Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2015 17:57 - Убийството на Осама бин Ладен 1.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.06.2016 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Плакат в стила на Дивия Запад от преди век, за Осама. Реалната награда, която даваше правителството на САЩ, обаче беше 25 млн. долара. И анонимен пакистанец ги получи.
                                                                                              Разследването e на американската (и световна) журналистика Сиймур Хърш, публикувано в “London Review of Books” (виж тук повече за автора). Убийството на терорист номер 1 беше посрещнато с облекчение по света, но Хърш разкрива, че Вашингтон не каза цялата истина. Според разследването убийството е извършено в сътрудничество с пакистанската армия и разузнаване, които държали Бин Ладен като пленник в къща в курорта Аботабат.

image
                                                                   

Статията излиза на 10 май т. г., на четвъртата годишнина от операцията на американски тюлени, която помогна на Обама да спечели изборите за втори мандат. Веднага след публикуването й, огромният интерес на читателите блокира сайта на “London Review of Books”. Разследването на Хърш предизвикаха остра реакция в САЩ. Белият дом отхвърли категорично разкритията му, а говорителят на Съвета за сигурност към президентството Едуард Прайс заяви, че тази мисия е била чисто американска. Всякакви други твърдения били неверни. Много американски медии отказаха да публикуват разкритията на Хърш. Разследването предизвиква и широк отзвук по света и беше цитирано от повечето медии. Следва пълният му текст.

Изминаха четири години, откакто отряд от американски тюлени уби Осама бин Ладен при нощно нападение на сграда с високи стени в Аботабад, Пакистан. Убийството беше кулминацията на първия мандат на Обама и важен фактор за неговото преизбиране. Белият дом продължава да твърди, че мисията е дело изцяло на американците и че висшите генерали от пакистанската армия и Междуведомственото разузнаване на Пакистан (ISI) не са били предварително предупредени за нападението. Това е лъжа, както и много други части от разказа на администрацията на Обама.

image
                                                                             

Историята на Белия дом може да бъде написана от Луис Карол: възможно ли е Бин Ладен, мишена на масово международно преследване, наистина да реши, че курортен град на 60 км от Исламабад е най-безопасното място за живеене и ръководене на операциите на Ал Кайда? Крил се бил на видно място. По думите на Америка.
Най-безочливата лъжа беше, че двама пакистански висши военни ръководители – генерал Ашфак Парвез Каяни, командир на генералния щаб на армията и генерал Ахмед Шуджа Паша, генерален директор на Междуведомственото пакистанско разузнаване ISI изобщо не са били информирани за мисията на САЩ.

image
                                                                                       
Такава остава позицията на Белия дом, въпреки внушителния брой статии, които повдигат въпроси, включително и материала на Карлота Гол в списание „Ню Йорк Таймс” от 19 март 2014 г. Гол, която прекарва 12 години като кореспондент на „Таймс” в Афганистан, пише, че е била информирана от пакистанско официално лице, че Паша е знаел преди нападението, че Бин Ладен се намира в Аботабад. Американските и пакистански официални лица отричат версията и коментарите свършват дотук.

image
                                                                                     
В книгата си „Пакистан: Преди и след Осама” (2012 г.) Имтияз Гул, изпълнителен директор на Научния център за изследване и сигурност, мозъчен тръст в Исламабад, пише, че е говорил с четирима агенти под прикритие от разузнаването, които – отразявайки широко застъпено местно мнение – потвърдили, че пакистанските военни сигурно са знаели за операцията. Въпросът е повдигнат отново през февруари, когато пенсионираният генерал Асад Дурани, оглавявал Междуведомственото разузнаване на Пакистан ISI в началото на 90-те години на ХХ в., казал в интервю за „Ал Джазира”, че е „съвсем възможно” висши служители от ISI да не са знаели къде се крие Бин Ладен, но е „много по-вероятно да са знаели”. Идеята била в подходящ момент местоположението му да бъде разкрито. Подходящият момент е щял да настъпи, когато можеш да получиш нужната компенсация – ако разполагаш с някого като Осама бин Ладен, няма просто така да го предадеш на САЩ.

image

Любителски снимки на американци, които се радват на улицата във Вашингтон след като е съобщена новината за смъртта на Осама.               


Тази пролет се свързах с Дурани и му разказах подробно какво съм научил от американски източници за нападението над Бин Ладен: че той е бил затворник на разузнаването ISI в затвор в Аботабад от 2006 г.; че Каяни и Паша (бел. ред. - генералите шефове на генщаба на пакистанската армия и на разузнаването ISI) са знаели предварително за нападението и са се погрижили двата хеликоптера с тюлени за Аботабад да прекосят пакистанското въздушно пространство, без да вдигат тревога; че ЦРУ не е научило за местоположението на Бин Ладен, проследявайки куриерите му, както твърди Белият дом от май 2011 г., а от бивш висш служител на пакистанското разузнаване, който издал тайната и в замяна получил предложената от САЩ награда от 25 милиона долара; и макар че Обама наистина е наредил нападението и отряда тюлени наистина са го извършили, много от останалите факти в доклада на администрация са лъжа.

„Когато вашата версия излезе – ако я напишете, – пакистанците ще ви бъдат безкрайно благодарни”, отвърна ми Дурани. „От дълго време хората вече не вярват на това, което излиза за Бин Ладен от официалните източници.                    image                                                                              Ще има негативни политически коментари и гняв, но хората обичат да им се казва истината и това, което ми съобщихте в основни линии се припокрива с това, което съм чул от бивши колеги, поставили си за цел да разкрият фактите след случилото се.” Като бивш директор на разузнаването ISI, каза той, му било съобщено малко след нападението от „хора в „стратегическа група”, които са наясно”, че е имало информатор и той е предупредил САЩ за местонахождението на Бин Ладен в Аботабад и че след убийството САЩ не са си изпълнили обещанията и са изложили на опасност Каяни и Паша.                                                                            image              

Основният американски източник за разказа, който следва, е пенсиониран висш служител от разузнаването, който е знаел за първоначалните сведения относно местонахождението на Бин Ладен в Аботабад. Освен това е бил наясно с много аспекти от тренировката на тюлените за нападението и с различни доклади след акцията. Други два американски източника с достъп до информация в подкрепа на казаното, са дългогодишни консултанти на Командването на специални операции. Освен това получих информация от вътрешни пакистански източници за смайването сред висшите служители на разузнаването ISI и военни командири – изразено по-късно и от Дурани – от решението на Обама да оповести незабавно новината за смъртта на Бин Ладен. Белият дом не отговори на исканията за коментар.                                                                  image                 
Започвам със случайния информатор. През август 2010 г. бивш висш служител от пакистанското разузнаване се свързал с Джонатан Банк, по това време шеф на службата на ЦРУ в посолството на САЩ в Исламабад. Предложил да каже на ЦРУ къде да открият Бин Ладен в замяна на наградата, която Вашингтон бил предложил през 2001 г. ЦРУ смята случайните информатори за ненадеждни и отговорът от централата на Управлението било да се намеси екип с полиграф. Случайният информатор преминал теста с полиграфа. „Сега разполагахме със следа за това, че Бин Ладен живее затворен в Аботабад, но откъде да знаем къде точно?”, тревожили се в ЦРУ по това време по думите на пенсионирания висш служител от американското разузнаване.

image

Първоначално САЩ запазили сведенията в тайна от пакистанците. „Страхуваха се, че ако се разбере за съществуването на източника, пакистанците ще преместят Бин Ладен на друго място. Затова много малко хора знаеха са източника и версията му”, каза пенсионираният служител. „Първата задача на ЦРУ беше да провери достоверността на сведенията от информатора”. Затворът е поставен под спътниково наблюдение. ЦРУ наема къща в Аботабад, за да я използва за аванпост и назначава в нея пакистански служители и чужденци. По-късно базата ще служи като пункт за контакт с разузнаването ISI; привличала малко внимание, защото Аботабад бил курортно селище, пълно с къщи, които се давали под наем. Изготвили психопрофил на информатора. (Информаторът и семейството му били изведени тайно от Пакистан и настанени в околностите на Вашингтон. В момента той работи като консултант на ЦРУ.)                                                                                                                                     image

„До октомври военните и разузнаването обсъждаха вероятните военни ходове. Дали да пуснем бункерна бомба върху затвора или да го убием с удар с дрони? Или пък да изпратим някой да го убие, в стил соло атентат? Но нямахме доказателства кой е той”, разказа пенсионираният служител. „Виждахме, че мъж се разхожда нощем, но не бяхме прихванали нищо, защото от затвора не излизаше никаква комуникация.”    
                                                        image               

През октомври Обама е запознат със сведенията. Отговорът му беше предпазлив, каза пенсионираният служител. „Беше глупаво Бин Ладен да живее в Аботабад. Прекалено налудничаво. Позицията на президента беше категорична: „Не ми говорете повече за това, освен ако нямате доказателства, че наистина е Бин Ладен.”

Непосредствената цел на ръководството на ЦРУ и на Обединеното командване на специални операции е да си осигури подкрепата на Обама. Смятали, че ще я постигнат, ако се сдобият с ДНК-доказателства и ако успеят да убедят президента, че нощно нападение на затвора не носи никакви рискове. Единственият начин да осъществят и двете по думите на пенсионирания служител „било да си съдействат с пакистанците”.                                                                                                                                              image                                                                                          
В края на есента на 2010 г. САЩ продължавали да си мълчат за случайния информатор и Каяни и Паша продължавали да твърдят пред американските си колеги, че не разполагат със сведения за местонахождението на Бин Ладен. „Следващата стъпка беше да измислим как най-безболезнено да вкараме Каяни и Паша във всичко това – да им кажем, че имаме сведения за наличие на ценна мишена в затвора и да ги попитаме какво знаят за нея”, каза пенсионираният служител. „Затворът не беше въоръжен анклав – наоколо нямаше картечници, понеже беше под контрола на разузнаването ISI.” Случайният информатор казал на САЩ, че Бин Ладен живял необезпокоявано от 2001 г. до 2006 г. с част от жените и децата си в планинската верига Хиндукуш и че от разузнаването ISI на Пакистан го заловили, като платили на някои от местните племена да го предадат.” (Докладите след нападението го поставят на друго място в Пакистан през този период.)

Случайният информатор също така казал на Банк, че Бин Ладен бил много болен и че още в началото на заточението му в Аботабад от разузнаването ISI наредили на Амир Азис, лекар и майор от пакистанската армия, да се премести наблизо, за да го лекува. „Истината е, че Бин Ладен е бил инвалид, но не можем да го кажем: „И какво? Значи сте застреляли сакат човек? И той е понечил да грабне калашника?”, добавя пенсионираният служител.
„Не след дълго получихме нужното съдействие, защото пакистанците искаха да си осигурят отпускането на допълнителна американска военна помощ. Голям процент от нея беше под формата на средства за борба с тероризма, с които се финансира личната безопасност – бронирани лимузини, охрана и настаняване – на ръководството на разузнаването ISI”, разказа пенсионираният служител. Добави, че имало и лични „инициативи” под масата, които били финансирани с безотчетните финансови средства на Пентагона за непредвидени разходи.

„Разузнаването знаеше от какво се нуждаят пакистанците, за да се съгласят – това беше морковът. И те избраха моркова. Всички печелеха. И ние ги поизнудвахме малко. Казахме им: „Ще пуснем да изтече фактът, че държите Бин Ладен в задния си двор”. Знаехме, че на приятелите и враговете им” – талибаните и джихадистките групи в Пакистан и Афганистан – „няма да им хареса.”

Тревожен фактор на този ранен етап, според пенсионирания служител, била Саудитска Арабия, която финансирала задържането на Ладен след залавянето му от пакистанците. „Саудитците не искаха да разберем за местоположението на Бин Ладен, защото той беше саудитец и затова казали на пакистанците да го държат извън полезрението ни. Саудитците се бояли, че ако разберем, ще притиснем пакистанците да разрешат на Бин Ладен да ни каже какво са правили саудитците с Ал Кайда. И хвърляха пари – купища. Пакистанците на свой ред се притесняваха да не би саудитците да се разприказват, че са задържали Бин Ладен. Бояли се, че ако САЩ разберат за Бин Ладен от Рияд, щял да настъпи същински ад. Това, че американците научили за залавянето на Бин Ладен от случаен информатор, не било най-лошото нещо.”                                                               image                                                                             

Въпреки непрекъсната публична вражда, американските и пакистанските военни и разузнавателни служби си сътрудничат от десетилетия в борбата срещу тероризма в Южна Азия. И за двете страни е полезно да враждуват публично, „за да си покрият задниците”, както се изрази пенсионираният служител, но те постоянно споделят разузнавателни сведения, които се използват за атаки с дроновете и си сътрудничат при тайни операции. В същото време във Вашингтон се знае, че някои елементи от пакистанското разузнаване ISI вярват, че поддържането на отношения с талибанските лидери в Афганистан е жизненоважно за националната сигурност. Стратегическата цел на разузнаването ISI е да балансира индийското влияние в Кабул; на талибаните в Пакистан се гледа и като на източник на джихадистки ударни отряди, които биха подкрепили Пакистан срещу Индия при сблъсък заради Кашмир.                           image                                                             

За напрежението допринасял и пакистанският ядрен арсенал, често описван в западната преса като „ислямска бомба”, която може да бъде предадена от Пакистан на друга воюваща държава в Средния Изток при криза с Израел. САЩ си обръщат главата на другата страна, когато Пакистан започва да изгражда оръжейната си система през 70-те години и според широко разпространеното мнение днес тя наброява над сто бойни глави. Във Вашингтон се знае, че сигурността на САЩ зависи от поддържането на здрави военни и разузнавателни връзки с Пакистан. На същото мнение са и в Пакистан.         image                           

„Пакистанската армия се смята за едно семейство”, разказва пенсионираният служител. „Офицерите наричат войниците свои синове, а всички офицери са „братя”. Съвсем различна е нагласата сред американските военни. Висшите пакистански офицери смятат, че са елитът и трябва да се грижат за всички останали, те са просветените, които трябва да се борят срещу мюсюлманския фундаментализъм. Пакистанците също така знаят, че козът им срещу агресия от страна на Индия са добрите взаимоотношения със САЩ. Никога няма да прекъснат личните си връзки с нас.”
   image                                                                                               
Като всички шефове на служби на ЦРУ Банк работел под прикритие, но бил „осветен” в началото на декември 2010 г. Той бил публично обвинен в убийство в жалба, подадена в Исламабад от Карим Хан, пакистански журналист. Синът му и брат му, според местните новинарски емисии, били убити от американски удар с дрон. Пакистанските власти нарушили дипломатическия протокол, като позволили името на Банк да бъде назовано и това предизвикало вълна от нежелана публичност. ЦРУ наредило на Банк да напусне Пакистан, след което служители заявили пред „Асошиейтед прес”, че бил преместен поради опасения за сигурността му.

В материал на „Ню Йорк Таймс” се споменава, че имало „силно подозрение”, че пакистанското разузнаване ISI е изиграло роля името на Банк да изтече до Хан. Съществували подозрения, че е отстранен като разплата за оповестяване на имената на шефове на пакистанското разузнаване ISI предишния месец по време на съдебно дело в Ню Йорк във връзка с терористичните атаки в Мумбай през 2008 г. Но имало и допълнителна причина, каза пенсионираният служител, за готовността на ЦРУ да изпратят Банк обратно в Америка. Пакистанците се нуждаели от прикритие в случай, че сътрудничеството им с американците във връзка с отстраняването на Бин Ладен излезе наяве. Тогава те можели да кажат: „На нас ли говорите? Та нали ние изритахме шефа на службата на ЦРУ.”


Затворът на Бин Ладен бил на по-малко от три километра от Пакистанската военна академия, а на километър и половина се намирал щаб на пакистански боен батальон. Аботабад се намира на 15 минути с хеликоптер от Тарбела Гази, важна база на тайните операции на разузнаването ISI на Пакистан и лагера, където се обучават хората, които охраняват пакистанския арсенал с ядрено оръжие. “Разузнаването ISI заточило Бин Ладен в Аботабад най-вече заради Гази”, каза пенсионираният служител от американското разузнаване, „за да го държи под постоянно наблюдение.”                                                                                                                                              На този ранен етап рисковете за Обама били големи, особено заради съществуването на тревожен прецедент: проваления опит за спасяване на американските заложници в Техеран през 1980 г. Провалът се оказва решаващ за загубата на Джими Картър и избирането на Роналд Рейгън. Опасенията на Обама били реалистични, разказа пенсиониранията служител. „Дали Бин Ладен изобщо бил там? Дали цялата история не била плод на измама от страна на пакистанците? Какъв щял да бъде политическия ответен удар в случай на провал?” В крайна сметка по думите на пенсионирания служител „Ако мисията се провали, Обама е просто един чернокож Джими Картър и край на преизбирането му.”

Обама искал да е сигурен, че САЩ ще убият когото трябва. Доказателството щяло да дойде от ДНК-проба на Бин Ладен. Плановиците се обърнали за помощ към Каяни и Паша (бел. ред. - генералите от пакистанската армия и от разузнаването ISI), които помолили Азис да вземе проби (Бел. ред. - Амир Азис е лекарят и майор от пакистанската армия, на който е наредено да лекува Бин Ладен).
Малко след нападението пресата научила, че Азис е живял в къща близо до затвора на Бин Ладен: местни репортери открили името на му на урду върху табела на вратата. Пакистански официални служители отрекли, че Азис е имал връзка с Бин Ладен, но пенсионираният служител ми каза, че Азис е получил дял от обявената от САЩ награда от 25 милиона долара, защото ДНК-пробата показала категорично, че Бин Ладен е в Аботабад. (В показанията си пред пакистанската комисия, разследвала удара срещу Бин Ладен, Азис твърдял, че е бил свидетел на атаката срещу Аботабад, но не знаел кой живее в затвора и висшестоящ офицер му бил наредил да не се приближава до мястото.)                                            image                      

Продължавали пазарлъците за начина, по който да бъде проведена мисията. „Каяни най-сетне се съгласява (бел. ред. - Каяни е генерал от щаба на пакистанската армия), но казва, че не можем да използваме голяма ударна сила. Трябва да дойдем подготвени и да го убием, иначе няма сделка”, каза пенсионираният служител.
Споразумението е сключено до края на януари 2011 г. и Обединеното командване на специални операции подготвило списък с въпроси, на които пакистанците трябвало да отговорят.
                                                                                    image                      
„Как може да сме сигурни, че няма да има външна намеса? С какви защитни средства разполага затвора и какви са точните му размери? Къде са стаите на Бин Ладен и точно колко големи са? Колко стъпала има стълбището? Къде се намират вратите към стаите му и бронирани ли са? Колко са дебели?”.

Пакистанците се съгласили на американска клетка, съставена от четирима души – морски тюлен, ръководен служител от ЦРУ и двама специалисти по комуникации – да си устроят квартира за свръзка в Тарбела Гази във връзка с предстоящото нападение. До тогава военните били построили модел на затвора в Аботабад на някогашна секретна площадка за изпитване на ядрено оръжие в Невада и елитен отряд тюлени започнал да тренира за атаката.                                                           
image


САЩ започнали да орязват помощта за Пакистан – „врътнали кранчето”, по думите на пенсионираният служител. Доставката на 18 нови изтребители „F-16” била забавена и плащанията под масата за висшите ръководители били прекратени. През април 2011 г. Паша (бел. ред. генералът, шеф на пакистанското разузнаване ISI) се срещнал с директора на ЦРУ Лиън Панета в централа на Управлението. „Паша получи обещание, че парите от САЩ ще потекат отново, а ние получихме гаранция, че няма да има отпор от страна на Пакистан по време на мисията”, каза пенсионираният служител. „Паша също така настоя, Вашингтон да престане да се оплаква за липсата на сътрудничество от страна на Пакистан във войната срещу тероризма.” В един момент през пролетта Паша най-безцеремонно обяснил на американците защо Пакистан е държал в тайна залавянето на Бин Ладен и защо било задължително ролята на пакистанското разузнаване ISI да остане в тайна: „Трябваше ни заложник, за да следим Ал Кайда и талибаните”, заявил Паша по думите на пенсионирания служител. „Пакистанското разузнаване ISI използвало Бин Ладен като лост срещу дейността на талибаните и Ал Кайда в Афганистан и Пакистан. Уведомили командването на талибаните и Ал Кайда, че ако провеждат операции в разрез с интересите на пакистанското разузнаване ISI, ще ни предадат Бин Ладен. Затова ако се разчуело, че пакистанците са ни сътрудничили за отстраняването на Бин Ладен в Аботабад, щяла да последва ужасна разплата”.
   image                                                                                                      
На една от срещите си с Панета, според пенсионирания служител и източник в ЦРУ, висш служител на ЦРУ попитал Паша дали по същество не се явява представител на Ал Кайда и талибаните. „Отвърнал, че не е, но каза, че пакистанското разузнаване ISI трябвало да упражнява някакъв контрол.” Посланието според ЦРУ било, според пенсионирания служител, че Каяни и Паша гледали на Бин Ладен като „на ресурс и се интересували повече от собственото си оцеляване, отколкото от Съединените щати”.         image      
Снимка фалшификат, която показва морски пехотинец с тялото на Осама.
                                    image                                                                                Пакистанец, приближен до висшето командване на пакистанското разузнаване ISI, ми каза, че „имало сделка с вашите шефове”:
„Съгласихме се много неохотно, но трябваше да бъде направено – не заради лично обогатяване, а защото всички американски програми за помощи щяха да бъдат орязани. Вашите хора казаха, че ще ни уморят от глад, ако не го направим и съгласието беше дадено по време на пребиваването на Паша във Вашингтон. Сделката била не само, че ще развият кранчетата, но казали на Паша, че ще има повече облаги за нас.”
Според пакистанеца в резултата на посещението на Паша Съединените щати обещали да „освободят ръцете” на Пакистан в Афганистан, когато започнат да изтеглят войските си оттам. „И така вашите големи клечки потвърдили сделката като казали, че това е за нашата страна.”


image

Паша и Каяни поели задължението да осигурят, че пакистанското наземно и военновъздушно командване няма да засече или да нападне американските хеликоптери, които щели да бъдат използвани за мисията. Американската клетка в Тарбела Гази била натоварена с координирането на комуникациите между пакистанското разузнаване ISI, висшите американски офицери в командния им пост в Афганистан и двата хеликоптера „Блек Хоук”; целта била да се предотврати някой случаен пакистански изтребител на граничен патрул да забележи нарушителите и да предприеме действия да ги спре. Според първоначалния план новината за нападението не трябвало да се разгласява веднага. Всички подразделения на Обединеното командване на специални операции действали в строга секретност и командирите на ОКСО вярвали, също като Каяни и Паша (бел. ред. - генералите от пакистанската армия и разузнаването ISI), че убийството на Бин Ладен ще стане публично достояние чак след седем дни, а даже и по-късно. Тогава щяла да бъде тиражирана внимателно изградена „легенда”: Обама щял да съобщи, че ДНК-анализ потвърдил, че Бин Ладен е бил убит при атака на дрони в Хиндукуш, от афганистанската страна на границата. Американците, които планирали мисията, уверили Каяни и Паша, че сътрудничеството им никога няма да стане публично достояние. Всички разбирали, че ако се разчуе за ролята на пакистанците, ще последват бурни протести – много пакистанци смятали Бин Ладен за герой – и Паша и Каяни и техните семейство щели да бъдат изложени на опасност, а пакистанската армия публично опозорена.
    image                                                                                                         
До този момент на всички било пределно ясно, каза пенсионираният служител, че Бин Ладен нямало да оцелее: „Паша ни каза на среща през април, че не може да рискува да остави Бин Ладен в затвора, след като вече знаем къде е. Прекалено много хора в пакистанската командна верига знаят за мисията. Двамата с Каяни трябвало да кажат истината на началниците на военновъздушното командване и на няколко местни командира. Разбира се, те знаеха, че целта беше Бин Ладен и че той се намира под контрола на пакистанците”, каза пенсионираният служител. „Иначе нямаше да осъществят мисията без въздушно прикритие. Беше ясно и категорично предумишлено убийство.                        image                                                                                                                                                                          
” Бивш командир на тюлените, ръководил и участвал в десетки подобни мисии през последното десетилетие, ме увери, че „нямаше да оставим Бин Ладен жив – да позволим на терориста да живее. По закон знаем, че това което извършваме в Пакистан е убийство. Преодолели сме го. Всеки от нас, когато изпълняваме такива мисии, си казва „Да приемем факта, че ще извършим убийство”. В първоначалния доклад на Белия дом се твърдеше, че Бил Ладен размахвал оръжие; версията трябвало да обезвреди тези, които оспорвали законността на програмата за убийства на конкретни мишени на американската администрация. Съединените щати не спират да твърдят, въпреки широко обявените коментари на хора, участвали в мисията, че Бин Ладен е щял да бъде заловен жив, ако се е бил предал незабавно.

image
                                                                                   
В затвора в Аботабад Бин Ладен жените и децата му били под 24-часова охрана на служители от разузнаването ISI. Било им наредено да напуснат, щом чуят бръмченето на американските хеликоптери. Градът бил потънал в мрак: електричеството било прекъснато по заповед на пакистанското разузнаване ISI часове преди началото на нападението. Един от хеликоптерите „Блек Хоук” се разбил зад стените на затвора и на борда имало много пострадали. „Момчетата знаеха, че времето за обстрел на целта е кратко, защото щяха да събудят целия град при щурма си”, каза пенсионираният служител. Кокпитът на катастрофиралия „Блек Хоук” с цялото комуникационно и навигационно оборудване трябвало да бъде унищожен с ръчни гранати и това щяло да породи серия от експлозии и пожар, който щял да се вижда от километри. Два хеликоптера „Чинук” долетели от Афганистан до пакистанска разузнавателна база наблизо, за да осигурят логистична подкрепа и единият незабавно бил изпратен в Аботабад. Но понеже хеликоптерът е бил оборудван с надуваем резервоар с допълнително гориво за двата хеликоптера „Блек Хоук”, първо трябвало да бъде преустроен за превозване на войници. Катастрофата на хеликоптера „Блек Хоук” и нуждата да се изпрати друг на негово място изнервящи и време губещи спънки, но тюлените продължили с мисията си. Нямало престрелки на влизане в затвора, охраната от пакистанското разузнаването ISI си била отишла.                                                                                                             image                          
Вестник с новината за убиството на Осама, закачен на оградата край мястото в щата Пенсилвания, където падна четвъртият самолет, завзет от терористите през септември 2001 г.  
                                                                                       
„Всеки в Пакистан има оръжие и видни богати хора, като тези които живееха в Аботабад имаха въоръжена охрана, но въпреки това в затвора нямаше оръжия”, изтъкна пенсионираният служител. Ако е имало съпротива, отрядът е щял да бъде силно уязвим. Вместо това по думите на пенсионирания служител офицерът на свръзка от разузнаването ISI, който летял с тюлените ги повел в тъмната постройка нагоре по стълбите към помещенията, в които се намирал Бин Ладен.
    image                                                                                                                                                     
Тюлените били предупредени от пакистанците, че стълбището е затворено с тежки метални врати на площадките на първия и втория етаж; помещенията, в които се намирал Бин Ладен били на третия етаж. Отрядът от тюлени използвал експлозиви, за да взриви и отвори вратите, без никой да пострада. Една от жените на Бин Ладен крещяла истерично, куршум – вероятно заблуден – я бил улучил в коляното. Освен тези, които улучили Бин Ладен, други не били изстреляни. (В доклада на администрацията на Обама се твърди друго.)                                                                                                                          
image
                                                                                       
 „Знаели къде била мишената – третият етаж, втората врата, вдясно”, каза пенсионираният служител. „Отишли право там. Осама бил уплашен и се оттеглил в спалнята. Двама стрелци го последвали и открили огън. Много просто, много открито и професионално убийство.” Някои от тюлените останали ужасени по-късно от първоначалните твърдения на Белия дом, че са застреляли Бин Ладен при самозащита, каза пенсионираният служител.                                       image                                                                                                                                                              „Шестима от най-добрите тюлени, най-опитните подофицери, се изправят срещу невъоръжен възрастен цивилен и трябва да го убият при самозащита? Сградата била запусната и Бин Ладен живеел в килия с решетки на прозорците и бодлива тел на покрива. Според правилата за намеса, ако Бин Ладен окажел някаква съпротива, имали право да предприемат смъртоносни действия. Но ако заподозрели, че може да разполага със средства за съпротива като жилетка с експлозиви под робата, можели също да го убият.  

                                                    image                                                                                                                                                             
Така че имат човек с тайнствена роба и го застрелват. Не е защото се е пресегнал към оръжие. Правилата им давали абсолютно право да го убият”. Твърденията на Белия дом, че само един или два куршума били изстреляни в главата му били „глупости” според пенсионирания служител. „Отрядът влязъл през вратата и го унищожил. Както казват тюлените „Наритахме му задника и му изкарахме пръднята”.”

image


След като убили Бин Ладен „тюлените седели, някои ранени от катастрофата, и чакали хеликоптера от подкреплението да ги вземе”, каза пенсионираният служител. „Двайсет напрегнати минути. Вертолетът „Блек Хоук” още горял. Нямало осветление в града. Нито електричество. Нито полиция. Нито пожарни коли. Не били взели пленници.” Оставили жените и децата на Бин Ладен на пакистанското разузнаване ISI да ги разпита и премести.
„Въпреки всички приказки”, продължи пенсионираният служител, нямало „чували за боклук, пълни с компютри и устройства за съхраняване на данни. Момчетата просто натъпкали книгите и документите, които открили в стаята му в раниците си. Тюлените не били там, защото мислели, че Бин Ладен ръководи команден център за операциите на Ал Кайда, както по-късно щяха да съобщят от Белия дом на медиите. И не били изпратени като спецразузнавачи, които да събират информация в сградата.”
   image                                                                                                               
По време на нормална бойна мисия, каза пенсионираният офицер, никой няма да те чака, като кацне хеликоптера. „Тюлените сигурно са приключили мисията, метнали са на рамо оръжията и екипировката си, скочили са в останалия „Блек Хоук” и ди-ди-мау – „пръждосвам се” на виетнамски – от там, като някои са висели от вратите. Нямало да взривят хеликоптера – никое оборудване на струва колкото дузина живота, - освен ако не са знаели, че са в безопасност. Вместо това са останали извън сградата да изчакат пристигането на товарния хеликоптер.”
Паша и Каяни (бел. ред. - генералите от разузнаването ISI и пакистанската армия) изпълнили всичките си обещания.

(следва - “Труден ден -Убийството на Осама бин Ладен 2.“)   
                                                                image                                                                                http://e-vestnik.bg/                                                                     
 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244118
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930