Блогът на budha2 :: ТУРЦИЯ НИ ДЪЛЖИ $15 МЛРД ЗАРАДИ ИЗТРЕБВАНЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913Г. И РЕПАРАЦИИ ЗА Г...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2015 22:32 - ТУРЦИЯ НИ ДЪЛЖИ $15 МЛРД ЗАРАДИ ИЗТРЕБВАНЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913Г. И РЕПАРАЦИИ ЗА ГЕНОЦИДА ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО/давност за геноцид няма/

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1822 Коментари: 0 Гласове:

"Цивилизования свят" е признал измисления Холокост на евреите в германския Рай; по-голяма част от модерните държави са признали геноцида над арменците в Османската империя, но никой, включително и Българската държава, не е признал геноцида на българите в Османската империя. Над 15 млрд. долара дължи Турция на тракийските българи, прогонени насила от домовете им през 1913 година.Турция ни дължи тези компенсации само заради присвоените недвижими имоти. Но преди това тя дължи да осъществи изискването, регистрирано в Ангорския договор, да осигури завръщането на собствениците им и възстановяването на имотите им в страната. Това, що се отнася до днешна Турция. Но геноцидът над българите през 1913 г. след началото на Междусъюзническата война се е разпрострял със същата абсолютно кръвожадност и над българското население в Западна(Беломорска) Тракия, която днес е в границите на Гърция, тъй като тогава, и Източна, и Западна Тракия са територия на една държава – Османската империя. По времето на тези събития гръцките местни и черковни власти всячески са съдействали на турските си „врагове“ за унищожаването и прогонването на българите. А солунските евреи, които малко по-късно финансират дейността на Ататюрк за създаване на Турската република, участват много активно в българския геноцид, особено като членове на т. тар. Гюмюрджинска независима турска република, която именно организира на практика избиването и опожаряването в Западна Тракия. Убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. Първоначално търсехме обезщетение за около $10 млрд., като сметките за имотите ни са по цени от 1983 година. След изваждането от архивите и описването на всички имоти във вече готовия държавен регистър, става ясно, че стойността на собствеността на българските изселници в Одринска Тракия е с около 1,5 пъти по-голяма.

Една историческа несправедливост, за която нашите управници мълчат
Какво се случва през 1913г.?

Изследователите на злощастната за българския народ 1913 година вместваха съдържанието на случилите се трагични събития само в понятието „разорение”. Не че не показваха самото физическо унищожаване. Напротив. И сега разполагаме с достатъчно фактически материали за него.

Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало. Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват – „грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българско. Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане... убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност.

„Погромът на тракийските българи през 1913 година – разорение и изтребление„

Проф. д-р Делчо Порязов Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ буквално четем: „Ний Александър I с Божията милост/Ротшилд/ и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”. Т.е. 32.5 тона злато.
Ние сме платили за окупацията си, а не освобождението си. Потвърждение за имперските амбиции за „Задунайска губерния” откриваме и в първия том на издадената в СССР академична „История на България” през 1954 г., където на стр. 308 буквално четем: „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война”. Кратко и ясно, даже не е и цинично. Писано е от съветски учени, сталинисти, вероятно и интернационалисти.- toross.blog.bg/ Защо са измъчвани и избити старозагорци, и защо е опожарен градът?

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства, и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.
Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени(по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима.

Грижи на старозагорчани за ранените през време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:

„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци. Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.

Как представят нещата евреите – в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:

“С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ…“

Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.

Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.

Свидетелствата на Димитър Илков - ето какво казва той:

“Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите.

След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.

Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.
Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“

Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.

Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).”

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора… Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“. Днес наследниците на заарските евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград, отново са по градовете на България и са реституирани с имоти. източник/- Ритуалните еврейски убийства в България - спестени истини за Старозагорските ужаси /

Геноцидът и Холокостът над българите: „България под турско-еврейско робство (XIV-XIX в.)“ от ГЕОРГИ ВОЙНОВ – част 3-1 Геноцидът и Холокостът над българите ГЕОРГИ ВОЙНОВ – част 3-2 КАКВО СА НАПРАВИЛИ И ПРАВЯТ ЮДЕИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ 3ч.

Нагоре