Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2014 19:46 - ВАСИЛИЙ І МАКЕДОНЕЦ И АРМЕНСКАТА „ВРЪЗКА“
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1918 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.02.2016 18:40


През 866 г. по внушение на бившият коняр и придворен любимец Василий, император Михаил ІІІ допуска убийството на чичо си, кесаря Варда, заподозрян в заговор. Конярът Василий на свой ред получава титлата кесар, но скоро след това започва да губи благоволението на владетеля. През нощта на 23 срещу 24 септември 867 г. Михаил ІІІ е свален чрез преврат и убит в покоите си от своя придворен любимец, който наследява трона като Василий I Македонец.                                                             Как един коняр става император в Константинопол с помоща на хазарските юдеи?                                                                           Може би в заглавието трябваше да сложим „врътка“, вместо „връзка“, защото арменците напрактика са се подиграли с неговите най-
съкровени чувства и цели –
да се представи предвизантийското общество като благороден и добродетелен владетел от древни родове.
Някои учени и изследователи предпочитат да го представят като мизерен убиец на своя благодетел –
византийския император Михаил, който го издигнал от прост коняр в елита навизантийското общество, но това
е твърде изопачена, пресилена и опростена представа занеговия статут и произход. Истината е, че е назначен с връзки, но не е бил просто коняр вимператорската конюшна, а комес –
началник на конюшната и тя не е чисто и просто някакъв конски обор на някой дребен феодал, а императорската столична конюшна, заедно с конниците и техните задължения. Тоест той е управлявал и е бил отговорен за императорската конница и изпълнението на нейните обязаности –
церемониални, парадни и регулярни патрулирания и пр.Съществуват редица косвени и дори преки (но субективни!) свидетелства, че той е лично замесен в убийството на императора и може би е нанесъл смъртоносния удар, но любопитното е, че и преди и след това откриваме сходни случаи във византийската история и почти винаги разкаялите се или разкайващи се владетели на Византия стават добри и успешни владетели (напр. имп. Йоан Цимисхий). На следващия ден например патриарх Фотий посреща новия император с проклятия,нарича го човекоубиец, неблагодарник, клетвопрестъпник… Василий І Македонец не посмява да го отстрани физически и се задоволява само да да го замести с патриарх Игнатий. Отвергнатият арменец сменява политиката си и замисля как да си възвърне благоволението на Македонеца.Той събира своите хора като напр. Теофан Сфинодемон и те заедно съчиняват и сътворяват един„древен“ ръкопис с предсказания за някой си много успешен император –
един вид „месия“,наречен Виглас. Той уж водел потеклото си от император Константин Велики и от първата християнска династия –
арменските Аршакиди (Аршакуни). Един или двама от групата на тези„завераджии“ уж случайно намерил „древния“ пергамент и го занесъл на императора.Последният поискал да му бъде разтълкуван, но единственият
,който можел да го направи,
се„оказал“ низвергнатият
екс-патриарх Фотий. Император Василий І Македонец се принудил да го моли и Фотий му дал необходимите разяснения. Оказало се, почти по „чудо“, че името на„месията“ Веглас е съставено от имената на родителите и роднините на настоящия император:В(асилий)-Е(вдокия)
-К(онстантин)-Л(еон)
-А(лександър)-С(тефан).                             Майка му била пряка потомка на император Констанин Велики, а баща му бил от арменските Аршакиди. Любопитното е, че в този„документ“ били включени редица действителни исторически факти, напр. преселването на двамаарменски князе с техните родове и верни хора във Византия през V век след неуспешнотоантиперсийско възстание, за които наистина се предполага, че са сродници или потомци наАршакидите. Първоначално те били заселени в Никия, а в последствие в Адрианополис. Тук единот техните наследници –

Леон се срещнал със сънародник арменец на име Маиктес или Майктес(Хъмаяк), те се сродили и внукът им се оказва нашия Василий І Македонец. Тази информацияобяснява защо арменците-преселници от Македония в Одрин продължавали да носят прозвището македонци. Всъщност Василий не е роден нито в Македония,нито в Адрианополис (Одрин,Тракия), а в плен в България, където хан Крум и наследникът му хан Омуртаг отвели пленените
адрианополци, след обсадата и падането на града. Показателен е фактът, че тези 10-20 хилядипленници носели арменски килими и били заселени някъде в Северна България под Дунав, но неуспели да се адаптират и избягали обратно във Византия. В тази псевдобиография на Василий не е споменато името на бащата –
сина на Хъмаяк, който се оженил
за една одринчанка-гъркиня на име Пангало (Панкало), която била известна с произхода си от имп. Константин Велики. По този начин в личността на Василий Македонец се оказват съчетани благородните арменско-партски„гени“ на цар Търдат Аршакид и римските на имп. Константин Велики –
двамата велики покръстители.Според сведенията на арменския средновековен летописец Вардан, имп. Василий І се обърнал с молба или предложение към арменския цар на царете Ашот Багратид да бъде коронясан от него(да получи древната арменска тиара и тя да бъде поставена върху главата му лично от ръцете нацар Ашот). Това било част от предсказанието в „древния“ пергамент и съответства на арменската традиция и функциите на на харарския род Багратуни, които носят титлата Такатир (Възлагащ короната). Той изпратил множество скъпи подаръци и дарил 10 хиляди сребърни монети занякаква арменска църква, която в момента била
в строеж. Цар Ашот свикал църковния клир иобсъдил с тях и с арменските благородници предложението, след което оповестил, че епископътна Тарон –Вахан свидетелствал, че майката на Василий І е арменка и следователно е възможно даго коронова, обвенчае с короната… . Сведението е цитирано от арменоведа Хевонт Алишан в сп.„Хаяпатум“, бр.2, с.263,
където се цитира Хрониката на историка Вардан, с. 85. Същатаинформация се споменава и от Ховханнес Драсханакертци в „История на Армения“, с.140, а тезиданни ги изнася изтъкнатият арменовед и
византолог Храч Бартикян в т. ІІ от сб. „Византийскиеисточники, Константин Порфирородный, Ереван, 1970 г., с.
253, заб. 16 и с.270, заб. 86. В същияизточник на с. 253 в заб.15 и 17 се обяснява как точно патриарх Фотий успял да си възвърнеблаговолението на имп. Василий І Македонец.В цялата история има нещо доста смущаващо –
цар Ашот и арменците формално потвърждават,само, че майката на императора –Панкало е арменка, и на практика опровергават псевдогенеалогията и лъжебиографията му, че тя е от римски род. Всъщност от тях се е искало да потвърдят потеклото на бащата, а те не го правят и по този начин фактически отхвърлят претенцията на императора, че е от рода на Аршакидите. Обяснението се крие във факта, че открая на V в. до тогава –ІХ в., Аршакидите отсъстват от историческата сцена и Багдатидите се явяваткато техни заместници. Ако имаше достоверни сведения за наличието на Аршакиди във Византияоколо тях биха се обединили всички нахарарски родове и нямаше да има конфликти. Явнопретенцията на имп. Василий І Македонец им е дошла в повече и те доста дипломатично са сеизмъкнали от трудната ситуация.

Едно пълно признаване на подобна претенция би сложило крайна църковната и държавна (полу-) независимост на Армения. Най-
странното в случая е това, че и тогава византийците и сега византолозите не са забелязали този парадокс, който в началото нарекохме арменска „врътка“. За съжаление следващите императори от потеклото на Василий ІМакедонец дотолкова се вживяват в ролята си на Аршакиди, че преминават от политика на протекционизъм спрямо Армения към открита анексияи асимилация, особено в лицето на имп.Василий ІІ и брат му –имп. Константин VІІІ Багренородни. За тази връзка разказва например съвременникът им арменския летописец Степанос Таронаци-Асохик (Разказвача), който трърди, чев края на своя живот император Василий ІІ се завърнал в армено григорянството и се замонашил в един арменски манастир в малоазийската пл. Олимп, а на смъртното си легло заклел брат си да опази на всяка цена Армения. Е, опазиха я сбъркани халкидонити,
дето и досега никой свестен арменски историк не ги признава за арменци.
Илия Симеонов
                                                                                                                                                                                                                                                                        Арменци съвсем официално се проследяват от Хайку син на Тограма, пра-пра внук на Яфет - син Т.е. арменците официално са евреи. Така че, ако арменско-говорящите гои наричат себе си "Арменци" ,то арменските евреи знаят, че арменско-говорещи народи - не са арменци! Но на езичник как да обясниш?           image                                                                     Точно по време на разцвета на Хазарския хаганат, Армения под династията на Багратион отново става независима царство със своя град Ани , която в днешния Турция, на река с еврейската името "AR-игра." И там  никой не смее да направи разкопки! None нос арх радиология! Въпреки че градът е с население от 200 хиляди души и в един момент можеше да съперничи Цариград, Багдад и Кайро! И сега има празно пространство!             Армения - това е географски липсващата брънка във веригата на трансформации еврейската крипто империя - междинна между Израел и хазарите.                                                             Едва през половината на V век преди Христа двама елински автори първи път ни споменават Армения и Арменци, все в областта на езерото. Ван и изворите на Тигър и Ефрат. Ксенофон,
като минал Гордиевите планини и слязъл в равнината, посочва ни границата между кюрдите и арменците: „Този ден, казва той, се почива в селата, разположени над долината, оросявана от реката Кентрите, два плетра широка, която раздели Армения
от Кардуките“(Ксенофон: Анабазис, ІV. 3. Кентрит излиза от кенто, тракийска дума, запазена и сега в Туркестан: Самар-кент, Яр-кент. Траките имали Аполон-кендрис (светъл); Kent, област в Англия)
Тая река е сегашната Бутан-су, която се втича в
Битлиската река и още три реки я правят доста голяма, е газена 15–20 километра над устието ѝ, което я излива в Тигър, отляво.
Оттук на запад се простирала вече Армения, цялата премината от Ксенфон. От своя страна Еродот твърди, че „Арменците са колонисти на фригите“.
Страбон, както и трябваше да се очак-
ва, е събрал почти повечето древни предания за произхода на арменците и името им. Двама тесалийски офицери(Страбон, ХІ. 14. 12. Офицерите се именували: Курсил и Мида), другари на Александър Велики в походите му, единият от Фера, другият от Лариса, пишат, че в Тесалия имало град Армения и в него живял
някой си Армен, който заедно с Орфей и Ясон отишъл в Колхида да търси златното руно, с други думи, да разработва там златните рудници. Тук те завладели страната и Армен нарекъл своята област на името си.
По-нататък авторът говори, че облеклото на арменците и тесалийците, които не са елини, било еднакво. „Най-после, казва той, медите и арменците са наследили от тесалийците голямата си страст към конете“. Той се удивлява на многото храмове, пръснати из цяла Армения, посветени на Ясон, един от Аргонавтите,
и зидани от племенните арменски князе по типа на Ясониум, съграден от македонския генерал, Пармепион, в града Абдер, при устието на Места(Страбон: ХІ. 14. 12. Това са стари тракийски навръх планините жертвеници, посветени на Ясен, слънцето).
Най-накрая авторът ни удивлява с факта,
че една колония от траки се настанила над Армения, върху пределите на Медия и територията на гураните, и ни ги описва като една раса от диви и неукротими планинци“(Страбон. ХІ. 14. 12. Местонахождението им е между долното течение на реката Аракс и езерото Урмия, което класиците пишат Матнане или Синьо. Тук е имало златни рудници, които тия тракийски колонисти са ровили.)
Съседите ги именували присмивателно сарапари, сиреч главорези.Страбон, като излага тия факти, заключава: „Всичките тия доводи ни авторизират да твърдим, че наистина съществува един вид родство между медите и арменците, от една страна, и тесалийците, от друга.
Вечно критичният Страбон се е видял в
една известна невъзможност да атакува важния въпрос, като как е възможно едно такова родство между народи, стоящи на едни такива големи далечини и лишени от каквито и да е географски връзки. Но той ни посочва един друг факт, който ни показва една благоприятна епоха за формирането на народностите. Арменците дължали усилването на народността си, кристализирането ѝ, на двама енергични македонски генерали, назначени там
от македонския цар, Аптиох:
„Историята ни учи, казва Страбон, че Армения, изначало
съвсем незначителна, се разшири най-вече от завоеванията на Артаксия и Зариадра, бивши генерали и паметници на Антиох Велики, които се видяха след падането на господаря си, повикани да царуват, единия над Софепа, Антисепа, Оромандия и околните области, и другият – върху провинцията Артаксата, и които, като съгласиха усилията си, за да се уголемят на сметка на
съседните народи, отнеха последователно от медите: Каспияна, Фавния и Васаропеда, от иберите – всичко онова, което лежи край полите на (планината) Париадра с Хорзен и отвъд Кура – Гогарена; от халибите и мосините отнеха: Карения и Дерксена, провинции, днес съседни на Мала Армения, ако даже и не съставляват част от самата нея; от Катаоните отнеха Акилисена и цялата област на Аптитаврус; най-после, от сирите отнеха Таропитида. „Жителите на всичките тия страни благодарение на
това съединение в едно, сега говорят един и същи език.“
Ако можем да се доверим на това свидетелство, то заключението е, че една сбирщина от разни народности, главно грузинци, туркмени, меди, косеи и асири или семити, била обединена административно, кристализирала се в една народност и един език: това е съществото на арменската народност, която физически и днес представлява една разнообразна азиатска смес.Kато еврейските хронографи ги обозначили с името на Армен,но без родбтвена връска с Аргонавта/ който едно време нарекъл  областа на името си/.  Страните на Армения са били наслоявани от колонисти на разни народности, а главно на асирийци, турани
от Каспийските области, меди от Източна Персия и косеи от полите на Загруса. Тия черни племена са произвели една коренна революция в тая страна, обаче били осъдени да се подчинят на един език и едни нрави(Сами арменците не знаят своето начало. Онова, което много късно е написано, е едно злополучно събрание на измислици. Родоначалникът им бил Хаик, син на Ной. Хаик имал син, който се наричал Арменак, и страната добила името му. Всичко това е извадено от многократно допълваната от-после книга на халдееца Мар Анас Катина, която по заповед на Александър Македонски била преведена на гръцки. Клиническите надписи на скалата край езерото Ван, които арменците не могли да четат, дали материали за нови басни, а именно, че тук била дошла като завоевателка Семирамида и основала край езерото град Семирамокерта). Според най-строгите изследвания език на старите арменци, поне онзи, който е доживял до Мойсей Хоренски, принадлежи на арийската ветва и няма нищо общо със семитизма. Сегашният арменски език е една невероятна смес от езиците на всичките околни народи.                                                                            
Кюрди и Арменци.                                                                                                          
>  
Арам е арменският вариант на Аврам.От гледната точка на дегенерацията на първо място са евреите, а на второ място в пределите на Съветския съюз са КРИПТО-ЕВРЕИ.                
                                                                                                                                   

Кюрди и Арменският Въпрос; (Ерзурум 1917-1918)                                   



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686948
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031