Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2015 21:19 - Писателите или произвеждат пропаганда, или млъкват, или се сражават
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.04.2015 21:20


  image                                                               Самите европейци вече се пердашат помежду си като в комедия от епохата на нямото кино или на френското от петдесетте. Вместо с торти, се замерят с квалификации и обиди. Одумват политиките си, а са един дол дренки, казано по народному.

В Америка е още по-зле.

„В Съединените щати журналистите получават награди за това, че лъжат в полза на правителството и на корпорациите. Всеки, който каже истината, независимо дали е журналист или общественик, биещ тревога, бива уволняван, преследван или трябва да се укрива в еквадорското посолство в Лондон, както Джулиън Асанж, или в Москва, както Едуард Сноудън. Или да бъде измъчван и хвърлен зад решетките, както Брадли Манинг.

Мексиканските журналисти заплащат още по-висока цена. Онези, които съобщават за правителствената корупция и за нарко картелите, плащат с живота си. В Wikipedia, енциклопедията в интернет, има списък с имена на журналисти, убити в Мексико. Това е ужасен списък. Wikipedia известява, че през ХХІ век повече от 100 мексикански журналисти са били ликвидирани или са изчезнали.“

This is the free world!

Но кой притежава най-могъщите и влиятелни медии в САЩ? Да чуем отговора от покръстения евреин Милтън Капнър – нявгашен хипи, рок-музикант, търговец на изкуствени торове и други химически продукти с шестцифрена годишна заплата,и сегашен източно-православен свещеник Натаниъл.                                                                                                            youtu.be/C-Zmq5zx4EM                                                                                                      Разбирате ли, че при такава ситуация, подобни неща няма как да застрашават Ротшилдовите послушници като Джордж Осборн. Те имат проблеми само, когато не слушат господарите си. „Великият“ Ротшилдов лакей с рождено име Гидиън Oливър Oсборн – der richtiger Premierminister, the real Prime Minister – истинският министър-председател, се произнесъл относно положението източно от the English Channel, който за тамошните е La Manche:

„Тяхната икономика е жалка социалистическа бъркотия, каквато ще получите, ако гласувате за Ед Милибанд.“

Разбира се, Ед Милибанд е лидерът на лейбъристите – британските социалисти, на чието еврейско, марксистко и ционистко потекло от Русия съм се спирал.                     image        

Не по-малко вярно е, че френската икономика представлява социалистическа каша, в която най-добре се оправят китайците. Може би, понеже са изучавали марксизма, докато на Запад само повърхностно бръщолевеха за него. Както е и досега.

Няма нищо по-глупаво и по мразещо от ляв френски „мислител“ –„интелектуалец“. Като започнете от опортюнистите – „реформистите“, начело с Леон Блум, гостували на масовия убиец Ленин, и открито просъветския комунист Морис Торез, минете през възхвалявалия Сталин и болшевишката сатрапия Ромѐн Рола̀н, Луи Арагон, Жан-Пол Сартър, родения в Белгия интернационалист и Клод Левѝ-Строс – фактически Щраус, и стигнете до настоящия му последовател Берна̀р-Анрѝ Левѝ.

   image

Оттогава до наши дни всички техни „теории“ – всъщност идеологеми, представляват нищо незначещ словесен хаос. Зле забъркан миш-маш от фантасмагории за някакъв комунизъм, социализъм, интернационализъм, подправен с известна доза национализъм – по-точно – с неговия равински вариант – ционизъм… Съвършена мозъчна неразбория, пълен триумф на шизофренията! Подобно на маса тукашни „митингови антикомунисти“ – определението е на Петър Гогов, те са „разочаровани“ комунисти. И скачат не според друга тояга, а в зависимост от дебелината на сопата, изработена от навити на фунии банкноти.

За тях ГУЛаг беше „метафора“. В средата на седемдесетте даже се разбунтуваха срещу прочутия „Архипелаг“ на техния нявгашен съидейник Александър Солженицин – евреин, членувал в комунистическата партия. Обаче им наредиха да „пропътуват“ разстоянието „от другари до ревизионизъм“. Един автор определи това като „Революционният проект 1944-1974 година“!

Обаче Европейският съюз успокои и обедини политиците от двете страни на пролива Английски канал или Ла Манш. Тези от Острова и условните гали. На практика върхушките на „левицата“ и „десницата“ никога не са враждували. Те по-скоро бяха редовни посетители на едно интернационално Ганкино кафене, в което всеки се правеше на по-умен. Но всички бяха наясно с правилата – не са свободни. Изразяват мнението на своите господари – фактически стопани, записали ги в този своеобразен „висш“ клуб.

През осемдесетте и дори през деветдесетте търканията бяха забравени. Когато comrade-lady Тачър затриваше британските профсъюзи, френската „левица“ в лицето на Митеран, Франсоа Морѝс, Адриѐн-Марѝевич, не мъркаше, камо ли да помръдне. Самият президент беше хванат на къс повод още като колаборационист на нацистите, а сетне – като министър в кабинет на крайната левица с премиер Пол Рамадиѐ и Морѝс Торѐз като негов заместник.

       image

Маргарет Тачър не промърмори и когато през 1981 година Митеран национализира за съвсем кратко банката на Ротшилд – съвсем невзрачна на пръв поглед финансова институция. Тогава, за да го героизира, Ги дьо Ротшилд заяви:

“Juif sous Pйtain, paria sous Mitterrand, cela suffit!” – „Евреин при Петен, парий при Митеран, стига толкова!“

Навсякъде по света „десницата“ си траеше. Защо ли? Така е трябвало.                                                                                                 diagnosa.net/                       



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244070
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930