Блогът на budha2 :: ВЪЗХВАЛА НА ЧОРБАДЖИИТЕ, ИЛИ «РЕВИЗИЯ» НА ХРИСТО БОТЕВ (по случай 3-ти март)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.03.2015 18:53 - ВЪЗХВАЛА НА ЧОРБАДЖИИТЕ, ИЛИ «РЕВИЗИЯ» НА ХРИСТО БОТЕВ (по случай 3-ти март)

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове:

Никоя българска учителка досега не е смятала за нужно да обяснява на българетата, които е учела на българщина, какво значи «чорбаджии» и защо Ботев ги нарича «изедници», а още по-малко защо трябва да ги мразим. Ето например днес е пълно с чорбаджии, които са пребоядисали задниците си от червени на всякакви, но българичките хич не ги наричат «изедници».

Като за пуста любов към Отечеството, център на вниманието на комунистическия режим беше вниманието към войводите и хайдутите – нещо като пример за подражание на децата.

Да ме извинява господин Христо Ботев, но става дума точно за неговите «чорбаджии-изедници», както и за неговите наивни забежки по Парижката комуна. Видял човекът какво става в Европа и решил, че същото може да стане и в България.

Учеха ни и друго – по ботевски силно да любим и силно да мразим, макар че що е бил юнак из Балкана, все е бил на руска чорба.

Мен ме тормози обикновения факт, че между омразата и любовта има огромен терен, пълен с всичко. Там, в тоя междинен терен, са и българските чорбаджии.

А чорбаджиите през турско – да ме извинява господин Христо Ботев – показват нещо много важно, а именно че са били много и са били много важни за българщината в Отоманската империя. Имало е чорбаджии, защото е имало начини да си правят парите. И никак не са били малко на брой. Империята никак не е стояла на едно място и се е променяла, макар и бавно, така че всеки, който е имал ищах за по-добър живот, се е хващал за влака на промените и е правел печалбата си – с труд и пот, а не само като харамии по пътищата. Това са всичките халваджии, бозаджии, бояджии, казанджии, абаджии, терзии, шалварджии, кантарджии и много други, но и много по-високи в турската социална мозайка.

Тихо и незабелязано те са обслужвали Отоманската империя в България и Цариград, държали са дюкяни там с много работници, шиели са шаеците на турската армия, държали са ханове, строели са чешми за спомен, къщи, мостове и…джамии, помагали са за род и отечество с пари на църквите, пращали са децата си да се изучат във Виена и Атина, без които нямаше България да гледа на Запад и не на Изток. Никой не знае колко пара са направили от стадата овци, угоени с тучната трева на Балкана и Добруджа и откарани по целия път до Истанбул за празниците на исляма. Колко винари са направили парите си от керваните с вино за френската и английска армии в Кримската война, как е текло виното на Тракия към огромните пазари в Добруджа нагоре към Полша и Скандинавия, а на юг към Гърция и Италия! А къде да сложим търговците и лекарите, чиито къщи и досега са музейна стойност в богатите български градове?

Малко ли са били и църковните дейци, на които уважаемия Христо Ботев гледа като на отровни змии, но които са тичали с години да искат от Високата порта да им даде независима църква, за да не останат зависими от гръцката! И ето ти чудо – Турция им я дава, но не и Русия!

Българските комунисти, доктринирани с фанатизирана героизация, са ни спестили истината да ни кажат, че без знатни и заможни българи това нямаше да стане! Знатни и заможни – това значи още поне двуезични, на «ти» с турците и дипломация със султаните. Бавно, полека, те са плели плановете си за нова България, подбирали са грижливо учители за децата си, отваряли са нови и нови училища и църкви, застъпвали са се за бунтари, писали са книги и са издавали вестници – нещо, което дори и днешната антикомунистическа опозиция още не може да направи.

Както и да го въртиш, не пасва с гръмките слова на баш-комитата Христо Ботев. Не пасва, защото мозъците на поколения българи са били промити с така наречената «класова омраза» или «класова ненавист», тоест самата същност на комунистическата идеология. С други думи, комунистите са използвали баш-комитата като пропаганден инструмент. А истинското название на класата на чорбаджиите е буржоазия, тоест забогатяващата и огражданяваща се прослойка българи – точно тази буржоазия, която комунистическата простащина ненавиждаше и гонеше да унищожи по идиотските предписания на марксизма и ленинизма.

Така и днес трябва да гледаме на нова и «демократична» България. Има ли в нея днес чорбаджии? Погледнете наоколо си – цялата чорбаджийска класа, но този път изтъкана от комунистически хитреци и ченгета, предвидливо обрала държавната хазна, после прегърнала десетина милиарда долара заеми от западни банки и оставила изплащането им на народа си, докато са държали истинската история на страната затворена в архивите на БАН.

Няма да видите комунисти да пращат децата си да учат в Русия. Както и всичките ни възрожденци, опитали късмета си в Русия, и те знаят, че там вони, там политическото невежество е втората глава на двуглавия орел, но без Русия ще загубят чорбаджийския си рахат и затова се държат за нея като удавници. Нито ще ги видите да помагат на бедните и слабите. Това са чорбаджиите, родени от интернационалния, тоест анти-националния морал на тяхната партия – комунистическата – призната със закон за престъпническа. Така стигаме до най-сюрреалистичното определение на тая класа и най-извратената форма на марксизма-ленинизма: червената буржоазия. За да опази награбеното, днес тази класа най-малко от всичко има нужда от ботевска омраза и класова ненавист, с които са промивали мозъците на нацията за половин век.

Затова и днес звучат като послание думите на друг възрожденски «чорбаджия»-родолюбец – Любен Каравелов: «Свободата не ще молитва, иска Караджата!»

Николай Флоров

Нагоре