Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2015 08:45 - Евангелието на Юда” – вековен опит Грехопадението да бъде приписано на Божията Воля
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1269 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 11.04.2015 08:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                           Ако следваме логиката на окултистите, трябва да приемем, че спасението е заслуга на сатаната, а не на Христос
Целувката на Юда се е превърнала в символ на вечното предателство. На Велики Четвъртък тя винаги провокира търсещия истината човек към неизбежните съмнения и внушенията на ортодоксални интерпретации. Такъв опит за преосмисляне образа на предателя на Исус е “Евангелието на Юда”, което преди няколко години бе преведено и публикувано и на български. Религиозните автори го определят като лъжеевангелие, а датировката му е около 180 г. от н.е. В него Юда е пресъздаден като небоходимото зло, без което истинският бог нямаше да може да се прояви като такъв и да извърши чудото на Възкресението. Постъпката на Юда се оправдава като неизбежна и част от божието провидение. Евенгелието претендира за религиозен документ, чрез който Грехопадението да бъде приписано на Божията Воля, а не на човека.

Faktor.bg ви предлага коментара на презвитер Стефан Стефанов, който разбива митовете и илюзиите на древния гностически текст.

В четирите канонични Евангелия, в Деяния на светите Апостоли и в Свещеното предание на Църквата са дадени ясни и изчерпателни сведения за личността и съдбата на ученика, който предаде Учителя. Така, щото не може да остане никакво съмнение, че той не може да бъде автор на “евангелието”, което му се приписва:

“Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и до днес тая нива се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: “и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.” (Мат. 27:3-10).

Цитирам целия пасаж, защото от него става ясно не само това, че Иуда веднага след разпването на Христа се обесва, следователно няма как да бъде автор на “своето” “евангелие” (то, впрочем, е известно на Църквата още от ранните векове – св. Ириней Лионски споменава в своите пет книги “Против ересите”, писани ок. 180 г., за това евангелие, използвано в “страшната секта на каинитите”). Освен фактология, св. евангелист Матей предава и нравствената оценка на Църквата за Иуда. И тя е противоположна на тази, която е дадена в самото лъжеевангелие. Не само че Църквата не намира в личността на Иуда превъзходство, спрямо другите ученици, както това е предадено в лъжеевангелието, но и самият той оценява постъпката си с думите “съгреших, че предадох невинна кръв”. При това съжалението му, по неговата собствена преценка, е толкова голямо, че не може да се изкупи само с разкаяние и затова се обесва. А обесването му е потвърдено и от факта, че на негово място Апостолите избират друг апостол – Матия (вж. Деян. 1:15:26).

Забележително е, че десет века по-рано св. пророк цар Давид е предрекъл: “Дните му да бъдат кратки, и неговото достойнството друг да вземе” (Пс. 108:8, Деян. 1:20).

Много важен момент е, че старозаветните пророци изрично и точно са споменали за предаването, като също изразяват негативна оценка. Св. пророк Иеремия (628-586 г. пр. Р. Хр.) разказва как купил земя, когато предстояло цялата земя да бъде опустошена от халдейците. Това действие пророчески се отнася до купуването на грънчаревата нива. Още по-конкретно говори св. пророк Захария, към когото пророческото слово Господне било отправено ок. 520 г. пр. Р. Хр. В 11 гл. от своята книга той е представен като предобраз на Месия и с голяма точност предсказва много новозаветни събития. Най-поразителна е точността, с която се говори за предаването на Христа, последвалото връщане на цената от 30 сребърника (цената на един роб – вж. Изх. 21:32), хвърлянето им в храма и купуването на нива, наречена грънчарева. В месианския Псалом 40

предателството също е предсказано:

“Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета” (10 ст.). Самият Иисус Христос цитира този стих (!), когато предупреждава, че ще бъде предаден (Иоан 13:18). Навсякъде, където се споменава, деянието на Иуда е оценено като позорно.

Въпреки това се правят опити да се прокара идеята, че в синоптичните Евангелия образът и деянието на Иуда са представени по-позитивно и едва в Евангелието от Иоана, което е писано най-късно, той добил негативни измерения. Ала в Евангелието от Лука пише, че предателството е сатанинско дело:

“Първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари” (22:3-5).

Ако следваме логиката на окултистите, трябва да приемем, че спасението е заслуга на сатаната, а не на Христос, т. е. да станем сатанисти. Съвършено недвусмислено Самият Иисус Христос, като визира Иуда, казва: “Един от вас е дявол” (Иоан 6:70). В Своята първосвещеническа молитва пък го нарича “погибелният син” (Иоан 17:12).

В църковната химнография предателят най-често е наричан “окаян”. В един от антифоните, които се пеят вечерта на Велики четвъртък, се казва: “Днес Юда изоставя Учителя и приема дявола, заслепява се от страстта на сребролюбието, отпада от светлината помраченият. Защото как можеше да гледа тоя, който продаде Светилото за тридесет сребърника?”

В един седален от същата служба химнографът се обръща към него: “Кое нещо, Юдо, те направи предател на Спасителя? Нима от апостолския лик Той те отдели? Или те лиши от дара за изцеряване? Нима като вечеря с другите апостоли тебе от трапезата отхвърли? Нима като уми нозете на другите, твоите презря? О, колко добрини си забравил! И затова твоят неблагодарен нрав се изобличава, а Неговото безмерно дълготърпение и голяма милост се проповядват.”

Такова е било винаги отношението на Църквата, затова в последната от предпричастните молитви ние се молим: “На Твоята Тайна вечеря за причастник ме приеми днес, Сине Божий. Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”

Противоположно на отношението на Църквата, и днес в езотеричната литература постъпката на Иуда се превъзнася. Днешните еретици изпаднаха във възторг, когато беше публикувано лъжеевангелието. Във форума на един български дъновистки сайт предателят се сочи като “показателен пример за свободната воля”, в противовес на “сляпото изпълняване на ритуали и служене на Бога”. По повод на лъжеевангелието се казва: “За пръв път виждам в религиозен документ Грехопадението да бъде приписано на Божията Воля, а не като грях на човека, и намесата на Луцифер да бъде представена като част от Божествения план.” (Sic!)

По повод филма, излъчван многократно по National Geographic, участник във форума споделя: “Бях много впечатлен. Според това евангелие Юда е бил положителен герой в мистерийната драма разиграна преди две хиледолетия. Христос е помолил някой от апостолите да изпълни тази тежка мисия и Юда е поел този товар… благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: "Ето един човек, който не говори логически." Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бъде посадено?… Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. "

Тези цитати (правописът е запазен) са твърде типичен пример за синкретичното, хаотично и повърхностно мислене на много хора днес. И, съдейки от текста на лъжеевангелието – не само днес. Да, и Христос говори за житното зърно, което са̀мо ако умре в земята, принася плод (вж. Иоан 12:24). Но Той казва още: “Ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава” (Лука 22:21-22). Не е признак на извисена духовност, каквито претенции имат авторите като цитирания по-горе, да изваждаш от контекст удобни текстове и да смесваш взаимно изключващи се понятия. Те твърдят, че уж почитат Христос; Христос казва за Иуда “горко”, а същите казват: “благодарете на този Юда”?!

Ръкописът, наречен “Евангелие на Юда” е един от многото древни гностически текстове, наречени “евангелия”. До наше време са запазени десетки гностически евангелия, които могат да бъдат намерени в много сайтове в Интернет. В този смисъл “Евангелието на Юда” не се отличава с нищо особено, с което може да бъде обяснен медийният шум, който бе вдигнат около него. С какво, тогава, може да бъде обяснено масираното му присъствие в медийното пространство? Истинската причина най-вероятно се крие в това, че в него християнската идея е подменена най-радикално. Евангелията “от Петър”, “от Никодим”, “от Тома” и пр. много повече се доближават до каноничните. В тях дори срещаме някои идеи, които се съдържат в Свещеното предание. “Евангелието на Юда” е най-удобно за противопоставяне на каноничните Евангелия, т. е. на Църквата.

Твърде важна особеност е, че в коптския оригинал peuaggelion =nioudac отсъства думата, която на гръцки се превежда κατα, следователно то е “на”, а не “от” Юда. Всички канонични Евангелия са надписани κατα, т. е. “от”, “по”, “според”. Защото Евангелието, Благовестието е на Иисус Христос. Евангелистите не са негови автори; те само са го записали. И още един абсурд: може ли предателството на Спасителя да бъде наречено блага вест?!

Във въпросния апокриф предателството на Юда е интерпретирано по-скоро като

сделка, пазарлък с Христос

Споменах по-горе, че са известни още много апокрифни евангелия – над 50. Повечето от тях са гностически. Най-известни са “Първоевангелие на Иаков”, “на Тома”, “на Псевдо-Матей” и др. “Евангелието на Юда Искариот” не е сред най-забележителните от тях. Характерно за гностическите евангелия е, че в тях се излага догматическото учение на гностицизма. Събития, които в каноничните Евангелия са споменати с една дума, в гностическите са интерпретирани с развихрена фантазия; някои изречения на Христос от каноничните Евангелия – в гностическите се превръщат в дела и пр. В най-големи и причудливи детайли в тях се разказва за раждането и детството на Иисус и за последните събития от Неговия земен живот. Трябва да се отбележи, че гностиците не са писали само евангелия. Гностически произход имат и Деяния на Апостолите, както и множество “техни” послания.

Напоследък усилено са лансира тезата, че през първите векове всички тези произведения са били приемани и употребявани в Църквата и едва по-късно тя е подбрала четирите Евангелия, които й били “удобни”, а другите били обявени за еретически. Тази манипулация се опровергава от много древни автори. В съчинението на св. мъченик Ириней, епископ Лионския (ок. 130-202 г.), което споменах, има множество цитати от четирите канонични Евангелия и от всички други книги на Новия Завет, с изключение на три: Съборното послание на св. апостол Иуда, Третото съборно послание на св. апостол Иоан Богослов и Посланието на св. апостол Павел до Филимона.

А за “Евангелието на Юда” той пише: “Някои казват още, че Каин произхожда от висша сила, а Исав, Корей, содомитите и всички тем подобни признават за свои родственици. Заради това били гонени от Твореца, но никой от тях не пострадал, тъй като София (Премъдростта) успяла да запази и върне на себе си всичко, което й принадлежи. Всичко това прекрасно разбирал предателят Юда и, тъй като единствен от апостолите разбрал истината,

извършил тайнството на предателството,

чрез което, по техните думи, всичко земно се разделя от небесното. Те също така създали лъжлива книга, която нарекли Евангелие на Юда” (І, ХХХІ, 1).

Десетина години преди Ириней, църковният писател Тациан съставя свод от четирите Евангелия. Съчинението носи точно това име “Диатеса̀рон”, т. е. “По четирите”. За каноничните Евангелия споменава и епископ Папий Иераполски, (непосредствен ученик на св. ап. евангелист Иоан Богослов и другар на Поликарп Смирненски) в своите пет книги “Изяснение на Господните изречения”. За него Евсевий Кесарийски казва, че “притежавал всестранна ученост и знание на Писанието”. Той загинал мъченически ок. 150 г.

В “Евангелието на Юда” Иисус се обръща към него: “Ти ще бъдеш проклет от много поколения, но ще се издигнеш над тях. Повдигни очи и ще видиш облак, и светлина в него, и звезди, които го окръжават, и пътеводната звезда. Това е твоята звезда”. За да се приеме подобна апология на “благородния предател”, трябва основно да се редактират, да се пренапишат или да се отхвърлят каноничните Евангелия, а на “заслугите” на сатаната за спасението да бъде отдадена почит. Именно тази цел ясно прозира в проекта на National Geographic.

Ако и да няма богословска стойност и макар да не дава достоверни данни за живота нито на Иисус Христос, нито на Иуда, този древен исторически паметник дава ценни сведения от първа ръка за гностическите учения.

След “Шифъра на Леонардо” и “Евангелието на Юда” какво ли още има да видим?! “Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (ІІ Тим. 4:3-4). “Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение” (Тит. 2:1).                                                                                                 www.faktor.bg/               



Гласувай:
3
1



1. slavimirgenchev1953 - Има един роман от полски писател -
11.04.2015 09:30
Хенрик Панас, ако не ме лъже паметта, който се казва "Евангелие от Иуда". Той не е свързан с тези текстове. Авторът развива тезата, че Иуда предава Христос, защото е загубил вярата си в него. Първоначално смятал, че Иисус ще поведе народа срещу римляните в освободително въстание, но после вижда, че той няма никакво намерение да предизвиква бунтове и безредици, а проповядва съвсем други ценности. Много е интересен, поне два пъти съм го чел.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243518
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930