.

Днес ислямът е завладял голяма част от населението на Европа, най-вече чрез миграция и естествен прираст. Дали инвазията на исляма в Европа е случайност или една дългосрочна стратегия, начертана преди няколко столетия, можем да разберем, като разгледаме ислямската представа за устройството на света и човешкото общество. Впрочем, тя е съвсем елементарна.
Земите, в които ислямът прилага своята система от закони и механизми, за да доминира над немюсюлманите, се определят като „Дар ал-ислям“, т.е. „Домът на исляма“. Това са земите, където мюсюлманите имат пълен политически, икономически и съдебен контрол.3

От друга страна, земите, в които немюсюлманите имат превес във властта, са определени като „Дар ал-харб“, т.е. „Домът на войната“. В тези земи обществено-политическите и правни норми са други, мюсюлманите живеят по различен начин, но това не означава, че те не преследват крайната си цел – „Дар ал-харб“ да бъде преобразен според модела на „Дар ал-ислям“. Фундаменталният въпрос е как ще стане това?

За да завладеят нови територии, мюсюлманите използват редица традиционни похвати и тактики, предадени им от Пророка Мухаммад, от които ще разгледаме три ислямски доктрини: джихад, хиджра и такийя.

Днес начело на почти всички мюслимански и светски държави са криптоевреи.
> Исляма е еврейска религия, прозтичаща от библейския Авраам

„Джихад” е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия, но в религиозния контекст на исляма, означава борба в името на Аллах.

Концепцията за „джихад“

„Джихад“ е едно от най-важните задължения на мюсюлманите. Той е като свещенослужение за тях и е определен като „прославено и свещено дело“.

В Корана е казано: „Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда“ (Сура 4:95).4

Мухаммад е разделил „джихад“ на „голям“ и „малък“. „Големият джихад“ е стремеж към самоусъвършенстване – отстраняване на отрицателните качества, борба със собствените недостатъци и подчиняване на злите помисли, които произтичат от душата.

Това, което най-често се среща или по-точно най-лесно се забелязва, е т.нар. „малък джихад”, борбата с всякакви средства срещу „неверниците“ (немюсюлманите).

Шариатът (религиозният закон на исляма) формулира различните видове „джихад“ в няколко разновидности:

- Джихад бил-лисан: джихад чрез езика: проповядване, прокламиране, агитация, диспути, диалози и други видове словесно воюване.

- Джихад бил-калем: джихад чрез перото: публикации, книги, печатни материали.

- Джихад бил-хиджра: джихад чрез преселване, миграция в други градове или държави.

- Джихад бил-мал: джихад чрез финансите: банкерство, трафик на пари и др.

- Джихад бил-нафс: джихад вътре в човека, т.е. овладяване на мислите и страстите.

- Джихад ан-нафас:джихад чрез саможертва; това са самоубийствените акциина мюсюлмани.

Тези видове „джихад“ имат и подвидове, но и така изброени, те са достатъчни, за да стане ясно, че около нас има много и различни джихадисти, за които дори и не подозираме. Ислямът според тях няма за цел да се установи само в една държава или регион, а да завладее целия свят. Дотогава всеки мюсюлманин е в състояние на „джихад“, т.е. в постоянно „воюване“. Различна е само формата.

Концепцията за „хиджра“е както при евреите

Habiru (Хабиру)или-"Hebrew" иде от "Апиру"- група номадски племена от хора, живеещи в "Плодородният полумесец" в Близкият изток, между Египет и Месопотамия. Терминът отново е свързан с "преминаване на река" от единият до другият край, само, че целта е не култивиране, а -паразитстване. По късно ще заеме гръцкото наименование Εβραίος/"Евреос". *превод от Уикипедията: these Habiru are variously described as nomadic(номадски) or semi-nomadic(полу-номадски), rebels(бунтари), outlaws(извън законът), raiders(нашественици), mercenaries(търгаши-спекуланти), and bowmen(лодкари), servants(слуги), slaves(роби), migrant laborers(гурбетчии), т.нат...."Hebrew" произлиза от"ʕibri" (мн.ч. "ʕibrim") Със Семитски корен "ˁ-b-r" (עבר) означаващ "пресичащ реката"/ "to cross over". Реката Ефрат/ Euphrates.
"Апиру" е тясно свързано със Санскритската дума за "вода"- "Апа".

През 622 г. пророкът Мухаммад заедно със своите сподвижници е принуден да напусне Мека и да се пресели в Медина. Това „преселение“ (хиджра) поставя началото на ислямското летоброене. Но то се превръща и в традиционна парадигма. „Хиджра“ символизира готовността на мюсюлманите да страдат за правата вяра, ако се наложи, но да установят на всяка цена исляма над своите противници. Днес мигрирането представлява своеобразно задължение за мюсюлманите, като подготовка за други форми на ислямския „джихад“, целящи победата на исляма и мюсюлманите в другите неислямски държави. Тази практика е установе¬на още когато Мухаммад е казал: „Заповядвам ви тези пет неща, които Аллах ми е повелил: събирайте се, слушайте, покорявайте се, предприемайте хиджра и водете джихад“.5

По-късно Мухаммад уточнява, че мигриране¬то трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218, където Мухаммад оценява високо подвига на преселилите се. В Сура 9:20 е казано: „Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“.

На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.

През 1995 г. на конференция, проведена от Арабската асоциация на мюсюлманската младеж (MAYA) в Толедо, щата Охайо, известният ислямски учител и водещ на предаване по „Ал- Джазира“ д-р Юсуф ал-Карадауи представя своето виждане за съдбата и целите на вярата: „Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти... ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“6

Ето и думите на Неджметин Ербакан – бивш турски министър председател, към един германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще направим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“

Тези, както и много други изявления, потвърждават подозренията, че мюсюлманите , прииждащи в Западна Европа и Америка, не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ – „джихад бил хиджра“. Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“

Концепцията за „такийя“ е от талмуда

„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия... Първият пример за практикуване на „такийя“ е свързан със съратника на Мухаммад, Амар ибн Ясер, който бил принуден от езичниците в Мека да се отрече от исляма, но се казва, че „сърцето му било спокойно“. Когато признал на Пророка какво е сторил, Мухаммад му рекъл: „Ако пак те накарат, направи го пак, стига да е спокойно сърцето ти“. Затова в Корана е написано:„Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“(Сура 16:106).

Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност. Дали е вярно това?

Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.

В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28). В случая изразът „освен ако се страхувате” представлява достатъчно условие за „такийя“. Това означава, че всеки мюсюлманин в неислямска държава може да лъже по всякакъв начин и на всякакво обществено ниво, за да постигне целите си.

Тук особено интересна роля играе двойната терминология, т.е. двузначното интерпретиране на едни и същи категории.

При контакти с мюсюлмани често могат да се чуят думи като: справедливост, истина, мир и др. За нас, християните, те имат един смисъл, но за мюсюлманите – абсолютно друг. Например, думата „справедливост“ за всеки цивилизован човек означава ползването на равни права и безпристрастност от страна изпълнителите на закона, но за мюсюлманите това е правото им (според исляма) да стоят над останалите хора. Затова в съда свидетелството на жена или немюсюлманин представлява само половината от стойността на свидетелството на мюсюлманина по всички въпроси.

Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора,също както евреите те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“ "гоите", защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.

Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!

Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).

Такийя като средство за нападение и смисълът на клетвата

В Корана е записано: „Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност да стори това, е длъжен три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!“(Сура 5:89)

Ако мюсюлманин наруши преднамерено клетвата си, за изкупление от това нарушение е необходимо да изпълни следните предписания: да нахрани „десет нуждаещи се“ с храна, с каквато се храни семейството му (т.е. да не е по-лоша), „да облече“, т.е. да бъдат дарени десет бедняка с дрехи, достатъчни да се извърши с тях намаз или „да освободи един роб“. Ако няма тези възможности, мюсюлманинът трябва да пости в продължение на 3 дни. Изпълнявайки някое от тези предписания, мюсюлманинът изкупва престъпването на клетвата си.

В „Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади“ се уточнява: „Разрешено е да се наруши клетва само в този случай, когато тази постъпка ще допринесе полза, защото извършването на добри дела се явява най-добрата форма за спестяване на клетвата.“ Това е характерен принцип за исляма, който показва поставянето на делата на първо място преди неприкосновеността на вярата и морала. Този принцип напълно изкривява понятието за „добродетел“, „чест“ и „справедливост“. Може би най-непочтената „добродетел“ на „такийя“ е оклеветяването на невинни хора в ислямските страни само защото те не са мюсюлмани!

Хиляди християни биват избити или хвърлени в затворите заради лъжливи доноси „под клетва“ на мюсюлмани, практикуващи „такийя“!

„Правоверните гои“ могат да горят и късат страници от Корана (което иначе е богохулство за тях), само за да набедят в това богохулство някой беззащитен християнин. Може би ще си спомним за гнева на мюсюлманите и безредиците, предизвикани от тях в цял свят през 2006 г. по повод публикуваните в датски вестник карикатури на Мухаммaд. Каква е била изненадата на издателите и самия художник обаче, когато разбрали, че в някои страни се разпространяват карикатури на Пророка, които не са публикувани от тях!... Оказало се, че мюсюлмани сами рисували карикатури, за да възпламенят гнева на „правоверните“ в своите страни, приписвайки това деяние на сътрудниците на датския вестник. Тези деяния също са „такийя“!

Цивилизованият свят днес е изправен пред огромно и непознато предизвикателство. Сблъсъкът на цивилизациите е неизбежен. Демокрациите на Европа и Америка са последното препятствие пред една ретроградна, авторитарна религиозно-политическа система от Средновековието.

Толерантността и плурализмът са безсилни срещу крайните интерпретации на една авторитарната религия. Съвременната дипломация често е неспособна да противостои на крайностите в ислямската религиозна политика. Европа два пъти е отблъснала исляма със сила, но третият път няма да успее, както смятат идеолозите на „джихад“.

По своята същност ислямът е може би най-завършената анти-Христова религия.
И понеже „християнските“ Европа и Америка проявяват склонност да се отричат от Него, Той избра Близкия изток и Африка, където чрез служението на Божии слуги като коптския свещеник Закария Бутрос хиляди мюсюлмани приемат спасението. Процесът, започнал преди 50-60 г., е с такива огромни мащаби, че шейх Ахмад ал-Катани е принуден да признае пред телевизия „Ал Джазира“ неприятния за исляма факт, че всяка година само в Африка шест милиона мюсюлмани се обръщат към Христос.Стотици ислямски свещеници и учители оставят заветите на Пророка и последват Месията. Не чрез американски и европейски мисионери и организации, а чрез местни хора, араби и африканци, които въпреки реалната смъртна опaсност са тръгнали по Пътя на Христа и затова побеждават омразата и злото! Както е предсказал апостол Йоан: „А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт“ (Откровение 12:11).