Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2015 00:02 - Средновековното еврейство, беше привилегировано малцинство във всяка страна/Виртуалните камари от трупове на „шестте милиона избити евреи“ прикриват гробове на
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1200 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageМаксим Горки до такава степен се ползвал с доверието на „вожда на революцията“, че единствено пред него първият съветски ръководител изповядал своята омраза към руснаците. Ленин стигал до там, та споделил с Алексей Максимович Пешков:

„Умният руснак почти винаги се оказва евреин или има еврейска кръв.“

Бащиното име на Пешков-Горки – Максимов – издава произхода му.А сам пролетарският „буревестник“ е написал повече романи, повести и разкази за евреите и против „антисемитите“, отколкото за руснаците. Впрочем, Горки е бил близък и с друг еврейски комунистически лидер, с Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин, най-големия коляч на хора в историята на човешкия род.

А самият „антисемитизъм“ е едно от най-могъщите еврейски оръжия, изобретено в лабораториите на ционизма в края на ХІХ век.

„Обаче антисемитизмът, който е здрава и неосъзната сила сред масите, не ще навреди на евреите“ – записал в дневника си „бащата на политическия ционизъм“ Теодор Херцел. – „Смятам го за движение, което е полезно за еврейския национален характер…

В началото ще бъдем подкрепяни от антисемитите чрез „прояви“[78] на преследване (тъй като съм убеден, че те няма да очакват успех и ще поискат да се възползват от своето „завоевание“.“

Когато си водил бележки за начина, по който да отведат европейските евреи в Палестина, за да основат държава там, Херцел цинично пожелал:

„Би била чудесна идея да призовем уважавани, специално упълномощени антисемити, като ликвидатори на имущество.“

На чие имущество? Не на еврейските богаташи, разплули се в плутокрацията, която насадили на Европа. Херцел имал предвид собствеността на онези нещастници, които той и господарите му възнамерявали чрез всевъзможни притеснения да подгонят от Стария континент към Палестина.                                                                                                  Един от пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел Давид бен Гурион знаел добре, че етикети като „антисемитизъм“ са инсинуации:

„Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.“

По време на Шестдневната война все още беше срамно да се споменава, че някой е „оцелял“ в нацистките концлагери. Смятаха го за „преклонена глава“, даже за „предател“.

Един от тиражираните холокостоманиаци, някой си Нейтън Гайръутз, отсича:

„Всеки, който оцеля в концентрационните лагери, беше непряко замесен в изтреблението на други хора.“

Като в странна амнезия пропуска, че самият той е „оцелял“ в „лагер на смъртта“.

Друг „оцелял“, полякът Вйеслав Кайлер, прекарал 1500 дни в Аушвиц-Биркенау, си спомня:

„Онези, които се уредиха най-добре, въобще не познаваха никакви скрупули. Те бързо се издигаха. Идваха на власт, без да се гнусят от средствата, до които трябваше да прибягват за да постигнат това, нито им пукаше за цената – човешки страдания и дори човешки живот. От единствено значение за тях бе да осигурят собственото си положение и да напълнят стомасите си с порции, откраднати от гладните им събратя.“

В съчинението си „Унищожението на европейските евреи“ един от най-известните холокостоманиаци, Раул Хилбърг, признава:

„Реакцията на евреите се характеризираше с почти пълна липса на съпротива… Евреите бяха възпитани, че трябва да избягват опасностите и да оцеляват в катастрофите, като се погаждат и помиряват с враговете си.“

А Сеъра Хороуиц не се съгласява:

„Човек може… да се самоунижи така, че да оцелее.“

Иначе са „богоизбрани“, „хора на книгата“, но и на… „златния телец“. Никога обаче не са били човеци със съвест, люде на честта. Дори за миг да приемем ционистките измислици за „холокоста“ за верни, нека се запознаем с краткия коментар на един от тях, евреина Айзая Трънк:

„Според изчисленията на Фройдигер,ако не бяха следвали указанията на еврейските съвети, петдесет процента от евреите щяха да избягат.“
image


Виртуалните камари от трупове на „шестте милиона избити евреи“ прикриват знайните и незнайни гробове на десетките милиони християни, изклани от юдео-болшевиките след 1917 г.

„За много евреи холокостът се превърна в преуспяващ бизнес, нещо като нова религия“ – констатира еврейският издател и писател, аржентинецът Хакобо Тимерман в своята книга „Най-дългата война“.

Той разказва как, като използват думата „шоа“, която на иврит означава „катастрофа“, но е добила гражданственост с гръцкото „холокост“ – „всесъжение“, „пълно изгаряне“, доста израелци, се шегуват, че „няма бизнес като шоа-бизнеса“.

„Яфа Елиах, оцелял в холокоста и основател на първия център за холокоста в Съединените щати,“ – припомня и еврейският автор Едуард Лайнентъл, – „още през 1979 г. отбеляза, че американските евреи бяха свързани с „необятния образователен и финансов потенциал на холокоста“… Човек може да заключи с тъга, че „няма друг бизнес като шоа-бизнеса“.“

Най-добре за „окончателното решение на еврейския въпрос“ говорят основите, върху които се градяла политиката на нацистите спрямо евреите. За да се запознаем с нея, нека надникнем в документите от Нюрнбергските процеси. Всичко е обобщено най-добре в Паметната записка на Мартин Лутер, предшественика на Хорст Вагнер – един от най-приближените на външния министър Рибентроп. Което ще рече, че става дума за човек от личния му екип.                                                                  image                       

Освен това, като началник на Втори вътрешен отдел в Министерството на външните работи, Лутер бил ангажиран с германската политика по отношение на евреите. Отправната точка, записана в неговата записка по темата, гласи:

„1. Принципът на германската политика спрямо евреите след поемането на властта се състоеше в подпомагането с всички средства на еврейската имиграция. За тази цел през 1939 г. фелдмаршал Гьоринг, като упълномощен да ръководи четиригодишния план, създаде Централна райхслужба за еврейска имиграция, а ръководството й бе поверено на генерал-лейтенанта от SS Хайдрих в качеството му на началник на полицията по сигурността…

2. Настоящата война дава на Германия възможността, а освен това и задължението, да разреши еврейския проблем в Европа. С оглед на благоприятното развитие на войната срещу Франция, през юли 1940 г. D IIIпредложи като решение преместването на евреите от Европа с настояването пред Франция за обособяване на остров Мадагаскар като приемна територия за евреите. Външният министър на Райха се съгласи по принцип със започването на подготвителните работи за депортирането на евреите от Европа. Това би следвало да се извърши в тясно сътрудничество със службите на райхсфюрера на SS (съгласно D III 200/40).

Планът „Мадагаскар“ беше приет с ентусиазъм от ГССР, която, по мнението на Външно министерство, е агенцията в състояние – технически и с опита си – сама да проведе широко мащабна евакуация на евреите и да гарантира надзор на евакуираните хора; в резултат на това компетентната агенция на ГССР изготви подробен план за евакуиране на евреите в Мадагаскар и за тяхното настаняване там. Този план беше одобрен от райхсфюрера на SS. През август 1940 г. генерал-лейтенантът от SS Хайдрих представи този план направо на райхсминистъра (съгласно D III 2171). На практика, в резултат на политическото развитие на събитията, планът „Мадагаскар“ остаря.

Фактът, че фюрерът възнамерява да евакуира всички евреи от Европа, ми беше съобщен от посланик Абетц още през август 1940 г., след разговор с фюрера (compare D III 2298). Оттук и основното указание на външния министър на Райха за осъществяване на евакуацията на евреите в най-тясно сътрудничество със службите на райхсфюрера на SS все още е в сила и следователно и ще бъде съблюдавано от D III…“                                                                                                                                      image             

Американският професор Артър Бътз – техничар с най-обемистото изследване на проблема досега, подчертава, че горният документ не е единственият, който разкрива истинската същност на „окончателното решение“. Но е „най-пълният“. Никъде не става дума за „изтребление“, „избиване“, „унищожение“… Нацистите нямали никакви причини да укриват, каквото и да било. Нали били „сигурни“ в съществуването на своя хилядолетен райх? А след него – я камилата, я камиларят…

„Окончателното решение“ означаваше изгонване на всички евреи от германската сфера на влияние в Европа“ – изрично и дебело подчертава д-р Артър Бътз. – „След нахлуването в Русия неговото специфично значение беше разселването на тези евреи на Изток.“

В посочения документ следват подробности, свързани с проблеми и затруднения при депортирането на евреите от окупираните от германските войски територии или от съюзнически държави. Ала всички правителства на съответните държави декларират своята готовност и усърдие при реализирането на евакуацията. Единствено българското правителство в лицето на външния министър Попов посочва трудностите при приемането и прилагането на закони спрямо евреите и другите чужденци. На това е посветена цялата точка 8. от документа.

„Автентичността на германските документи е потвърдена не само от неутрални овластени лица, но видяхме и вражески източници да правят същото.“

Същият документ изяснява, че евакуацията на евреите, заети във важни за войната производства, била забранена. Такава е историческата истина за „окончателното решение на еврейския въпрос“. Останалото е плод на изкривени фантазии…                                                        image             

Сега вече, надявам се, разбирате колко „достоверни“ са доказателствата на апологетите на холокоста. През ХХ век ционистите вкараха света в две големи и унищожителни войни, за да принудят добре устроените наследници на приелите юдаизма хазари да имигрират в Палестина. Смятам, че успях да го докажа. Защо ли? Ами понеже:

„Жителите на света могат да бъдат пръснати между Израел и останалите нации, взети като цяло. Израел е избраният народ: главната догма.“

Някои от онези „избрани“, които не се подчинили, или не били в състояние да предприемат тежкото пътешествие на новия талмудски „изход“, намерили своя, окончателния, в болестите и глада на лагерите. Последното, хроничният глад, обхващал не само лагерите, но и цяла Германия. Нещо повече, цивилното население страдало по-силно, отколкото затворниците. Хана Арендт е що-годе почтена:

„Важно е да разберем, че обобщените картини на концентрационните лагери подвеждат дотолкова, доколкото представят лагерите през техния последен стадий, в момента, когато в тях влизат съюзническите войски. Условията в лагерите са резултат от събитията през последните месеци на войната: Химлер беше заповядал евакуирането на всички лагери за изтребление от Изток [от какъв зор такова неимоверно усилие на финала на една вече загубена война, когато спасяването на самите германци би трябвало да занимава Хитлер и другарите му]; в резултат на това германските лагери бяха извънредно пренаселени, а той вече не бе в състояние повече да осигурява доставки на храна за самата Германия."

Най-много се оказали интернираните, които след войната поеха към „обетованата земя“. Ционистите нарекоха двете вълни на имиграцията през трийсетте и четиридесетте години „холокост“. И като намериха благодатна почва в душите на състрадателните християни, изградиха най-ефективната помпена станция, конструирана някога – тази на „холокоста“. Тя изсмуква пари, много пари, реки от пари…

image

Главният равин на Великобритания Имануел Джейкъбовиц съвсем справедливо и точно разкри същността на кампанията около „холокоста“, като „цяла една индустрия, с привлекателни печалби за писатели, изследователи, кинопроизводители, строители на паметници, хора, планиращи бъдещи музеи и даже политици“… Някои равини и теолози са партньори в този крупен бизнес“.“

Заслужава си да обърнем внимание на подхода на талмудистите. Един от тях например, на име Салъмън Грейзъл, в своята „Еврейска история“ признава, че нацистите вършели тъкмо онова, което им диктували собствените им документи.

„Те използваха това за пълна депортация. За целта заделиха няколко района в Източна Европа, в които концентрираха евреи от други страни, в съответствие с възприетата нацистка политика за „избавление“ на цяла Европа от еврейското влияние.“

Прогоненият отвсякъде американски преподавател, бившият професор Норман Финкълстейн, чиито еврейски родители излезли живи от нацистките концентрационни лагери, разкри:

„Неотдавна кабинетът на израелския министър-председател представи броя на „живите, които са оцелели в холокоста“, на близо 1 милион. Главният мотив зад тази инфлационна ревизия отново не е трудно да бъде открит. Мъчно е да оказваш натиск с нови солидни искания за репарации, ако едва шепа от оцелелите в холокоста са все още живи.                                                                                                                           Средновековното еврейство, голямата част от което уж страдаше в

немощ и презрение, беше привилегировано малцинство във всяка страна


Как ви се струва? Такъв е истинският морален облик на тези „моралисти“. Както арменецът Пиер Папазян с ирония цитира прословутия Илай Уизъл, някогашен Ели Визел, последният заявил:

„Махнете евреите от холокоста и събитието губи своята загадъчност.“

„Загадъчност“? Навежда ме на асоциация с прочутото откровение на главния американски масон за всички времена, послушникът на Ротшилдови генерал Албърт Пайк:

image

„Луцифер – носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер – синът на Утрото.Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение!“

Преди години Уизъл, тогава в качеството си на шеф на плановата комисия (?!) на Музея на холокоста в САЩ, непрестанно печелеше крупни суми от американските данъкоплатци. На 13 февруари 1991 г., на заседание на същата комисия, на което се обсъждало евентуалното включване в експозицията на музея и на геноцида над арменците в Турция от 1915 г., ръководен от младотурските юдео-масони, но замислен, планиран и финансиран от евреи, „един известен оцелял,представител на комисията, изгуби контрол и се разкрещя на директора,като му „заповяда“ друг път да не споменава арменците в негово присъствие“.

Ето една от максимите на Давид бен Гурион: „Няма значение какво говорят неверниците. Важно е какво правят евреите.“

Толкова ли е трудно да разберете, че ви манипулират и лъжат?

Ала защо е важно да имате представа от тези неща? Спомнете си какво каза Мариан Беленки: Всички евреи да отидат в Израел. Малко по-късно обяви, че проектът „Израел“ е в ликвидация. Затова израелците да напускат страната. Ако си направите труда да изгледате видеозаписа, ще установите: Беленки ги съветва да вървят в България, Румъния и Украйна!

Нещо подобно прогнозира не друг, а самият Владимир Волфович. Не се сещате кой е той? Ще припомня.

Когато през деветдесетте питаха постсъветския политик Владимир Волфович Жириновски какъв е бил по народност баща му, той отговаряше: „Юрист“!

  image

Родителят му се оказа погребан в… Израел. Излезе, че фамилното име на Волфович е Еделщайн. Дядо му се казвал Исаак Айзик Еделщайн. Той бил тъй „репресиран“ от царската власт, че чак… притежавал дървопреработвателна фабрика с 200 работници! Пожелавам всекиму такива мъки…

Та по народност таткото на свръхбогатия „руски националист“ – Волф Исаакович Еделщайн, бил… юрист!

Допълнителна подробност е, че задължителния си стаж след края на следването Жириновски провел в… капиталистическа Турция! През 1969 г., когато обикновен съветски гражданин мечтаеше за социалистическа България… Разбирате какво се опитвам да изясня, нали?

Забележете, това изявление на Еделщайн Жириновски датира още от 2012 година. Някои неща, за които приказва, на пръв поглед може да ви се сторят на шукирици, както казват във Видинско. Но вече са отминал етап. Например Украйна.

Държа да подчертая: Умният човек не подценява останалите. Добре знае, че може да научи нещо от всеки. А Владимир Жириновски, повярвайте, съвсем не е тъп, прост, див… Той е обучен. Възложена му е определена роля и той добросъвестно, доколкото му се отдава, я изпълнява. Затова се въргаля в милиони.

Освен това е доста осведомен. И умее да се възползва от представата за политически шут, каквато медиите му изваяха. Който помни класиците, е наясно: Някога писателите най-често влагали основните откровения именно в техните уста.
youtu.be/pn6kGHYAffc

Не принуждавам никого да вярва. Преди около осем години от екрана на една отдавна закрита пловдивска телевизия, споделих, че за нас най-страшното е оставането в руската сфера на влияние. А то е неизбежно. Личеше.

Огледайте се. Кипър, Гърция, традиционната Сърбия… Съвсем скоро ще започнем да усещаме по-отчетливо миризмата на московските чизми. За някои тя е благоухание. За други, като моя неудачност, отвратителна, задушлива смръдня.

Какво да се прави?


Някои от тях ще убиете и разпънете на кръст, а други ще бичувате в синагогите

Къде останаха християните и християнството през тези дни, които сме свикнали да определяме като „Светли“, без да се замислим над същността на тази Светлина?

Не друг, а Сам Господ ни е предупредил:

  image

„Внимавайте с хората; защото те ще ви накарат да отговаряте пред съдилищата и ще ви бият с камшици в техните синагоги. И от Мое Име ще ви изправят пред представители на управители и крале, като доказателство пред тях и пред невярващите.“

Те са Израел – богоборците.

„И рече: отсега името ти ще бъде не Яков, а Израел, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.“

Обратно, Исус се появил сред хората като пратеник на Господ – истински, жив Бог, излъчващ светлината на познанието, раздаващ обич, отменящ законите на злото и реципрочността на отмъщението. Вместо надменност и възмездие, Той проповядвал любов, състрадание и разбирателство. Исус е олицетворение на обичта – на родителската милост към рожбите. Но едновременно с това не отхвърля „меча“ като крайна форма не за реванш или за мъст, а за въздаване на правда.

Изобщо не е вярно угодното на световната номенклатура Шаул-Павлото твърдение, че:

„… Няма власт, която да не е от Бог: а онези, които са на власт, са ръкоположени от Бог. Следователно, който се съпротивлява на гражданската власт, се съпротивлява на Божията заповед: а тези, които се съпротивляват, сами ще получат осъждане.“

Дано схващате безумието на тази антихуманна разпоредба. Да не се връщаме далеч в миналото. Ако я спазваше, човечеството най-малкото и сега щеше примирено да пъшка под ботуша на наследниците на Сталин и Хитлер.

Някой ще възрази: Не е ли така de facto? Замислете се – не съвсем. Но нищо не пречи овчето покорство да ни доведе до повторение.                                                     image                

Целта на Исусовото земно пришествие не е била да признае нечия власт, да предпочете един или друг народ, класа или каста. Нито да демонстрира, че се жертва заради човешките грехове, както много теолози внушават. А за да покаже, че човеците не са пленници на смъртта. Животът е по-силен от нея. Тя е просто врата към друг свят, в който ни очаква вечен живот.

Такава, според мен, е била истинската мисия на Исус. Затова е бил наречен Христос – Спасител на човешкия род. Христовото Възкресение е триумф на живота над смъртта, на доброто над злото! Затова вярата в Него е универсална, общочовешка. Тя е достъпна за всеки, който отвори душата си, за да Го приеме в себе си.

Което не отменя плащането на дълга – нравствения. Но в никакъв случай с жестокостта на израилевия бог, а с катарзис – чрез искрено, дълбоко покаяние, смирение, отказ от суета и следващи добри дела. Това богоборците не могат да приемат и да Му простят. Нито на онези, които са допуснали Бог до най-съкровените кътчета на своята същност.                                                                          diagnosa.net/                   



Гласувай:
5
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244033
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930