Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2015 22:26 - „ДАНАЙЦИТЕ И ПЪЛНЕНЕТО НА БЕЗДЪННИТЕ КАЦИ“
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2423 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.12.2015 22:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                                     Някъде около 1370 г. пр. н.е. в Египет на власт е фараонът реформатор от XVIII династия Ехнатон (или Ахнатон), син на Аменофис III, възкачил се на престола под името Аменофис IV, царувал от 1379/78 до 1362 г. пр.н.е. Съпругата му била красивата Нефертити. Десет или единадесет години Ехнатон управлява заедно с баща си, а от 1368 г. става едноличен властелин.

През четвъртата година на самостоятелното си царуване Неферхеперура Аменхотеп (каквото е истинското му египетско име – Аменофис е изопачената елинска форма) решава да обяви за официален, съществуващият още от времето на баща му култ към бог Атон, който да замести издигнатия от предците му от XVIII династия в общоегипетски върховен бог – Амон. Целта на реформата била безкрайно прозрачна – младият фараон искал да смъкне от власт могъщите жреци на Амон, които на практика били по-силни и от самия фараон, и да прибере несметните им съкровища – всъщност те били в основата на силата им. В чест на новия бог фараонът променя името си на Ехнатон („Великолепие на Атон”) и почти светкавично издига град Ахетатон, който замества Тива като общоегипетска столица.

Реформата на Ехнатон, разбира се, била посрещната на нож от пострадалите жреци на Амон и по поречието на Нил избухнали масови бунтове, подклаждани от служителите на низвергнатия бог. Верни на фараона, нубийски войски (майката на Ехнатон била нубийка) жестоко потушили бунтовете, изтривайки понякога от лицето на земята цели градове. Други поселища на практика били обезлюдени.

Подобна участ постигнала и град Танис в делтата на Нил. Вината на основната част на неговите жители била още по-голяма, защото те не само зачитали низвергнатия традиционен бог Амон, но и били едни от стълбовете на неговата религия, пренесена от родината на предците им.
Защото жителите на Танис били предимно хиксоси – останки от онези нашественици от североизток, които в продължение на два века – от около 1780 до 1570 г. пр.н.е. владеят, ако не цял Египет, то поне територия, която достига на юг от Тива до Горен Египет. Египетската религиозна система винаги е била крайно толерантна – в нея свободно са се вливали боговете на всякакви племена и народи, отсядали завинаги или само временно намирали убежище в земята на фараоните. Пък и самата тя е била населена с десетки народности (племена), които преобладавали в един или друг ном (голяма административна област). По тази причина почти всеки от номите (между 40 и 50 в различните години) почитал освен върховните египетски богове, и свой собствен пантеон. А и обикновено на местните богове са отдавали много повече почести, отколкото на общоегипетските. Реформата на младия и амбициозен Ехнатон обаче не можела да бъде наложена в обстановка на религиозна толерантност.

За да се спасят от преследванията, част от жителите на хиксоския град Танис се решават на крайна мярка – застават начело на сборна група на жители на Делтата, натоварват се масово на бързоходните си кораби и за пореден път поемат дългото пътешествие на изгнаници. За пореден път, защото векове преди тях предците им също изминават няколко пъти стотиците километри от Анатолия до делтата на Нил в търсене на по-добър живот. Разликата е в това, че тогава походите били предимно по суша, докато сега пътят на бежанците щял да бъде белязан от пяната в дирите на килватера.

За тяхно щастие, преселението завършило повече от прекрасно, макар че твърдата земя, на която стъпили, били безводните пустоши на днешен Пелопонес. Все едно дали тези отчаяни бежанци от религиозен терор ще бъдат наречени данаи, танаи, или джанаи (Джанет е египетското име на Танис). Важното е, че пристигналите в Пелопонес през 1364 или 1363 г. пр.н.е. бежанци, макар че идвали от Египет, носели във вените си малоазийска, може би премесена арийска и семитска, кръв. Дългото им многовековно присъствие в източната част на нилската Делта не дало силно отражение върху бита, нравите, обичаите и вярванията на хиксосите, защото в онези времена Делтата била обитавана предимно от азиатски племена.

Развитата в тази глава теза позволява да се отметне завесата на мита за данаидите и да се покаже скритата зад него историческа истина.
Макар и косвено, потвърждение на горенаписаното идва и от запазилите се сведения от древноегипетската история. Според документи от онова време до периода на царуването на Ехнатон Египет развивал усилено корабоплаване както в Средиземно, така и в Червено море. Внезапно, точно при фараона реформатор, плаванията и в двете морета се прекъсват рязко, за да бъдат възстановени след 14 години по-късно от последния фараон на XVIII династия – Хоремхеб.                                                                                                                                                   Папирусите и каменните стели ни разказват, че египетските владетели използват за морските си пътешествия услугите на опитните моряци от страната Кебен, както египтяните наричат града-държава, известен днес повече като Библос, и от Угарит. Дори корабите за морски пътувания били наречени „кебени”. А в цялата египетска империя единствените поданици, вещи в мореходното дело, били жителите от градовете от Делтата с малоазийски произход, по-точно от югоизточното крайбрежие на Средиземно море. Бягството им оставило фараона както без флота, така и без моряци. Ето защо били необходими цели 14 години за възстановяване възможностите на египетските владетели отново да се спуснат в доходоносна търговия по двете познати морета.     image    Хиксоси или наемници "Гърци и Евреи" с/у Тракийски фараон?                                                                                                                                      Хекатей от Абдера, гръцки историк от 4 век пр. Хр. "ни казва, че египтяните били притеснени от бедствия (за справка: 10-те язви в Изход от Стария завет) и за да успокоят гнева на боговете си, те изгонили всички неегиптяни (еврейте) от родните си земи. Част от тях, предвождани от Данай и Кадмус, мигрирали в Гърция, другите се разположили из Сирия и цялото източно средиземноморие, включително сегашен Израел. За предводител на вторите се е водел Мойсей.                                                                                       В библията пише, че евреите са били слуги на египтяните по времето на Мойсей, затова и се разбунтували срещу фараона и дават началото на своето преселение към обетованата земя Ханаан. А я да видим какво казват историческите сведения по този въпрос. Търсим, ... но никъде не откриваме нито ред за някакви роби, наречени евреи по това време в Египет. Освен може би един факт от историята на Египет ще ни се притече на помощ тук - нашествието на хиксосите през 18 век пр. н.е. Кои са хиксосите? Хиксос поне на мен ми звучи много гръцко... През така наречения от египтолозите втори междинен период - някъде около 1720-1550г. властта завземат управници от неегипетски - главно семитски произход, наричани хиксос, което означава владетели на чуждите страни. - от хека-шасу[/i, което означава [i]другоземен управител или цар на пастирите. Хоп троп!!! - хиксосите са наричани пастири, а пастирите са овчари-номади - сещаме се за Аврам и жертвения агнец, който за малко не бил сина му... Библейски еврейски водачи-пастири ходят в Египет по това време приблизително... Аврам, който казва в сутеньорски стил на жена си Сара - понеже си жена твърде хубава кажи на египтяните, че си ми сестра, за да не ме убият заради теб и да ми бъде добре покрай теб... Така и става - египтяните са излъгани, Сара е харесана от фараона, а Аврам хитро се ползва като неин брат от неговото благоразположение, до момента, когато разбира измамата и вместо да го убие, постъпва твърде благородно като го натоварва с керван храна и скъпоценности, барабар с жена му и го натиря от Египет да си върви откъдето е дошъл. Това е първи опит за еврейска инвазия - неуспешен. Минава време, бог прави на жената на Аврам - Сара дете и го наричат Исак. Исак има син Яков - много плодовит и поради това считан за един от патриарсите на еврейския народ. Той има много синове и владее големи области от земите на Ханаан. Хубаво, ала не минава много и в земите на Палестина, които по онова време са били васални провинциални владения на Египет, настъпват гладни години и мнозина от людете там се продават в робство на египтяните. Включително продаден е и Йосиф - един от синовете на Яков и то от братята си. Йосиф, обаче, вместо роб, става твърде приближен на фараона - заема знатен пост - везир, прощава на братята си и вика цялата ханаанска гладуваща тайфа (което значи 12-те израелски племена) в Египет като при това им дава земята Гесем за стопанисване, за да не умрат от глад. Тази земя се намира североизточно от делатата на Нил около град Аварис. Хоп троп - Аварис е столица на Египет по времето на управлението на хиксосите. Има открити фрески с изображение на хиксоси-търговци с шарени дрехи като дрехата на Йосиф. Олтарите на предишните богове са превърнати в кланици на свещените животни. Касапите са се наричали свещенослужители на Атон - единствения бог, назоваван от евреите още Адонаи или Яхве - Аз ще бъда, който ще бъда. Свещенослужителите са от рода на Арон - брата на Мойсей, както добре знаем това от библията. Накрая Аменофис и внукът му Рамзес се завръщат от Етиопия и възвръщат старите богове на Египет, като прогонват прокажените и техните съюзници извън територията на страната и докато Рамзес воюва с хетите, Моше извежда тайно народа си набегом от Египет като го повежда към обещаната от самопровъзгласилия се за един единствен бог Яхве кръволокаобетована земя Ханаан.Основателят на Второто Царство и първият фараон от 18-та династия Яхмос І или както е пълното му име Неб-пехти-Ра Яхмос I или още Ниб-пахта-Риа Ах-маси - което означава Владеещ сила като Ра, Дете от Луната - Ях/Ах на египетски е луна, маси/мосе-дете, управлявал от 1552г. до 1527г., дядото на жрицата на Амон и царица на Египет Хатшепсут, е този, който прогонва хиксосите и превзема Аварис. С него се бележи и началото на възстановяването на Египет от чужденци - хиксосите от управляващи стават роби в Египет, а последвалите фараони от 18-тата династия укрепват позициите на Египет в провинциите си на изток, една от които е Ханаан. През 14-ти век, обаче, Ханаан е на хетити и скитащите племена, които са всъщност гети /хети/ и кабири. Истината направо боде очите, а ние не я виждаме - Хана-ан означава ханска родина /от хан-кан и ана-майка/, ханска земя. Ханаан и Паканан са имена, свързани с праотците на траките - карите и с титлата кан/кхан при древните българи. Ханаан е всъщност една от многото древни Бъл-Гарии - Балхара - БалКара. Древногръцкият историк Страбон нарича Балк - столица­та на БалКара, перлата на Азия. Кабир/кибир/ и до сега на арабски език означава голям, велик, дори има един техен военачалник на име Бул Ал Кабир. Като стане въпрос за кабири и се сещаме за великите богове от остров Самотраки с пеласгийско-тракийски произход и техния култ към Богинята-Майка и Касмилус, който повечето свързват с Великия Хермес, но това е друга тема. Известно е, че т.нар. племена хабиру попадат в границите на хазарския каганат и тези от тях, които не са евреи по кръв, но приемат по-късно насила юдаизма, но продължават да изповядват тяхната религия - кабира, са наречени ешкеназита, тоест хабиру, както смятат някои историци, нямат родствена връзка с евреите. Хетите, пък, още през бронзовата епоха мигрират от Европа в Мала Азия и основават там огромна държава, съперничаща на Египет. Не зная защо историците мълчат по тези теми, когато има достатъчно доказателства, че хетите са гетите. Те са поддържали много тесни връзки с троянците, а съюзници им били дарданите и мизите. През 13 век преди новата ера и третият фараон от 19-та династия Рамзес Втори или още както е известне Рамзес Велики нахлува в тези земи и води битка с хетите в Кидуш, където му е даден добър отпор от хетите и Ханаан остава тяхна територия. Тоест този египетски фараон се бие с древните българи - гетите. Рамзес, чието име означава на египетски Ра-мосис - Сина на Ра е наричан също с имената СЕС, СЕС-тезу, СЕС-тура, Рам-ЕССЕС, Рам-ЕССУ, СЕЗОСТРИС.                                                                                          В египетските летописи пише, че Рамзес е победил в Кидуш, но фактите са други - Ханаан / БалКара остава незавладяна от него. През това време, докато той се бие с българите, Мойсей прави преврат в Египет. Истинското име на Мойсей е Осарсип и е бил от хексосите. Мойсей е жрец на Асар/Осар/Озирис в Хелиопол. За зла участ е бил един от прокажените, каквито е имало в изобилие в Египет по това време. Един египетски жрец от 3-ти век пр.н.е. на име Манетон ни е оставил сведения за това, какво се е случило точно по времето на Мойсей:
Цар Аменофис решил веднъж да познае боговете, както това било дадено на предшественика му Хор. Неговият съветник и съименник, мъдрият Аменофис Паапис, го посъветвал да събере прокажените от цялата страна и да очисти Египет от тях, тогава щял да познае боговете. Мъдрият Аменофис е историческа фигура, живял при управлението на Аменофис III, бащата на Ехнатон.
Тогава царят натикал 80 000 прокажени в един вид концентрационен лагер в източната пустиня, принуждавайки ги да работят в каменоломните при нечовешки условия. Сред тях имало и доста свещенослужители, така че мъдрият Аменофис бил обзет от страх от гнева на боговете. Той предвижда, че прокажените ще получат помощ отвън и ще господстват в Египет в продължение на тринадесет години, не посмява обаче да съобщи лично пророчеството си на царя, записва всичко и се самоубива. Пророкуването на период на предстоящи беди е типичен мотив в късноегипетската литература. Най-широко разпространеният текст е Пророчеството на агнето, в който се пророкува 900-годишен бедствен период. Ставащото в него се разиграва по времето на цар Бокхорис, който се среща и в други извънбиблейски версии на Изхода. В Пророчеството на агнето също става дума за чужди узурпатори, които обаче не унищожават изображенията на боговете, а ги завличат в Асирия. В традирания пък на гръцки език текст Пророчеството на грънчаря, в който пак се предричат бедствия при господството на чужди завоеватели, действието, както в разказа на Манетон, отново е поставено по времето на цар Аменофис. Мотивът за пророкуването на бедствия стига в Египет чак до литературата на Средното царство, до началото на II хилядолетие, и се вписва в рамката на политическия месианизъм, заложен в представата за фараона като божи син и спасител. Този мотив се реактивира винаги, когато царството рухне или страната попадне под чуждо иго; явно един устойчив литературен топос.
Прокажените издействат първо от фараона позволение да се установят като колония в изоставената столица на хиксосите Аварис. Там те си избират за водач един жрец на име Осарсип. Той им дава закони, които позволяват всичко, което е забранено в Египет, и забраняват всичко, което е позволено там. Този принцип аз наричам “нормативна инверсия”. Първата и най-важна заповед визира боговете: прокажените не трябва да им се кланят (mete proskynein theous); втората заповед се отнася до свещените животни: те не трябва да бъдат щадени, тоест могат да бъдат ядени; третата заповед забранява контактите с всички, които не принадлежат към собствената група. Това е главната повеля на всяка секта, тоест на всяко отцепническо движение, което скъсва, отделя се от по-голямата общност и се дефинира на базата на това отделяне, този “изход”. Редът, който Осарсип установява, е на първо място религиозно, респективно антирелигиозно дефиниран; неговото законодателство се свежда преди всичко до инициирането на една контрарелигия.
След като издава своите богоборчески, иконоборчески и ограничителни закони, Осарсип укрепва града и извиква прогонените преди това от Египет хиксоси да се присъединят към бунта. Хиксосите се завръщат. Тогава фараонът Аменофис си спомня за пророчеството, отказва се от борба срещу разбунтувалите се, скрива свещените изображения и избягва в Етиопия със свещените животни, които е събрал от всички части на страната. В продължение на тринадесет години прокажените и хиксосите господстват над Египет по такъв начин, че египтяните си спомнят за предишното господство на хиксосите едва ли не като за златен век. Манетон пише: Осарсип обаче взе името Мойсей.                                                                                                                           И така олтарите на предишните богове са превърнати в кланици на свещените животни. Касапите са се наричали свещенослужители на Атон - единствения бог, назоваван от евреите още Адонаи или Яхве - Аз ще бъда, който ще бъда. Свещенослужителите са от рода на Арон - брата на Мойсей, както добре знаем това от библията. Накрая Аменофис и внукът му Рамзес се завръщат от Етиопия и възвръщат старите богове на Египет, като прогонват прокажените и техните съюзници извън територията на страната и докато Рамзес воюва с хетите, Моше извежда тайно народа си набегом от Египет като го повежда към обещаната от самопровъзгласилия се за един единствен бог Яхве кръволокаобетована земя Ханаан.


Това е цялата история на зараждането на така наречения избран народ - прокажените египтяни и хиксоси, наречени евреи и на данайците-гърците.                                                                                    От гръцката митология знаем за борбата за власт между двамата братя Данай и Египт - Данай населявал земите на днешна Либия, а Египт - днешен Египет. Тези племена са от Семовото коляно и от Хамовото - прокълнатото от Ной поколение на сина му Хам. Данай имал 50 дъщери /две от които с типично египетското име Клеопатра/, а Египт - 50 сина. Данай натоварил дъщерите си на кораби, избягал от Египет и се засели в Родос. Царят на Аргос Пеласг го посрещнал радушно, на което Данай се "отблагодарил" подобава - завзел властта, станал управител на Аргос и насила накарал населяващите го пеласги да се наричат по негово име данайци. Синовете на Египт се качили и те на кораби и пристигайки при данайските щерки, за които щели да се женят, били обезглавени всички без един по заповед на Данай, който таил омраза и мъстял по този начин на брат си.                                                                                                           Един по-внимателен преглед на историята с дъщерите на Данай, които изклали в първата си брачна нощ съпрузите си и заради това ужасно престъпление били наказани след смъртта си да пълнят в Тартара бездънни каци, също може да ни даде необходимите исторически сведения. Дали са били 50, 30 или 100, не е от голямо значение. По-важното е, че до една били девствени. В онези времена на доста свободно отношение към половия живот девственици обаче били единствено „свещените съпруги”, т.е. посветилите се на боговете жрици. Ако се замислим над този факт, ще стане ясно и защо данаидите изпоклали съпрузите си – взелите девствеността им „синове на Египет” всъщност били извършили светотатство и съвсем заслужено получили смъртта си – такова било наказанието за едно от най-опасните престъпления в древността.

Нещо повече, данаидите също изпълнили дълга си, докато спасилата съпруга си Линкей данаида – Хипермнестра, реално се оказала клетвопрестъпничка (и то пред боговете) и ако е имало някоя за наказание сред сестрите, това била само тя. Що се отнася до ощастливената от Посейдон прабаба на Паламед – Амимона, по-добре е в божийте работи да не се месим. Може само да споменем, че името й всъщност е било Ама-Амон („слугиня” или „отдадена на Амон”).

Това е историческата истина. Годината, в която танаидите пристигат в Пелопонес, е 1364 (1363) г. пр. н.е.
Заселването на танаидите на Балканския полуостров обаче е свързано с един друг доста объркан проблем. В трагедията си „Молещи за защита” Есхил твърди, че танаидите били посрещнати от цар Пеласг, т.е. от пеласгите, които владеели по това време Пелопонес и по-точно – пелопонеския Аргос. Пеласгите взимат под покровителството си танаидите, но биват разбити от преследващите бегълките „синове на Египт” и се оттеглят в непрестъпните Аркадски планини.

Дотук добре, но според Аполодор – най-старият митограф на Балканите, танаидите били посрещнати от цар Геланоор. Името му означава „блестящия с ум” и от езикова гледна точка е тясно свързано с името Агеноор („блестящия/великия/владетел”) – бащата на тиванския „основател” – Кадъм. Както и с имената на Агапеноор, Хипсеноор, Антеноор и т.н., които се срещат при личности, чийто корени водят или към Аркадия и Аргос в Пелопонес, или към Югозападна Мала Азия. В същото време при пристигането си в Пелопонес танаидите твърдят (според Есхил), че пристигат в родината на праотците си и че превърнатата в крава Йо е родоначалничка на рода им.                                                                                                                     Кадмеите пристигат в Беотия също от Югозападна Мала Азия – там, откъдето тръгват за Египет и предците на танаидите. От същата Югозападна Мала Азия поема на север един от основателите на Троя – Тевкър, а другият – Дардан, според легендите води потеклото си от Аркадия, където се изтеглят притиснатите от „Синовете на Египт” пеласги. Както видяхме в първа глава обаче, „пеласги” е доста разтегливо понятие, в което влиза и племенното название „кари”. В „Антична митология” на Георги Батаклиев срещу „Кар”, епоним (даващ името на племето) на „кари”, пише: „Син на митическия аргоски цар Фороней, епоним на Кария, планинска област в Югозападна Мала Азия.” Същият автор (безкрайно ерудиран мъж) пише и следното в статията „Фороней” – „митически цар на Аргос, син на речния бог Инах и на океанидата Мелия, баща от нимфата Лаодика, на Кар и на Апис – епоним на Апия, старото име на Пелопонес...”

До елинско-персийските войни в Лакония (Пелопонес) съществувал град Кария, който бил изтрит от лицето на земята, защото жителите му подкрепяли персите. Знаем от историята, че малоазийските карийци също били на страната на персите във войната им с елините, а царицата им Артемидза дори участвала в прочутата битка при Саламин. С помощта на карийците, които били превъзходни мореплаватели, царят на Долен Египет Псаметих I успял да се освободи от нубийско владичество и да основе XXVI династия със столица град Саис.                                                                                                                              Главен бог на Саис била богинята Неит, която ще видим, че мнозина отъждествяват с Атина, а от историята знаем, че при саиската династия жителите на Балканския полуостров наводняват Делтата и тя им става едва ли не втори дом. Псаметих е асирийско име, дадено на бъдещия фараон по дипломатически причини от баща му Нехо. Основателят на XXVI египетска династия обаче по произход е кар (кариец).Карите са българи. На санскрит Ка е душа, а Ра светлина. От карите произхождат коптите. Коптите и пеласгите /беласци, беларги/ са една кръв. Жените са сплитали косите си на плитки, а накитите на главите им са направо идентични с родопските косичници. Омир, по-точно Тамир от Тракия в своята Илиада пише за древен владетел от Родопите, който бил цар на етиопците - Мемнон, цар на етиопци почте ни./ Бокхорис /Бог Хор Рис=Бог Хор Цар??? или Бого-Рик - Бог-Цар???/ е бил фараон от така наречената етиопска династия - 24-та и е управлявал около 718 - 712 г. пр.н.е. За него е известно, че е постигнал мир с асирийците, че е създал справедливи закони и че е защитавал бедните работещи хора, като ги е извел от нищетата им посредством ограничаване властта на богатата каста на жреците. Останал е в историята като мъдър и справедлив владетел. Манетон в своята история на Египет - Aegyptiaca, пише, че е бил фараон от 25-та династия:
Трета книга - събитията от ХХ до ХХХІ
1. Бокхорис от Саис; пленен от Сабакон;
Двадесет и пета династия от трима етиопски царе.
Сабакон, който пленил Боххорис и го изгорил жив, царувал 8 години (Фр. 66)
А Диодор Сицилийски пише за него, че е бил един от законодателите на Египет:
Четвъртият законодател бил цар Бокхорис, мъдър и с изключителна изобретателност. Той уредил всичко около управлението на царете и сключването на договорите; бил толкова добър съдия, че много от решенията му се помнят и до днес заради своята мъдрост. /
                                                                                                                                      Псаметих се обръща за помощ към живеещите доста на север мореплаватели. Втората причина е един запазил се документ от онази епоха, който разказва, че Псаметих II, внук на първия, прави по време на царуването си поклоническо пътешествие в страната „Хару”. Тълкователите на документа твърдят, че тя „несъмнено е Финикия”. Възможно е, но не и достоверно. Като остатък от повсеместното му разпространение в дълбока древност в днешните семитски езици съществува звукът „кх”, който се произнася дълбоко в гърлото и звучи като нещо средно между „к” и „х”. С буквата „υ” пък са изписвали както звука „и” така и звука „у”. Имайки предвид горното, става ясно, че Псаметих II е пътувал до страната на карите. При това на поклонение! – а на поклонение знаем, че се ходи по свети места – където са родени боговете или предците ти. В случая мястото е едно и също.                                                                                                                  Знаем, че карите са просъществували като общност със свой език и своя религия чак до арабските нашествия на север през VI – VII в.н.е., когато им е наложен ислямът с всички последствия от този акт. Главните им градове били Милет, Халикарнас и Книд. Към края на I хилядолетие пр.н.е. на север от тях се намирали земите на лидийците, а на юг живеели ликийците – все народи, които говорели диалекта на хето/лувийската общност, за която се знае, че била с индоевропейски произход.

В началото на тази глава видяхме, че пристигащите от делтата на Нил в Пелопонес танаиди твърдят, че дедите им са тръгнали от Балканите към Египет. Видяхме и че те са наследници на т.нар. хиксоси, а както си спомняме, хиксосите пристигат в делатата от север-североизток. В продължението на мита за древните жители на Пелопонес се твърди, че първородната дъщеря на Фороней – Ниоба, била първата смъртна любима на Зевс. Според Аполодор Ниоба ражда от Зевс Аргос и Пеласг, който става баща на царя на Аркадия Ликаон. Ако Пеласг е епоним на кръг от близки по кръв племена, то тогава Ликаон би трябвало също да е епоним на племе, и както предполагам, това е било племето, което е говорело споменатия (но напълно изгубен за нас) от апостол Павел „ликаонски” език.

В една друга версия за произхода на Пеласг се твърди, че той е брат на Яс и Агеноор. Вече стана ясно, че Агеноор е име с произход от Югозападна Анатолия. Яс пък означава „първороден”, така че не ни дава кой знае какви сведения. Митологията отрежда за баща на превърнатата в крава Йо ту бога-река Инах, което означава, че тя е сестра на Фороней, ту Яс, което пък означава, че е внучка на бога. И в двата случая изходната точка на пътешествието на Йо се оказва земята, която по-късно ще нарекат Пелопонес.                                                                                                                                    След безброй преживени ужаси, краят на страдалческия път на Йо идва в делтата на Нил. Тук тя ражда сина си Епаф, който се жени за Мемфида (казано по-ясно, отсяда в Мемфис). От брака им се раждат две дъщери – Лизианаса и Либия, последователно оплодени от Посейдон. Лизианаса ражда фараона Бусирис, баща на Амфидамас – и двамата убити от Херкулес. Либия става майка на братята Бел и Агеноор, а последният става известен с мъжкото потомство, тръгнало да търси откраднатата си сестра Европа – Кадъм, Киликс, Феникс и Тасос, и т.н. Митът е широко известен.

По-неизвестната част от него е свързана с Баал , който има от съпругата си Ахиноя трима сина – Кефей (етиопски цар, баща на Андромеда и тъст на Персей), Египт и Данай.
Ако разшифроваме цялата тази част от мита, става ясно, че Агеноор е митичният прабаща на индоевропейците, заселили Анадола и Балканите, докато Бел (Ваал) е прародител на етиопите (нубийците), на египтяните и на западносемитските народи от земите на днешния Близък Изток. Така можем да добавим факти или да разрешим още няколко загадки. Първо, че Кадъм не е тръгнал от Финикия, а поне от сто-двеста километра по-на север. Второ, че танаидите като хора са с премесена крав, били мургави и с тъмни коси. Това е и причината пра-внукът на Данай – героят на героите Херкулес да е с тъмничка кожа.                                                                                                                                     Прякорът Херкулес му бил даден от самата велика пророчица в Делфи – Пития. И ако рожденото име на героя носи ясно изразен „балкански” характер, т.е. има индоевропейски корен, то произходът на псевдонима му е с твърда, да я наречем „египетска” основа. Името Херакъл може да бъде разделено съвсем сигурно и точно на три корена, на три смислови съставки: Хер-ак-лес. Още по-точно би било изписването Хор-ка-леос или ‘ορ-κα-λεος. „Хор” като името на египетския върховен бог, изразител на божествеността изобщо. „Ка” като египетското название на божествената част на душата или като душа. И, както вече знаем, „леос” като мъж, воин. Съчетано в едно и преведено, името Хер-ка-леос означава „воин с божествена душа”.

Великата пророчица Пития е знаела защо нарича така сина на смъртната Алкмена и на могъщия баща на боговете Зевс. В древната митология са съществували три нива на живот – богове, полубогове и смъртни. Полубоговете са се явявали като медиатори (посредници) между хората и боговете. Точно такъв е и Хоркалеос (от историческа фонетична гледна точка името му може да се изписва и Херкалеос и Харкалеос). Той е полубог, посредник е между обитателите на Олимп и простосмъртните. В това си качество наистина се явява като „смъртен с душа на бог”. Кой друг, ако не божествената пророчица Пития, би знаел това по-добре!

От митовете и легендите знаем, че прабабата на Харкалеос се казвала Даная и Зевс я ощастливил във вид на златен дъжд. По-малко известно е обаче, че прабабата на прабабата Даная се казвала Хипермнестра. Тя била онази единствена танаида, която се съжалила над клетия си съпруг Линкей и не му теглила ножа в първата брачна нощ. Може би точно този милосърден акт е бил поводът разказвачът на митове да я дари с подобно прекрасно име. Защото преведено, името й би означавало нещо като „супер съпруга”. За фонемата υπερ вече писахме, че означава „много, далечно, най- „ и т.н. Да потърсим обаче в речника значението на думата μνεστρη.

Оказва се, че подобна дума не съществува в „старогръцкия”, което не бива да ни учудва – индоевропейците са имали достатъчно думи за жена като γυνη или ευνις например, с които са си служили във всекидневната реч. Танаидата Хипермнестра обаче дала своя дан за обогатяване на езика на древните балканджии – в речника съществува един семантичен кръг от пет думички, които до една са свързани с търсене на мома за женене, със самата мома и с кандидата за ръката й. Явно в египетския град Танис, поне през XIV век пр.н.е., на момата за женене са викали „мнестре”.
Известно е, че с дифтонга „мн” започват само още две думи в старогръцко – българският речник: μνημη – „памет” и μνοια – „робство”.

В староегипетската писменост съществува специален йероглиф за дифтонга „мн”, което показва висока честотност на появяването му в езика на фараоновите поданици. За разлика от езика на балканските жители, където дори когато би трябвало да го има, е заменен с по-простичкото „м”. Като при река Мнестра, станала в последствие само Места, ако и да била годеница на Рила, Пирин и Родопите според различните легенди.                                                  image                                                              
От разказаните митове става ясно, че пристигналите през 1364 (1363) г. пр.н.е. в Пелопонес Танаи, въпреки придобитите при вековните скитания чужда кръв, нрави, обичаи и богове, имали далечни роднински връзки с жителите на южната част на Балканите.                                                                                          
Пелазгите и „агенорите” от своя страна били част от голямата племенна общност, в която влизали и карите – при тях заминал на поклонение фараонът Псаметих. А те живеели в земите, от които се разпръснало потомството на Агенор – онзи вторият, който бил не предтечата, а от потеклото на превърнатата в крава Йо.                                                                                                     Херодот пише, че атиняните са по произход пеласги, които са сменили езика си, когато са били асимилирани от гърците, а гърците се превръщат от незначително племенце във влиятелен народ, защото са асимилирали много други хора. И че гърците имат същите погребални ритуали както африканските номади, а гръцката дреха "аегис" е африканска по произход като на обитаващите Африка либийки. А Страбон: "Данай доведе хората си от Египет. Данай се установи в Аргос и издаде закон, с който хората, наричащи себе си пеласги, бяха преименувани данайци. И Плиний казва същото: "Данай дойде от Египет". Има една древна латинска сентенция: “Timeo Danaos et dona ferentes”. Значението е – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Това не е казано случайно. Вергилий е знаел много добре какво говори. Когато данайците идват от Африка те търсят убежище при пелазгийския цар управляващ в Аргос…Не след дълго обаче бежанците грабват властта и започват да асимилират местното население. За това свидетелства Страбон цитирайки Еврипид. Както историческите извори, така също и генетичните проучвания показват съвсем ясно, че гърците се отличават рязко от траките. Има обаче и други доказателства за не европейските корени на южните ни съседи. По време на Класическия период типичната гръцка дреха е хитона. Както модела му, така и името не принадлежат на европейците. Думата хитон е сродна на еврейската кутонет и вавилонската киту (F.Muller, Grieksch Woordenboek, Groningen, 1926, z. 891).
Старото гръцко изкуство показва силни стилови прилики с египетското. Нужно е да се спомене и това, че ранните гръцки статуи изобразяват хора с негроидни черти. Явно асимилацията на европеидното пеласгийско население е траяла дълго време.Според Херодот в началото гърците са били малко, незначително племе, което е нарастнало не без асимилирането на пелазгите: “История” -I.58. Вместо благодарност за приютяването на европейска земя, старите гърци подлагат на геноцид местното население. След това дедите на южните ни съседи си приписват и постиженията на други народи. Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Стария автор напомня на възгорделите и самохвални гърци, че те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията...и въпреки гова гърците имаха наглостта да си припишат тези неща...                                    http://www.ranina.eu/                                                  В Евангелието на есеите Исус недвусмислено заявява: Моята Майка е Светият Дух. Светия Дух е изобразяван като гълъб. В Магдала или Мигдалил – „селото на гълъбите” има доказателства, че там са се отглеждали гълъби за жертвоприношения. Магдалина е изповядвала този култ.Когато името и се споменава за първи път в евангелието от Лука, тя е описана като жена „жена, от която бяха излезли седем бяса”.   Гърците са йудеи - в таверните си хапват гургулици.                                                                  ТРЕТА КНИГА МОИСЕЕВА
ЛЕВИТ ГЛАВА 1
1. И повика Господ Моисея и му каза от скинията на събранието, думайки:
2. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога някой от вас иска да принесе Господу жертва, то, ако е от добитък, принасяйте жертвата си от едър и дребен добитък.
3. Ако жертвата му е всесъжение от едър добитък, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък; нека я доведе при вратата на скинията на събранието, за да придобие благоволение пред Господа;
4. и да възложи ръката си върху главата на жертвата за всесъжение и ще придобие благоволение за очистване от греховете си;
5. и да заколи телеца пред Господа, а синовете Ааронови, свещениците, да донесат кръвта и да поръсят с кръвта околовръст жертвеника, що е при входа на скинията на събранието;
6. и да одере жертвата за всесъжение и да я разсече на части;
7. а синовете Ааронови, свещениците, да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва;
8. синовете Ааронови, свещениците, да наслагат частите, главата и тлъстината връз дървата, които са на огъня, върху жертвеника;
9. а вътрешностите на жертвата и нозете й да измие с вода, и свещеникът да изгори всичко върху жертвеника: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.
10. Ако жертвата му за всесъжение (Господу) е от дребен добитък, овци или кози, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък (и нека възложи ръката си върху главата й),
11. и да я заколи пред Господа отстрани на жертвеника към север, и синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта й околовръст жертвеника;
12. и да я разсекат на части, като отделят главата й и тлъстината й; и свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника;
13. а вътрешностите и нозете свещеникът да измие с вода и да донесе всичко и да го изгори върху жертвеника; това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.
14. Ако ли принася Господу всесъжение от птици, нека принесе жертвата си от гургулици, или от млади гълъби;
15. свещеникът да я донесе при жертвеника, да й извие главата, и да я изгори върху жертвеника, а кръвта да изцеди по стената на жертвеника;
16. да отдели гушата й заедно с перата й и да я хвърли до жертвеника към изток, на пепелището;
17. и да я скърши между крилете й, без да ги отделя, и свещеникът да я изгори на жертвеника, върху дървата, които са на огъня: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.                                                                                             image
                                                                                Д-р Робърт Лейтъм, уважаван етнограф от 19 век пише:
"Не смятам, че древното име на аргоските данайци (т.е. гърците) е нещо различно от името на израелското племе Дан. До такава степен сме свикнали да свързваме еврейте с Палестина, че забравяме да отбележим еврейското присъствие из други точки на света. Случаят с данайците и племето Дан е точно такъв." Ethnology of Europe, 1852, p. 137
И други историци свързват двете племена. За справка:
- Cyrus Gordon, Common Background of Greek and Hebrew Civilizations, 1966;
- Allen Jones, Bronze Age Civilization: The Philistines and the Danites, 1975;
"Danaans and Danites: Were the Hebrews Greek?," Biblical Archaeology Review, June 1976;
- "Against the Tide: An Interview with Maverick Scholar Cyrus Gordon," Biblical Archaeology Review, Nov.-Dec. 2000, pp. 52-63                                                                                                              По времето на еврейския съдия Deborah (1200 г. преди Христа), племето Дан вече е било морски народ (Съдии 5:17). Евреите от Дановото коляно били главните мореплаватели на цар Соломон и плавали с финикийците. Също така Езекиел споменава: "Дан и Яван ("яван" е името, с което са наричани гърците в Стария завет) отплавали и се връщали от земите завладяни в твое име". Това показва, че е имало тясна връзка между гърците и Дановото племе още по онова време.    image  ‘ “Timeo Danaos et dona ferentes” е фраза на Лакоон, с която предупреждава троянците да не приемат троянския кон.Гръцкият опит в корумпирането и източването на империи има дълъг запис. С подмазвания на Римските императори някога те се докопват до гръкофил на трона на Римската империя. Той взема, че освобождава Атина от данъци. По този повод е произнесена прословутата фраза “Бойте се от данайците дори и когато ви понасят дарове”
Но…след не много време римляните се усетили и им лупнали данъците отново..! И както казал древния римски автор “За няколко години, от процъфтяващ академичен град, гъмжащ от студенти и философи, Атина се превърна в буренясал провинциален град, където магаретата изхождаха топките си по плочниците на Партенона”.
Koгато на трона на Източната римаска империя най-после, с интриги и убийства, се възкачил първият грък по етнос, не по език, император, империята приключила хилядагодишната си стабилност и великолепие и се сринала в гръцката корупция и предателства..Същото се случило и на Отоманската империя. Разпада и съвпада с навлизането на фанариотите в обкръжението на Султаните.Рим 2 хилядолетия,Константинопол 1,5 хилядолетия.а Османска само 800 години.Да не забравяме,че Константин е роден в Драгоманско от баща римски легионер и майка местна драгоманска девойка.Упадъка и разсипването на тези империи е станало с участието на гърци.Но не са прокопсали.                                                               image                                                                         Останали са най бедната държава на Балканите и благодарение на ЕС,и хрантутенето им от Германия стигнаха това ниво. Сега се опитват да източат кръвта на ЕС,но ги изритаха от кранчетата и като им се поиска да си платят сметката,реват като древните атински магарета и се мятат на врата на Путинска Русия.
image
Гръцката комедия днес пак бележи началото на края на някоя империя.
Да видим коя ще е този път.
image
ДАЛИ СИРИЗА ще вкара Гърция в гириза*?
* ГИРИЗ – ДИАЛЕКТНО НАЗВАНИЕ НА ПРИМИТИВНА ОТХОДНА КАНАЛИЗАЦИЯ.             image          Майа Даанава/Dānava & и кланът/households"Нага" на Санскр. още значи и "клан".Референция: 13 рептилни фамилии, които управляват света днес. Те се зовят "ционисти" заради кланът на "богоизбраният спасител от Цион"                                                                                                                   Сукадева Госвами в Шримад Бхагаватам 5:24        8. На тези седем планетни системи, които са известни също и като "подземен небеса" [Била сварга-Bнlб-svarga], има много красиви къщи, градини и места за забавление и сетивна наслада, които са още по-богати, отколкото тези в по-горните(висшите) планети(планетарни системи), тъй като демоните имат много висок стандарт на (сетивно)чувствено удоволствие, богатство и влияние. Повечето от жителите на тези планети, са известни като Данаи, Дайтйас/Daityas, Даанавас/Dānavas и нагите,  живеят като икономи на кланове(големи фамилии)в луксозни къщи. Техните съпруги, деца, приятели и обществото са изцяло ангажирани в илюзорно, материално щастие. Сетивната наслада на полубоговете понякога е нарушавана, но жителите на тези планети се радват на живота, без подобно обезпокояване. По този начин се разбира, че те са много привързани към илюзорното щастие.                                                9. Мой скъпи Царю, в имитацията на небесата(небесният рай Сварга на ИндРа), известен като Била-Сварга/Bнlб-svarga съществува велик демон на име Майа Даанава/Dānava, който е експерт в изящните изкуства и архитектура. Той е изградил многобройни блестящо-украсени градове. Има много прекрасни къщи, стени, врати, монтажни къщи, храмове, дворове и храмове с имения, както и много хотели, изпълняващи ролята жилищни резиденции за чужденци. Къщите на лидерите на тези планети са декорирани с най-блестящи скъпоценни камъни, и те винаги са пълни с живи същества, известни като наги и асури/аsuras, както и много гълъби, папагали и други подобни птици. В крайна сметка, тези имитации на небесни градове са най-красиво подредени и атрактивно обзаведени.                      image                    Ярко свидетелство за произхода им е приликата в характера и поведението на гърци и евреи. Тя е очевидна за всички. Затова е и поговорката: "Кога плаче евреина? Когато се ражда грък." Толкова общо в характера, както между евреи и гърци, едва ли може да бъде случайно. То може да идва само от общ произход.                                                                            СТРАННАТА "НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ" НА ГЪРЦИТЕ

Древните елини се отличават със своя ярка национална идеология, която няма аналог сред околните близки и далечни народи. Тя е познатото разделяне на "елини и варвари". И днес то ни се представя за нещо естествено. Не се обяснява обаче: Какво точно означава "варвари"? Какво стои зад това разделение и що за идеология е това? Обикновено не се коментира:

- Причудливия й характер. По-долу има илюстрация, че тези възгледи са на дълбоко расово ниво. Според древногръцката идеология само елините са родени да бъдат свободни - варварите са родени да бъдат роби. Нещо повече - елинските общества по природа са призвани да живеят от труда на варварите. Накратко - да паразитират е природна даденост за тях.

- Липсата на прилика с философията на други народи. Наистина наричането на чужденци с прозвища от рода на "варвари" е разпространено и при други. Обаче... Никъде другаде то не е свързано с такава дълбока и безпричинна враждебност към останалите народи.

- Произходът й. Тя има един единствен аналог в световната история. Това е ционистката талмудистка идеология , която дели хората на две категории: евреи и "гои" (буквално - добитъци, животни). Според нея хора са само евреите. Всички останали народи по света са гои (добитък).                                                                    image    Сценката с йудейска Гърция се повтаря.Източване на пари от България и др. страни и разпределяне по жидовски(по братски) към родата.                                                                                                                                   bgistoria.jimdo.com/                                        



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244028
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930